Терорът на медийните свине

Може би грубо и обидно ще прозвучи думата "прасета" на някой по-изтънчен вкус, но аз нямам намерение да обиждам в постинга си никой човек конкретно. Макар “удостоеният” от мен с такова прозвище да се е оставил да бъде проводник на най-окалящата и смрадлива свинщина, в която може да се намери само един блуден син в кочината на греха, обаче вместо това той се нарича “журналист”, “топ-водещ на рейтингово предаване”, “просветител на нацията” и едва ли не кандидат за ордена “Стара планина” за изключително високи заслуги към републиката ни.

А и как мога да бъда изчерпателен докрай и да изредя имената на гьонсуратите, които под прикритието на модерната си визия вече толкова време ни дъвчат и ни мърлят, след като те отдавна могат да напълнят цял свинекомплекс? И то май не един или два.

В случая, предпочитам да пиша предимно за явлението.

Повод ми даде снощната новогодишна програма. Независимо на кой канал превключвахме, само мръсотии, цинизми, вулгаризми... "Змиите и гущерите" от устите на комиците трябваше да бъдат смешки, а почти съвкупляващите се полуголи тела явно имаха за цел още повече да подсилят жегата от алкохола. Да, ама аз като бях трезвен? Как тогава да оценя оргията?! Просто й бих шута и отидох в другата стая с малката си дъщеричка да си гледаме детско филмче. А синът ми се самоизнесе към неговата “щаб-квартира”, откъдето да преследва лошите в някаква компютърна игра.

Направо да ти домилее за соца (офф, но пази, Боже!), където поне в новогодишните програми имаше доста хумор, сатира и забава.

Да, мислех си, че съм спокоен тип и че имам слонски нерви. Обаче нашите медии вече ме карат да се чувствам едва ли не като латино-партизанин от 60-те години на 20-ти век, който е нагазил в “Залива на свинете”, защото почва да му писва вече от техните откровено свински истории. Ако можеха да влязат в тяхното развратилище храмовите проститутки от Артемидона, сигурно щяха да се червят като девствени кармелитки при вида на съвременните супербезпардонни и ултранагли мегаразвратници. А Нерон и Калигула най-вероятно щяха да свалят короните си и да ги сложат в нозете на днешните медийни императори и жреци, управляващи такива могъщи империи от разлагаща се развратна плът и омърсена от животински и бесовски садо/мазохистични изстъпления кръв.

Дори си мисля, че когато Господ е казал да не хвърляме бисерите си на свинете, Той е имал предвид и това: да не им даваме очите си! Камо ли пък да оставяме децата си пред кочините им!

Защото каквото гледаме и слушаме, на това и заприличваме. И както е описан трагичният край на една жена в Библията, вторачиш ли се в Содом, когато той е под огнения съд на Бога, самият ти ставаш “стълп от сол” – животът си отива от тебе.

Може да ви звучи малко пресилено и конспиративно, но това е една от целите на медиите. Те искат да изградят паралелен на нашия свят, чрез чиито внушения да възприемаме истинския. И впоследствие да го формираме като виртуалния му първообраз. О, да, те знаят, че и съзнанието определя битието, а не е просто обратното. Дори комунистическата пропаганда се възползваше от този принцип (и все още), макар безсъвестно да проповядваше точно обратното.

Медиите ни задават модели, които да следваме, облъчват ни с полуистини, обслужващи интересите на техните собственици и по този начин се опитват да ни управляват. Не случайно са наречени “Четвъртата власт”, макар тя отдавна вече да не е онази наглеждаща и контролираща трите власти Господарка, а като че ли е преминала по-напред в класацията, сраствайки се с тях. Вече обективната истина не е от първостепенно значение, нито добросъвестно поднесената информация. Има избрани гледни точки и пренебрегнати такива. Има акценти по нечий вкус и интерпретации според интересите. Има щедра реклама на личности, идеи и течения, а от другата страна текат поръчкови компромати, оклеветяване и нагнетяване на напрежение и истерия. Важното е да се вдигнат тиражите, рейтингите и в крайна сметка, печалбите. Независимо как.

