Дали нещо такова може да си помисли и после да го напише тук млад мъж като мен, запитах се аз днес, ако трябваше да се остави на либералната диктатура да оформя мнението му?
Ето го, от розовия екран се пъчи Азис и постоянно ми се лези, като се мъчи с чалгарски мурафети и чар да ме накара да повярвам, че тая шутовщина е най-нормалното нещо на света. Но като знаеш, че преди него е имало Георги Парцалев и Емил Димитров... По-късно се разбра пък за Васил Найденов, Мариус Куркински, Камен Воденичаров, Драго Чая, за такива икони в бранша като Дим Дуков и Евгений Минчев (макар тия последните да не си развяват чак толкова парадно гей-байряците). А кой ли не е чувал за пойните птички с ляв сексуален уклон Фреди Меркюри, Елтън Джон, Джордж Майкъл? Докато първият трагично почина от СПИН, завещавайки на събратята си да продължат шоуто му, другите двама вече се сдобиха с узаконени хомо-дружинки, които с гордост представят пред цял свят като свои семейства. А върнем ли се доста по-назад в историята, ще си спомним за Александър Македонски, за Сафо, за митичния Ахил... че даже и за капо ди тути капи от античния връх “Олимп” Зевс, който също не се е лишавал от еднополови контакти, за радост на обичащите оргиите свои верни поклонници (наричат ги още “езичници”, за да стане по-ясно).
Любител съм на киноизкуството и когато ми остане време, с наслада поглъщам някой и друг филм. Обаче какво ми е впечатлението от последните двайсетина години? Много рядко е да попаднеш на следа, която да не те отведе в обятията на “свободната” (в това число и хомосексуална) любов. Сега се сещам за филми като “Филаделфия”, “Месец любов”, “Планината Броукбек”, за които е малко да се каже, че са просто хомо-еротомански. Те ти инжектират такива възгледи и светоусещания, че ако нямаш стабилна ценностна система, буквално можеш да “обогатиш” сексуалната си ориентация. Защото, както обичат да казват гей-активистите, дори животинският свят е по-напред от нас в това отношение, понеже там се наблюдавала цялата гама от всевъзможни съвкупления и чифтосваници.
Да не би пък ние да страдаме от разни допотопни морални и религиозни скрупули?
Признак за свободомислие и разкрепостеност ли е да извадим знамената за гей-парадите, или поне кротко да си стоим отстрани, докато някой друг ги развява под носа ни?
Ще ни обявят ли за деца и внуци на доктор Менгеле, ако гнусливо откажем да положим клетва пред тях?
Както намекнах в началото, ако трябваше масовата култура да формира отговорите на тия и разни други такива въпроси, тя щеше, сигурно, да продължи да ни поглъща и изгубва в мъглата си. От една страна, вродените ни инстинкти, страсти и желания щяха да ни тласкат в произволни посоки, само и само да ги удовлетворим, обаче от другата няма ли пак да се чувстваме някак странно празни и неудовлетворени? Добре, решаваме да последваме примера на зверовете и какво от това?! Всред мимолетните наслади, не заприличваме ли повече на тях? Понеже открито отхвърляме моралните норми на своя Създател, в които това явление е обявено не за обикновен грях, а за мерзост и гнусота, за скотско извращение. Или отиваме в другата крайност и започваме да пръскаме отровнозелена жлъч към т.нар. “различни”, от позицията на някаква фюреро-подобна самодостатъчност. Псуваме ги, заклеймяваме ги, обвиняваме ги за всички световни злини, а даже и нерядко зверски ги малтретираме – съвсем, ама съвсем физически.
За жалост, не от животните идва това безумие да наричаме всичко в тоя свят относително и поради тази причина – еднакво приемливо. Обаче не е ли лекомислена и опасна подобна позиция, с оглед на последствията, които от хилядолетия насам винаги се оказват неизбежни? Антрополозите са категорични, че десетки земни цивилизации и култури са били вече принесени в жертва на олтарите на разюзданата сексуалност и хедонизма. На себелюбивата и похотлива гордост.
