Насилствено християнство

от Христо Кънев, баща

На последното заседание на Светия Синод на Българската православна църква е взето решение за провеждане на национално литийно шествие, което да подкрепи задължително обучение по религия-православие в българското училище.

Случая не е прецедент. Историята на земите ни е пълна с "християнизиране" чрез насилие. Мнозина властимащи бъркат ролята, в която са поставени и започват да се вживяват в спасители на всичко живо, но - според своите виждания!

Основата на демокрацията е правото на избор. В медицина, религия, обучение, отделната личност може да избере. Правото на избор или свободната воля е едно от нещата, върху които дори и Господ не посяга. Той каза на човека да избере, а след това да носи последствия от своя избор.

БПЦ обаче подскочи по-високо и от Господ. Напълно противоположно на всички образци на демокрацията, на справедливото общество, на правото на личността да избира, да носи отговорност за избора си, БПЦ реши, че нашите деца ще учат задължително религия - православие.

Аз съм християнин, според религиозните си убеждения. Искам децата ми да знаят и да се придържат към християнските библейски ценности, да знаят за Бога. Но задължителната религия-православие ми прилича на задължително здравеопазване от вида - този е твоят лекар и това е - няма друг!

Днес ли нашата БПЦ започна да развива тези насилствени идеи или отдавна са чакали удобен момент за религиозно насилие над съгражданите си над народа?

Възмутен съм от проявената склонност към диктатура и опит за поредния кръстоносен поход. Доброто не се постига чрез насилие, а чрез любов!

Ден за благодарност

Америка празнува Денят на Благодарноста!

За сухите историческите факти засягащи този национален за САЩ и Канада празник, можете да прочетете тук. Това беше едно от по-добрите представяния на историческата страна на празника, които намерих онлайн на български.

Секуляристите биха искали да представят този празник като празник изцяло свързан с есенната жетва и нищо повече.

Но на кой благодари Америка в Деня на Благодарноста?

Благодараноста по правило е към някой, а не към нещо. Само хора, които не познават цялостната история на заселниците в Новия Свят, биха претендирали за това, че едва ли не Деня на Благодарноста е видите ли някакъв си езически празник, в който благодарим на дърветата и на земята за това, че са ни дали своите плодове.

Нека се взрем малко по-отблизо в детайлите на тази история.

От Стария свят към Новия - в търсене на духовна свобода

Пилигримите са били британци, първоначално забегнали от Англия в Холандия в търсене на религиозна свобода. Правят опит да се установят, но въпреки толерантноста на холандците не възприемат тяхната култура, която считат за твърде безбожна. Пилигримите, членове на Английската Сепаратистка Църква, сключват договор с британска компания, която се съгласява да финансира пътуване до Америка с цел установяване на колония. ЖЗаселниците, 102 на брой, пристигат в Америка на 11 декември 1620 година. Едва оцеляват своята първа зима; за една година погребват 46 души.

Уилиям Брадфорд, губернатор на колонията, установява връзки с местните индианци, които учат заселниците как да ловят местния дивеч и как да отглеждат местни култури като царевица, тиква и други. Жетвата на първата есен след заселването е обилна и заедно с 90тината индианци, пилигримите празнуват тази своя победа и оцеляване.

Картофите по онова време, все още ново откритие, са били считани от европейците за отровни. Традицията на това да се яде тиква идва от факта, че тиквата е била основно ястие за пилигримите в онази първа есен. Те не са имали брашно, масло, мляко и други иначе основни продукти, поради факта, че една година не е била достатъчна за тях да отгледат която и да е от тези животински или растителни култури, нехарактерни за местната територия.

Брадфорд обаче свиква тържеството, което трае три дни. Праща мъже от стана на лов за местни птици и дивеч. От там идва и традицията на пуйката. Термина “пуйка” по онова време бил ползван от пилигримите за диви птици като гъски и патици. Най-вероятно трапезата на този първи Ден на благодарността е била богата на риба, къпини, морски рак и сливи.

Няколко думи за Брадфорд: роден в Англия през 1590 година, той е бил член на църквата Скруби (Scrooby Separatist Congregation). Една извадка от журнала на Брадфорд ни разкрива есенцията на дълбоката вяра, която е водила заселниците в това тяхно начинание:

“Едната страна [реформаторите], се бореше за това да има правото да се покланя на Бог по правлния начин и да установява доктрината на Христос в църквата според семплоста на Евангелието, без да е смесна с човешки изобретения; да има и да бъде управлявана от законите на Божието Слово, разпределно във и чрез офисите на (служенията) на Пасторите, Учителите и Презвитерите, т.е. чрез Писанията.

Другата страна [Англиканската църква], колкото и да го прикриваше, се опитваше да установи епископално достойнство (по подобие на папата), с голямата си власт и юрисдикция под техен контрол; с техните закони и канони и церемонии; с доходи и богатства, които им осигуряваха подчинени служители; чрез всякаки подобни средства, които поддържаха тяхното антихристко величие и ги овластиха с господарска и тиранична сила да преследват бедните Божии служители.” (Източник: The Journal of William Bradford).

