Борове, Калинки и тям подобни гадинки: Тошо Тошев, Валери Найденов, Евгений Станчев, Огнян Стефанов…

via e-vestnik.bg

Продължава агонията по изваждането на кирливите...съвести. Забележете обаче: основните медии, които формираха общественото мнение през 90те и продължават и до днес...Агенти, агенти...Борове, Калинки и тям подобни гадинки.

Posted via web from ОТ ПОКРИВА

Въпроси във връзка с Българската Асоциация по семейно "планиране" (разбирай - аборти!)

Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) е неправителствена организация, основана през 1992 г. Структурата на управлението и включва Общо събрание, което се свиква на всеки три години и избира Управителен съвет.

В момента БАСП има свои центрове в градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и Долна Митрополия, като общо в тях работят повече от 30 души. В изпълнението на своите дейности БАСП разчита на подкрепата на доброволци, които през 2007 г. наброяват 120 души - журналисти, педагози, медицински специалисти, ученици, студенти, юристи.

БАСП е член на Международната федерация по семейно планиране, втората по големина в света неправителствена организация, работеща в повече от 160 страни по света. БАСП членува и в други международни мрежи като ASTRA и AIDS Action - Europe, поддържа тесни отношения с други структури - Population Services International и EURONGOS. Сътрудничеството с Фонда за население на ООН и Програмата на ООН за ХИВ/СПИН в България е също от особена важност за реализацията на програмите Асоциацията в страната. В България БАСП е съосновател на Националната АНТИСПИН коалиция.

via safesex.bg

Днес правех едно изследване и какво да видя? Попадам на сайта на БЪЛГАРСКА АСОЦИЦАЦИЯ ПО СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ И СЕКСУАЛНО ЗДРАВЕ http://www.safesex.bg

Няколко неща:

1) Вижте им списъка с донорите: http://www.safesex.bg/donors.html Това са СЕРИОЗНИ ПАРИ!

2) Напълно скапан сайт. При толкова много донори, чудно как не са отделени нужните средства за един свестен сайт. Може би парите на донорите отиват за други цели??? Хм.

3) Никакви имена не се посочват: http://www.safesex.bg/index.html - Но претендират да са "демократична органзиация" и при това "управлявана от доброволци".

4) Никакви телефони за контакти. Демо-какво?

5) Никаква информация в Google за дейноста на тази организация ако се направи сърч под българското им име. Това показва, че те УМИШЛЕНО извършват своята дейност ПОД РАДАРА на обществото. МНОГО ДОНОРИ - никаква информация!

6) Под името на организацията обаче на английски (Bulgarian Family Planning and Sexual Health Association), излизат МНОГО резултати, от които се вижда, че организацията е ДОБРЕ подкрепена основно от организации, които спонсорират абортната индустрия в световен мащаб.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се направи РАЗСЛЕДВАНЕ на тази организация.

1) Какъв им е легалния статут в България? (фондация ли са, асоциция ли са или какво?)
2) Кои са хората, които движат цялото това нещо?
3) Да им се зададе въпроса: ако са толкова "неправителствени" и "демократични", както претендират в сайта им, защо няма НИКАКВА информация за тях?
4) Ако са обществена организация, има ли начин да разберем КАКВИ пари се наливат в БГ от световните про-абортни донори и точно как осъществяват про-абортната си дейност в БГ.
5) Евентуално да се повдигне въпроса за анти-националната дейност на тази организация, особено ако се окаже, че по-голямата част от парите им отиват за плащането на АБОРТИ.

Във време в което нацията ИЗЧЕЗВА, някои отвън ПЛАЩА за това процеса да върви невъзпрепятствано. Не мислите ли, че ние трябва да направи нещо?

Posted via web from Rooftop

Коледа или Рождество?

Click to Play

Личността, която продължава да е в центъра на всичко!

Масовите неща ме притесняват. By default.

Дори когато стане ясно, че масовото нещо е добро нещо, пак имам притеснението, че някой ще изманипулира човешката стихиина и овча природа.

Може би “изкривяването” идва от това, че израстнах в условията на комунистическа България, в която всичко кажи-речи си беше една масовка.

Масово носехме едни и същи дрехи. Масово гледахме едни и същи явно пропагандни програми по телевизията. Масово се опитвахме да излезем на екскурзия в “чужбина”, само и само да сменим бетонния пейзаж на родната зоолигическа градина, или по-скоро Джурасик Парк, наречен по онова време НРБ.

Спомням си масовото опиянение след 10ти ноември и стихииното поведение на иначе клинично здрави (или поне така изглеждащи на пръв поглед хора). Хем имаше нещо добро в цялото онова чувство на ново-открита свобода, хем отвътре имах притеснението от това, което знаех, че ще последва. Както и стана.

От където и да го погледнем, целия ни народ си беше (и в много отношения си остава) един случай на масов Стокхолмски синдром. Буквално отвлечени и държани като заложници и домашни затворници в собствената си страна от дерибеи, които са продукт на същата тази система, която вече ти е смукала живота за няколко деситилетия. С това никога не се и не трябва да се свиква.
Ще каже някой, ама ти нали не живееш в момента тук, какво си се затревожил за родината? Вероятно някой, който не ме познава може и да си каже това. Но ако ме познавахте дори малко, щяхте да разберете, че за мен е екзистенциално важно да видя България освободена от своите родни похитители (душмани в минали литературни творби). Убеден съм, че това желание гори и в сърцата и умувете на десетки хиляди българи, които дори да не живеят за момента физически в България, те никога не са я напускали в умовете и сърцата си. Те никога няма да са напълно щастливи, докато земята, по която са прохождали и са ожулвали коленете си при първите си падания и ставания като деца, земята, за която някога там хора като Левски са си дали живота, продължава да бъде изнасилвана и тъпкана ден след ден от мутри, мутреси, ислямисти с нежни имена, комсомолци с още по-нежни излъчвания и тям подобни рециклирани продукти на псевдо-политическата класа.

Понеже вече съм бил до такава степен част от експеримента, от масовката и от перверзията - за мен е въприс на лична чест и мисия до края на живота си да се оптивам да развързвам възлите, които маниакалната система на злото успя да сплете между и във нас като личности, като общество, като народ.

За моя радост има една друга масова сцена, която…не ме плаши. Напротив, даже ми носи мир, спокойствие и усещнането за кохерентност. Не понеже има логика. Понеже съм вярващ, видите ли.

Можете ли да видите тези масови сцени заедно с мен?
Пастири, които по заръката на небесни същества се стичат да видят едно новородено дете в ясла. И после заедно “славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха видяли и чули според както им беше казано.” (Лука 2:8-20)

Духовно гладни и жадни жени, мъже и деца, които се стичат на тълпи, за да чуят проповедите на дърводелеца от Назарет. (Лука 12:1)

Тези “масовки” не ме плашат. По простата причина, че в центъра им стои личноста Исус Христос.

Замисляйки се за масовката в днешно време - търчането по магазини и купуването на подаръци, пращането на пакети по пощата до приятели и роднини, продължавам да се мръщя (и се опитвам да го крия от жена ми, но не успявам). Иска ми се някак си всеки да може да СПРЕ за момент в цялата тази истерия; да улови момента, да се замисли за най-важното: личноста, която продължава да е в центъра на всичко!

Без Него всичко придобива мрачни краски. Масовките започват да ме депресират преди още да се се случили и преди още да съм ги видял с очите си. Понеже аз вече съм бил част от онзи живот, от онзи човешки експеримент, в центъра на който няма…никой. И нищо, ама каквото и да е то, не може да запълни този епи-център, това специално място, което явно сам Бог е запазил за една единствена личност - Исус Христос. Роден в ясла, разпънат на кръст, възкръснал за нов живот, канещ мен и теб да заемем мястото си до него - започвайки още днес и сега.

Благословено Рождество Христово!

Георги Бакалов

А ето и резултатите от неколцината, които си направиха труда да отговорят на запитването: Какво е за вас Рождество Христово:

Ден за благодарност

Америка празнува Денят на Благодарноста!

За сухите историческите факти засягащи този национален за САЩ и Канада празник, можете да прочетете тук. Това беше едно от по-добрите представяния на историческата страна на празника, които намерих онлайн на български.

Секуляристите биха искали да представят този празник като празник изцяло свързан с есенната жетва и нищо повече.

Но на кой благодари Америка в Деня на Благодарноста?

Благодараноста по правило е към някой, а не към нещо. Само хора, които не познават цялостната история на заселниците в Новия Свят, биха претендирали за това, че едва ли не Деня на Благодарноста е видите ли някакъв си езически празник, в който благодарим на дърветата и на земята за това, че са ни дали своите плодове.

Нека се взрем малко по-отблизо в детайлите на тази история.

От Стария свят към Новия - в търсене на духовна свобода

Пилигримите са били британци, първоначално забегнали от Англия в Холандия в търсене на религиозна свобода. Правят опит да се установят, но въпреки толерантноста на холандците не възприемат тяхната култура, която считат за твърде безбожна. Пилигримите, членове на Английската Сепаратистка Църква, сключват договор с британска компания, която се съгласява да финансира пътуване до Америка с цел установяване на колония. ЖЗаселниците, 102 на брой, пристигат в Америка на 11 декември 1620 година. Едва оцеляват своята първа зима; за една година погребват 46 души.

Уилиям Брадфорд, губернатор на колонията, установява връзки с местните индианци, които учат заселниците как да ловят местния дивеч и как да отглеждат местни култури като царевица, тиква и други. Жетвата на първата есен след заселването е обилна и заедно с 90тината индианци, пилигримите празнуват тази своя победа и оцеляване.

