(по-надолу ще прочетете едно много ценно, според мен, читателско мнение, изразено от г-н Георги Александров във връзка с публикацията "Аз не съм гей и никога няма да бъда"; стори ми се, че без него тя стои някак твърде остра и непълна, затова реших да му дам статута на пост, надявайки се, че така няма да бъде пренебрегнато от вас, читателите)
Аз напоследък общувам с доста хомосексуални хора. Нарочно реших да се запозная с тях, защото ще е глупаво да си скрием главата в пясъка и да се правим, че ги няма. Направих крачка към тях след като една моя ученичка ме втрещи с изказването си. Един ден тя подхвърли, че огромна част от нейните познати или са хомосексуалисти, или стават такива. Аз се улових, че не познавам нито един и отидох в сайтове, където можеш да се натъкнеш и на такива. Боже мой! Изумен съм от емоционалната разруха и неспособност да се изграждат взаимоотношения, пълна инфантилност и свеждане на всеки разговор до секс и удоволствие. Дори когато общуваш с тези хора, те не могат да говорят за друго, освен за себе си. Изключително рядко някой се сеща да попита: "А ти как си?" Техният свят се върти около тях самите и тяхната общност, защото, видиш ли, ние сме различни и всички ни отхвърлят. Те търсят внимание, приемане, загриженост, но по неправилен начин. И наистина играят ролите си непрекъснато, зад маските на зле прикрити комплекси, страх от отхвърляне, ужас от неприемане, пълно отричане на истината, бягство от действителността...
Почти всички заявяват, че са станали гей след сексуално преживяване с друг мъж, уж невинно в началото, но много им харесало, защото било "красиво". Огромна част от тях са започнали от любопитство, защото дефицитите в тях и неспособността да изградят взаимоотношения, са ги тласкали да търсят нови и нови партньори, докато не се оказали в леглото с друг мъж, който... също търси как да избяга... от себе си... "Ще избягам ли от мен?..."
Много е трудно да се стигне до сърцето на тези хора, защото те не искат да те допуснат там. Те самите се страхуват да признаят пред себе си истинските причини. Страхуват се да надзърнат вътре в себе си. А там има толкова много болка...
Ако искаме да помогнем на тези хора, ние самите трябва да предизвикаме себе си - не можем да се гнусим от тях, нямаме право да ги отхвърляме, макар те всячески да предизвикват точно това с поведението си и своята парадност. Изисква се огромна сила от наша страна да се посветим на такива хора, за да им покажем, че може да има друг начин на взаимоотношения, където мъж е способен да даде, а не само да взема. Където можеш да жертваш от времето си и да не търсиш нищо в замяна, да не искаш тялото им, а сърцето им. Да покажеш, че може да има друго измерение на интимност и споделяне отвъд физическото. Те обикновено не могат да повярват, че може да съществува приятелство между мъже без секс, точно както проститутка, която се чувства толкова евтина и използвана, защото винаги се стига до това да даде тялото си, никой не иска друго от нея. Отнема много време, докато стигнеш до сърцето им. Да си призная, аз още не съм успял. Но не смятам да се отказвам. Просто ясно дефинирам границите и от самото начало заявявам, че няма да говорим за секс, няма да обсъждаме подробности, свързани с техните сексуални преживявания (те обичат да говорят за това). Просто си търся интересни хора, с които да се запозная и да дадем шанс на тези взаимоотношения да видим докъде може да стигнат. Винаги предупреждавам, че съм щастливо женен и имам чудесна съпруга и две прекрасни деца, които обичам от цялото си сърце, не си търся партньори и не търся секс. И знаете ли? Това предизвиква тяхното уважение и респект, дори много често завист и те открито споделят, че сигурно никога няма да имат такова семейство, за което да говорят по този начин. А това би могло да отвори вратата към нараненото им и объркано сърце, което плаче за обич и приемане.
Нека не забравяме, че Исус умря за тези хора, Той продължава да вярва в тях и те имат мечти, които може би са погребали дълбоко под всички пластове на отхвърляне и себеотхвърляне. Защо смятаме, че те са по-големи грешници от всички други и страним от тях? Може би нас самите ни е страх?...
понеделник, 20 юли 2009 г.
петък, 17 юли 2009 г.
ДА НЕ СЕ ПОЛИТИЗИРА!
Уважаеми съграждани, обръщам се с призив към всички вас – не политизирайте!
Така ни учат и към това ни призовават нашите мъдри държавни и партийни ръководители.
