ГЕРБ спечели изборите. България просто си купи малко време...

Приемам резултата от току-що миналите избори със смесени чувства.

Явно систематa толкова ни е промила мозъците, че се радваме на малкото лъч светлина в края на тунела, но не забелязваме колко дълъг е този тунел и през колко още мрак има да минем преди да стигнем до края. Не че не съм благодарен. Но все пак не мисля, че съм радостен.

Присъствах на раждането и на трите ми дъщери. Бях свидетел на болката, страданието и неистовите усилия, които трябва да положи една жена да роди. Познавам и радоста след раждането на децата ни - радост, която наистина те кара да забравиш всичко, което току що се е случило, без значение колко трудно е било.Е, това не е радостта, с която посрещнах новината за резултатите от тези парламентарни избори.

Радвам се, разбира се за някои неща. 


Радвам се, че можах да гласувам, дори да бях в Минесота. Радвам се, че арогантният, некомпeтентен и просташки елементарен Станишев няма да е вече премиер и позор за България.

Радвам се, че тристранната бутафория, погрешно наричена коалиция за години, повече няма да си развява байрака по вечерните новини. 
Но може ли да се радвам на това, че Синята коалиция получи толкова нисък процент? (По каква причина, това е вече друг въпрос.)


Можем ли да се радваме, че БСП получиха 17%, ДПС - 14% и Атака на Волен “Джекил” Сидеров цели 10%? А да не забравим и партията на Яне “Хайд” Янев, която минава 4% граница и влиза в парламента (Според мен Сидеров и Янев са класически Джекил и Хайд на едно и също лице на типичен балкански политически опортюнизъм.)


Може и да ме обвините в черногледство. Разбирам.


Но факта е, че около 45% от българите гласуваха за партии и политици, които, като се вземат предвид платформите, кампаниите и лидерите им, могат да бъдат определени само с една дума - патология! Патологията на българският политически феномен продължава да произвежда странни животински видове в общественото пространство.


До кога, чудя се?


Казват, че победителите не ги съдели. Но ние си знаем, че и тази максима трае само за три дни, точно колкото онова “чудо” от народната ни поговорка. 


А после? 


Ето един малък reality check quiz: 
- Мислите ли, че престъпниците са уплашени от Б.Б.? 
- Мислите ли, че собствениците на малки бизнеси са вдъхновени и очакват истинска дясна политика на намаляне на данъчното бреме (разбирай осигуровки и всякакви други държавни рекети измислени от икономисти, завършили планово стопанство в Москва и други братски Меки)? 
- Мислите ли, че корумпираните държавни чиновници са изтичали до най-близкия манастир вчера вечер, покаяли са се и с нови, пречистени души вече са решили да не злоупотребяват с положението си?

Бойко Борисов харесва да се представя като “десен”. Ето това е, което кара стомаха ми да се свива на топка. Понеже не виждам просто КАК именно Бойко Борисов е стигнал до “десните” си убеждения, като изучавам политическата му траектория, изказванията и делата му. Бих приел който и да е за десен, стига да го чуя, че говори ясно за принципите на свободното общество, върховенството на закона, свободните пазари, умалената държава - всички тези фундаменти на това, което наричаме демокрация и това, което характеризира класическия либерализъм.


Според мен лъча надежда в края на тунела се казва Мартин Димитров и каквито подобни на него реални, нормални, явно интелигентни и честни хора се озоват в позиции на власт в това правителство. Ясно е обаче, че това ще са най-много един, два или няколко "лъча". За светлина е обидно да се говори, като се вземе предвид генезиса на ГЕРБ и неговите функционери.


А онези другите - Доган, Станишев и компания, те знаят как да се свият за време, да паразитират, да словоблудстват във и извън парламента и да изчакат следващият си шанс да се върнат на власт.


Това е, което не трябва да забравяме. Добрата вест е, че тези избори купиха на нацията малко време, в което трябва да продължим да информираме, образоваме и събуждаме гражданското общество, хората. Да запознаем възможно най-много с принципите на свободното общество, някои от които споменах по-горе: правата и свободата на личността, свободният пазар, върховенството на закона, намаляване на ролята на държавата, включително чрез намалянето на икономическото робство, което в момента убива всяка инициатива и други.


Така, че - време е да запретнем ръкави и да работим, всеки според възможностите си, за това в следващите четири години България да направи своят избор за това да бъде свободно и справедливо общество, което просто НИКОГА повече няма да позволи Жан Виденовци, Станишевци, Догановци и Гоцета да получават дори минимален шанс да се доберат до властта.

Нашият глас за свободна и справедлива България - на тези и всички други избори!

Пиша това като човек и български гражданин и го адресирам до всички вас като хора и сънародници, с които споделяме един език, родина, болка и надежда свързани с България.

Предстоят парламентарни избори. Много хора продължават да се чудят: има ли смисъл от това да гласувам?

Напълно разбираемо е тяхното объркване. За 20 години хората в България мислят, че живеят в демокрация. Мислят, че вота е магическата пръчка за промяната към по-добър живот.

Истината е следната: изграждането на демокрацията, свободното и справедливо общество, за което всички нормални хора бленуват (не всички хора са нормални, има и такива, които бленуват за “добрите стари дни” на тоталитаризъм, когато сиренето беше по 35 ст. за килограм), тази деморкация, която мислехме, че ще се получи автоматично след 1989 година, отнема доста повече време.

Най-дълго съществувалата демокрация в историята на света е тази в Америка. Вече над 230 години в Америка се избират демократично президенти, губернатори, сенатори, конгресмени, съдии, кметове и членове на общински управи. За 230 години обществото участва в процес в който някои печелят, други губят избори и власт - на местно ниво, на ниво щат и на федерално ниво.

Но НИКОГА в историята на тази страна диктатор или кралска особа не са заемали властта на която и да е ниво! Няма друга такава страна в историята на света. Всички други съвременни държави произлизат от монархии, колониализъм или диктаториални режими.

