Задължителното вероучение - един съвременен кръстоносен поход

от Даниела Трифонова, преподавател

Въпросът относно религиозното обучение в страната ни напоследък отново излезе на дневен ред, след предложението от страна на Светия синод за задължително изучаване на обсъждания предмет в училищата, с явен акцент „Православие”. Доколко това е приложимо на практика и какви биха били последствията? Като основен мотив за отправеното предложение защитниците на задължителното религиозно обучение сочат тежката духовна криза, в която е изпаднала страната ни и семействата в частност.

Възможно ли е обаче тези иначе мотивирани искания да се окажат един съвременен кръстоносен поход срещу изконните права на родителите ЕДИНСТВЕНО ТЕ да определят дали детето им да получава религиозно образование или не, право, формулирано в Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, приета на Общото събрание на ООН (25.11.1981г.). Къстоносен поход и срещу свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободния избор на религиозни или атеистични възгледи (които според Конституцията ни са „ненакърними”).

Държавата би трябвало да съдейства за установяването на атмосфера на търпимост между отделните религии. Следвайки подобна логика е повече от необходимо да си дадем сметка за основателните (в този случай) искания, които биха последвали от страна на други вероизповедания и тяхната религия да се изучава като задължителен предмет, което ще ескалира конфликти на верска основа, поради промотирането на едно вероизповедание и дискриминирането на друго .

Преформулирането на първоначалното предложение на Светия синод или с други думи обсъжданата напоследък възможност за хибридно изучаване на Православие, Ислям, Будизъм, Морал и Етика или пък категоризирането им в три модула: Православие, Ислям и Етика би създало предпоставка за злоупотреби, свързани с принудително и поголовно ислямизиране (процеси, които са доказан факт в момента в Родопските райони) . Би трябвало да си дадем сметка и за липсващите на този етап подготвени за тази цел преподаватели и подходящи учебници. Вероятно липсата на преподаватели мотивира предложения вече вариант педагози хуманитаристи – историци, учители по БЕЛ, философи - да преподават религия. В такъв случай няма ли да бъде по-разумно да последваме съвременната европейска практика (след като така или иначе търсим адаптиране към евростандартите), в държави като Швейцария библейските текстове се разглеждат и анализират в няколко от вече съществуващите предмети. При нас това би могло да бъде литература, (където в учебното съдържание за 9. клас вече е застъпено изучаване на Библията), заедно с история и философия.

Но тези и други въпроси могат да бъдат решени, ако бъде проведена открита дискусия с широк обществен достъп, отворена за родители, учители, експерти, където да се стигне до качествено решение, съобразено с волята на родителите. В противен случай, ако бъде въведен този предмет насилствено (като задължителен), рискуваме вместо едно „ново възраждане на ценностите у младите хора” (според изказване от Светия синод), да се получи обратният ефект, за който сигнализират учени от Градския университет в Ню Йорк. При проучване сред младежите те откриват, че тинейджърки, завъшили религиозно училище, по-често правят аборти, отколкото връстничките им в държавните училища (по в. „Бургас днес и утре”), което аргументира и думите на Цвета Брестничка (Асоциация „Родители”), че децата се възпитават в морал всеки ден, а не веднъж седмично в специален час. Най-подходящата атмосфера за това е семейството.

Вместо да прехвърляме отговорностите относно израстването и възпитанието на децата отново на училището, което като с вълшебна пръчка би трябвало да успее да формира правилната ценностна система у тях, е крайно необходимо всеки: родителите, училището, църквата, да приеме и извърши своята част, за да видим действително излизане от ценностния кризис, който наистина съществува.


----------------------
През последните 20 години само в незаконните мюсюлмански училища са получили диплома за завършено образование около 3000 младежи, предимно (и не случайно) от семейства на българомохамедани. По изявените от тях по правило продължават обучението си в турски вузове, в Саудитска Арабия, Йордания и дори в най-големия ислямски университет "Ал аз Хар" в Кайро.
У нас бяха създадени десетки тайни мюсюлмански училища - например в Сърница, Доспат, Устиново, Билка, Люляково, Ножарево, Чепинци, Делчево. В община Руен всяко второ село има незаконно религиозно училище.

"9-ти септември" или Голямата лъжа спрямо българския народ

от Калоян Курдоманов

"Една лъжа, повторена сто пъти, става истина." Йозеф Гьобелс

“Пропагандата ни помогна да дойдем на власт... Пропагандата ще ни помогне да удържим властта... Пропагандата ще ни помогне да завоюваме целия свят.” Йозеф Гьобелс

"Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но не цялата истина." Йозеф Гьобелс

Мисля, че ако днес някой ме попита как бих коментирал датата 9-ти септември 1944 г. и последвалите я събития, оставили трайно негативен отпечатък върху психиката, икономиката и политиката на страната ни, спокойно мога да цитирам Гьобелс. В продължение на 45 години БКП работи неуморно да изгради една мощна пропаганда, с която да убеди един изстрадал народ в една очевидна, но чудовищна, лъжа.

За съжаление, тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на мнозина, че ще мине още дълго време, преди повечето хора да започнат да си задават въпроса дали всичко това, което знаят, е наистина истината. 

До 1971 г. в учебниците по история ни учат, че случилото се на тази дата е народно въстание. След това, по желание на другаря Т. Живков, се възприема терминологията "социалистическа революция". Истината, за съжаление, е доста по-цинична и жестока.

В действителност, на 9-ти септември 1944 г. се случва военен преврат, а някои историци – като проф. Пламен Цветков – твърдят, че дори е повече от преврат. Според него става въпрос за военна окупация от страна на Червената армия, която сваля правителството на Константин Муравиев и на негово място поставя просъветския Кимон Георгиев. 

Ето и малко фактология в тази посока.

На 26-ти август 1944 г., под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, българското правителство започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2-ри септември 1944 г. е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5-ти септември 1944 г. обявява война на България.



През нощта на 8-ми срещу 9-ти септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

 На 9-ти септември съветските войски настъпват в Североизточна България. На 10-ти септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. Това е, съвсем накратко, описание на главните събития от този злощастен период за нас като нация.



Какво обаче прави случилото се толкова мрачно за нашата история?

 Това е лъжата и пропагандата на комунистическия режим през всичките 45 години, че това събитие е "победа на социализма над фашизма и империализма". 



