Задължителното вероучение - един съвременен кръстоносен поход

от Даниела Трифонова, преподавател

Въпросът относно религиозното обучение в страната ни напоследък отново излезе на дневен ред, след предложението от страна на Светия синод за задължително изучаване на обсъждания предмет в училищата, с явен акцент „Православие”. Доколко това е приложимо на практика и какви биха били последствията? Като основен мотив за отправеното предложение защитниците на задължителното религиозно обучение сочат тежката духовна криза, в която е изпаднала страната ни и семействата в частност.

Възможно ли е обаче тези иначе мотивирани искания да се окажат един съвременен кръстоносен поход срещу изконните права на родителите ЕДИНСТВЕНО ТЕ да определят дали детето им да получава религиозно образование или не, право, формулирано в Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, приета на Общото събрание на ООН (25.11.1981г.). Къстоносен поход и срещу свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободния избор на религиозни или атеистични възгледи (които според Конституцията ни са „ненакърними”).

Държавата би трябвало да съдейства за установяването на атмосфера на търпимост между отделните религии. Следвайки подобна логика е повече от необходимо да си дадем сметка за основателните (в този случай) искания, които биха последвали от страна на други вероизповедания и тяхната религия да се изучава като задължителен предмет, което ще ескалира конфликти на верска основа, поради промотирането на едно вероизповедание и дискриминирането на друго .

Преформулирането на първоначалното предложение на Светия синод или с други думи обсъжданата напоследък възможност за хибридно изучаване на Православие, Ислям, Будизъм, Морал и Етика или пък категоризирането им в три модула: Православие, Ислям и Етика би създало предпоставка за злоупотреби, свързани с принудително и поголовно ислямизиране (процеси, които са доказан факт в момента в Родопските райони) . Би трябвало да си дадем сметка и за липсващите на този етап подготвени за тази цел преподаватели и подходящи учебници. Вероятно липсата на преподаватели мотивира предложения вече вариант педагози хуманитаристи – историци, учители по БЕЛ, философи - да преподават религия. В такъв случай няма ли да бъде по-разумно да последваме съвременната европейска практика (след като така или иначе търсим адаптиране към евростандартите), в държави като Швейцария библейските текстове се разглеждат и анализират в няколко от вече съществуващите предмети. При нас това би могло да бъде литература, (където в учебното съдържание за 9. клас вече е застъпено изучаване на Библията), заедно с история и философия.

Но тези и други въпроси могат да бъдат решени, ако бъде проведена открита дискусия с широк обществен достъп, отворена за родители, учители, експерти, където да се стигне до качествено решение, съобразено с волята на родителите. В противен случай, ако бъде въведен този предмет насилствено (като задължителен), рискуваме вместо едно „ново възраждане на ценностите у младите хора” (според изказване от Светия синод), да се получи обратният ефект, за който сигнализират учени от Градския университет в Ню Йорк. При проучване сред младежите те откриват, че тинейджърки, завъшили религиозно училище, по-често правят аборти, отколкото връстничките им в държавните училища (по в. „Бургас днес и утре”), което аргументира и думите на Цвета Брестничка (Асоциация „Родители”), че децата се възпитават в морал всеки ден, а не веднъж седмично в специален час. Най-подходящата атмосфера за това е семейството.

Вместо да прехвърляме отговорностите относно израстването и възпитанието на децата отново на училището, което като с вълшебна пръчка би трябвало да успее да формира правилната ценностна система у тях, е крайно необходимо всеки: родителите, училището, църквата, да приеме и извърши своята част, за да видим действително излизане от ценностния кризис, който наистина съществува.


----------------------
През последните 20 години само в незаконните мюсюлмански училища са получили диплома за завършено образование около 3000 младежи, предимно (и не случайно) от семейства на българомохамедани. По изявените от тях по правило продължават обучението си в турски вузове, в Саудитска Арабия, Йордания и дори в най-големия ислямски университет "Ал аз Хар" в Кайро.
У нас бяха създадени десетки тайни мюсюлмански училища - например в Сърница, Доспат, Устиново, Билка, Люляково, Ножарево, Чепинци, Делчево. В община Руен всяко второ село има незаконно религиозно училище.

"9-ти септември" или Голямата лъжа спрямо българския народ

от Калоян Курдоманов

"Една лъжа, повторена сто пъти, става истина." Йозеф Гьобелс

“Пропагандата ни помогна да дойдем на власт... Пропагандата ще ни помогне да удържим властта... Пропагандата ще ни помогне да завоюваме целия свят.” Йозеф Гьобелс

"Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но не цялата истина." Йозеф Гьобелс

Мисля, че ако днес някой ме попита как бих коментирал датата 9-ти септември 1944 г. и последвалите я събития, оставили трайно негативен отпечатък върху психиката, икономиката и политиката на страната ни, спокойно мога да цитирам Гьобелс. В продължение на 45 години БКП работи неуморно да изгради една мощна пропаганда, с която да убеди един изстрадал народ в една очевидна, но чудовищна, лъжа.