Ето, ще има “Голи новини”, в които водещите ще се събличат (без значение е, разбира се, че голата новина не означава непременно голата истина). Пилоните от баровете ще влязят и в радиото, за да се посъбуди интересът към него, понеже в “Съблечи блондинката” се очаква да се обадят тълпите от нереализиралите сексуалните си фантазии превъзбудени фенове с изплезени езици. А за “адреналинките” нещо трябва ли да добавим? А за сериозните политически вестници, които от години разчитат да запазят тиражите си чрез онези гнусни страници с разчепатените вървежанки? Уффф, ами сексът на живо в “Биг брадър”?! Ами загорялата жадна плът в “Сървайвър”?! Ами изкушението в “Цената на истината” – плащат ти, за да рекламират греха ти (според почина: “Направи гнусотия, сподели я пред всички, стани богат с нея!”)?! Чакай малко да те питам: каква е наградата в днешно време да си красиво момиче, ако не това, да ти предложат да осветлиш всичките си “прелести” в някой долнопробен “Плейбой”? А да си фолкпевица в България? Не е ли да продаваш тялото си, напомпано със силикон и опънато с ботокс като витринен манекен от ПВЦ – чрез чупки и спорен гласец, разбира се, на някоя доказана мутра?! И трябва ли да продължавам да изреждам още?

Ще внимавам сега да не се отплесвам много, но какво да кажем за една друга порнография – тази, която върви под надслова “Духовност”? Ванга и всички нейни следовнички имат запазени специални карета, страници и рубрики в нашите наситено жълто оцветени и постоянно надничащи под юрганите медии. Може да не се спомене това, че Църквата е направила едно или друго благородно деяние, обаче за разговора на Петричката врачка с “духа на кравата”, примерно, който й доверил, че “над Вардарот я изял вълкот”, ще трябва надълго и нашироко да се каканиже пред цялата нация. Не го ли виждаме и сами? Внушават ни, че като няма с какво друго да се гордеем, защо да не почнем да изпадаме в захлас пред името на сляпата прорицателка, като че ли е българският Омир с пола. Само че аз по́ съм склонен да си я представям като нашенската бактерия “бактерикус булгарикус”, с която – подобно на богомилството и на дъновизма, май отново се опитваме да заквасим света. И като гледам продължаващите масови брожения около нея, често-често надхвърлящи границите ни, може да се каже, че за съжаление, донякъде успяваме.

Трябва да се обърнем към Библията като народ, за да видим как и защо ни мамят! И защо славата си превръщаме в позор, а позорът – в слава.

А на тая дебелокожа медийна порода "свинекантропуси-порнографи" (защото е ясно, че не всички в медиите са такива) ще кажа само едно: щом можа прочутата порнозвезда Ерика Кемпбъл да се отрече от занаята си и да го напусне заради Исус Христос, предполагам, можете и вие. Все пак, не забравяйте, че Неговото Възкресение стана достояние първо на човек, който беше затънал до гуша в греховете содомски и гоморски. И който реши, че чрез продаването на тялото и душата си повече няма да трупа слава и пари.

Как е възможно такива гиганти на перото като Толстой и Гогол примерно да се откажат от небогоугодните си писания, съзнавайки, че чрез тях са сяли и много заблуди и лъжи, докато междувременно са възвеличавали собствените си гении, а вие, корумпирани и развратни душици – с доста спорни таланти при това, да продължавате да се изживявате като “Вся власт принадлежит нам – Советов медийных законодателях”?! Ще продължавате ли още да декофрирате крехкия и без друго морален кофраж на нацията ни като някакви опиянчени полуграмотни майстори от контингента на бившите Строителни войски, бързащи да изпълнят нормата на Негово Мръсничество Сатаната – “Князът на този свят”, или ще се вслушате в тревожния звън, идещ от камбанките на съвестите ви?! Да, те свидетелстват срещу собствената ви нечистоплътност, всеядност и себеугояване, срещу всичките ви досегашни свинщини, които сте вършели във времето на затлъстяването на сърцата ви, понеже искат да ви предупредят, че после винаги настъпва и времето на заколението.

Когато се прославя Грехът, той се възцарява заедно със своя сатрап – Проклятието.

И когато вадиш бляскави като меч дарби, с които посичаш Божия Закон, обругаваш Божия Син и отново Го приковаваш на кръста, за да не смущава оттам твоята разюзданост, това няма ли да се обърне един ден срещу теб? Юда бе призован да премахва бесилките на неверието от вратовете на неверниците, ала сребролюбието му и тщестлавието му наденаха бесилка въху неговия врат. А дори и цялата Римска империя се сгромоляса по-късно, безсилна да се бори с нарастващата мощ на Голготското знамение.

