сряда, 3 февруари 2010 г.
Белене - атомна или термоядрена централа?
До Председателя на Народното събрание на Република България
До председателите на парламентарно представените политически партии
До Министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Република България
До министъра на финансите на Република България
До министъра на външните работи на Република България
До Министъра на околната среда и водите на Република България
До Агенцията за ядрено регулиране
До Медиите
АЛТЕРНАТИВНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
От Райчо Владимиров Дончев
относно: изграждането на втора атомна електроцентрала на площадката край гр. Белене
Уважаеми г-н Министър председател, Уважаеми Дами и Господа,
Знам, че в България човек да каже, че Бог му е говорил и му е изявил неща, които са важни за цялата страна, не е обичайно явление. Бог обаче, ми е казал нещо още през 1996 г. във връзка с площадката край гр. Белене, където е започнат строежа на втора атомна електроцентрала.
Посланието е кратко. Ето и съдържанието му:
“На площадката край гр. Белене, няма да се строи атомна електроцентрала, а ще се построи термоядрена електроцентрала. Тя ще бъде безопасна и няма да замърсява.”
Това е цялото послание. Когато преди 14 години Бог ми говори, аз го приех с учудване, че в България ще се строи термоядрена електроцентрала, тъй като тогава в световен мащаб само се правеха изследвания в различни страни и имаше още много нерешени въпроси, за да се пристъпи към строителство на термоядрен реактор.
Днес нещата стоят по различен начин.
Разработен е международен проект и вече е започнато изграждането на първия в света демонстрационен термоядрен реактор във Франция, който ще бъде завършен и пуснат в действие през 2015 г.
Термоядрената енергия, която дава топлина и светлина на Слънцето и другите звезди, предстои да бъде използвана от хората тук на Земята и Бог ми каза, че точно на площадката край гр. Белене, ще бъде изградена термоядрена електроцентрала. С нея ще се разрешат изключително много екологични проблеми. Това наистина ще бъде „чиста енергия”, която е безопасна и няма да замърсява.
Какво е необходимо да се направи от тук нататък? Ще споделя моето лично мнение:
1.Правителството на Република България, да преразгледа и отмени решението за започване строителство на втора атомна електроцентрала край гр. Белене.
2.При разглеждане националната енергийна стратегия на България в дългосрочен план, да бъде разгледана и приета и тази алтернативна възможност за изграждане на термоядрена електроцентрала на площадката край гр. Белене.
3.Във Физическия факултет към Софийския университет да започне фундаментално обучение на студенти в тази насока. Да се открие дори отделно нова специалност – Термоядрена физика и енергетика. Студенти и млади специалисти по физика да се изпращат на стаж и обмяна на опит на строящия се в момента демонстрационен термоядрен реактор във Франция, за да се подготвят и за изграждането на нашата термоядрена централа на площадката край гр. Белене.
Досега в България са водени много дискусии и спорове по въпроса за изграждането на втора атомна електроцентрала, но те винаги са били относно това, дали да се строи или не нова атомна електроцентрала.
Ето, сега се предлага алтернатива – да се строи на същата площадка, но не атомна /ядрена/, а термоядрена електроцентрала.
Ако аз от себе си правя това предложение или който и да е друг чавек, то няма да има почти никаква стойност, но ако Бог е казал това, нещата стоят по съвсем различен начин.
Когато Божието слово се изговори на висок глас и се приеме с вяра, то носи в себе си и потенциала за реализация.
Ако искаме да вървим напред като нация, трябва да обърнем погледите си към новите технологии и възможности и да се вслушваме в това, което Бог казва за посоката на развитие.
Писма с аналогично съдържание изпратих и до предишните две правителства, но нямаше отзвук от тяхна страна. Вярно е, че от Министерството на икономиката и енергетиката ми отговориха, че са запознати с международния проект”ITER”, който вече се изпълнява в гр. Калараш – Франция, но не последваха никакви промени в намерението на правителството да строи втора атомна цантрала.
Без съмнение, след като безопасните и незамърсяващи термоядрени централи станат реалност, то обикновените атомни електроцентрали ще бъдат принудително затворени, за да не се произвеждат повече силнорадиоактивни отпадъци, които трябва да се съхраняват при специални условия сто и петдесет хиляди години, нещо, което трябва да завещаем на нашите далечни пра, правнуци... – седем хиляди поколения. /
Сигурен съм, че ако в себестойността на произвежданата електроенергия от АЕЦ се включат и разходите за изграждане на радиоактивни хранилища за отработеното гориво и разходите по поддържането му, охрана и други, през всичките тези 150000 години, то това ще се окаже най-скъпата електроенергия, която човечеството е използвало, но енергийното лоби или нищо не говори за това или омаловажава този факт/.