Несъмнено Брадфорд е и един от авторите на договора от Мейфлауър (The Mayflower Compact), който се счита за първия документ обозначаващ основаването на т. нар. Нов свят.

Установяването на Деня на благодарноста като национален празник е заслуга на президента Джордж Уошингтън през 1789 година, когато той издава Прокламацията за Дена на благодарността като ден за молитва и благодарност към Бог.

“Задъление е на всички народи да признаят промисъла на Бог Всемогъщи, да се покоряват на Неговата воля, да бъдат благодарни за Неговите добрини и смирено да призоват Неговата протекция и благоволение.

По тази причина и поради това, че и двете камари на Конгреса, чрез тяхната обща комисия ме помолиха “да препоръчам на народа на Съединените Щати ден за обществено благодарение и молитва да бъде спазван, призанавайки с благодарни сърца многото явни благоволения на Бог Всемогъщи, особено тази, че им даде възможност мирно да сформират такава форма на управление, че да е за тяхната безопасност и щастие:”
И така, препоръчвам и потвържавам ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯТ ДЕН НА НОЕМВРИ да бъде ден посветен от народа на тези Щати в служение на това велико и славно Същество, благородният Автор на всяко съществуващо добро, което е било, което е и което някога ще бъде; всички ние нека се обединим в това да му отдадем нашите искрени и смирени благодарности за Неговата грижа и протекция спрямо този народ дори и преди да беше станал нация. За явните и многообразни милости и благодатно предразположение на Неговата промисъл в протичането и завършването на последната война, за голямата степен на спокойствие, единство и изобилие на които се наслаждаваме; за мирният и рационален начин по който сме успели да установим различни конституции за нашата сигурност и благоденствие; и в частност за националната ни конституция, която беше наскоро въведена за гражданските и религиозните свободи, с които сме благословени; за средствата за добиване и разпространяване на полезно знание; и по принцип, за всички велики и разнообразни благоволения, които Той е решил да ни даде.

Така, нека се обединим в това смирено да предложим нашите молитви и ходатайства на великият Господ и Управител на народите; умолявайки го да опрости нашите национални и други прегрешения; да ни даде, било то в обществени или лични дела, да изпълним нашите много и свързани задължения правилно и изрядно; да направи нашето Национално Правителство благословение за всички хора, като бъде Правителство на мъдри, справедливи и конституционни закони, точно и вярно приложени и възприети; да защитава и води всички други управници и нации (особено тези, които са показали добрина към нас), и да ги благослови с добри правителства, мир и съгласие; да разпространява знанието и приложението на истинската религия и добродетели; както и да умножи научните постижения между тях и нас; и по принцип, да даде на цялото човечество такава степен на просперитет във времето, както само Той намери за добре.

Написно от моята ръка в град Ню Йорк, 3ти Октомври, Господнята година 1789."


Днес милиони американски семейства ще се съберат около празничната трапеза. В нашето семейство това е също неизменен обичай. Пристигат братя и сестри от други щати. Трапезата е изобилна: пуйка с пълнеж, тиквен пай и много други вкуснотии. Преди обаче да е започнала вечерята, всички, вярващи и невярващи, протестанти и католици, либерали и консерватори (да, нашето семейство е много разнообразно) един по един вземат по минутка да споделят всеки за какво е благодарен през изминалата година. Следва обща молитва на благодарност и чак след това идва ред на трапезата. По късно всички се отправят към телевизора за традиционната футболна игра, която е станала част от традицията на деня за последните няколко десетилетия.

А България?

Днес, в Деня на Благодарноста, аз съм благодарен на Бог за семейство и роднини, за приятели и за всички Божии благословения.

Благодарен съм и за родината си, за народа ни, за бъдещето, което Бог има за нас. Ще дойде ли ден, в който българският Парламент да прати на президента указ, чрез който да изисква от Президента да установи национален ден за молитва, покаяние и благодарние към Бог Всемогъщи?

Не знам, но си струва да си зададем този въпрос.

Мнозина биха казали: “Защо е нужно такова лично нещо като вярата в Бог да се институционализира?”. В Библията обаче ясно виждаме, че Бог, който освен, че желаеше всеки да го почита в сърцето си и да има собствената си вяра, издаде и повеля за това израилтяните да го почитат и като общество.

Възприемането на национален Ден на благодарността би бил един от начините българският народ да се обедини около християнските ценности, за които толкова много се говори иначе. Не празник забулен в религиозни ритуали и молитви изговорени на неразбираем език! Благодарноста може само да прелива от сърцата на всеки един от нас, от най-силните на деня, до най-слабите и уязвимите.

Наскоро проведеното запитване по Туитър, което можете да видите тук, показва доколко сме объркани по темата. Ето и някои от коментарите:

"На кого ще благодарим?" - Добър въпрос. Предлагам да благодарим на Бог, който е създал цялото това нещо наречено творение. Какво мислите?