Скъпи приятели, в България фашизъм не е имало. Това може и да ви шокира, но е факт. Дори историци, свързани с БСП – като Искра Баева например – твърдят че това е така. България не е била окупирана от Германия. България е имала правителство и закони през цялото време на войната. Имала е опозиция, която е разполагала със своя опозиционна преса и т.н.

За каква антифашистка борба се говори и срещу кого, така и не е ясно!



Странен е и фактът, че след като България обявява неутралитет във войната, за да избегне поражението и започва преговори с Англия и САЩ (припомням, че те са съюзници заедно със СССР срещу Германия) за настаняване на англиийски и американски войски в България, Сталин въпреки това обявява война. Защо е необходимо това? Така или иначе България не е вече във войната, а на всичкото отгоре води преговри със съюзниците на СССР.

Всичко, за съжаление, е много по-просто. Сталин не иска да изпусне България като сфера на влияние за бъдещите си цели в региона. Това, за съжаление, съвпада с отдавнашните руски, а сега вече и съветски интереси. България е трябвало да бъде окупирана като бъдеща сфера на влияние в този регион. За съжаление този ход се оказва фатален за бъдещето ни, още повече след конференцията в Ялта, на която се поделя Европа на сфери на влияние. Ние попадаме в сферата на влияние на СССР.



Интересен е и друг факт - т. нар. партизани "воювали героично" в борбата срещу фашизма. Оказва се, че те не са били повече от 1500 човека, а членската маса на БРП (БКП) е била малко под 10 000 човека през 1944 г. Къде в това има всенародно въстание? Но пък за разлика от тази малка цифра - 1500 човека - през 1990 г. има близо 200 000 активни борци против фашизма, които са се ползвали с какви ли не привилегии.

Интересно как тези 1500 партизани са станали 200 000 за 45 години? 

След като е окупирана България и на власт идва ОФ, настъпва пълно беззаконие. Избити са хиляди интелектуалци, генерали и офицери, духовници, пастори и т.н. Започва всеобща национализация и индоктринация на населението. България влиза в поредния си мрачен период, който, въпреки че трае 45 години, по деструктивност и трайно увреждане на нацията ни се равнява на 482 г. турско робство. Може и да ви звучи пресилено, но за мен е така.



Днес ние все още не сме отрекли този варварски режим, въпреки че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейският парламент решиха, че комунизмът трябва да се изучава като престъпен режим. Днес хората, които взеха дипломите си по история в онзи режим и които писаха учебниците по история с желание да угодят единствено и само на СССР, все още дърпат конците на образователната ни система. Все още 9-ти септември се празнува от БСП, което е гавра с хилядите загинали без съд и присъда. Все още има паметници на съветкия ботуш в най-големите ни градове, които като зловещи призраци ни напомнят, че Русия няма лесно да се откаже от желанието си да окупира трайно тези райони. Само че този път не чрез оръжие, а чрез икономическа зависимост – средствата не са важни, важен е резултатът.



Скъпи приятели, 9-ти септември е една от най-срамните и мрачни дати в нашата история. Колкото 6-ти септември е велика дата поради Съединението, толкова 9-ти е срамна заради последиците от този преврат или по-скоро, окупация.



Нека отделим време да разкажем това на нашите деца. Те трябва да знаят истината, за да не допуснат това някога да се повтори.

Калоян Курдоманов

ОТВОРЕНО ПИСМО до г-жа Цецка Цачева и г-н Бойко Борисов във връзка с промените в Закона за народната просвета

(публикувано тук с любезното съгласие на авторката г-жа Анелия Донева - http://cchery.blog.bg )


ОТВОРЕНО ПИСМО

до

г-н Бойко Борисов – министър-предстедател на РБ,

г-жа Цецка Цачева – председател на НС на РБ,

с копие до Министър Сегрей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката,

във връзка с одобрените от правителството промени в Закона за народната просвета и Проекто-закона за общественото образование


Уважаема г-жо Цачева,

Уважаеми г-н Борисов,

Това, заради което се обръщам към вас, не е молба за спонсорство, за искане на още пари, за помощ и т.н. Обръщам се към вас чисто и просто като майка. Затова и настоящето писмо няма да е сух текст – една майка винаги влага емоция, когато става въпрос за децата й. Правя го само и единствено от мое име, защото знам, че ако някога се наложи, ще застана зад всяка дума в това писмо без да ми се налага да се разочаровам от поредното мълчание на българите.

Пиша ви за нещо съвсем конкретно – няма нужда от общи думи, когато става въпрос за българските деца и тяхното образование. Вчера, г-н Борисов, на заседание на министерски съвет сте одобрили промени в Закона за народната просвета и наесен 5-годишните българчета ще трябва да влязат в нов етап от живота си – подготовката за училище. Г-н Борисов, г-жо Цачева, кога последно сте се грижили за дете на 5 годинки?!? Кога за последно сте общували с такава „аудитория”?!? Кога за последно сте наблюдавали 5-годишни деца, които искат неистово да играят, не да клюмат глави на чинове?!?!

Ще кажете сега, ама те няма да са на чинове, няма да е като училище, ще е същото като в детска градина. Добре! Защо тогава като ще е същото, ще се променя нещо?!? Промените не са ли плод на желанието нещо да се измени и подобри?!?!

Мисля, г-н Борисов и г-жо Цачева, че вие се опитвате да решите проблема с липсата на места в детските градини в големите градове на страната. И да ви питам – само големите градове на България ли са важни?!?! Само те ли са България?!? И кое е по-важно – да има места за децата в градините или да има качество и резон в образованието?!?! И след като децата ни бъдат така добре подготвени 2 години в предучилищни групи, какво ще правят в първи клас?!? Ще пишат есета, разкази с елементи на разсъждение и ще решават задачи с дискриминанти. Дали не се предвижда по този начин до 4-ти клас те вече да са добили задоволително ниво на знанията си и спокойно да получат дипломи за средно образование! А после да си търсят работа, за да плащат осигуровки и да попълват липсите в държавния бюджет......

Уважаема г-жо Цачева, уважаеми г-н Борисов, как ще ме убедите, че с промените в Закона за народната просвета ще решите примерно следните проблеми:

1.Повишаване качеството на образованието.

2.Повишаване на процента на получилите средно специално образование.

3.Осигуряване на сигурност в училищата.

4.Осигуряване на едно добро съотношение на часовете, през които децата учат и са седнали по чиновете с часовете за спорт.

