Къде са лидерите на нацията?!

Къде са лидерите на нацията?
Определено това не са ББ и ГОЦЕ! Но къде са истинските лидери?

Какво морално право има една партия (дясна) да иска да се гласува за нея, ако в такъв момент е дебаркирала от мястото на национален лидер?

Ако няма какво да каже днес на хората, когато се случват неща, заробващи нацията ни, какво значение има утре какъв ще и е коментарът? Ако днес няма да ПОКАЖЕ позиция - там, на улицата, все тая утре какво ще КАЖЕ пред медиите!

В крайна сметка, знаем - празно няма, така че, когато една такава партия не си заема подобаващото място, то тя губи влиянието си, а в последствие загива, понеже съществуването и се определя от броя избиратели - част от които, например, днес бяха на улицата, протестирайки срещу Путинизацията на страната ни. Но те нямаха политически представител там!

Нищо, че точно ТЕ със сигурност не са били "пасивни", а са били от гласуващите по времето на изборите - дали са мандат с гласа си на една от тези партии (то те не са много..), но днес протестът им беше сметен под килима (отново), просто някаква шепа хора...

КЪДЕ беше днес политическата сила, която уж трябваше да е представител на именно тези избиратели?

Не беше ли редно ТЯ да организира такъв протест?

ТЯ да легитимира политическите искания и позиция на протестиращите?

Особено, когато така или иначе позицията е ясна, няма разминаване в мненията... Какво морално право има такава политическа сила да очаква моята подкрепа на следващите избори, ако е свела "представителството" и лидерството си до .. писане и изказване на коментари относно случващото се, все едно ми е "приятелче" във ФБ?

Време е да се появят НАЦИОНАЛНИ ЛИДЕРИ, притежаващи морална яснота, и освен - експертност, критичност и професионализъм, да са и достатъчно смели да излязат от партийното лидерство, и да застанат като лидери на НАЦИЯТА!

Нямам представа откъде и как, но трябва да се появят такива... Иначе простотията пак ще е на власт...

Колко точно държавата краде от теб и децата ти (в цифри и проценти)!

от Георги Бакалов

Първоначално качих това като коментар към блога на моя приятел Сашо. После реших да кача и в моя блог, за да стигне до повече хора.

За съжаление, комунизмът научи хората как да смятат в училище и как да не смятат след като завършат. Понеже, ако започне човек да смята, може и да стигне до факти, и заключения, които ако стигнат до повече хора, може да доведе и до революция.... всъщност, като говорим за революция, питам се - защо не? Ами сигурно понеже няма достатъчно революционери, кой знае? И, за да няма объркване - не говоря за някаква пролетарска революция! Говоря за бунт срещу самодоволните, оядените, мазните доганогоцета (да, от днес това е нова дума в българския език!), корумпираните псевдо-всичко персонажи, които вече 20 години държат България в орбитата на Москва, миналото и назадничавостта.

Е, кой знае пък, може след този постинг на някой да му заработи "I'm mad" машинката отвътре и да вземе, че да направи нещо по въпроса. Ето и нашият пример за това точно колко държавата краде от теб и децата ти в цифри, и проценти. Тук няма да говорим за големите промишлени престъпления, изземването на имоти, земи и заводи. Тук ще говорим за ежемесечния грабеж и пирамидата наречена "социално осигуряване".

Знам, че Сашо в блога си говори за Бисмарк и Рузвелт... аз предлагам да оставим Америка и историята на социалното осигуряване настрана и да погледнем собствената си пирамида - днес, сега, в България. Тя е била в действие вече от много години, но проблемът е, че хората са кондицирани да носят каквото им стоварят на гърба жреците на култа към държавата, без да си задават въпроса: какво всъщност се случва тук? Грабеж. Това е краткият отговор. Всеки месец държавата ти "удържа" (разбирай - ОТНЕМА) близо 40 процента от дохода с т. нар. "социални осигуровки". С тези капитали, държавата-картел (или иначе казано монополист на властта и силата), те уверява, че ще се погрижи за твоето бъдеще. Е, това обаче тя не го прави, никога не го е правила и няма и да го направи! Тя взима пари от теб днес и сега, и плаща пенсии на възрастните (като краде по-голямата част от парите). Тези пенсии обаче осигуряват мизерия, а не доходи за нормален живот. Това е класическа пирамида. Но никой не иска да обърне внимание на това. Животът продължава и всички послушно хранят ламята всеки месец, година след година - общество-жертва, предало се доброволно на своя похитител, който се е маскирал под прикритието на това, че действа в името на "закона". (Хм, откога пък трябва да приемаме безропотно закони, които узаконяват грабежи, лъжи и престъпления?)

Но, по същество: годината е 2011-та и вие завършвате университета. Какво се случва оттук натам?

Нека вземем един студент, който ще започне работа на 25 години на 800 лв. заплата. Това е годишна заплата от 9,600 лв. Държавата му взема около 40% за да го "осигурява" в бъдещето (пълна заблуда). Това значи, че 320 лева отиват всеки месец в държавната хазна.

Предполагаме, също така, че този човек ще живее 20 години след пенсия, до 85 годишна възраст. За тези двадесет години след пенсия, предполагаме, че на човека ще са му нужни да живее нормално 20,000 лева на година, или по 1,666 на месец. Ако тези 320 лева биват инвестирани и носят 8% на година дивидент за 40 години, когато този човек ще се пенсионира (при положение, че за 40 години същият доход от 9,600 лв. на година се е запазил непроменен), той би трябвало да има на сметка 488,326 лева!!!!!

Ако тези пари продължават да са инвестирани и от тях човека тегли своите 20,000 годишен разход за пенсия, при положение, че инвестицията му продължава да му носи по 8% на година дивидент, този човек ЩЕ ОСТАВИ на наследниците си 639,598.000 в наследство! Забележете, всичко това, при положение, че заплатата на този млад човек, който е завършил университет, НЕ СЕ ВДИГНЕ за 40 години. Което можем само да предполагаме, че не е така. Ако заложим дори само 3% повишение на година, сумата става астрономична.

Е, вие ми кажете:

* Колко от вас очаквате като се пенсионирате, държавата да е инвестирала вашите пари за осигуровки на 8% годишен дивидент за 40 години?
* Колко от вас очаквате пенсията ви да е 2 пъти повече от заплатата, която сте получавали?
* Колко от вас очаквате да оставите на наследниците си над половин милион лева като остатък от вашите спестявания и инвестиции през годините?
* С тези изчисления, дори груби, можете да видите КАКВО и КОЛКО всъщност "държавата", или да я наречем "картела", те ограбва - теб и децата ти.



В замяна получаваш какво:

* армия, която пази границите на родината :)
* полиция, която НЕ ТЕ пази от престъпниците.
* законотворци, които се гаврят с народа и са превъплъщение на корупцията.
* институции, които те рекетират на всяка крачка и се държат сякаш си им слуга.
* централна банка, която те ограбва допълнително чрез изкуствени манупулации на своите собствени полици и лихвени проценти.
* държавно училище, в което учат децата ти, че са маймуни.
* национално радио и телевизия.
* парно...?!?!?
* язовири и паркове :)
* е, може и да съм пропуснал някоя и друга благина като ЗОК, но тя е ограбена отдавна, така, че защо да си губим времето?

Е, как да не си доволен и да не си платиш социалните осигуровки с радост? И най-вече - как да не се чувствате осигурени?
ПП: Написах този постинг (вкл. с времето за изчисленията) за около 30 минути. Ако има правописни грешки, who cares? По-добре вижте ГОЛЯМАТА ГРЕШКА, а именно това, че НЯКОЙ, ЕРГО - ДЪРЖАВАТА, или по-скоро кликите от корумпирани кръгове на корупция, използват "закона", за да те рекетират всеки МЕСЕЦ без ти да можеш да кажеш каквото и да е.

източник: http://georgebakalov.bg/

"9-ти септември" или Голямата лъжа спрямо българския народ

от Калоян Курдоманов

"Една лъжа, повторена сто пъти, става истина." Йозеф Гьобелс

“Пропагандата ни помогна да дойдем на власт... Пропагандата ще ни помогне да удържим властта... Пропагандата ще ни помогне да завоюваме целия свят.” Йозеф Гьобелс

"Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но не цялата истина." Йозеф Гьобелс

Мисля, че ако днес някой ме попита как бих коментирал датата 9-ти септември 1944 г. и последвалите я събития, оставили трайно негативен отпечатък върху психиката, икономиката и политиката на страната ни, спокойно мога да цитирам Гьобелс. В продължение на 45 години БКП работи неуморно да изгради една мощна пропаганда, с която да убеди един изстрадал народ в една очевидна, но чудовищна, лъжа.

За съжаление, тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на мнозина, че ще мине още дълго време, преди повечето хора да започнат да си задават въпроса дали всичко това, което знаят, е наистина истината. 