"Какъв ще е смисълът на подобен празник?" - Виж статията по-горе.

"Ние не сме като американците, трудно благодарим" - Ами никога не е късно да станем по-благодарни като хора и като нация.

"Би било хубаво но не е в културата ни" - Именно! Исторята на празника показва, че не е бил част и от културата на Америка. Идеята ражда промени.

"Стига сме вземали празници от американците. Нашите ги забравихме." - Корекция: нямаме НИТО ЕДИН празник, който да сме взели от американците!

Все пак, 38% от отговорилите смятат, че трябва да имаме такъв национален празник. Предполагам следващото запитване ще е въпрос дали им харесва текста на Декларацията на Дж. Уошингтън.


Георги Бакалов (с) 2009

Сектите имали план как да ни превземат...

Това заглавие не съм го измислила аз. Вестник "Труд" го публикува тази събота. И да не вземе да заведе някой дело срещу вестника, той само цитира, преразказва казаното от свещеноиконом Силвестър от Сливен, по време на провелия се същия ден в София семинар на тема "Образователните институции като цел на сектантската дейност".

Да се смееш ли, да се плашиш ли, да бягаш ли, да се спасяваш ли... въобще какво да правиш? Вече параноята с "регистрираните" секти, които "удрят методично върху православието" до толкова се изтърка, че редакторите залагат на гръмки заглавия, за да привлекат вниманието на читателя. А в материала, материал няма! Блудкавост, без форма и съдържание.

Нали за да се обедини нацията трябва да се намери общ враг! Но голямо неудобство е за управялващите да ритат срещу корупцията, понеже тя от край време не желае да стане от стола на управлението. Затова врагът в лицето на "сектите" е като добре обучен келнер на повикване. Щом щракнеш с пръст той се появява. И служи чинно, защото за подобни материали пари винаги са се намирали и ако съдим по историята - винаги ще се намират.

Доста ме развесели въпросното заглавие... Звучи ми като "Извънземните имали план как да ни превземат". И едното и другото винаги е актуално, щом става дума за живота ни и някой ще ни "превзема".

А и след като наскоро Ватикана заяви, че вярата в съществуването на извънземните не е небиблейска, новината определено щеше да хване "декиш", както казва народа.

Да погледнем заглавията на "българските патриоти" от в. "Атака" от 16 ноември например. Звученето им е още "по-страшно" и се сипят като серия от словестни куршуми: "Секти заплашват духовните ценности на нацията ни", "Опасни секти промиват мозъците на децата в българския разграден двор" и "Секти рушат българските семейства". Те, разбира се, дават и рецептата за изход от ситуацията... "Изходът е незабавното създаване на защитно законодателство срещу нахлуването им на българска територия, преразглеждане на регистрациите, повечето от които трябва да бъдат анулирани, а дейността на сектите да се забрани и преследва строго."

Ако зависеше от Атака, щяхме да имаме "Атако-крация", и всеки, който не е атакист (разбирай краен националист) да му мисли къде и как ще се спасява.

Вeстник "Атака" ни информира, че същият свещеноиконом Силвестър разказал по време на семинара "свои примери за контакт с хора от секти" и продължава "например в едно семейство, в което единият от съпрузите е християнин, а съпругата е от групата на петдесятниците, се е наблюдавал опит за натиск от страна на съпругата и опит за настройване на децата от брака срещу бащата, който не е от тази група."

И само защото съпругата не е православна, свещеноиконом Силвестър й лепва етикета "секта". Слаба обща култура г-н Свещеноиконом - петдесятната група, за която говорите не е опасна, напротив тя е полезна и градивна за обществото ни и е част от протестантството.

Но кой днес и коя медия, обслужваща властта има интерес да повиши общата култура на българина по въпроса за трите клона на християнството. Не и БПЦ, не и "държавата", защото колкото по-невеж е българинът, толкова по-лесен е за манипулация. И колкото повече се държи в страх и животът му се сведе до борба за оцеляване, толкова по-малка е вероятността да си надигне главата, току виж променил статуквото... или поне нечий живот.

Толерантността ни не е свобода - за сектите, ДПС-тата и подмяната на идентичност

в. Седем | Галина МОМЧЕВА | 2009-10-14 | 04:06:25



Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.

Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.

Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.

Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.

Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.

Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.

И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...

Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...

Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.

И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.

Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.

Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!

Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.

Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.

Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.

Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.

Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".

Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.

Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.

"Попът дойде в нашата стая и започна да ни пръска с някакъв копър!"

Първият учебен ден за моето дете се оказа ужасяващ, а не мотивиращ.

В училище ОУ "Свети Княз Борис I" в гр. Бургас смела инициатива на православната църква, приличаща повече на православна хайка, сложи началото на учебната година.

"Дядо поп се разхожда с някакъв копър и ни пръска" коментараха деца от училището.