И то с мотиви като:

·"Родителите отдавна желаят да има целодневно обучение, защото това е едно облекчение за работещите семейства" - Йорданка Фандъкова

·"Целодневната организация на учебния процес е много важна, защото при нея се съчетава обучението, самоподготовката, играта, за да има едно по-пълноценно развитие на децата". Това звучи прекалено добре за да е истина... и ето доказателство за това: "Надявам се да има и повече условия за спорт в училище", посочи Фандъкова.

·"Една от причините за премахването на двете смени е евродиректива за хигиената в училищата и здравословната учебна среда. Съгласно нея в сгради, строени за 400-500 деца, не могат да бъдат с двойно по-голямо количество ученици"

За какво качество на образованието ще говорим, когато няма условия въобще за образование, да не говорим за повишаване на качеството му. За каква хигиена ще говорим, когато няма пари да се ремонтират тоалетните по училищата, когато чиновете, които се използват в момента в класните стаи бяха стари още когато аз бях в първи клас? За каква хигиена ще говорим, когато дворовете на училищата ни са място за пушене на учениците от по-големите класове и няма сила да промени тази ситуация, а ние се радваме, че намираме само фасове, а не спринцовки от наркотици? Сега като задължите децата да седят по цял ден в училище до 7-ми клас, те ще зариват с фасове и плюнки училищния двор още повече време.....За каква сигурност ще говорим, когато деца от 1 до 12 клас ще са по цял ден заедно?!?! Малки и големи...... в добро и май повече в зло?!?

Уважема г-жо Цачева, уважаеми г-н Борисов, знаете ли..... аз гласувах за вашата партия на изборите. И ви се доверих.... и сега ви имам доверие. Вие на мен имате ли доверие?!?! Като българка, като гражданка на тази държава, като майка?!? Ще ми се доверите ли ако ви кажа, че губите с подобни инициативи? Ще ми повярвате ли, че добронамерено критикувам и заставам срещу мотивите на министъра на образованието, с които той е внесъл Закона за общественото образование в министерски съвет. Ще ми повярвате ли като ви кажа, че тези мотиви издишат и се излагате ако ги зачетете за аргументи? Вие вярвате ли че закона, който гласите ще доведе до:

1.Инвестиции в образованието още в най-ранна възраст.

2.Най-висока възвръщаемост на предучилищото образование по отношение на постиженията на индивида през целия му период на обучение.

3.Засиленото предучилищно образование като ефективна мярка срещу по-нататъшното отпадане на ученици от училище.

4.Формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене благодарение на задължителната предучилищна подготовка.

5.Повишаване на обхвата на децата в системата на образованието.

Това са мотивите на министър Игнатов при внасяне на Закона за общественото образование. А всъщност по-напред да ви питам чели ли сте тези мотиви?

Знаете ли, АЗ НЕ ВЯРВАМ! Вие сигурно гледате на образованието като инвестиция. Нормално. Аз пък гледам на децата си като майка. Вярвам, ще се съгласите, че също е нормално. И затова за мен е важно те да имат спокойно, ненатоварено и нестресирано детство, което трябва да продължи възможно най-дълго като преходът между двете - детство и училище не може да стане с вълшебна пръчица след поредния РД!

Знаете ли, формирането на отрицателно отношение към училището става тогава, когато ти всъщност ходиш на училище. И колкото по-рано стане това и колкото по-задължително стане, то толкова по-голяма е вероятността да намразиш училище. Аз не искам това за моите деца. А вие желаете ли го за децата на България?!?!

Знаете ли, ако наистина засиленото предучилищно образование дава най-голяма възвръщаемост на индивида по отношение на неговите постижения през целия му живот, как тогава ще предотвратите отпадането на ученищи от системата на образование, ако те или техните родители счетат, че с две години предучилищна подготовка са инвестирали достатъчно в детето си и то е готово за постижения на попрището на живота?!?!? И ако е така, че благодарение на предучилищната си подготовка, ние се реализираме най-добре в живота, защо тогава да не отпадне висшето образование и да се въведе 5-годишно предучилищно такова?!?!?

Министър Игнатов, помните ли, че обявихте широка обществена дискусия по темата, която повдигам с това открито писмо. Знаете ли, нито я чух, нито я видях тази дискусия, а още по-малко участвах в нея. Аз част от българското общество ли съм?!? И ако – да, защо не участвах в тази дискусия?

Министър Игнатов, помните ли, че обявихте мейл на министерството, на който всеки желаещ трябваше да си изкаже мнението по темата, която повдигам в това писмо.

Министър Игнатов, а помните ли, когато аз Ви писах на този мейл и функцията за автоматичният отговор на електронната Ви пощенска кутия ми върна в отговор:

To: Anelia Doneva

Благодарим Ви за изпратения имейл!

Всички предложения, мнения и коментари ще бъдат разгледани от нашите експерти.

Пишете ни отново,

Екипът на МОМН

Не вярвам да помните. Всъщност съм сигурна, че Вие не знаете нито за мен, нито за моя мейл, нито за моето мнение. Нито за мнението на много други родители като мен. Защо тогава обявихте този мейл?!? Според мен, за да внушавате на всички ни, че нещо зависи от нас...

Уважаема г-жо Цачева, уважаеми г-н Борисов, уважаеми министър Игнатов, като за последно от това писмо ще ви питам как бихте възразили на следното нещо:

„Много деца имат извънучилищни ангажименти свързани със спорт и други специализирани занимания. Ако влезне в този вид закона, това ще е удар за спортните, приложните, музикални и др. школи в България.”

Защо трябва да развалите нещо, за да създадете друго?!? Не може ли просто да развиете едното и да подпомогнете другото?!?!

Уважаема г-жо Цачева, във Вас ми е надеждата. Знаете ли, не успях да Ви видя на протестите срещу ГМО. Сега трябва ли да организираме протести срещу подобна форма на насилствено налагане на норми и правила за учене, за да се видим с Вас. Аз всъщност не държа да се виждаме. И ако парламентът, който председателствате не одобри готвените промени и новия закон, мисля няма да си губим взаимно времето в такива срещи!!! Иначе може би има смисъл да видя човека, за който гласувах и който трябва да ме представлява във властта!


С Уважение,

Анелия Донева


*За повече по темата, виж сайта на АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ, която в момента е главният организатор на гражданските действия срещу закона за задължителното образование на петгодишните деца: www.sva.bg

"Попът дойде в нашата стая и започна да ни пръска с някакъв копър!"