Очаквам сега да се дискутира и дебатира тази термоядрена централа, която може да се построи в недалечно бъдеще.
„Добрите бащи оставят добро наследство на поколенията след себе си”/цитат от Библията/. Наследството от атомните електроцентрали не е добро.
Уважаеми г-н Министър председател, не покривайте „чуждите грехове” на недалновидната политика в тази област на предишните правителства, защото негативите ще останат за новото правителство, ако се вземе решение да се строи АЕЦ Белене.
За да станат термоядрените централи реалност в близкото бъдеще, в момента има нужда от силна политическа подкрепа от всички партийни и държавни лидери в Европейския съюз, за приоритетно и ускорено развитие в тази насока.
Бог да ви благослови изобилно!
С уважение: .....................
/Р. Дончев/
понеделник, 2 ноември 2009 г.
Рапъри с видео срещу Борисов
ДОБАВЕНО: Рапърите се подвизават под името Prim & Atila...
петък, 17 юли 2009 г.
ДА НЕ СЕ ПОЛИТИЗИРА!
Така ни учат и към това ни призовават нашите мъдри държавни и партийни ръководители.
В разгара на протестите на млекопроизводителите през тази година президентът Първанов заяви, че “те имат своите основания, но този проблем не бива да се политизира”.
По време на скандалите с ДАНС г-н Червеняков заяви по телевизията: “Политизира се недопустимо случая с ДАНС!”
В “Неделя 150” на 10 май 2009 г. в отговор на тежките критики относно кон-за-кокошка заменки на гори председателят на Държавната агенция по горите каза, че този проблем ”се използва за извличане на политически дивиденти”!
Следващата неделя министър Миков предупреди: “протестите на полицаите да не се използват за политически цели”! А щом един министър на вътрешните работи, и то от нивото на г-н Миков, казва, то трябва да се изпълнява безпрекословно! Ами то на какво ще заприлича, ако всеки по всякакъв повод започне “да политизира”! Компетентният и авторитетен глас на секретаря на ИБ на БСП другарят Ивелин Николов заключава: “Някой се опитва да преувеличи ролята на протестите (на млекопроизводителите). Надявам се, че никой не се опитва да яхне протеста политически, защото ще изглежда смешен”! (интервю в. Труд, 11.08.2008). За да не изглеждате смешни “Не политизирайте!”.
Съвсем друго е положението с управляващите, с партиите – те не само, че могат, а те са длъжни “да политизират”. Нали властта се реализира от партиите и се поделя между тях. Това е фундаментът на демокрацията! Как си представяте вие демокрация без партии? При партийния модел на демокрация гражданите също имат едно неотменимо право – да избират, но...САМО ИЗМЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДЛОЖИЛИ ПАРТИИТЕ! И нищо повече! Това малко ли е? Така всеки гражданин има право да избере по-малкото зло. Точно затова всеки трябва да гласува.
Ниският процент на гласуване означава да бъде избрано голямото зло! А между двете злини разликата е съществена! За спечелилите (било то малкото или голямото зло) е друго – те трябва да се погрижат по най-бързия начин да поставят свои верни партийни членове на всички възможни ръководни постове по всички нива и видове на властта. Така управляващата партия обхваща цялата власт в единна мрежа и си осигурява абсолютно влияние по “ширина”, по “дължина” и по “височина”, т.е. в цялото 3D пространство на властта.
Е, има и едни други фундаментални правила за функциониране на демократичните общества като участие и контрол на гражданите по всички нива и етапи на управлението, референдуми и др. пределно известни ни демократични технологии на т.нар. пряка демокрация. Но това важи за старите и развити демокрации. За нас е още рано и опасно да се прилагат такива есктравагантни обществени практики. За нас най-важният проблем сега е “Да не се политизира!”. А властта не трябва да изпуска и т. нар. неправителствен сектор. Партията във властта трябва да си учредява все повече НПО чрез лично участие в тях и да ги превръща в “проправителствени” организации (ППО). А другите типично граждански активности като например дарителство и случая “Българската коледа”? Стоп! “Да не се политизира!”
Няма да бъде справедливо, обаче, ако не изтъкнем и другите изключителни приноси на г-н Първанов. Въпреки строго дефинираните в чл.98 на Конституцията президентски правомощия, въпреки голямата си претовареност с организирането и участието в многобройни патронажи, международни и вътрешни инициативи и тежки пътувания до близки и далечни страни (всички те съдбоносни за държавата и гражданите!), той не жали сили и държавни финансови, материални и човешки ресурси за партийно кадруване по всички нива на властта и държавното управление.