До 1971 г. в учебниците по история ни учат, че случилото се на тази дата е народно въстание. След това, по желание на другаря Т. Живков, се възприема терминологията "социалистическа революция". Истината, за съжаление, е доста по-цинична и жестока.

В действителност, на 9-ти септември 1944 г. се случва военен преврат, а някои историци – като проф. Пламен Цветков – твърдят, че дори е повече от преврат. Според него става въпрос за военна окупация от страна на Червената армия, която сваля правителството на Константин Муравиев и на негово място поставя просъветския Кимон Георгиев. 

Ето и малко фактология в тази посока.

На 26-ти август 1944 г., под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, българското правителство започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2-ри септември 1944 г. е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5-ти септември 1944 г. обявява война на България.



През нощта на 8-ми срещу 9-ти септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

 На 9-ти септември съветските войски настъпват в Североизточна България. На 10-ти септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. Това е, съвсем накратко, описание на главните събития от този злощастен период за нас като нация.



Какво обаче прави случилото се толкова мрачно за нашата история?

 Това е лъжата и пропагандата на комунистическия режим през всичките 45 години, че това събитие е "победа на социализма над фашизма и империализма". 



Скъпи приятели, в България фашизъм не е имало. Това може и да ви шокира, но е факт. Дори историци, свързани с БСП – като Искра Баева например – твърдят че това е така. България не е била окупирана от Германия. България е имала правителство и закони през цялото време на войната. Имала е опозиция, която е разполагала със своя опозиционна преса и т.н.

За каква антифашистка борба се говори и срещу кого, така и не е ясно!



Странен е и фактът, че след като България обявява неутралитет във войната, за да избегне поражението и започва преговори с Англия и САЩ (припомням, че те са съюзници заедно със СССР срещу Германия) за настаняване на англиийски и американски войски в България, Сталин въпреки това обявява война. Защо е необходимо това? Така или иначе България не е вече във войната, а на всичкото отгоре води преговри със съюзниците на СССР.

Всичко, за съжаление, е много по-просто. Сталин не иска да изпусне България като сфера на влияние за бъдещите си цели в региона. Това, за съжаление, съвпада с отдавнашните руски, а сега вече и съветски интереси. България е трябвало да бъде окупирана като бъдеща сфера на влияние в този регион. За съжаление този ход се оказва фатален за бъдещето ни, още повече след конференцията в Ялта, на която се поделя Европа на сфери на влияние. Ние попадаме в сферата на влияние на СССР.



Интересен е и друг факт - т. нар. партизани "воювали героично" в борбата срещу фашизма. Оказва се, че те не са били повече от 1500 човека, а членската маса на БРП (БКП) е била малко под 10 000 човека през 1944 г. Къде в това има всенародно въстание? Но пък за разлика от тази малка цифра - 1500 човека - през 1990 г. има близо 200 000 активни борци против фашизма, които са се ползвали с какви ли не привилегии.

Интересно как тези 1500 партизани са станали 200 000 за 45 години? 

След като е окупирана България и на власт идва ОФ, настъпва пълно беззаконие. Избити са хиляди интелектуалци, генерали и офицери, духовници, пастори и т.н. Започва всеобща национализация и индоктринация на населението. България влиза в поредния си мрачен период, който, въпреки че трае 45 години, по деструктивност и трайно увреждане на нацията ни се равнява на 482 г. турско робство. Може и да ви звучи пресилено, но за мен е така.



Днес ние все още не сме отрекли този варварски режим, въпреки че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейският парламент решиха, че комунизмът трябва да се изучава като престъпен режим. Днес хората, които взеха дипломите си по история в онзи режим и които писаха учебниците по история с желание да угодят единствено и само на СССР, все още дърпат конците на образователната ни система. Все още 9-ти септември се празнува от БСП, което е гавра с хилядите загинали без съд и присъда. Все още има паметници на съветкия ботуш в най-големите ни градове, които като зловещи призраци ни напомнят, че Русия няма лесно да се откаже от желанието си да окупира трайно тези райони. Само че този път не чрез оръжие, а чрез икономическа зависимост – средствата не са важни, важен е резултатът.



Скъпи приятели, 9-ти септември е една от най-срамните и мрачни дати в нашата история. Колкото 6-ти септември е велика дата поради Съединението, толкова 9-ти е срамна заради последиците от този преврат или по-скоро, окупация.



Нека отделим време да разкажем това на нашите деца. Те трябва да знаят истината, за да не допуснат това някога да се повтори.

Калоян Курдоманов

За Бербатов и нашата национална идентичност

oт Александър Джоргов

През изминалата седмица от родната преса научихме, че най-успелия български футболист през последните години спира участието си в националния отбор. И докато тази новина едва ли би предизвикала вниманието на онези, които не се интересуват от спорт, то тя е показателна за начина по-който ние се отнасяме към успелите в една или друга степен българи.

Вярно е, че през последните години пресата засипваше с критики представянето на Бербатов, като в същото време с трепет следеше преди година и половина дали ще се осъществи трансфера му в Манчестър Юнайтед, един от най-именитите световни клубни отбори. Целта на този материал не е да коментирам изявите на Бербатов, а по-скоро обществените реакции, които говорят много за нашия национален манталитет и неговата връзка с националната ни идентичност.

Бербатов е видимо засегнат, причините в известна степен са ясни: всички критики и обиди, които се изляха по негов адрес. Разбира се, когато приноса ти към националния отбор е недооценен и всяка капка патриотизъм може да се изпари от теб. Лично за мен не представлява интерес дали критиките към него са основателни или не, а свръх големите очаквания, които се поставят към хора като него. От една страна очакванията ни, а от друга склонността ни да събаряме сънародниците си когато успяват в една или друга степен.

Смея да твърдя, че част от тези очаквания се основават на присъщото ни идолопоклонство, че някой или постиженията на някой ще ни накарат да се почувстваме по-добре за себе си. За известен период той успява донякъде да запълни тази роля, но започне ли с провалите, готови сме да го разпънем на кръст. Проблемът е в нас, не в Бербатов, Веселин Топалов или някой друг. Да, постиженията на Бербатов или някой друг в даден момент, ни дават чувство на гордост като българи, но моя въпрос е къде е източникът на национална гордост и самочувствие, когато идолите в народното самосъзнание се провалят или тогава когато стане явно човешкото и несъвършеното у тях?

Някои намират в българската история източник на гордост и национална идентичност. За мен не са твърде много моментите и личностите в родната ни история, които истински ме карат да се изпълня с такива чувства. Знам, че някои биха опонирали това твърдение, но повечето техни аргументи биха се основали на принципа "сравнявайки себе си със себе си". Ако гледаме контекста само на родната ни история, без да взимаме в предвид историите на прогресивни световни нации можем да стигнем до подобни тесногръди патриотични чувства.

В своята книга "Кои сме ние? Предизвикателствата пред националната идентичност на Америка" видния политолог Самюъл Хънтингтън говори за символите на национална гордост в американското общество. За една нация, която не може да се похвали с дълга история или преобладаващ етнос, конституцията, американското кредо и националното знаме заемат централно място в националното самосъзнание. Американското кредо, което включва идеалите за същностното достойнство на отделната личност, за неотчуждаемото право на свобода, правосъдие, частна собственост и свободни възможност е било мотивираща сила на поколения. Известният руски дисидент от еврейски произход Натан Шарански в книгата си "В защита на идентичността" ("Defending Identity") ясно постановява източниците на национална гордост и идентичност, които се простират много по далеч от конкретни исторически личности. Общите морални ценности и традиции, примерът на онези, родолюбци които са воювали за тези идеали, ключовите моменти в историческото развитие, изиграли определяща роля за затвърждаването на тези национални "светини", всички те са компоненти на една националната идентичност.

Лично за мен един обществен договор основаващ и постановяващ общи идеали може да бъде много по-голям източник на национална идентичност и гордост, от колкото идеали свързани с териториални и етнически претенции, или спорадични прояви на наши успели сънародници. Сигурен съм, че национална идентичност основаваща се на обществен договор, а не на етнос би било много удачно решение не само за нас, но и за Република Македония например!

Каква гордост изпитваме от нашата конституция? Защо американците се гордеят с тяхната? Къде е нашата Магна Карта, която имат британците, издигаща върховенството на закона, над властта на монарха? Именитият български писател и философ Стоян Михайловски дава точен и ясен отговор в своя труд "Политически и религиозни размишления". След като бива приета Търновската конституция, която в голяма степен е взаимствана от белгийската, той се обръща към Драган Цанков питайки го защо сме приели такова законодателство, при положение, че нравствената зрялост и самосъзнание на нашия народ е далеч под правата и свободите, които се дават от Търновската конституция? Харесващ ни или не истинен остава фактът, че когато един народ не е израсъл нравствено и морално, не е воювал и платил цена за свой обществен договор, то тогава подобен документ трудно би станал източник на национална гордост.

