събота, 31 октомври 2009 г.
Позиция на "Справедливост" за стоте дни управление на кабинета Борисов
петък, 30 октомври 2009 г.
Да срещнеш живота
Ден след ден коренът на любовта изсъхва в нас.Младостта губи искрата си за живот, замъждява фитилът на радостта.
Гримираме се в лъжи и маскираме лицата си, прикривайки болката. Обличаме дрехите на "свободата", но с оковани глезени.
Навеждаме глава и си мислим за пропуснатото, за неизползвания миг и шанс да дадем сърцето и емоциите си на тези, които го заслужават.
Гледаме назад и душата ни се застудява от страховете, които са пленили нашите мечти. Питаме се, дали сме загубили себе си, отхвърляйки най-скъпото от нас, наречено Живот. Обкръжени сме от приятели и близки, говорим за миналото, но ни е страх да говорим за бъдещето.
Чакаме някой да ни подаде ръка, да ни се усмихне и да ни прегърне. Чувстваме се самотни.
Как ли оценяват другите нашето отношение към самите нас? Дали изглеждаме силни в техните очи или слаби?
Гледаме през прозореца на нашата душа какво сме постигнали и какво сме дали на другите.
Търсим спомените на живота, но достига ни часа на истината.
И в часът на истината разбрахме, че сме били научени да убиваме нежеланото, да се удоволстваме на сладостта, да мразим различните, да презираме слабите, да вземаме вместо да даваме и да мразим вместо да прощаваме.
На това са ни научили нашите слепи " учители"...... да бъдем роби на нашето “Аз”.
И така както спомените се превръщат в сенки,
така и ние - отразено в бягството на нашата душа.
Защо искаме да стоим в мрачните сенки на безнадежността, вместо да посрещнем лъчите на Надеждата?
Защо искаме да говорим за всичко друго, но не и за Живота?
Защо се крием от истината?
Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, гласът на истината ни шепти за Живота, опитвайки се да ни събуди от нашите кошмари.
Този глас казва: Има Един, Чийто думи утешават, изцеляват и превързват раните на сърцето.
Има Един, Чиято Любов поглъща болката и възстановява разрушеното.
Има Един, Чието сърце ни призовава по име и ни нарича прекрасни.
Да... Той е Най-добрият Учител на живота, защото Той е ЖИВОТЪТ.
Наричат го Пазителят на истината и мъдростта.
Той е отговорът на това, което търсим.
Вратите на надеждата се отварят пред нас и димната завеса, която ни е заслепявала се оттегля.
Мечтите се освобождават от пленничеството на страха.
Посрещаме полъха на Вярата.
Това е нов път, по който не сме вървели.
Изгубени бяхме, но сега сме намерени, бяхме слепи, но сега виждаме.
Когато ЖИВОТЪТ те срещне, не бягай поради “слепотата” на света, защото това не е оправдание да не си Божие дете...!
Животът е дар, не пропускай този шанс!
от Стефан Ивов
източник: http://romadestiny.org
Стефан Ивов е роден и израснал в протестантско семейство на посветени служители на евангелието. Неговата етническа принадлежност е ромска. Той е възпитаник на протестантската общност, която вярва, че благословението на един народ зависи от практичното приложение на християнската вяра. По настоящем Стефан е студент по Право. Той е част от екипа на своите родители, които активно работят за интеграцията на ромското население в България. Мечтата му е да помогне на своите сънародници да бъдат издигнати на образователно, икономическо, социално и управленско ниво, както в нацията ни така и в Европа.
сряда, 14 октомври 2009 г.
Толерантността ни не е свобода - за сектите, ДПС-тата и подмяната на идентичност
в. Седем | Галина МОМЧЕВА | 2009-10-14 | 04:06:25
Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.
Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.
Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.
Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.
Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.
Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.
И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...
Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...
Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.
И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.
Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.
Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!
Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.
Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.
Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.
Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.
Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".
Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.
Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.
Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.
Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.
Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.
Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.
Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.
Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.
И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...
Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...
Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.
И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.
Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.
Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!
Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.
Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.
Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.
Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.
Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".
Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.
Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.
понеделник, 5 октомври 2009 г.
ДОКОГА, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ?