Неоспорим исторически факт е, че Америка е люлката на съвременната идея за свободното и справедливо общество, най-често определяно с думата демокрация.

Но лесен ли е бил пътя на Америка през вековете?

Не!

Войната за независимостт, гражданската война заради робството в Юга, Голямата Депресия, Първата и Втората Световни войни, Студената война и много други събития са били изпитание за идеите на свободата и за американския народ, който 230 години продължава да бъде достоен наследник на призива на Патрик Хенри: “Дайте ми свобода, или ми дайте смърт!”

Но през всички тези години и събития, този народ, иначе съставен от хора с различни убеждения, идеи и визия за обществото, застава заедно за ПРИНЦИПА на демокрацията и гласува отново и отново за президент, за губернатори, конгресмени, сенатори, кметове и т.н. И когато хората осъзнаят, че са сбъркали в избора си, или се разочароват по един или друг начин от своите представители във властта, те изчакват до следващите избори и активно участват в определянето на съдбата на своите политици, добри или лоши.

Това, приятели накратко ще е и историята и на нашия народ, а и на всеки такъв, който реши да изгради и да живее в свободно общество. Диктаторството е лесно - един човек взима властта и става отговорен за успеха или провала на обществото. Демокрацията е предизвикателство към всичко и към всеки - като отделни личности и като общество.

Призовавам ви в неделя да гласувате! Да гласувате заради отговорноста, която всеки един от нас има към себе си, семейството си към цялото общество. Да гласуваме не за партиите пълни с бивши агенти, доносници и функционери на комунистическия престъпен режим от миналото. Да не гласуваме за партии финансирани от ислямистката програма за превземане на Европа и света. И да не гласуваме за бутафорни “десни” националисти, които са нищо повече от креатури на мафиотизираните бивши комунисти.

Каква е разликата между “лявото” и “дясното”?

Не е ли “дясното” свързано с нацизма, както някои продължават да мислят погрешно?

Нищо подобно! Време е да разобличим тази пропаганда от времето на студената война.

Истината е следната: и комунизма и национал-социализма (истинското име на фашизма), са обединени от едни и същи идеи:

- премахване на частната собственост

- премахване на правата и свободите на отделната личност

- върховенство на диктатор и партия, а не на закона

- продаването на националните интереси чрез интернационализъм, а не патриотизъм и борба за национален интерес

и т.н.

Една истинска дясна партия е партия, която набляга на принципите на либералната демокрация:

- свободата на личноста, правото на живот

- върховенството на закона

- правото на частна собственост и свободните пазари

- правото на договоаряне

- свеждане до минимум на влиянието на държавата в живота на хората

- намаляването на данъците

- подкрепа за традициионното семейство и ценности, които са дълбоко вкоренени в нашата национална идентичност.

Не е сложно, нали?

Повечето от нас, нормалните хора, които не чакат на държавата да ни храни и облича, искаме просто да живеем в общество, в което да можем да работим, да бъдем защитени от закона от престъпниците, да не бъдем експлоатирани чрез всевъзможни данъци, акцизи, налози, такси и други подобни икономически рекетиращи механизми, ползвани от “социално” и “ляво” ориентирание.

С други думи, да живеем в едно свободно и справедливо общество.

България все още не е такова общество. Това не го казвам само аз, казват ми го многото хора, с които говоря по тези теми през последните няколко години - собственици на малък бизнес, домакини, учители, адвокати, служители в частни и държавни предприятия, хора от всяка прослойка на обществото.

Нека заедно подркепим ПРОЦЕСА на изграждането на България като свободна и демократична страна! Нека гласуваме както за ИДЕЯТА, така и за хората, които се идентифицират с тази идея.

За мен това е Синята Коалиция. Не само защото са една от единствените две формации, в чиито листи няма бивши агенти на комунистическата престъпна Държавна сигурност.

Ще гласувам за Синята Коалиция, понеже тази коалиция заявява намерението си да работи за изграждането на това свободно общество, което искам да видя в България. Програма

И ако Синята Коалиция влезе във властта и предаде нашите идеали и мечти, на следващите избори ще намерим истински десните, истински свободолюбивите и достойни мъже и жени, които залужават нашия глас и ще им го дадем.

Рано или късно, ние българите трябва да издигнем ПРИНЦИПИТЕ на свободата и свободното общество над личности, партии, обстоятелства, емоции, минало и настояще.

Рано или късно трябва да стане ясно, че има достатъчно българи, които искат да видят това свободно и справедливо общество, за което всички ние бленуваме, нашата обещата яемя, не на небето, а тук - на земята.

Отивайки да гласуваме на 5 юли, нека дадем гласа си на доверие за хората, на които ще дадем шанс да възстановят България. С гласа си обаче, нека дадем пример, надежда и достойнство на нашите деца и на себе си. Нека извървим нашия си път към изграждането на свободна и справедлива България! Колкото и време да отнеме - ние никога не трябва да се отказваме, отчайваме и предаваме. Не и пред една самодоволна, престъпна, арогантна клика от бивши комунисти, настоящи проводници на ислямски интереси и откровенни престъпници.

Не сега, не и завинаги!

Георги Бакалов

Аз не съм гей и никога няма да бъда!!!

Дали нещо такова може да си помисли и после да го напише тук млад мъж като мен, запитах се аз днес, ако трябваше да се остави на либералната диктатура да оформя мнението му?

