Личността, която продължава да е в центъра на всичко!

Масовите неща ме притесняват. By default.

Дори когато стане ясно, че масовото нещо е добро нещо, пак имам притеснението, че някой ще изманипулира човешката стихиина и овча природа.

Може би “изкривяването” идва от това, че израстнах в условията на комунистическа България, в която всичко кажи-речи си беше една масовка.

Масово носехме едни и същи дрехи. Масово гледахме едни и същи явно пропагандни програми по телевизията. Масово се опитвахме да излезем на екскурзия в “чужбина”, само и само да сменим бетонния пейзаж на родната зоолигическа градина, или по-скоро Джурасик Парк, наречен по онова време НРБ.

Спомням си масовото опиянение след 10ти ноември и стихииното поведение на иначе клинично здрави (или поне така изглеждащи на пръв поглед хора). Хем имаше нещо добро в цялото онова чувство на ново-открита свобода, хем отвътре имах притеснението от това, което знаех, че ще последва. Както и стана.

От където и да го погледнем, целия ни народ си беше (и в много отношения си остава) един случай на масов Стокхолмски синдром. Буквално отвлечени и държани като заложници и домашни затворници в собствената си страна от дерибеи, които са продукт на същата тази система, която вече ти е смукала живота за няколко деситилетия. С това никога не се и не трябва да се свиква.
Ще каже някой, ама ти нали не живееш в момента тук, какво си се затревожил за родината? Вероятно някой, който не ме познава може и да си каже това. Но ако ме познавахте дори малко, щяхте да разберете, че за мен е екзистенциално важно да видя България освободена от своите родни похитители (душмани в минали литературни творби). Убеден съм, че това желание гори и в сърцата и умувете на десетки хиляди българи, които дори да не живеят за момента физически в България, те никога не са я напускали в умовете и сърцата си. Те никога няма да са напълно щастливи, докато земята, по която са прохождали и са ожулвали коленете си при първите си падания и ставания като деца, земята, за която някога там хора като Левски са си дали живота, продължава да бъде изнасилвана и тъпкана ден след ден от мутри, мутреси, ислямисти с нежни имена, комсомолци с още по-нежни излъчвания и тям подобни рециклирани продукти на псевдо-политическата класа.

Понеже вече съм бил до такава степен част от експеримента, от масовката и от перверзията - за мен е въприс на лична чест и мисия до края на живота си да се оптивам да развързвам възлите, които маниакалната система на злото успя да сплете между и във нас като личности, като общество, като народ.

За моя радост има една друга масова сцена, която…не ме плаши. Напротив, даже ми носи мир, спокойствие и усещнането за кохерентност. Не понеже има логика. Понеже съм вярващ, видите ли.

Можете ли да видите тези масови сцени заедно с мен?
Пастири, които по заръката на небесни същества се стичат да видят едно новородено дете в ясла. И после заедно “славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха видяли и чули според както им беше казано.” (Лука 2:8-20)

Духовно гладни и жадни жени, мъже и деца, които се стичат на тълпи, за да чуят проповедите на дърводелеца от Назарет. (Лука 12:1)

Тези “масовки” не ме плашат. По простата причина, че в центъра им стои личноста Исус Христос.

Замисляйки се за масовката в днешно време - търчането по магазини и купуването на подаръци, пращането на пакети по пощата до приятели и роднини, продължавам да се мръщя (и се опитвам да го крия от жена ми, но не успявам). Иска ми се някак си всеки да може да СПРЕ за момент в цялата тази истерия; да улови момента, да се замисли за най-важното: личноста, която продължава да е в центъра на всичко!

Без Него всичко придобива мрачни краски. Масовките започват да ме депресират преди още да се се случили и преди още да съм ги видял с очите си. Понеже аз вече съм бил част от онзи живот, от онзи човешки експеримент, в центъра на който няма…никой. И нищо, ама каквото и да е то, не може да запълни този епи-център, това специално място, което явно сам Бог е запазил за една единствена личност - Исус Христос. Роден в ясла, разпънат на кръст, възкръснал за нов живот, канещ мен и теб да заемем мястото си до него - започвайки още днес и сега.

Благословено Рождество Христово!

Георги Бакалов

А ето и резултатите от неколцината, които си направиха труда да отговорят на запитването: Какво е за вас Рождество Христово: