Синдикалните организации - поглед отвъд завесата

oт Александър Джоргов

В медииното пространство наскоро отново изпъкна образа на синдикалните организации, представени като защитници на трудовите хора, усилено преговарящи с правителството за по-добри условия на труд, вдигане на осигуровките и минималната работна заплата. Време е за нов поглед над дейността на синдикалните организации и над последствията от тяхните действия.

Истината е, че синдикалните организации защитават интересите основно на определени групи от хора. Като краен резултат техните действия водят до намаляване благосъстоянието на населението като цяло поради директно нарушаване принципите на свободния пазар.

"Завоеванията" на синдикатите

Пропонентите на синдикалната дейност с гордост развяват извоюваните социални придобивки: минимална работна заплата, най-дългият отпуск по майчинство в ЕС, увеличаване на осигуровките и т.н.
Никой не отрича правото на достойно заплащане, добри условия на труд и майчинство. Големият въпрос е, това ли е начинът за подобни социални придобивки в една работеща пазарна икономика?

Защо в страни като Германия и Сигнапур и доскоро Хонг Конг няма минимална работна заплата? Защо в същото време техните поданици се радват на явен просперитет? Защо в страна като САЩ синдикатите са бледо подобие на своите европейски колеги и в същото време американците са достигнали такъв стандарт на живот? Нима тези страни нямат нужда от силни синдикати, който да защитават интересите на работниците?! Ще потърсим отговорите на тези и подобни въпроси, разглеждайки естеството на синдикалната дейност и приципите на свободния пазар.

Синдикалната дейност

В повечето случаи, когато чуем за стачки и активни синдикални действия, това засяга като цяло определени съсловия работещи: полицията, учителското съсловие, транспортните работници, леярите в Кремиковци и т.н. Когато изкуствено и под натиск, а не възоснова на пазарни принципи се увеличава заплащането на дадена категория работници това води до следните последствия: Ако конкретната група са държавни служители тогава, “извоюваното” допълнително възнаграждение трябва да се вземе от друго перо на бюджета, или пък да се увеличат данъците. Сиреч плащаме ние данъкоплатците. Но разбира се КТ Подкрепа и КНСБ няма да ви кажат това. За претекст ненадейно ще се открие някакъв резерв, стоял скрит в държавния бюджет. Всъщност този резерв е невежеството на българския данъкоплатец.

Ако в следствие на синдикална дейност бъдат направени промени например в минималните заплати да речем в сектора металолеене, то тогава частните предприятия в тези сфери трябва да плащат по-високи разходи за труд. За засегнатите фирми става явно неизгодно да държат по-скъпа работна ръка и в следствие на това вероятно ще последват съкращения, или насочване към още по-големи капиталови инвестиции ( най-често в машини), с които да се елиминира използването на изуствено завишената по-скъпа работна ръка. И тук съкращенията са логичния извод ако фирмата не желае да фалира.

Минималната работна заплата

Основният синдикален аргумент, (както и този на правителството) за минималната работна заплата е защитата на работещите от предполагаемата експлоатацията на предприемачите. Нека разгледаме неговата “валидност”.

В последните години България се превърна в най-атрактивното място в ЕС за отварянето на т.н. кол центрове, или центрове за обслужване по телефона на клиенти на фирми. Фирми като Хюлет Пакард, IBM, Adecco и много други трайно пренесоха тази своя дейност в България. В резултат на увеличената конкуренция при търсенето на служители в тази сфера, заплащането за подобни позиции се увеличи значително, като надминава това, на някои административни и мениджърски позиции. Според вас операторите в кол центровете имат ли нужда от минимална работна заплата, за да се чувстват сигурни за своето бъдеще?

Според Милтън Фридман истинската защита на един работещ се осъществява от наличието на алтернативни възможности на трудовия пазар, които се конкурират той да бъде привлечен като служител. Сиреч конкуренцията и принципите на свободния пазар (търсенето и предлагането) осигуряват реалната защита за един служител!

