(по-надолу ще прочетете едно много ценно, според мен, читателско мнение, изразено от г-н Георги Александров във връзка с публикацията "Аз не съм гей и никога няма да бъда"; стори ми се, че без него тя стои някак твърде остра и непълна, затова реших да му дам статута на пост, надявайки се, че така няма да бъде пренебрегнато от вас, читателите)
Аз напоследък общувам с доста хомосексуални хора. Нарочно реших да се запозная с тях, защото ще е глупаво да си скрием главата в пясъка и да се правим, че ги няма. Направих крачка към тях след като една моя ученичка ме втрещи с изказването си. Един ден тя подхвърли, че огромна част от нейните познати или са хомосексуалисти, или стават такива. Аз се улових, че не познавам нито един и отидох в сайтове, където можеш да се натъкнеш и на такива. Боже мой! Изумен съм от емоционалната разруха и неспособност да се изграждат взаимоотношения, пълна инфантилност и свеждане на всеки разговор до секс и удоволствие. Дори когато общуваш с тези хора, те не могат да говорят за друго, освен за себе си. Изключително рядко някой се сеща да попита: "А ти как си?" Техният свят се върти около тях самите и тяхната общност, защото, видиш ли, ние сме различни и всички ни отхвърлят. Те търсят внимание, приемане, загриженост, но по неправилен начин. И наистина играят ролите си непрекъснато, зад маските на зле прикрити комплекси, страх от отхвърляне, ужас от неприемане, пълно отричане на истината, бягство от действителността...
Почти всички заявяват, че са станали гей след сексуално преживяване с друг мъж, уж невинно в началото, но много им харесало, защото било "красиво". Огромна част от тях са започнали от любопитство, защото дефицитите в тях и неспособността да изградят взаимоотношения, са ги тласкали да търсят нови и нови партньори, докато не се оказали в леглото с друг мъж, който... също търси как да избяга... от себе си... "Ще избягам ли от мен?..."
Много е трудно да се стигне до сърцето на тези хора, защото те не искат да те допуснат там. Те самите се страхуват да признаят пред себе си истинските причини. Страхуват се да надзърнат вътре в себе си. А там има толкова много болка...
Ако искаме да помогнем на тези хора, ние самите трябва да предизвикаме себе си - не можем да се гнусим от тях, нямаме право да ги отхвърляме, макар те всячески да предизвикват точно това с поведението си и своята парадност. Изисква се огромна сила от наша страна да се посветим на такива хора, за да им покажем, че може да има друг начин на взаимоотношения, където мъж е способен да даде, а не само да взема. Където можеш да жертваш от времето си и да не търсиш нищо в замяна, да не искаш тялото им, а сърцето им. Да покажеш, че може да има друго измерение на интимност и споделяне отвъд физическото. Те обикновено не могат да повярват, че може да съществува приятелство между мъже без секс, точно както проститутка, която се чувства толкова евтина и използвана, защото винаги се стига до това да даде тялото си, никой не иска друго от нея. Отнема много време, докато стигнеш до сърцето им. Да си призная, аз още не съм успял. Но не смятам да се отказвам. Просто ясно дефинирам границите и от самото начало заявявам, че няма да говорим за секс, няма да обсъждаме подробности, свързани с техните сексуални преживявания (те обичат да говорят за това). Просто си търся интересни хора, с които да се запозная и да дадем шанс на тези взаимоотношения да видим докъде може да стигнат. Винаги предупреждавам, че съм щастливо женен и имам чудесна съпруга и две прекрасни деца, които обичам от цялото си сърце, не си търся партньори и не търся секс. И знаете ли? Това предизвиква тяхното уважение и респект, дори много често завист и те открито споделят, че сигурно никога няма да имат такова семейство, за което да говорят по този начин. А това би могло да отвори вратата към нараненото им и объркано сърце, което плаче за обич и приемане.
Нека не забравяме, че Исус умря за тези хора, Той продължава да вярва в тях и те имат мечти, които може би са погребали дълбоко под всички пластове на отхвърляне и себеотхвърляне. Защо смятаме, че те са по-големи грешници от всички други и страним от тях? Може би нас самите ни е страх?...