Ето го, от розовия екран се пъчи Азис и постоянно ми се лези, като се мъчи с чалгарски мурафети и чар да ме накара да повярвам, че тая шутовщина е най-нормалното нещо на света. Но като знаеш, че преди него е имало Георги Парцалев и Емил Димитров... По-късно се разбра пък за Васил Найденов, Мариус Куркински, Камен Воденичаров, Драго Чая, за такива икони в бранша като Дим Дуков и Евгений Минчев (макар тия последните да не си развяват чак толкова парадно гей-байряците). А кой ли не е чувал за пойните птички с ляв сексуален уклон Фреди Меркюри, Елтън Джон, Джордж Майкъл? Докато първият трагично почина от СПИН, завещавайки на събратята си да продължат шоуто му, другите двама вече се сдобиха с узаконени хомо-дружинки, които с гордост представят пред цял свят като свои семейства. А върнем ли се доста по-назад в историята, ще си спомним за Александър Македонски, за Сафо, за митичния Ахил... че даже и за капо ди тути капи от античния връх “Олимп” Зевс, който също не се е лишавал от еднополови контакти, за радост на обичащите оргиите свои верни поклонници (наричат ги още “езичници”, за да стане по-ясно).

Любител съм на киноизкуството и когато ми остане време, с наслада поглъщам някой и друг филм. Обаче какво ми е впечатлението от последните двайсетина години? Много рядко е да попаднеш на следа, която да не те отведе в обятията на “свободната” (в това число и хомосексуална) любов. Сега се сещам за филми като “Филаделфия”, “Месец любов”, “Планината Броукбек”, за които е малко да се каже, че са просто хомо-еротомански. Те ти инжектират такива възгледи и светоусещания, че ако нямаш стабилна ценностна система, буквално можеш да “обогатиш” сексуалната си ориентация. Защото, както обичат да казват гей-активистите, дори животинският свят е по-напред от нас в това отношение, понеже там се наблюдавала цялата гама от всевъзможни съвкупления и чифтосваници.

Да не би пък ние да страдаме от разни допотопни морални и религиозни скрупули?

Признак за свободомислие и разкрепостеност ли е да извадим знамената за гей-парадите, или поне кротко да си стоим отстрани, докато някой друг ги развява под носа ни?

Ще ни обявят ли за деца и внуци на доктор Менгеле, ако гнусливо откажем да положим клетва пред тях?

Както намекнах в началото, ако трябваше масовата култура да формира отговорите на тия и разни други такива въпроси, тя щеше, сигурно, да продължи да ни поглъща и изгубва в мъглата си. От една страна, вродените ни инстинкти, страсти и желания щяха да ни тласкат в произволни посоки, само и само да ги удовлетворим, обаче от другата няма ли пак да се чувстваме някак странно празни и неудовлетворени? Добре, решаваме да последваме примера на зверовете и какво от това?! Всред мимолетните наслади, не заприличваме ли повече на тях? Понеже открито отхвърляме моралните норми на своя Създател, в които това явление е обявено не за обикновен грях, а за мерзост и гнусота, за скотско извращение. Или отиваме в другата крайност и започваме да пръскаме отровнозелена жлъч към т.нар. “различни”, от позицията на някаква фюреро-подобна самодостатъчност. Псуваме ги, заклеймяваме ги, обвиняваме ги за всички световни злини, а даже и нерядко зверски ги малтретираме – съвсем, ама съвсем физически.

За жалост, не от животните идва това безумие да наричаме всичко в тоя свят относително и поради тази причина – еднакво приемливо. Обаче не е ли лекомислена и опасна подобна позиция, с оглед на последствията, които от хилядолетия насам винаги се оказват неизбежни? Антрополозите са категорични, че десетки земни цивилизации и култури са били вече принесени в жертва на олтарите на разюзданата сексуалност и хедонизма. На себелюбивата и похотлива гордост.

“Обичай себе си и ти ще си влюбен за цял живот”, е казал преди време с насмешка писателят-гей Оскар Уайлд. Мисля, обаче, че точно това съвсем насериозно се опитват да правят хомосексуалните хора. Те неистово обичат себе си (макар в поносими размери това да е здравословно), ала това е нарцистично вкопчване в някакъв образ-себеподобие, както и в някой друг, напълно подобен на тях, който им отвръща със същото. Трябва ли да имаш вроден ген за това? Не, достатъчен е само един липсващ баща. Или пък майка, която огорчена и озлобена, се опитва да свърши и неговата работа. Много е трудно така да видиш модел, който да ти покаже как да се отнасяш и служиш на истински различните – съществата от противоположния пол. Защото в много отношения е вярно, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера. Кой от нас още не е разбрал, че сме не само разнополови, но и чуждопланетни? И че разстоянията помежду ни се смаляват единствено със себеотричане и жертвоготовност. Нещо, което хората с проблемна идентичност панически се страхуват да направят. По обясними причини, те са избрали да играят в чужда, натрапена им от някой друг пиеса. Не знам дали го разбират, обаче играта и фалша им се долавят отстрани. Парадността им ги издава.

Техните зрелищни походи не са ли породени от отчайващата им нужда сами да си повярват? Както и да ни накарат нас ние също да им повярваме. Такова улично и площадно парадиране с нашата сексуалност, която е нещо твърде интимно, няма ли да я опошли, да я превърне в нещо като главно действащо лице на порно-спектакъл? Но аз допускам, че точно това възбужда актьорите, чиито физциономии са се слели с маските им. И това можем да го видим почти всяка вечер в “Шоуто на Азис” (безспорно някой се грижи заветът на Фреди Меркюри да се изпълнява по ноти). Ежедневно, ежевечерно, еженощно да развращаваш цял един народ, като си разнасяш мръсното бельо пред камерите, за някои може да е бунт срещу ориенталската ни закостенялост, но за мен си е чист есхибиционизъм и даже ми намирисва на пошла медийна педофилия. О, да, понеже съм убеден, че се прави съвсем съзнателно, за да прикътка ако може и децата.

Заобикалящата ни нарастваща агресия на хомосексуалната перверзия иска съвсем умишлено да ни набута в нейния аудио-видео двуизмерен свят, за да може да ни натрапва своите модели и образци и чрез своите реципиенти да ги принесе в триизмерния такъв.

Нещо против да не сме нейни зомбита?

Не трябва ли да им покажем кои още правят жените да раждат и благодарение на това да съществува светът?

“Мълчанието на агнетата” няма ли да ни вкара в зловещ психотрилър?

Добре, ето, запушваш си ушите – но толкова са кресливи, че пак се чуват. Затваряш си очите, че не ти се гледат мръсотии – тогава използват намалението и те нападат подло, изотзад. Мерзостите не обичат да стоят със скръстени ръце и крака и всячески се опитват да разширяват териториите си. Нищо че, както казва Библията, винаги носят след себе си запустение. Присъдите им са написани на табелки, овесени на коравовратието им, обаче дали всички могат да ги разчетат? Защото беззъбата ни толерантност към злото и към греха в тях се привиждат на повечето като правозастъпничество. А издигнатият високо глас ПРОТИВ го зачисляват в графата “фашизъм и сектантство”.

Ще бъдем подлъгвани да мислим такива неща, а всепозволеностите да ни превръщат във все по-обезчовечаваща се пустиня, докато не решим вечните и абсолютни Божии ценности да залегнат в обществения ни договор като нация, а дори и още по-важно от това – в сърцата ни. Дано да не се окажем съвсем инфантилни, понеже както има една приказка: кой е по-достоен за съжаление – детето, което се бои от тъмното, или възрастният, който се бои от светлината?

Хомосексуализмът едва ли може да бъде видян като издънка на качествените семейства, където двамата съпрузи са си на местата и отговорно изпълняват задълженията си като родители. Явно, че това е съвсем друго семе – семе на плевел и семе на перверзия, което се опитва да се разпростре върху цялата зле поддържана напоследък нива на класическата семейна институция. Хомосексуализмът е рак и неговото целенасочено влагане в семейната клетка трябва неиминуемо да доведе до нейната гибел в сегашния й вид. Новият-стар световен ред отново и отново ще се опитва да унищожи християнската основа на семейството, понеже то заплашва самите устои на неговата антихристка псевдохуманност и многобожие.

Моралният релативизъм на заобикалящия ни свят може да изглежда много “хай”, “куул” и “топ” за нас, модерните хора, но той той ни прави и ние самите да изглеждаме относителни и вечно търсещи някаква своя миражна идентичност. Докато абсолютните ценности на християнството, взети от Библията, иззиждат непоколебима твърд под краката, дават здрав симисъл на живота, полагат ясна идентичност в съзнанието на хората, вдъхновяват с благородни мисии и цели. Без тях само бихме се размили в пространството и времето и след като изгубим съвсем чертите на собствения си уникален образ, не ни остава нищо друго, освен да се лутаме и лутаме, търсейки нечий друг.

Нима и учените не твърдят това, че една от основните причини за пораждането на хомосексуално възприятие и поведение е проблемът, свързан с идентичността? И какво ли да кажем за такова общество като нашето, което е направило децата си едва ли не собственост на Държавата-кърмилница, много повече, отколкото обични синове и дъщери на своите родители. Повсеместната практика с яслите, градините, интернатите и домовете за деца не показва ли що за излишен товар доста често е за нас, българите, собствената ни челяд? Бащите къде са обикновено? Да си гледат работата, колата, хобито, да се отдават на удоволствията, страстите и пороците си. А напоследък се виждат и много жени – в отговор на това, да хващат и те същия път, водещ ги навън и далече от дома. Дали наистина много могат да постигнат там?

Преди време бях чел резултатите от изследването на една психоложка, която тъй убедително доказваше, че най-успешните и влиятелни жени не са тези с големите кариери, а посветените на дома и на децата си майки. Ако към тях прибавим и посветените на семействата си бащи – ето ги моделите за подражание на подрастващите, които ще знаят за какво са на тая земя, какво се очаква от тях и как евентуално да го направят. Така едно общество започва да благоуспява, а не се изражда, занимавайки се постоянно с касапниците на отхвърлените и необичаните, както и на тези, които са им стоварили това проклятие върху главите.

Понеже Библията е категорична, че ако сърцата вътре в семействата не се обърнат едно към друго с любов и загриженост, то това поражда не само бездна от отчуждение, но най-свирепото проклятие, което е с вечни, ужасяващи последици.

Добре, че за сегашния потоп от содомия е направен нов, още по-съвършен от Ноевия ковчег – този на Завета с нашия Господ Исус Христос.

И ако е вярно това, че ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ (не вярвам някой да го оспори), то тогава за нас е съдбоносно важно да си отговорим на въпроса: от кой източник да я черпим ние?

Може да сте го чували неведнъж и винаги да ви се е струвало опростенческо и догматично, обаче аз не мога да не го кажа пак сега: за мен и милиони други хора по света единственият чист небесен извор струи през Библията.

Заради нашия Спасител и разказаната в нея Негова старозаветна предистория, увенчана с триумфиращия новозаветен край, тази книга не може да се сравни с никое друго човешко писание от тоя свят.

Ала може да се разбере единствено, ако дръзнеш да се запознаеш лично с нейния Автор.

Той вече е подал ръка на всеки един от нас.

Ще я поемеш ли?

“Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не дохожда при Отец, освен чрез Мене”: Господ Исус Христос

Кой се опитва да продаде живота ми ?

Напоследък все повече усещам как някой се опитва да продаде живота ми !

Моят живот!
Без да ме пита, без да съм съгласна, без да мога да се съпротивя .... !
И разбрах. Този някой продава живота ми, защото законът му го позволява.
Аз го наричам узурпатор и крадец, но законът го нарича правоимащ.

И се получава: някой друг дроби попарата, а пък аз я сърбам .
Всъщност, сърбат я всички .

Нека ви обясна.
Когато някой продаде съвестта си,всички ние търпим управлението на необразовани, корумпирани и престъпни индивиди!

13 260 човека, подкрепиха с имената и подписите си кандидатурата на Пламен Галев за независим кандидат!
Пламен Галев, един от двамата така известни Братя Галеви, е подсъдим с обвинения за:
- ръководене на въоръжена организирана престъпна група,
- изнудване,
- принуда и
- нанасяне на средна телесна повреда.