Нима си мислиш, че ти ще успееш срещу него?! Защото то се изправя сега на пътя ти, както се изправи срещу бъдещия апостол Павел, и ти едва ли ще можеш да го заобиколиш просто ей-така.

Спомни си с всяка фибра в теб и поеми тежестта на избора си най-накрая:

“Не можеш да служиш на Бога и на Мамона”!

Ден за благодарност

Америка празнува Денят на Благодарноста!

За сухите историческите факти засягащи този национален за САЩ и Канада празник, можете да прочетете тук. Това беше едно от по-добрите представяния на историческата страна на празника, които намерих онлайн на български.

Секуляристите биха искали да представят този празник като празник изцяло свързан с есенната жетва и нищо повече.

Но на кой благодари Америка в Деня на Благодарноста?

Благодараноста по правило е към някой, а не към нещо. Само хора, които не познават цялостната история на заселниците в Новия Свят, биха претендирали за това, че едва ли не Деня на Благодарноста е видите ли някакъв си езически празник, в който благодарим на дърветата и на земята за това, че са ни дали своите плодове.

Нека се взрем малко по-отблизо в детайлите на тази история.

От Стария свят към Новия - в търсене на духовна свобода

Пилигримите са били британци, първоначално забегнали от Англия в Холандия в търсене на религиозна свобода. Правят опит да се установят, но въпреки толерантноста на холандците не възприемат тяхната култура, която считат за твърде безбожна. Пилигримите, членове на Английската Сепаратистка Църква, сключват договор с британска компания, която се съгласява да финансира пътуване до Америка с цел установяване на колония. ЖЗаселниците, 102 на брой, пристигат в Америка на 11 декември 1620 година. Едва оцеляват своята първа зима; за една година погребват 46 души.

Уилиям Брадфорд, губернатор на колонията, установява връзки с местните индианци, които учат заселниците как да ловят местния дивеч и как да отглеждат местни култури като царевица, тиква и други. Жетвата на първата есен след заселването е обилна и заедно с 90тината индианци, пилигримите празнуват тази своя победа и оцеляване.

Картофите по онова време, все още ново откритие, са били считани от европейците за отровни. Традицията на това да се яде тиква идва от факта, че тиквата е била основно ястие за пилигримите в онази първа есен. Те не са имали брашно, масло, мляко и други иначе основни продукти, поради факта, че една година не е била достатъчна за тях да отгледат която и да е от тези животински или растителни култури, нехарактерни за местната територия.

Брадфорд обаче свиква тържеството, което трае три дни. Праща мъже от стана на лов за местни птици и дивеч. От там идва и традицията на пуйката. Термина “пуйка” по онова време бил ползван от пилигримите за диви птици като гъски и патици. Най-вероятно трапезата на този първи Ден на благодарността е била богата на риба, къпини, морски рак и сливи.

Няколко думи за Брадфорд: роден в Англия през 1590 година, той е бил член на църквата Скруби (Scrooby Separatist Congregation). Една извадка от журнала на Брадфорд ни разкрива есенцията на дълбоката вяра, която е водила заселниците в това тяхно начинание:

“Едната страна [реформаторите], се бореше за това да има правото да се покланя на Бог по правлния начин и да установява доктрината на Христос в църквата според семплоста на Евангелието, без да е смесна с човешки изобретения; да има и да бъде управлявана от законите на Божието Слово, разпределно във и чрез офисите на (служенията) на Пасторите, Учителите и Презвитерите, т.е. чрез Писанията.

Другата страна [Англиканската църква], колкото и да го прикриваше, се опитваше да установи епископално достойнство (по подобие на папата), с голямата си власт и юрисдикция под техен контрол; с техните закони и канони и церемонии; с доходи и богатства, които им осигуряваха подчинени служители; чрез всякаки подобни средства, които поддържаха тяхното антихристко величие и ги овластиха с господарска и тиранична сила да преследват бедните Божии служители.” (Източник: The Journal of William Bradford).

Несъмнено Брадфорд е и един от авторите на договора от Мейфлауър (The Mayflower Compact), който се счита за първия документ обозначаващ основаването на т. нар. Нов свят.

Установяването на Деня на благодарноста като национален празник е заслуга на президента Джордж Уошингтън през 1789 година, когато той издава Прокламацията за Дена на благодарността като ден за молитва и благодарност към Бог.