Първият учебен ден за моето дете се оказа ужасяващ, а не мотивиращ.

В училище ОУ "Свети Княз Борис I" в гр. Бургас смела инициатива на православната църква, приличаща повече на православна хайка, сложи началото на учебната година.

"Дядо поп се разхожда с някакъв копър и ни пръска" коментараха деца от училището.

Всички чуха как поканеният православен служител се моли децата да останат в православната вяра.

Аз като родител задавам въпрос: Кой днес определя вярата на моето дете? Ако бяха извикали един ислямски имам щях ли да мълча?

Верският избор според Конституцията на България е суверен. Родителите са отговорни за верското убеждение на своите деца, докато детето стане пълнолетно.

Днес, в първия учебен ден православната църква, общинската администрация, училищната управа и ние - премълчаващите родители дадохме пример на децата си - научихме ги на насилие.

За да не бъда погледнат като закоравял атеист, ще кажа, че според мен вярата е определяща за живота на всеки. Но също вярвам, че е небожествена в нейната насилствена форма.

Нали вярата е въпрос на избор в България? Или не?

Нали Конституцията на РБ е онзи документ, който да спазват всички живущи и обитаващи територията на България? Временната админстративна власт днес или верското убеждение, било то и доминатно в България към момента, дават ли право закона и устоите ни като нация да бъдат потъпкани?

Устройството на Република България е светско по своят характер. С какво ние в нашата православна християнска вяра се различаваме от крайно фанатизираните верски групировки, които упражняват различни форми на насилие, за да бъде тяхното верую?

Вчера, в първия учебен ден, бяхме свидетели на поредното насилствено покръстване.

Дали в детския ум освен копъра, не отеква и мисълта "насилствено православие"?!

от Христо Кънев, родител

Ще подготвим ли християнско Просвещение за нацията си?

Здравейте, приятели.

Бих искал да споделя с вас нещо, което ми се случи съвсем скоро и което предизвика в мен някои размисли.

Преди известно време осъзнах, че щом като сме решили като вярващи да влияем в обществото и дори да забием плуга във все още неразораната надълбоко от Църквата у нас интернет-целина, то ще трябва и лично аз да направя нещо по въпроса. Тъй като писането не ми е досаден начин за себеизразяване, макар като на повечето от вас да не ми се отдава чак толкова лесно, реших да се стрелна в блогосферата. Още повече, че бях посъветван за това от един човек, когото страшно уважавам – от моя лидер в църквата. Та направих си аз свое блогче, обаче никаква комуникация не се получи там. Мина се малко време и се пробвах на друго място. И ето че лека-полека нещата потръгнаха.

Изпитание е да сърфираш в интернет, това всички го знаем. Но моят мотив беше да служа на Царството и все още си остава такъв. Казвам го, защото ако християнин запори виртуала без да знае защо го прави, със сигурност по някое време ще стане апетитна мръвка за акулите, отдавна плуващи там. Нашето чистосърдечие, откритост и великодушие започват ярко да контрастират с цинизма, надменността и ненаситно-всеядната похот, лъщящи като мазутени петна отгоре. Невинността привлича греха повече от всичко друго. Защото той иска да я опошли дори и подсъзнателно, понеже така тя няма да обезпокоява фалшивия му греховен мир. “Жената на Потифар” все още дебне в засада за своя “Иосиф”, а бившите клиенти на “Мария Магдалена” биха разскъсали новата дреха на светостта й, с амбицията да доубедят себе си, че тя е само едно бляскаво религиозно наметало.

Мисля, че не бях никак изненадан, когато множество лепкави пипала от женски пол започнаха да се увиват около мен, макар да знаеха че съм вярващ и че съм в графата “семеен с две деца”. Усетих, че това не само не ги притесняваше, а дори ги нахъсваше още повече. Сигурно искаха – освен порцията забавление, разбира се, да докажат на себе си, че съм поредният християнски лицемер. Някаква версия на Тартюф и нищо повече. Макар че ако изгребем дебелия слой от предразсъдъци в душите им и стигнем малко по-надолу, сигурно ще открием болезнено задушеният от самите тях порив да се изгубят в необятната Божествена любов, чието отражение, вярваме, да сме ние в тоя свят (нищо, че все още само премигаме като светулки в мрака, а трябва да бъдем по-скоро като чутовния Александрийски фар:).

Споделяйки своя малък опит с вас, аз не тръгвам да оспорвам, естествено, че в интернет могат да се случват също и страхотни запознанства, да се раждат големи приятелства, да се откриват някои по-големи или по-малки “Острови на съкровищата”. Мисля, съвсем простичко е: както навсякъде другаде, така и там човек открива това, което търси. И противно на житейската практика, всред бушуващото му море можеш да качиш на сърфа си доста хора, които биха се насладили заедно с теб да хванат следващата Голяма вълна от Бога. Спомням си, че във филма “Критична точка” героят на Патрик Суейзи беше авантюрист и престъпник, който обаче живееше само за едно: да полети на гребена на една изключително уникална вълна, появяваща се през няколко десетилетия. Човекът нечестно слугуваше на своята голяма мечта, и все пак трудно би могло да се отрече, че тя беше толкова красива! Заслужаваше затвор за деянията си, но вместо това сбъдна мечтата си и властта на оковите над него беше веднъж-завинаги строшена.

Приятели, повечето от нас сме тук, доведени от Вълната в началото на 90-те години. И причината все още да сме наоколо, е че вярваме заедно да предизвикаме Следващата Вълна, която да залее пустинята “България” и оттегляйки се, да остави след себе си очертанията на покълваща градина. Законите на Духа са като тези във физиката: може и да изглежда, че дадени явления се случват спонтанно, обаче зад тях винаги стои определена причина. И причината за прокламираните отдавна от нас истински Български Великден и истинска Българска Реформация може да бъде само една: наличието на добре обучени реформатори, пълни с възкресенски живот.