(Снимка Борис Цанков, в-к "СТандарт")

15 000 човека ( минималният брой подписи за участие на една партия в изборите) подкрепиха,Веселин и Христо Донови, които оглавиха листата на "Обединение на българските патриоти"
Двамата "патриоти" Донови, са с обвинение за:
- образуване и ръководене на престъпна група за разпространение на наркотици,
- ръководене на въоръжена престъпна група за изпиране на пари,
- склоняване към проституция,
- трафик на хора,
- изнудване


(снимка в-к "Стандарт")

Когато индивиди като Галев или Донови се кандидатират за депутати, получават имунитет и производството срещу тях се прекратява.
Вместо да бъдат държани далеч от властта, законът ги протектира.

Според Закона за избиране на народните представители , ако не си под запрещение или зад решетките, се квалифицираш за кандидат народен представител (Чл.3, ал.2)
И още: По време на предизборната кампания регистрираните кандидати за народни представители и застъпниците не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност освен в случаите на заварено тежко престъпление (Чл. 53. ал.1)

В Парламента влизат сутеньори, и после се опитват да легализират проституцията и доходите си от нея.
Влизат водачи на въоръжени престъпни групи и после ставаме свидетели на показни убийства, показни отвличания и .......... застраховка " Отвличане " - нов продукт на българския пазар.
Гениално!!!

Влизат хомосексуалисти, и после ни убеждават, че еднополовата "любов" била прогреса на човечеството.
Влизат щатни сътрудници на ДС, и после се чудим, че всички медии пускат едни и същи платени дезинформации.....

...........................

Съвсем скоро предстоят парламентарни избори.
Господа и госпожи, кандидат депутати, имам въпрос към вас.
Ако влезете в парламента, ще поставите ли законови бариери срещу влизането на престъпници във властта?

Ще промените ли закона, така, че кандидатите за народни представители, срещу които се водят досъдебни производства и разследвания, да нямат право да бъдат избирани?

Това не е риторичен въпрос!
Нито е въпрос, който ще остане само на страниците на този блог!

Аз ще ви го задавам на вашите предизборни срещи, на вашите блогове и сайтове,на вашите форуми.
Ща ви напиша имейли и ще изискам вашият отговор!

Защото моят живот не е за продан!

Съдбата на тази нация не е за продан!

Да спечелиш губейки

През изминалата седмица фокусът на телевизионните прожектори в САЩ се насочи върху 22-годишната Кери Прижън, която спечели титлата Мис Калифорния 2009 г. Повод за това стана нейният непринуден, но честен отговор, на въпрос за отношението й към гей браковете.

На въпрос на Перез Хилтън, защитник на гей-активистите и един от съдиите в конкурса дали останалите американски щати би трябвало да последват примера на щата Вермонт, който е четвъртия щат легализирал еднополовите бракове, тя отговори: "Страхотно е, че американците могат да изберат едното или другото. Живеем в страна, където можеш да избереш хомосексуален или хетеросексуален брак. И знаете ли какво, в моята страна и в моето семейство аз мисля, и вярвам, че брака трябва да бъде съюз между мъж и жена. Не желая да засегна никой от вас, но това е начина, по който аз съм възпитана и аз вярвам: че трябва да бъде между мъж и жена."

Този отговор предизвика силно възмущение сред не малка група от присъстващите, въпреки че преди броени месеци в щата Калифорния се проведе референдум, на който мнозинството не пожела да узакони еднополовите бракове. Това бе ясен и красноречив сигнал за това каква е позицията на обществото по този въпрос. Политически "некоректния" отговор на Кери Прижън обаче раздвижи водите и предизвика серия от събития и случки.

Тя бе обвинена в политическа некоректност и имаше вероятност да й бъде отнета титлата "Мис Калифорния." Въпреки силния натиск от либералната общност, Доналд Тръмп - собственик на конкурса, реши че титлата трябва да остане нейно притежание. Тук е важно да се отбележи, че за изяви, в които се изисква публична представителност и изразяване на позиция по подобни въпроси организацията собственик на конкурса ще изпраща някоя от двете и подгласнички. Бившата Мис САЩ, която е и един от двамата изпълнителни директори на организацията подаде оставка за това, че Тръмп е оставил короната в "будещата противоречия Пижън".

Гневът спрямо отговора на Прижън от страна на хомосескуалната общност излезе от всякакви разумни граници. Стигна се дотам, че Перез Хилтън яростно я нападна в блога си като използва една от най-силните обиди за жена в Щатите, наричайки я "кучка". И всичко това, само поради факта, че е събрала смелост и е решила да каже мнението си за семейството - откровено и честно, отговаряйки на зададения й въпрос.

Невероятно е докъде може да стигне на пръв поглед привидната "любезност" на хора искащи толерантсност и свобода и незачитащи същата тази свобода на мнозинството.

Впечатляваща бе реакцията на Прижън. В телевизионно интервю в студиото на Fox news тя сподели: "За мен е такова голямо благословение да изкажа вярата си по националната телевизия и аз се гордея с себе си. Не съжалявам за нищо."

В интервюто си 22-годишната Мис Калифорния насърчава младите момичета и момчета да следват сърцата си и да останат верни на себе си, да не се страхуват и да бъдат безтрашни.

На въпрос какво е нейното послание към младите хора, подложени на натиск от техните връстници за употреба на наркотици и преждевременни сексуални отношения, тя отправи следния призив: "Не оставяйте никой да дойде между вас и вашата вяра и убеждения. Останете верни на себе си и не правете компромис с никой и с нищо. Аз не направих компромис за короната МИС САЩ".