Кой всъщност се ползва най-много от минималната работна заплата? Отговорът за някои е необичаен, но е директен - правителството! С увеличаването на минималната работна заплата, съответните работещи и служители се задължават да внасят по-високи суми като данъци и осигуровки в държавния бюджет! Чрез популисткият трик “свалихме осигуровките с 2 %” (и всъщото време качихме минималните осигурителни прагове за съответните професии, или пък минималната работна заплата), всъщност крайният резултат пак е в полза на правителството и в ущърб на данъкоплатеца. И так виждаме, че “тристранката” стана двустранка! Правителството и синдикатите заиграха в случая в един отбор.


Социалните придобивки

Високи компенсации за безработица, като основна социална придобивка насърчава хората към отлагане намиране на нова работа, насърчава нелегалната емиграция - с други думи насърчава едни да живеят на гърба на други.

Майчинските, дългите отпуски и т.н. не са ли те истинско постижение на синдикатите? Истината е, че когато един служител е ценен и важен за една организация самия работодател е готов да подсигури дори по-големи придобивки от това. Всичко това се случва за работливите в един свободно фунциониращ трудов пазар. Къде тогава е мястото на синдикатите? Никъде! Тогава те на никого не са нужни.

Не синдикати, а образованост в принципите на свободния пазар

Работниците трябва да бъдат образовани в принципите на свободния пазар, как да бъдат конкурентни и желани като такива, а не на това как да правят стачки!

Запитвали ли сте се доколко икономическия ефект от стачни действия и последвалите увеличения в заплащането могат да компенсират огромните загуби за икономиката от спирането на цели производства? Скорошните стачни действия по повод пенсионната реформа във Франция и струваше 400 милиона евро загуби на ден.

Моето достойството като служител е в това, което мога, в способността ми със знанията и уменията, които имам да бъда конкурентен на трудовия пазар. То не е заключено в предните редици на стачката! Отговорът е в мен самия, не в централата на КНСБ или Подкрепа!

източник: http://alexanderdjorgov.posterous.com

Аз не съм терорист, никога няма да бъда и не искам МВР да ме следи!!!

автор: ГЕРИ НИКОЛОВА

Както каза Васко Кръпката - на площада и 250 души да бяхме, факт е,че в интернет сме много повече от 2000, така че добре трябва да помисли правителството на Б(иг) Б(радър) преди да приема закони директно нарушаващи правото на гражданите на България на лична кореспонденция и конфиденциалност.

Предложението на организаторите на протеста беше директно да се оттеглят внесените предложения за изменение на ЗЕС, който и в досегашния си вид отговаря на изискванията на Европейската директива и дава достатъчно достъп на МВР до необходими за разследване данни, но БЕЗ да нарушава правата на гражданите.

ПП СДС е единствената парламентарно представена политическа сила, която освен, че подкрепи протеста, е изготвила и предложение за промени в приетия на първо четене законопроект за изменение на ЗЕС, което днес беше внесено за разглеждане в Парламента.

Позицията на СДС срещу подслушването в интернет остава непроменена и е придружена с последователни политически действия през последните години, през които не веднъж този проблем излиза на дневен ред.

Напомням, че миналата година същия този закон беше предложен от Тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС) и почти беше приет. Беше спрян единствено заради гражданските действия и шума, който се вдигна, както и чрез подкрепата на тези действия от СДС в Парламента.

Тази година представителите на миналогодишните управляващи се обявиха също срещу предлаганите поправки в ЗЕС в пълно противоречие на собствените си доскорошни позиции.

Очакваме развитието - дали ББ ще приеме предложението на протестиращите и ще оттеглят предложенията си за промени в ЗЕС, дали ще се съгласят с промените, предлагани от СДС, или пак ще си намерят "основателни причини", за да си прокарат идеите за сметка на гарантираните в Конституцията права на гражданите на РБ?

Развитието на събитията е непредсказуемо, точно както и заеманите позиции на г-н Премиера, които се изменят до диаметрална противоположност само за една нощ... Което единствено показва липса на ясни принципи в управлението на ГЕРБ.

Ето защо този протест днес НЕ БЕШЕ НЕСЪСТОЯТЕЛЕН, г-н Борисов!

Понеже никой здравомислещ гражданин на България няма основание да ви вярва и да ви се доверява насляпо, че ЩЕ направите това или онова! Точно както днес кажете, че няма да има безконтролно и безотчетно милиционерско следене в интернет, точно така утре сутрин можете да се събудите с друга идея и да си приемете готвените промени в точно този им, ако не и по-лош, вид, точно както си ги приехте на първо четене!