Предизвикателствата пред националната ни идентичност със всеки ден стават по-ясни. Ще се радваме и ще критикуваме кариерата на наши сънародници като Бербатов или който и да е друг, или ще намерим много по-дълбок и непресъхващ извор на национална идентичност? Пред нас стои предизвикателството дали ще изкопаем наново този донякъде заринат извор, дали ще го разширим и задълбочим, дали ще открием истинската му стойност и мотивираща сила.

Православна България - иконата на една прокълната безбожница

(антипопулистко и съвсем непразнично Великденско послание)


УВОД

Стоим си ние, българите, на кръстопътя на историята, заседнали в тресавището на поредната криза, и се чудим кой път да хванем всред тая пуста безпътица. Опитваме се да си спомним откъде идваме, за да видим накъде можем да се насочим, ала усещането ни е трагично – все едно сме оная победена и ослепена от врага армия, която разчита единствено на оставените по милост еднооки водачи. Отдавна разбрахме, че те не могат да ни заведат в бъдещето ни, затова понякога в мрака ни се привижда светлина. Припомняме си вековете на бойна слава, върховете на царствената ни мощ, религиозните ни и културни завоевания. Някои дотолкова се самонадъхват, че виждат в историята ни кълновете на богоизбраничеството и на месианската съдба. Други – по-скромни, влагат усилията си в борбата срещу всеобщата амнезия, ровейки надълбоко в миналото и търсейки да напипат в него някаква християнска жила ; ценностите, които биха осмислили живота ни и които биха ни мотивирали да продължим напред.

“Православна нация сме” – казват убедено те. От хан Кубрат, който май бил приел християнството, през първоучителите свети свети Кирил и Методий, Покръстителят и канонизиран светец княз Борис I, патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски и пробуждането на народната свяст чрез Черквата през многовековния османски гнет, та до ден днешен, когато дори и в Конституцията ни е записано, че източното православие е традиционното (разбирай, притежаващо монопола) вероизповедание у нас. (Статистиката сочи, че от края на 19-ти до началото на 21-ви век делът на лицата, принадлежащи към него, варира в границите между 80,7% и 85,7%.)

Наистина, не е ли вярно, че животът ни започва с пищни гуляйджийски кръщанета, независимо че въобще не ни питат дали ги искаме или не, понеже на тая възраст още се изпускаме в гащите си? После лъкатуши и преминава между кръстовете на катедрали, черкви и параклиси, за да завърши с дървените, каменните и мраморните кръстове на гробищата и траурните амбалажни кръстове от некролозите, опаковащи това, което е останало от нас, за небитието. В добавка, от булеварди, улици, училища и университети ни приветстват имената на прославени светци, а дори и в най-затънтените местенца – далеч от панаирите на светската суета, блажено отдъхват всред покои от безвремие стотици манастири. А колко от нас знаят, че над земята ни се е извисил в исполински ръст бележит истукан? – монументът “Света Богородица” в Хасково, най-високата нейна статуя в света.

Може да не сме по-големи католици от папата, ала сякаш изглежда, че не сме по-малко ортодоксални от един средностатистически византийски василевс.

Предлагам, обаче, да проверим това предположение в светлината на Библията.

Книгата “Второзаконие”, 28-ма глава – нека да видим сега накратко дали сме нация под управлението на Бога.

Моята теза е, че сме тъкмо обратното – нация в бунт срещу Него, вследствие на което, жънеща проклятие след проклятие.

Направих си труда да изровя малко статистика, за да подкрепя позицията си.


ИЗЛОЖЕНИЕ

“Но ако НЕ слушаш гласа на Господа твоя Бог и НЕ внимаваш да вършиш всичките Му заповеди... то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе”:

“Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето”. Реалността у нас каква е? Пренаселени, грозни, мръсни градове, с разпадащи се соц-панелки, с тротоари-паркинги, с огромни дупки в асфалта като лунни кратери, с бродещи банди от помияри като в старозаветни диорами, с вилнеещи мутри, приватизирали градския пейзаж, с просещи и ровещи по кофите деца и пенсионери, с бордеи, където плътският разврат пълни черните каси на политическите куртизанки, жигола и сводници, с гета от отхвърлени, “прокажени” тъмнокожи, с повсеместна престъпност... с нестихващо насилие... с братоубийствено затриване на семейство и род. А селата – пълни със стари, изоставени, мизерстващи хора, малтретирани, тормозени и обирани, със съборетини, които все повече обезлюдяват, със запустели земи, или с урожай, изкупуван от рекетьорите на крайно унизителна безценица.

“Господ ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките ти предприятия...” В по-новата ни история, освен двете национални катастрофи, за бедствие от такъв размер може да се оцени и първият фалит на комунизма, когато Тодор Живков еднолично и тайно взима решението да продаде на Съветския съюз нашия златен резерв от 24 тона злато, формиран преди деветосептемврийския преврат. Впоследствие червената върхушка, както знаем, инсценира десетоноемврийските събития и зад маската на демократизация на страната, започна своята операция по превръщането на политическата си власт в олигархично-икономическа. Според бившия премиер Димитър Попов, най-малко два милиарда долара от валутния ни резерв са минали през куфарчетата на облагодетелстваните от режима. Така, от обикновени Татови червенотиквеничета, те се превърнаха в еднолични собственици на огромни парцели от държавата, парцелирайки по такъв начин и държавността. В този контекст премина и т. нар. “разбойническа приватизация”, макар тя да бе проведена от синята опозиция. Освен цялостно банкрутиралата социалистическа икономика с нейните остарели технологии и ниска производителност на труда, дори печеливши предприятия бяха принуждавани да фалират, за да бъдат продадени на безценица. В резултат, един нищожен процент от населението на страната докара до просешка тояга своя народ, който в продължение на години с робски труд създаваше това богатство, и буквално го превърна в свой заложник и в своя собственост. В момента България е най-бедната страна в ЕС, като покупателната способност на българите е приблизително пет пъти по-ниска от средната за европейските страни. Това не пречи, обаче, хлябът, млякото и ябълките, примерно, да са по-скъпи, отколкото са в Москва – един от най-скъпите градове в света, а токът и дизеловото гориво у нас да бият по цени държави от клуба на най-богатите като Финландия и Люксембург. “Ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден, и не ще има кой да те избави.”

“Господ ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето...” Статистиката сочи, че близо 1/3 от населението на България страда от леки психични разстройства, а случаите със сериозни отклонения в психиката през последните години се увеличават “в пъти”. Не е необходимо да се ходи на “Четвърти километър” или в Курило, за да се проверяват цифрите. Нужно е само да пресечеш столицата с кола или автобус, за да видиш, че огромни пътникопотоци се вливат всеки ден в артериите на града, като преди това сякаш извират от хиляди по хиляди “бели стаи”. Данните отпреди няколко години сочат, за съжаление, че ежедневно трима души у нас отнемат живота си, а други осем правят опит за това. Също така, страната ни е на едно от челните места в Европа по употреба на алкохол (а самият ЕС е шампион по спиртосване на своите поданици в света). Александър Канчелов – директор на Клиниката за лечение на зависимости: “България води класацията за най-толерантна към консумацията на алкохол страна. Тук “да се отрежеш” се смята за героично”. А какво да кажем за омайването, струящо през очите и писанията на врачки, магове, екстрасенси? Изглежда се множат като скакалците от древните египетски проклятия и от всеки екран, светофар или малко площадче са готови да скочат върху тебе и да те разорят. Както го и правят с толкова много хора, които от страх и суеверие, а не преливащи от християнска вяра, се тълпят при тях, за да се справят с провалите си, с болестите си, с разбитите си кариери и сърца. Обаче пак “животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе. И ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен за живота си.” “Поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще виждаш.”

“Проклет ще бъде плодът на утробата ти...” Да, България отново е на едни от челните позиции в Европа по броя на убитите още в своя зародиш деца. Също така – и по броя на извънбрачните раждания. Статистиката, която имам от недалечната 2006-та година сочи, че незаконно-родените у нас бебета са били дори повече от онези, родени в нормални семейства. 20% пък от децата са с изразени емоционални проблеми, а 12% – с психически разстройства. Тежко е да си го признаем, но има и още един безспорен факт: по броя на изоставените и настанените в институция деца, ние сме посраменият първенец на Европа. А условията за отглеждане там – повечето от нас го разбраха, са съвсем малко по-добри от газовите камери на Холокоста. Освен това, за много хора не е тайна, че осиновяването на сираци (повечето от тях, превърнали се в такива с решението на собствените им родители) от чужденци в нашата “мила рОдина” се е превърнало в доходоносен бизнес за доста тлъсти чиновници. А ако си се пръкнал българин, на който му се е дощяло такъв лукс, значи си “заслужил” да те включат и тебе в родните корупционни схеми. Така е, понеже за да просъществуват, институциите си пазят наличностите от зависими от тях несретни съдби, или ги продават прескъпо под тезгясите на черния детски пазар.

