от Галина Момчева
Съзнателно не членувам в социалната мрежа Фейсбук, където отскоро – разбирам, се разгаря полемика за пасторски връзки със службите преди 10-ти ноември. По въпроса за ДС не мога да остана безхаберна. Както не съм била в годините, но на други обществени терени: медиите и директни акции, съпровождащи промените след 1989 г. По повод ребром поставения въпрос (за втори път) от простестантски лидери за двойственото поведение на пастори преди падането на Завесата, искам да добавя някои мисли, като вярвам, че основните аспекти по темата вече са коментирани от много хора.
България не само, че няма своята революция срещу стария режим като унгарците, нито пък своята Пражка пролет. Тя няма и друго вече над 20 години – достойнството да прочете най-мръсните, дискредитиращи и съкрущаващи страници от своята най-нова история. Прочит, който ако се бе състоял нееднозначно на вярното време и по обща воля, на която държавниците щяха да се покорят, днес нашият народ щеше да е преживял катарзис, щеше да е очистил душата и националната си памет от най-изродената метастаза на комунизма, покварила българина масово – Държавна сигурност.
Това обаче не се е случило досега, малките прелетни птички-предвестници пролет не правят... Не се е случило, но затова пък манипулациите с компрометираща информация станаха стил на управление. Станаха легитимна форма на отстрелване, не само на личности, но вече и на кабинети. Станаха основното блюдо в тв менюто и хапчето ни за сън преди лягане. Станаха вместо за срам – за гаргара на циниците, каквито накрая сме на път да се превърнем като нация.
Горната констатация не е проблем на текста ми – нищо ново под слънцето... За сметка на това, актуален проблем за мен е (като вярваща в Исус и принадлежаща на църква „Прелом”) темата за пастори-доносници, която е поставена на разискване в мрежата.
Тя буди въпроси:
1.Защо бяха нужни цели 20 г., за да дойде на дневен ред въпросната тема: лидери с каква степен на духовна чистоплътност пастируват и водят Божия народ?
2.Защо инициативата за пречистването в общността на вярващите идва от водачи, а не от родените „в Дух и истина” синове и дъщери на Господ?
3.Как Божиите хора, изповядващи вярата си от много повече от 20 г. продължават да съвместяват в съвестта си лоялност към лидери, способни на такъв компромис, с главното за Исус – честност? Той щедро прощава изповядания грях.
4.Как се чувстват спрямо Бог тези братя и сестри, които Му се покланят заедно всяка неделя, а предполагаемо – и във всеки друг ден? Мога ли да чуя техния глас (чувам само вой на чакали, огорчени от собствената си съдба на чакали и безкрилост, но гласът на вярващите – къде е)? Как отзвучава той в Неговото сърце? А в тяхното...
5.С етикетът „поредната буря в чаша вода” ли ще остане повдигнатата тема, или той ще е друг: „темата не е важна, просто лидерите пак се борят кой да води бащина дружина и какво от това – ние пък ще си вярваме...?”
6.Ще се надскочат ли персоналностите и ще гръмне ли смразяващо в душите ни гласът на Лъва от Юда, Който казва: “времето за компромиси е изчерпано, почвам съда от домочадието Си, за да последва ред и в останалите”, т. е. милост към моята България, на която принадлежа по Негова воля и с цялото си сърце?
И т. н., и т. н....
Не е важно, че повдигнатия проблем за мнозина е незначителен на фона на житейските несгоди на повечето от нас. Проблем е, че повечето от нас не вдигат поглед да видят, че несгодите ни се дължат и на тази гнойна рана, която се нуждае от Божията хирургия, наречена: Истина. Проблем е, че отново ще се втренчим в хоризонталата: "кой си ти Георги, че да ме питаш, я погледни себе си!" И малцина ще отчетат, че в този случай този, който повдига въпроса, не е важен. Въпросът е важен, при това – належащ! И макар и позакъснял, този въпрос все пак дойде.
Слава на Бога!
Няма коментари:
Публикуване на коментар