КАК ДА ИМАМЕ ДОВЕРИЕ НА ПОЛИТИК и ПОЛИТИЦИ, КОИТО РЕАЛНО ТРЕТИРАТ ВСЕКИ ЕДИН ПОТРЕБИТЕЛ НА ИНТЕРНЕТ КАТО ПРЕСТЪПНИК - ВИНОВЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА .... ВИНОВНОСТТА - с всички средства....

Политици, които са готови в името на някаква странно схващана "сигурност" да лишат гражданите, с други думи - РАБОТОДАТЕЛИТЕ СИ, от свободата, гарантирана им от Конституцията и полагаща им се по право - поради факта, че са ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА!

АЗ ВИ НЯМАМ ДОВЕРИЕ, Г-Н БОРИСОВ!!!

И НЕ СЪМ ТЕРОРИСТ, ЗА ДА МЕ ТРЕТИРАТЕ КАТО ТАКЪВ!!!

Комунизмът - началото на края

ДА НЕ СЕ ПОЛИТИЗИРА!

Уважаеми съграждани, обръщам се с призив към всички вас – не политизирайте!

Така ни учат и към това ни призовават нашите мъдри държавни и партийни ръководители.

В разгара на протестите на млекопроизводителите през тази година президентът Първанов заяви, че “те имат своите основания, но този проблем не бива да се политизира”.

По време на скандалите с ДАНС г-н Червеняков заяви по телевизията: “Политизира се недопустимо случая с ДАНС!”

В “Неделя 150” на 10 май 2009 г. в отговор на тежките критики относно кон-за-кокошка заменки на гори председателят на Държавната агенция по горите каза, че този проблем ”се използва за извличане на политически дивиденти”!

Следващата неделя министър Миков предупреди: “протестите на полицаите да не се използват за политически цели”! А щом един министър на вътрешните работи, и то от нивото на г-н Миков, казва, то трябва да се изпълнява безпрекословно! Ами то на какво ще заприлича, ако всеки по всякакъв повод започне “да политизира”! Компетентният и авторитетен глас на секретаря на ИБ на БСП другарят Ивелин Николов заключава: “Някой се опитва да преувеличи ролята на протестите (на млекопроизводителите). Надявам се, че никой не се опитва да яхне протеста политически, защото ще изглежда смешен”! (интервю в. Труд, 11.08.2008). За да не изглеждате смешни “Не политизирайте!”.

Съвсем друго е положението с управляващите, с партиите – те не само, че могат, а те са длъжни “да политизират”. Нали властта се реализира от партиите и се поделя между тях. Това е фундаментът на демокрацията! Как си представяте вие демокрация без партии? При партийния модел на демокрация гражданите също имат едно неотменимо право – да избират, но...САМО ИЗМЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДЛОЖИЛИ ПАРТИИТЕ! И нищо повече! Това малко ли е? Така всеки гражданин има право да избере по-малкото зло. Точно затова всеки трябва да гласува.

Ниският процент на гласуване означава да бъде избрано голямото зло! А между двете злини разликата е съществена! За спечелилите (било то малкото или голямото зло) е друго – те трябва да се погрижат по най-бързия начин да поставят свои верни партийни членове на всички възможни ръководни постове по всички нива и видове на властта. Така управляващата партия обхваща цялата власт в единна мрежа и си осигурява абсолютно влияние по “ширина”, по “дължина” и по “височина”, т.е. в цялото 3D пространство на властта.

Е, има и едни други фундаментални правила за функциониране на демократичните общества като участие и контрол на гражданите по всички нива и етапи на управлението, референдуми и др. пределно известни ни демократични технологии на т.нар. пряка демокрация. Но това важи за старите и развити демокрации. За нас е още рано и опасно да се прилагат такива есктравагантни обществени практики. За нас най-важният проблем сега е “Да не се политизира!”. А властта не трябва да изпуска и т. нар. неправителствен сектор. Партията във властта трябва да си учредява все повече НПО чрез лично участие в тях и да ги превръща в “проправителствени” организации (ППО). А другите типично граждански активности като например дарителство и случая “Българската коледа”? Стоп! “Да не се политизира!”

