Да спечелиш губейки

През изминалата седмица фокусът на телевизионните прожектори в САЩ се насочи върху 22-годишната Кери Прижън, която спечели титлата Мис Калифорния 2009 г. Повод за това стана нейният непринуден, но честен отговор, на въпрос за отношението й към гей браковете.

На въпрос на Перез Хилтън, защитник на гей-активистите и един от съдиите в конкурса дали останалите американски щати би трябвало да последват примера на щата Вермонт, който е четвъртия щат легализирал еднополовите бракове, тя отговори: "Страхотно е, че американците могат да изберат едното или другото. Живеем в страна, където можеш да избереш хомосексуален или хетеросексуален брак. И знаете ли какво, в моята страна и в моето семейство аз мисля, и вярвам, че брака трябва да бъде съюз между мъж и жена. Не желая да засегна никой от вас, но това е начина, по който аз съм възпитана и аз вярвам: че трябва да бъде между мъж и жена."

Този отговор предизвика силно възмущение сред не малка група от присъстващите, въпреки че преди броени месеци в щата Калифорния се проведе референдум, на който мнозинството не пожела да узакони еднополовите бракове. Това бе ясен и красноречив сигнал за това каква е позицията на обществото по този въпрос. Политически "некоректния" отговор на Кери Прижън обаче раздвижи водите и предизвика серия от събития и случки.

Тя бе обвинена в политическа некоректност и имаше вероятност да й бъде отнета титлата "Мис Калифорния." Въпреки силния натиск от либералната общност, Доналд Тръмп - собственик на конкурса, реши че титлата трябва да остане нейно притежание. Тук е важно да се отбележи, че за изяви, в които се изисква публична представителност и изразяване на позиция по подобни въпроси организацията собственик на конкурса ще изпраща някоя от двете и подгласнички. Бившата Мис САЩ, която е и един от двамата изпълнителни директори на организацията подаде оставка за това, че Тръмп е оставил короната в "будещата противоречия Пижън".

Гневът спрямо отговора на Прижън от страна на хомосескуалната общност излезе от всякакви разумни граници. Стигна се дотам, че Перез Хилтън яростно я нападна в блога си като използва една от най-силните обиди за жена в Щатите, наричайки я "кучка". И всичко това, само поради факта, че е събрала смелост и е решила да каже мнението си за семейството - откровено и честно, отговаряйки на зададения й въпрос.

Невероятно е докъде може да стигне на пръв поглед привидната "любезност" на хора искащи толерантсност и свобода и незачитащи същата тази свобода на мнозинството.

Впечатляваща бе реакцията на Прижън. В телевизионно интервю в студиото на Fox news тя сподели: "За мен е такова голямо благословение да изкажа вярата си по националната телевизия и аз се гордея с себе си. Не съжалявам за нищо."

В интервюто си 22-годишната Мис Калифорния насърчава младите момичета и момчета да следват сърцата си и да останат верни на себе си, да не се страхуват и да бъдат безтрашни.

На въпрос какво е нейното послание към младите хора, подложени на натиск от техните връстници за употреба на наркотици и преждевременни сексуални отношения, тя отправи следния призив: "Не оставяйте никой да дойде между вас и вашата вяра и убеждения. Останете верни на себе си и не правете компромис с никой и с нищо. Аз не направих компромис за короната МИС САЩ".

Смелото решение на Прижън да каже това, което мисли и вярва за брака, й коства короната Мис САЩ. Съзнателният риск, който тя пое да остане вярна на себе си и убежденията си, са вдъхновяващи. Не са много хората днес, които биха го направили и които са готови да отстояват публично убежденията си. С постъпката си тя даде достоен пример и се превърна в герой. Тя загуби титлата, но спечели сърцата на мнозина, което е много по-ценно от фалша, политическата коректност и продажност. По-ценно от кратковременните "титли", които този свят може да ти даде.

Михаела Джоргова

PS Друго интересно интервю по темата от TV FOX news можете да видите тук

Престъпник в Парламента !

Невинен до доказване на противното !
Това е максима , валидна за всеки предполагаем престъпник или закононарушител в едно цивилизовано общество.
Когато обаче , "противното " бъде доказано, невинният се превръща във виновен.
Следва справедливо наказание.
Това е в цивилизованите или иначе казано демократичните общества.
Но какво се случва у нас, в България?

Нека погледнем към Парламента - лицето на нацията !

Престъпник № 1- ВЛАДИМИР КУЗОВ





Обвинен и признат за виновен за хомосексуални действия с малолетно 14 годишно момче. Осъден на 3 години затвор.
На 18.02. 2009г, съдът отменя ефективната присъда на депутата .
Вместо да лежи в затвора за педофилия Кузов остава с 3-годишна условна присъда, за която ще има 5 годишен изпитателен срок.