Всички чуха как поканеният православен служител се моли децата да останат в православната вяра.

Аз като родител задавам въпрос: Кой днес определя вярата на моето дете? Ако бяха извикали един ислямски имам щях ли да мълча?

Верският избор според Конституцията на България е суверен. Родителите са отговорни за верското убеждение на своите деца, докато детето стане пълнолетно.

Днес, в първия учебен ден православната църква, общинската администрация, училищната управа и ние - премълчаващите родители дадохме пример на децата си - научихме ги на насилие.

За да не бъда погледнат като закоравял атеист, ще кажа, че според мен вярата е определяща за живота на всеки. Но също вярвам, че е небожествена в нейната насилствена форма.

Нали вярата е въпрос на избор в България? Или не?

Нали Конституцията на РБ е онзи документ, който да спазват всички живущи и обитаващи територията на България? Временната админстративна власт днес или верското убеждение, било то и доминатно в България към момента, дават ли право закона и устоите ни като нация да бъдат потъпкани?

Устройството на Република България е светско по своят характер. С какво ние в нашата православна християнска вяра се различаваме от крайно фанатизираните верски групировки, които упражняват различни форми на насилие, за да бъде тяхното верую?

Вчера, в първия учебен ден, бяхме свидетели на поредното насилствено покръстване.

Дали в детския ум освен копъра, не отеква и мисълта "насилствено православие"?!

от Христо Кънев, родител

Да спечелиш губейки

През изминалата седмица фокусът на телевизионните прожектори в САЩ се насочи върху 22-годишната Кери Прижън, която спечели титлата Мис Калифорния 2009 г. Повод за това стана нейният непринуден, но честен отговор, на въпрос за отношението й към гей браковете.

На въпрос на Перез Хилтън, защитник на гей-активистите и един от съдиите в конкурса дали останалите американски щати би трябвало да последват примера на щата Вермонт, който е четвъртия щат легализирал еднополовите бракове, тя отговори: "Страхотно е, че американците могат да изберат едното или другото. Живеем в страна, където можеш да избереш хомосексуален или хетеросексуален брак. И знаете ли какво, в моята страна и в моето семейство аз мисля, и вярвам, че брака трябва да бъде съюз между мъж и жена. Не желая да засегна никой от вас, но това е начина, по който аз съм възпитана и аз вярвам: че трябва да бъде между мъж и жена."

Този отговор предизвика силно възмущение сред не малка група от присъстващите, въпреки че преди броени месеци в щата Калифорния се проведе референдум, на който мнозинството не пожела да узакони еднополовите бракове. Това бе ясен и красноречив сигнал за това каква е позицията на обществото по този въпрос. Политически "некоректния" отговор на Кери Прижън обаче раздвижи водите и предизвика серия от събития и случки.

Тя бе обвинена в политическа некоректност и имаше вероятност да й бъде отнета титлата "Мис Калифорния." Въпреки силния натиск от либералната общност, Доналд Тръмп - собственик на конкурса, реши че титлата трябва да остане нейно притежание. Тук е важно да се отбележи, че за изяви, в които се изисква публична представителност и изразяване на позиция по подобни въпроси организацията собственик на конкурса ще изпраща някоя от двете и подгласнички. Бившата Мис САЩ, която е и един от двамата изпълнителни директори на организацията подаде оставка за това, че Тръмп е оставил короната в "будещата противоречия Пижън".

Гневът спрямо отговора на Прижън от страна на хомосескуалната общност излезе от всякакви разумни граници. Стигна се дотам, че Перез Хилтън яростно я нападна в блога си като използва една от най-силните обиди за жена в Щатите, наричайки я "кучка". И всичко това, само поради факта, че е събрала смелост и е решила да каже мнението си за семейството - откровено и честно, отговаряйки на зададения й въпрос.

Невероятно е докъде може да стигне на пръв поглед привидната "любезност" на хора искащи толерантсност и свобода и незачитащи същата тази свобода на мнозинството.

Впечатляваща бе реакцията на Прижън. В телевизионно интервю в студиото на Fox news тя сподели: "За мен е такова голямо благословение да изкажа вярата си по националната телевизия и аз се гордея с себе си. Не съжалявам за нищо."

В интервюто си 22-годишната Мис Калифорния насърчава младите момичета и момчета да следват сърцата си и да останат верни на себе си, да не се страхуват и да бъдат безтрашни.

На въпрос какво е нейното послание към младите хора, подложени на натиск от техните връстници за употреба на наркотици и преждевременни сексуални отношения, тя отправи следния призив: "Не оставяйте никой да дойде между вас и вашата вяра и убеждения. Останете верни на себе си и не правете компромис с никой и с нищо. Аз не направих компромис за короната МИС САЩ".

