Ден за благодарност

Америка празнува Денят на Благодарноста!

За сухите историческите факти засягащи този национален за САЩ и Канада празник, можете да прочетете тук. Това беше едно от по-добрите представяния на историческата страна на празника, които намерих онлайн на български.

Секуляристите биха искали да представят този празник като празник изцяло свързан с есенната жетва и нищо повече.

Но на кой благодари Америка в Деня на Благодарноста?

Благодараноста по правило е към някой, а не към нещо. Само хора, които не познават цялостната история на заселниците в Новия Свят, биха претендирали за това, че едва ли не Деня на Благодарноста е видите ли някакъв си езически празник, в който благодарим на дърветата и на земята за това, че са ни дали своите плодове.

Нека се взрем малко по-отблизо в детайлите на тази история.

От Стария свят към Новия - в търсене на духовна свобода

Пилигримите са били британци, първоначално забегнали от Англия в Холандия в търсене на религиозна свобода. Правят опит да се установят, но въпреки толерантноста на холандците не възприемат тяхната култура, която считат за твърде безбожна. Пилигримите, членове на Английската Сепаратистка Църква, сключват договор с британска компания, която се съгласява да финансира пътуване до Америка с цел установяване на колония. ЖЗаселниците, 102 на брой, пристигат в Америка на 11 декември 1620 година. Едва оцеляват своята първа зима; за една година погребват 46 души.

Уилиям Брадфорд, губернатор на колонията, установява връзки с местните индианци, които учат заселниците как да ловят местния дивеч и как да отглеждат местни култури като царевица, тиква и други. Жетвата на първата есен след заселването е обилна и заедно с 90тината индианци, пилигримите празнуват тази своя победа и оцеляване.

Картофите по онова време, все още ново откритие, са били считани от европейците за отровни. Традицията на това да се яде тиква идва от факта, че тиквата е била основно ястие за пилигримите в онази първа есен. Те не са имали брашно, масло, мляко и други иначе основни продукти, поради факта, че една година не е била достатъчна за тях да отгледат която и да е от тези животински или растителни култури, нехарактерни за местната територия.

Брадфорд обаче свиква тържеството, което трае три дни. Праща мъже от стана на лов за местни птици и дивеч. От там идва и традицията на пуйката. Термина “пуйка” по онова време бил ползван от пилигримите за диви птици като гъски и патици. Най-вероятно трапезата на този първи Ден на благодарността е била богата на риба, къпини, морски рак и сливи.

Няколко думи за Брадфорд: роден в Англия през 1590 година, той е бил член на църквата Скруби (Scrooby Separatist Congregation). Една извадка от журнала на Брадфорд ни разкрива есенцията на дълбоката вяра, която е водила заселниците в това тяхно начинание:

“Едната страна [реформаторите], се бореше за това да има правото да се покланя на Бог по правлния начин и да установява доктрината на Христос в църквата според семплоста на Евангелието, без да е смесна с човешки изобретения; да има и да бъде управлявана от законите на Божието Слово, разпределно във и чрез офисите на (служенията) на Пасторите, Учителите и Презвитерите, т.е. чрез Писанията.

Другата страна [Англиканската църква], колкото и да го прикриваше, се опитваше да установи епископално достойнство (по подобие на папата), с голямата си власт и юрисдикция под техен контрол; с техните закони и канони и церемонии; с доходи и богатства, които им осигуряваха подчинени служители; чрез всякаки подобни средства, които поддържаха тяхното антихристко величие и ги овластиха с господарска и тиранична сила да преследват бедните Божии служители.” (Източник: The Journal of William Bradford).

Несъмнено Брадфорд е и един от авторите на договора от Мейфлауър (The Mayflower Compact), който се счита за първия документ обозначаващ основаването на т. нар. Нов свят.

Установяването на Деня на благодарноста като национален празник е заслуга на президента Джордж Уошингтън през 1789 година, когато той издава Прокламацията за Дена на благодарността като ден за молитва и благодарност към Бог.

“Задъление е на всички народи да признаят промисъла на Бог Всемогъщи, да се покоряват на Неговата воля, да бъдат благодарни за Неговите добрини и смирено да призоват Неговата протекция и благоволение.