“Синовете и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ, и очите ти ще гледат и ще чезнат за тях всеки ден...” Макар да не можах да намеря официална статистика, според Райна Манджукова – председател на Агенцията за българите в чужбина, нашите емигранти по света са някъде между три и четири милиона (горе-долу половината от народа, обитаващ земите тук). Хора, които в повечето случаи предпочитат възможността за реализация другаде, само не и в своето неприпознаващо ги отечество. Сякаш все още нашето “перпетум-мобиле” продължава да бъде завистта към постиженията на родната ни плът и кръв. Наказание, което толкова мазохистично и без грам прозорливост – като някакви Сизифовци на модерния свят, ние носим ли носим до полуда. Изрових от нета някои истории, които ме накараха да се почувствам горд, че съм българин; и едновременно с това, обаче, преизпълнен с тъга. Петър Петров създава прототипа на първия електронен часовник, който се произвежда в САЩ. Проф. Съселов – откривателят на най отдалечената планета, известна досега на астрономите, работи в Харвард. Инж. Асен Йорданов – главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет и един от създателите на “въздушната възглавница” и “телефонния секретар”, е почетен гражданин на Ню Йорк. Иван Начев – изобретил реактивните двигатели на лунния модул “Орел”, които правят възможно кацането на Луната на астронавтите Армстронг и Олдрин, отдава силите си на американските изследвания в тая област. Румен Антонов създава уникалната автоматична скоростна безстепенна кутия, използвана от много автомобилни гиганти по света, бяга от родината си, която не му дава поле за изява, и се установява първо във Франция, а после – във Великобритания. Американският художник Кристо Явашев – създателят на “опаковането” като художествен похват, също е роден и израсъл в България. За Христо Стоичков и Димитър Бербатов има ли нужда да припомням? А изобретяването на фотокопирната техника става възможно благодарение на откритието на акад. Георги Наджаков за “фотоелектретното състояние на веществата”, обаче може ли някой да твърди, че “Ксерокс” е българска компания? Или че Джон Атанасов е българин, при все, че баща му със сигурност е бил такъв?

“И ще станеш за очудване, за поговорка и за поругание на всичките племена, между които Господ ще те отведе.” Да, през 19-ти век почти целият цивилизован свят чува за нас и в сърцето му се надига гняв и възмущение. Обаче те са насочени срещу османсия поробител и срещу неговите зверства по нашите земи. А към подтиснатия ни народ свободните и прогресивни хора изпитват единствено съчувствие. През следващия, 20-ти век, за съжаление, нещата коренно ще се променят. Особено, когато страната ни става сателит на Съветския съюз и за малко не е пришита към него като последната 16-та републиканска кръпка на продрания му болшевишки шинел. Тогава на държавно ниво страната ни започва нелегална търговия с оръжие и наркотици (чрез своята фирма “Кинтекс”). Поддържа режими на кръвожадни контри и всякакви други разбойници. Унищожава своя интелектуален опозиционен елит в Белене, а промъкналите се през “Желязната завеса” застига със своя прословут “Български чадър”. Дори да не бе доказана “Българската следа” в опита за покушение срещу папа Йоан Павел-II, такава умело ни бе приписана и сигурно и до днес светът ни възприема като светотатственици. Ние сами се погрижихме, разбира се, да затвърдим този “ореол”, като спомогнахме да изпразним гроба с тленните останки на Чарли Чаплин. По-късно се обзаведохме и с демократично устройство, “сделано в СССР”, като го обогатихме с още “хубави работи, ама български”, родно производство. В резултат на което престъпността съвсем се срастна с държавата, а бивши мутри съблякоха анцузите и навлякоха премиерските костюми, за да я управляват с бухалки във формата на актове, постановления и закони (то не бяха Трактори да ни газят, вързани за рокерски мотори, и Пожарникари с каратистки похвати да ни “спасяват” след тях от горящата и срутила се върху главите ни къща!). Затова Европа и светът ни запомниха с мафията и с гигантския размер на корупцията, сякаш у нас генно я бяхме модефицирали по някакъв начин. А нерядко обикновените чужденци, които са идвали на гости тук, продължават да разказват колко мръсно било... или как били ограбени... измамени... изнасилени... пребити... Пък ние има да се чудим къде да приютим шесте хиляди наши джебчии, автокрадци, сводници, наркотрафиканти и убийци, които в момента населяват европейските затвори. И да се сърдим, че, примерно, на изложба в сградата на Съвета на ЕС земята ни беше представена като ориенталски клозет. Или пък да се червим от срам, че в долината на мрачните сенки в Могилино светът видя подобия на човешки същества, които – свели надолу главички и гаснещи, се стопяват и чезнат като “палнати” за успокоение на народната съвест вощеници.

Нека да се запитаме сега: дали по прищявките на случайността толкова често ни спохождат гореизброените национални трагедии и провали? От малки още пресмятаме, че от над 13 века история повечето сме ги прекарали “на тъмно”. Две вековни чужди владичества бяха последвани от надеждата за тотален ренесанс. Уви, Санстефанският мирен договор, който определи новоосвободена България в нейните етнически граници, беше последван от гилотината на Берлинския конгрес. Народът ни бе раздробен не на две... не на три... а на цели седем части! Каква огромна бомба със закъснител е било това на Балканите, довела по-късно до избухването на няколко кръвопролитни войни! И след чудото на Съединението и първите победи на българският дух – двете унищожителни национални катастрофи. Откъснати насила земи и хора от майката родина и отново чужд ярем на врата. “Понеже не си служил на Господа твоя Бог... ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко.” След ужасите на Ньойския договор следва за кратко време възход; после обвързването с хитлеристка Германия ни повлича за кой ли път надолу. А там ни чака съветското “освобождение”, за да ни надене примката на комунизма. На 10-ти ноември си помислихме, че бесилката му вече е съборена. Защото още не знаехме, че по-страшен от комунизма е единствено посткомунизмът, както се изрази един мъдър интелектуалец. И ние влязохме в период на поголовна сеч и масово изтребление на народа чрез този вече двайсетгодишен олигархично-ченгеджийнически геноцид.

Докога ли това зло ще продължава?

Циклични катастрофи, свидетелстващи за нашата безпомощност в бунта ни срещу Бога.

Самоналожени проклятия, които бавно и методично ни изтриват от картата на тоя свят.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Може би нашето възстановяване няма да дойде от Брюксел, както преди това не дойде и от Москва. Няма да дойде само със смяната на поредното правителство, Народното събрание или президента. Дали пък подмяната на червения патриарх няма да промени нещо? Или на владиците, чиито кръст все още е кръстоската на чука със сърпа? Може би – аз лично се надявам това да стане. Надявам се, че следващия път, когато се наложи да гласуваме за политическо събитие №1 на 20-ти век, то няма да е 9-ти септември. Най-малкото защото не ми се ще третата поред национална катастрофа отново да се превръща в наклонената ос, около която да продължава да се върти нашата “земя като една човешка длан”. Също така се надявам да започнем да си признаваме, че не турското робство, Великите сили, “продажникът Горбачов”, “алчният чичо Сам”, “ченгетата от Службите”, “гадните комунисти”, световната икономическа криза, нито даже “правителството на оня мавър Костов” са ни докарали дотук – до дъното на тая пропаст, а нашите собствени решения през годините и хилядолетния ни, продължаващ и днес с нова сила бунт срещу Бога.

“Абе ние от векове сме православни християни, идиот и еретик такъв!” – буквално чувствам как от много места ще искат да ме пернат през устата.

Благодарен съм на своя народ, че въпреки робските страдания, през които е преминал, е съхранил в значителна степен борческия си дух и немалко синапови зрънца от вярата си! Те са ни необходими сега повече от всякога, защото е дошло времето да отхвърлим ярема на най-коварното от всички преживени от нас робства – това на греха. Блудкавата ни религия не само, че не можа да се справи с него, но аз твърдя, че с изключение на някои себеотрицателни светии, нейната мисия е била да го заздрави още повече и да го увековечи. Нали видяхме какъв е плодът от зверското ни изнасилване с нея? Автентичното християнство зачева в сърцата на хората по подобие на Христа, Който бе заченат от семето на Божието Слово, оживотоворено от Святия Дух. Трябва да се запитаме дали въобще има нещо общо между него и двуразовата ни в годината религийка, наложена ни с кръвта на заклани деца от нашите предци! И дали през последвалите столетия не сме жънали онова, което самите ние сме посяли? Нима си мислим, че вече не плащаме “кръвен данък”? Че всичко вече е минало? Но в духовния свят няма минало, настояще и бъдеще – там те се сливат в едно. И греховете на народа се изличават само с неговото покаяние. Това, което е причина за националната ни гордост, всъщност винаги е било причина за нашето погубление. Нека се взрем най-накрая в Библията! Какво ужасно, какво трагично разминаване на почти цял един народ със Словото на Бог!