Смелото решение на Прижън да каже това, което мисли и вярва за брака, й коства короната Мис САЩ. Съзнателният риск, който тя пое да остане вярна на себе си и убежденията си, са вдъхновяващи. Не са много хората днес, които биха го направили и които са готови да отстояват публично убежденията си. С постъпката си тя даде достоен пример и се превърна в герой. Тя загуби титлата, но спечели сърцата на мнозина, което е много по-ценно от фалша, политическата коректност и продажност. По-ценно от кратковременните "титли", които този свят може да ти даде.

Михаела Джоргова

PS Друго интересно интервю по темата от TV FOX news можете да видите тук

До нашите поддръжници

Повече от ясно е, че като служение имаме както настроени опоненти, така и верни поддръжници. Така е било вече за известно време, така ще бъде и за доста време напред. В един идеален свят опонентите ни биха ни дали шанс да представим своята позиция и аргументи и биха се опитали да ни разберат. Света обаче не е идеален и това скоро няма да стане. Нито пък това е причина ние да мълчим и да не адресираме ставащото.

Този материал е насочен към нашите поддръжници.

---

от Георги Бакалов

Подновената медийна кампания "анти-секти" е всъщност един от многото социални проблеми в България, който обществеността не успява да диагностицира правилно. Или най-малкото - тези, които могат да го диагностицират правилно нямат глас на равни начала с гласовитите пропагандатори, които грачат своите заклинания надлъж и на шир по родния ефир когато пожелаят. По принцип, едно общество, което уважава себе си, рано или късно ражда личности, които превъплъщават достойнството на нацията. Именно такива личности придават стойностност на институциите. Чак тогава институциите могат да бъдат гарант за общественият морал и ред. Такива личности, ползващи се с доверието на обществото, биха могли да изиграят една неформална арбитражна роля, която да намали социалното напрежение по темата, като правилно анализира реално несъществуващият проблем.

В едно общество обаче, като настоящето в България, в което нихилизма е заел мястото на "Отче наш..." на ежедневна основа, диагностицирането на социалните проблеми и дисбаланси е делегирано на "експерти" и власт имащи, без значение дали те са обективни, квалифицирани и търсещи благоденствието на цялото общество. Нищо такова. Обществото ни е една джунгла, която функционира по закона на по-силният - нещо видно както по улиците и поведението на хората с по-големи и скъпи коли спрямо по-невпечатляващите ги автомобилни събратя, така и на най-високи нива на властта.

Това си е наша семейна мръсна тайна, така да се каже, която само ние си знаем колко дълбоко е вкоренена в общественото и личното самосъзнание на хората.

Именео поради това, нито личности, нито институции пожелаха, или показаха воля да избършат срама от кампанията "анти-секти", която се разрази след 1993 година. Този срам продължава да цапа държавните ни институции, медийните издания и в края на краищата националната ни съвест.

Успяхме, видите ли да позамажем положението с човешките права, да се нагодим за пред европейските изисквания, част от които свободата на вероизповеданието. Но само ние си знаем колко ненавист, мнителност и крайни отношения срещат набедените за "сектанти" в Българското общество. И защо не? След хиляди статии, стотици радио и телевизионни "разследвания" и скалъпени пропагандни материали, обществото е убедено, че "сектите" са проблем и то един от най-лошите.

Компромата "секти" е доказан. За него антидот все още няма. Самостоятелно, критично мислене в хората по теми като тази е все още рядкост. Това "анти-сектантите" знаят много добре. Те знаят, че това е психологическа война и че отровят ли умовете на хората, няма голямо значение дали историите са верни или не.


КЪДЕ СА ИСТИНСКИ СВОБОДОМИСЛЕЩИТЕ?

Не се намериха истински свободомислещи личности, нито във властта, нито в медиите, които да анализират правилно грозотата на тази малка мръсна война, която крайни националисти, православни фундаменталисти-зелоти и бивши ДС-та, разпръснати по медиите и властта, спретнаха и изпълниха перфектно.

Не се намериха, вече цели близо 20 години личности, които да издигнат пред цялата нация знамето и визията за истински свободното общество. Личности, които да разбират добре същността и ценността на свободата, като единственият морален фундамент, които може да оправдае националното самочувствие и величие на един народ. А част от тази свобода и това свободно общество е и свободата на вероизповеданието.


ОБЩЕСТВЕНАТА СЪВЕСТ

От една страна проблема с проблема е, че всъщност няма проблем. Някои хора, като повтарят хиляда пъти един и същи мантри на лъжи и клевети, започват наистина да си вярват, че има проблем. Че имало някакви видите ли опасни секти, които отвличали деца, младежи, девойки, промивали им мозъците, взимали им парите и т.н. Репертоара на обвинителите вече е ясен на всички.

Истинският проблем обаче идва от това, че всичко това е една огромна, дебела, грозна пропаганда и клеветническа кампания, която работи по на принципа: "Аз ще кажа, че сестра ти била еди каква си, пък ти после иди доказвай, че нямаш сестра." Истинският проблем е, че в България това се случи, все още може да се случи и се случва и в момента. Проблема е, че е възможно в едно общество търсещо уважението на цивилизованият свят (и засягащо се ако случайно не го получи), да се нарочи без последствие един човек или дадена група от обществото и да бъдат оклеветени и набедени в какви ли не обвинения, без да има каквото и основание за това.