Явно е, че сме изправени пред необходимостта да се подготвим да влизаме в остри полемики и дебати, за да “стане позната сега чрез Църквата многообразната премъдрост на Бога”. Няма и не ще има друга опозиция на духа на този свят освен нас, отреклите се от него. И опозиционното ни поведение и прояви трябва да бележат всяка сфера от живота, нито една да не бъде подценена, нито пропусната: политиката, бизнеса, културата, образованието, социалното дело, спорта, и т.н. и т.н. Реформацията започва от ежедневните ни взаимоотношения – там, където живеем, учим, работим, отдъхваме. Обаче верността в малкото задължително ще ни придвижи напред и нагоре, където все повече ще попадаме пред прожекторите на общественото внимание. И ако искаме там да не се провалим и да станем за посмешище (или най-малкото, поне да ни обърнат внимание), мисля, че ключовите думи са: лична святост и (само)образоване. Не подценявам помазанието, но без да сме достатъчно информирани в съответните сфери, просто няма как да установим контакт с опонентите си в настоящата информационна ера. Повечето хора само биха се стряскали от “ревящи в Духа” християнски динозаври от времето преди IT, не мислите ли?

Имаше време, когато Исус вършеше делата Си в тайното. Там Той смиряваше душата Си и кастрираше изкушенията да върши всичко пред хората, а не пред Своя Отец. Но после дойде сезона на явната демонстрация. И понеже “смирението предшества славата”, невидяното дотогава от тая земя смирение избухна в невиждана и нечувана слава, чиято тежина усещаме дори хилядолетия по-късно и чиято сила преобразява милиони сърца и днес.

Ето, такъв сезон вярвам да настъпва за “подземната” църква у нас, която след годините на свръхестественото си славно раждане се е стремяла да погребва надълбоко неприсъщото за нея тщестлавие. Кармилският огън чака да падне на нейните олтари, а Лазаровото възкресение да изведе нацията ни от “Дяволското гърло” на атеизма, комунизма и парадната религиозна церемониалност. Модерно като начин на изразяване и хилядолетно според своето родословие, християнското Просвещение трябва да нахлуе в домовете и образователните средища на България. Само неговата премерена, точна и систематична канонада може да разруши високите крепости, издигани тук от няколко човешки империи високо срещу познанието за Бога.

Време е!

П.П. Сега ще ви призная нещо съвсем искрено за човека, който си позволи да напише всичко това. По природа аз съм затворена личност и последното нещо, което обичам, е да се показвам пред хората. И ако не се борех с тая си природна даденост, сигурно моите приятели и колеги щяха да видят един доста странен, дръпнат и притеснителен субект, който въобще не прилича на християнин, камо ли пък на реформатор, какъвто иска да бъде, все пак. Дори когато понякога се налага да застана пред групата деца в Неделното училище, защото съм учител там, все още с неприятно усещане констатирам, че гърлото ми пресъхва, сърцето ми се разтуптява силно, а нерядко се задейства и дислексията ми, която ме кара да се чувствам толкова неловко. А в писането, където според един тест дарбата ми беше категоризирана под средното ниво и където без Божието вдъхновение всичко се получава сухо, бледо и изтерзано, просто да се чудиш защо все още продължавам да упорствам в тая област! Да, вярно, завърших висшето си образование, но никога не пожелах да се реализирам като социолог (т.е., да наблюдавам и анализирам процесите в обществото; вместо това предпочетох да им влияя, като десет години посветих на бездомните деца). Научих езика на неграмотните и простовати хорица и се удивлявах колко ми е хубаво да общувам с тях. Правя го с удоволствие и в сегашната си работа, всред прах, изгърбващи тежести и изпарения на ацетон. Някои знаят, че можех да бъда сътрудник на депутат, но трябваше да заплатя с морални компромиси и да оставя семейството си почти на празни ясли (колкото и странно да ви е, това е самата истина за некорумпираните деятели в политиката).

Та ето такъв човек съм аз. Съвсем обикновен и в доста сфери, за съжаление, твърде ограничен. И когато споделям това, което чувствам от Бога, не бих искал да заблуждавам никого, че съм на някакво-си измислено там топ-ниво.

Обаче горещо обичам Исус и страшно искам да Го прославя!

Ето защо (в контекста на темата, за която ви споделих някои мисли), духът ми беше неимоверно предизвикан наскоро, когато в един блог прочетох серия от наукообразни статии, директно насочени срещу Сътворението. Авторът беше учен с издадени книги и стотици и дори хиляди хора се тъпчеха с тая отрова. Какво ли можех да кажа аз на един учен, обаче, та да му се противопоставя? Но не се оставих на малоценността да ме спре. Поразрових се тук и там в материята (в интерес на истината, за еволюцията има къде-къде по-богат материал, поне на български; действително нуждата да се преведе нещо креационистично с тежест и ценз в научния свят е голяма) и извадих меча си, за да го кръстосам с противника.

За най-любопитните от вас съм пейстнал част от нашия диспут, за да можете да използвате аргументите, ако това ви се наложи някога, а също и за да ви насърча. Ние сме длъжни пред Бог и пред тези, които все още тънат в мрака, да проучим солидните основания за нашата вяра и да ги споделяме с тях в подходящите за това моменти. Също вярвам, че сме длъжни да образоваме децата си много преди да попаднат в атеистичните лапи на родното ни образование, защото то се е научило да не прощава на тънещите в невежество наивни вярващи. Аз лично веднага споделих наученото с моя по-голям син, в една вечер, изпълнена с много звезди и почти толкова въпроси, които те по традиция предизвикаха у него.

Дори само заради това, пак си струваше няколкото часа ровичкане тук и там.

А ето и част от диспута (премахнал съм някои слюнчести квалификации, които целяха да ме заключат в щампата на “невежия фанатик” и да ме дисквалифицират от играта на гуруто с аудиторията му). Мисля, ще разберете защо не ви давам направо самия линк: не бих желал да съблазнявам християни, които не са утвърдени здраво във вярата. Интелектуалният дух, подсилен с двуезично змийско презрение, не е хич за подценяване.

“Учен”: Науката е изследвала вече генома на човека и е доказала, че сме произлезналеи от човекоподобните маймуни по пътя на Еволюцията. Съществуването на Бог е празна илюзия, а премахване на празната илюзия може да стане само с доказателство. Има само два метода: вяра в доказаната истина и сляпа вяра в недоказаната истина. Оттук нататък всеки има право на избор. Но никой няма право да разпространява недоказан светоглед, с което може да се навреди на другите. На себе си всеки може да навреди както си пожелае, но да се вреди на другите, не само е безсъвестно, но е и незаконно. Логично да се обяви такава вяра за сляпа, а щом е сляпа, тя спада към зомбирането. В противен случай трябва да се поднесат доказателства за съществуването на Бог, защото онова, което не може да се докаже по никакъв начин, има ли право на съществуване?