В разгара на протестите на млекопроизводителите през тази година президентът Първанов заяви, че “те имат своите основания, но този проблем не бива да се политизира”.
По време на скандалите с ДАНС г-н Червеняков заяви по телевизията: “Политизира се недопустимо случая с ДАНС!”
В “Неделя 150” на 10 май 2009 г. в отговор на тежките критики относно кон-за-кокошка заменки на гори председателят на Държавната агенция по горите каза, че този проблем ”се използва за извличане на политически дивиденти”!
Следващата неделя министър Миков предупреди: “протестите на полицаите да не се използват за политически цели”! А щом един министър на вътрешните работи, и то от нивото на г-н Миков, казва, то трябва да се изпълнява безпрекословно! Ами то на какво ще заприлича, ако всеки по всякакъв повод започне “да политизира”! Компетентният и авторитетен глас на секретаря на ИБ на БСП другарят Ивелин Николов заключава: “Някой се опитва да преувеличи ролята на протестите (на млекопроизводителите). Надявам се, че никой не се опитва да яхне протеста политически, защото ще изглежда смешен”! (интервю в. Труд, 11.08.2008). За да не изглеждате смешни “Не политизирайте!”.
Съвсем друго е положението с управляващите, с партиите – те не само, че могат, а те са длъжни “да политизират”. Нали властта се реализира от партиите и се поделя между тях. Това е фундаментът на демокрацията! Как си представяте вие демокрация без партии? При партийния модел на демокрация гражданите също имат едно неотменимо право – да избират, но...САМО ИЗМЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДЛОЖИЛИ ПАРТИИТЕ! И нищо повече! Това малко ли е? Така всеки гражданин има право да избере по-малкото зло. Точно затова всеки трябва да гласува.
Ниският процент на гласуване означава да бъде избрано голямото зло! А между двете злини разликата е съществена! За спечелилите (било то малкото или голямото зло) е друго – те трябва да се погрижат по най-бързия начин да поставят свои верни партийни членове на всички възможни ръководни постове по всички нива и видове на властта. Така управляващата партия обхваща цялата власт в единна мрежа и си осигурява абсолютно влияние по “ширина”, по “дължина” и по “височина”, т.е. в цялото 3D пространство на властта.
Е, има и едни други фундаментални правила за функциониране на демократичните общества като участие и контрол на гражданите по всички нива и етапи на управлението, референдуми и др. пределно известни ни демократични технологии на т.нар. пряка демокрация. Но това важи за старите и развити демокрации. За нас е още рано и опасно да се прилагат такива есктравагантни обществени практики. За нас най-важният проблем сега е “Да не се политизира!”. А властта не трябва да изпуска и т. нар. неправителствен сектор. Партията във властта трябва да си учредява все повече НПО чрез лично участие в тях и да ги превръща в “проправителствени” организации (ППО). А другите типично граждански активности като например дарителство и случая “Българската коледа”? Стоп! “Да не се политизира!”
Няма да бъде справедливо, обаче, ако не изтъкнем и другите изключителни приноси на г-н Първанов. Въпреки строго дефинираните в чл.98 на Конституцията президентски правомощия, въпреки голямата си претовареност с организирането и участието в многобройни патронажи, международни и вътрешни инициативи и тежки пътувания до близки и далечни страни (всички те съдбоносни за държавата и гражданите!), той не жали сили и държавни финансови, материални и човешки ресурси за партийно кадруване по всички нива на властта и държавното управление.
Още към март 2006 г. президентът се беше вече се разделил с 14 от неговите сътрудници, назначени на дипломатически и други висши държавни длъжности в името на обществения интерес и полза. Измежду произведените тогава трима нови генерали на МВР по-късно единият от тях стана съветник на президента, а другият (ген. Драшков) допринесе много за създаването и укрепването на ДАНС. В едно интервю точно той беше казал, че е служил в Държавна сигурност, “защото нямаше частна сигурност”! Довършителните работи свърши Народното събрание, което в последния момент за няколко часа успя да запълни последните кадрови дупки с партийно лоялни и известни специалисти.
Разбира се, венец на досегашната дейност на Президента е гениалната идея за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО и положените от него (и цяла армия от държавни служители) нечовешки усилия за рекламирането й по всевъзможни начини и дори лично в близки и далечни страни, с посрещане на най-високопоставени световни личности у нас.
Количеството на изразходваните държавни финансови, материални и човешки ресурси са нищо пред перспективата известната световна организация да се сдобие с такава достойна българка: от достоен род, висококвалифициран специалист и ненадминат дипломат (както своя брат!), допринесла толкова много за сближавне на България и Франция, за популяризиране на нашите съкровища от стари времена... “Да не се политизира!”.
