в. Седем | Галина МОМЧЕВА | 2009-10-14 | 04:06:25
Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.
Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.
Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.
Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.
Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.
Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.
И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...
Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...
Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.
И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.
Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.
Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!
Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.
Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.
Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.
Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.
Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".
Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.
Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.
2 коментара:
"Толерантност" е дума, с която гордо се кичим навсякъде, но поведението, с което се отъждествява тя в България има други имена - безразличие, безсилие, безверие. Безразличие към всичко, което не ни засяга пряко, безсилие да променим статуквото, в което сме родени, безверие, че нещата могат някога да изглеждат по друг начин. Нуждаем се от помощ, но няма кой да ни я даде, така че, преди да интегрираме когото и да било, ще е добре да обърнем внимание на себе си.
Галя, ще ми се тази статия да бъде прочетена от всеки един роден политик, пък и било докато си папка той кюфтенцата на депутатски цени, докато си сърба турското кафе-каймаклия, скрит зад зидовете на някой от тия мутробароковски сараи, придаващи смисъл и цел на политиканстването му, или просто докато си лети на гърба на данъкоплатеца до някои от тия екзотични дестинации и пресмята наум колко ли, аджаба, ще му е чистата печалба от командировъчните. Сигурен съм, че тогава кюфтетата ще започнат леко да му присядат, кафето ще му се вгорчи, а синевата над гюведжийския му воаяж ще придобие някакви нелепи като за такова мероприятие сиви краски.
Сигурно повече от колегите ти също не биха се зарадвали на тази статия, но и за тях тя трябва да е четиво за елементарно ограмотяване. Понеже са съучастници в греха на разделението и противопоставянето на нашата и без друго твърде разделена и разпарцальосана нация.
Аз съм осъзнат християнин-протестант, по сърце и по личен избор, а не защото на преброяването е трябвало да попълня някакви формуляри. Преди, обаче, бях надут безпардонен грешник, който се числеше към православните (на хартия, разбира се, нали такова ни е мнозинството). Когато повярвах искрено в Исус, моите родители видяха и оцениха положителната ми промяна. Най-накрая си отдъхнаха, понеже не трябваше вече да се безспокоят за безбройните ми дивотии, които вършех. Но ето, политиците и медиите подеха мантрата за сектите и няма как да забравя, че за около две години майка ми и баща ми станаха техни жертви. Тия толкова са изкусни в лъжата, че карат хората да не вярват дори на собствените си очи. Защото внушението им е: по-добре безобразник, но православен (такъв като тях, може би), отколкото някакъв откачен сектантски светец, който ги изобличава със самото си съществуване наоколо.
Безподобни лицемери са те и много добре си го знаят. Скрили са се зад огромния лозунг "СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА", а транжират България като касапите на пазара "Кирков". Нероновци, които палят не някакви Колизеуми, а слагат на кладата живите снаги на стотици и хиляди български семейства.
В подкрепа на моите доблестни братя и сестри и аз сега ги обвинявам, че забиват ножовете си в малкото добро, което все още ни е останало - искрената вяра в Исус Христос, която едничка може да ни спаси и възроди.
Публикуване на коментар