Според върховния съд подсъдимият бил с положителни характеристични данни, с чисто съдебно минало, с висока степен на образование, трудово и социално ангажиран, което съдът преценява като смекчаващи обстоятелства.
Кузов нямал други противообществени прояви и можел да се поправи и без да лежи в затвора. Затова и не се налагало да бъде изолиран от обществото.
Решението на съда е окончателно.


Престъпник № 2 - ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ.



Народен представител в 38-то Народно събрание.
През 1999 година , имунитетът му е свален , а през 2000 г е осъден ефективно на 6 години затвор и парична глоба по обвинения в побой , отвличане и рекет.
Три години по - късно е освободен от затвора условно за добро поведение и положен труд.
През 2005 година вицепрезидентът Ангел Марин го помилва, с което се премахва остатъка от присъдата.
Тава дава възможност на Дон Цецо да се кандидатира отново за народен представител , което той и прави.
Оглавяваната от него "Евророма " обаче не успява да мине 3% бариера и Цветелин Кънчев не е избран отново за народен представител.


Престъпник № 3 ФИДЕЛ БЕЕВ

Бивш кмет на Велинград и настоящ депутат от ДПС.



На 9 юни 2003 г. на изхода на Пазарджик до село Ивайло, на територията на бензиностанция, която е негова собственост, е пребил и заплашил с убийство две момчета - Костадин Писков и Райчо Низамов.
Вследствие на побоя Писков е със спукано тъпанче, рана на главата, нанесени са му множество юмручни удари. Фидел Беев го е ритал и псувал, наричайки го гяур. Райчо Низамов е получил заплаха за убийство.

Беев е осъден да заплати обезщетение в размер на 3 хиляди лв.


Престъпник №4 - 100 НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ПРИЕЛИ ПОПРАВКАТА "ВАНКО 1"




Емблематичната поправка "Ванко 1" в НК, гласувана без никаква дискусия, осигурява минимални присъди за всеки сводник, за когото прокуратурата не може да докаже, че е насилвал жени да проституират с помощта на наркотици.

Скандалният текст отменя възможността сводниците, които са накарали да проституират повече от една жена или са насилвали непълнолетни, да бъдат наказвани с от 10 до 20 години затвор. Така съдът е принуден да ги наказва с до 6 години лишаване от свобода, и то само ако има доказателства, че са действали с користна цел.
Какви ли други цели , освен користни би имал един сводник ?!!!! (някой може ли да ми отговори?)

Престъпник № 5 - депутатите приели поправка по чл.157 от НК.


Чрез тази поправка , е намалена възрастта , при която едно лице подложено на сексуална злоупотреба е третирано като дете.
Думите "16-годишна възраст" са заменени с "14-годишна", което променя и степента на наказанието спрямо насилника.

В същото време според Закона за закрила на детето "дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години"

Престъпник № 6 ..............

Всички , злоупотребили със служебното си положение, участващи в корупционни схеми, предатели, крадци ....

Няма да ми стигне място да опиша всички.

........

Това е лицето на Българският Парламент.
Тъжно и трагично!
Това са хората които избираме да ни управляват отново и отново!
Дори не е нужно да си политически активен за да видиш, че там в Парламента , скрити зад депутатски имунитет се подвизават педофили, побойници, насилници, крадци ......

Може би ще кажеш " Не всички са такива " - Да, така е! Не всички са такива.
Или може би ще кажеш : "Ами всички са такива! Нищо не може да се промени!"

Всъщност - Може!

Може да събудиш в себе си НЕТЪРПИМОСТ и НЕПРИМИРИМОСТ !
Може да захвърлиш страха и апатията , и следващият път , когато група патриоти излязат на площада за да поискат сметка (и оставка ) - да излезеш с тях!
Може да поискаш СВОБОДАТА и да дадеш своя дял за да я има цялото ни общество!

ЗА ДА ПОБЕДИ ЗЛОТО Е НЕОБХОДИМО САМО ЕДНО - ДОБРИТЕ ХОРА ДА НЕ ПРАВЯТ НИЩО !

Едмънд Бърк

Национални идеали и предатели - предложените поправки в семейния кодекс от гледна точка на националните ни интереси и традиция.

Из личния тефтер на Левски.



Аз може млад да загина,

но стига ми тази награда,

да каже нявга народа:

„Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода"



В станалият известен вече тефтер на Левски намираме преписано Ботевото стихотворение "На прощаване". Явно последните шест стиха синтезират веруюто на революционерите от цялата онази епоха. Свободата като идеал оправдава всяка тяхна лична драма. Не просто ранната им и героична смърт, а именно осъзнатият идеал и неговата ценност и важност превръщат революционерите в безсмъртните национални икони, както днес ние ги възприемаме. Техният героизъм не беше интуитивен, импулсивен и необразован. Тяхното посвещение към националният идеал и свободата беше осъзнато, добре артикулирано и идеологически обосновано.