Това е проблема, който обществото явно не вижда. То е твърде заето да изкара прехраната си. Да отиде на почивка, да се приготви за първият училищен ден. И това е разбираемо.

Но трябва и ще дойде ден, в който това общество ще разбере, че и то има отговорност за това дали България ще бъде реално свободно общество или квази-свободно такова. Ще бъдем ли общество, което позволява публичните "линчове", било то изнесени от една или друга медия, партиина централа или самозабравил се държавен чиновник. Ще узреем ли дотам, че когато някой започне да обвинява, ще изискваме от него да трябва да може да докаже тезата си с факти, или ще оставяме на всеки самозабравил се "експерт" да анатемосва който, каквото и както му попадне?

Ще изпълним ли с българско съдържание термина "обществена съвест", или само ще го оставим да ни бъде налаган от "досадни" англо-саксонци, които все някак си не разбират особеностите видите ли на нашият народ.

Защото това приятели е краеъгълният камък на свободното общество, а не някакви високопарни фрази за свобода, демокрация и споразумения написани на висок дипломатичен стил, подписани от бюрократи с цел хартиено угаждане на "демократичните прищявки" на контролиращите евро-кранчето.

ПРОБЛЕМА С "ПРОБЛЕМА"

Проблема с проблема е това, че всъщност става дума за една скалъпена клеветническа кампания. Както вече казах, ако има някакъв проблем, то той е това, че определено лоби, което има интерес от внасяне на социално напрежение в сферата на вероизповеданията, може в даден момент, когато и какво поиска да активира психологическият компромат "секти" в общественото пространство и така да генерира някому нужна истерия.

Истерията има конкретни цели: промяната на дадени закони, отвличането на вниманието на обществото от реалните проблеми на деня (корупция, насилие, провалено правителство), трупането на политически активи (в мисленето на хората) от "решаването" на един всъщност създаден от тях изкуствен проблем.

Всички тези прийоми не са нови, те идват от арсенала на идеологическата школа на чекистите от срамното комунистическо наше минало, днес реализирали се като новите капиталисти на България, заели главните редакторски постове на вестници, телевизии и радиа, гласуващи (или по-скоро отсъстващи повечето време) от банките на Народното Събрание.

Невероятно е обаче как съвременното българско общество отказва, или поне доскоро отказваше, да приеме мисълта, предположението, че може би наистина основните медии в България се контролират от една сложна мрежа от задкулисни "сиви" кардинали, кръстници или както щете ги наречете там, бивши и настоящи архитекти на комунизма. Тези архитекти подготвиха смяната на режима през 89та година, навигираха успешно годините на транзицията, внедриха свои хора на всички етажи не само на властта, но и в ключови позиции в бизнеса и икономиката. Те и техните марионетки са новите капиталисти, често пъти красящи страниците на списание Мениджър. Те си играят на бизнесмени, мулти-милионери, професори, академици, журналисти, политици, депутати и посланици. Но цялото тяхно движение на българският обществен хоризонт е всъщност благодарение на сложната, добре прикрита невидима паяжина от контакти с "бившите", които контролират повечето от това, което наричаме днес настояще.

Изкарването на досиетата (или каквото е останало от тях) потвърди това. Но обществото е твърде заето да мисли за последствията на всичко това. Хората са притиснати от баналните проблеми на оцеляването твърде много, за да мислят и анализират така, както някои от нас го правят, просто защото сме такива по природа, мислещи. "Бившите" разбират добре всички тези динамики. Те знаят много добре кои лостове и кога да натиснат, за да балансират умело вътрешните напрежения, така че да постигат своите цели отново и отново.

За години отказвах да повярвам, че е възможно всичко това да е така, гледах на хората, които се опитваха да ми подскажат каква е истината като на скептици. Имах идеализма, че в България наистина е настъпил демократичният ред и че всичко е едно голямо недоразумение. За млад пастор без почти никакъв житейски и всякакъв друг опит, за мен беше твърде много да приема, че всичко може да е толкова зле. А и а да беше, мислех си, ще се справим, ще изобличим лъжите и хората ще поискат да проходят в едно ново самосъзнание.

Колко наивно!

Днес не съм този наивник, който бях преди 15 години, когато се появиха първите клеветнически статии по мой адрес. В нашият архив имаме буквално няколкостотин материала изписани по мой адрес и адрес на нашата църква, тогава съществуваща под името Слово на Живот. В желанието си да "разясним недоразумението" съм правил десетки интервюта, пресконференции, участия в радио предавания и разговори с всякакви мои опоненти. Всичко това с цел да изясня, да информирам от първа ръка. Всичко това с идеята за fair play.

Наистина, колко наивно!