Аз: Любезни домакине, ти си страшно умен човек, а на такъв не му прилича да прави безотговорни изказвания относно несъществуването на Бог. Знаеш, че то не може да се докаже със сигурност, понеже не могат да се изследват всички възможности във вселената. Това го твърдят учени, не съм го измислил аз. Но ти със сигурност си наясно, че множество просветени умове, осъществили велики открития в науката, чрез тях само са описвали превъзходната хармония на Божието творение.Примерно, човешкият мозък е изграден от 100 милиарда нервни клетки, свързани в една невероятно сложна система, чиито влакна достигат 500 000 км. А човешкото око е изградено от 100 000 000 светлинно чувствителни клетки. Събираната от тях инф-я се изпраща в мозъка посредством зрителния нерв, изграден от около един милион нервни влакна. Целият процес се осъществява с изключителен синхрон и невероятна скорост. И е само една малка част от феноменалната функционална комлексност на нашия мозък. Нима това е сътворено от сляпата Еволюция? Някои умни хора са казали по този повод, че по-скоро торнадо ще премине през автомобилна гробница и ще остави след себе си луксозна автокъща, отколкото такъв съвършен живот да произлезе от "прадядо" Чехълчо Амебов:) А какво ще кажеш за генетичния код? Невероятно нещо е, нали? Обаче напоследък умните глави твърдят, че това "нещо" не би могло да съществува без външен източник на информация. И самите еволюционисти го признават (Жак Монод, Ханс Кун и много други). Неандерталецът се оказа фалшификат, но болшинството от хората още живеят със спомените от Сталинските биологии. (Само да ти припомня, че д-р Дюбоа, който открил находката на т. нар. Pitecanthropus erectus на остров Ява, по-късно признал, че тя е сглобена от черепа на огромен гибон и намерената наблизо бедрена кост на съвременен човек. Той се отрекъл от откритието си, макар по това време то да е вече официално признато от науката. Също така, последните генетични анализи на намерени следи от древна ДНК на неандерталец показват, че той не е добре познатият ни от популярните илюстрации окосмен навсякъде маймуночовек, а е притежавал абсолютно подобни характеристики като нашите (вкл. речови и езикови умения, творчески и религиозен живот). Биоматематикът Ед Грийн твърди, че “на практика в голяма част от генома разлика между неандерталците и модерните хора няма”. И все пак някои учени продължават да виждат такива, окачествявайки Homo erectus като отделен биологичен вид. Дори в статия на последния брой на еволюционистичното списание National Geografhic, обаче, предпазливо се използват думички като “изглежда”, “предполагаме” и др. под., които ти напълно игнорираш.) Добре, ако това им носи сантименти по отминалата младост, обаче за миг само да допуснем, че могат и те да се заблуждават... Дори когато човек знае много, дали е добре за него да бъде заклет доктринер на познанието? Мъдростта не само може да донесе печал, но и възгордяване, което е гибелна болест за човеците. Точно от измамните й висоти стават най-болезнените и трагични сгромолясвания, както свидетелства не само Библията, но и цялата земна история. Сърдечен поздрав от мен!

“Учен”: Безотговорно се постъпва само тогава, когато се приказва и се вярва в нещо, което няма доказателства. Аз само привеждам доказателства и се опитвам да ги облеча в добра логика. Който и да е учен може да твърди с пълна сигурност само това, което е открила и доказала науката или е открил и доказал самия учен. В противен случай той се превръща в елемент на най-голямото заблуждение, защото много малко ще се усъмнят в казаното от авторитета, а повечето ще повярват без да подлагат казаното от него на проверка за истиност. Затова до сега няма друг метод за разкриване и установяване на истината, освен доказателствения или това е научния метод. Вече около 15 хиляди години се изпробваха хиляди различни методи и всички се оказаха неверни и недостатъчни за разкриване на истината, а само един се оказа верен - доказателствения. Мисля, че така е и днес, и така ще продължава и за напред. Много пъти вече се налага да обясня, че това което се казва за невъзможността на еволюцията е едностранчиво, защото се взема под внимание само случайността, а се забравя, че има и закономерност, която става база за всеки следващ ход. При това положение учените са учудени на бавността на еволюцията като възниква обратния въпрос, защо еволюцията са и трябвали 15 милиарда години след Големия взрив, за да създаде живата и разумна клетка, когато е могла по-бърже да ги създаде. Но науката е отговорила и на този въпрос.

Аз: Позволяваш ли ми отново да не бъда съгласен с теб?Говориш за "Големия взрив" така, като че ли си го наблюдавал като илюминационен спектакъл на Жан Мишел Жар. А той е просто една хипотеза, при това доста спорна и неубедителна вече за голям брой учени. Защо ли? Ами най-малкото защото противоречи на универсалния Втори закон на термодинамиката, според който всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми към хаос, а не към хармонична подреденост. Материята, която вие издигате в култ като първопричина на нещата, всъщност е подчинена на закона на ентропията, на разпадането. Вселената не евоюлира, а застарява прогресивно, което някой далечен ден ще доведе и до нейния край, както твърди Библията (ето, в края на 70-те години на миналия век астрономите установиха, че Слънцето постоянно губи своята енергия, без да се наблюдават регенериращи процеси в неговата вътрешност). Пък и "напук" на еволюционистите, нали още Айнщайн постанови, че уж "вечната, несътворима и неунищожима" материя е произлязла от енергията, чийто източник... уфффф, каква ли сила трябва пък да е той?!После, по категоричен начин намесваш и прословутите "милиарди години" - този безценен помощник на еволюцията. Ти казваш, че са 15, други учени ги определят на малко повече от 16... Но какво значение може да има някой и друг милиард в повече или в по-малко, нали! Нищо, че според разпадането на земното магнитно поле възрастта на земята се определя на около 10 хиляди години. Натрупаният хелий в земната атмосфера й дава няколко хилядарки отгоре. А ако се съди по космическия прах, който се стеле по тая стара грешница от момента на нейното образуване, 4,5-милиардната й давност би трябвало досега да е довела до дебелина на този слой от 20 до 60 метра. А такова чудо никой досега не е видял (пък няма и да види:). Магнитното поле на Земята, освен това, непрекъснато отслабва. Според изчисленията на учените, само няколко десетки хиляди години са били достатъчни тя да се спомине при това темпо, а какво остава за милиони и милиарди такива... Друг трън в очите на еволюционистите е перманентното свиване на Слънцето (доказано ли е, както казваш; да, доказано е - отдавна, още през 18 век). Според астрономите, скоростта на свиване от 0,1% на всеки 100 години означава, че преди около 2 милиона години то е трябвало да бъде двойно по размери. Тоест ХХL-Слъце, и то в разгара на т.нар. "Ледников период". Трябва да е било нещо като "Ледена епоха 2: Разтопяването", но кой знае, нали не сме били там?Казвам го така игриво и закачливо, понеже самият ти говориш за доказателства, обаче що се отнася до проблема с възникването на живота, дори и науката там може да прави само предположения и догадки. Понеже няма наблюдение на явлението, няма повтаряемост на процесите, няма научен експеримент. Следователно, няма и не може да има категорични доказателства. Теории - да, спекулации на базата на тях - о, моля, колкото искаш, но това е само. Просто от двете алтернативи: Сътворението и Еволюцията, можем да изберем тази, която повече се връзва с наблюдавани и доказани научно факти. Кеплер, Нютон, Паскал, Фарадей, Пастьор, Айнщайн, Павлов, Макс Планк и много, много други креационисти така са направили своя избор. И ти смееш да твърдиш, че на такива авторитети човек не бива да се опира? Вярно, живи хора са, и те са могли да грешат. Защото в края на краищата, науката не може да изследва и да докаже, или да отхвърли съществуването на Бог. Тя се занимава само с това, което Библията нарича "творението", а за Твореца тая Книга ни известява по начин, коренно различен от научния подход. Само начетен догматик би твърдял, че Познанието се придобива единствено чрез науката.Духовните прозрения (т.е. откровенията) ни помагат да познаваме и други измерения, освен окръжаващите ни три.