Колко от това свободолюбие е останало в нас днес? Колко важно е свободолюбието за нас като хора? Без да влизам в излишни емоционализми и драматизъм, каня ви да помислим заедно по тези важни въпроси.



Ако свободата и създаването на едно свободно и справедливо общество най-добре изразяват националният идеал - онзи за който загинаха тези достойни мъже и жени в края на 19 век, колко ли са националните предатели от тогава насам? Фашисти, комунисти и всякакви разновидности и производни техни - колко ли са негодяите, които са предавали отново и отново идеала, за който дадоха живота си хора като Левски и Ботев? И какво занимава основно едно "свободно" общество? "Правда и свобода" са всъщност условията и климата, които позволяват на отделните личности в едно общество да се развият като личности, да се реализират, да се погрижат за себе си и в по-далечен план да създадат семейство, както показва цялото наше човешко битие.

Или да не създадат такова, ако това е техният избор.



Народни водачи като Левски и Ботев са били водени от много ясна визия именно за осигуряването на едно такова общество, в което българите ще могат да устроят живота си според своите въжделения и интереси, национални специфики, но и разбира се универсалните принципи на свобода и справедливост за всеки. Именно едно такова общество създава своите институции - държавни, военни, образователни и други. Само тогава категории като "национален интерес" и "национална сигурност" имат смисъл и придобиват значение. Трябва да има нация, за да има тя свои интереси и сигурност. А нацията е изградена от отделни личности, които създават семейства и деца, които приемат щафетата на своите предци и на свой ред изживяват своето време.



На дневен ред е въпроса каква роля играят бракът и семейството в опазването на нацията, в нейното правилно и достойно развитие и какво задължение има държавата към брачната (семейната) институция.



Аз, както и много други, дори бих казал повечето българи, сме убедени в това, че запазването на брачната институция е въпрос не само от личен и субективен характер, а въпрос засягащ също националният интерес на България. Следователно, ако някой работи против националният интерес, не би ли бил той определен като предател?



Това е сериозно обвинение, но в същото време аргументирано.



Днес мнозина спекулират с фрази като "национален интерес" и "национална сигурност". Свързвайки казуса за опазването на семейната институция с националния интерес не е някаква евтина спекулация. Въпроса има своите емоционални, правни, философски и дори чисто екзистенциални измерения. В една кратка статия като тази можем само да докоснем върха на айсберга, без непременно да прибягваме да изчерпателни факти, да цитираме изследвания и да се обосноваваме исторически. Спешността на проблема налага за сега просто заемането на ПОЗИЦИЯ, точно както са направили нашите опоненти, които без да зачитат фактите засягащи темата, атакуват фронтално цялостта и статута на семейната институция.



По една или друга причина (най-вече идеологическата пропаганда на комунизма), ние сме приели за нормално да разглеждаме семейството само в неговият личен план, или дори само като юридическа фикция. Интересно е как пропонентите на "фактически съжителства" не са толкова ревностни за това да просветят народа относно статута на самата държава само като юридическа фикция. Интересно е колко лично и на сериозно се възприемат власт имащите и колко бързо заговорват за "национална сигурност" тогава, когато някой започне да критикува властта, да предизвиква статуквото и дори законите. Тогава се затварят сайтове и усти на дадени хора и всякаква друг лов на вещици се устройва бързо и с много ревност.



На хората се втълпява как да си лоялен на държавата и да плащаш данъци (колкото се може по-големи!) е равнозначно на родолюбие, тогава когато държавата и нейните институции са нищо повече от юридическо лице - правна фикция, която черпи своите правомощия от Конституцията и произтичащите от нея закони.



Но когато стане дума за юридическият субект "брак" и институцията "семейство", ние сме лесно податливи на пропагандата, която ни е убедила, че това е изключително и само лична сфера, която не може да бъде фактор в обществото или не дай си Боже, националната ни доктрина.



Нека си припомним някои изключително важни факти - момента, в който един мъж и една жена като самостоятелни личности се свържат в брачен съюз, те формират една нова институция - семейството! То не е правна фикция като държавата. То е съставено от две много реални физически личности, които обаче от сега натам придобиват специални и конкретни права заедно като двойка, както и като личности в живота един на друг и в този на своите деца. Държавата няма такива. Тя е юридическа фикция, както и всяка друга такава, създадени на базата на закон, чрез общата воля на дадена група от хора, сумарно наречена "народ".