Картофите по онова време, все още ново откритие, са били считани от европейците за отровни. Традицията на това да се яде тиква идва от факта, че тиквата е била основно ястие за пилигримите в онази първа есен. Те не са имали брашно, масло, мляко и други иначе основни продукти, поради факта, че една година не е била достатъчна за тях да отгледат която и да е от тези животински или растителни култури, нехарактерни за местната територия.

Брадфорд обаче свиква тържеството, което трае три дни. Праща мъже от стана на лов за местни птици и дивеч. От там идва и традицията на пуйката. Термина “пуйка” по онова време бил ползван от пилигримите за диви птици като гъски и патици. Най-вероятно трапезата на този първи Ден на благодарността е била богата на риба, къпини, морски рак и сливи.

Няколко думи за Брадфорд: роден в Англия през 1590 година, той е бил член на църквата Скруби (Scrooby Separatist Congregation). Една извадка от журнала на Брадфорд ни разкрива есенцията на дълбоката вяра, която е водила заселниците в това тяхно начинание:

“Едната страна [реформаторите], се бореше за това да има правото да се покланя на Бог по правлния начин и да установява доктрината на Христос в църквата според семплоста на Евангелието, без да е смесна с човешки изобретения; да има и да бъде управлявана от законите на Божието Слово, разпределно във и чрез офисите на (служенията) на Пасторите, Учителите и Презвитерите, т.е. чрез Писанията.

Другата страна [Англиканската църква], колкото и да го прикриваше, се опитваше да установи епископално достойнство (по подобие на папата), с голямата си власт и юрисдикция под техен контрол; с техните закони и канони и церемонии; с доходи и богатства, които им осигуряваха подчинени служители; чрез всякаки подобни средства, които поддържаха тяхното антихристко величие и ги овластиха с господарска и тиранична сила да преследват бедните Божии служители.” (Източник: The Journal of William Bradford).

Несъмнено Брадфорд е и един от авторите на договора от Мейфлауър (The Mayflower Compact), който се счита за първия документ обозначаващ основаването на т. нар. Нов свят.

Установяването на Деня на благодарноста като национален празник е заслуга на президента Джордж Уошингтън през 1789 година, когато той издава Прокламацията за Дена на благодарността като ден за молитва и благодарност към Бог.

“Задъление е на всички народи да признаят промисъла на Бог Всемогъщи, да се покоряват на Неговата воля, да бъдат благодарни за Неговите добрини и смирено да призоват Неговата протекция и благоволение.

По тази причина и поради това, че и двете камари на Конгреса, чрез тяхната обща комисия ме помолиха “да препоръчам на народа на Съединените Щати ден за обществено благодарение и молитва да бъде спазван, призанавайки с благодарни сърца многото явни благоволения на Бог Всемогъщи, особено тази, че им даде възможност мирно да сформират такава форма на управление, че да е за тяхната безопасност и щастие:”
И така, препоръчвам и потвържавам ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯТ ДЕН НА НОЕМВРИ да бъде ден посветен от народа на тези Щати в служение на това велико и славно Същество, благородният Автор на всяко съществуващо добро, което е било, което е и което някога ще бъде; всички ние нека се обединим в това да му отдадем нашите искрени и смирени благодарности за Неговата грижа и протекция спрямо този народ дори и преди да беше станал нация. За явните и многообразни милости и благодатно предразположение на Неговата промисъл в протичането и завършването на последната война, за голямата степен на спокойствие, единство и изобилие на които се наслаждаваме; за мирният и рационален начин по който сме успели да установим различни конституции за нашата сигурност и благоденствие; и в частност за националната ни конституция, която беше наскоро въведена за гражданските и религиозните свободи, с които сме благословени; за средствата за добиване и разпространяване на полезно знание; и по принцип, за всички велики и разнообразни благоволения, които Той е решил да ни даде.

Така, нека се обединим в това смирено да предложим нашите молитви и ходатайства на великият Господ и Управител на народите; умолявайки го да опрости нашите национални и други прегрешения; да ни даде, било то в обществени или лични дела, да изпълним нашите много и свързани задължения правилно и изрядно; да направи нашето Национално Правителство благословение за всички хора, като бъде Правителство на мъдри, справедливи и конституционни закони, точно и вярно приложени и възприети; да защитава и води всички други управници и нации (особено тези, които са показали добрина към нас), и да ги благослови с добри правителства, мир и съгласие; да разпространява знанието и приложението на истинската религия и добродетели; както и да умножи научните постижения между тях и нас; и по принцип, да даде на цялото човечество такава степен на просперитет във времето, както само Той намери за добре.

Написно от моята ръка в град Ню Йорк, 3ти Октомври, Господнята година 1789."


Днес милиони американски семейства ще се съберат около празничната трапеза. В нашето семейство това е също неизменен обичай. Пристигат братя и сестри от други щати. Трапезата е изобилна: пуйка с пълнеж, тиквен пай и много други вкуснотии. Преди обаче да е започнала вечерята, всички, вярващи и невярващи, протестанти и католици, либерали и консерватори (да, нашето семейство е много разнообразно) един по един вземат по минутка да споделят всеки за какво е благодарен през изминалата година. Следва обща молитва на благодарност и чак след това идва ред на трапезата. По късно всички се отправят към телевизора за традиционната футболна игра, която е станала част от традицията на деня за последните няколко десетилетия.

А България?

Днес, в Деня на Благодарноста, аз съм благодарен на Бог за семейство и роднини, за приятели и за всички Божии благословения.

Благодарен съм и за родината си, за народа ни, за бъдещето, което Бог има за нас. Ще дойде ли ден, в който българският Парламент да прати на президента указ, чрез който да изисква от Президента да установи национален ден за молитва, покаяние и благодарние към Бог Всемогъщи?

Не знам, но си струва да си зададем този въпрос.

Мнозина биха казали: “Защо е нужно такова лично нещо като вярата в Бог да се институционализира?”. В Библията обаче ясно виждаме, че Бог, който освен, че желаеше всеки да го почита в сърцето си и да има собствената си вяра, издаде и повеля за това израилтяните да го почитат и като общество.

Възприемането на национален Ден на благодарността би бил един от начините българският народ да се обедини около християнските ценности, за които толкова много се говори иначе. Не празник забулен в религиозни ритуали и молитви изговорени на неразбираем език! Благодарноста може само да прелива от сърцата на всеки един от нас, от най-силните на деня, до най-слабите и уязвимите.

Наскоро проведеното запитване по Туитър, което можете да видите тук, показва доколко сме объркани по темата. Ето и някои от коментарите:

"На кого ще благодарим?" - Добър въпрос. Предлагам да благодарим на Бог, който е създал цялото това нещо наречено творение. Какво мислите?

"Какъв ще е смисълът на подобен празник?" - Виж статията по-горе.

"Ние не сме като американците, трудно благодарим" - Ами никога не е късно да станем по-благодарни като хора и като нация.

"Би било хубаво но не е в културата ни" - Именно! Исторята на празника показва, че не е бил част и от културата на Америка. Идеята ражда промени.

"Стига сме вземали празници от американците. Нашите ги забравихме." - Корекция: нямаме НИТО ЕДИН празник, който да сме взели от американците!

Все пак, 38% от отговорилите смятат, че трябва да имаме такъв национален празник. Предполагам следващото запитване ще е въпрос дали им харесва текста на Декларацията на Дж. Уошингтън.


Георги Бакалов (с) 2009

Комунизмът - началото на края

10 ноември 1989 - нещо се случи!

Спомняте ли си романа на Джоузеф Хелър “Нещо се случи“? Е, ще се опитам да избегна черните краски и песимизма на Боб Слокъм заливащи ни от страниците на тази творба. Но при все, най-доброто според мен, което може да се каже за 10 ноември 1989 година беше, че НЕЩО СЕ СЛУЧИ.

Не може да се каже, че нищо не се е случило. Всички са съгласни за това.

Но какво се случи е съвсем друг въпрос, ерго и проблемите в българското общество днес.

Голяма грешка би било да се коментира случилото се на 10ти ноември в България извън контекста на случилото се на 9 ноември в Берлин. За да се разбере обаче случилото се в Берлин и причините, довели до срива на комунизма в Източна Европа и Русия, трябва като своего рода ценител на изкуството да се дръпнем още по-назад във времето и да се опитаме да асимилираме по-широкият исторически контекст, засягащ не само срива на комунизма, но преди всичко възхода на капитализма и успеха на демокрацията след Втората Световна война.

Истината остава следната: нито руските комунисти, нито германските, нито българските, някога са имали намерение да променят каквото и да било от това, което са правили за деситилетия, а именно да тероризират, да грабят и да експлоатират обикновените хора.

Днес, благодарение на историчесият ревизионизъм на една или друга идеологически оцветена академична институция, медия или издателство, се оказва трудно да се установи истината. А тя е именно следната: американският президент Роналд Рейгън, още като частен гражданин през 1978 година посещава Източен Берлин. Става свидетел на полицейско насилие на улицата. При връщането си в Западен Берлин, казва решително по повод на стената: ”Трябва да намерим начин да съборим това нещо.“ По-късно става президент и против съвета на своите собствени доброжелатели и хора в администрацията, повежда своят исторически кръстоносен поход срещу силите на комунизма.