Няма да бъде справедливо, обаче, ако не изтъкнем и другите изключителни приноси на г-н Първанов. Въпреки строго дефинираните в чл.98 на Конституцията президентски правомощия, въпреки голямата си претовареност с организирането и участието в многобройни патронажи, международни и вътрешни инициативи и тежки пътувания до близки и далечни страни (всички те съдбоносни за държавата и гражданите!), той не жали сили и държавни финансови, материални и човешки ресурси за партийно кадруване по всички нива на властта и държавното управление.

Още към март 2006 г. президентът се беше вече се разделил с 14 от неговите сътрудници, назначени на дипломатически и други висши държавни длъжности в името на обществения интерес и полза. Измежду произведените тогава трима нови генерали на МВР по-късно единият от тях стана съветник на президента, а другият (ген. Драшков) допринесе много за създаването и укрепването на ДАНС. В едно интервю точно той беше казал, че е служил в Държавна сигурност, “защото нямаше частна сигурност”! Довършителните работи свърши Народното събрание, което в последния момент за няколко часа успя да запълни последните кадрови дупки с партийно лоялни и известни специалисти.

Разбира се, венец на досегашната дейност на Президента е гениалната идея за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО и положените от него (и цяла армия от държавни служители) нечовешки усилия за рекламирането й по всевъзможни начини и дори лично в близки и далечни страни, с посрещане на най-високопоставени световни личности у нас.

Количеството на изразходваните държавни финансови, материални и човешки ресурси са нищо пред перспективата известната световна организация да се сдобие с такава достойна българка: от достоен род, висококвалифициран специалист и ненадминат дипломат (както своя брат!), допринесла толкова много за сближавне на България и Франция, за популяризиране на нашите съкровища от стари времена... “Да не се политизира!”.

Министър-председателят естествено е извън всякакви класации и правила. Той се явява синтезиран образ на мечтата на всички български граждани – съвместяване, не – сливане на държавната власт с политическата (и с икономическата!). Той е истински Фигаро тук – като министър-председател, а след миг Фигаро там – като партиен вожд, откривайки предизборната кампания на своята партия, отивайки на Бузлуджа с мотоциклет и т.н., и т.н. Е как при това положение няма “да политизира” – ами в своя екип няма да вземе чужди хора – те са некадърни, нямат управленски капацитет, те са реваншисти, те са опасни за България, те ще вземат да намалят енергийната ни зависимост от Русия и кой знае още какви бели ще сторят.

Благодарение на тази топла връзка една партия придобива самочувствието и правото да отчита като свои такива големи постижения в областта на изпълнителната власт: “Увеличихме минималната заплата с 60%”, припев – “Това не е достатъчно и ще продължим да я увеличаваме”; “Удвоихме минималната пенсия”, (припева); “Създадохме 344 000 работни места”, (припева). Е какво можем да желаем повече – и икономическите, и управленските, и демографските, и кадровите, и образователните, и външнополитическите, и военните, и здравеопазните, и правовите, и ... въпроси, стратегии и политики на държавата се решават на партийни форуми.

Какво ни е лошо на гражданите – една партия отново се грижи и бди над нас, всичко е централизирано и подредено. Благодарение на партийните назначения на най-компетентните специалисти в областта на държавното управление беше достигнато невиждано до сега високо ниво. Как може да не отбележим министрите на МРРБ, МВР, МИЕ, МЗ, МЗХ, МИС, МОСВ,...Летвата в тези министерства се вдигна толкова високо, че на човек косата му настръхва като си помисли каква катастрофа би настъпила, ако БСП и ДПС няма да могат да продължат да управляват тези министерства.

Правилно министър-председателят Станишев не се поддаде на натиск и не започна да сменя тези изтъкнати в областта на държавното управление мъже и жени. Вярно е, че се наложиха две-три смени, но това е съвсем естествено да се случи. Партията разполага с неограничен брой равностойни кандидати. Един падне – друг го сменя, но партията си държи властта. И благодарение на тази мъдра кадрова политика работата в тези министерства се подобри съществено.