“Учен”: Науката е открила методи надеждни за датиране на времето като използва полуразпада на радиактивния въглерод и други изотопи. Също така изследване на звездите от разстояние. Така например е открит хелия първо на Слънцето чрез спектралния анализ и после на Земята, откъдето идва и неговото име. Не е верен и примера с космическия прах, защото такива натрупвания са възможни само при планети без атмосфера, какъвто е нашия спътник Луната. Именно там е открито натрупване на такъв прах, който науката го предполагаше много преди това.Сътворението има само един метод - магическата пръчка и сляпата вяра, и то няма нищо общо с науката, защото е нейната противоположност. Така че учените, които си посочил не са креационисти, а са истински учени разкрили и доказали природни закони, а не са доказали закони на сътворението, защото за сега никой не е открил такива. Има ги само описани в Библията, но при условие да ги приемеш на доверие, защото разума се доверява само на доказателството. Който е слаб с науката избира нея, защото с нея е възможно всичко, но само доказателство не може да сътвори. Библията наистина ни известява по начин различен от науката като само казва, но науката е разкрила и доказала, че повече казаното в Библията е невярно. За вярващия това няма никакво значение или истината е без значение за него, защото нищо не може да измести сляпата вяра. Така че досега чрез прозрението не е открита нито една обективна истина за света и догматично е това познание, което е без доказателство, а такова е догмата за съществуването на Бог, а не науката. Затова първо си изясни какво е догма и тогава хвърляй в доказателствената градина на науката догматични камъни. Посочи едно откритие, което е направено чрез прозрение, но няма такова. Дори за мистиците е невъзможно въпреки че са достигнали до абсолютното познание, но там няма нищо друго освен празнота.Как искате от науката да го види и да го пипне, но тя със своите доказателствени методи прави точно това. Така помислете как да ни покажете Бога да го видим, а още по-добре да го пипнем. Едно косъмче е достатъчно и ще преобърнете света, но за 15 хиляди години цивилизация не можахте да намерите това косъмче, макар и най-малкото, въпреки че Бог бил навсякъде.Нахвърлил си ми най-безразборно стотици въпроси, обаче за всички тях аз имам готови обективни отговори. А ти, който си заблуден, се опитваш да заблуждаваш и другите.