За съжаление, тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на мнозина, че ще мине още дълго време, преди повечето хора да започнат да си задават въпроса дали всичко това, което знаят, е наистина истината. 

До 1971 г. в учебниците по история ни учат, че случилото се на тази дата е народно въстание. След това, по желание на другаря Т. Живков, се възприема терминологията "социалистическа революция". Истината, за съжаление, е доста по-цинична и жестока.

В действителност, на 9-ти септември 1944 г. се случва военен преврат, а някои историци – като проф. Пламен Цветков – твърдят, че дори е повече от преврат. Според него става въпрос за военна окупация от страна на Червената армия, която сваля правителството на Константин Муравиев и на негово място поставя просъветския Кимон Георгиев. 

Ето и малко фактология в тази посока.

На 26-ти август 1944 г., под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, българското правителство започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2-ри септември 1944 г. е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5-ти септември 1944 г. обявява война на България.



През нощта на 8-ми срещу 9-ти септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

 На 9-ти септември съветските войски настъпват в Североизточна България. На 10-ти септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. Това е, съвсем накратко, описание на главните събития от този злощастен период за нас като нация.



Какво обаче прави случилото се толкова мрачно за нашата история?

 Това е лъжата и пропагандата на комунистическия режим през всичките 45 години, че това събитие е "победа на социализма над фашизма и империализма". 



Скъпи приятели, в България фашизъм не е имало. Това може и да ви шокира, но е факт. Дори историци, свързани с БСП – като Искра Баева например – твърдят че това е така. България не е била окупирана от Германия. България е имала правителство и закони през цялото време на войната. Имала е опозиция, която е разполагала със своя опозиционна преса и т.н.

За каква антифашистка борба се говори и срещу кого, така и не е ясно!



Странен е и фактът, че след като България обявява неутралитет във войната, за да избегне поражението и започва преговори с Англия и САЩ (припомням, че те са съюзници заедно със СССР срещу Германия) за настаняване на англиийски и американски войски в България, Сталин въпреки това обявява война. Защо е необходимо това? Така или иначе България не е вече във войната, а на всичкото отгоре води преговри със съюзниците на СССР.

Всичко, за съжаление, е много по-просто. Сталин не иска да изпусне България като сфера на влияние за бъдещите си цели в региона. Това, за съжаление, съвпада с отдавнашните руски, а сега вече и съветски интереси. България е трябвало да бъде окупирана като бъдеща сфера на влияние в този регион. За съжаление този ход се оказва фатален за бъдещето ни, още повече след конференцията в Ялта, на която се поделя Европа на сфери на влияние. Ние попадаме в сферата на влияние на СССР.



Интересен е и друг факт - т. нар. партизани "воювали героично" в борбата срещу фашизма. Оказва се, че те не са били повече от 1500 човека, а членската маса на БРП (БКП) е била малко под 10 000 човека през 1944 г. Къде в това има всенародно въстание? Но пък за разлика от тази малка цифра - 1500 човека - през 1990 г. има близо 200 000 активни борци против фашизма, които са се ползвали с какви ли не привилегии.

Интересно как тези 1500 партизани са станали 200 000 за 45 години? 

След като е окупирана България и на власт идва ОФ, настъпва пълно беззаконие. Избити са хиляди интелектуалци, генерали и офицери, духовници, пастори и т.н. Започва всеобща национализация и индоктринация на населението. България влиза в поредния си мрачен период, който, въпреки че трае 45 години, по деструктивност и трайно увреждане на нацията ни се равнява на 482 г. турско робство. Може и да ви звучи пресилено, но за мен е така.



Днес ние все още не сме отрекли този варварски режим, въпреки че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейският парламент решиха, че комунизмът трябва да се изучава като престъпен режим. Днес хората, които взеха дипломите си по история в онзи режим и които писаха учебниците по история с желание да угодят единствено и само на СССР, все още дърпат конците на образователната ни система. Все още 9-ти септември се празнува от БСП, което е гавра с хилядите загинали без съд и присъда. Все още има паметници на съветкия ботуш в най-големите ни градове, които като зловещи призраци ни напомнят, че Русия няма лесно да се откаже от желанието си да окупира трайно тези райони. Само че този път не чрез оръжие, а чрез икономическа зависимост – средствата не са важни, важен е резултатът.



Скъпи приятели, 9-ти септември е една от най-срамните и мрачни дати в нашата история. Колкото 6-ти септември е велика дата поради Съединението, толкова 9-ти е срамна заради последиците от този преврат или по-скоро, окупация.



Нека отделим време да разкажем това на нашите деца. Те трябва да знаят истината, за да не допуснат това някога да се повтори.

Калоян Курдоманов

Наистина ли родителите ви подкрепят за предучилищната за 5 годишните, г-жо Банковска? Или ги оставяте без избор?