Отворено писмо до управляващите и политическите партии по повод предстоящото внасяне в Народното събрание на законопроект за нов Закон за вероизповеданията
Защо ли не съм изненадана от факта, че ОТНОВО, за кой ли пореден път някой е решил да прави политически дивиденти за сметка на моята искрена вяра в Исус Христос. През последните дни партия Атака поде идеята за пререгистрация на вероизповеданията, подкрепена от министъра без портфейл и ресор на вероизповеданията към МС – Божидар Димитров. В предаването на Иван Бедров «Булевард България» в Re:tv на 29 септември т.г. г-жа Цвета Георгиева, народен представител от «Атака» анонсира намеренията си да внесе в Народното събрание законопроект за нов Закон за вероизповеданията, защото «регистрацията на вероизповедание у нас е най-лесното нещо – събират се двама човека, пишат устав и се регистрират».
В продължение вече на 20-ина години лично аз, а също и хората около мен, споделящи същите християнски убеждения на Евангелието сме свидетели как правителство след правителство експлоатира за наша сметка темата «секти»; как бяха създавани закони, държавни служби и как за десетки години служители от тези служби получаваха заплата поради това, че ние съществувахме като християни и като християнска общност. И днес разпознавам журналисти, които направиха престижна кариера, експлоатирайки темата «секти» и заклеймявайки ни като «опасни, извън закона, хора с промити мозъци» и т.н.
Какво очаквате, господа управляващи? Че с поредното натискане на бутона «анти-секти» в политически удобно и избрано от вас време моето сърце ще започне да примира от страх ли и аз ще се чувствам отхвърлена, защото отново моите съседи ще ме гледат подозрително и ще странят от мен, индоктринирани от системата, че живеят в кооперация със «сектант»? Че мои приятели ще бъдат уволнени от работа или третирани различно поради, това, че не изповядват православната вяра? Че с фалшиво прокурорско нареждане цивилни полицаи ще могат да извършат обиск в моя дом и да конфискуват закупени от мен и продаващи се официално в книжарница християнска литература както през 1995 г.?
НЕ, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ! Време е да си припомните, че след няколко месеца встъпваме във второто десетилетие на 21-ви век. Всичко споменато по-горе е сценарий от ранните 90-години, който вие старателно повтаряте и поддържате до днес. Вие дори не се и напрягате, за да измислите ново действие на продължаващата вече 20 години пиеса «анти-секти». Може би не си и помисляте, че в действителност вие и вашите симпатизанти би трябвало да бъдете на подсъдимата скамейка на невежеството, защото протестантството не е «секта», а заедно с католицизма и православието е едно от трите основни течения в християнството; че на територията на ЕС православието е официално вероизповедание само в три от 27-те държави-членки: Гърция, Румъния и България. Дори и не споменавам Америка, която е плод и резултата от разделянето на протестантството от католицизма. Не искам да пропусна да ви напомня за германския ганцлер Ангела Меркел, жена с протестантски убеждения и дъщеря на протестантски пастор, оглавила за четвърти път ежегодната ранглиста на списание «Форбс» на стоте най-влиятелни жени в света. Според вашата класификация тя също ли е «сектантка»?
Господа управляващи, Конституцията на държавата, в която аз живея казва, че съществуването на Закона за вероизповеданията е извън закона:
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, РЕЛИГИЯ, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Тогава защо за моята вяра в Исус Христос и Библията да ми е нужен Закон за вероизповеданията, а още повече и с «новите» предложения на партия Атака за ограничения в регистрацията? Нали ако аз извърша престъпление или с убежденията си «увредя психическото или физическо здраве» в каквото г-жа Цвета Георгиева обвинява сектите, тогава попадам под отговорност чрез наказателното правораздаване в РБългария? Това е логиката на правителствата на повечето държави по света, в които не съществува Закон за вероизповедания, както беше и ситуацията в България в началото на 90-те години. Или може би непреставащото насочване на общественото внимание към все нови и нови рестрикции в Закона за вероизповеданията е начин за издигане и утвърждаване «вездесъщието» и мощта на държавата: да контролира, следи, корегира и наказва «отклонилите се» от православната вяра; умело отработан сценарий да се отвлече вниманието на обикновените хора от наистина наболелите и крещящи за решаване икономически и социални проблеми.