Още към март 2006 г. президентът се беше вече се разделил с 14 от неговите сътрудници, назначени на дипломатически и други висши държавни длъжности в името на обществения интерес и полза. Измежду произведените тогава трима нови генерали на МВР по-късно единият от тях стана съветник на президента, а другият (ген. Драшков) допринесе много за създаването и укрепването на ДАНС. В едно интервю точно той беше казал, че е служил в Държавна сигурност, “защото нямаше частна сигурност”! Довършителните работи свърши Народното събрание, което в последния момент за няколко часа успя да запълни последните кадрови дупки с партийно лоялни и известни специалисти.
Разбира се, венец на досегашната дейност на Президента е гениалната идея за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО и положените от него (и цяла армия от държавни служители) нечовешки усилия за рекламирането й по всевъзможни начини и дори лично в близки и далечни страни, с посрещане на най-високопоставени световни личности у нас.
Количеството на изразходваните държавни финансови, материални и човешки ресурси са нищо пред перспективата известната световна организация да се сдобие с такава достойна българка: от достоен род, висококвалифициран специалист и ненадминат дипломат (както своя брат!), допринесла толкова много за сближавне на България и Франция, за популяризиране на нашите съкровища от стари времена... “Да не се политизира!”.
Министър-председателят естествено е извън всякакви класации и правила. Той се явява синтезиран образ на мечтата на всички български граждани – съвместяване, не – сливане на държавната власт с политическата (и с икономическата!). Той е истински Фигаро тук – като министър-председател, а след миг Фигаро там – като партиен вожд, откривайки предизборната кампания на своята партия, отивайки на Бузлуджа с мотоциклет и т.н., и т.н. Е как при това положение няма “да политизира” – ами в своя екип няма да вземе чужди хора – те са некадърни, нямат управленски капацитет, те са реваншисти, те са опасни за България, те ще вземат да намалят енергийната ни зависимост от Русия и кой знае още какви бели ще сторят.
Благодарение на тази топла връзка една партия придобива самочувствието и правото да отчита като свои такива големи постижения в областта на изпълнителната власт: “Увеличихме минималната заплата с 60%”, припев – “Това не е достатъчно и ще продължим да я увеличаваме”; “Удвоихме минималната пенсия”, (припева); “Създадохме 344 000 работни места”, (припева). Е какво можем да желаем повече – и икономическите, и управленските, и демографските, и кадровите, и образователните, и външнополитическите, и военните, и здравеопазните, и правовите, и ... въпроси, стратегии и политики на държавата се решават на партийни форуми.
Какво ни е лошо на гражданите – една партия отново се грижи и бди над нас, всичко е централизирано и подредено. Благодарение на партийните назначения на най-компетентните специалисти в областта на държавното управление беше достигнато невиждано до сега високо ниво. Как може да не отбележим министрите на МРРБ, МВР, МИЕ, МЗ, МЗХ, МИС, МОСВ,...Летвата в тези министерства се вдигна толкова високо, че на човек косата му настръхва като си помисли каква катастрофа би настъпила, ако БСП и ДПС няма да могат да продължат да управляват тези министерства.
Правилно министър-председателят Станишев не се поддаде на натиск и не започна да сменя тези изтъкнати в областта на държавното управление мъже и жени. Вярно е, че се наложиха две-три смени, но това е съвсем естествено да се случи. Партията разполага с неограничен брой равностойни кандидати. Един падне – друг го сменя, но партията си държи властта. И благодарение на тази мъдра кадрова политика работата в тези министерства се подобри съществено.
Най-пресният пример е дефинитивното решаване с един замах на дребните проблеми с управлението на европейските фондове. От Берлин беше привикана вярната дъщеря на БСП (“Да не се политизира!”) г-жа Меглена Плугчиева, известен и авторитетен в цяла европа дипломат и специалист по всичко. Заемайки новооткритата длъжност зам. министър-председател на МС по еврофондовете, тя само за една година коренно промени работата по усвояването им. Вече не сме донор на ЕС – на плюс сме с 973,75 млн. евро !! И това се постигна по много елегантен начин – чрез централизация на управлението, силна и компетентна ръка и безпрекословно изпълняване на всички изисквания и бележки на Европа.