Най-пресният пример е дефинитивното решаване с един замах на дребните проблеми с управлението на европейските фондове. От Берлин беше привикана вярната дъщеря на БСП (“Да не се политизира!”) г-жа Меглена Плугчиева, известен и авторитетен в цяла европа дипломат и специалист по всичко. Заемайки новооткритата длъжност зам. министър-председател на МС по еврофондовете, тя само за една година коренно промени работата по усвояването им. Вече не сме донор на ЕС – на плюс сме с 973,75 млн. евро !! И това се постигна по много елегантен начин – чрез централизация на управлението, силна и компетентна ръка и безпрекословно изпълняване на всички изисквания и бележки на Европа.

Така се оказа, че решението е много просто и не са нужни никакви предварителни стратегии и екшън планове за насочване и управление на европарите, непрекъсната оценка на ефективността и други такива. Вярно е, че това е дейност, която не изисква повече от основно образование, но...”Да не се политизира!”. И тук гражданите прекаляват – те искат да осъществяват граждански контрол на всички етапи и нива на процеса на управление на еврофондовете чрез равностойно (поне 50%!) участие във всички органи. Те наистина вече прекаляват.

Уважаеми съграждани, да не се вижда всичко това и да се протестира означава да се търси под вола теле! Ако гражданите не спазват призива “Да не се политизира!” ще стигнат до погрешния извод, че политическите назначения и налагащите се чести смени са генетично предопределени от партийния принцип на кадруване и забележителната способност да се намира най-неподходящият и най-некадърният, но партийно верен другар и са причина за лошо управление и силна неустойчивост на важни структури на държавното управление. От гледище на обществения интерес това ще е вярно, но при партийния модел критерият е друг. Чрез поставяне на свой верен войник на ръководен пост партията поема “политическа отговорност”.

Кой може да изброи колко “политически отговорности” бяха “поети” през последните 20 години ! В действителност отговорността е лична и заради грешка на един човек (бил той министър, министър-председател, председател на парламент или президент) да се натоварва с отговорност цяла партия не е справедливо! Най-доброто, което можеше да ни се случи се случи – върнахме се на “малката” и “голямата” правда. Но нека “Да не се политизира!”. Лошо ли ни е?

"Всеки, който говори за това, че преди изборите са направени смените в БА се опитва да политизира армията", констатира министъра на отбраната Цонев. (По повод избирането на ген. С. Симеонов за началник на отбраната).

Пояснения:
- Целият анализ е основан на официални данни, изявление и публикации, а така също на отговори на многобройни заявления по Закона за достъп до обществена информация.
- Материалът беше предложен на 25 юни на в. Дневник, където беше „мълчаливо” отказан.


Вилям Попов* – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”


* Вилям Попов е гражданинът, използвал най-активно правото си за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ст. н.с. инж. Вилям Попов е трикратен носител на грамота в Деня на правото да знаем и носител на наградата «Златен ключ» през 2006 година. Първото заявление той подава до кмета на родния си град Павликени през 2002 г. Оттогава, години наред г-н Попов активно упражнява правото си на информация, обръщайки се към различни институции и постигайки значими резултати. Негови материали са публикувани в електронното издание Медияпул, в-к Дневник и в интернет страницата на Програма за достъп до информация.

ГЕРБ спечели изборите. България просто си купи малко време...

Приемам резултата от току-що миналите избори със смесени чувства.

Явно систематa толкова ни е промила мозъците, че се радваме на малкото лъч светлина в края на тунела, но не забелязваме колко дълъг е този тунел и през колко още мрак има да минем преди да стигнем до края. Не че не съм благодарен. Но все пак не мисля, че съм радостен.

Присъствах на раждането и на трите ми дъщери. Бях свидетел на болката, страданието и неистовите усилия, които трябва да положи една жена да роди. Познавам и радоста след раждането на децата ни - радост, която наистина те кара да забравиш всичко, което току що се е случило, без значение колко трудно е било.Е, това не е радостта, с която посрещнах новината за резултатите от тези парламентарни избори.

Радвам се, разбира се за някои неща. 


Радвам се, че можах да гласувам, дори да бях в Минесота. Радвам се, че арогантният, некомпeтентен и просташки елементарен Станишев няма да е вече премиер и позор за България.