Истината е, че семейството е най-важната институция в обществото!



Този концепция обаче била остатъчна от времето на комунистическата пропаганда, каза някой от депутатите от трибуната на Народното събрание наскоро по време на дебатите около приемането на промените в Семейният кодекс.



Какво невежество!



Истината е, че Маркс би се усмихнал, ако можеше да надникне от ада в днешната наша реалност и да види какви поправки ни подготвят именно неговите възлюбени ученици от БСП и приятели. Маркс, още в "Комунистически манифест" визира семейството като пречка за налагането на неговият комунистически строй, елиминирането на всяка собственост и оттам и семейството, което той третира като такава.



"Когато буржоата започнат да вдигат шум за семейството и образованието, за тази толкова свята между тях връзка между родител и дете, от това още повече ми се повдига" (Карл Маркс, "Комунистически манифест").



Странно ли е тогава, че Любен Корнезов като председател на парламента, прави следните пояснителни изказвания по време на дискусиите между депутатите: "Маркс и Енгелс говорят за премахване на буржоазния брак." Корнезов и такива като него, които явно са много наясно с постулатите на Маркс, са именно тези, които внесоха на първо четене поправка в Семейният кодекс, която ще узакони т. нар. "фактическо съжителство". Тази противоконституционна, срамна и никому ненужна недосмислица е може би едно от най-големите посегателства срещу националният интерес на България, който преди всичко е здравото семейство, което е фундамент на истински успешното и свободно общество.



Днес от стените на учреждения, малки и големи, ни гледат ликовете на истинските титани на българският национален идеал - свободно и справедливо общество, в което всеки е достатъчно свободен и защитен да живее достоен живот. Биха ли наредили вносителите на тази поправка собствените си ликове до тези на Ботев и Левски? За република основана на примитивната форма "фактически съжителства" ли умряха тези войводи, които платиха с кръвта си за свободата, която днес май е останала само поетична фикция в умовете на повечето българи, но не и кауза и национален или личен идеал?




Аз може млад да загина,

но стига ми тази награда,

да каже нявга народа:

„Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода"






ПРАВДА ли е узаконяването на "фактически съжителства", които практически ни връщат в примитивни форми на обществено устройство. Форми на съжителство, които позволяват кръвосмешение, полигамия и по-натам и хомосексуални "бракове"? Не бяха ли такива примитивни форми на "съжителство" характерни за общества като Османската империя, основана на Исляма? Не претендират ли над 90% от българите да са християни (православни, католици и протестанти взети заедно)? Кой и защо е решен да се опит един а да извърши подмяната на ценности, съхранили този народ за векове, ОСНОВНАТА от които е семейството и брака между мъж и една жена?



Предателството спрямо брачната институция и семейството не е ли най-върховно национално предателство, преди дори предателството на националният суверенитет? Кому са нужни силни граници, войска и национален "просперитет", тогава, когато обществената тъкан се разпада под бремето на хедонистичната аморалност, от която произлизат и насилието и престъпността на всяко ниво?



Архаични звучали на някои депутати, като Огнян Герджиков, идеите за брак. Ще има ли той достойнството да сложи своя портрет до този на Левски и Ботев с аргумента, че ни предлага по-добра визия за бъдещето на България?



С думите на Хенирк Сенкеевич: QUO VADIS, Българио?



Чия визия за бъдещото развитие на този народ ще приемем?



На хедонистите, които визират България като някакво "модерно" (разбирай неограничавано от "старовременнни морали")общество, в което:
 


• на всеки ъгъл има казина - инкубатори на неморалност и разоряващи хора всеки ден

• проститутки по улицата, които развяват с "достойнство" трудови книжки издадени им от същите институции, които плащат заплата и на учителите на децата в държавните училища

• хомосексуалисти, които са готови да те осъдят ако кажеш на децата си, че да си гей не е нормално

• многодетни семейства от многоженци, които имат по една законна съпруга, няколко "фактически" любовници и цял куп деца, които зависят на държавна (разбирай от твоите данъци) издръжка, понеже един "фактически" баща няма да има как да издържа всички тези деца.



Или всички ще се стремим към изграждането на общество, което се стреми към идеали, към които са се стремили нашите майки, бащи и деди. Идеали, които са мотивирали хора като Ботев, Левски и всички други наши герои да дадат живота си за едно общество, основано на ПРАВДА И СВОБОДА?

Общество, в което:



• отговорни и пълноценни мъже и жени влизат с достойнство в привилегията и предизвикателството на брачната институция


• семейства, които реално, освен постигането на собствените си мечти, отглеждат пълноценни деца, които един ден ще са бъдещите пълноценни хора, които съставляват нацията


• семейства, които освен достойнството, което имат от личният си живот, могат да разчитат и на държава, която зачита и насърчава хората като съпрузи, родители и деца, с всички техни права и задължения

Но толкова много хора са преживели провал в своя брак и семейство, ще каже някой!