Рейгън увеличава военният бюджет на САЩ с 43% в сравнение с този от времето на Виетнамската война! Руснаците попадат в неговата клопка. Те се опитват да догонят каубоя-демократ, по-късно станал републиканец и икона на консервативизма в Америка и по цял свят.

Рейгън разбра това, за което куп академици и професионални политици явно нямат рецептори и осезания: свободата е най-силното оръжие против тиранията и тоталитаризма. Рейгън разбра, че всичко, което СССР показваше на света като прогрес в сферата на науката, идва с цената на милиони човешки жертви. Той работи с дисидентите отвътре в системата, докато притиска Съветите и накрая ги докарва до пълен икономически крах!

Това е именно основната причина за срива на комунизма - икономическата!

Ако комунистите можеха, те биха експлоатирали своите сънародници още за деситилетия. Те просто не можаха да устоят на процесите на разпад отвътре и на напрежението, което Рейгън им сложи отвън.

Нека никога не забравяме това!

Но това не е всичко!

Успеха на демокрацията в бившите европейски страни с фашистка предистория е още една причина за явният триумф на свободата над тиранията. Не са били един и двама скептиците, които не са вярвали, че италианците, японците или германците могат някога да бъдат демократични страни, още повече в ритъма на демократичен режим наложен им от САЩ след края на Втората Световна война.

Но свободата отново спечели.

Свободата на мисълта, вероизповеданието и расовата равнопоставеност. Свободата на търговията, частнат собственост и върховенството на закона. Това е ключът за всяко общество, което избере пътят на разума и доблестното съществуване. Формулата не е сложна. Комунистите я разбираха много добре. Но те съвсем съзнателно не искаха да сдадат потъващият кораб на свойта насилствено взета власт. Престъпни и оцапани с кръвта на милиони, те и до днес не са се отрекли от своите дела. И до днес те и техните внуци продължават да кривят историята и фактите и да се оптиват да цапат бъдещето със своите празнодумства и клишета.

И така, падането на Берлинската Стена, а от там и ефектът на доминото в цяла Източна Европа не се получи така някак си, от само себе си. Злото никога не отстъпва по свое собствено желание. То трябва да бъде изобличено и спряно!

”АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ И РАСТНА....“

Спомням си онези ранни ученически години, когато трябваше всички да учим задължително познатото на всеки стихотворение на Вазов. Гордо отправили поглед назад в миналото, ние рецитирахме тези святи слова с патос и емоция по рецитали и тържества.

Колко юнашко обаче е било племето ни през тези 45 години след като вероятно всеки трети работоспособен гражданин е бил доносник под една или друга форма, като тук например?

И така, стигаме до въпроса: какво се случи на 10 ноември? Хората, народа, всички тези милиони отделни личности и семейства, обединени от род, език, култура и земя - взехме ли си нещо в онзи съдбовен ден, или нещо ни беше дадено?

Отговора прави цялата разлика!

Понеже колкото да имаше говорене за ”перестройка“ и други подобни евфемизми, целящи да замаскират срама на комуниситческият провал, ние като народ не си взехме свободата -- на нас тя ни беше ДАДЕНА. На порции, по малко, културно, с минимални сътресения. С призиви за цивилност и законност. Със заплахи за танкове и спиране на тока.

Те. Онези. Същите, които за десетилетия бяха смукали жизнените сокове на своите собствени сънародници, сега ни уредиха и следващата глава в историята. Тук нямам за цел да омаловажа духа или делото на дисидентите, знайни и незнайни - ни най-малко!

Обръщам се към всички мои сънародници, малки и големи. Близки и далечни - не мислите ли, че е време нещо да се надигне в нас -- наречете го достойнство, вяра, доблест...и да си ВЗЕМЕ това, което ни се полага като човешки същества, като Божии създания, а именно - свободата! Онази същата свобода, която и апостол си има в нашата национална история. Не е ли време апостола да намери най-сетне своите ученици? Не е ли време учениците да надминат и учителя си? И ако той и такива като него са били готови да УМИРАТ за свободата, не трябва ли ние днес да сме готови ДА ЖИВЕЕМ заради нея?

И когато видим, че същите онези негодяи, които с мазните си комсомолски физиономии или дебелите си мутренски вратове, отново се приготвят за избори, на които да ни обещаят, че ще ни сервират още една малка порциика ”свобода“ (според както те я разбират), само и само ако ги изберем (говоря на вас, червени пенсионери!)...не е ли време тогава да бъдат сложени на място те, каквото и да струва и каквото и да означава това в онзи ден и час!

Това е денят, в който ще можем да рецитираме ”Аз съм българче“ с гордост, много по-голяма от тази идваща от миналото.

Демокрацията и свободата не са американски, канадски, чешки или британски идеи. Те са човешки постижения и принципи, които имат универсална приложимост и сила.

Тогава и само тогава, когато ние, българите спрем да чакаме някой си елитарен политик-корумпе да ни спуска малко по-малко едно или друго обещание за екзистенц минимум, ще проходим в пълното измерение на обещанието на свободното общество. То не се гласува веднъж на четири или пет години, то се изработва всеки ден, месец и година. Или народа ни ще прояви волята да изгради едно свободно и справедливо общество, или ще продължи да бъде клиент и консуматор на държавни спуснати програми за оцеляване и адаптация.

И след 20 години отново ще се опитваме да разберем какво точно се случи днес, през 2009 година, че не ни стигна смелоста да поемем нещата в наши ръце - заради нас и заради нашите синове и дъщери!

Сектите имали план как да ни превземат...

Това заглавие не съм го измислила аз. Вестник "Труд" го публикува тази събота. И да не вземе да заведе някой дело срещу вестника, той само цитира, преразказва казаното от свещеноиконом Силвестър от Сливен, по време на провелия се същия ден в София семинар на тема "Образователните институции като цел на сектантската дейност".

Да се смееш ли, да се плашиш ли, да бягаш ли, да се спасяваш ли... въобще какво да правиш? Вече параноята с "регистрираните" секти, които "удрят методично върху православието" до толкова се изтърка, че редакторите залагат на гръмки заглавия, за да привлекат вниманието на читателя. А в материала, материал няма! Блудкавост, без форма и съдържание.

Нали за да се обедини нацията трябва да се намери общ враг! Но голямо неудобство е за управялващите да ритат срещу корупцията, понеже тя от край време не желае да стане от стола на управлението. Затова врагът в лицето на "сектите" е като добре обучен келнер на повикване. Щом щракнеш с пръст той се появява. И служи чинно, защото за подобни материали пари винаги са се намирали и ако съдим по историята - винаги ще се намират.

Доста ме развесели въпросното заглавие... Звучи ми като "Извънземните имали план как да ни превземат". И едното и другото винаги е актуално, щом става дума за живота ни и някой ще ни "превзема".

А и след като наскоро Ватикана заяви, че вярата в съществуването на извънземните не е небиблейска, новината определено щеше да хване "декиш", както казва народа.

Да погледнем заглавията на "българските патриоти" от в. "Атака" от 16 ноември например. Звученето им е още "по-страшно" и се сипят като серия от словестни куршуми: "Секти заплашват духовните ценности на нацията ни", "Опасни секти промиват мозъците на децата в българския разграден двор" и "Секти рушат българските семейства". Те, разбира се, дават и рецептата за изход от ситуацията... "Изходът е незабавното създаване на защитно законодателство срещу нахлуването им на българска територия, преразглеждане на регистрациите, повечето от които трябва да бъдат анулирани, а дейността на сектите да се забрани и преследва строго."

Ако зависеше от Атака, щяхме да имаме "Атако-крация", и всеки, който не е атакист (разбирай краен националист) да му мисли къде и как ще се спасява.

Вeстник "Атака" ни информира, че същият свещеноиконом Силвестър разказал по време на семинара "свои примери за контакт с хора от секти" и продължава "например в едно семейство, в което единият от съпрузите е християнин, а съпругата е от групата на петдесятниците, се е наблюдавал опит за натиск от страна на съпругата и опит за настройване на децата от брака срещу бащата, който не е от тази група."

И само защото съпругата не е православна, свещеноиконом Силвестър й лепва етикета "секта". Слаба обща култура г-н Свещеноиконом - петдесятната група, за която говорите не е опасна, напротив тя е полезна и градивна за обществото ни и е част от протестантството.

Но кой днес и коя медия, обслужваща властта има интерес да повиши общата култура на българина по въпроса за трите клона на християнството. Не и БПЦ, не и "държавата", защото колкото по-невеж е българинът, толкова по-лесен е за манипулация. И колкото повече се държи в страх и животът му се сведе до борба за оцеляване, толкова по-малка е вероятността да си надигне главата, току виж променил статуквото... или поне нечий живот.

Георги Бакалов проповед

Click to Play

Иво Койчев Проповед от Националната Конференция

Click to Play

Георги Бакалов Свобода и креативност

Click to Play

Рапъри с видео срещу Борисов

Всякакви коментари се изписаха за 100те дни на управлението на Борисов. Може да се каже, че това е анализа на едни рапъри. Може да се каже, че тези рапъри синтезират и начина по който се усещат много българи...без значение колко висок бил рейтинга на Борисов според различните агенции. И на СтаниШЕФ рейтинга му беше висок за малко....

ДОБАВЕНО: Рапърите се подвизават под името Prim & Atila...