“Задъление е на всички народи да признаят промисъла на Бог Всемогъщи, да се покоряват на Неговата воля, да бъдат благодарни за Неговите добрини и смирено да призоват Неговата протекция и благоволение.

По тази причина и поради това, че и двете камари на Конгреса, чрез тяхната обща комисия ме помолиха “да препоръчам на народа на Съединените Щати ден за обществено благодарение и молитва да бъде спазван, призанавайки с благодарни сърца многото явни благоволения на Бог Всемогъщи, особено тази, че им даде възможност мирно да сформират такава форма на управление, че да е за тяхната безопасност и щастие:”
И така, препоръчвам и потвържавам ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯТ ДЕН НА НОЕМВРИ да бъде ден посветен от народа на тези Щати в служение на това велико и славно Същество, благородният Автор на всяко съществуващо добро, което е било, което е и което някога ще бъде; всички ние нека се обединим в това да му отдадем нашите искрени и смирени благодарности за Неговата грижа и протекция спрямо този народ дори и преди да беше станал нация. За явните и многообразни милости и благодатно предразположение на Неговата промисъл в протичането и завършването на последната война, за голямата степен на спокойствие, единство и изобилие на които се наслаждаваме; за мирният и рационален начин по който сме успели да установим различни конституции за нашата сигурност и благоденствие; и в частност за националната ни конституция, която беше наскоро въведена за гражданските и религиозните свободи, с които сме благословени; за средствата за добиване и разпространяване на полезно знание; и по принцип, за всички велики и разнообразни благоволения, които Той е решил да ни даде.

Така, нека се обединим в това смирено да предложим нашите молитви и ходатайства на великият Господ и Управител на народите; умолявайки го да опрости нашите национални и други прегрешения; да ни даде, било то в обществени или лични дела, да изпълним нашите много и свързани задължения правилно и изрядно; да направи нашето Национално Правителство благословение за всички хора, като бъде Правителство на мъдри, справедливи и конституционни закони, точно и вярно приложени и възприети; да защитава и води всички други управници и нации (особено тези, които са показали добрина към нас), и да ги благослови с добри правителства, мир и съгласие; да разпространява знанието и приложението на истинската религия и добродетели; както и да умножи научните постижения между тях и нас; и по принцип, да даде на цялото човечество такава степен на просперитет във времето, както само Той намери за добре.

Написно от моята ръка в град Ню Йорк, 3ти Октомври, Господнята година 1789."


Днес милиони американски семейства ще се съберат около празничната трапеза. В нашето семейство това е също неизменен обичай. Пристигат братя и сестри от други щати. Трапезата е изобилна: пуйка с пълнеж, тиквен пай и много други вкуснотии. Преди обаче да е започнала вечерята, всички, вярващи и невярващи, протестанти и католици, либерали и консерватори (да, нашето семейство е много разнообразно) един по един вземат по минутка да споделят всеки за какво е благодарен през изминалата година. Следва обща молитва на благодарност и чак след това идва ред на трапезата. По късно всички се отправят към телевизора за традиционната футболна игра, която е станала част от традицията на деня за последните няколко десетилетия.

А България?

Днес, в Деня на Благодарноста, аз съм благодарен на Бог за семейство и роднини, за приятели и за всички Божии благословения.

Благодарен съм и за родината си, за народа ни, за бъдещето, което Бог има за нас. Ще дойде ли ден, в който българският Парламент да прати на президента указ, чрез който да изисква от Президента да установи национален ден за молитва, покаяние и благодарние към Бог Всемогъщи?

Не знам, но си струва да си зададем този въпрос.

Мнозина биха казали: “Защо е нужно такова лично нещо като вярата в Бог да се институционализира?”. В Библията обаче ясно виждаме, че Бог, който освен, че желаеше всеки да го почита в сърцето си и да има собствената си вяра, издаде и повеля за това израилтяните да го почитат и като общество.

Възприемането на национален Ден на благодарността би бил един от начините българският народ да се обедини около християнските ценности, за които толкова много се говори иначе. Не празник забулен в религиозни ритуали и молитви изговорени на неразбираем език! Благодарноста може само да прелива от сърцата на всеки един от нас, от най-силните на деня, до най-слабите и уязвимите.