Радвам се, че тристранната бутафория, погрешно наричена коалиция за години, повече няма да си развява байрака по вечерните новини. 
Но може ли да се радвам на това, че Синята коалиция получи толкова нисък процент? (По каква причина, това е вече друг въпрос.)


Можем ли да се радваме, че БСП получиха 17%, ДПС - 14% и Атака на Волен “Джекил” Сидеров цели 10%? А да не забравим и партията на Яне “Хайд” Янев, която минава 4% граница и влиза в парламента (Според мен Сидеров и Янев са класически Джекил и Хайд на едно и също лице на типичен балкански политически опортюнизъм.)


Може и да ме обвините в черногледство. Разбирам.


Но факта е, че около 45% от българите гласуваха за партии и политици, които, като се вземат предвид платформите, кампаниите и лидерите им, могат да бъдат определени само с една дума - патология! Патологията на българският политически феномен продължава да произвежда странни животински видове в общественото пространство.


До кога, чудя се?


Казват, че победителите не ги съдели. Но ние си знаем, че и тази максима трае само за три дни, точно колкото онова “чудо” от народната ни поговорка. 


А после? 


Ето един малък reality check quiz: 
- Мислите ли, че престъпниците са уплашени от Б.Б.? 
- Мислите ли, че собствениците на малки бизнеси са вдъхновени и очакват истинска дясна политика на намаляне на данъчното бреме (разбирай осигуровки и всякакви други държавни рекети измислени от икономисти, завършили планово стопанство в Москва и други братски Меки)? 
- Мислите ли, че корумпираните държавни чиновници са изтичали до най-близкия манастир вчера вечер, покаяли са се и с нови, пречистени души вече са решили да не злоупотребяват с положението си?

Бойко Борисов харесва да се представя като “десен”. Ето това е, което кара стомаха ми да се свива на топка. Понеже не виждам просто КАК именно Бойко Борисов е стигнал до “десните” си убеждения, като изучавам политическата му траектория, изказванията и делата му. Бих приел който и да е за десен, стига да го чуя, че говори ясно за принципите на свободното общество, върховенството на закона, свободните пазари, умалената държава - всички тези фундаменти на това, което наричаме демокрация и това, което характеризира класическия либерализъм.


Според мен лъча надежда в края на тунела се казва Мартин Димитров и каквито подобни на него реални, нормални, явно интелигентни и честни хора се озоват в позиции на власт в това правителство. Ясно е обаче, че това ще са най-много един, два или няколко "лъча". За светлина е обидно да се говори, като се вземе предвид генезиса на ГЕРБ и неговите функционери.


А онези другите - Доган, Станишев и компания, те знаят как да се свият за време, да паразитират, да словоблудстват във и извън парламента и да изчакат следващият си шанс да се върнат на власт.


Това е, което не трябва да забравяме. Добрата вест е, че тези избори купиха на нацията малко време, в което трябва да продължим да информираме, образоваме и събуждаме гражданското общество, хората. Да запознаем възможно най-много с принципите на свободното общество, някои от които споменах по-горе: правата и свободата на личността, свободният пазар, върховенството на закона, намаляване на ролята на държавата, включително чрез намалянето на икономическото робство, което в момента убива всяка инициатива и други.


Така, че - време е да запретнем ръкави и да работим, всеки според възможностите си, за това в следващите четири години България да направи своят избор за това да бъде свободно и справедливо общество, което просто НИКОГА повече няма да позволи Жан Виденовци, Станишевци, Догановци и Гоцета да получават дори минимален шанс да се доберат до властта.

Престъпник в Парламента !

Невинен до доказване на противното !
Това е максима , валидна за всеки предполагаем престъпник или закононарушител в едно цивилизовано общество.
Когато обаче , "противното " бъде доказано, невинният се превръща във виновен.
Следва справедливо наказание.
Това е в цивилизованите или иначе казано демократичните общества.
Но какво се случва у нас, в България?

Нека погледнем към Парламента - лицето на нацията !

Престъпник № 1- ВЛАДИМИР КУЗОВ





Обвинен и признат за виновен за хомосексуални действия с малолетно 14 годишно момче. Осъден на 3 години затвор.
На 18.02. 2009г, съдът отменя ефективната присъда на депутата .
Вместо да лежи в затвора за педофилия Кузов остава с 3-годишна условна присъда, за която ще има 5 годишен изпитателен срок.