“Обичай себе си и ти ще си влюбен за цял живот”, е казал преди време с насмешка писателят-гей Оскар Уайлд. Мисля, обаче, че точно това съвсем насериозно се опитват да правят хомосексуалните хора. Те неистово обичат себе си (макар в поносими размери това да е здравословно), ала това е нарцистично вкопчване в някакъв образ-себеподобие, както и в някой друг, напълно подобен на тях, който им отвръща със същото. Трябва ли да имаш вроден ген за това? Не, достатъчен е само един липсващ баща. Или пък майка, която огорчена и озлобена, се опитва да свърши и неговата работа. Много е трудно така да видиш модел, който да ти покаже как да се отнасяш и служиш на истински различните – съществата от противоположния пол. Защото в много отношения е вярно, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера. Кой от нас още не е разбрал, че сме не само разнополови, но и чуждопланетни? И че разстоянията помежду ни се смаляват единствено със себеотричане и жертвоготовност. Нещо, което хората с проблемна идентичност панически се страхуват да направят. По обясними причини, те са избрали да играят в чужда, натрапена им от някой друг пиеса. Не знам дали го разбират, обаче играта и фалша им се долавят отстрани. Парадността им ги издава.
Техните зрелищни походи не са ли породени от отчайващата им нужда сами да си повярват? Както и да ни накарат нас ние също да им повярваме. Такова улично и площадно парадиране с нашата сексуалност, която е нещо твърде интимно, няма ли да я опошли, да я превърне в нещо като главно действащо лице на порно-спектакъл? Но аз допускам, че точно това възбужда актьорите, чиито физциономии са се слели с маските им. И това можем да го видим почти всяка вечер в “Шоуто на Азис” (безспорно някой се грижи заветът на Фреди Меркюри да се изпълнява по ноти). Ежедневно, ежевечерно, еженощно да развращаваш цял един народ, като си разнасяш мръсното бельо пред камерите, за някои може да е бунт срещу ориенталската ни закостенялост, но за мен си е чист есхибиционизъм и даже ми намирисва на пошла медийна педофилия. О, да, понеже съм убеден, че се прави съвсем съзнателно, за да прикътка ако може и децата.
Заобикалящата ни нарастваща агресия на хомосексуалната перверзия иска съвсем умишлено да ни набута в нейния аудио-видео двуизмерен свят, за да може да ни натрапва своите модели и образци и чрез своите реципиенти да ги принесе в триизмерния такъв.
Нещо против да не сме нейни зомбита?
Не трябва ли да им покажем кои още правят жените да раждат и благодарение на това да съществува светът?
“Мълчанието на агнетата” няма ли да ни вкара в зловещ психотрилър?
Добре, ето, запушваш си ушите – но толкова са кресливи, че пак се чуват. Затваряш си очите, че не ти се гледат мръсотии – тогава използват намалението и те нападат подло, изотзад. Мерзостите не обичат да стоят със скръстени ръце и крака и всячески се опитват да разширяват териториите си. Нищо че, както казва Библията, винаги носят след себе си запустение. Присъдите им са написани на табелки, овесени на коравовратието им, обаче дали всички могат да ги разчетат? Защото беззъбата ни толерантност към злото и към греха в тях се привиждат на повечето като правозастъпничество. А издигнатият високо глас ПРОТИВ го зачисляват в графата “фашизъм и сектантство”.
Ще бъдем подлъгвани да мислим такива неща, а всепозволеностите да ни превръщат във все по-обезчовечаваща се пустиня, докато не решим вечните и абсолютни Божии ценности да залегнат в обществения ни договор като нация, а дори и още по-важно от това – в сърцата ни. Дано да не се окажем съвсем инфантилни, понеже както има една приказка: кой е по-достоен за съжаление – детето, което се бои от тъмното, или възрастният, който се бои от светлината?