Наскоро проведеното запитване по Туитър, което можете да видите тук, показва доколко сме объркани по темата. Ето и някои от коментарите:

"На кого ще благодарим?" - Добър въпрос. Предлагам да благодарим на Бог, който е създал цялото това нещо наречено творение. Какво мислите?

"Какъв ще е смисълът на подобен празник?" - Виж статията по-горе.

"Ние не сме като американците, трудно благодарим" - Ами никога не е късно да станем по-благодарни като хора и като нация.

"Би било хубаво но не е в културата ни" - Именно! Исторята на празника показва, че не е бил част и от културата на Америка. Идеята ражда промени.

"Стига сме вземали празници от американците. Нашите ги забравихме." - Корекция: нямаме НИТО ЕДИН празник, който да сме взели от американците!

Все пак, 38% от отговорилите смятат, че трябва да имаме такъв национален празник. Предполагам следващото запитване ще е въпрос дали им харесва текста на Декларацията на Дж. Уошингтън.


Георги Бакалов (с) 2009

Ние ще продължим да задаваме въпроси, господа депутати

Снимка: Иво Орешков (c) Всички права запазени. Ползвано с разрешение.

Днес е третият ден на МИРНИЯ протест срещу правителството. Сърцето ми е съкрушено от това, което преживяваме като нация и което залива като неудържима вълна страната ни: омраза, кръв, вражда, разделение, сълзи, болка. Като че ли кръвта опръска не само жълтите павета пред Народното събрание и ръцете на майките на площада, но и сърцата ни.

Всички бяхме свидетели как през тези дни в душата на нашата нация беше отворена нова рана; част от нашата идентичност като българи беше пречупена, а достойнството ни като свободни граждани на свободна държава – отново стъпкано и обезличено.

Според мен основна причина за кръвта на младите хора, опръскала паветата пред Народното събрание на 14 януари 2009, за страха и агресията на полицаите беше арогантното безразличие на правителството и парламентаристите, крайната им амнезия относно техния дълг и задължения към избирателите, както и продължаващия диктаториален и безотговорен начин на управление.

Господа депутати, защо на 14 януари се уплашихте да излезете и да се изправите лице в лице пред тези, които преди три години и половина ви избраха и с гласа си ви се довериха да се грижите за нацията и да я водите към добро и успех; да ни служите, а не да ни ограбвате и лъжете?

Господа управляващи, защо изпратихте орди от полицаи, за да ви пазят и от кого? Чрез камерите на репортерите ние видяхме вашите страхливи опити да погледнете през прозорците на Народното събрание вместо заедно да излезете и умиротворите сблъсъците, които се разиграваха на няколко метра от вас.

Защо и днес сутринта на 16 януари цялото пространство около храм паметника Александър Невски и Народното събрание бяха обградени от полиция и преминаването на пешеходци и автомобили беше забранено?

Заради това ли, за да разделите още повече обществото ни като настроите сега полицията срещу гражданите и ни карате отново, както по времето на комунизма да се страхуваме и мразим тези, на които същите ние плащаме да ни пазят?

Господа парламентаристи, бидейки пример като лидери на нацията, ще поемете ли отговорност за събитията на 14 януари? С цялото ми уважение към вашия офис на управляващи, питам докога ще злоупотребявате с търпението на нас, гражданите? Тази ескалация на напрежението не е ли също ваша «заслуга»?

Вие сте отговорни пред мен и всички ни, които сме гласували за вас за това, че отново сринахте и омърсихте имиджа на държавата пред света - държавата, в която съм се родила, живея и обичам.

Напомням ви, господа депутати, всеки ден, когато отивате на работа в парламента да вдигнете главата си и да си припомните надписа над вашето работно място: «Съединението прави силата».

Вашите опити да разделите нацията ни и вашия пример по безотговорност стигна дори дотам, че и ние заедно с вас, управляващите, приехме да обвиняваме за кървавия протест на 14 януари провокаторите – скинари, лумпени, мутри - забравяйки, че всъщност това са нашите деца. Подминавайки факта, че ние сме ги родили, възпитали и че техните действия отразяват това, което сме ние, техните родители. Или отново не ни се иска да видим истината в лицето и да си признаем, че сме сгрешили?

Наистина, недопустимо и наказуемо от закона е посегателството и ударите срещу представители на властта, каквито са полицаите, но кой освен нас като родители ще научи нашите деца кое е добро и зло, кое е правилно и грешно без да ги обвинява и укорява?