Нека помислим - това достатъчно добра причина ли е да отнемем този идеал от едно цяло поколение и да го подменим с примитивното, обидно и нелегитимно "фактическо съжителство"? Сама по себе си Конституцията също обрисува по-скоро идеала на едно общество, а не непременно неговата реализирана същност. Това не е лицемерие. Такова е естеството на един идеал - бил той национален или личен. Защо да го отнемем и да принизим себе си до практиката на изключенията?



Конституцията и законите произтичащи от нея, осъждат криминалните деяния, които застрашават цялостта и сигурността на гражданите. Но някои хора вършат такива криминални деяния така или иначе. Трябва ли да отнемем на обществото идеала, към който всички ние се стремим, като общество, само понеже има хора, които са избрали да са престъпници?



Трябва ли само поради провалите на някои хора в сферата на брака да дадем на скрап самият идеал за брак и семейство? Не би ли било по-добре държавата да подкрепи брака и семейството като институция на едно държавническо и законодателно ниво, така, че ние като нация да имаме увереност в това, че сме заложили на именно този идеал и модел, а не на езически, полигамни и други низсши форми на семейно и оттам и обществено устройство?



Не е ли по-добре, вместо да изхвърляме "бебето заедно с мръсната вода", да дадем шанс на самото общество чрез неговите вътрешни механизми - образователна, консултативна и социална дейност да помогне на брачните и семейните в тяхното търсене към един по-добър живот? 

Време е да се чуе гласът на истинските родолюбци и патриоти. Не само на тези, които с еднакво лицемерие палят свещи в храма и после окачват портретите на нашите национални герои, само за да подменят самите техни идеали в името на ползи, които им обещава едно или друго лоби.



Време е нашата интуитивна, исторически обусловена консервативност да стане осъзната, добре артикулирана и отстоявана такава.

Време е да направим нашият избор за това какво общество искаме да оставим на нашите деца!


Произведението Национални идеали и предатели - предложените поправки в семейния кодекс от гледна точка на националните ни интереси и традиция. създадено от www.politicalmavericks.com ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.
Базирано на следната творба:www.politicalmavericks.com.
За разрешения извън обсега на този договор, проверете на http://www.politicalmavericks.com/contact/contact.php.

Бай Ганьо - Филантроп ( или как да си купиш справедливост)

Продължавам да се учудвам колко лесно може да се купи чувството за справедливост на българина !!!

Тази вечер в централните новини видяхме как отец Георги Паликарски отслужи молебен за здраве на задържаните по обвинения в създаване и ръководене на престъпна група братя Галеви.



"Пламен Галев и Ангел Христов са в църковното настоятелство. Милеят за църквата, ремонтите стават благодарение на тях и на техните приятели-бизнесмени. Това са хора, които милеят за хората и за Дупница. Аз се възхищавам на всеки един човек, който дава своята лепта за благоденствието на народа. Зад всеки един заставам, които помага на църквата и народа“ - казва отеца.

Какво лицемерие !!!

Щом си плащат - няма значение какви престъпления са извършили!
Няма значение , че използват безпомощността на група инвалиди за собствените си нечестиви цели!
Важното е , че че всеки ден към 8.30-9.00 ч. те влизат в църквата и палят свещичка.

Тази случка е достойна за перото на Алеко Константинов .
Може би ако живееше днес би написла разказ - Бай Ганьо Филантроп.

(Бай Ганьо - А.Константинов)

ПРЕДАТЕЛ!

Лицето Георги Първанов, същото онова лице, което излъга целият български народ, че не е бил доносник в комунистическата ДС, се доказа за пореден път като национален предател.

Освен оставката на Станишев, всички българи трябва незабавно да поискат оставката на президент Позор, който зашлеви поредната плесница в лицето на гражданското общество.

Според Първанов:

1) България “спешно” се нуждае от “нова концепция и стратегия за национална сигурност”, която той сам щял да предложи на обществото.

С това свое изказване Първанов демонстрира пълно пренебрежение към факта, че България е част от НАТО и от ЕС. За каква точно “национална сигурност” говори Първанов? С този термин сe злоупотребява още от времето на комунизма преди 89та. Явно нео-комунистите като Първанов продължават да злоупотребяват и манипулират населението с техните несвързани говореници за “национална сигурност”.

Обществото трябва да потърси сметка на Първанов за тези негови думи, които дискредитират договореностите на България, които гарантират националната ни сигурност много повече от присъствието на президент Позор в общественият живот.

