О Б Р Ъ Щ Е Н И Е *от Райчо Владимиров Дончев, живущ в гр. София, жк. Люлин
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
С това обръщение искам да ви информирам и да насоча вниманието Ви към един много важен момент от развитието на демокрацията в Република България.
Като се каже думата „демокрация”, едва ли не се разбира, че трябва да се съгласяваме, да приемаме и да сме толерантни към всички, които са решили да живеят според собствените си разбирания за добро и зло, за грях и престъпление, за налагане на някаква „нова ценностна система”, според която съществуващата ценностна система, която се е изграждала в България от векове, дори хилядолетия, е вече толкова остаряла, че е необходима нова, чрез която да се предефинират брак, семейство, грях, добро и зло, правилно и неправилно, морално и неморално....
Казваме, че комунизма си отиде, но всъщност най-уродливото му дете „атеизма” остана и се развива много добре и в тази атеистична среда, културата и ценностната ни система се разглеждат само като поле, в което се кръстосват различни временни интереси, налагани от различни лобита в парламента и извън него.
Културата и ценностната ни система са атакувани по много направления и от много организации, но най-агресивните в това отношение са гей организациите, които от години предлагат и афишират техните виждания и разбирания за брак, семейство, добро и зло..., които нямат нищо общо с нашата култура и ценностна система, която е изградена на основата на християнските добродетели и ценности.
Най-потърпевши от липсата на истинска ценностна система в България са децата. Техните още съвсем чисти души са като бял лист хартия и какво ще бъде написано на този бял лист зависи от всички нас, на кого ще разрешим да пише върху него. Ако оставим гей организациите да имат свободен достъп до нашите училища и дори до детските градини, то те ще изпишат на този бял лист своята ценностна система. Ако искаме това, то вече се случва. Достатъчно е човек да влезе в някой от сайтовете им в интернет и да види с колко проекта са участвали през изминалите няколко години точно в нашите училища.
Тоест ние, данъкоплатците на България и Европа плащаме за тези проекти, за да могат гей организациите да ходят по нашите училища и да предлагат безпрепятствено своята ценностна система точно на нашите деца. Казвам безпрепятствено, защото те ходят по училищата с разрешение и одобрение от министерството на образованието в България.
Това е и основната част от обръщението ми към овластените от нас /избирателите/ институции в Република България – да спрем достъпа на гей организациите до учениците от нашите държавни училища, ако не искаме само след едно поколение да имаме друга ценностна система.
Училищата са държавни, но учениците не са!Ако Божиите заповеди: Не кради, не лъжи, не убивай, не прелюбодействай, не блудствай...., не са като стандарт в живота ни, то кой може да ни спре да вършим всички тези беззакония, безобразия и мерзости.
Нека заедно парламент, правителство, църква, неправителствени организации, граждани, приемем и работим за утвърждаване ценностната система в България, на базата на християнските ценности, а от там нататък върху нея могат да се градят и икономика, морал, култура, духовни ценности, възпитание, мироглед, добродетели...
Ако демокрацията беше само „Права и свободи”, без да е ограничена от елемента ”ценности”, то тя се превръща наистина в свободия. Всеки се бори за правата си, за свободите си според своите си разбирания, виждания и интереси.
Тук е мястото на законодателството ни да каже: Това е добро, правилно и може да се върши и съответно – това е лошо, неправилно и не може да се върши, т.е. законът трябва да отразява правилните неща, а неправилните да са извън закона. Българският народ е в действителност много толернантен и никой не посяга и няма да посегне на личната свобода на гейове и лесбийки. Нека в домовете си правят каквото искат и да живеят както искат, но да налагат своите разбирания и своята ценностна система в нацията ни и особено при децата, това не трябва да се случва.
Каква ще бъде България утре, зависи какво възпитание и каква ценностна система ще изградим и предадем на подрастващото поколение днес.
Това обръщение го написах аз, един обикновен български гражданин, на когото не му е безразлично каква ще бъде България след 50 или 100 години.
24. 04. 2010 г. С уважение: Р. Дончев
*Обръщението е изпратено до:
До Председателя на Народното събрание на Република България
До Министър председателя на Република България
До Президента на Република България
До Председателите на парламентарно представените политически партии
До Министъра на културата на Република България
До Министъра на образованието, младежта и науката на Република България
До Министъра на вътрешните работи на Република България
До Кмета на град София
До медиите