Виждайки на TV екран ръцете на майки, изцапани с кръвта на техните синове, аз се питам: къде бяха бащите – силата и примера за своите синове?

Задавам си въпроса: как би реагирал ти, господин полицай, ако вдигайки палката си, разпознаеш в момчето, «от което се отбраняваш» своя син? Не си ли спомни тогава, че твоето задължение не е да отговаряш на ударите на агресивните протестиращи, а да ги извлечеш към полицейската кола и участъка? Или ти е било наредено «от горе» да ги биеш и убиваш?

Питам: Това ли щеше да бъде твоята реакция, господин депутат, ако поглеждайки през прозореца на Народното събрание на 14 януари беше видял същите тези полицаи, които използваш за своята безопасност, но не и за безопасността на народа и злоупотребявайки със своето служебно положение, да нанасят удари по главата на твоя син?

В този случай дали отново ли щеше да обвиниш някой друг, набеден от теб и твоите колеги за кървавия изход на протеста, за икономическия банкрут на страната ни или за затъващия имидж на България –лумпени, скинари, сектанти, мафиоти, терористи.

Но това няма да бъде още задълго, господа депутати! Защото ние ще продължим да задаваме въпроси и да изискваме отговора ви; ще продължим да бъдем още по-настойчиви в исканията си; по-съзнатели за правата си като граждани и гласоподаватели; по-опитни в изразяване на нашето недоволство с мирни средства; по-активни в нашето участие в управлението на България!

Елена Дянкова

Що е дискриминация в БГ?

http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1241424

http://news.ibox.bg/news/id_268559026

Това са две статии, които ми изпратиха днес. Не знам, но умът ми
просто отказва да приеме, че това е реалността в БГ и по-лошо, че
колкото и да е видима пошлостта на тази реалност, хората просто го
приемат и търпят мълчаливо!

Ужасното е, че толкова вече сме претръпнали да ни мачкат и животът ни
да няма стойност, че почти всички, които виждат тази реалност в тези
статии или по др. начин, просто го регистрират като факт, и го
подминават...Сякаш се отнася за някой друг! Най-много някой суеверно
да чукне на дърво - дано с нас не се случи.....

Обърнете внимание на черния хумор скрит в тези два пасажа:

1.Европейският комитет за социални права към Съвета на Европа прецени,
че действително става дума за дискриминация.
и
2.В защитните си аргументи българското правителство признава, че голям
брой от тези деца не посещават училище. То обаче заявява, че тази
ситуация не важи единствено за умствено увредените деца и следователно
твърденията за дискриминация са лишени от основание, посочва Франс прес.

И така, скъпи граждани на РБ, става ясно, че понятието ДИСКРИМИНАЦИЯ в
пределите на нашата страна търпи по-инакво тълкувание..... Щом е
масово явление, значи не е дискриминация....


П.П. Може би затова и глупостите на управляващите са тооолкова масово
явление...щото една се вижда лесно, но в море от такива....започваш да
нямаш база за сравнение и единствено можеш да се бориш да не те залеят
вълните..

Поздрави на всички, които НЕ СИ ЗАТВАРЯТ ОЧИТЕ пред тази реалност, а
са готови да бъдат ФАКТОР НА ПРОМЯНА!!!!!!!!!!

Гери

Изповедалнята на "толерантният" българин

Една от любимите мантри на мнозина щатни пропагандатори позиращи като журналисти из българските медии е темата за "толерантноста" на българина. Понякога тя се определя като "прословута". Интересното е, че почти никога не се влиза в подробности и подробни разяснения точно за каква толерантност става дума що се отнася до българина, ако въобще може да има такова обобщаващо понятие. Расова, етническа, религиозна, между половете? Будните от нас разбираме добре, че толерантноста като понятие може да има смисъл само ако се поясни за каква категория се отнася.

Но в честите хвалби за българската толерантност най-често не се пояснява за каква толерантност става дума. Обикновенно претенциите са за толерантност спрямо други култури, раси и религии. Може би. Ако обаче си стоят там където им е мястото и ако не се опитват да са фактор в пространството, което сме маркирали като "наше".

Та, може и българите да са много толерантни към индииците например...но ако си стоят в Индия. Ако вземат някои от тях да се разпилеят по света, да се опитат да се заселят тук и там, да станат чергари и в края на краищата "цигани" - край на толерантноста!