Национално предателство е да се игнорират изборите, които България вече е направила и алиансите и договореностите, в които сме влезли.

Влизането на България в НАТО и ЕС трябваше да бъде своего рода и един сериозен, ангажиращ поколенията цивилизационен избор, който дългосрочно трябваше да ни изравни със западната цивилизация, а не с изостаналата пост-комунистическа инерция и пан-славистките конструкции на Путин.

С тези свои изказвания лицето Първанов показва истинската си природа, саботира историческият избор, който България вече е направила и работи против националните ни интереси.

Първанов е национален предател, който трябва незабавно да напусне президентския пост, който трябва да е запазен за истински родолюбец, който реално се грижи за националният интерес на България, а не обслужва интересите на Москва.

2) ПОВТОРЕТЕ СЛЕД МЕН: “ТРЯБВА ДА ПУСНЕМ КОЗЛОДУЙ!”. И ПАК, И ПАК, И ПАК!

Националната сигурност според Първанов явно се заключава в пускането на опасните съветски реактори в Козлодуй. Професионалният червен демагог явно е решил да играе “добър” президент и да представи ЕС като “лошият чичо”, който от злорадство някакво си настоява Козлодуй да стои запечатан.

Лицето Станишев разбира се припява втори глас в същата задружна песен Козлодуйска, сякаш ако повече от тях започнат да повтарят една и съща мантра, тя ще вземе като по силата на вуду да промени мнението на хората от ЕС.

Народа бива безсрамно лъган, за това, че вървели някакви си разговори с ЕС. Да, обаче говорителя на комисаря по енергетика в Европейската комисия Феран Тараделас не мисли така.

3) АСПЕКТИ, АСПЕКТИ!

Президентът Георги Първанов обяви, че България спешно се нуждае от нова концепция и стратегия за националната сигурност и той няма да чака правителството, а в най-скоро време ще я предложи на обществото. Тя ще акцентира върху енергетиката, рестартирането на затворените блокове на АЕЦ „Козлодуй” и върху не военни аспекти на гражданската и социалната сигурност.

Тук вече можем само да гадаем за какви висши аспекти говори бившият агент. Магически фрази като тези, повторени с тържествен живковистки патос може и да изпълват сърцата на червените бабички. За всички останали това са само дрънканици, които Гоце се опитва да ни пробутва и да печели време. Само дето някои от нас не се впечатляваме, ама хич даже, от употребата на сложни чуждици с магическа пропагандна сила. Като "аспекти" например.

Невоенните аспекти на гражданската и социалната сигурност вероятно са аспекти, които не са удобни на компанията корумпирани личности, които в момента демагогстват най-безсрамно на народна сметка.

Аспекти? Кои аспекти? Тези като след 14 януари, когато видяхме кадри от това как армия от полицаи сформирали кордон, преравят чантите на идващите на протеста. Или "аспектите" на блогъри, които биват пребити с железа и други такива аспекти. А защо не и секти. Като сме тръгнали с чуждиците, дайте да продължаваме. Колкото повече сложни, неразбираеми за обикновеният човек термини се пуснат в употреба, толкова повече хорицата си мислят, че сигурно са много умни и много квалифицирани маговете от БСП и без тях не можем да просъществуваме.

4) ПРЕЗИДЕНТ ПОЗОР СЕ ПОДИГРАВА С НАШИТЕ ЗАПАДНИ СЪЮЗНИЦИ

„Не вярвам в търговските измерения на конфликта Русия – Украйна. Той изразява амбициите за сблъсък на стратегически интереси.

За Първанов националната сигурност не е достатъчно гарантирана от присъединяването ни към най-мощният военен алианс и една от най-силните икономически и политически организации в света. Не само това, но той сравнява западните ни съюзници с корумпираната, назадничава и почти диктаториална Русия и нейното поведение спрямо Украина.

"...България остро възразява срещу това да е заложник на каквато и да е политика между Киев и Москва, между Вашингтон и Брюксел”

За каква политика, в която България е заложник между Вашингтон и Брюксел бълнува този човек?

Явно обаче, Първанов прибягва към добре изпитаните методи на диктаторите, които тогава когато изпуснат положението в страната, се опитат да настроят народа си срещу някакви външни имагинерни врагове. Вашингтон - как звучи само! Направо ме побиват тръпки от студената война! България срещу Вашингтон - това звучи гордо, а?

5) СЛАВА, ПАРТИО СЛАВА!

“Извинявайте, ние нямаме една нова гайка, завита във времето след Тодор Живков”

Дори да беше само за това негово изказване, Първанов трябва да подаде оставка и то незабавно! Единственото, което не добавя след този свой бисер, е нещо от сорта “Слава партио, слава!”