Министър-председателят естествено е извън всякакви класации и правила. Той се явява синтезиран образ на мечтата на всички български граждани – съвместяване, не – сливане на държавната власт с политическата (и с икономическата!). Той е истински Фигаро тук – като министър-председател, а след миг Фигаро там – като партиен вожд, откривайки предизборната кампания на своята партия, отивайки на Бузлуджа с мотоциклет и т.н., и т.н. Е как при това положение няма “да политизира” – ами в своя екип няма да вземе чужди хора – те са некадърни, нямат управленски капацитет, те са реваншисти, те са опасни за България, те ще вземат да намалят енергийната ни зависимост от Русия и кой знае още какви бели ще сторят.
Благодарение на тази топла връзка една партия придобива самочувствието и правото да отчита като свои такива големи постижения в областта на изпълнителната власт: “Увеличихме минималната заплата с 60%”, припев – “Това не е достатъчно и ще продължим да я увеличаваме”; “Удвоихме минималната пенсия”, (припева); “Създадохме 344 000 работни места”, (припева). Е какво можем да желаем повече – и икономическите, и управленските, и демографските, и кадровите, и образователните, и външнополитическите, и военните, и здравеопазните, и правовите, и ... въпроси, стратегии и политики на държавата се решават на партийни форуми.
Какво ни е лошо на гражданите – една партия отново се грижи и бди над нас, всичко е централизирано и подредено. Благодарение на партийните назначения на най-компетентните специалисти в областта на държавното управление беше достигнато невиждано до сега високо ниво. Как може да не отбележим министрите на МРРБ, МВР, МИЕ, МЗ, МЗХ, МИС, МОСВ,...Летвата в тези министерства се вдигна толкова високо, че на човек косата му настръхва като си помисли каква катастрофа би настъпила, ако БСП и ДПС няма да могат да продължат да управляват тези министерства.
Правилно министър-председателят Станишев не се поддаде на натиск и не започна да сменя тези изтъкнати в областта на държавното управление мъже и жени. Вярно е, че се наложиха две-три смени, но това е съвсем естествено да се случи. Партията разполага с неограничен брой равностойни кандидати. Един падне – друг го сменя, но партията си държи властта. И благодарение на тази мъдра кадрова политика работата в тези министерства се подобри съществено.
Най-пресният пример е дефинитивното решаване с един замах на дребните проблеми с управлението на европейските фондове. От Берлин беше привикана вярната дъщеря на БСП (“Да не се политизира!”) г-жа Меглена Плугчиева, известен и авторитетен в цяла европа дипломат и специалист по всичко. Заемайки новооткритата длъжност зам. министър-председател на МС по еврофондовете, тя само за една година коренно промени работата по усвояването им. Вече не сме донор на ЕС – на плюс сме с 973,75 млн. евро !! И това се постигна по много елегантен начин – чрез централизация на управлението, силна и компетентна ръка и безпрекословно изпълняване на всички изисквания и бележки на Европа.
Така се оказа, че решението е много просто и не са нужни никакви предварителни стратегии и екшън планове за насочване и управление на европарите, непрекъсната оценка на ефективността и други такива. Вярно е, че това е дейност, която не изисква повече от основно образование, но...”Да не се политизира!”. И тук гражданите прекаляват – те искат да осъществяват граждански контрол на всички етапи и нива на процеса на управление на еврофондовете чрез равностойно (поне 50%!) участие във всички органи. Те наистина вече прекаляват.
Уважаеми съграждани, да не се вижда всичко това и да се протестира означава да се търси под вола теле! Ако гражданите не спазват призива “Да не се политизира!” ще стигнат до погрешния извод, че политическите назначения и налагащите се чести смени са генетично предопределени от партийния принцип на кадруване и забележителната способност да се намира най-неподходящият и най-некадърният, но партийно верен другар и са причина за лошо управление и силна неустойчивост на важни структури на държавното управление. От гледище на обществения интерес това ще е вярно, но при партийния модел критерият е друг. Чрез поставяне на свой верен войник на ръководен пост партията поема “политическа отговорност”.
Кой може да изброи колко “политически отговорности” бяха “поети” през последните 20 години ! В действителност отговорността е лична и заради грешка на един човек (бил той министър, министър-председател, председател на парламент или президент) да се натоварва с отговорност цяла партия не е справедливо! Най-доброто, което можеше да ни се случи се случи – върнахме се на “малката” и “голямата” правда. Но нека “Да не се политизира!”. Лошо ли ни е?