МАЛКО ИСТОРИЯ И ФАКТИ

Мисля, че денят в който ме извикаха в СДВР (22 юни 1994г) и ми показаха предната страница на прокурорското нареждане за затварянето на залата в която се събирахме, беше денят, в който се сбогувах с моята юношеска християнска наивност. Шефът на СДВР ме извика в неговият кабинет и ме информира, че зала "Сливница" ще бъде затворена по нареждане на прокурора на Република България. Той извади един документ. Поисках да го видя, но ми беше отказано. Полицаят хвана документа здраво, прелисти го и като стигна до последната страница, само нави края на листа, за да ми покаже подписа на прокурора Нестор Несторов. До ден днешен не съм видял повече този документ, нито аз, нито моите адвокати. Не съм запознат с това, в което бяхме обвинени дори до ден днешен. Адвокатът, който започна да ни защитава по онова време беше шокиран от това, че обвинението се показва дори на серийни убийци, но нас, вярващи хора ни третираха дори по-зле от това. В последствие дори той отказа да ни защитава, като заяви, че това вреди на кариерата му, понеже дори само при споменаването пред негови колеги, че е адвокат на "Слово на живот", той самият усещал техните отношения. Значи серийни убийци не са проблем за неговата репутация, но идеята за това, че е адвокат на "Слово на живот" уплаши дори закоравял професионалист като него.

Последва писането на жалби от името на много от отделните членове на църквата до прокуратурата. Тези писма бяха игнорирани. В последствие аз един ден нахлух в кабинета на прокурора Нестор Несторов и го конфронтирах за действията му и за това, че той, който е прокурор на републиката, сам нарушава закона, като издава постановления, които нарушават основни права на гражданите и те без никакво основание. Той беше разгневен и заплаши, че ще ме арестува, ако не напусна веднага кабинета му. Това е последното нещо, което му казах: "Господин Несторов, дълго след като вие вече не сте на този пост, ние все още ще сме наоколо. Църквата е успяла за 2000 години да устои на всяко гонение. Само, че не искам да бъда на ваше място един ден, когато ще трябва да давате отчет за деянията си пред Бог, който ще съди всички справедливо!" Несторов почервенял започна да крещи и стана да ми отвори вратата с предупреждение, че ако не напусна, че извика дежурният полицай моментално.

Това са само някои от моментите, които ме оформих като човек, като християнин и като пастор през 90те години. Тук няма да влизам в детайли на това каква опресия съм преживял аз и моето семейство в следствие постоянните преследвания от страна на псевдо-"журналисти", които ни тормозеха в дома ни и на публични места. Няма да влизам в детайли и да говоря за служителите на Държавна сигурност, които ме следяха, привикваха в Пето районно, караха ме да пиша обяснения и ме подслушваха по телефона. Няма да се впускам и в разкази за заплахи по телефона, следенето на жена ми в парка докато разхожда децата и т.н. И всичко това се разиграваше в периода 93-98 година, едни от най-мрачните моменти в историята на България след смяната на режима през 1989та.

В резултат на това семейството ни се оттегли и през 1995 година заминахме да живеем в САЩ, откъдето е моята съпруга. Имах всички основания да не се връщам в България, нито сам, нито със семейството ми, но го направихме. През 1996 година се върнахме в България. На митницата власите конфискуваха всичките ми книги, аудио и видео материали, които бях натрупал през годините в Америка. Около 1200 книги, аудио и видео касети. Никога повече не видях тази моя собственост. Полицията продължи да ни тормози, тайните служби също. Църквата ни се събираше по гори и полянки, и дори и там идваха полицаи да ни снимат и разпръскват. Толкова много се е случило през тези години, че наистина книги могат да се напишат.

Надявам се от този кратък наратив да разбирате, че дневният ред, който си е поставила системата днес - отново да разиграе компромата "секти" и отново да дискредитира мен, Християнски Център Прелом и други евангелски общности, ни е болезнено познат. Нищо не се е променило от 90те години насам, може би с изключение на това, че България днес е част от ЕС и някои от законите обещават по-добра защита на правата ни като хора и вярващи, и то само ако ние си ги потърсим.

Аз отдавна не съм наивиста или идеалиста, който бях в първите пет години на моята публична дейност като проповедник. Разбрал съм, че сме изправени пред една добре смазана пропагандна машина и държавна система, която няма по своя воля да защити нас като общност или като личности.

През всички тези години моята вътрешна сила идва от дълбокото чувство за достойнство, което имам като вярващ. Чувство, което нямах преди да позная Христос. Чувство, което ме изпълни тогава, когато преживях великата любов на Исус към мен, един от грешниците в този свят, за които той даде себе си на позорна екзекуция. Той, който нямаше грях в очите на Бог, даде себе си, за да може да плати цената за греха на нас, човеците.