Или защо не насочите вашето внимание, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ към законови мерки, ограничаващи влиянието на организации на радикалния ислям на територията на България? Какъв е вашия отговор към Али Юзеиров, председател на новосъздадената партия Мюсюлман-демократичен съюз с искане да се промени текста в Конституцията, че България е еднонационална държава и се въведе, че България е мултиетническо общество? Нормално явление ли е в България през последните 20 години да бъдат построени1560-те джамии, докато българските управляващи усърдно се занимават със «сектантите-евангелисти»?
Във в. Дневник от 26 септември т.г. четем, че г-н Божидар Димитров казва: „Бях поразен от закона - колко лесно може да се регистрира религиозна общност, по-лесно от политическа партия“ и уточнява, че в момента двама-трима души с добър адвокат, който да им подготви добър устав, могат да регистрират вероизповедание и така да се ползват от различни придобивки. Въпросът ми е за какви придобивки на евангелско-протестантските вярващи говорите, г-н Димитров?
- Придобивка ли е според вас изискването на някои проекти, финансирани от Оперативната програма «Човешки ресурси» чрез МТСП в социалната сфера бенефициентите да не са религиозни общности?
- За тези ли придобивки говорите, че в продължение на няколко години през 90-те като религиозна общност бяхме принудени да правим нашите събрания в гората, обявени официално от правителството като нелегитимни?
- Или че персонално бяхме преследвани и заплашвани, съдени, привиквани, публично охулвани без право на отговор в медиите, които публикуваха безнаказано обиди и уронващи гражданското ни достойнство пасквили и лъжи?
- Придобивка ли е това да искаш да направиш добро и да получиш отговор като например този от г-жа Соколова, директор на дома за деца, лишени от родителска грижа, кв.Драгалевци че «дарението от вас можем да приемем, но доброволци да ни помагат за децата – не»?
- Или като този на г-жа Минка Владимирова, директор на Дирекция «Социално подпомагане» към Столична община, че «вратите на социалните институции са затворени за вес, защото сте секта»?
Защо, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ не потърсите отговорност според закона за изказванията на тези държавни служители?
Защо нямате честността и доблестта ПУБЛИЧНО И ОТКРИТО ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ ЕВАНГЕЛСКО-ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ВЯРВАЩИ В БЪЛГАРИЯ НЕ СА СЕКТАНТИ и по този начин да внесете яснота и примирие в обществото ни?
Лично аз нямам нужда от вашето извинение, защото моята мотивация да върша добро и да съм от полза за моя град и моята нация не идва от правителството, а от Бог Всемогъщия. Насърчена съм, че много хора – българи и американски мисионери през ХIХ и ХХ век със същите като моите и на моите приятели убеждения и вяра в Библията са допринесли реално и изключително много за трайната промяна на българското общество* и техия принос ме вдъхновява.
Очаквам за вашия отговр!
Елена Дянкова
Приноса на американски мисионери-протестанти за България**:
* 1860 г. – Открито е Мъжкото училище в Пловдив от д-р Джеймс Кларк, което по-късно заедно с Девическото училище в Стара Загора прераства в Американския колеж в София
* 1863 г. - Открито е Девическото американско училище в Стара Загора
* 1863 г. - Открит Робърт колеж в Цариград на основата на първото на Балканския полуостров евангелско училище с пансион. Робърт колеж е неразривно свързан с българския народ и има големи заслуги в неговата история – за 108 години в Робърт колеж от 1971 постъпили българи 199 се дипломирали, от които 3 министър-председатели на България; министри, народни представители, висши чиновници, магистрати, общественици, кметове, дипломати, посланици.
* 1871 започва да функционира Американски колеж в Самоков до 1926 г.
* 1881 г – открит е Девически колеж в Ловеч
* 1903 г - открито е Земеделско-индустриалното училище в Солун
* 1929 г - Открито е Земеделското училище в Пордим – понастоящем Професионална гимназия по селско стопанство «Д-р Хаскел»
* 1898 г. Открита е Първата частна детска градина в Самоков от Елизабет Кларк, която заедно с Пенка Касабова има изключителна роля за изграждане на българското предучилищно възпитание и образование
* 1992 г. възобновена е дейността на Американския колеж в София
* 1991 в Благоевград отваря вратите си Американския университет в България с 16 факултета и 208 студенти