По тази причина и поради това, че и двете камари на Конгреса, чрез тяхната обща комисия ме помолиха “да препоръчам на народа на Съединените Щати ден за обществено благодарение и молитва да бъде спазван, призанавайки с благодарни сърца многото явни благоволения на Бог Всемогъщи, особено тази, че им даде възможност мирно да сформират такава форма на управление, че да е за тяхната безопасност и щастие:”
И така, препоръчвам и потвържавам ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯТ ДЕН НА НОЕМВРИ да бъде ден посветен от народа на тези Щати в служение на това велико и славно Същество, благородният Автор на всяко съществуващо добро, което е било, което е и което някога ще бъде; всички ние нека се обединим в това да му отдадем нашите искрени и смирени благодарности за Неговата грижа и протекция спрямо този народ дори и преди да беше станал нация. За явните и многообразни милости и благодатно предразположение на Неговата промисъл в протичането и завършването на последната война, за голямата степен на спокойствие, единство и изобилие на които се наслаждаваме; за мирният и рационален начин по който сме успели да установим различни конституции за нашата сигурност и благоденствие; и в частност за националната ни конституция, която беше наскоро въведена за гражданските и религиозните свободи, с които сме благословени; за средствата за добиване и разпространяване на полезно знание; и по принцип, за всички велики и разнообразни благоволения, които Той е решил да ни даде.

Така, нека се обединим в това смирено да предложим нашите молитви и ходатайства на великият Господ и Управител на народите; умолявайки го да опрости нашите национални и други прегрешения; да ни даде, било то в обществени или лични дела, да изпълним нашите много и свързани задължения правилно и изрядно; да направи нашето Национално Правителство благословение за всички хора, като бъде Правителство на мъдри, справедливи и конституционни закони, точно и вярно приложени и възприети; да защитава и води всички други управници и нации (особено тези, които са показали добрина към нас), и да ги благослови с добри правителства, мир и съгласие; да разпространява знанието и приложението на истинската религия и добродетели; както и да умножи научните постижения между тях и нас; и по принцип, да даде на цялото човечество такава степен на просперитет във времето, както само Той намери за добре.

Написно от моята ръка в град Ню Йорк, 3ти Октомври, Господнята година 1789."


Днес милиони американски семейства ще се съберат около празничната трапеза. В нашето семейство това е също неизменен обичай. Пристигат братя и сестри от други щати. Трапезата е изобилна: пуйка с пълнеж, тиквен пай и много други вкуснотии. Преди обаче да е започнала вечерята, всички, вярващи и невярващи, протестанти и католици, либерали и консерватори (да, нашето семейство е много разнообразно) един по един вземат по минутка да споделят всеки за какво е благодарен през изминалата година. Следва обща молитва на благодарност и чак след това идва ред на трапезата. По късно всички се отправят към телевизора за традиционната футболна игра, която е станала част от традицията на деня за последните няколко десетилетия.

А България?

Днес, в Деня на Благодарноста, аз съм благодарен на Бог за семейство и роднини, за приятели и за всички Божии благословения.

Благодарен съм и за родината си, за народа ни, за бъдещето, което Бог има за нас. Ще дойде ли ден, в който българският Парламент да прати на президента указ, чрез който да изисква от Президента да установи национален ден за молитва, покаяние и благодарние към Бог Всемогъщи?

Не знам, но си струва да си зададем този въпрос.

Мнозина биха казали: “Защо е нужно такова лично нещо като вярата в Бог да се институционализира?”. В Библията обаче ясно виждаме, че Бог, който освен, че желаеше всеки да го почита в сърцето си и да има собствената си вяра, издаде и повеля за това израилтяните да го почитат и като общество.

Възприемането на национален Ден на благодарността би бил един от начините българският народ да се обедини около християнските ценности, за които толкова много се говори иначе. Не празник забулен в религиозни ритуали и молитви изговорени на неразбираем език! Благодарноста може само да прелива от сърцата на всеки един от нас, от най-силните на деня, до най-слабите и уязвимите.

Наскоро проведеното запитване по Туитър, което можете да видите тук, показва доколко сме объркани по темата. Ето и някои от коментарите:

"На кого ще благодарим?" - Добър въпрос. Предлагам да благодарим на Бог, който е създал цялото това нещо наречено творение. Какво мислите?

"Какъв ще е смисълът на подобен празник?" - Виж статията по-горе.

"Ние не сме като американците, трудно благодарим" - Ами никога не е късно да станем по-благодарни като хора и като нация.

"Би било хубаво но не е в културата ни" - Именно! Исторята на празника показва, че не е бил част и от културата на Америка. Идеята ражда промени.

"Стига сме вземали празници от американците. Нашите ги забравихме." - Корекция: нямаме НИТО ЕДИН празник, който да сме взели от американците!

Все пак, 38% от отговорилите смятат, че трябва да имаме такъв национален празник. Предполагам следващото запитване ще е въпрос дали им харесва текста на Декларацията на Дж. Уошингтън.


Георги Бакалов (с) 2009