Позиция на "Справедливост" за стоте дни управление на кабинета Борисов

100 дни Борисов, 100 дни оправдания и милиционерщина

Изминаха 100 дни от управлението на Борисов. Време достатъчно за да се разбере, че Борисов:

-няма концепция за управлението, няма управленска програма и не знае какво да прави с властта в една демократична страна. Неговата ГЕРБ не е предвидима в намеренията си и е непрозрачна в действията си. ГЕРБ е еднолично ООД, а не политическа партия, още по-малко пък дясна;

-ще принизи политическия дебат до размяна на обиди и лични нападки, и до замеряне с полицейски разработки и доклади; ще потъпка парламентаризма, възвръщайки стила и методите на работа на Народното събрание от времето на комунизма, което за три месеца прие два закона, обслужващи корпоративни интереси;

-ще се оправдава за всичко със Станишев, но ще изпълнява неговия бюджет, вместо собствените си предизборни обещания;

-няма да потърси отговорност от бившите министри, освен порицание за отсъствие от Народното събрание и истории за розови автомобили, пиано и асансьори,. и няма да посмее да се противопостави на ДПС;

-няма да преследва олигарсите за сделките им с предишната власт, за незаконното забогатяване и превръщането на цели райони във феодални владения, но ще се сговори с тях зад кулисите;

-ще се опита да превърне МВР в репресивен орган по подобие на комунистическата милиция, чрез централизация на службите, въоръжаването им с бойни патрони, следене по Интернет, засекретяване на архивите, увеличаване на щата и финансирането, и премахването на гражданския контрол;
-няма да предприеме нито една законодателна промяна за противодействие на корупцията, а убийствата, отвличанията и взривовете ще продължат така, както и по времето, когато беше Главен секретар на МВР в правителството на НДСВ и ДПС;
-не може да предложи реформи в съдебната система, но ще се опита да я подчини на изпълнителната власт;
-противно на предизборните си обещания ще увеличи имуществените данъци, акцизите и осигурителната тежест, чрез двукратно увеличаване на осигурителния праг;  
-ще назначи, колкото се може повече свои хора на държавна служба;
-ще продължи политиката на предшествениците си да реабилитира Държавна сигурност, като назначи бивши служители и сътрудници за министри, областни управители, а други лансира за депутати;
-ще се откаже от предизборните си позиции и ще съдейства активно за реализацията на руските енергийни проекти в България.

Всички изброени факти ни дават основание убедено да заявим, че:
Борисов е сред най - слабите премиери, които демократична България е имала,
изборите смениха лицата, но политиката си остана същата, каквато беше през последните осем години, а Борисов и неговата партия не са алтернатива на тройната коалиция

Да срещнеш живота

Ден след ден коренът на любовта изсъхва в нас.

Младостта губи искрата си за живот, замъждява фитилът на радостта.

Гримираме се в лъжи и маскираме лицата си, прикривайки болката. Обличаме дрехите на "свободата", но с оковани глезени.

Навеждаме глава и си мислим за пропуснатото, за неизползвания миг и шанс да дадем сърцето и емоциите си на тези, които го заслужават.

Гледаме назад и душата ни се застудява от страховете, които са пленили нашите мечти. Питаме се, дали сме загубили себе си, отхвърляйки най-скъпото от нас, наречено Живот. Обкръжени сме от приятели и близки, говорим за миналото, но ни е страх да говорим за бъдещето.

Чакаме някой да ни подаде ръка, да ни се усмихне и да ни прегърне. Чувстваме се самотни.

Как ли оценяват другите нашето отношение към самите нас? Дали изглеждаме силни в техните очи или слаби?

Гледаме през прозореца на нашата душа какво сме постигнали и какво сме дали на другите.
Търсим спомените на живота, но достига ни часа на истината.

И в часът на истината разбрахме, че сме били научени да убиваме нежеланото, да се удоволстваме на сладостта, да мразим различните, да презираме слабите, да вземаме вместо да даваме и да мразим вместо да прощаваме.

На това са ни научили нашите слепи " учители"...... да бъдем роби на нашето “Аз”.

И така както спомените се превръщат в сенки,
така и ние - отразено в бягството на нашата душа.

Защо искаме да стоим в мрачните сенки на безнадежността, вместо да посрещнем лъчите на Надеждата?

Защо искаме да говорим за всичко друго, но не и за Живота?

Защо се крием от истината?

Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, гласът на истината ни шепти за Живота, опитвайки се да ни събуди от нашите кошмари.

Този глас казва: Има Един, Чийто думи утешават, изцеляват и превързват раните на сърцето.

Има Един, Чиято Любов поглъща болката и възстановява разрушеното.

Има Един, Чието сърце ни призовава по име и ни нарича прекрасни.

Да... Той е Най-добрият Учител на живота, защото Той е ЖИВОТЪТ.

Наричат го Пазителят на истината и мъдростта.

Той е отговорът на това, което търсим.

Вратите на надеждата се отварят пред нас и димната завеса, която ни е заслепявала се оттегля.

Мечтите се освобождават от пленничеството на страха.

Посрещаме полъха на Вярата.

Това е нов път, по който не сме вървели.

Изгубени бяхме, но сега сме намерени, бяхме слепи, но сега виждаме.

Когато ЖИВОТЪТ те срещне, не бягай поради “слепотата” на света, защото това не е оправдание да не си Божие дете...!
Животът е дар, не пропускай този шанс!


от Стефан Ивов
източник: http://romadestiny.org

Стефан Ивов е роден и израснал в протестантско семейство на посветени служители на евангелието. Неговата етническа принадлежност е ромска. Той е възпитаник на протестантската общност, която вярва, че благословението на един народ зависи от практичното приложение на християнската вяра. По настоящем Стефан е студент по Право. Той е част от екипа на своите родители, които активно работят за интеграцията на ромското население в България. Мечтата му е да помогне на своите сънародници да бъдат издигнати на образователно, икономическо, социално и управленско ниво, както в нацията ни така и в Европа.

Толерантността ни не е свобода - за сектите, ДПС-тата и подмяната на идентичност

в. Седем | Галина МОМЧЕВА | 2009-10-14 | 04:06:25



Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.

Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.

Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.

Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.

Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.

Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.

И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...

Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...

Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.

И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.

Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.

Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!

Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.

Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.

Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.

Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.

Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".

Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.

Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.

ДОКОГА, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ?

Отворено писмо до управляващите и политическите партии по повод предстоящото внасяне в Народното събрание на законопроект за нов Закон за вероизповеданията

Защо ли не съм изненадана от факта, че ОТНОВО, за кой ли пореден път някой е решил да прави политически дивиденти за сметка на моята искрена вяра в Исус Христос. През последните дни партия Атака поде идеята за пререгистрация на вероизповеданията, подкрепена от министъра без портфейл и ресор на вероизповеданията към МС – Божидар Димитров. В предаването на Иван Бедров «Булевард България» в Re:tv на 29 септември т.г. г-жа Цвета Георгиева, народен представител от «Атака» анонсира намеренията си да внесе в Народното събрание законопроект за нов Закон за вероизповеданията, защото «регистрацията на вероизповедание у нас е най-лесното нещо – събират се двама човека, пишат устав и се регистрират».

В продължение вече на 20-ина години лично аз, а също и хората около мен, споделящи същите християнски убеждения на Евангелието сме свидетели как правителство след правителство експлоатира за наша сметка темата «секти»; как бяха създавани закони, държавни служби и как за десетки години служители от тези служби получаваха заплата поради това, че ние съществувахме като християни и като християнска общност. И днес разпознавам журналисти, които направиха престижна кариера, експлоатирайки темата «секти» и заклеймявайки ни като «опасни, извън закона, хора с промити мозъци» и т.н.

Какво очаквате, господа управляващи? Че с поредното натискане на бутона «анти-секти» в политически удобно и избрано от вас време моето сърце ще започне да примира от страх ли и аз ще се чувствам отхвърлена, защото отново моите съседи ще ме гледат подозрително и ще странят от мен, индоктринирани от системата, че живеят в кооперация със «сектант»? Че мои приятели ще бъдат уволнени от работа или третирани различно поради, това, че не изповядват православната вяра? Че с фалшиво прокурорско нареждане цивилни полицаи ще могат да извършат обиск в моя дом и да конфискуват закупени от мен и продаващи се официално в книжарница християнска литература както през 1995 г.?

НЕ, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ! Време е да си припомните, че след няколко месеца встъпваме във второто десетилетие на 21-ви век. Всичко споменато по-горе е сценарий от ранните 90-години, който вие старателно повтаряте и поддържате до днес. Вие дори не се и напрягате, за да измислите ново действие на продължаващата вече 20 години пиеса «анти-секти». Може би не си и помисляте, че в действителност вие и вашите симпатизанти би трябвало да бъдете на подсъдимата скамейка на невежеството, защото протестантството не е «секта», а заедно с католицизма и православието е едно от трите основни течения в християнството; че на територията на ЕС православието е официално вероизповедание само в три от 27-те държави-членки: Гърция, Румъния и България. Дори и не споменавам Америка, която е плод и резултата от разделянето на протестантството от католицизма. Не искам да пропусна да ви напомня за германския ганцлер Ангела Меркел, жена с протестантски убеждения и дъщеря на протестантски пастор, оглавила за четвърти път ежегодната ранглиста на списание «Форбс» на стоте най-влиятелни жени в света. Според вашата класификация тя също ли е «сектантка»?