Така се оказа, че решението е много просто и не са нужни никакви предварителни стратегии и екшън планове за насочване и управление на европарите, непрекъсната оценка на ефективността и други такива. Вярно е, че това е дейност, която не изисква повече от основно образование, но...”Да не се политизира!”. И тук гражданите прекаляват – те искат да осъществяват граждански контрол на всички етапи и нива на процеса на управление на еврофондовете чрез равностойно (поне 50%!) участие във всички органи. Те наистина вече прекаляват.
Уважаеми съграждани, да не се вижда всичко това и да се протестира означава да се търси под вола теле! Ако гражданите не спазват призива “Да не се политизира!” ще стигнат до погрешния извод, че политическите назначения и налагащите се чести смени са генетично предопределени от партийния принцип на кадруване и забележителната способност да се намира най-неподходящият и най-некадърният, но партийно верен другар и са причина за лошо управление и силна неустойчивост на важни структури на държавното управление. От гледище на обществения интерес това ще е вярно, но при партийния модел критерият е друг. Чрез поставяне на свой верен войник на ръководен пост партията поема “политическа отговорност”.
Кой може да изброи колко “политически отговорности” бяха “поети” през последните 20 години ! В действителност отговорността е лична и заради грешка на един човек (бил той министър, министър-председател, председател на парламент или президент) да се натоварва с отговорност цяла партия не е справедливо! Най-доброто, което можеше да ни се случи се случи – върнахме се на “малката” и “голямата” правда. Но нека “Да не се политизира!”. Лошо ли ни е?
"Всеки, който говори за това, че преди изборите са направени смените в БА се опитва да политизира армията", констатира министъра на отбраната Цонев. (По повод избирането на ген. С. Симеонов за началник на отбраната).
Пояснения:
- Целият анализ е основан на официални данни, изявление и публикации, а така също на отговори на многобройни заявления по Закона за достъп до обществена информация.
- Материалът беше предложен на 25 юни на в. Дневник, където беше „мълчаливо” отказан.
Вилям Попов* – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”
* Вилям Попов е гражданинът, използвал най-активно правото си за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ст. н.с. инж. Вилям Попов е трикратен носител на грамота в Деня на правото да знаем и носител на наградата «Златен ключ» през 2006 година. Първото заявление той подава до кмета на родния си град Павликени през 2002 г. Оттогава, години наред г-н Попов активно упражнява правото си на информация, обръщайки се към различни институции и постигайки значими резултати. Негови материали са публикувани в електронното издание Медияпул, в-к Дневник и в интернет страницата на Програма за достъп до информация.
сряда, 8 юли 2009 г.
ГЕРБ спечели изборите. България просто си купи малко време...

Приемам резултата от току-що миналите избори със смесени чувства.
Явно систематa толкова ни е промила мозъците, че се радваме на малкото лъч светлина в края на тунела, но не забелязваме колко дълъг е този тунел и през колко още мрак има да минем преди да стигнем до края. Не че не съм благодарен. Но все пак не мисля, че съм радостен.
Присъствах на раждането и на трите ми дъщери. Бях свидетел на болката, страданието и неистовите усилия, които трябва да положи една жена да роди. Познавам и радоста след раждането на децата ни - радост, която наистина те кара да забравиш всичко, което току що се е случило, без значение колко трудно е било.Е, това не е радостта, с която посрещнах новината за резултатите от тези парламентарни избори.
Радвам се, разбира се за някои неща.
Радвам се, че можах да гласувам, дори да бях в Минесота. Радвам се, че арогантният, некомпeтентен и просташки елементарен Станишев няма да е вече премиер и позор за България.
Радвам се, че тристранната бутафория, погрешно наричена коалиция за години, повече няма да си развява байрака по вечерните новини. Но може ли да се радвам на това, че Синята коалиция получи толкова нисък процент? (По каква причина, това е вече друг въпрос.)
Можем ли да се радваме, че БСП получиха 17%, ДПС - 14% и Атака на Волен “Джекил” Сидеров цели 10%? А да не забравим и партията на Яне “Хайд” Янев, която минава 4% граница и влиза в парламента (Според мен Сидеров и Янев са класически Джекил и Хайд на едно и също лице на типичен балкански политически опортюнизъм.)
Може и да ме обвините в черногледство. Разбирам.
Но факта е, че около 45% от българите гласуваха за партии и политици, които, като се вземат предвид платформите, кампаниите и лидерите им, могат да бъдат определени само с една дума - патология! Патологията на българският политически феномен продължава да произвежда странни животински видове в общественото пространство.
До кога, чудя се?
Казват, че победителите не ги съдели. Но ние си знаем, че и тази максима трае само за три дни, точно колкото онова “чудо” от народната ни поговорка.
А после?