Добре, твърдим на всеослушание, че сме православни християни (и даже скоро очакваме да прикрием срамотите си с много по-пъстро покривало, отколкото смокиновото листенце на първите грешници – хамелеонската багреница на тежкотрапезния, и поради тая причина, обичан от всинца ни Великден). Тогава нека си припомним какво ни подканва да направим Светото Писание:

“Ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си, та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” (“Втора книга на летописите”, 7/14)

Религиозните ни традиции може да ни се струват великолепни, обаче виждаме: те са само един “варосан гроб, пълен отвътре с мъртвешки кости”. Подобно на недосънувани миражи и блянове, те са ни уловили като мухи в лепкавите си мрежи. И ще се опитват да ни държат там до сетния ни миг, ако не положим усилия да се отлепим от тях.

“Небесното царство на сила се взима, и които се насилят, го грабват.” (“Евангелие от Матей”, 11/12)

Празничното благочестие кому е потребно, освен на лицемерите в нас? На тия, за които любовта към Бог и към ближния ни всъщност е най-последната измет на света... освен в часовете по пародийно черкуване, естествено.

Ако няма променени сърца и променени животи, копнеещи да познават и да прославят нашия Господ, Спасител и Цар Исус Христос, всичко останало е напразно – суета на суетите и прах по четирите посоки на света, носен от ветровете.

Нима забравихме, че с нашите добри намерения само постиламе пътя си към ада?

Сигурен съм, че ако Апостолът можеше да зърне отнякъде своето поругано отечество, за което се бе борил и бе загинал, пак би изстенал вопъла на предсмъртната си молитва под бесилото:

“БОЖЕ, СПАСИ БЪЛГАРИЯ!”

Белене - атомна или термоядрена централа?

До Министър председателя на Република България
До Председателя на Народното събрание на Република България
До председателите на парламентарно представените политически партии
До Министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Република България
До министъра на финансите на Република България
До министъра на външните работи на Република България
До Министъра на околната среда и водите на Република България
До Агенцията за ядрено регулиране
До Медиите
 
                       АЛТЕРНАТИВНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
                       От  Райчо Владимиров Дончев
 
относно:    изграждането на втора атомна електроцентрала на площадката край гр. Белене
 
Уважаеми г-н Министър председател, Уважаеми Дами и Господа,
 
Знам, че в България човек да каже, че Бог му е говорил и му е изявил неща, които са важни за цялата страна, не е обичайно явление. Бог обаче,  ми е казал нещо още през 1996 г. във връзка с площадката край гр. Белене, където е започнат строежа на втора атомна електроцентрала.
Посланието е кратко. Ето и съдържанието му:

“На площадката край гр. Белене, няма да се строи атомна електроцентрала, а ще се построи термоядрена електроцентрала. Тя ще бъде безопасна и няма да замърсява.”

Това е цялото послание. Когато преди 14 години Бог ми говори, аз го приех с учудване, че в България ще се строи термоядрена електроцентрала, тъй като тогава в световен мащаб само се правеха изследвания в различни страни и имаше още много нерешени въпроси, за да се пристъпи към строителство на термоядрен реактор.
Днес нещата стоят по различен начин.
Разработен е международен проект и вече е започнато изграждането на първия в света демонстрационен термоядрен реактор във Франция, който ще бъде завършен и пуснат в действие през 2015 г.
Термоядрената  енергия, която дава топлина и светлина на Слънцето и другите звезди, предстои да бъде използвана от хората тук на Земята и Бог ми каза, че точно на площадката край гр. Белене, ще бъде изградена термоядрена електроцентрала. С нея ще се разрешат изключително много екологични проблеми. Това наистина ще бъде „чиста енергия”, която е безопасна и няма да замърсява.

Какво е необходимо да се направи от тук нататък? Ще споделя моето лично мнение:
1.Правителството на Република България,  да преразгледа и отмени решението за започване строителство на втора атомна електроцентрала край гр. Белене.
2.При разглеждане националната енергийна стратегия на България в дългосрочен план, да бъде разгледана и приета и тази алтернативна възможност за изграждане на термоядрена електроцентрала на площадката край гр. Белене.
3.Във Физическия факултет към Софийския университет да започне фундаментално обучение на студенти в тази насока. Да се открие дори отделно нова специалност – Термоядрена физика и енергетика. Студенти и млади специалисти по физика да се изпращат на стаж и обмяна на опит на строящия се в момента демонстрационен термоядрен реактор във Франция, за да се подготвят и за изграждането  на нашата термоядрена централа на площадката край гр. Белене.

Досега в България са водени много дискусии и спорове по въпроса за изграждането на втора атомна електроцентрала, но те винаги са били относно това, дали да се строи или не нова атомна електроцентрала.
Ето, сега се предлага алтернатива – да се строи на същата площадка, но не атомна /ядрена/, а термоядрена електроцентрала.
Ако аз от себе си  правя това предложение или който и да е друг чавек, то няма да има почти никаква стойност, но ако Бог е казал това, нещата стоят по съвсем различен начин.
Когато Божието слово се изговори на висок глас и се приеме с вяра, то носи в себе си и потенциала за реализация.
Ако искаме да вървим напред като нация, трябва да обърнем погледите си към новите технологии и възможности и да се вслушваме в това, което Бог казва за посоката на развитие.

Писма с аналогично съдържание изпратих и до предишните две правителства, но нямаше отзвук от тяхна страна. Вярно е, че от Министерството на икономиката и енергетиката ми отговориха, че са запознати с международния проект”ITER”, който вече се изпълнява в гр. Калараш – Франция, но не последваха никакви промени в намерението на правителството да строи втора атомна цантрала.
Без съмнение, след като безопасните и незамърсяващи термоядрени централи станат реалност, то обикновените атомни електроцентрали ще бъдат принудително затворени, за да не се произвеждат повече силнорадиоактивни отпадъци, които трябва да се съхраняват при специални условия сто и петдесет хиляди години, нещо, което трябва да завещаем на нашите далечни пра, правнуци... – седем хиляди  поколения. /
Сигурен съм, че ако в себестойността на произвежданата електроенергия от АЕЦ се включат и разходите за изграждане на радиоактивни хранилища за отработеното гориво и разходите по поддържането му, охрана и други, през всичките тези 150000 години, то това ще се окаже най-скъпата електроенергия, която човечеството е използвало, но енергийното лоби или нищо не говори за това или омаловажава този факт/.
Очаквам сега да се дискутира и дебатира тази термоядрена централа, която може да се построи в недалечно бъдеще.
„Добрите бащи оставят добро наследство на поколенията след себе си”/цитат от Библията/.  Наследството от атомните електроцентрали не е добро.

Уважаеми г-н Министър председател, не покривайте „чуждите грехове” на недалновидната политика в тази област на предишните правителства, защото негативите ще останат за новото правителство, ако се вземе решение да се строи АЕЦ Белене.
    За да станат термоядрените централи реалност в близкото бъдеще, в момента има нужда от силна политическа подкрепа от всички партийни и държавни лидери в Европейския съюз, за приоритетно  и ускорено развитие в тази насока.
 
Бог да ви благослови изобилно!
 
                                                                
С уважение: .....................
                      /Р. Дончев/

Пак призиви за размахване на магическата пръчка "държава"

Много са "интересни" платените зомбита-автори, които пишат под името "автор: Труд". Можеше направо да напишат - "автор: държавната машина за ежедневно подрханване на социалистическото самосъзнание на обществото" и пак щяха да са прави. Но всъщност Труд е сумарно понятие за горното, така, че и това става!

Значи, ето нагледно как се оперира мозъка на българското общество: сервира се първо лошата новина, а после "добрата". Лошата е, че безработицата ще стигне нива от 20%-60%. Не, да не си помислите, че това е материал за първа страница? Това е споменато някъде там в рубриката "между другото" в секция Бизнес, сякаш не засяга Обществото... Ако се посети първата страница на сайта на Труд от днес, ще видите, че има точно ТРИ "материала" със снимки на полу-голи дами, една на агент Кеворк и триумфално заглавие известяващо за революционното решение на БАН да съкртяло институтите си наполовина (уау ли се казва в такива моменти?).

Та, продължаваме - добре изпипана снимка на Божидар Данев - графичния дизайнер е премахнал всичко от фона, за да ни улесни в това да се фокусираме върху визажа на експерта-магьосник, който какво мислите ще направи? Ще предложи на държавата да размаха магическата пръчка наречена "заетост". Ей така, магически, Хари Потърски, ще се намали безработицата като се направи какво:

"...да се активизират действията по изграждането на национални инфраструктурни обекти, в които да бъдат ангажирани безработни. Хората могат да бъдат наети в газификацията на страната, в санирането на сгради, в довършването на язовири и пречиствателни станции, както и в строежа на мостове, тунели и пътни участъци."