"Всеки, който говори за това, че преди изборите са направени смените в БА се опитва да политизира армията", констатира министъра на отбраната Цонев. (По повод избирането на ген. С. Симеонов за началник на отбраната).
Пояснения:
- Целият анализ е основан на официални данни, изявление и публикации, а така също на отговори на многобройни заявления по Закона за достъп до обществена информация.
- Материалът беше предложен на 25 юни на в. Дневник, където беше „мълчаливо” отказан.
Вилям Попов* – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”
* Вилям Попов е гражданинът, използвал най-активно правото си за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ст. н.с. инж. Вилям Попов е трикратен носител на грамота в Деня на правото да знаем и носител на наградата «Златен ключ» през 2006 година. Първото заявление той подава до кмета на родния си град Павликени през 2002 г. Оттогава, години наред г-н Попов активно упражнява правото си на информация, обръщайки се към различни институции и постигайки значими резултати. Негови материали са публикувани в електронното издание Медияпул, в-к Дневник и в интернет страницата на Програма за достъп до информация.
Така ни учат и към това ни призовават нашите мъдри държавни и партийни ръководители.
В разгара на протестите на млекопроизводителите през тази година президентът Първанов заяви, че “те имат своите основания, но този проблем не бива да се политизира”.
По време на скандалите с ДАНС г-н Червеняков заяви по телевизията: “Политизира се недопустимо случая с ДАНС!”
В “Неделя 150” на 10 май 2009 г. в отговор на тежките критики относно кон-за-кокошка заменки на гори председателят на Държавната агенция по горите каза, че този проблем ”се използва за извличане на политически дивиденти”!
Следващата неделя министър Миков предупреди: “протестите на полицаите да не се използват за политически цели”! А щом един министър на вътрешните работи, и то от нивото на г-н Миков, казва, то трябва да се изпълнява безпрекословно! Ами то на какво ще заприлича, ако всеки по всякакъв повод започне “да политизира”! Компетентният и авторитетен глас на секретаря на ИБ на БСП другарят Ивелин Николов заключава: “Някой се опитва да преувеличи ролята на протестите (на млекопроизводителите). Надявам се, че никой не се опитва да яхне протеста политически, защото ще изглежда смешен”! (интервю в. Труд, 11.08.2008). За да не изглеждате смешни “Не политизирайте!”.
Съвсем друго е положението с управляващите, с партиите – те не само, че могат, а те са длъжни “да политизират”. Нали властта се реализира от партиите и се поделя между тях. Това е фундаментът на демокрацията! Как си представяте вие демокрация без партии? При партийния модел на демокрация гражданите също имат едно неотменимо право – да избират, но...САМО ИЗМЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДЛОЖИЛИ ПАРТИИТЕ! И нищо повече! Това малко ли е? Така всеки гражданин има право да избере по-малкото зло. Точно затова всеки трябва да гласува.
Ниският процент на гласуване означава да бъде избрано голямото зло! А между двете злини разликата е съществена! За спечелилите (било то малкото или голямото зло) е друго – те трябва да се погрижат по най-бързия начин да поставят свои верни партийни членове на всички възможни ръководни постове по всички нива и видове на властта. Така управляващата партия обхваща цялата власт в единна мрежа и си осигурява абсолютно влияние по “ширина”, по “дължина” и по “височина”, т.е. в цялото 3D пространство на властта.
Е, има и едни други фундаментални правила за функциониране на демократичните общества като участие и контрол на гражданите по всички нива и етапи на управлението, референдуми и др. пределно известни ни демократични технологии на т.нар. пряка демокрация. Но това важи за старите и развити демокрации. За нас е още рано и опасно да се прилагат такива есктравагантни обществени практики. За нас най-важният проблем сега е “Да не се политизира!”. А властта не трябва да изпуска и т. нар. неправителствен сектор. Партията във властта трябва да си учредява все повече НПО чрез лично участие в тях и да ги превръща в “проправителствени” организации (ППО). А другите типично граждански активности като например дарителство и случая “Българската коледа”? Стоп! “Да не се политизира!”
Няма да бъде справедливо, обаче, ако не изтъкнем и другите изключителни приноси на г-н Първанов. Въпреки строго дефинираните в чл.98 на Конституцията президентски правомощия, въпреки голямата си претовареност с организирането и участието в многобройни патронажи, международни и вътрешни инициативи и тежки пътувания до близки и далечни страни (всички те съдбоносни за държавата и гражданите!), той не жали сили и държавни финансови, материални и човешки ресурси за партийно кадруване по всички нива на властта и държавното управление.