Господа управляващи, Конституцията на държавата, в която аз живея казва, че съществуването на Закона за вероизповеданията е извън закона:

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, РЕЛИГИЯ, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Тогава защо за моята вяра в Исус Христос и Библията да ми е нужен Закон за вероизповеданията, а още повече и с «новите» предложения на партия Атака за ограничения в регистрацията? Нали ако аз извърша престъпление или с убежденията си «увредя психическото или физическо здраве» в каквото г-жа Цвета Георгиева обвинява сектите, тогава попадам под отговорност чрез наказателното правораздаване в РБългария? Това е логиката на правителствата на повечето държави по света, в които не съществува Закон за вероизповедания, както беше и ситуацията в България в началото на 90-те години. Или може би непреставащото насочване на общественото внимание към все нови и нови рестрикции в Закона за вероизповеданията е начин за издигане и утвърждаване «вездесъщието» и мощта на държавата: да контролира, следи, корегира и наказва «отклонилите се» от православната вяра; умело отработан сценарий да се отвлече вниманието на обикновените хора от наистина наболелите и крещящи за решаване икономически и социални проблеми.

Или защо не насочите вашето внимание, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ към законови мерки, ограничаващи влиянието на организации на радикалния ислям на територията на България? Какъв е вашия отговор към Али Юзеиров, председател на новосъздадената партия Мюсюлман-демократичен съюз с искане да се промени текста в Конституцията, че България е еднонационална държава и се въведе, че България е мултиетническо общество? Нормално явление ли е в България през последните 20 години да бъдат построени1560-те джамии, докато българските управляващи усърдно се занимават със «сектантите-евангелисти»?

Във в. Дневник от 26 септември т.г. четем, че г-н Божидар Димитров казва: „Бях поразен от закона - колко лесно може да се регистрира религиозна общност, по-лесно от политическа партия“ и уточнява, че в момента двама-трима души с добър адвокат, който да им подготви добър устав, могат да регистрират вероизповедание и така да се ползват от различни придобивки. Въпросът ми е за какви придобивки на евангелско-протестантските вярващи говорите, г-н Димитров?

- Придобивка ли е според вас изискването на някои проекти, финансирани от Оперативната програма «Човешки ресурси» чрез МТСП в социалната сфера бенефициентите да не са религиозни общности?

- За тези ли придобивки говорите, че в продължение на няколко години през 90-те като религиозна общност бяхме принудени да правим нашите събрания в гората, обявени официално от правителството като нелегитимни?

- Или че персонално бяхме преследвани и заплашвани, съдени, привиквани, публично охулвани без право на отговор в медиите, които публикуваха безнаказано обиди и уронващи гражданското ни достойнство пасквили и лъжи?

- Придобивка ли е това да искаш да направиш добро и да получиш отговор като например този от г-жа Соколова, директор на дома за деца, лишени от родителска грижа, кв.Драгалевци че «дарението от вас можем да приемем, но доброволци да ни помагат за децата – не»?

- Или като този на г-жа Минка Владимирова, директор на Дирекция «Социално подпомагане» към Столична община, че «вратите на социалните институции са затворени за вес, защото сте секта»?

Защо, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ не потърсите отговорност според закона за изказванията на тези държавни служители?

Защо нямате честността и доблестта ПУБЛИЧНО И ОТКРИТО ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ ЕВАНГЕЛСКО-ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ВЯРВАЩИ В БЪЛГАРИЯ НЕ СА СЕКТАНТИ и по този начин да внесете яснота и примирие в обществото ни?

Лично аз нямам нужда от вашето извинение, защото моята мотивация да върша добро и да съм от полза за моя град и моята нация не идва от правителството, а от Бог Всемогъщия. Насърчена съм, че много хора – българи и американски мисионери през ХIХ и ХХ век със същите като моите и на моите приятели убеждения и вяра в Библията са допринесли реално и изключително много за трайната промяна на българското общество* и техия принос ме вдъхновява.

Очаквам за вашия отговр!

Елена Дянкова


Приноса на американски мисионери-протестанти за България**:

* 1860 г. – Открито е Мъжкото училище в Пловдив от д-р Джеймс Кларк, което по-късно заедно с Девическото училище в Стара Загора прераства в Американския колеж в София

* 1863 г. - Открито е Девическото американско училище в Стара Загора

* 1863 г. - Открит Робърт колеж в Цариград на основата на първото на Балканския полуостров евангелско училище с пансион. Робърт колеж е неразривно свързан с българския народ и има големи заслуги в неговата история – за 108 години в Робърт колеж от 1971 постъпили българи 199 се дипломирали, от които 3 министър-председатели на България; министри, народни представители, висши чиновници, магистрати, общественици, кметове, дипломати, посланици.

* 1871 започва да функционира Американски колеж в Самоков до 1926 г.

* 1881 г – открит е Девически колеж в Ловеч

* 1903 г - открито е Земеделско-индустриалното училище в Солун

* 1929 г - Открито е Земеделското училище в Пордим – понастоящем Професионална гимназия по селско стопанство «Д-р Хаскел»

* 1898 г. Открита е Първата частна детска градина в Самоков от Елизабет Кларк, която заедно с Пенка Касабова има изключителна роля за изграждане на българското предучилищно възпитание и образование

* 1992 г. възобновена е дейността на Американския колеж в София

* 1991 в Благоевград отваря вратите си Американския университет в България с 16 факултета и 208 студенти

** «Заслугите на протестантите за българския народ», Автор: Христо Куличев, УИ «Св.Кирил и Методи», 2008 г.

"Попът дойде в нашата стая и започна да ни пръска с някакъв копър!"

Първият учебен ден за моето дете се оказа ужасяващ, а не мотивиращ.

В училище ОУ "Свети Княз Борис I" в гр. Бургас смела инициатива на православната църква, приличаща повече на православна хайка, сложи началото на учебната година.

"Дядо поп се разхожда с някакъв копър и ни пръска" коментараха деца от училището.

Всички чуха как поканеният православен служител се моли децата да останат в православната вяра.

Аз като родител задавам въпрос: Кой днес определя вярата на моето дете? Ако бяха извикали един ислямски имам щях ли да мълча?

Верският избор според Конституцията на България е суверен. Родителите са отговорни за верското убеждение на своите деца, докато детето стане пълнолетно.

Днес, в първия учебен ден православната църква, общинската администрация, училищната управа и ние - премълчаващите родители дадохме пример на децата си - научихме ги на насилие.

За да не бъда погледнат като закоравял атеист, ще кажа, че според мен вярата е определяща за живота на всеки. Но също вярвам, че е небожествена в нейната насилствена форма.

Нали вярата е въпрос на избор в България? Или не?

Нали Конституцията на РБ е онзи документ, който да спазват всички живущи и обитаващи територията на България? Временната админстративна власт днес или верското убеждение, било то и доминатно в България към момента, дават ли право закона и устоите ни като нация да бъдат потъпкани?

Устройството на Република България е светско по своят характер. С какво ние в нашата православна християнска вяра се различаваме от крайно фанатизираните верски групировки, които упражняват различни форми на насилие, за да бъде тяхното верую?

Вчера, в първия учебен ден, бяхме свидетели на поредното насилствено покръстване.

Дали в детския ум освен копъра, не отеква и мисълта "насилствено православие"?!

от Христо Кънев, родител

Ревнива секси мацка 2

Наскоро написах коментар на романа за тинейджъри над 12 години “Ревнива, секси мацка”

По мое мнение, въпросното четиво пресъздава по доста арогантен начин, любовните терзания на младите момичета и момчета. Всъщност, внушава идеята, че задявките и секса в тинейджърска възраст са нещо съвсем нормално!

Целта на тази статия, обаче, не е да критикувам този псевдо роман.
Просто искам да поговоря с вас, момичета!

Да, знам, знам! Отново ще ме попитате:
- “Ама ти в кой век живееш?”,
- “Извинете,госпожо,но първо да Ви питам на колко сте години?
Явно на доста,защото отдавна сте забравили какво е да си тийнейджър...а и всъщност да си на 15 години в днешно време е много по-различно от колкото преди 20 години.
- “Колкото и да не ви се харесва, днешните деца се развиват много по-бързо от колкото сте се развивали вие едно време....бъдете по-съвременна за Бога!
- “Това е реалността и всички тинейджари се интересуват от секс, свалки и целувки. Да не мислиш, че някой е седнал да чете "Под игото"?. За бога не е така.”
(това са цитати на реални въпроси)

Е, момичета, нека и аз да ви задам няколко въпроса.
Кажете ми, но честно :
- колко от вас са изтръпвали при мисълта, че може да са бременни?
- колко от вас са готови, да се качат на “магарето” и да преживеят един или повече аборта?
- колко от вас са готови да съобщят на родителите си, че е “станала грешка”? (всъщност, ако е станала грешка, горещо ви насърчавам да кажете на родителите си)
- колко от вас са държали ръката на приятелката си, докато е правила криминален аборт, защото според закона, непълнолетни се подлагат на подобна манипулация с подписите на родителите си?
- колко от вас са се чудели как да намерят 200 – 250 лв, защото толкова струва един криминален аборт?
- колко от вас са готови да родят бебето, което са заченали и да поемат отговорност за постъпките си?
- колко от вас са готови да преживят емоционалната болка от аборта?
- колко от вас са се заразявали с венерически болести и е трябвало да изтърпят срама и унижението докато се справят с проблема?
- колко от вас са готови да поемат риска да останат бездетни, поради направен аборт?
.... и още цял куп подобни въпроси...