Уау! (пак това възклицание! ама нали сме вече равноправни членове на Европа, що да не ползваме и възклицанията им?)

И КОЙ, питам аз ще плати на тези безработни? Отговор: ДЪРЖАВАТА, разбира се!

И ОТКЪДЕ ще дойдат парите за това да се плати на тези "безработни"? (звучи като "хора на килограм") Отговор: Пак от ДЪРЖАВАТА!

И ОТКЪДЕ ще вземе държавата пари за да плати на тези "безработни"? От плащащите данъци, разбира се, от кой друг?

И КАК ще съберат тази пари за тези Хари-Потърски акции "премахване на безработицата"? Отговор: КАТО ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ, разбира се!

И между другото, какви са тези безлични "безработни", на които ще се плати от работещите? Ами как кои, бъдещия електроат на ББ, кой мислите? Или не сте чували за клиентската държава, като в Русия например, където Путин е успял да вкара почти половината от работещото население на държавна работа. И как мислите ще гласуват хората на държавна работа? Ами за този, който е за голямата държава, разбира се, как?

И как вдигането на данъци може да оправи икономиката? ОТГОВОР: НЕ МОЖЕ! Никога не е можело и няма и да може. Както ако г-н Данев излезе на балкона си и реши да ходи по въздух няма да се получи, а ще се просне на земята потрошен, така и увеличаването на данъци НЕ МОЖЕ да стимулира икономиката - досега поне НЯМА такива данни исторически това да се е случило.
Но какво може да се очаква от такива гръмки структури като БСК? Все отбор юнаци от бившата система ПЛЮС човек на левичара Сорос, агенти като Красимир Гергов и Радосвет Радев и т.н.
Препоръчваме на г-на Данев, който предполагаме разбира английски език и сигурно разбира и нашите УАУ тук и УАУ там възклицания, да хвърли един поглед на това видео, което обяснява това, което "автор: Труд" отказва да обясни на българското общество, а именно, че държавното харчене разорява икономиката, а не я стимулира.

Без значение дали капитана зад руля е Буш, Обама или Бойко.

ПП: Много важно...и успокоително! До 2013 година, информира ни "автор: Труд", "се очаква да заработи информационна система за оценка на компетенциите на работната сила."

Пак - Уау!!!

ПП 2: А ето малко информация за това какво може да помогне и на държавата и на икономиката - намаляване на парите, които отиват в черната дупка наречена държава например.

Всеки пети ще остане без работа

автор: Труд,

Божидар Данев

Всеки пети в икономически активна възраст ще е безработен до края на 2010 г., обяви вчера председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

В проценти това означава, че средно за страната реалната безработица в края на годината ще е 19-20% при прогнозирани 11,4%, а в някои региони може да стигне и 60 на сто.

Прогнозите на камарата са, че ще стигнем дъното на икономическата криза през второто тримесечие на т.г., но не е ясно дали ще се оттласнем от него. За да се реши проблемът с безработицата, от БСК предлагат да се активизират действията по изграждането на национални инфраструктурни обекти, в които да бъдат ангажирани безработни. Хората могат да бъдат наети в газификацията на страната, в санирането на сгради, в довършването на язовири и пречиствателни станции, както и в строежа на мостове, тунели и пътни участъци.

До 2013 г. се очаква да заработи информационна система за оценка на компетенциите на работната сила.

Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=347709

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Комунизмът - началото на края

Рапъри с видео срещу Борисов

Всякакви коментари се изписаха за 100те дни на управлението на Борисов. Може да се каже, че това е анализа на едни рапъри. Може да се каже, че тези рапъри синтезират и начина по който се усещат много българи...без значение колко висок бил рейтинга на Борисов според различните агенции. И на СтаниШЕФ рейтинга му беше висок за малко....

ДОБАВЕНО: Рапърите се подвизават под името Prim & Atila...

Толерантността ни не е свобода - за сектите, ДПС-тата и подмяната на идентичност

в. Седем | Галина МОМЧЕВА | 2009-10-14 | 04:06:25



Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.

Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.

Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.

Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.

Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.

Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.

И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...

Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...

Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.

И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.

Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.

Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!

Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.

Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.

Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.

Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.

Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".

Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.

Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.

ГЕРБ спечели изборите. България просто си купи малко време...

Приемам резултата от току-що миналите избори със смесени чувства.

Явно систематa толкова ни е промила мозъците, че се радваме на малкото лъч светлина в края на тунела, но не забелязваме колко дълъг е този тунел и през колко още мрак има да минем преди да стигнем до края. Не че не съм благодарен. Но все пак не мисля, че съм радостен.

Присъствах на раждането и на трите ми дъщери. Бях свидетел на болката, страданието и неистовите усилия, които трябва да положи една жена да роди. Познавам и радоста след раждането на децата ни - радост, която наистина те кара да забравиш всичко, което току що се е случило, без значение колко трудно е било.Е, това не е радостта, с която посрещнах новината за резултатите от тези парламентарни избори.

Радвам се, разбира се за някои неща. 


Радвам се, че можах да гласувам, дори да бях в Минесота. Радвам се, че арогантният, некомпeтентен и просташки елементарен Станишев няма да е вече премиер и позор за България.

Радвам се, че тристранната бутафория, погрешно наричена коалиция за години, повече няма да си развява байрака по вечерните новини. 
Но може ли да се радвам на това, че Синята коалиция получи толкова нисък процент? (По каква причина, това е вече друг въпрос.)


Можем ли да се радваме, че БСП получиха 17%, ДПС - 14% и Атака на Волен “Джекил” Сидеров цели 10%? А да не забравим и партията на Яне “Хайд” Янев, която минава 4% граница и влиза в парламента (Според мен Сидеров и Янев са класически Джекил и Хайд на едно и също лице на типичен балкански политически опортюнизъм.)


Може и да ме обвините в черногледство. Разбирам.


Но факта е, че около 45% от българите гласуваха за партии и политици, които, като се вземат предвид платформите, кампаниите и лидерите им, могат да бъдат определени само с една дума - патология! Патологията на българският политически феномен продължава да произвежда странни животински видове в общественото пространство.


До кога, чудя се?


Казват, че победителите не ги съдели. Но ние си знаем, че и тази максима трае само за три дни, точно колкото онова “чудо” от народната ни поговорка. 


А после? 


Ето един малък reality check quiz: 
- Мислите ли, че престъпниците са уплашени от Б.Б.? 
- Мислите ли, че собствениците на малки бизнеси са вдъхновени и очакват истинска дясна политика на намаляне на данъчното бреме (разбирай осигуровки и всякакви други държавни рекети измислени от икономисти, завършили планово стопанство в Москва и други братски Меки)? 
- Мислите ли, че корумпираните държавни чиновници са изтичали до най-близкия манастир вчера вечер, покаяли са се и с нови, пречистени души вече са решили да не злоупотребяват с положението си?

Бойко Борисов харесва да се представя като “десен”. Ето това е, което кара стомаха ми да се свива на топка. Понеже не виждам просто КАК именно Бойко Борисов е стигнал до “десните” си убеждения, като изучавам политическата му траектория, изказванията и делата му. Бих приел който и да е за десен, стига да го чуя, че говори ясно за принципите на свободното общество, върховенството на закона, свободните пазари, умалената държава - всички тези фундаменти на това, което наричаме демокрация и това, което характеризира класическия либерализъм.


Според мен лъча надежда в края на тунела се казва Мартин Димитров и каквито подобни на него реални, нормални, явно интелигентни и честни хора се озоват в позиции на власт в това правителство. Ясно е обаче, че това ще са най-много един, два или няколко "лъча". За светлина е обидно да се говори, като се вземе предвид генезиса на ГЕРБ и неговите функционери.


А онези другите - Доган, Станишев и компания, те знаят как да се свият за време, да паразитират, да словоблудстват във и извън парламента и да изчакат следващият си шанс да се върнат на власт.


Това е, което не трябва да забравяме. Добрата вест е, че тези избори купиха на нацията малко време, в което трябва да продължим да информираме, образоваме и събуждаме гражданското общество, хората. Да запознаем възможно най-много с принципите на свободното общество, някои от които споменах по-горе: правата и свободата на личността, свободният пазар, върховенството на закона, намаляване на ролята на държавата, включително чрез намалянето на икономическото робство, което в момента убива всяка инициатива и други.


Така, че - време е да запретнем ръкави и да работим, всеки според възможностите си, за това в следващите четири години България да направи своят избор за това да бъде свободно и справедливо общество, което просто НИКОГА повече няма да позволи Жан Виденовци, Станишевци, Догановци и Гоцета да получават дори минимален шанс да се доберат до властта.

Нашият глас за свободна и справедлива България - на тези и всички други избори!

Пиша това като човек и български гражданин и го адресирам до всички вас като хора и сънародници, с които споделяме един език, родина, болка и надежда свързани с България.

Предстоят парламентарни избори. Много хора продължават да се чудят: има ли смисъл от това да гласувам?

