Изповедалнята на "толерантният" българин

Една от любимите мантри на мнозина щатни пропагандатори позиращи като журналисти из българските медии е темата за "толерантноста" на българина. Понякога тя се определя като "прословута". Интересното е, че почти никога не се влиза в подробности и подробни разяснения точно за каква толерантност става дума що се отнася до българина, ако въобще може да има такова обобщаващо понятие. Расова, етническа, религиозна, между половете? Будните от нас разбираме добре, че толерантноста като понятие може да има смисъл само ако се поясни за каква категория се отнася.

Но в честите хвалби за българската толерантност най-често не се пояснява за каква толерантност става дума. Обикновенно претенциите са за толерантност спрямо други култури, раси и религии. Може би. Ако обаче си стоят там където им е мястото и ако не се опитват да са фактор в пространството, което сме маркирали като "наше".

Та, може и българите да са много толерантни към индииците например...но ако си стоят в Индия. Ако вземат някои от тях да се разпилеят по света, да се опитат да се заселят тук и там, да станат чергари и в края на краищата "цигани" - край на толерантноста!

Да, приятели, за разлика от цял куп колеги български "пастори", на чието пренебрежително отношение към ромите съм ставал свидетел лично, аз имам реална любов към ромският народ. Някои от най-добрите ми приятели са роми. Това са едни от най-уникалните хора, които някога съм срещал по лицето на земята. В много нации по света ромите са оценени като истинско богатство за културата на даденият народ.

Но в "толерантна" България това не е непременно така. Разбира се има и други страни, в които има расистко и дискриминационно отношение към ромите. Но с това ли ще се оправдаваме и докога? Или ще продължаваме да си затваряме очите пред явният расизъм и омраза на етничека и расова основа, дълбоко вкоренена в сърцата и умовете на хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди или може би дори милиони българи. Само Бог знае цялата истина и цялата бройка.

Това, което ние знаем идва до нас като информация от време на време чрез различни социологически проучвания, които отново и отново показват колко много предразсъдъци имат все още огромен брой българи спрямо ромите.

Другият прозорец са коментарите по интернет форумите. Там, окрилени от протекцията на анонимноста, българина изповядва това, което никога няма да чуем ясно заявено като официална позиция. Съмнявам се обаче, че в тази импровизирана изповедалня на "толерантният" българин се извършва каквото и да е пречистване!

В подкрепа на тази моя позиция, моля изтеглете този pdf файл и обърнете внимание на очертаните с червено коментари към наскоро публикуваният материал за разбита мрежа от педофили в Германия. Това не са разбира се единствените "интересни" коментари, просто едни от тях, има и още такива.

Успокояващо е, че има и коментари, които издават здрав разум и дълбоко възмущение от злото на педофилията, без значение от това от кой етнос са пострадалите. Но докато в нашето общество има такива, които са заслепени от собствената си расова заблуда и омраза, ние не можем да останем мълчаливи.

Заключенията да направи всеки за себе си.

Линка към материала е тук.

ЗАБЕЛЕЖКА: Предупреждаваме ви, че някои от коментарите са с нецензурно съдържание!

Странни неща се случват

Тези дни медиите бяха заляти с новини за бомбените взривове в два нелегални публични домове в центъра на София. Часове след инцидента вътрешният министър Михаил Миков съобщи, че взривените заведения са били наблюдавани от полицията, защото там имало лица, срещу които се водели досъдебни производства. В същото време министърът нарече странно твърдението за "съществуването на широка мрежа от бардаци в центъра на София."

В предаването “Булевард България” на Re:TV с водещ Иван Бедров на 8 септември, Тихомир Безлов от Център за изследване на демокрацията, съобщи че между 100 и 150 са фунциониращите в момента нелегални публични домове в столицата, във всеки от които за заети средно по десет души.

Той спомена и за съществуващото "отчитане нагоре по системата” - полиция и т.н. Това не е тайна за никого и подобни признания не веднъж са ставали обществено достояние. В случая странна се оказва реакцията и изказването на вътрешния министър, неговата неинформираност по отношение дейността на подобни стрийптиз клубове, които на всичкото отгоре са наблюдавани редовно от полицията. Възможно ли е вътрешният министър да не е запознат и да е изненадан от дейността на тези заведения в столицата при положение, че полицията ги следи? Звучи невероятно за да бъде факт.