Смелото решение на Прижън да каже това, което мисли и вярва за брака, й коства короната Мис САЩ. Съзнателният риск, който тя пое да остане вярна на себе си и убежденията си, са вдъхновяващи. Не са много хората днес, които биха го направили и които са готови да отстояват публично убежденията си. С постъпката си тя даде достоен пример и се превърна в герой. Тя загуби титлата, но спечели сърцата на мнозина, което е много по-ценно от фалша, политическата коректност и продажност. По-ценно от кратковременните "титли", които този свят може да ти даде.

Михаела Джоргова

PS Друго интересно интервю по темата от TV FOX news можете да видите тук

Престъпник в Парламента !

Невинен до доказване на противното !
Това е максима , валидна за всеки предполагаем престъпник или закононарушител в едно цивилизовано общество.
Когато обаче , "противното " бъде доказано, невинният се превръща във виновен.
Следва справедливо наказание.
Това е в цивилизованите или иначе казано демократичните общества.
Но какво се случва у нас, в България?

Нека погледнем към Парламента - лицето на нацията !

Престъпник № 1- ВЛАДИМИР КУЗОВ





Обвинен и признат за виновен за хомосексуални действия с малолетно 14 годишно момче. Осъден на 3 години затвор.
На 18.02. 2009г, съдът отменя ефективната присъда на депутата .
Вместо да лежи в затвора за педофилия Кузов остава с 3-годишна условна присъда, за която ще има 5 годишен изпитателен срок.

Според върховния съд подсъдимият бил с положителни характеристични данни, с чисто съдебно минало, с висока степен на образование, трудово и социално ангажиран, което съдът преценява като смекчаващи обстоятелства.
Кузов нямал други противообществени прояви и можел да се поправи и без да лежи в затвора. Затова и не се налагало да бъде изолиран от обществото.
Решението на съда е окончателно.


Престъпник № 2 - ЦВЕТЕЛИН КЪНЧЕВ.



Народен представител в 38-то Народно събрание.
През 1999 година , имунитетът му е свален , а през 2000 г е осъден ефективно на 6 години затвор и парична глоба по обвинения в побой , отвличане и рекет.
Три години по - късно е освободен от затвора условно за добро поведение и положен труд.
През 2005 година вицепрезидентът Ангел Марин го помилва, с което се премахва остатъка от присъдата.
Тава дава възможност на Дон Цецо да се кандидатира отново за народен представител , което той и прави.
Оглавяваната от него "Евророма " обаче не успява да мине 3% бариера и Цветелин Кънчев не е избран отново за народен представител.


Престъпник № 3 ФИДЕЛ БЕЕВ

Бивш кмет на Велинград и настоящ депутат от ДПС.



На 9 юни 2003 г. на изхода на Пазарджик до село Ивайло, на територията на бензиностанция, която е негова собственост, е пребил и заплашил с убийство две момчета - Костадин Писков и Райчо Низамов.
Вследствие на побоя Писков е със спукано тъпанче, рана на главата, нанесени са му множество юмручни удари. Фидел Беев го е ритал и псувал, наричайки го гяур. Райчо Низамов е получил заплаха за убийство.

Беев е осъден да заплати обезщетение в размер на 3 хиляди лв.


Престъпник №4 - 100 НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ПРИЕЛИ ПОПРАВКАТА "ВАНКО 1"




Емблематичната поправка "Ванко 1" в НК, гласувана без никаква дискусия, осигурява минимални присъди за всеки сводник, за когото прокуратурата не може да докаже, че е насилвал жени да проституират с помощта на наркотици.

Скандалният текст отменя възможността сводниците, които са накарали да проституират повече от една жена или са насилвали непълнолетни, да бъдат наказвани с от 10 до 20 години затвор. Така съдът е принуден да ги наказва с до 6 години лишаване от свобода, и то само ако има доказателства, че са действали с користна цел.
Какви ли други цели , освен користни би имал един сводник ?!!!! (някой може ли да ми отговори?)

Престъпник № 5 - депутатите приели поправка по чл.157 от НК.


Чрез тази поправка , е намалена възрастта , при която едно лице подложено на сексуална злоупотреба е третирано като дете.
Думите "16-годишна възраст" са заменени с "14-годишна", което променя и степента на наказанието спрямо насилника.

В същото време според Закона за закрила на детето "дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години"

Престъпник № 6 ..............

Всички , злоупотребили със служебното си положение, участващи в корупционни схеми, предатели, крадци ....

Няма да ми стигне място да опиша всички.

........

Това е лицето на Българският Парламент.
Тъжно и трагично!
Това са хората които избираме да ни управляват отново и отново!
Дори не е нужно да си политически активен за да видиш, че там в Парламента , скрити зад депутатски имунитет се подвизават педофили, побойници, насилници, крадци ......

Може би ще кажеш " Не всички са такива " - Да, така е! Не всички са такива.
Или може би ще кажеш : "Ами всички са такива! Нищо не може да се промени!"

Всъщност - Може!

Може да събудиш в себе си НЕТЪРПИМОСТ и НЕПРИМИРИМОСТ !
Може да захвърлиш страха и апатията , и следващият път , когато група патриоти излязат на площада за да поискат сметка (и оставка ) - да излезеш с тях!
Може да поискаш СВОБОДАТА и да дадеш своя дял за да я има цялото ни общество!

ЗА ДА ПОБЕДИ ЗЛОТО Е НЕОБХОДИМО САМО ЕДНО - ДОБРИТЕ ХОРА ДА НЕ ПРАВЯТ НИЩО !

Едмънд Бърк

Национални идеали и предатели - предложените поправки в семейния кодекс от гледна точка на националните ни интереси и традиция.

Из личния тефтер на Левски.



Аз може млад да загина,

но стига ми тази награда,

да каже нявга народа:

„Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода"



В станалият известен вече тефтер на Левски намираме преписано Ботевото стихотворение "На прощаване". Явно последните шест стиха синтезират веруюто на революционерите от цялата онази епоха. Свободата като идеал оправдава всяка тяхна лична драма. Не просто ранната им и героична смърт, а именно осъзнатият идеал и неговата ценност и важност превръщат революционерите в безсмъртните национални икони, както днес ние ги възприемаме. Техният героизъм не беше интуитивен, импулсивен и необразован. Тяхното посвещение към националният идеал и свободата беше осъзнато, добре артикулирано и идеологически обосновано.