Напълно разбираемо е тяхното объркване. За 20 години хората в България мислят, че живеят в демокрация. Мислят, че вота е магическата пръчка за промяната към по-добър живот.

Истината е следната: изграждането на демокрацията, свободното и справедливо общество, за което всички нормални хора бленуват (не всички хора са нормални, има и такива, които бленуват за “добрите стари дни” на тоталитаризъм, когато сиренето беше по 35 ст. за килограм), тази деморкация, която мислехме, че ще се получи автоматично след 1989 година, отнема доста повече време.

Най-дълго съществувалата демокрация в историята на света е тази в Америка. Вече над 230 години в Америка се избират демократично президенти, губернатори, сенатори, конгресмени, съдии, кметове и членове на общински управи. За 230 години обществото участва в процес в който някои печелят, други губят избори и власт - на местно ниво, на ниво щат и на федерално ниво.

Но НИКОГА в историята на тази страна диктатор или кралска особа не са заемали властта на която и да е ниво! Няма друга такава страна в историята на света. Всички други съвременни държави произлизат от монархии, колониализъм или диктаториални режими.

Неоспорим исторически факт е, че Америка е люлката на съвременната идея за свободното и справедливо общество, най-често определяно с думата демокрация.

Но лесен ли е бил пътя на Америка през вековете?

Не!

Войната за независимостт, гражданската война заради робството в Юга, Голямата Депресия, Първата и Втората Световни войни, Студената война и много други събития са били изпитание за идеите на свободата и за американския народ, който 230 години продължава да бъде достоен наследник на призива на Патрик Хенри: “Дайте ми свобода, или ми дайте смърт!”

Но през всички тези години и събития, този народ, иначе съставен от хора с различни убеждения, идеи и визия за обществото, застава заедно за ПРИНЦИПА на демокрацията и гласува отново и отново за президент, за губернатори, конгресмени, сенатори, кметове и т.н. И когато хората осъзнаят, че са сбъркали в избора си, или се разочароват по един или друг начин от своите представители във властта, те изчакват до следващите избори и активно участват в определянето на съдбата на своите политици, добри или лоши.

Това, приятели накратко ще е и историята и на нашия народ, а и на всеки такъв, който реши да изгради и да живее в свободно общество. Диктаторството е лесно - един човек взима властта и става отговорен за успеха или провала на обществото. Демокрацията е предизвикателство към всичко и към всеки - като отделни личности и като общество.

Призовавам ви в неделя да гласувате! Да гласувате заради отговорноста, която всеки един от нас има към себе си, семейството си към цялото общество. Да гласуваме не за партиите пълни с бивши агенти, доносници и функционери на комунистическия престъпен режим от миналото. Да не гласуваме за партии финансирани от ислямистката програма за превземане на Европа и света. И да не гласуваме за бутафорни “десни” националисти, които са нищо повече от креатури на мафиотизираните бивши комунисти.

Каква е разликата между “лявото” и “дясното”?

Не е ли “дясното” свързано с нацизма, както някои продължават да мислят погрешно?

Нищо подобно! Време е да разобличим тази пропаганда от времето на студената война.

Истината е следната: и комунизма и национал-социализма (истинското име на фашизма), са обединени от едни и същи идеи:

- премахване на частната собственост

- премахване на правата и свободите на отделната личност

- върховенство на диктатор и партия, а не на закона

- продаването на националните интереси чрез интернационализъм, а не патриотизъм и борба за национален интерес

и т.н.

Една истинска дясна партия е партия, която набляга на принципите на либералната демокрация:

- свободата на личноста, правото на живот

- върховенството на закона

- правото на частна собственост и свободните пазари

- правото на договоаряне

- свеждане до минимум на влиянието на държавата в живота на хората

- намаляването на данъците

- подкрепа за традициионното семейство и ценности, които са дълбоко вкоренени в нашата национална идентичност.

Не е сложно, нали?

Повечето от нас, нормалните хора, които не чакат на държавата да ни храни и облича, искаме просто да живеем в общество, в което да можем да работим, да бъдем защитени от закона от престъпниците, да не бъдем експлоатирани чрез всевъзможни данъци, акцизи, налози, такси и други подобни икономически рекетиращи механизми, ползвани от “социално” и “ляво” ориентирание.

С други думи, да живеем в едно свободно и справедливо общество.

България все още не е такова общество. Това не го казвам само аз, казват ми го многото хора, с които говоря по тези теми през последните няколко години - собственици на малък бизнес, домакини, учители, адвокати, служители в частни и държавни предприятия, хора от всяка прослойка на обществото.

Нека заедно подркепим ПРОЦЕСА на изграждането на България като свободна и демократична страна! Нека гласуваме както за ИДЕЯТА, така и за хората, които се идентифицират с тази идея.

За мен това е Синята Коалиция. Не само защото са една от единствените две формации, в чиито листи няма бивши агенти на комунистическата престъпна Държавна сигурност.

Ще гласувам за Синята Коалиция, понеже тази коалиция заявява намерението си да работи за изграждането на това свободно общество, което искам да видя в България. Програма

И ако Синята Коалиция влезе във властта и предаде нашите идеали и мечти, на следващите избори ще намерим истински десните, истински свободолюбивите и достойни мъже и жени, които залужават нашия глас и ще им го дадем.

Рано или късно, ние българите трябва да издигнем ПРИНЦИПИТЕ на свободата и свободното общество над личности, партии, обстоятелства, емоции, минало и настояще.

Рано или късно трябва да стане ясно, че има достатъчно българи, които искат да видят това свободно и справедливо общество, за което всички ние бленуваме, нашата обещата яемя, не на небето, а тук - на земята.

Отивайки да гласуваме на 5 юли, нека дадем гласа си на доверие за хората, на които ще дадем шанс да възстановят България. С гласа си обаче, нека дадем пример, надежда и достойнство на нашите деца и на себе си. Нека извървим нашия си път към изграждането на свободна и справедлива България! Колкото и време да отнеме - ние никога не трябва да се отказваме, отчайваме и предаваме. Не и пред една самодоволна, престъпна, арогантна клика от бивши комунисти, настоящи проводници на ислямски интереси и откровенни престъпници.

Не сега, не и завинаги!

Георги Бакалов

Аз не съм гей и никога няма да бъда!!!

Дали нещо такова може да си помисли и после да го напише тук млад мъж като мен, запитах се аз днес, ако трябваше да се остави на либералната диктатура да оформя мнението му?

Ето го, от розовия екран се пъчи Азис и постоянно ми се лези, като се мъчи с чалгарски мурафети и чар да ме накара да повярвам, че тая шутовщина е най-нормалното нещо на света. Но като знаеш, че преди него е имало Георги Парцалев и Емил Димитров... По-късно се разбра пък за Васил Найденов, Мариус Куркински, Камен Воденичаров, Драго Чая, за такива икони в бранша като Дим Дуков и Евгений Минчев (макар тия последните да не си развяват чак толкова парадно гей-байряците). А кой ли не е чувал за пойните птички с ляв сексуален уклон Фреди Меркюри, Елтън Джон, Джордж Майкъл? Докато първият трагично почина от СПИН, завещавайки на събратята си да продължат шоуто му, другите двама вече се сдобиха с узаконени хомо-дружинки, които с гордост представят пред цял свят като свои семейства. А върнем ли се доста по-назад в историята, ще си спомним за Александър Македонски, за Сафо, за митичния Ахил... че даже и за капо ди тути капи от античния връх “Олимп” Зевс, който също не се е лишавал от еднополови контакти, за радост на обичащите оргиите свои верни поклонници (наричат ги още “езичници”, за да стане по-ясно).

Любител съм на киноизкуството и когато ми остане време, с наслада поглъщам някой и друг филм. Обаче какво ми е впечатлението от последните двайсетина години? Много рядко е да попаднеш на следа, която да не те отведе в обятията на “свободната” (в това число и хомосексуална) любов. Сега се сещам за филми като “Филаделфия”, “Месец любов”, “Планината Броукбек”, за които е малко да се каже, че са просто хомо-еротомански. Те ти инжектират такива възгледи и светоусещания, че ако нямаш стабилна ценностна система, буквално можеш да “обогатиш” сексуалната си ориентация. Защото, както обичат да казват гей-активистите, дори животинският свят е по-напред от нас в това отношение, понеже там се наблюдавала цялата гама от всевъзможни съвкупления и чифтосваници.

Да не би пък ние да страдаме от разни допотопни морални и религиозни скрупули?

Признак за свободомислие и разкрепостеност ли е да извадим знамената за гей-парадите, или поне кротко да си стоим отстрани, докато някой друг ги развява под носа ни?

Ще ни обявят ли за деца и внуци на доктор Менгеле, ако гнусливо откажем да положим клетва пред тях?