Още към март 2006 г. президентът се беше вече се разделил с 14 от неговите сътрудници, назначени на дипломатически и други висши държавни длъжности в името на обществения интерес и полза. Измежду произведените тогава трима нови генерали на МВР по-късно единият от тях стана съветник на президента, а другият (ген. Драшков) допринесе много за създаването и укрепването на ДАНС. В едно интервю точно той беше казал, че е служил в Държавна сигурност, “защото нямаше частна сигурност”! Довършителните работи свърши Народното събрание, което в последния момент за няколко часа успя да запълни последните кадрови дупки с партийно лоялни и известни специалисти.
Разбира се, венец на досегашната дейност на Президента е гениалната идея за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО и положените от него (и цяла армия от държавни служители) нечовешки усилия за рекламирането й по всевъзможни начини и дори лично в близки и далечни страни, с посрещане на най-високопоставени световни личности у нас.
Количеството на изразходваните държавни финансови, материални и човешки ресурси са нищо пред перспективата известната световна организация да се сдобие с такава достойна българка: от достоен род, висококвалифициран специалист и ненадминат дипломат (както своя брат!), допринесла толкова много за сближавне на България и Франция, за популяризиране на нашите съкровища от стари времена... “Да не се политизира!”.
Министър-председателят естествено е извън всякакви класации и правила. Той се явява синтезиран образ на мечтата на всички български граждани – съвместяване, не – сливане на държавната власт с политическата (и с икономическата!). Той е истински Фигаро тук – като министър-председател, а след миг Фигаро там – като партиен вожд, откривайки предизборната кампания на своята партия, отивайки на Бузлуджа с мотоциклет и т.н., и т.н. Е как при това положение няма “да политизира” – ами в своя екип няма да вземе чужди хора – те са некадърни, нямат управленски капацитет, те са реваншисти, те са опасни за България, те ще вземат да намалят енергийната ни зависимост от Русия и кой знае още какви бели ще сторят.
Благодарение на тази топла връзка една партия придобива самочувствието и правото да отчита като свои такива големи постижения в областта на изпълнителната власт: “Увеличихме минималната заплата с 60%”, припев – “Това не е достатъчно и ще продължим да я увеличаваме”; “Удвоихме минималната пенсия”, (припева); “Създадохме 344 000 работни места”, (припева). Е какво можем да желаем повече – и икономическите, и управленските, и демографските, и кадровите, и образователните, и външнополитическите, и военните, и здравеопазните, и правовите, и ... въпроси, стратегии и политики на държавата се решават на партийни форуми.
Какво ни е лошо на гражданите – една партия отново се грижи и бди над нас, всичко е централизирано и подредено. Благодарение на партийните назначения на най-компетентните специалисти в областта на държавното управление беше достигнато невиждано до сега високо ниво. Как може да не отбележим министрите на МРРБ, МВР, МИЕ, МЗ, МЗХ, МИС, МОСВ,...Летвата в тези министерства се вдигна толкова високо, че на човек косата му настръхва като си помисли каква катастрофа би настъпила, ако БСП и ДПС няма да могат да продължат да управляват тези министерства.
Правилно министър-председателят Станишев не се поддаде на натиск и не започна да сменя тези изтъкнати в областта на държавното управление мъже и жени. Вярно е, че се наложиха две-три смени, но това е съвсем естествено да се случи. Партията разполага с неограничен брой равностойни кандидати. Един падне – друг го сменя, но партията си държи властта. И благодарение на тази мъдра кадрова политика работата в тези министерства се подобри съществено.
Най-пресният пример е дефинитивното решаване с един замах на дребните проблеми с управлението на европейските фондове. От Берлин беше привикана вярната дъщеря на БСП (“Да не се политизира!”) г-жа Меглена Плугчиева, известен и авторитетен в цяла европа дипломат и специалист по всичко. Заемайки новооткритата длъжност зам. министър-председател на МС по еврофондовете, тя само за една година коренно промени работата по усвояването им. Вече не сме донор на ЕС – на плюс сме с 973,75 млн. евро !! И това се постигна по много елегантен начин – чрез централизация на управлението, силна и компетентна ръка и безпрекословно изпълняване на всички изисквания и бележки на Европа.