Не бързайте да ми казвате, че сте наясно с контрацептивите.
Нека да ви дам малко факти, отнасящи се за България :
- над 60% от тинейджърите, водещи полов живот, не използват презарвативи,
- броят на забременелите в тази възрастова група се увеличава,
- около 2 хил. момичета годишно, на възраст между 15 и 19 години прекъсват бременността си,
- България е на едно от първите места по брой на непълнолетни, които прекъсват бременността си,
- снижава се възрастта на заболелите от инфекции, предавани по полов път - регистриран е случай на зараза с ХИВ на лице под 16 години.
Това е статистиката, но отвъд нея стоят реални съдби.

Нека ви покажа и това писмо на едно 17 годишно момиче:

“Провалих си живота...а съм само на 17...и всичко се случи точно за няколко дни...Едва ли някой друг му се е случвало...Просто още съм толкова объркана и не знам какво става и не знам и как да започна...Имам сериозен приятел от 2 години...

Сигурно ще си помислите какво ли се заблуждавам, че е сериозно след като съм на 17 и още нищо не съм видяла от живота, но въпреки това мисля, че с приятеля ми отлично се разбираме и връзката ни може да продължи още дълго време даже и след нещата, които сме преживели...

Ето най-сериозното нещо, което изцяло преобърна живота и на двама ни за 3 дни...

С приятеля ми водим полов живот от около половин година и винаги сме се пазили, но сега на 28 Февруари не ми дойде и след няколко дни си направих тест за бременност и незнайно как той беше положителен...

Бях страшно объркана и започнах да го обвинявам, че той е виновен и дори му казах, че не искам да го виждам никога повече, но въпреки това той ми каза, че иска да е до мен и да се справим заедно с това... и двамата не знаехме какво да направим, а нямахме и представа как е станало, защото винаги използваме презерватив и никога нито се е късал, нито нищо...

След като разбрах, че съм бременна отидохме на гинеколог, за да се уверим дали наистина е така и така и беше...Всичко стана толкова бързо...Аз не исках да казвам на родителите си какво е станало...и не го направих...

Приятеля ми каза, че трябва тогава сами да се справим с това и аз му казах, че искам да направя аборт, защото не искам да си провалям живота и той ме подкрепи и каза, че и според него така е най-добре...и още на следващия ден гинекологът каза, че може да стане...

Направих аборт, но все още не знам какво става...

Страшно съм объркана и се чувствам така сякаш съм убила човешко същество...И всичко това се случи в рамките на точно 3 дни - разбрах, че съм бременна, ходих на гинеколог, направих аборт...Толкова съм объркана...

Кажете ми какво да правя сега...Как да продължа да живея нормално и да се чувствам нормално??

Едва ли някога ще мога да забравя вс тези неща, защото са толкова сериозни...

Сигурна съм, че много от вас ще кажат, че сме страшно безотговорни и глупави и най-вероятно ще сте прави, защото и аз се обвинявам всеки ден, но разберете ме и ние самите не разбираме как стана всичко... “



Това е една от най-тъжните истории, които съм чела....
Е, момичета,
Това ли е животът за който мечтаете?
Това ли са романтиката и любовта, които търсите?

Да, сексът е вълнуваща тема, и вълнуващо преживяване, но... за него си има време и място.
А времето не е тинейджърската възраст и мястото не е извън брака!

Защо страним от тях?

(по-надолу ще прочетете едно много ценно, според мен, читателско мнение, изразено от г-н Георги Александров във връзка с публикацията "Аз не съм гей и никога няма да бъда"; стори ми се, че без него тя стои някак твърде остра и непълна, затова реших да му дам статута на пост, надявайки се, че така няма да бъде пренебрегнато от вас, читателите)

Аз напоследък общувам с доста хомосексуални хора. Нарочно реших да се запозная с тях, защото ще е глупаво да си скрием главата в пясъка и да се правим, че ги няма. Направих крачка към тях след като една моя ученичка ме втрещи с изказването си. Един ден тя подхвърли, че огромна част от нейните познати или са хомосексуалисти, или стават такива. Аз се улових, че не познавам нито един и отидох в сайтове, където можеш да се натъкнеш и на такива. Боже мой! Изумен съм от емоционалната разруха и неспособност да се изграждат взаимоотношения, пълна инфантилност и свеждане на всеки разговор до секс и удоволствие. Дори когато общуваш с тези хора, те не могат да говорят за друго, освен за себе си. Изключително рядко някой се сеща да попита: "А ти как си?" Техният свят се върти около тях самите и тяхната общност, защото, видиш ли, ние сме различни и всички ни отхвърлят. Те търсят внимание, приемане, загриженост, но по неправилен начин. И наистина играят ролите си непрекъснато, зад маските на зле прикрити комплекси, страх от отхвърляне, ужас от неприемане, пълно отричане на истината, бягство от действителността...
Почти всички заявяват, че са станали гей след сексуално преживяване с друг мъж, уж невинно в началото, но много им харесало, защото било "красиво". Огромна част от тях са започнали от любопитство, защото дефицитите в тях и неспособността да изградят взаимоотношения, са ги тласкали да търсят нови и нови партньори, докато не се оказали в леглото с друг мъж, който... също търси как да избяга... от себе си... "Ще избягам ли от мен?..."

Много е трудно да се стигне до сърцето на тези хора, защото те не искат да те допуснат там. Те самите се страхуват да признаят пред себе си истинските причини. Страхуват се да надзърнат вътре в себе си. А там има толкова много болка...

Ако искаме да помогнем на тези хора, ние самите трябва да предизвикаме себе си - не можем да се гнусим от тях, нямаме право да ги отхвърляме, макар те всячески да предизвикват точно това с поведението си и своята парадност. Изисква се огромна сила от наша страна да се посветим на такива хора, за да им покажем, че може да има друг начин на взаимоотношения, където мъж е способен да даде, а не само да взема. Където можеш да жертваш от времето си и да не търсиш нищо в замяна, да не искаш тялото им, а сърцето им. Да покажеш, че може да има друго измерение на интимност и споделяне отвъд физическото. Те обикновено не могат да повярват, че може да съществува приятелство между мъже без секс, точно както проститутка, която се чувства толкова евтина и използвана, защото винаги се стига до това да даде тялото си, никой не иска друго от нея. Отнема много време, докато стигнеш до сърцето им. Да си призная, аз още не съм успял. Но не смятам да се отказвам. Просто ясно дефинирам границите и от самото начало заявявам, че няма да говорим за секс, няма да обсъждаме подробности, свързани с техните сексуални преживявания (те обичат да говорят за това). Просто си търся интересни хора, с които да се запозная и да дадем шанс на тези взаимоотношения да видим докъде може да стигнат. Винаги предупреждавам, че съм щастливо женен и имам чудесна съпруга и две прекрасни деца, които обичам от цялото си сърце, не си търся партньори и не търся секс. И знаете ли? Това предизвиква тяхното уважение и респект, дори много често завист и те открито споделят, че сигурно никога няма да имат такова семейство, за което да говорят по този начин. А това би могло да отвори вратата към нараненото им и объркано сърце, което плаче за обич и приемане.

Нека не забравяме, че Исус умря за тези хора, Той продължава да вярва в тях и те имат мечти, които може би са погребали дълбоко под всички пластове на отхвърляне и себеотхвърляне. Защо смятаме, че те са по-големи грешници от всички други и страним от тях? Може би нас самите ни е страх?...

ДА НЕ СЕ ПОЛИТИЗИРА!

Уважаеми съграждани, обръщам се с призив към всички вас – не политизирайте!

Така ни учат и към това ни призовават нашите мъдри държавни и партийни ръководители.

В разгара на протестите на млекопроизводителите през тази година президентът Първанов заяви, че “те имат своите основания, но този проблем не бива да се политизира”.

По време на скандалите с ДАНС г-н Червеняков заяви по телевизията: “Политизира се недопустимо случая с ДАНС!”

В “Неделя 150” на 10 май 2009 г. в отговор на тежките критики относно кон-за-кокошка заменки на гори председателят на Държавната агенция по горите каза, че този проблем ”се използва за извличане на политически дивиденти”!

Следващата неделя министър Миков предупреди: “протестите на полицаите да не се използват за политически цели”! А щом един министър на вътрешните работи, и то от нивото на г-н Миков, казва, то трябва да се изпълнява безпрекословно! Ами то на какво ще заприлича, ако всеки по всякакъв повод започне “да политизира”! Компетентният и авторитетен глас на секретаря на ИБ на БСП другарят Ивелин Николов заключава: “Някой се опитва да преувеличи ролята на протестите (на млекопроизводителите). Надявам се, че никой не се опитва да яхне протеста политически, защото ще изглежда смешен”! (интервю в. Труд, 11.08.2008). За да не изглеждате смешни “Не политизирайте!”.

Съвсем друго е положението с управляващите, с партиите – те не само, че могат, а те са длъжни “да политизират”. Нали властта се реализира от партиите и се поделя между тях. Това е фундаментът на демокрацията! Как си представяте вие демокрация без партии? При партийния модел на демокрация гражданите също имат едно неотменимо право – да избират, но...САМО ИЗМЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДЛОЖИЛИ ПАРТИИТЕ! И нищо повече! Това малко ли е? Така всеки гражданин има право да избере по-малкото зло. Точно затова всеки трябва да гласува.

Ниският процент на гласуване означава да бъде избрано голямото зло! А между двете злини разликата е съществена! За спечелилите (било то малкото или голямото зло) е друго – те трябва да се погрижат по най-бързия начин да поставят свои верни партийни членове на всички възможни ръководни постове по всички нива и видове на властта. Така управляващата партия обхваща цялата власт в единна мрежа и си осигурява абсолютно влияние по “ширина”, по “дължина” и по “височина”, т.е. в цялото 3D пространство на властта.