** «Заслугите на протестантите за българския народ», Автор: Христо Куличев, УИ «Св.Кирил и Методи», 2008 г.
Защо ли не съм изненадана от факта, че ОТНОВО, за кой ли пореден път някой е решил да прави политически дивиденти за сметка на моята искрена вяра в Исус Христос. През последните дни партия Атака поде идеята за пререгистрация на вероизповеданията, подкрепена от министъра без портфейл и ресор на вероизповеданията към МС – Божидар Димитров. В предаването на Иван Бедров «Булевард България» в Re:tv на 29 септември т.г. г-жа Цвета Георгиева, народен представител от «Атака» анонсира намеренията си да внесе в Народното събрание законопроект за нов Закон за вероизповеданията, защото «регистрацията на вероизповедание у нас е най-лесното нещо – събират се двама човека, пишат устав и се регистрират».
В продължение вече на 20-ина години лично аз, а също и хората около мен, споделящи същите християнски убеждения на Евангелието сме свидетели как правителство след правителство експлоатира за наша сметка темата «секти»; как бяха създавани закони, държавни служби и как за десетки години служители от тези служби получаваха заплата поради това, че ние съществувахме като християни и като християнска общност. И днес разпознавам журналисти, които направиха престижна кариера, експлоатирайки темата «секти» и заклеймявайки ни като «опасни, извън закона, хора с промити мозъци» и т.н.
Какво очаквате, господа управляващи? Че с поредното натискане на бутона «анти-секти» в политически удобно и избрано от вас време моето сърце ще започне да примира от страх ли и аз ще се чувствам отхвърлена, защото отново моите съседи ще ме гледат подозрително и ще странят от мен, индоктринирани от системата, че живеят в кооперация със «сектант»? Че мои приятели ще бъдат уволнени от работа или третирани различно поради, това, че не изповядват православната вяра? Че с фалшиво прокурорско нареждане цивилни полицаи ще могат да извършат обиск в моя дом и да конфискуват закупени от мен и продаващи се официално в книжарница християнска литература както през 1995 г.?
НЕ, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ! Време е да си припомните, че след няколко месеца встъпваме във второто десетилетие на 21-ви век. Всичко споменато по-горе е сценарий от ранните 90-години, който вие старателно повтаряте и поддържате до днес. Вие дори не се и напрягате, за да измислите ново действие на продължаващата вече 20 години пиеса «анти-секти». Може би не си и помисляте, че в действителност вие и вашите симпатизанти би трябвало да бъдете на подсъдимата скамейка на невежеството, защото протестантството не е «секта», а заедно с католицизма и православието е едно от трите основни течения в християнството; че на територията на ЕС православието е официално вероизповедание само в три от 27-те държави-членки: Гърция, Румъния и България. Дори и не споменавам Америка, която е плод и резултата от разделянето на протестантството от католицизма. Не искам да пропусна да ви напомня за германския ганцлер Ангела Меркел, жена с протестантски убеждения и дъщеря на протестантски пастор, оглавила за четвърти път ежегодната ранглиста на списание «Форбс» на стоте най-влиятелни жени в света. Според вашата класификация тя също ли е «сектантка»?
Господа управляващи, Конституцията на държавата, в която аз живея казва, че съществуването на Закона за вероизповеданията е извън закона:
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, РЕЛИГИЯ, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Тогава защо за моята вяра в Исус Христос и Библията да ми е нужен Закон за вероизповеданията, а още повече и с «новите» предложения на партия Атака за ограничения в регистрацията? Нали ако аз извърша престъпление или с убежденията си «увредя психическото или физическо здраве» в каквото г-жа Цвета Георгиева обвинява сектите, тогава попадам под отговорност чрез наказателното правораздаване в РБългария? Това е логиката на правителствата на повечето държави по света, в които не съществува Закон за вероизповедания, както беше и ситуацията в България в началото на 90-те години. Или може би непреставащото насочване на общественото внимание към все нови и нови рестрикции в Закона за вероизповеданията е начин за издигане и утвърждаване «вездесъщието» и мощта на държавата: да контролира, следи, корегира и наказва «отклонилите се» от православната вяра; умело отработан сценарий да се отвлече вниманието на обикновените хора от наистина наболелите и крещящи за решаване икономически и социални проблеми.