Да, приятели, за разлика от цял куп колеги български "пастори", на чието пренебрежително отношение към ромите съм ставал свидетел лично, аз имам реална любов към ромският народ. Някои от най-добрите ми приятели са роми. Това са едни от най-уникалните хора, които някога съм срещал по лицето на земята. В много нации по света ромите са оценени като истинско богатство за културата на даденият народ.

Но в "толерантна" България това не е непременно така. Разбира се има и други страни, в които има расистко и дискриминационно отношение към ромите. Но с това ли ще се оправдаваме и докога? Или ще продължаваме да си затваряме очите пред явният расизъм и омраза на етничека и расова основа, дълбоко вкоренена в сърцата и умовете на хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди или може би дори милиони българи. Само Бог знае цялата истина и цялата бройка.

Това, което ние знаем идва до нас като информация от време на време чрез различни социологически проучвания, които отново и отново показват колко много предразсъдъци имат все още огромен брой българи спрямо ромите.

Другият прозорец са коментарите по интернет форумите. Там, окрилени от протекцията на анонимноста, българина изповядва това, което никога няма да чуем ясно заявено като официална позиция. Съмнявам се обаче, че в тази импровизирана изповедалня на "толерантният" българин се извършва каквото и да е пречистване!

В подкрепа на тази моя позиция, моля изтеглете този pdf файл и обърнете внимание на очертаните с червено коментари към наскоро публикуваният материал за разбита мрежа от педофили в Германия. Това не са разбира се единствените "интересни" коментари, просто едни от тях, има и още такива.

Успокояващо е, че има и коментари, които издават здрав разум и дълбоко възмущение от злото на педофилията, без значение от това от кой етнос са пострадалите. Но докато в нашето общество има такива, които са заслепени от собствената си расова заблуда и омраза, ние не можем да останем мълчаливи.

Заключенията да направи всеки за себе си.

Линка към материала е тук.

ЗАБЕЛЕЖКА: Предупреждаваме ви, че някои от коментарите са с нецензурно съдържание!

Антисемити ли са българите?

Наскоро един приятел ми препрати следната новинарска препратка и ми предложи да обърна внимание на коментарите, които следват. Можете да кажете каквото искате, но тези коментари са огледало на това, което живее в сърцата на дадени хора в България. Или българи, които живеят извън България. Всъщност не е ясно, а и няма значение дали тези българи живеят в България или извън нея. Важното в случая е, че това са наши сънародници, които съвсем искрено, използвайки анонимната изповедалня на интернет, ни дават да разберем точно колко антисемитизъм живее с умовете и сърцата на тези хора.

Нещата не спират обаче само с антисемитизма. Антисемитизма е всъщност един от барометрите на това доколко моралната основа на един народ е цялостна и дали тя е там.

Според Библията, Бог е вложил във всеки човек съвест. Тази съвест е способноста ни да определим правилно от грешно, способноста ни да имаме убеждения, вяра, доверие.

Възможно е обаче съвеста на дадени хора да прегори.

А какво става с цял народ, на който прегори съвеста? И как знем дали и на колко от народа съвеста е прегоряла?

Съдейки по коментарите след материала за нациста Ариберт Хайм, от 129те коментара (до момента на писането на този блог), само няколко са тези, от които лъха здравомислие.

И ако има повече нормални хора, ДОКОГА ще са твърде заети да не изпълнят своят дълг и да дадат поне най-малкото, своят ГЛАС в защита на праведноста и човеколюбието. Докога добрите хора в България ще са плахи, тихи и без глас? Не ги ли прави това само наполвина добри?

Христос не поучаваше "да не правим на ближният си това, което не искаме те на нас да правят"(пасивност), а "да правим на другите това, което искаме те да правят за нас..." (проактивност). (Мат. 7:12)

Антисемити ли са българите? Разбира се, че не всички са. Но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме. Расисти ли са българите? Не всички, но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме. Ксенофоби ли са българите? Не всички, но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме.

Време е да осъзнаем, че моралноста на народа не е способна по никакъв начин да се мери със стандарта на морал, който Христос постановява в неговото учение. Тази моралност може да я даде само Той и тя може да дойде само чрез вяра от сърце в него, а не чрез сляпо следване на религиозен ритуалзъм, било то от един или друг вид.