Днес слушах едно типично за ГЕРБ, популистко, искам да кажа, интервю, дадено от г-жа Галина Банковска пред радио Фокус.
В него тя заяви неколкократно, че нямат намерение да се оттеглят от идеята си за стартиране на предучилищна за 5 годишните деца.

Твърдеше много убедено (колкото папагал налапал нова фраза), че имат масова подкрепа за този проект от 83% от родителите.... е, оставали там някакви си 17%, но какво са няколко хиляди души, ще им намерят цаката и на тях.

Твърдеше също и че на инсценираната кръгла маса, на която е обсъждана идеята за тази предучилищна са били поканени ВСИЧКИ заинтересувани и ВСИЧКИ са дали своята безрезервна подкрепа. Но по-скоро поканени са били всички, които биха подкрепили идеята на управляващите.

Не е ли странно, след като масово в интернет , а и в медиите, се разпространяват подписки срещу тази идея, инициирани от родители, подкрепени от различни организации, изведнъж нито една от тези заинтересувани страни не са били поканени на въпросната кръгла маса?!

Но нека помислим за тези родители, които подкрепят идеята.
ЗАЩО подкрепят? Какви са интересите им?

Безспорно е, че родителите виждат възможност в този проект да спасят положението с нуждата от грижа за детето, докато са на работа, а и семейния бюджет, понеже тази грижа няма да им струва нищо, по-добре и от детска градина...

Естествено, има и други мотиви. Но те звучат повече като опит някой да убеди сам себе си, че постъпва правилно - така децата се били "социализирали", имали потенциал да научават много неща в по-ранна възраст...

Е, тези аргументи бързо биха отпаднали, ако някой се сети да хвърли поглед на резултатите, които държавата и държавното образование постигат в областта на социализирането и образоването при децата, например от институциите за деца, пошло наречени "домове".

Ако ви се струва пресилено и си кажете - "е, моето дете все пак ще се прибира вечерта в къщи, няма да е (съвсем) изоставено", добре, нека видим какво е успяла да постигне родната образователна система в стандартните държавни училища - влезте в един 6/7/8 или 11 клас и останете поне за два учебни часа. И наблюдавайте внимателно! Или - вижте средната успеваемост на българския ученик... факт е, че масово в 11 и 12 клас децата са неграмотни...

Все още ли смятате, че системата, която явно е в пълен колапс от години изведнъж ще се предложи нещо първокласно на 5 годишното ви дете? Хм.... Аз не съм толкова "голям" оптимист!

Но нека излезем от ограниченията на обстоятелствата и да видим как ще изглеждат нещата.

Представете си, че стандартът ви на живот ви позволява да дадете на детето си най-доброто образование.

Представете си, че пред вас не стои дилемата кой да гледа детето, докато работите по 12 часа, на две места и т.н.

Представете си, че можете спокойно да отделите колкото поискате време, за да бъдете до детето си в неговото порастване, всеки ден, давайки му увереността, че е ценно и обичано, че може да бъде успешно, помагайки му да открие себе си...

Представете си, че спокойно можете да планирате с какво да се занимава детето ви - познавайки неговите силни и слаби страни, знаейки мечтите му.

Представете си сега, че има и най-разнообразни възможности за образоване, не само "държавния стандарт" и че вие можете да решите кога, къде и какво да учи детето ви, да участвате в изготвянето на неговата индивидуална учебна програма.

И моля ви, за момент забравете мантрата за "ромското малцинство, дето не си праща децата на училище" - сега говорим за ВАШЕТО дете и какво е най-доброто, което бихте избрали за него, ако обстоятелствата бяха по-различни...

Тук можете да попълните кратка анкета по този въпрос.

Всъщност целта на анкетата е да докаже, че родителите не са абдикирали от своята отговорност и власт като родители, нито са безнадеждно глупави и не можещи да изберат най-доброто за децата си, както държавата се опитва да ни втълпи, а че ако има причини родителите да приемат да предоставят грижата за децата си на държавата, това до голяма степен е по икономически причини, поради безизходица, като компромис, а не - защото това е най-доброто за децата според родителите им.

И като заключение, бих попитала г-жа Банковска не им ли е малко неудобно да създават такова икономическо бедствие в България, че родителите да бъдат докарани до там, че да виждат "спасение" в един компромис, който не биха направили при други обстоятелства, а в същото време захаросано да обясняват как самите родители са тооооолкова въодушевени от това държавата да се "грижи" за децата им вместо тях, уж помагайки им, но всъщност класирайки ги като негодни и неспособни да вземат решения за собствените си деца?

До сега българската история познава злоупотребите с одържавяването (или - експроприацията) на различни видове материални притежания на хората, но "одържавяването" на деца, което сега ГЕРБ се опитва да направи, може да има паралел само и единствено с еничарството, познато по времето на турско робство!