Колективистите много обичат да говорят за “направено”. Нищо не било направено? Какво “нещо” има предвид Гоце? А кой да го направи? Не е ли била НЕГОВОТО ЧЕРВЕНО БСП, наследница на терористичната, национално предателска комунистическа партия на власт през повечето време в годините след 1989 година?

И нищо, ама НИЩО не е направено в България след Живков! Невероятно!

Преди две години една шепа достойни граждани излязоха пред президентството и настоя президент Позор да си замине. Тогава хората минаваха наоколо с колите си и ни гледаха, сякаш сме някакви пришълци от Марс.

Имам едно послание към тях: “Ние ви казахме!”

Казахме го отново и отново. Предупреждаваме вече от няколко години насам, че Първанов, Станшев и компания са истински позор за българския народ. През изминалата седмица 4,000 души излязоха на площата и потвърдиха тази наша позиция. Вече не само десетина души сочат голят цар, голият комсомолски секретар, голият бивш агент и голият ефенди. Новите им дрехи се оказаха прозрачни за всички. Надявам се.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За съжаление след три дена на насилие, кръв и демагогия, все още няма нито един изявен демократично мислещ лидер или група от лидери, на които да им устиска да се изправят и да оглавят протестите. Познати политически фигуранти от миналото сигурно си точат зъбите в сумрака и пресмятат кога да се включат, така че да могат с най-малко неудобство да спечелят най-много дивиденти.

Лидерите, които са способни да поведат масите явно ги няма. Нямаме смели сърца, само пресмятащи глави.

Липсват морални, способни, смели и обществено ангажирани лидери, които да оглавят народното недоволство и да изметат престъпниците от парламента.

Ако такива лидери на направят смели крачки сега и веднага, стратегията на Първанов и компания пак ще успее, хората ще се върнат по домовете си и тласъкът ще бъде изпуснат. Възможно е мазните усмивки на лицата Станишев, Доган и Първанов да се дължат именно понеже те залагат на овчедушието и страха.

Моля ви, нека им покажем, че има все пак някаква причина да има лъв като символ на националният ни дух в герба на тази нация!

Ние ще продължим да задаваме въпроси, господа депутати

Снимка: Иво Орешков (c) Всички права запазени. Ползвано с разрешение.

Днес е третият ден на МИРНИЯ протест срещу правителството. Сърцето ми е съкрушено от това, което преживяваме като нация и което залива като неудържима вълна страната ни: омраза, кръв, вражда, разделение, сълзи, болка. Като че ли кръвта опръска не само жълтите павета пред Народното събрание и ръцете на майките на площада, но и сърцата ни.

Всички бяхме свидетели как през тези дни в душата на нашата нация беше отворена нова рана; част от нашата идентичност като българи беше пречупена, а достойнството ни като свободни граждани на свободна държава – отново стъпкано и обезличено.

Според мен основна причина за кръвта на младите хора, опръскала паветата пред Народното събрание на 14 януари 2009, за страха и агресията на полицаите беше арогантното безразличие на правителството и парламентаристите, крайната им амнезия относно техния дълг и задължения към избирателите, както и продължаващия диктаториален и безотговорен начин на управление.

Господа депутати, защо на 14 януари се уплашихте да излезете и да се изправите лице в лице пред тези, които преди три години и половина ви избраха и с гласа си ви се довериха да се грижите за нацията и да я водите към добро и успех; да ни служите, а не да ни ограбвате и лъжете?

Господа управляващи, защо изпратихте орди от полицаи, за да ви пазят и от кого? Чрез камерите на репортерите ние видяхме вашите страхливи опити да погледнете през прозорците на Народното събрание вместо заедно да излезете и умиротворите сблъсъците, които се разиграваха на няколко метра от вас.

Защо и днес сутринта на 16 януари цялото пространство около храм паметника Александър Невски и Народното събрание бяха обградени от полиция и преминаването на пешеходци и автомобили беше забранено?

Заради това ли, за да разделите още повече обществото ни като настроите сега полицията срещу гражданите и ни карате отново, както по времето на комунизма да се страхуваме и мразим тези, на които същите ние плащаме да ни пазят?

Господа парламентаристи, бидейки пример като лидери на нацията, ще поемете ли отговорност за събитията на 14 януари? С цялото ми уважение към вашия офис на управляващи, питам докога ще злоупотребявате с търпението на нас, гражданите? Тази ескалация на напрежението не е ли също ваша «заслуга»?

Вие сте отговорни пред мен и всички ни, които сме гласували за вас за това, че отново сринахте и омърсихте имиджа на държавата пред света - държавата, в която съм се родила, живея и обичам.