Колко от това свободолюбие е останало в нас днес? Колко важно е свободолюбието за нас като хора? Без да влизам в излишни емоционализми и драматизъм, каня ви да помислим заедно по тези важни въпроси.



Ако свободата и създаването на едно свободно и справедливо общество най-добре изразяват националният идеал - онзи за който загинаха тези достойни мъже и жени в края на 19 век, колко ли са националните предатели от тогава насам? Фашисти, комунисти и всякакви разновидности и производни техни - колко ли са негодяите, които са предавали отново и отново идеала, за който дадоха живота си хора като Левски и Ботев? И какво занимава основно едно "свободно" общество? "Правда и свобода" са всъщност условията и климата, които позволяват на отделните личности в едно общество да се развият като личности, да се реализират, да се погрижат за себе си и в по-далечен план да създадат семейство, както показва цялото наше човешко битие.

Или да не създадат такова, ако това е техният избор.



Народни водачи като Левски и Ботев са били водени от много ясна визия именно за осигуряването на едно такова общество, в което българите ще могат да устроят живота си според своите въжделения и интереси, национални специфики, но и разбира се универсалните принципи на свобода и справедливост за всеки. Именно едно такова общество създава своите институции - държавни, военни, образователни и други. Само тогава категории като "национален интерес" и "национална сигурност" имат смисъл и придобиват значение. Трябва да има нация, за да има тя свои интереси и сигурност. А нацията е изградена от отделни личности, които създават семейства и деца, които приемат щафетата на своите предци и на свой ред изживяват своето време.



На дневен ред е въпроса каква роля играят бракът и семейството в опазването на нацията, в нейното правилно и достойно развитие и какво задължение има държавата към брачната (семейната) институция.



Аз, както и много други, дори бих казал повечето българи, сме убедени в това, че запазването на брачната институция е въпрос не само от личен и субективен характер, а въпрос засягащ също националният интерес на България. Следователно, ако някой работи против националният интерес, не би ли бил той определен като предател?



Това е сериозно обвинение, но в същото време аргументирано.



Днес мнозина спекулират с фрази като "национален интерес" и "национална сигурност". Свързвайки казуса за опазването на семейната институция с националния интерес не е някаква евтина спекулация. Въпроса има своите емоционални, правни, философски и дори чисто екзистенциални измерения. В една кратка статия като тази можем само да докоснем върха на айсберга, без непременно да прибягваме да изчерпателни факти, да цитираме изследвания и да се обосноваваме исторически. Спешността на проблема налага за сега просто заемането на ПОЗИЦИЯ, точно както са направили нашите опоненти, които без да зачитат фактите засягащи темата, атакуват фронтално цялостта и статута на семейната институция.



По една или друга причина (най-вече идеологическата пропаганда на комунизма), ние сме приели за нормално да разглеждаме семейството само в неговият личен план, или дори само като юридическа фикция. Интересно е как пропонентите на "фактически съжителства" не са толкова ревностни за това да просветят народа относно статута на самата държава само като юридическа фикция. Интересно е колко лично и на сериозно се възприемат власт имащите и колко бързо заговорват за "национална сигурност" тогава, когато някой започне да критикува властта, да предизвиква статуквото и дори законите. Тогава се затварят сайтове и усти на дадени хора и всякаква друг лов на вещици се устройва бързо и с много ревност.



На хората се втълпява как да си лоялен на държавата и да плащаш данъци (колкото се може по-големи!) е равнозначно на родолюбие, тогава когато държавата и нейните институции са нищо повече от юридическо лице - правна фикция, която черпи своите правомощия от Конституцията и произтичащите от нея закони.



Но когато стане дума за юридическият субект "брак" и институцията "семейство", ние сме лесно податливи на пропагандата, която ни е убедила, че това е изключително и само лична сфера, която не може да бъде фактор в обществото или не дай си Боже, националната ни доктрина.



Нека си припомним някои изключително важни факти - момента, в който един мъж и една жена като самостоятелни личности се свържат в брачен съюз, те формират една нова институция - семейството! То не е правна фикция като държавата. То е съставено от две много реални физически личности, които обаче от сега натам придобиват специални и конкретни права заедно като двойка, както и като личности в живота един на друг и в този на своите деца. Държавата няма такива. Тя е юридическа фикция, както и всяка друга такава, създадени на базата на закон, чрез общата воля на дадена група от хора, сумарно наречена "народ".



Истината е, че семейството е най-важната институция в обществото!



Този концепция обаче била остатъчна от времето на комунистическата пропаганда, каза някой от депутатите от трибуната на Народното събрание наскоро по време на дебатите около приемането на промените в Семейният кодекс.



Какво невежество!



Истината е, че Маркс би се усмихнал, ако можеше да надникне от ада в днешната наша реалност и да види какви поправки ни подготвят именно неговите възлюбени ученици от БСП и приятели. Маркс, още в "Комунистически манифест" визира семейството като пречка за налагането на неговият комунистически строй, елиминирането на всяка собственост и оттам и семейството, което той третира като такава.



"Когато буржоата започнат да вдигат шум за семейството и образованието, за тази толкова свята между тях връзка между родител и дете, от това още повече ми се повдига" (Карл Маркс, "Комунистически манифест").



Странно ли е тогава, че Любен Корнезов като председател на парламента, прави следните пояснителни изказвания по време на дискусиите между депутатите: "Маркс и Енгелс говорят за премахване на буржоазния брак." Корнезов и такива като него, които явно са много наясно с постулатите на Маркс, са именно тези, които внесоха на първо четене поправка в Семейният кодекс, която ще узакони т. нар. "фактическо съжителство". Тази противоконституционна, срамна и никому ненужна недосмислица е може би едно от най-големите посегателства срещу националният интерес на България, който преди всичко е здравото семейство, което е фундамент на истински успешното и свободно общество.