Така се оказа, че решението е много просто и не са нужни никакви предварителни стратегии и екшън планове за насочване и управление на европарите, непрекъсната оценка на ефективността и други такива. Вярно е, че това е дейност, която не изисква повече от основно образование, но...”Да не се политизира!”. И тук гражданите прекаляват – те искат да осъществяват граждански контрол на всички етапи и нива на процеса на управление на еврофондовете чрез равностойно (поне 50%!) участие във всички органи. Те наистина вече прекаляват.
Уважаеми съграждани, да не се вижда всичко това и да се протестира означава да се търси под вола теле! Ако гражданите не спазват призива “Да не се политизира!” ще стигнат до погрешния извод, че политическите назначения и налагащите се чести смени са генетично предопределени от партийния принцип на кадруване и забележителната способност да се намира най-неподходящият и най-некадърният, но партийно верен другар и са причина за лошо управление и силна неустойчивост на важни структури на държавното управление. От гледище на обществения интерес това ще е вярно, но при партийния модел критерият е друг. Чрез поставяне на свой верен войник на ръководен пост партията поема “политическа отговорност”.
Кой може да изброи колко “политически отговорности” бяха “поети” през последните 20 години ! В действителност отговорността е лична и заради грешка на един човек (бил той министър, министър-председател, председател на парламент или президент) да се натоварва с отговорност цяла партия не е справедливо! Най-доброто, което можеше да ни се случи се случи – върнахме се на “малката” и “голямата” правда. Но нека “Да не се политизира!”. Лошо ли ни е?
"Всеки, който говори за това, че преди изборите са направени смените в БА се опитва да политизира армията", констатира министъра на отбраната Цонев. (По повод избирането на ген. С. Симеонов за началник на отбраната).
Пояснения:
- Целият анализ е основан на официални данни, изявление и публикации, а така също на отговори на многобройни заявления по Закона за достъп до обществена информация.
- Материалът беше предложен на 25 юни на в. Дневник, където беше „мълчаливо” отказан.
Вилям Попов* – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”
* Вилям Попов е гражданинът, използвал най-активно правото си за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ст. н.с. инж. Вилям Попов е трикратен носител на грамота в Деня на правото да знаем и носител на наградата «Златен ключ» през 2006 година. Първото заявление той подава до кмета на родния си град Павликени през 2002 г. Оттогава, години наред г-н Попов активно упражнява правото си на информация, обръщайки се към различни институции и постигайки значими резултати. Негови материали са публикувани в електронното издание Медияпул, в-к Дневник и в интернет страницата на Програма за достъп до информация.
сряда, 8 юли 2009 г.
ГЕРБ спечели изборите. България просто си купи малко време...
Приемам резултата от току-що миналите избори със смесени чувства.
Явно систематa толкова ни е промила мозъците, че се радваме на малкото лъч светлина в края на тунела, но не забелязваме колко дълъг е този тунел и през колко още мрак има да минем преди да стигнем до края. Не че не съм благодарен. Но все пак не мисля, че съм радостен.
Присъствах на раждането и на трите ми дъщери. Бях свидетел на болката, страданието и неистовите усилия, които трябва да положи една жена да роди. Познавам и радоста след раждането на децата ни - радост, която наистина те кара да забравиш всичко, което току що се е случило, без значение колко трудно е било.Е, това не е радостта, с която посрещнах новината за резултатите от тези парламентарни избори.
Радвам се, разбира се за някои неща.
Радвам се, че можах да гласувам, дори да бях в Минесота. Радвам се, че арогантният, некомпeтентен и просташки елементарен Станишев няма да е вече премиер и позор за България.
Радвам се, че тристранната бутафория, погрешно наричена коалиция за години, повече няма да си развява байрака по вечерните новини. Но може ли да се радвам на това, че Синята коалиция получи толкова нисък процент? (По каква причина, това е вече друг въпрос.)
Можем ли да се радваме, че БСП получиха 17%, ДПС - 14% и Атака на Волен “Джекил” Сидеров цели 10%? А да не забравим и партията на Яне “Хайд” Янев, която минава 4% граница и влиза в парламента (Според мен Сидеров и Янев са класически Джекил и Хайд на едно и също лице на типичен балкански политически опортюнизъм.)
Може и да ме обвините в черногледство. Разбирам.
Но факта е, че около 45% от българите гласуваха за партии и политици, които, като се вземат предвид платформите, кампаниите и лидерите им, могат да бъдат определени само с една дума - патология! Патологията на българският политически феномен продължава да произвежда странни животински видове в общественото пространство.
До кога, чудя се?
Казват, че победителите не ги съдели. Но ние си знаем, че и тази максима трае само за три дни, точно колкото онова “чудо” от народната ни поговорка.
А после?