Аз: Благодаря за отговора! Масирана бомбандировка по главата ми от позицията на твоя еволюционен канон:))) Ако бях от тия, мозъчните вярващи с многото съмнения, давам ти пълна гаранция, че веднага щях да стана атеист и еволюционист:) Все пак не мога да не те поздравя за умело изложените ти възражения. Уважавам много това, макар да обичам понякога да се закачам с хората (добронамерено, обаче; презрението не е в моя стил, дори когато отсреща го проявяват към мен - има една мисъл на Ларошфуко, че от него се страхуват само тези, които го заслужават, а аз не мисля, че съм от тях, понеже не се възприемам като евоюлирал шебек:). Още вчера прочетох отговора ти и в мен веднага се надигна напънът да ти се противопоставя, но беше някаква твърде интелектуална и горделива амбиция, така че предпочетох да я разпъна на кръст:) После си помислих, че така може да си разменяме удари до Рождество, и каква ще е ползата? Ти ще ми кажеш, че атмосферата на земята възпрепятствала натрупването на космически прах, аз ще ти отговоря, че луната няма такава, и все пак и там слоят не е по-дебел от пръст-два. Ще ми изтъкнеш показанията на радиометричните методи на датиране, аз ще ти отвърна, че те са валидни само за затворените системи, че освен тях има десетки други (напр. чрез процеса на проникване на радиоактивен въглерод към земята, чрез разпадането на кометите, чрез изтичането на нефт от находищата и т.н.), които са категорични, че земята е "млада"... Знаеш, че това е вечен спор и явно такъв ще си и остане. В него хората влизат вече с изградени възгледи, както и с придобити от живота предубеждения, а научните данни - както, между впрочем, и всяко друго нещо на тоя свят, стават обект на избирателни предпочитания и често, на манипулации и измами. Това, според мен, е отражение на един по-голям, всемирен и дори вселенски духовен конфликт, в който ние трябва да изберем от коя страна на барикадата ще застанем. Както с умовете си, така и със сърцата си и с начина си на живот.Ти твърдиш, че аз сея заблуда, понеже съм заблуден. Казваш го високо и ясно и това ти прави чест. Аз, обаче, твърдя същото за теб. Твърдя, че се опитваш да доказваш недоказуемото и да правиш смели прогнози, наричайки ги "доказателства", прескачайки трънения плет на твоята научна област. От сбора на теории и от спекулативната човешка практика извеждаш категоричното като влаково разписание твърдение, че няма Бог, като при това си позволяваш най-безцеремонно да се подиграваш с "лапнишаранковци" като мен, здраво захапали тая въдица. Но ти си имаш своето оправдание за тая си начетена арогантност и за надменната си враждебност: явно възприемаш себе си като евоюлирал звяр. По тази причина и си позволяваш такова отношение към нас, каквото, знаеш, са си позволявали много "прославени" в миналото еволюционисти. Само че някои съвсем са си обелвали кръвожадните зъби, поради властта, с която са се сдобивали. Това са моралните последици от вашите оскотяващи проповеди, за които един ден ще бъдете държани отговорни. Нищо, че не ми вярваш; засега е важното просто да го чуеш.А в теб определено се вижда призванието на учен, но може би ти липсва благородство на ума и скромно сърце, за да завещаеш бисери на поколенията. А не с присъщия си марксистки фанатизъм да ги овъргалваш в калта, преди добре да си ги огледал от всичките им страни.Ето, дори и Айнщайн си признава, че е сгрешил със "статичната Вселена". Стивън Хогин пък – с “черните дупки”. А вашият Стенли Милър се усъмни в собствения си шумно рекламиран по света експеримент за синтезиране на аминокисилини ("прародителите" на живота), като впоследствие се отказа дори от него. Нарича се научна добросъвестност и непредубеденост. Пожелавам ти я от все сърце, понеже с нея наистина можеш да постигнеш забележителни резултати - безспорно, имаш за това огромен потенциал. Само ти припомням, че науката може да даде на хората АЕЦ-ли за мирни цели, но може да сътвори и Хирошима и Нагазаки. Дарбите се превръщат в проклятия, когато не се управляват с чисто сърце.И понеже пак се разпрострях, а не биваше чак толкова много, нека да завърша с отговор на твоето предизвикателство за "Божия косъм". Имаме цял дървен кръст, забит по средата на човешката история и разделящ я на две. Повече от 5000 ръкописа, от които сме наследили Новият завет, разказват една невероятна история - за претенциите на богочовека Исус Христос да има власт над човеците, природата и дори над смъртта. Светските римски историци Тацит, Целз, Апулей, Лукиян и др. потвърждават много от казаното в Завета, макар и с обратен знак. Възможно ли е тогава Христос да не е "измамата на вековете"? Луд мегаломан ли е той? Историята за него измислена ли е? Защо тогава нейните автори заплатиха с живота си за нея? И такъв ли антигерой трябваше да измайсторят, ако искаха да впечатлят епикурейското и стоическо съзнание на гърци и римляни - селянин, роден в обор, израсъл в презрения Назарет, нямащ къде главата си да подслони, отблъскващо гол и покозващ "човешка слабост", прощавайки дори на убийците си, зарязан от своите последователи, погребан дори в чужд гроб?! А на монотеистите-юдеи как пък ли им се е сторил? - Дева Мария едвам са я спасили, за да не бъде убита с камъни като блудница (не случайно ап. Павел казва, че за евреите Христос е бил самият скандал, а за учените гърци - една пълна глупост). Можеше ли такава изкусна лъжа да роди ранната Църква, която я защитавала първите векове с цената на нечовешки мъки, гонения, дори жестока смърт?Зная, че ти си имаш своите "готови обективни отговори", при това доста умни като новите американски бомби, и че си готов безпощадно да ги пуснеш над нашите глави. Гледам, доста хора тук от това най ни е страх. Аз не искам, нито пък мога да те направя вярващ. Но ако ще воюваш с избрания от теб враг, не е ли по-добре да го опознаеш отблизо? Доближи се до Христос и Го изучи по внимателно, не вярвам да те ухапе. Виж, може да те ужили в сърцето за грях, но то ще бъде единствено, за да го премахне.Не вярваш, че познание може да се постигне по такъв начин? Милиони преди теб са го постигнали и промениха хода на историята (надявам се, поне това не можеш да отречеш). Някои се погрижиха да извратят това познание, но в Библията има предупреждение, както и обяснение и за това - просто човек сам трябва да стигне до него.А че Библейските прозрения, откровения и пророчества не са за боклука на историята, ще ти дам само един прост пример (понеже ти не вярваш, че духовно може нещо да се открие или научи предварително): проучи историята на древния финикийски град Трир и пророчеството на Езекил за него. Изпълнява се дословно, макар и на етапи, като е трябвало да минат стотици години войните на Александър Македонски да му сложат точката, изхвърляйки останките на разрушената метрополия в морето (точно както е предсказано). За Месията старозаветните пророчества са някъде около 300 и хората от онова време е трябвало да чакат с векове, за да се изпълнят. На нас, обаче, са ни дадени наготово и който страстно желае, може да направи пълна съпоставка между Стария и Новия завет, та тогава да отрича, ако може.Аз самият не съм бил възпитан като християнин, а като върл атеист. И съответно, до 22-рата година от живота си вече се бях превърнал в истинска маймуна. Моралният ми кодекс се свеждаше единствено до това да не убивам. Но абсолютно всичко друго си позволявах, без даже да ми мигне окото. Тогава ми се случи нещо... е, много е дълго за описване. Та след това необичайно преживяване, промених коренно мирогледа си, ценностната си система и начина си на живот. С желанието да сменя животинския си образ и да сваля всички звероподобни маски от лицето си, да се изтръгна от хищническия си нрав.Тогава и започнах да разбирам повече Библията, защото не търсех само интелектуално познание от нея, а черпех духовни сили за новия си живот. Киркегор го нарича "скокът на вярата" - това е друго измерение, което постепенно започна да се разкрива пред мен. В него се влиза само след искрено и дълбоко посвещение пред нашия Творец, където Той обича да разкрива Себе Си по изненадващи и пречудни начини. Какво значи завет и обвързване с Него ще разбере единствено този, който с вяра избере да излезе в тяхната открита орбита.Хайде сега: прости ми, че се поувлякох:)))

На другият ден нашият герой “Ученият” излезе с обширен постинг, в който ме обвини, че съм нападнал грубо личността му, вместо да се придържам строго към правилата за водене на дискусия. “Оставете ни на мира” – викът на демоните”, спомних си аз заглавието на книгата на Джон Екарт. Някой дълбоко в него бе засегнат и нямаше начин да не изпищи. Ала аз бях удовлетворен, понеже дръзнах да защитя вярата си, като по такъв начин свидетелствах и на стотици хора.

Слава на Господа за това!!!

Ангел Ангелов