Силата ми идва и от това, че нито аз, нито нашата църква е виновна по какъвто и начин да е. Когато един невинен бъде обвинен в нещо, което не е направил, това може да направи две неща - да смаже човек вътрешно или да го кали така, както нищо друго. Аз минах през смазването, минах и през каляването. Няма тактика или удар под кръста, който да нашите опоненти да не са опитали в рамките на директивите, които са получавали през годините. Държавни институции, съдилища, медии, митници, цивилни ченгета, съседи, познати, непознати, православни, евангелисти, пастори, свещеници, членове на църкви, вярващи и невярващи. Получил съм удари под кръста, ножове в гърба и юмруци в лицето (юмруците - буквално).

През всичко това преминах с убеждението, че Бог вижда всичко и е справедлив. Научих се да прощавам и да продължавам. Посях много семена на търпение и вяра.

Време е да пожънем истина и справедливост!


ДУХОВЕН СБЛЪСЪК, СОЦИАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ

Всичко това, което се случи с мен и с нас като общност през 90те години беше само доказателство за верността на думите на Господ Исус Христос в Евангелието от Йоан, глава 15:

18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

19Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

20Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са упазили Моето учение, и вашето ще пазят.

21Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.



Разбирам, че в корена си това е духовен сблъсък. Разбирам и това, че духовните сили, които стоят зад клеветите, пропагандата и насилието имат нужда от съгласието и съдействието на човеци на земята. Някои от тези човеци за заблудени. Други разбират добре какво правят. Без значение дали са надъхани и мотивирани религиозен фундаментализъм, национализъм или лична неприязън, те са инструмент както на духовни сили, така и на други хора в йерархията на нечестието в България.

Именно затова аз мога да простя и да нямам омраза в сърцето си. Това не значи, че ще оставим тези хора да продължат да злословят безнаказано.

Наше библейско задължение е се възпротивим на кампанията и на злите намерения на тези, които искат няма да се посвенят да сеят напрежение в обществото, да тровят умовете на хората относно естеството на Църквата и християнството.

Да пренебрегнем една нова навдигаща се кампания ще е голяма стратегическа грешка. Ако не конфронтираме лъжата и нечестието сега, ще трябва да го направим по-натам. Ако ние откажем, ще го оставим на нашите деца.

РЕЛИГИОЗНИ ЗАБЛУДИ. ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА.

Някои евангелски вярващи излизат със следната позиция: "Но брат Георги, не казва ли Словото, че е добро и благоугодно пред Бог да страдаме. Не е ли вярно, че по време на гонение църквата расте?"

Явно такива вярващи четат само няколко избрани стиха от Библията без да съпоставят слово със слово и да разберат какъв в цялостният съвет на Бог.

Ако е толкова духовно за Бог да страдаме, защо тогава апостол Павел прекара години от живота си в това да търси правата си като римски гражданин? Ние по-духовни от него ли се опитваме да бъдем? След Деяния 19 глава, книгата Деяния следи живота на апостол Павел, който настояваше да му бъде възстановено правото като гражданин на Рим, който беше бит незаконно. Бог е с нас дори тогава, когато сме гонени. Бог може да даде сила на църквата да расте дори въпреки гонение и клевети. Но ако погледнем цялостно Божието Слово, ние ще видим, че темата за това колко е ценен всеки един човешки живот, е толкова по-голяма от темата за преследвания и гонения.

Бог може да ни благослови въпреки гоненията, но никога това не става поради гоненията.

И накрая, самото възкресение на Христос е доказателство за това, че дори Бог да позволи да минем през страдание, Неговата воля е справедливостта да възтържествува и живота и истината да надделеят над насилието, клеветата и ненавистта.

Божията воля е обществото ни да е свободно, да можем всеки да споделя убежденията и вярата си и тогава да оставим на всеки да реши за себе си. Ние можем да имаме богословски различия. Ние можем да имаме свободата от амвоните си да декларираме авторитетно това, в което вярваме и това, в което не вярваме.

За мен мормоните не са християни, каквото е и мнението на евангелските богослови. Но това е богословски спор. Харесва ни или не, вярваме или не, тези хора имат правото да проповядват това, което вярват, ако не нарушават общото законодателство на странта. Същото важи и за останалите религии и групи - било то Свидетели на Йехова или който и да е. За нас като евангелски вярващи това може и да са неверни учения и да не водят хората в спасение и новорождение. Но това е БОГОСЛОВСКИ спор, за Бога! И не е основание за който и да е да започва лов на вещици, само защото той решил, че еди кой се бил "опасен".

Аз си запазвам правото да не съм съгласен от амвона, да проповядвам, че тези са духовно неверни доктрини и да докажа твърденията си с аргументи. Нека всеки реши за себе си дали това е така или не.

Но тогава, когато правата на Свидетели, мормони, православни, католици и които и да са други граждани, са нарушени, аз ще застана до тях да ги защитя.

Това, приятели е предизвикателството на свободното общество. Само визията за едно такова общество може да ни обедини като народ и да ни направи велики. В противен случай винаги ще сме разделени и винаги ще сме жертва на тези, които знаят да управляват само на един принцип - разделяй и владей!