Или защо не насочите вашето внимание, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ към законови мерки, ограничаващи влиянието на организации на радикалния ислям на територията на България? Какъв е вашия отговор към Али Юзеиров, председател на новосъздадената партия Мюсюлман-демократичен съюз с искане да се промени текста в Конституцията, че България е еднонационална държава и се въведе, че България е мултиетническо общество? Нормално явление ли е в България през последните 20 години да бъдат построени1560-те джамии, докато българските управляващи усърдно се занимават със «сектантите-евангелисти»?
Във в. Дневник от 26 септември т.г. четем, че г-н Божидар Димитров казва: „Бях поразен от закона - колко лесно може да се регистрира религиозна общност, по-лесно от политическа партия“ и уточнява, че в момента двама-трима души с добър адвокат, който да им подготви добър устав, могат да регистрират вероизповедание и така да се ползват от различни придобивки. Въпросът ми е за какви придобивки на евангелско-протестантските вярващи говорите, г-н Димитров?
- Придобивка ли е според вас изискването на някои проекти, финансирани от Оперативната програма «Човешки ресурси» чрез МТСП в социалната сфера бенефициентите да не са религиозни общности?
- За тези ли придобивки говорите, че в продължение на няколко години през 90-те като религиозна общност бяхме принудени да правим нашите събрания в гората, обявени официално от правителството като нелегитимни?
- Или че персонално бяхме преследвани и заплашвани, съдени, привиквани, публично охулвани без право на отговор в медиите, които публикуваха безнаказано обиди и уронващи гражданското ни достойнство пасквили и лъжи?
- Придобивка ли е това да искаш да направиш добро и да получиш отговор като например този от г-жа Соколова, директор на дома за деца, лишени от родителска грижа, кв.Драгалевци че «дарението от вас можем да приемем, но доброволци да ни помагат за децата – не»?
- Или като този на г-жа Минка Владимирова, директор на Дирекция «Социално подпомагане» към Столична община, че «вратите на социалните институции са затворени за вес, защото сте секта»?
Защо, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ не потърсите отговорност според закона за изказванията на тези държавни служители?
Защо нямате честността и доблестта ПУБЛИЧНО И ОТКРИТО ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ ЕВАНГЕЛСКО-ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ВЯРВАЩИ В БЪЛГАРИЯ НЕ СА СЕКТАНТИ и по този начин да внесете яснота и примирие в обществото ни?
Лично аз нямам нужда от вашето извинение, защото моята мотивация да върша добро и да съм от полза за моя град и моята нация не идва от правителството, а от Бог Всемогъщия. Насърчена съм, че много хора – българи и американски мисионери през ХIХ и ХХ век със същите като моите и на моите приятели убеждения и вяра в Библията са допринесли реално и изключително много за трайната промяна на българското общество* и техия принос ме вдъхновява.
Очаквам за вашия отговр!
Елена Дянкова
Приноса на американски мисионери-протестанти за България**:
* 1860 г. – Открито е Мъжкото училище в Пловдив от д-р Джеймс Кларк, което по-късно заедно с Девическото училище в Стара Загора прераства в Американския колеж в София
* 1863 г. - Открито е Девическото американско училище в Стара Загора
* 1863 г. - Открит Робърт колеж в Цариград на основата на първото на Балканския полуостров евангелско училище с пансион. Робърт колеж е неразривно свързан с българския народ и има големи заслуги в неговата история – за 108 години в Робърт колеж от 1971 постъпили българи 199 се дипломирали, от които 3 министър-председатели на България; министри, народни представители, висши чиновници, магистрати, общественици, кметове, дипломати, посланици.
* 1871 започва да функционира Американски колеж в Самоков до 1926 г.
* 1881 г – открит е Девически колеж в Ловеч
* 1903 г - открито е Земеделско-индустриалното училище в Солун
* 1929 г - Открито е Земеделското училище в Пордим – понастоящем Професионална гимназия по селско стопанство «Д-р Хаскел»
* 1898 г. Открита е Първата частна детска градина в Самоков от Елизабет Кларк, която заедно с Пенка Касабова има изключителна роля за изграждане на българското предучилищно възпитание и образование
* 1992 г. възобновена е дейността на Американския колеж в София
* 1991 в Благоевград отваря вратите си Американския университет в България с 16 факултета и 208 студенти
** «Заслугите на протестантите за българския народ», Автор: Христо Куличев, УИ «Св.Кирил и Методи», 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)