Хомосексуализмът едва ли може да бъде видян като издънка на качествените семейства, където двамата съпрузи са си на местата и отговорно изпълняват задълженията си като родители. Явно, че това е съвсем друго семе – семе на плевел и семе на перверзия, което се опитва да се разпростре върху цялата зле поддържана напоследък нива на класическата семейна институция. Хомосексуализмът е рак и неговото целенасочено влагане в семейната клетка трябва неиминуемо да доведе до нейната гибел в сегашния й вид. Новият-стар световен ред отново и отново ще се опитва да унищожи християнската основа на семейството, понеже то заплашва самите устои на неговата антихристка псевдохуманност и многобожие.
Моралният релативизъм на заобикалящия ни свят може да изглежда много “хай”, “куул” и “топ” за нас, модерните хора, но той той ни прави и ние самите да изглеждаме относителни и вечно търсещи някаква своя миражна идентичност. Докато абсолютните ценности на християнството, взети от Библията, иззиждат непоколебима твърд под краката, дават здрав симисъл на живота, полагат ясна идентичност в съзнанието на хората, вдъхновяват с благородни мисии и цели. Без тях само бихме се размили в пространството и времето и след като изгубим съвсем чертите на собствения си уникален образ, не ни остава нищо друго, освен да се лутаме и лутаме, търсейки нечий друг.
Нима и учените не твърдят това, че една от основните причини за пораждането на хомосексуално възприятие и поведение е проблемът, свързан с идентичността? И какво ли да кажем за такова общество като нашето, което е направило децата си едва ли не собственост на Държавата-кърмилница, много повече, отколкото обични синове и дъщери на своите родители. Повсеместната практика с яслите, градините, интернатите и домовете за деца не показва ли що за излишен товар доста често е за нас, българите, собствената ни челяд? Бащите къде са обикновено? Да си гледат работата, колата, хобито, да се отдават на удоволствията, страстите и пороците си. А напоследък се виждат и много жени – в отговор на това, да хващат и те същия път, водещ ги навън и далече от дома. Дали наистина много могат да постигнат там?
Преди време бях чел резултатите от изследването на една психоложка, която тъй убедително доказваше, че най-успешните и влиятелни жени не са тези с големите кариери, а посветените на дома и на децата си майки. Ако към тях прибавим и посветените на семействата си бащи – ето ги моделите за подражание на подрастващите, които ще знаят за какво са на тая земя, какво се очаква от тях и как евентуално да го направят. Така едно общество започва да благоуспява, а не се изражда, занимавайки се постоянно с касапниците на отхвърлените и необичаните, както и на тези, които са им стоварили това проклятие върху главите.
Понеже Библията е категорична, че ако сърцата вътре в семействата не се обърнат едно към друго с любов и загриженост, то това поражда не само бездна от отчуждение, но най-свирепото проклятие, което е с вечни, ужасяващи последици.
Добре, че за сегашния потоп от содомия е направен нов, още по-съвършен от Ноевия ковчег – този на Завета с нашия Господ Исус Христос.
И ако е вярно това, че ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ (не вярвам някой да го оспори), то тогава за нас е съдбоносно важно да си отговорим на въпроса: от кой източник да я черпим ние?
Може да сте го чували неведнъж и винаги да ви се е струвало опростенческо и догматично, обаче аз не мога да не го кажа пак сега: за мен и милиони други хора по света единственият чист небесен извор струи през Библията.
Заради нашия Спасител и разказаната в нея Негова старозаветна предистория, увенчана с триумфиращия новозаветен край, тази книга не може да се сравни с никое друго човешко писание от тоя свят.
Ала може да се разбере единствено, ако дръзнеш да се запознаеш лично с нейния Автор.
Той вече е подал ръка на всеки един от нас.
Ще я поемеш ли?
“Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не дохожда при Отец, освен чрез Мене”: Господ Исус Христос
