Михайловски като лекуващ лекар поставя правилните диагнози и предписва рецептата за едно болно, деформирано общество, инвалидизирано почти непоправимо в процеса на историческото си развитие. Авторът на "Върви народе възродени" пише тези редове към края на живота си. Той няма какво да губи, говори истината такава каквато я и вижда и усеща и то изцяло през призмата на един изчистен християнски мироглед, явно здраво вкоренен в основните библейски и Христови постулати. Той е безпощаден, но не жесток или надменен. Любовта му и загриженоста му за България и българският народ са именно тези, които му дават силата да нарече нещата с истинските им имена. Колко освежаващо честно, на фона много от днешните "анализатори" с по няколко научни титли пред името си, но без субстанция и достойнство в самото него!
"Размишленията...." са били старателно укривани от комунистите за години, чак наскоро те видяха бял свят наново, благодарение на издателство Кама. Те идват до нас като послание в бутилка, пратено от един самотник, който в края на живота си се оказва на острова на своите прозрения, заобиколен от океана на грозната българска действителност и безнадежност. При все таки, корабокрушенеца не се отказва от надеждата, че някой някъде в България, един ден, ще прочете тези негови размишления и ще поеме щафетата, ще довърши започнатото. Ние сме това поколение, това е времето!
За наше най-голямо съжаление, ако Михайловски трябваше да допише "Размишления..." днес, той всъщност нямаше да се наложи да направи какви кой знае големи ревизии. Само може би ще трябваше да добави към хилядата години още 65. Тези 45 проклети и пропилени от комунизма и последните близо 20, които всички ние продължаваме да прекарваме в сянката на предишните 45.
Остава надеждата, че точната диагноза и предписаната рецепта продължават да са валидни и днес, без значение на това колко години можем да добавим към хилядата пропилени.
Споделям благословението от неговят труд днес като ви припомням два избрани цитата. Единият по своему принадлежи към тази част от писанията му, която акуратно поставя диагнозата на националното ни самосъзнание, а вторият спада към рецептата, която ние задължително трябва да спазим днес; ако искаме да оцелеем и то с достойнство!
И разбира се, ви насърчавам да прочетете цялостно "Размишленията..." за себе си, те са едно истинско огледало за отделният човек и народа ни като цяло.
Георги П. Бакалов
“В българските училища се проповядва, че българинът е робувал непрекъснато пет столетия. Тези пет столетия са всъщност хиляда години: пет столетия под турско иго, две столетия по ярема на византийците и други няколко столетия - нека поставим един минимум от три столетия - под хомота на българските боляри и царедворци.
Да, това са цели хиляда години, през които българите са били стока човешка, двуноги добитъци - нещо по-нищожно даже, прах човешки. Това са цели хиляда години, през които българите са били непрекъснато гонени, газени, онеправдани, измъчвани, изтребвани - от името на този варварски принцип: Горко на победения!...
...Неволничеството разви у българина два грозни порока - два душегубни робски порока - от една страна лакомството, ненаситното хищничество, от друга страна, психическата заблуденост, маската върху мисли и чувства, двоеличитието, двоедушието.
Да добие имотец - та да даде една част на агата, друга част на фанариотина, а трета да запази за себе си - ето каква е била първата грижа на българина в продължение на дълги векове.
А втората му грижа е била тая: да си служи с думите не за да формулира ясно и откровено мислите си, но наопаки - за да ги маскира, за да ги прави неотгадаеми и неузнаваеми.”
* * *
"Погрижи се да наместиш във всяко кътче на сърцето си снизхождение, благотърпение и прошка на обидите. И бъди уверен, че тъй като постъпваш, ще станеш недосегаем за много морални вълнения и мъки!
А може ли да има съмнение, че покой - по такъв начин изкупен - е най-драгоценен добив за разумното човешко същество?"
Стоян Михайловски, “Политически и религиозно-философски размишления”
Няма коментари:
Публикуване на коментар