Ето един малък reality check quiz: - Мислите ли, че престъпниците са уплашени от Б.Б.? - Мислите ли, че собствениците на малки бизнеси са вдъхновени и очакват истинска дясна политика на намаляне на данъчното бреме (разбирай осигуровки и всякакви други държавни рекети измислени от икономисти, завършили планово стопанство в Москва и други братски Меки)? - Мислите ли, че корумпираните държавни чиновници са изтичали до най-близкия манастир вчера вечер, покаяли са се и с нови, пречистени души вече са решили да не злоупотребяват с положението си? Бойко Борисов харесва да се представя като “десен”. Ето това е, което кара стомаха ми да се свива на топка. Понеже не виждам просто КАК именно Бойко Борисов е стигнал до “десните” си убеждения, като изучавам политическата му траектория, изказванията и делата му. Бих приел който и да е за десен, стига да го чуя, че говори ясно за принципите на свободното общество, върховенството на закона, свободните пазари, умалената държава - всички тези фундаменти на това, което наричаме демокрация и това, което характеризира класическия либерализъм.
Според мен лъча надежда в края на тунела се казва Мартин Димитров и каквито подобни на него реални, нормални, явно интелигентни и честни хора се озоват в позиции на власт в това правителство. Ясно е обаче, че това ще са най-много един, два или няколко "лъча". За светлина е обидно да се говори, като се вземе предвид генезиса на ГЕРБ и неговите функционери.
А онези другите - Доган, Станишев и компания, те знаят как да се свият за време, да паразитират, да словоблудстват във и извън парламента и да изчакат следващият си шанс да се върнат на власт.
Това е, което не трябва да забравяме. Добрата вест е, че тези избори купиха на нацията малко време, в което трябва да продължим да информираме, образоваме и събуждаме гражданското общество, хората. Да запознаем възможно най-много с принципите на свободното общество, някои от които споменах по-горе: правата и свободата на личността, свободният пазар, върховенството на закона, намаляване на ролята на държавата, включително чрез намалянето на икономическото робство, което в момента убива всяка инициатива и други.
Така, че - време е да запретнем ръкави и да работим, всеки според възможностите си, за това в следващите четири години България да направи своят избор за това да бъде свободно и справедливо общество, което просто НИКОГА повече няма да позволи Жан Виденовци, Станишевци, Догановци и Гоцета да получават дори минимален шанс да се доберат до властта.
петък, 3 юли 2009 г.
Нашият глас за свободна и справедлива България - на тези и всички други избори!
Пиша това като човек и български гражданин и го адресирам до всички вас като хора и сънародници, с които споделяме един език, родина, болка и надежда свързани с България.
Предстоят парламентарни избори. Много хора продължават да се чудят: има ли смисъл от това да гласувам?
Напълно разбираемо е тяхното объркване. За 20 години хората в България мислят, че живеят в демокрация. Мислят, че вота е магическата пръчка за промяната към по-добър живот.
Истината е следната: изграждането на демокрацията, свободното и справедливо общество, за което всички нормални хора бленуват (не всички хора са нормални, има и такива, които бленуват за “добрите стари дни” на тоталитаризъм, когато сиренето беше по 35 ст. за килограм), тази деморкация, която мислехме, че ще се получи автоматично след 1989 година, отнема доста повече време.
Най-дълго съществувалата демокрация в историята на света е тази в Америка. Вече над 230 години в Америка се избират демократично президенти, губернатори, сенатори, конгресмени, съдии, кметове и членове на общински управи. За 230 години обществото участва в процес в който някои печелят, други губят избори и власт - на местно ниво, на ниво щат и на федерално ниво.
Но НИКОГА в историята на тази страна диктатор или кралска особа не са заемали властта на която и да е ниво! Няма друга такава страна в историята на света. Всички други съвременни държави произлизат от монархии, колониализъм или диктаториални режими.
Неоспорим исторически факт е, че Америка е люлката на съвременната идея за свободното и справедливо общество, най-често определяно с думата демокрация.
Но лесен ли е бил пътя на Америка през вековете?
Не!
Войната за независимостт, гражданската война заради робството в Юга, Голямата Депресия, Първата и Втората Световни войни, Студената война и много други събития са били изпитание за идеите на свободата и за американския народ, който 230 години продължава да бъде достоен наследник на призива на Патрик Хенри: “Дайте ми свобода, или ми дайте смърт!”