Според върховния съд подсъдимият бил с положителни характеристични данни, с чисто съдебно минало, с висока степен на образование, трудово и социално ангажиран, което съдът преценява като смекчаващи обстоятелства.
Кузов нямал други противообществени прояви и можел да се поправи и без да лежи в затвора. Затова и не се налагало да бъде изолиран от обществото.
Решението на съда е окончателно.


Престъпник № 2 - ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ.



Народен представител в 38-то Народно събрание.
През 1999 година , имунитетът му е свален , а през 2000 г е осъден ефективно на 6 години затвор и парична глоба по обвинения в побой , отвличане и рекет.
Три години по - късно е освободен от затвора условно за добро поведение и положен труд.
През 2005 година вицепрезидентът Ангел Марин го помилва, с което се премахва остатъка от присъдата.
Тава дава възможност на Дон Цецо да се кандидатира отново за народен представител , което той и прави.
Оглавяваната от него "Евророма " обаче не успява да мине 3% бариера и Цветелин Кънчев не е избран отново за народен представител.


Престъпник № 3 ФИДЕЛ БЕЕВ

Бивш кмет на Велинград и настоящ депутат от ДПС.



На 9 юни 2003 г. на изхода на Пазарджик до село Ивайло, на територията на бензиностанция, която е негова собственост, е пребил и заплашил с убийство две момчета - Костадин Писков и Райчо Низамов.
Вследствие на побоя Писков е със спукано тъпанче, рана на главата, нанесени са му множество юмручни удари. Фидел Беев го е ритал и псувал, наричайки го гяур. Райчо Низамов е получил заплаха за убийство.

Беев е осъден да заплати обезщетение в размер на 3 хиляди лв.


Престъпник №4 - 100 НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ПРИЕЛИ ПОПРАВКАТА "ВАНКО 1"




Емблематичната поправка "Ванко 1" в НК, гласувана без никаква дискусия, осигурява минимални присъди за всеки сводник, за когото прокуратурата не може да докаже, че е насилвал жени да проституират с помощта на наркотици.

Скандалният текст отменя възможността сводниците, които са накарали да проституират повече от една жена или са насилвали непълнолетни, да бъдат наказвани с от 10 до 20 години затвор. Така съдът е принуден да ги наказва с до 6 години лишаване от свобода, и то само ако има доказателства, че са действали с користна цел.
Какви ли други цели , освен користни би имал един сводник ?!!!! (някой може ли да ми отговори?)

Престъпник № 5 - депутатите приели поправка по чл.157 от НК.


Чрез тази поправка , е намалена възрастта , при която едно лице подложено на сексуална злоупотреба е третирано като дете.
Думите "16-годишна възраст" са заменени с "14-годишна", което променя и степента на наказанието спрямо насилника.

В същото време според Закона за закрила на детето "дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години"

Престъпник № 6 ..............

Всички , злоупотребили със служебното си положение, участващи в корупционни схеми, предатели, крадци ....

Няма да ми стигне място да опиша всички.

........

Това е лицето на Българският Парламент.
Тъжно и трагично!
Това са хората които избираме да ни управляват отново и отново!
Дори не е нужно да си политически активен за да видиш, че там в Парламента , скрити зад депутатски имунитет се подвизават педофили, побойници, насилници, крадци ......

Може би ще кажеш " Не всички са такива " - Да, така е! Не всички са такива.
Или може би ще кажеш : "Ами всички са такива! Нищо не може да се промени!"

Всъщност - Може!

Може да събудиш в себе си НЕТЪРПИМОСТ и НЕПРИМИРИМОСТ !
Може да захвърлиш страха и апатията , и следващият път , когато група патриоти излязат на площада за да поискат сметка (и оставка ) - да излезеш с тях!
Може да поискаш СВОБОДАТА и да дадеш своя дял за да я има цялото ни общество!

ЗА ДА ПОБЕДИ ЗЛОТО Е НЕОБХОДИМО САМО ЕДНО - ДОБРИТЕ ХОРА ДА НЕ ПРАВЯТ НИЩО !

Едмънд Бърк