Напомням ви, господа депутати, всеки ден, когато отивате на работа в парламента да вдигнете главата си и да си припомните надписа над вашето работно място: «Съединението прави силата».

Вашите опити да разделите нацията ни и вашия пример по безотговорност стигна дори дотам, че и ние заедно с вас, управляващите, приехме да обвиняваме за кървавия протест на 14 януари провокаторите – скинари, лумпени, мутри - забравяйки, че всъщност това са нашите деца. Подминавайки факта, че ние сме ги родили, възпитали и че техните действия отразяват това, което сме ние, техните родители. Или отново не ни се иска да видим истината в лицето и да си признаем, че сме сгрешили?

Наистина, недопустимо и наказуемо от закона е посегателството и ударите срещу представители на властта, каквито са полицаите, но кой освен нас като родители ще научи нашите деца кое е добро и зло, кое е правилно и грешно без да ги обвинява и укорява?

Виждайки на TV екран ръцете на майки, изцапани с кръвта на техните синове, аз се питам: къде бяха бащите – силата и примера за своите синове?

Задавам си въпроса: как би реагирал ти, господин полицай, ако вдигайки палката си, разпознаеш в момчето, «от което се отбраняваш» своя син? Не си ли спомни тогава, че твоето задължение не е да отговаряш на ударите на агресивните протестиращи, а да ги извлечеш към полицейската кола и участъка? Или ти е било наредено «от горе» да ги биеш и убиваш?

Питам: Това ли щеше да бъде твоята реакция, господин депутат, ако поглеждайки през прозореца на Народното събрание на 14 януари беше видял същите тези полицаи, които използваш за своята безопасност, но не и за безопасността на народа и злоупотребявайки със своето служебно положение, да нанасят удари по главата на твоя син?

В този случай дали отново ли щеше да обвиниш някой друг, набеден от теб и твоите колеги за кървавия изход на протеста, за икономическия банкрут на страната ни или за затъващия имидж на България –лумпени, скинари, сектанти, мафиоти, терористи.

Но това няма да бъде още задълго, господа депутати! Защото ние ще продължим да задаваме въпроси и да изискваме отговора ви; ще продължим да бъдем още по-настойчиви в исканията си; по-съзнатели за правата си като граждани и гласоподаватели; по-опитни в изразяване на нашето недоволство с мирни средства; по-активни в нашето участие в управлението на България!

Елена Дянкова

КАПАН ЗА МИШКИ ( от мястото на събитията)

На времето дядо ми беше изобретил свой капан за мишки. Имахме къща в планината и през лятото , малките гадинки , припкаха наоколо търсейки храна.
Та той взе една каца, сложи в нея примамка (сигурно е било сиренце - не помня вече :) ) и сипа на дъното вода.
Мишките идваха при кацата , примамени от миризмата , изкачваха се по грапавата външна стена и цопваха във водата. Там си плуваха на воля , но .............. не можеха да излязат навън.

Всичко беше под контрол!
Накрая се уморяваха , спираха да плуват и се удавяха.

На капан за мишки ми заприлича конфликта между протестиращите и управляващите през последните 3 дена.

Няколко дена преди обявеният за 14.01. мирен протест в блогпространството се появиха публикации предупреждаващи , че се подготвят прояви на провокации , които да съботират протеста.

И това се случи.

Група младежи ,със скрити лица зад скиорски маски или нахлупени качулки предизвикаха безредици . Последствията бяха : счупени глави , 170 арестувани, ужасени майки , щитове изпръскани с кръв, кучета , ужасяващи тв репортожи и ........................ СТРАХ !!!!

Целта беше постигната!

На вторият ден, площад Народно събрани беше обграден от кордон полицаи. На пропусквателните пунктове , буквално трябваше да се сблъскаш с пазителите на реда за да минеш.
Всеки съмнителен беше спиран за проверка и претърсван.

Мой познат стана съмнителен защото ...., и аз не знам защо, може би заради тъмните очила.

Младеж стана подозрителен защото спря и попита :
" Добър ден, може ли да мина?"
" Документите за проверка ............. след проверката : Вие за протеста ли сте?"
" Амииииииии не , аз просто минавам"
" Тогава трябва да заобиколите ! "

Ммдааа, ако преодолееш психологическата бариера - минаваш , ако не - заобикаляш.

Не ме разбирайте погрешно. Аз мразя вандалщината , мразя рушенето на сгради и коли, мразя псевдопатротизма ,
НО , също така

МРАЗЯ И СВОБОДА , ПОД КОНТРОЛА НА ПАЛКИ !!!!

На площад Народно събрание все още отекват виковете :
" ВИЕ СТЕ ПОЗОР - ОСТАВКА И ЗАТВОР !" .........

(снимка Гергана Николова)

ВИДЕО