В статия в «24 часа» от вчера (9.09.2008) “Сутеньори с лоби при депутатите спряха закон” окрилени от случката с взривовете инициаторите на сформиралата се минатата година работна група за подготовка на закон легализиращ проституцията - заместинк министърът на МВР Камен Пенков и депутатът Светослав Спасов - отново подеха пропагандата в медиите. Кметът Борисов също подрепи легализирането. (горко ни ако ГЕРБ вземе властта)

Изводите от конференции и кръгли маси проведени през изминалата година, включително заключението, до което самият министър на вътрешните работи достигна, а именно че легализирането на сексуалната експлоатация е престъпление и заяви това публично в присъствието на президента, министри и депутати през откомври толкова бързо загубиха смисъл и значение.

Истината е, че не сутеньори спряха работата по изготвяне и приемане на проектозакона за легализиране на проституцията. Дефакто те се явяват едни от най-потърпевшите от това групи, които понастоящем се налага да плащат “нагоре по веригата”. При легализацията законово и необезпокоявани от никого зад скромната официална фасада на бизнеса ще прикрият истинските му размери и ще имат възможността да го разрастнат в неограничен мащаб, както практиката по света показва (Холандия, Гърция, Германия, щата Виктория в Австралия и др.).

А заблудата, че органите на властта ще го контролират с легализацията е толкова плоска. Държавата ще го контролира, колкото контролира и компаньонките в момента, от които само две са решили да платят патентия си данък, но уви, не за дълго.

Ако в съседна Гърция по малко от 5% от този бизнес е на «светло», въпреки законовите рамки, освен превръщането на България в дестинация за секс-туристи и педофили и увеличаване трафика на жени и деца и всички физически и психологически последствия от това какво друго би се случило?

Михаела Джоргова

"Искам да играя с топката"

Един паралел между футбола и църквата в България

Преди броени дни завърши първият мач на националния отбор по футбол от квалификациите за Световното първенство срещу състава на Черна гора. На терена имаше два отбора, този на опитните и можещите, но нежелаещи да играят, и друг на не толкова опитните, но изгарящи от желание да играят и да победят.

Не бих се определил като голям футболен почитател или поне не дотам, като един наш сънародник, който в интервю наскоро с вълнение сподели, че е успял да се прекръсти на Манчестър Здравков Юнайтед. Както беше писал Алеко Константинов, "Разни хора, разни идеали".

Гледайки тази футболна среща се замислих за идеалите на църквата. На терена присъстваше български отбор от талантливи, задоволени и финансово обезпечени футболисти, на които им липсваше желание за игра. Отбор, който изглеждаше унесен, анализиращ това, което им се случва, чудещ се от къде се появяват свирепите атаки на противника. Помислих за това къде са бащите на футбола в България, които би трябвало да са стратезите и мотиваторите на отбора!?

Наскоро в пресата се появи изказването на Борислав Михайлов, който развълнувано сподели, че най-вълнуващият му ден откакто е председател на БФС бил подписването на рекордния договор, за над 100 милиона лева с частна телевизия за предоставянето на правата за излъчването на българското първенство. Считам, че това помага да си отговорим на въпроса къде са бащите във футбола. Там, където са сърцата им.

Поглеждайки църквата, ние виждаме отбор, от талантливи професионалисти, всеки от които работи здраво за своята кариера и себереализация, а когато се наложи да играе за целите на Божието Царство минаващи отвъд личния му интерес, се чуди как се е озовал на терена.

Днес в църквите ние имаме отбор от задоволени християни, които играят в техните "клубни" отбори и се трудят здраво, но "националният" отбор на Божието царство е назад в техните приоритети.

Когато търсенето на Божието царство не е приоритет за нас, ни остава само да анализираме и високоумстваме "защо и как нещата не вървят в църквата?". Форма на самозаблуда, прикриваща липсата ни на плам и желание за напредъка на Божието царство, следствие на грешни приоритети в живота ни.

В последните минути на мача между България и Черна гора, се появи български футболист, който явно искаше да играе с топката. Той буквално отне топката на канещия се да изпълнява пряк свободен удар негов съотборник и изравни резултата, като отбеляза гол. В радостта си съблече фанелката си, а на тази под нея беше изписано "I love you Jesus" (Обичам те Исус).

Без да навлизам в християнски сантиментализъм или в коментар на случката, мога само да кажа, че както в ситуацията на терена така и в църквата има хора които желаят да играят с топката. Някой, който ще я вземе от онези, които се правят че играят и ще отбележи гол, търсещ първо Божието царство, а не единствено своя личен успех.

Ще играем ли така, или ще си избираме за капитани, онези от нас, които въплащават така бленувания от нас просперитет. Това, че си "преуспял" в личен план, не непременно те прави добър лидер и капитан. Понеже капитаните не играят за себе си, а за отбора.

И ако се всички звезди на успеха, си вдигнат фанелките, под колко от тях на сърцата им ще бъде изписано "Обичам те Исус"?

Александър Джоргов