Ето един малък reality check quiz: - Мислите ли, че престъпниците са уплашени от Б.Б.? - Мислите ли, че собствениците на малки бизнеси са вдъхновени и очакват истинска дясна политика на намаляне на данъчното бреме (разбирай осигуровки и всякакви други държавни рекети измислени от икономисти, завършили планово стопанство в Москва и други братски Меки)? - Мислите ли, че корумпираните държавни чиновници са изтичали до най-близкия манастир вчера вечер, покаяли са се и с нови, пречистени души вече са решили да не злоупотребяват с положението си? Бойко Борисов харесва да се представя като “десен”. Ето това е, което кара стомаха ми да се свива на топка. Понеже не виждам просто КАК именно Бойко Борисов е стигнал до “десните” си убеждения, като изучавам политическата му траектория, изказванията и делата му. Бих приел който и да е за десен, стига да го чуя, че говори ясно за принципите на свободното общество, върховенството на закона, свободните пазари, умалената държава - всички тези фундаменти на това, което наричаме демокрация и това, което характеризира класическия либерализъм.
Според мен лъча надежда в края на тунела се казва Мартин Димитров и каквито подобни на него реални, нормални, явно интелигентни и честни хора се озоват в позиции на власт в това правителство. Ясно е обаче, че това ще са най-много един, два или няколко "лъча". За светлина е обидно да се говори, като се вземе предвид генезиса на ГЕРБ и неговите функционери.
А онези другите - Доган, Станишев и компания, те знаят как да се свият за време, да паразитират, да словоблудстват във и извън парламента и да изчакат следващият си шанс да се върнат на власт.
Това е, което не трябва да забравяме. Добрата вест е, че тези избори купиха на нацията малко време, в което трябва да продължим да информираме, образоваме и събуждаме гражданското общество, хората. Да запознаем възможно най-много с принципите на свободното общество, някои от които споменах по-горе: правата и свободата на личността, свободният пазар, върховенството на закона, намаляване на ролята на държавата, включително чрез намалянето на икономическото робство, което в момента убива всяка инициатива и други.
Така, че - време е да запретнем ръкави и да работим, всеки според възможностите си, за това в следващите четири години България да направи своят избор за това да бъде свободно и справедливо общество, което просто НИКОГА повече няма да позволи Жан Виденовци, Станишевци, Догановци и Гоцета да получават дори минимален шанс да се доберат до властта.
петък, 16 януари 2009 г.
КАПАН ЗА МИШКИ ( от мястото на събитията)
Та той взе една каца, сложи в нея примамка (сигурно е било сиренце - не помня вече :) ) и сипа на дъното вода.
Мишките идваха при кацата , примамени от миризмата , изкачваха се по грапавата външна стена и цопваха във водата. Там си плуваха на воля , но .............. не можеха да излязат навън.
Всичко беше под контрол!
Накрая се уморяваха , спираха да плуват и се удавяха.
На капан за мишки ми заприлича конфликта между протестиращите и управляващите през последните 3 дена.
Няколко дена преди обявеният за 14.01. мирен протест в блогпространството се появиха публикации предупреждаващи , че се подготвят прояви на провокации , които да съботират протеста.
И това се случи.
Група младежи ,със скрити лица зад скиорски маски или нахлупени качулки предизвикаха безредици . Последствията бяха : счупени глави , 170 арестувани, ужасени майки , щитове изпръскани с кръв, кучета , ужасяващи тв репортожи и ........................ СТРАХ !!!!
Целта беше постигната!
На вторият ден, площад Народно събрани беше обграден от кордон полицаи. На пропусквателните пунктове , буквално трябваше да се сблъскаш с пазителите на реда за да минеш.
Всеки съмнителен беше спиран за проверка и претърсван.
Мой познат стана съмнителен защото ...., и аз не знам защо, може би заради тъмните очила.
Младеж стана подозрителен защото спря и попита :
" Добър ден, може ли да мина?"
" Документите за проверка ............. след проверката : Вие за протеста ли сте?"
" Амииииииии не , аз просто минавам"
" Тогава трябва да заобиколите ! "
Ммдааа, ако преодолееш психологическата бариера - минаваш , ако не - заобикаляш.
Не ме разбирайте погрешно. Аз мразя вандалщината , мразя рушенето на сгради и коли, мразя псевдопатротизма ,
НО , също така
МРАЗЯ И СВОБОДА , ПОД КОНТРОЛА НА ПАЛКИ !!!!
На площад Народно събрание все още отекват виковете :
" ВИЕ СТЕ ПОЗОР - ОСТАВКА И ЗАТВОР !" .........
