"Попът дойде в нашата стая и започна да ни пръска с някакъв копър!"

Първият учебен ден за моето дете се оказа ужасяващ, а не мотивиращ.

В училище ОУ "Свети Княз Борис I" в гр. Бургас смела инициатива на православната църква, приличаща повече на православна хайка, сложи началото на учебната година.

"Дядо поп се разхожда с някакъв копър и ни пръска" коментараха деца от училището.

Всички чуха как поканеният православен служител се моли децата да останат в православната вяра.

Аз като родител задавам въпрос: Кой днес определя вярата на моето дете? Ако бяха извикали един ислямски имам щях ли да мълча?

Верският избор според Конституцията на България е суверен. Родителите са отговорни за верското убеждение на своите деца, докато детето стане пълнолетно.

Днес, в първия учебен ден православната църква, общинската администрация, училищната управа и ние - премълчаващите родители дадохме пример на децата си - научихме ги на насилие.

За да не бъда погледнат като закоравял атеист, ще кажа, че според мен вярата е определяща за живота на всеки. Но също вярвам, че е небожествена в нейната насилствена форма.

Нали вярата е въпрос на избор в България? Или не?

Нали Конституцията на РБ е онзи документ, който да спазват всички живущи и обитаващи територията на България? Временната админстративна власт днес или верското убеждение, било то и доминатно в България към момента, дават ли право закона и устоите ни като нация да бъдат потъпкани?

Устройството на Република България е светско по своят характер. С какво ние в нашата православна християнска вяра се различаваме от крайно фанатизираните верски групировки, които упражняват различни форми на насилие, за да бъде тяхното верую?

Вчера, в първия учебен ден, бяхме свидетели на поредното насилствено покръстване.

Дали в детския ум освен копъра, не отеква и мисълта "насилствено православие"?!

от Христо Кънев, родител