Но през всички тези години и събития, този народ, иначе съставен от хора с различни убеждения, идеи и визия за обществото, застава заедно за ПРИНЦИПА на демокрацията и гласува отново и отново за президент, за губернатори, конгресмени, сенатори, кметове и т.н. И когато хората осъзнаят, че са сбъркали в избора си, или се разочароват по един или друг начин от своите представители във властта, те изчакват до следващите избори и активно участват в определянето на съдбата на своите политици, добри или лоши.
Това, приятели накратко ще е и историята и на нашия народ, а и на всеки такъв, който реши да изгради и да живее в свободно общество. Диктаторството е лесно - един човек взима властта и става отговорен за успеха или провала на обществото. Демокрацията е предизвикателство към всичко и към всеки - като отделни личности и като общество.
Призовавам ви в неделя да гласувате! Да гласувате заради отговорноста, която всеки един от нас има към себе си, семейството си към цялото общество. Да гласуваме не за партиите пълни с бивши агенти, доносници и функционери на комунистическия престъпен режим от миналото. Да не гласуваме за партии финансирани от ислямистката програма за превземане на Европа и света. И да не гласуваме за бутафорни “десни” националисти, които са нищо повече от креатури на мафиотизираните бивши комунисти.
Каква е разликата между “лявото” и “дясното”?
Не е ли “дясното” свързано с нацизма, както някои продължават да мислят погрешно?
Нищо подобно! Време е да разобличим тази пропаганда от времето на студената война.
Истината е следната: и комунизма и национал-социализма (истинското име на фашизма), са обединени от едни и същи идеи:
- премахване на частната собственост
- премахване на правата и свободите на отделната личност
- върховенство на диктатор и партия, а не на закона
- продаването на националните интереси чрез интернационализъм, а не патриотизъм и борба за национален интерес
и т.н.
Една истинска дясна партия е партия, която набляга на принципите на либералната демокрация:
- свободата на личноста, правото на живот
- върховенството на закона
- правото на частна собственост и свободните пазари
- правото на договоаряне
- свеждане до минимум на влиянието на държавата в живота на хората
- намаляването на данъците
- подкрепа за традициионното семейство и ценности, които са дълбоко вкоренени в нашата национална идентичност.
Не е сложно, нали?
Повечето от нас, нормалните хора, които не чакат на държавата да ни храни и облича, искаме просто да живеем в общество, в което да можем да работим, да бъдем защитени от закона от престъпниците, да не бъдем експлоатирани чрез всевъзможни данъци, акцизи, налози, такси и други подобни икономически рекетиращи механизми, ползвани от “социално” и “ляво” ориентирание.
С други думи, да живеем в едно свободно и справедливо общество.
България все още не е такова общество. Това не го казвам само аз, казват ми го многото хора, с които говоря по тези теми през последните няколко години - собственици на малък бизнес, домакини, учители, адвокати, служители в частни и държавни предприятия, хора от всяка прослойка на обществото.
Нека заедно подркепим ПРОЦЕСА на изграждането на България като свободна и демократична страна! Нека гласуваме както за ИДЕЯТА, така и за хората, които се идентифицират с тази идея.
За мен това е Синята Коалиция. Не само защото са една от единствените две формации, в чиито листи няма бивши агенти на комунистическата престъпна Държавна сигурност.
Ще гласувам за Синята Коалиция, понеже тази коалиция заявява намерението си да работи за изграждането на това свободно общество, което искам да видя в България. Програма
И ако Синята Коалиция влезе във властта и предаде нашите идеали и мечти, на следващите избори ще намерим истински десните, истински свободолюбивите и достойни мъже и жени, които залужават нашия глас и ще им го дадем.
Рано или късно, ние българите трябва да издигнем ПРИНЦИПИТЕ на свободата и свободното общество над личности, партии, обстоятелства, емоции, минало и настояще.
Рано или късно трябва да стане ясно, че има достатъчно българи, които искат да видят това свободно и справедливо общество, за което всички ние бленуваме, нашата обещата яемя, не на небето, а тук - на земята.
Отивайки да гласуваме на 5 юли, нека дадем гласа си на доверие за хората, на които ще дадем шанс да възстановят България. С гласа си обаче, нека дадем пример, надежда и достойнство на нашите деца и на себе си. Нека извървим нашия си път към изграждането на свободна и справедлива България! Колкото и време да отнеме - ние никога не трябва да се отказваме, отчайваме и предаваме. Не и пред една самодоволна, престъпна, арогантна клика от бивши комунисти, настоящи проводници на ислямски интереси и откровенни престъпници.
Не сега, не и завинаги!
Георги Бакалов
Абонамент за:
Публикации (Atom)