10 ноември 1989 - нещо се случи!

Спомняте ли си романа на Джоузеф Хелър “Нещо се случи“? Е, ще се опитам да избегна черните краски и песимизма на Боб Слокъм заливащи ни от страниците на тази творба. Но при все, най-доброто според мен, което може да се каже за 10 ноември 1989 година беше, че НЕЩО СЕ СЛУЧИ.

Не може да се каже, че нищо не се е случило. Всички са съгласни за това.

Но какво се случи е съвсем друг въпрос, ерго и проблемите в българското общество днес.

Голяма грешка би било да се коментира случилото се на 10ти ноември в България извън контекста на случилото се на 9 ноември в Берлин. За да се разбере обаче случилото се в Берлин и причините, довели до срива на комунизма в Източна Европа и Русия, трябва като своего рода ценител на изкуството да се дръпнем още по-назад във времето и да се опитаме да асимилираме по-широкият исторически контекст, засягащ не само срива на комунизма, но преди всичко възхода на капитализма и успеха на демокрацията след Втората Световна война.

Истината остава следната: нито руските комунисти, нито германските, нито българските, някога са имали намерение да променят каквото и да било от това, което са правили за деситилетия, а именно да тероризират, да грабят и да експлоатират обикновените хора.

Днес, благодарение на историчесият ревизионизъм на една или друга идеологически оцветена академична институция, медия или издателство, се оказва трудно да се установи истината. А тя е именно следната: американският президент Роналд Рейгън, още като частен гражданин през 1978 година посещава Източен Берлин. Става свидетел на полицейско насилие на улицата. При връщането си в Западен Берлин, казва решително по повод на стената: ”Трябва да намерим начин да съборим това нещо.“ По-късно става президент и против съвета на своите собствени доброжелатели и хора в администрацията, повежда своят исторически кръстоносен поход срещу силите на комунизма.

Рейгън увеличава военният бюджет на САЩ с 43% в сравнение с този от времето на Виетнамската война! Руснаците попадат в неговата клопка. Те се опитват да догонят каубоя-демократ, по-късно станал републиканец и икона на консервативизма в Америка и по цял свят.

Рейгън разбра това, за което куп академици и професионални политици явно нямат рецептори и осезания: свободата е най-силното оръжие против тиранията и тоталитаризма. Рейгън разбра, че всичко, което СССР показваше на света като прогрес в сферата на науката, идва с цената на милиони човешки жертви. Той работи с дисидентите отвътре в системата, докато притиска Съветите и накрая ги докарва до пълен икономически крах!

Това е именно основната причина за срива на комунизма - икономическата!

Ако комунистите можеха, те биха експлоатирали своите сънародници още за деситилетия. Те просто не можаха да устоят на процесите на разпад отвътре и на напрежението, което Рейгън им сложи отвън.

Нека никога не забравяме това!

Но това не е всичко!

Успеха на демокрацията в бившите европейски страни с фашистка предистория е още една причина за явният триумф на свободата над тиранията. Не са били един и двама скептиците, които не са вярвали, че италианците, японците или германците могат някога да бъдат демократични страни, още повече в ритъма на демократичен режим наложен им от САЩ след края на Втората Световна война.

Но свободата отново спечели.

Свободата на мисълта, вероизповеданието и расовата равнопоставеност. Свободата на търговията, частнат собственост и върховенството на закона. Това е ключът за всяко общество, което избере пътят на разума и доблестното съществуване. Формулата не е сложна. Комунистите я разбираха много добре. Но те съвсем съзнателно не искаха да сдадат потъващият кораб на свойта насилствено взета власт. Престъпни и оцапани с кръвта на милиони, те и до днес не са се отрекли от своите дела. И до днес те и техните внуци продължават да кривят историята и фактите и да се оптиват да цапат бъдещето със своите празнодумства и клишета.

И така, падането на Берлинската Стена, а от там и ефектът на доминото в цяла Източна Европа не се получи така някак си, от само себе си. Злото никога не отстъпва по свое собствено желание. То трябва да бъде изобличено и спряно!

”АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ И РАСТНА....“

Спомням си онези ранни ученически години, когато трябваше всички да учим задължително познатото на всеки стихотворение на Вазов. Гордо отправили поглед назад в миналото, ние рецитирахме тези святи слова с патос и емоция по рецитали и тържества.

Колко юнашко обаче е било племето ни през тези 45 години след като вероятно всеки трети работоспособен гражданин е бил доносник под една или друга форма, като тук например?

И така, стигаме до въпроса: какво се случи на 10 ноември? Хората, народа, всички тези милиони отделни личности и семейства, обединени от род, език, култура и земя - взехме ли си нещо в онзи съдбовен ден, или нещо ни беше дадено?

Отговора прави цялата разлика!

Понеже колкото да имаше говорене за ”перестройка“ и други подобни евфемизми, целящи да замаскират срама на комуниситческият провал, ние като народ не си взехме свободата -- на нас тя ни беше ДАДЕНА. На порции, по малко, културно, с минимални сътресения. С призиви за цивилност и законност. Със заплахи за танкове и спиране на тока.

Те. Онези. Същите, които за десетилетия бяха смукали жизнените сокове на своите собствени сънародници, сега ни уредиха и следващата глава в историята. Тук нямам за цел да омаловажа духа или делото на дисидентите, знайни и незнайни - ни най-малко!

Обръщам се към всички мои сънародници, малки и големи. Близки и далечни - не мислите ли, че е време нещо да се надигне в нас -- наречете го достойнство, вяра, доблест...и да си ВЗЕМЕ това, което ни се полага като човешки същества, като Божии създания, а именно - свободата! Онази същата свобода, която и апостол си има в нашата национална история. Не е ли време апостола да намери най-сетне своите ученици? Не е ли време учениците да надминат и учителя си? И ако той и такива като него са били готови да УМИРАТ за свободата, не трябва ли ние днес да сме готови ДА ЖИВЕЕМ заради нея?

И когато видим, че същите онези негодяи, които с мазните си комсомолски физиономии или дебелите си мутренски вратове, отново се приготвят за избори, на които да ни обещаят, че ще ни сервират още една малка порциика ”свобода“ (според както те я разбират), само и само ако ги изберем (говоря на вас, червени пенсионери!)...не е ли време тогава да бъдат сложени на място те, каквото и да струва и каквото и да означава това в онзи ден и час!

Това е денят, в който ще можем да рецитираме ”Аз съм българче“ с гордост, много по-голяма от тази идваща от миналото.

Демокрацията и свободата не са американски, канадски, чешки или британски идеи. Те са човешки постижения и принципи, които имат универсална приложимост и сила.

Тогава и само тогава, когато ние, българите спрем да чакаме някой си елитарен политик-корумпе да ни спуска малко по-малко едно или друго обещание за екзистенц минимум, ще проходим в пълното измерение на обещанието на свободното общество. То не се гласува веднъж на четири или пет години, то се изработва всеки ден, месец и година. Или народа ни ще прояви волята да изгради едно свободно и справедливо общество, или ще продължи да бъде клиент и консуматор на държавни спуснати програми за оцеляване и адаптация.

И след 20 години отново ще се опитваме да разберем какво точно се случи днес, през 2009 година, че не ни стигна смелоста да поемем нещата в наши ръце - заради нас и заради нашите синове и дъщери!