Задължителното вероучение - един съвременен кръстоносен поход

от Даниела Трифонова, преподавател

Въпросът относно религиозното обучение в страната ни напоследък отново излезе на дневен ред, след предложението от страна на Светия синод за задължително изучаване на обсъждания предмет в училищата, с явен акцент „Православие”. Доколко това е приложимо на практика и какви биха били последствията? Като основен мотив за отправеното предложение защитниците на задължителното религиозно обучение сочат тежката духовна криза, в която е изпаднала страната ни и семействата в частност.

Възможно ли е обаче тези иначе мотивирани искания да се окажат един съвременен кръстоносен поход срещу изконните права на родителите ЕДИНСТВЕНО ТЕ да определят дали детето им да получава религиозно образование или не, право, формулирано в Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, приета на Общото събрание на ООН (25.11.1981г.). Къстоносен поход и срещу свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободния избор на религиозни или атеистични възгледи (които според Конституцията ни са „ненакърними”).

Държавата би трябвало да съдейства за установяването на атмосфера на търпимост между отделните религии. Следвайки подобна логика е повече от необходимо да си дадем сметка за основателните (в този случай) искания, които биха последвали от страна на други вероизповедания и тяхната религия да се изучава като задължителен предмет, което ще ескалира конфликти на верска основа, поради промотирането на едно вероизповедание и дискриминирането на друго .

Преформулирането на първоначалното предложение на Светия синод или с други думи обсъжданата напоследък възможност за хибридно изучаване на Православие, Ислям, Будизъм, Морал и Етика или пък категоризирането им в три модула: Православие, Ислям и Етика би създало предпоставка за злоупотреби, свързани с принудително и поголовно ислямизиране (процеси, които са доказан факт в момента в Родопските райони) . Би трябвало да си дадем сметка и за липсващите на този етап подготвени за тази цел преподаватели и подходящи учебници. Вероятно липсата на преподаватели мотивира предложения вече вариант педагози хуманитаристи – историци, учители по БЕЛ, философи - да преподават религия. В такъв случай няма ли да бъде по-разумно да последваме съвременната европейска практика (след като така или иначе търсим адаптиране към евростандартите), в държави като Швейцария библейските текстове се разглеждат и анализират в няколко от вече съществуващите предмети. При нас това би могло да бъде литература, (където в учебното съдържание за 9. клас вече е застъпено изучаване на Библията), заедно с история и философия.

Но тези и други въпроси могат да бъдат решени, ако бъде проведена открита дискусия с широк обществен достъп, отворена за родители, учители, експерти, където да се стигне до качествено решение, съобразено с волята на родителите. В противен случай, ако бъде въведен този предмет насилствено (като задължителен), рискуваме вместо едно „ново възраждане на ценностите у младите хора” (според изказване от Светия синод), да се получи обратният ефект, за който сигнализират учени от Градския университет в Ню Йорк. При проучване сред младежите те откриват, че тинейджърки, завъшили религиозно училище, по-често правят аборти, отколкото връстничките им в държавните училища (по в. „Бургас днес и утре”), което аргументира и думите на Цвета Брестничка (Асоциация „Родители”), че децата се възпитават в морал всеки ден, а не веднъж седмично в специален час. Най-подходящата атмосфера за това е семейството.

Вместо да прехвърляме отговорностите относно израстването и възпитанието на децата отново на училището, което като с вълшебна пръчка би трябвало да успее да формира правилната ценностна система у тях, е крайно необходимо всеки: родителите, училището, църквата, да приеме и извърши своята част, за да видим действително излизане от ценностния кризис, който наистина съществува.


----------------------
През последните 20 години само в незаконните мюсюлмански училища са получили диплома за завършено образование около 3000 младежи, предимно (и не случайно) от семейства на българомохамедани. По изявените от тях по правило продължават обучението си в турски вузове, в Саудитска Арабия, Йордания и дори в най-големия ислямски университет "Ал аз Хар" в Кайро.
У нас бяха създадени десетки тайни мюсюлмански училища - например в Сърница, Доспат, Устиново, Билка, Люляково, Ножарево, Чепинци, Делчево. В община Руен всяко второ село има незаконно религиозно училище.