Е, има и едни други фундаментални правила за функциониране на демократичните общества като участие и контрол на гражданите по всички нива и етапи на управлението, референдуми и др. пределно известни ни демократични технологии на т.нар. пряка демокрация. Но това важи за старите и развити демокрации. За нас е още рано и опасно да се прилагат такива есктравагантни обществени практики. За нас най-важният проблем сега е “Да не се политизира!”. А властта не трябва да изпуска и т. нар. неправителствен сектор. Партията във властта трябва да си учредява все повече НПО чрез лично участие в тях и да ги превръща в “проправителствени” организации (ППО). А другите типично граждански активности като например дарителство и случая “Българската коледа”? Стоп! “Да не се политизира!”

Няма да бъде справедливо, обаче, ако не изтъкнем и другите изключителни приноси на г-н Първанов. Въпреки строго дефинираните в чл.98 на Конституцията президентски правомощия, въпреки голямата си претовареност с организирането и участието в многобройни патронажи, международни и вътрешни инициативи и тежки пътувания до близки и далечни страни (всички те съдбоносни за държавата и гражданите!), той не жали сили и държавни финансови, материални и човешки ресурси за партийно кадруване по всички нива на властта и държавното управление.

Още към март 2006 г. президентът се беше вече се разделил с 14 от неговите сътрудници, назначени на дипломатически и други висши държавни длъжности в името на обществения интерес и полза. Измежду произведените тогава трима нови генерали на МВР по-късно единият от тях стана съветник на президента, а другият (ген. Драшков) допринесе много за създаването и укрепването на ДАНС. В едно интервю точно той беше казал, че е служил в Държавна сигурност, “защото нямаше частна сигурност”! Довършителните работи свърши Народното събрание, което в последния момент за няколко часа успя да запълни последните кадрови дупки с партийно лоялни и известни специалисти.

Разбира се, венец на досегашната дейност на Президента е гениалната идея за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО и положените от него (и цяла армия от държавни служители) нечовешки усилия за рекламирането й по всевъзможни начини и дори лично в близки и далечни страни, с посрещане на най-високопоставени световни личности у нас.

Количеството на изразходваните държавни финансови, материални и човешки ресурси са нищо пред перспективата известната световна организация да се сдобие с такава достойна българка: от достоен род, висококвалифициран специалист и ненадминат дипломат (както своя брат!), допринесла толкова много за сближавне на България и Франция, за популяризиране на нашите съкровища от стари времена... “Да не се политизира!”.

Министър-председателят естествено е извън всякакви класации и правила. Той се явява синтезиран образ на мечтата на всички български граждани – съвместяване, не – сливане на държавната власт с политическата (и с икономическата!). Той е истински Фигаро тук – като министър-председател, а след миг Фигаро там – като партиен вожд, откривайки предизборната кампания на своята партия, отивайки на Бузлуджа с мотоциклет и т.н., и т.н. Е как при това положение няма “да политизира” – ами в своя екип няма да вземе чужди хора – те са некадърни, нямат управленски капацитет, те са реваншисти, те са опасни за България, те ще вземат да намалят енергийната ни зависимост от Русия и кой знае още какви бели ще сторят.

Благодарение на тази топла връзка една партия придобива самочувствието и правото да отчита като свои такива големи постижения в областта на изпълнителната власт: “Увеличихме минималната заплата с 60%”, припев – “Това не е достатъчно и ще продължим да я увеличаваме”; “Удвоихме минималната пенсия”, (припева); “Създадохме 344 000 работни места”, (припева). Е какво можем да желаем повече – и икономическите, и управленските, и демографските, и кадровите, и образователните, и външнополитическите, и военните, и здравеопазните, и правовите, и ... въпроси, стратегии и политики на държавата се решават на партийни форуми.

Какво ни е лошо на гражданите – една партия отново се грижи и бди над нас, всичко е централизирано и подредено. Благодарение на партийните назначения на най-компетентните специалисти в областта на държавното управление беше достигнато невиждано до сега високо ниво. Как може да не отбележим министрите на МРРБ, МВР, МИЕ, МЗ, МЗХ, МИС, МОСВ,...Летвата в тези министерства се вдигна толкова високо, че на човек косата му настръхва като си помисли каква катастрофа би настъпила, ако БСП и ДПС няма да могат да продължат да управляват тези министерства.

Правилно министър-председателят Станишев не се поддаде на натиск и не започна да сменя тези изтъкнати в областта на държавното управление мъже и жени. Вярно е, че се наложиха две-три смени, но това е съвсем естествено да се случи. Партията разполага с неограничен брой равностойни кандидати. Един падне – друг го сменя, но партията си държи властта. И благодарение на тази мъдра кадрова политика работата в тези министерства се подобри съществено.

Най-пресният пример е дефинитивното решаване с един замах на дребните проблеми с управлението на европейските фондове. От Берлин беше привикана вярната дъщеря на БСП (“Да не се политизира!”) г-жа Меглена Плугчиева, известен и авторитетен в цяла европа дипломат и специалист по всичко. Заемайки новооткритата длъжност зам. министър-председател на МС по еврофондовете, тя само за една година коренно промени работата по усвояването им. Вече не сме донор на ЕС – на плюс сме с 973,75 млн. евро !! И това се постигна по много елегантен начин – чрез централизация на управлението, силна и компетентна ръка и безпрекословно изпълняване на всички изисквания и бележки на Европа.

Така се оказа, че решението е много просто и не са нужни никакви предварителни стратегии и екшън планове за насочване и управление на европарите, непрекъсната оценка на ефективността и други такива. Вярно е, че това е дейност, която не изисква повече от основно образование, но...”Да не се политизира!”. И тук гражданите прекаляват – те искат да осъществяват граждански контрол на всички етапи и нива на процеса на управление на еврофондовете чрез равностойно (поне 50%!) участие във всички органи. Те наистина вече прекаляват.

Уважаеми съграждани, да не се вижда всичко това и да се протестира означава да се търси под вола теле! Ако гражданите не спазват призива “Да не се политизира!” ще стигнат до погрешния извод, че политическите назначения и налагащите се чести смени са генетично предопределени от партийния принцип на кадруване и забележителната способност да се намира най-неподходящият и най-некадърният, но партийно верен другар и са причина за лошо управление и силна неустойчивост на важни структури на държавното управление. От гледище на обществения интерес това ще е вярно, но при партийния модел критерият е друг. Чрез поставяне на свой верен войник на ръководен пост партията поема “политическа отговорност”.

Кой може да изброи колко “политически отговорности” бяха “поети” през последните 20 години ! В действителност отговорността е лична и заради грешка на един човек (бил той министър, министър-председател, председател на парламент или президент) да се натоварва с отговорност цяла партия не е справедливо! Най-доброто, което можеше да ни се случи се случи – върнахме се на “малката” и “голямата” правда. Но нека “Да не се политизира!”. Лошо ли ни е?

"Всеки, който говори за това, че преди изборите са направени смените в БА се опитва да политизира армията", констатира министъра на отбраната Цонев. (По повод избирането на ген. С. Симеонов за началник на отбраната).

Пояснения:
- Целият анализ е основан на официални данни, изявление и публикации, а така също на отговори на многобройни заявления по Закона за достъп до обществена информация.
- Материалът беше предложен на 25 юни на в. Дневник, където беше „мълчаливо” отказан.


Вилям Попов* – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”


* Вилям Попов е гражданинът, използвал най-активно правото си за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ст. н.с. инж. Вилям Попов е трикратен носител на грамота в Деня на правото да знаем и носител на наградата «Златен ключ» през 2006 година. Първото заявление той подава до кмета на родния си град Павликени през 2002 г. Оттогава, години наред г-н Попов активно упражнява правото си на информация, обръщайки се към различни институции и постигайки значими резултати. Негови материали са публикувани в електронното издание Медияпул, в-к Дневник и в интернет страницата на Програма за достъп до информация.

ГЕРБ спечели изборите. България просто си купи малко време...

Приемам резултата от току-що миналите избори със смесени чувства.

Явно систематa толкова ни е промила мозъците, че се радваме на малкото лъч светлина в края на тунела, но не забелязваме колко дълъг е този тунел и през колко още мрак има да минем преди да стигнем до края. Не че не съм благодарен. Но все пак не мисля, че съм радостен.

Присъствах на раждането и на трите ми дъщери. Бях свидетел на болката, страданието и неистовите усилия, които трябва да положи една жена да роди. Познавам и радоста след раждането на децата ни - радост, която наистина те кара да забравиш всичко, което току що се е случило, без значение колко трудно е било.Е, това не е радостта, с която посрещнах новината за резултатите от тези парламентарни избори.

Радвам се, разбира се за някои неща. 


Радвам се, че можах да гласувам, дори да бях в Минесота. Радвам се, че арогантният, некомпeтентен и просташки елементарен Станишев няма да е вече премиер и позор за България.

Радвам се, че тристранната бутафория, погрешно наричена коалиция за години, повече няма да си развява байрака по вечерните новини. 
Но може ли да се радвам на това, че Синята коалиция получи толкова нисък процент? (По каква причина, това е вече друг въпрос.)


Можем ли да се радваме, че БСП получиха 17%, ДПС - 14% и Атака на Волен “Джекил” Сидеров цели 10%? А да не забравим и партията на Яне “Хайд” Янев, която минава 4% граница и влиза в парламента (Според мен Сидеров и Янев са класически Джекил и Хайд на едно и също лице на типичен балкански политически опортюнизъм.)


