Наскоро един приятел ми препрати следната новинарска препратка и ми предложи да обърна внимание на коментарите, които следват. Можете да кажете каквото искате, но тези коментари са огледало на това, което живее в сърцата на дадени хора в България. Или българи, които живеят извън България. Всъщност не е ясно, а и няма значение дали тези българи живеят в България или извън нея. Важното в случая е, че това са наши сънародници, които съвсем искрено, използвайки анонимната изповедалня на интернет, ни дават да разберем точно колко антисемитизъм живее с умовете и сърцата на тези хора.
Нещата не спират обаче само с антисемитизма. Антисемитизма е всъщност един от барометрите на това доколко моралната основа на един народ е цялостна и дали тя е там.
Според Библията, Бог е вложил във всеки човек съвест. Тази съвест е способноста ни да определим правилно от грешно, способноста ни да имаме убеждения, вяра, доверие.
Възможно е обаче съвеста на дадени хора да прегори.
А какво става с цял народ, на който прегори съвеста? И как знем дали и на колко от народа съвеста е прегоряла?
Съдейки по коментарите след материала за нациста Ариберт Хайм, от 129те коментара (до момента на писането на този блог), само няколко са тези, от които лъха здравомислие.
И ако има повече нормални хора, ДОКОГА ще са твърде заети да не изпълнят своят дълг и да дадат поне най-малкото, своят ГЛАС в защита на праведноста и човеколюбието. Докога добрите хора в България ще са плахи, тихи и без глас? Не ги ли прави това само наполвина добри?
Христос не поучаваше "да не правим на ближният си това, което не искаме те на нас да правят"(пасивност), а "да правим на другите това, което искаме те да правят за нас..." (проактивност). (Мат. 7:12)
Антисемити ли са българите? Разбира се, че не всички са. Но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме. Расисти ли са българите? Не всички, но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме. Ксенофоби ли са българите? Не всички, но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме.
Време е да осъзнаем, че моралноста на народа не е способна по никакъв начин да се мери със стандарта на морал, който Христос постановява в неговото учение. Тази моралност може да я даде само Той и тя може да дойде само чрез вяра от сърце в него, а не чрез сляпо следване на религиозен ритуалзъм, било то от един или друг вид.
2 коментара:
Не се имам за хората, които познават твърде добре евреите и тяхната култура, но със сигурност всеки път, когато чуя изказвания свързани с омраза към тях или към която и да е раса или националност, ме побиват тръпки. Още по-неприятно ми става, обаче, когато на нас - различните, които се имаме за "святият" остатък, не ни пука за злото. Някой беше казал, че един ден Бог няма да съди вярващите за това, което са направили, а за това, което не са направили. Напълно съм съгласен с това, че е крайно време да разберем, че Исус ни призовава да действаме и да сме проактивни! Матей 7 - да правим на другите това, което искаме те да правят за нас...
Дано по-скоро осъзнаем истнският Христос и какво е всъщност да сме Негови последователи и ученици...
Бих искал да споделя накратко една история във връзка с темата.
Преди време в работата ми искаха да уволнят един колега-евреин. И според всички нас - абсолютно несправедливо, защото човекът беше най-оправният и работният в екипа ни. Аз споделих загрижено това с жена си и тя веднага ме посъветва: "Ами защитете го! Защо трябва да пострада от личното отношение и от антисемитизма на шефката ви". Вярно, казах си аз и веднага на другия ден влязох в ролята на централния защитник, който с едно протестно писмо обикаляше всичките си колеги, за да ги кандърдисва да оформят здраво катеначо пред вратата си (насаме те бълваха огън и жупел срещу тая неправда и аз очаквах, че и на дело няма да останат безразлични). За около два часа се разбра, че съм абсолютно сам в играта, обаче реших да не се отказвам на никаква цена. Какво пък, най-много щях да последвам моя приятел евреина...
Е, в последния момент съвестта у една колежка проговори, а след като тя напираше да се подпише под писмото, а аз й отказвах от съображения за нейната сигурност, неколцина мъжаги не издържаха и плътно застанаха зад мен. Това окуражи и останалите, така че в крайна сметка се заформи справедлив бунт, който доведе до разговор с големите шефове.
Вярно, успехът ни беше частичен - колегата не беше уволнен, а само преместен на друго място, но от този ден забелязяхме, че започнаха повече да се съобразяват с нас.
А знаете ли какво ми каза евреинът? Че никога, ама абсолютно никога досега нито един българин не е бил заставал на негова страна. Той е невероятно надарена харизматична личност, обаче винаги е получавал в живота си само подсечки и блъскащи го като товарни влакове презрения.
И знаете ли срещу какво? - просто срещу искреното му желание да бъде един почтен гражданин на тая страна.
Е как да не го мразя тоя отвратителен антисемитски дух тогава?!
Публикуване на коментар