Както намекнах в началото, ако трябваше масовата култура да формира отговорите на тия и разни други такива въпроси, тя щеше, сигурно, да продължи да ни поглъща и изгубва в мъглата си. От една страна, вродените ни инстинкти, страсти и желания щяха да ни тласкат в произволни посоки, само и само да ги удовлетворим, обаче от другата няма ли пак да се чувстваме някак странно празни и неудовлетворени? Добре, решаваме да последваме примера на зверовете и какво от това?! Всред мимолетните наслади, не заприличваме ли повече на тях? Понеже открито отхвърляме моралните норми на своя Създател, в които това явление е обявено не за обикновен грях, а за мерзост и гнусота, за скотско извращение. Или отиваме в другата крайност и започваме да пръскаме отровнозелена жлъч към т.нар. “различни”, от позицията на някаква фюреро-подобна самодостатъчност. Псуваме ги, заклеймяваме ги, обвиняваме ги за всички световни злини, а даже и нерядко зверски ги малтретираме – съвсем, ама съвсем физически.

За жалост, не от животните идва това безумие да наричаме всичко в тоя свят относително и поради тази причина – еднакво приемливо. Обаче не е ли лекомислена и опасна подобна позиция, с оглед на последствията, които от хилядолетия насам винаги се оказват неизбежни? Антрополозите са категорични, че десетки земни цивилизации и култури са били вече принесени в жертва на олтарите на разюзданата сексуалност и хедонизма. На себелюбивата и похотлива гордост.

“Обичай себе си и ти ще си влюбен за цял живот”, е казал преди време с насмешка писателят-гей Оскар Уайлд. Мисля, обаче, че точно това съвсем насериозно се опитват да правят хомосексуалните хора. Те неистово обичат себе си (макар в поносими размери това да е здравословно), ала това е нарцистично вкопчване в някакъв образ-себеподобие, както и в някой друг, напълно подобен на тях, който им отвръща със същото. Трябва ли да имаш вроден ген за това? Не, достатъчен е само един липсващ баща. Или пък майка, която огорчена и озлобена, се опитва да свърши и неговата работа. Много е трудно така да видиш модел, който да ти покаже как да се отнасяш и служиш на истински различните – съществата от противоположния пол. Защото в много отношения е вярно, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера. Кой от нас още не е разбрал, че сме не само разнополови, но и чуждопланетни? И че разстоянията помежду ни се смаляват единствено със себеотричане и жертвоготовност. Нещо, което хората с проблемна идентичност панически се страхуват да направят. По обясними причини, те са избрали да играят в чужда, натрапена им от някой друг пиеса. Не знам дали го разбират, обаче играта и фалша им се долавят отстрани. Парадността им ги издава.

Техните зрелищни походи не са ли породени от отчайващата им нужда сами да си повярват? Както и да ни накарат нас ние също да им повярваме. Такова улично и площадно парадиране с нашата сексуалност, която е нещо твърде интимно, няма ли да я опошли, да я превърне в нещо като главно действащо лице на порно-спектакъл? Но аз допускам, че точно това възбужда актьорите, чиито физциономии са се слели с маските им. И това можем да го видим почти всяка вечер в “Шоуто на Азис” (безспорно някой се грижи заветът на Фреди Меркюри да се изпълнява по ноти). Ежедневно, ежевечерно, еженощно да развращаваш цял един народ, като си разнасяш мръсното бельо пред камерите, за някои може да е бунт срещу ориенталската ни закостенялост, но за мен си е чист есхибиционизъм и даже ми намирисва на пошла медийна педофилия. О, да, понеже съм убеден, че се прави съвсем съзнателно, за да прикътка ако може и децата.

Заобикалящата ни нарастваща агресия на хомосексуалната перверзия иска съвсем умишлено да ни набута в нейния аудио-видео двуизмерен свят, за да може да ни натрапва своите модели и образци и чрез своите реципиенти да ги принесе в триизмерния такъв.

Нещо против да не сме нейни зомбита?

Не трябва ли да им покажем кои още правят жените да раждат и благодарение на това да съществува светът?

“Мълчанието на агнетата” няма ли да ни вкара в зловещ психотрилър?

Добре, ето, запушваш си ушите – но толкова са кресливи, че пак се чуват. Затваряш си очите, че не ти се гледат мръсотии – тогава използват намалението и те нападат подло, изотзад. Мерзостите не обичат да стоят със скръстени ръце и крака и всячески се опитват да разширяват териториите си. Нищо че, както казва Библията, винаги носят след себе си запустение. Присъдите им са написани на табелки, овесени на коравовратието им, обаче дали всички могат да ги разчетат? Защото беззъбата ни толерантност към злото и към греха в тях се привиждат на повечето като правозастъпничество. А издигнатият високо глас ПРОТИВ го зачисляват в графата “фашизъм и сектантство”.

Ще бъдем подлъгвани да мислим такива неща, а всепозволеностите да ни превръщат във все по-обезчовечаваща се пустиня, докато не решим вечните и абсолютни Божии ценности да залегнат в обществения ни договор като нация, а дори и още по-важно от това – в сърцата ни. Дано да не се окажем съвсем инфантилни, понеже както има една приказка: кой е по-достоен за съжаление – детето, което се бои от тъмното, или възрастният, който се бои от светлината?

Хомосексуализмът едва ли може да бъде видян като издънка на качествените семейства, където двамата съпрузи са си на местата и отговорно изпълняват задълженията си като родители. Явно, че това е съвсем друго семе – семе на плевел и семе на перверзия, което се опитва да се разпростре върху цялата зле поддържана напоследък нива на класическата семейна институция. Хомосексуализмът е рак и неговото целенасочено влагане в семейната клетка трябва неиминуемо да доведе до нейната гибел в сегашния й вид. Новият-стар световен ред отново и отново ще се опитва да унищожи християнската основа на семейството, понеже то заплашва самите устои на неговата антихристка псевдохуманност и многобожие.

Моралният релативизъм на заобикалящия ни свят може да изглежда много “хай”, “куул” и “топ” за нас, модерните хора, но той той ни прави и ние самите да изглеждаме относителни и вечно търсещи някаква своя миражна идентичност. Докато абсолютните ценности на християнството, взети от Библията, иззиждат непоколебима твърд под краката, дават здрав симисъл на живота, полагат ясна идентичност в съзнанието на хората, вдъхновяват с благородни мисии и цели. Без тях само бихме се размили в пространството и времето и след като изгубим съвсем чертите на собствения си уникален образ, не ни остава нищо друго, освен да се лутаме и лутаме, търсейки нечий друг.

Нима и учените не твърдят това, че една от основните причини за пораждането на хомосексуално възприятие и поведение е проблемът, свързан с идентичността? И какво ли да кажем за такова общество като нашето, което е направило децата си едва ли не собственост на Държавата-кърмилница, много повече, отколкото обични синове и дъщери на своите родители. Повсеместната практика с яслите, градините, интернатите и домовете за деца не показва ли що за излишен товар доста често е за нас, българите, собствената ни челяд? Бащите къде са обикновено? Да си гледат работата, колата, хобито, да се отдават на удоволствията, страстите и пороците си. А напоследък се виждат и много жени – в отговор на това, да хващат и те същия път, водещ ги навън и далече от дома. Дали наистина много могат да постигнат там?

Преди време бях чел резултатите от изследването на една психоложка, която тъй убедително доказваше, че най-успешните и влиятелни жени не са тези с големите кариери, а посветените на дома и на децата си майки. Ако към тях прибавим и посветените на семействата си бащи – ето ги моделите за подражание на подрастващите, които ще знаят за какво са на тая земя, какво се очаква от тях и как евентуално да го направят. Така едно общество започва да благоуспява, а не се изражда, занимавайки се постоянно с касапниците на отхвърлените и необичаните, както и на тези, които са им стоварили това проклятие върху главите.

Понеже Библията е категорична, че ако сърцата вътре в семействата не се обърнат едно към друго с любов и загриженост, то това поражда не само бездна от отчуждение, но най-свирепото проклятие, което е с вечни, ужасяващи последици.

Добре, че за сегашния потоп от содомия е направен нов, още по-съвършен от Ноевия ковчег – този на Завета с нашия Господ Исус Христос.

И ако е вярно това, че ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ (не вярвам някой да го оспори), то тогава за нас е съдбоносно важно да си отговорим на въпроса: от кой източник да я черпим ние?

Може да сте го чували неведнъж и винаги да ви се е струвало опростенческо и догматично, обаче аз не мога да не го кажа пак сега: за мен и милиони други хора по света единственият чист небесен извор струи през Библията.

Заради нашия Спасител и разказаната в нея Негова старозаветна предистория, увенчана с триумфиращия новозаветен край, тази книга не може да се сравни с никое друго човешко писание от тоя свят.

Ала може да се разбере единствено, ако дръзнеш да се запознаеш лично с нейния Автор.

Той вече е подал ръка на всеки един от нас.

Ще я поемеш ли?

“Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не дохожда при Отец, освен чрез Мене”: Господ Исус Христос