Може и да ме обвините в черногледство. Разбирам.


Но факта е, че около 45% от българите гласуваха за партии и политици, които, като се вземат предвид платформите, кампаниите и лидерите им, могат да бъдат определени само с една дума - патология! Патологията на българският политически феномен продължава да произвежда странни животински видове в общественото пространство.


До кога, чудя се?


Казват, че победителите не ги съдели. Но ние си знаем, че и тази максима трае само за три дни, точно колкото онова “чудо” от народната ни поговорка. 


А после? 


Ето един малък reality check quiz: 
- Мислите ли, че престъпниците са уплашени от Б.Б.? 
- Мислите ли, че собствениците на малки бизнеси са вдъхновени и очакват истинска дясна политика на намаляне на данъчното бреме (разбирай осигуровки и всякакви други държавни рекети измислени от икономисти, завършили планово стопанство в Москва и други братски Меки)? 
- Мислите ли, че корумпираните държавни чиновници са изтичали до най-близкия манастир вчера вечер, покаяли са се и с нови, пречистени души вече са решили да не злоупотребяват с положението си?

Бойко Борисов харесва да се представя като “десен”. Ето това е, което кара стомаха ми да се свива на топка. Понеже не виждам просто КАК именно Бойко Борисов е стигнал до “десните” си убеждения, като изучавам политическата му траектория, изказванията и делата му. Бих приел който и да е за десен, стига да го чуя, че говори ясно за принципите на свободното общество, върховенството на закона, свободните пазари, умалената държава - всички тези фундаменти на това, което наричаме демокрация и това, което характеризира класическия либерализъм.


Според мен лъча надежда в края на тунела се казва Мартин Димитров и каквито подобни на него реални, нормални, явно интелигентни и честни хора се озоват в позиции на власт в това правителство. Ясно е обаче, че това ще са най-много един, два или няколко "лъча". За светлина е обидно да се говори, като се вземе предвид генезиса на ГЕРБ и неговите функционери.


А онези другите - Доган, Станишев и компания, те знаят как да се свият за време, да паразитират, да словоблудстват във и извън парламента и да изчакат следващият си шанс да се върнат на власт.


Това е, което не трябва да забравяме. Добрата вест е, че тези избори купиха на нацията малко време, в което трябва да продължим да информираме, образоваме и събуждаме гражданското общество, хората. Да запознаем възможно най-много с принципите на свободното общество, някои от които споменах по-горе: правата и свободата на личността, свободният пазар, върховенството на закона, намаляване на ролята на държавата, включително чрез намалянето на икономическото робство, което в момента убива всяка инициатива и други.


Така, че - време е да запретнем ръкави и да работим, всеки според възможностите си, за това в следващите четири години България да направи своят избор за това да бъде свободно и справедливо общество, което просто НИКОГА повече няма да позволи Жан Виденовци, Станишевци, Догановци и Гоцета да получават дори минимален шанс да се доберат до властта.

Нашият глас за свободна и справедлива България - на тези и всички други избори!

Пиша това като човек и български гражданин и го адресирам до всички вас като хора и сънародници, с които споделяме един език, родина, болка и надежда свързани с България.

Предстоят парламентарни избори. Много хора продължават да се чудят: има ли смисъл от това да гласувам?

Напълно разбираемо е тяхното объркване. За 20 години хората в България мислят, че живеят в демокрация. Мислят, че вота е магическата пръчка за промяната към по-добър живот.

Истината е следната: изграждането на демокрацията, свободното и справедливо общество, за което всички нормални хора бленуват (не всички хора са нормални, има и такива, които бленуват за “добрите стари дни” на тоталитаризъм, когато сиренето беше по 35 ст. за килограм), тази деморкация, която мислехме, че ще се получи автоматично след 1989 година, отнема доста повече време.

Най-дълго съществувалата демокрация в историята на света е тази в Америка. Вече над 230 години в Америка се избират демократично президенти, губернатори, сенатори, конгресмени, съдии, кметове и членове на общински управи. За 230 години обществото участва в процес в който някои печелят, други губят избори и власт - на местно ниво, на ниво щат и на федерално ниво.

Но НИКОГА в историята на тази страна диктатор или кралска особа не са заемали властта на която и да е ниво! Няма друга такава страна в историята на света. Всички други съвременни държави произлизат от монархии, колониализъм или диктаториални режими.

Неоспорим исторически факт е, че Америка е люлката на съвременната идея за свободното и справедливо общество, най-често определяно с думата демокрация.

Но лесен ли е бил пътя на Америка през вековете?

Не!

Войната за независимостт, гражданската война заради робството в Юга, Голямата Депресия, Първата и Втората Световни войни, Студената война и много други събития са били изпитание за идеите на свободата и за американския народ, който 230 години продължава да бъде достоен наследник на призива на Патрик Хенри: “Дайте ми свобода, или ми дайте смърт!”

Но през всички тези години и събития, този народ, иначе съставен от хора с различни убеждения, идеи и визия за обществото, застава заедно за ПРИНЦИПА на демокрацията и гласува отново и отново за президент, за губернатори, конгресмени, сенатори, кметове и т.н. И когато хората осъзнаят, че са сбъркали в избора си, или се разочароват по един или друг начин от своите представители във властта, те изчакват до следващите избори и активно участват в определянето на съдбата на своите политици, добри или лоши.

Това, приятели накратко ще е и историята и на нашия народ, а и на всеки такъв, който реши да изгради и да живее в свободно общество. Диктаторството е лесно - един човек взима властта и става отговорен за успеха или провала на обществото. Демокрацията е предизвикателство към всичко и към всеки - като отделни личности и като общество.

Призовавам ви в неделя да гласувате! Да гласувате заради отговорноста, която всеки един от нас има към себе си, семейството си към цялото общество. Да гласуваме не за партиите пълни с бивши агенти, доносници и функционери на комунистическия престъпен режим от миналото. Да не гласуваме за партии финансирани от ислямистката програма за превземане на Европа и света. И да не гласуваме за бутафорни “десни” националисти, които са нищо повече от креатури на мафиотизираните бивши комунисти.

Каква е разликата между “лявото” и “дясното”?

Не е ли “дясното” свързано с нацизма, както някои продължават да мислят погрешно?

Нищо подобно! Време е да разобличим тази пропаганда от времето на студената война.

Истината е следната: и комунизма и национал-социализма (истинското име на фашизма), са обединени от едни и същи идеи:

- премахване на частната собственост

- премахване на правата и свободите на отделната личност

- върховенство на диктатор и партия, а не на закона

- продаването на националните интереси чрез интернационализъм, а не патриотизъм и борба за национален интерес

и т.н.

Една истинска дясна партия е партия, която набляга на принципите на либералната демокрация:

- свободата на личноста, правото на живот

- върховенството на закона

- правото на частна собственост и свободните пазари

- правото на договоаряне

- свеждане до минимум на влиянието на държавата в живота на хората

- намаляването на данъците

- подкрепа за традициионното семейство и ценности, които са дълбоко вкоренени в нашата национална идентичност.

Не е сложно, нали?

Повечето от нас, нормалните хора, които не чакат на държавата да ни храни и облича, искаме просто да живеем в общество, в което да можем да работим, да бъдем защитени от закона от престъпниците, да не бъдем експлоатирани чрез всевъзможни данъци, акцизи, налози, такси и други подобни икономически рекетиращи механизми, ползвани от “социално” и “ляво” ориентирание.

С други думи, да живеем в едно свободно и справедливо общество.

България все още не е такова общество. Това не го казвам само аз, казват ми го многото хора, с които говоря по тези теми през последните няколко години - собственици на малък бизнес, домакини, учители, адвокати, служители в частни и държавни предприятия, хора от всяка прослойка на обществото.

Нека заедно подркепим ПРОЦЕСА на изграждането на България като свободна и демократична страна! Нека гласуваме както за ИДЕЯТА, така и за хората, които се идентифицират с тази идея.

За мен това е Синята Коалиция. Не само защото са една от единствените две формации, в чиито листи няма бивши агенти на комунистическата престъпна Държавна сигурност.

Ще гласувам за Синята Коалиция, понеже тази коалиция заявява намерението си да работи за изграждането на това свободно общество, което искам да видя в България. Програма

И ако Синята Коалиция влезе във властта и предаде нашите идеали и мечти, на следващите избори ще намерим истински десните, истински свободолюбивите и достойни мъже и жени, които залужават нашия глас и ще им го дадем.

Рано или късно, ние българите трябва да издигнем ПРИНЦИПИТЕ на свободата и свободното общество над личности, партии, обстоятелства, емоции, минало и настояще.

Рано или късно трябва да стане ясно, че има достатъчно българи, които искат да видят това свободно и справедливо общество, за което всички ние бленуваме, нашата обещата яемя, не на небето, а тук - на земята.

Отивайки да гласуваме на 5 юли, нека дадем гласа си на доверие за хората, на които ще дадем шанс да възстановят България. С гласа си обаче, нека дадем пример, надежда и достойнство на нашите деца и на себе си. Нека извървим нашия си път към изграждането на свободна и справедлива България! Колкото и време да отнеме - ние никога не трябва да се отказваме, отчайваме и предаваме. Не и пред една самодоволна, престъпна, арогантна клика от бивши комунисти, настоящи проводници на ислямски интереси и откровенни престъпници.

Не сега, не и завинаги!

Георги Бакалов