Днес от стените на учреждения, малки и големи, ни гледат ликовете на истинските титани на българският национален идеал - свободно и справедливо общество, в което всеки е достатъчно свободен и защитен да живее достоен живот. Биха ли наредили вносителите на тази поправка собствените си ликове до тези на Ботев и Левски? За република основана на примитивната форма "фактически съжителства" ли умряха тези войводи, които платиха с кръвта си за свободата, която днес май е останала само поетична фикция в умовете на повечето българи, но не и кауза и национален или личен идеал?




Аз може млад да загина,

но стига ми тази награда,

да каже нявга народа:

„Умря сиромах за правда,

за правда и за свобода"






ПРАВДА ли е узаконяването на "фактически съжителства", които практически ни връщат в примитивни форми на обществено устройство. Форми на съжителство, които позволяват кръвосмешение, полигамия и по-натам и хомосексуални "бракове"? Не бяха ли такива примитивни форми на "съжителство" характерни за общества като Османската империя, основана на Исляма? Не претендират ли над 90% от българите да са християни (православни, католици и протестанти взети заедно)? Кой и защо е решен да се опит един а да извърши подмяната на ценности, съхранили този народ за векове, ОСНОВНАТА от които е семейството и брака между мъж и една жена?



Предателството спрямо брачната институция и семейството не е ли най-върховно национално предателство, преди дори предателството на националният суверенитет? Кому са нужни силни граници, войска и национален "просперитет", тогава, когато обществената тъкан се разпада под бремето на хедонистичната аморалност, от която произлизат и насилието и престъпността на всяко ниво?



Архаични звучали на някои депутати, като Огнян Герджиков, идеите за брак. Ще има ли той достойнството да сложи своя портрет до този на Левски и Ботев с аргумента, че ни предлага по-добра визия за бъдещето на България?



С думите на Хенирк Сенкеевич: QUO VADIS, Българио?



Чия визия за бъдещото развитие на този народ ще приемем?



На хедонистите, които визират България като някакво "модерно" (разбирай неограничавано от "старовременнни морали")общество, в което:
 


• на всеки ъгъл има казина - инкубатори на неморалност и разоряващи хора всеки ден

• проститутки по улицата, които развяват с "достойнство" трудови книжки издадени им от същите институции, които плащат заплата и на учителите на децата в държавните училища

• хомосексуалисти, които са готови да те осъдят ако кажеш на децата си, че да си гей не е нормално

• многодетни семейства от многоженци, които имат по една законна съпруга, няколко "фактически" любовници и цял куп деца, които зависят на държавна (разбирай от твоите данъци) издръжка, понеже един "фактически" баща няма да има как да издържа всички тези деца.



Или всички ще се стремим към изграждането на общество, което се стреми към идеали, към които са се стремили нашите майки, бащи и деди. Идеали, които са мотивирали хора като Ботев, Левски и всички други наши герои да дадат живота си за едно общество, основано на ПРАВДА И СВОБОДА?

Общество, в което:



• отговорни и пълноценни мъже и жени влизат с достойнство в привилегията и предизвикателството на брачната институция


• семейства, които реално, освен постигането на собствените си мечти, отглеждат пълноценни деца, които един ден ще са бъдещите пълноценни хора, които съставляват нацията


• семейства, които освен достойнството, което имат от личният си живот, могат да разчитат и на държава, която зачита и насърчава хората като съпрузи, родители и деца, с всички техни права и задължения

Но толкова много хора са преживели провал в своя брак и семейство, ще каже някой!



Нека помислим - това достатъчно добра причина ли е да отнемем този идеал от едно цяло поколение и да го подменим с примитивното, обидно и нелегитимно "фактическо съжителство"? Сама по себе си Конституцията също обрисува по-скоро идеала на едно общество, а не непременно неговата реализирана същност. Това не е лицемерие. Такова е естеството на един идеал - бил той национален или личен. Защо да го отнемем и да принизим себе си до практиката на изключенията?



Конституцията и законите произтичащи от нея, осъждат криминалните деяния, които застрашават цялостта и сигурността на гражданите. Но някои хора вършат такива криминални деяния така или иначе. Трябва ли да отнемем на обществото идеала, към който всички ние се стремим, като общество, само понеже има хора, които са избрали да са престъпници?



Трябва ли само поради провалите на някои хора в сферата на брака да дадем на скрап самият идеал за брак и семейство? Не би ли било по-добре държавата да подкрепи брака и семейството като институция на едно държавническо и законодателно ниво, така, че ние като нация да имаме увереност в това, че сме заложили на именно този идеал и модел, а не на езически, полигамни и други низсши форми на семейно и оттам и обществено устройство?



Не е ли по-добре, вместо да изхвърляме "бебето заедно с мръсната вода", да дадем шанс на самото общество чрез неговите вътрешни механизми - образователна, консултативна и социална дейност да помогне на брачните и семейните в тяхното търсене към един по-добър живот? 

Време е да се чуе гласът на истинските родолюбци и патриоти. Не само на тези, които с еднакво лицемерие палят свещи в храма и после окачват портретите на нашите национални герои, само за да подменят самите техни идеали в името на ползи, които им обещава едно или друго лоби.



Време е нашата интуитивна, исторически обусловена консервативност да стане осъзната, добре артикулирана и отстоявана такава.

Време е да направим нашият избор за това какво общество искаме да оставим на нашите деца!


Произведението Национални идеали и предатели - предложените поправки в семейния кодекс от гледна точка на националните ни интереси и традиция. създадено от www.politicalmavericks.com ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.
Базирано на следната творба:www.politicalmavericks.com.
За разрешения извън обсега на този договор, проверете на http://www.politicalmavericks.com/contact/contact.php.