понеделник, 20 юли 2009 г.
петък, 17 юли 2009 г.
ДА НЕ СЕ ПОЛИТИЗИРА!
Уважаеми съграждани, обръщам се с призив към всички вас – не политизирайте!
Така ни учат и към това ни призовават нашите мъдри държавни и партийни ръководители.
В разгара на протестите на млекопроизводителите през тази година президентът Първанов заяви, че “те имат своите основания, но този проблем не бива да се политизира”.
По време на скандалите с ДАНС г-н Червеняков заяви по телевизията: “Политизира се недопустимо случая с ДАНС!”
В “Неделя 150” на 10 май 2009 г. в отговор на тежките критики относно кон-за-кокошка заменки на гори председателят на Държавната агенция по горите каза, че този проблем ”се използва за извличане на политически дивиденти”!
Следващата неделя министър Миков предупреди: “протестите на полицаите да не се използват за политически цели”! А щом един министър на вътрешните работи, и то от нивото на г-н Миков, казва, то трябва да се изпълнява безпрекословно! Ами то на какво ще заприлича, ако всеки по всякакъв повод започне “да политизира”! Компетентният и авторитетен глас на секретаря на ИБ на БСП другарят Ивелин Николов заключава: “Някой се опитва да преувеличи ролята на протестите (на млекопроизводителите). Надявам се, че никой не се опитва да яхне протеста политически, защото ще изглежда смешен”! (интервю в. Труд, 11.08.2008). За да не изглеждате смешни “Не политизирайте!”.
Съвсем друго е положението с управляващите, с партиите – те не само, че могат, а те са длъжни “да политизират”. Нали властта се реализира от партиите и се поделя между тях. Това е фундаментът на демокрацията! Как си представяте вие демокрация без партии? При партийния модел на демокрация гражданите също имат едно неотменимо право – да избират, но...САМО ИЗМЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДЛОЖИЛИ ПАРТИИТЕ! И нищо повече! Това малко ли е? Така всеки гражданин има право да избере по-малкото зло. Точно затова всеки трябва да гласува.
Ниският процент на гласуване означава да бъде избрано голямото зло! А между двете злини разликата е съществена! За спечелилите (било то малкото или голямото зло) е друго – те трябва да се погрижат по най-бързия начин да поставят свои верни партийни членове на всички възможни ръководни постове по всички нива и видове на властта. Така управляващата партия обхваща цялата власт в единна мрежа и си осигурява абсолютно влияние по “ширина”, по “дължина” и по “височина”, т.е. в цялото 3D пространство на властта.
Е, има и едни други фундаментални правила за функциониране на демократичните общества като участие и контрол на гражданите по всички нива и етапи на управлението, референдуми и др. пределно известни ни демократични технологии на т.нар. пряка демокрация. Но това важи за старите и развити демокрации. За нас е още рано и опасно да се прилагат такива есктравагантни обществени практики. За нас най-важният проблем сега е “Да не се политизира!”. А властта не трябва да изпуска и т. нар. неправителствен сектор. Партията във властта трябва да си учредява все повече НПО чрез лично участие в тях и да ги превръща в “проправителствени” организации (ППО). А другите типично граждански активности като например дарителство и случая “Българската коледа”? Стоп! “Да не се политизира!”
Няма да бъде справедливо, обаче, ако не изтъкнем и другите изключителни приноси на г-н Първанов. Въпреки строго дефинираните в чл.98 на Конституцията президентски правомощия, въпреки голямата си претовареност с организирането и участието в многобройни патронажи, международни и вътрешни инициативи и тежки пътувания до близки и далечни страни (всички те съдбоносни за държавата и гражданите!), той не жали сили и държавни финансови, материални и човешки ресурси за партийно кадруване по всички нива на властта и държавното управление.
Още към март 2006 г. президентът се беше вече се разделил с 14 от неговите сътрудници, назначени на дипломатически и други висши държавни длъжности в името на обществения интерес и полза. Измежду произведените тогава трима нови генерали на МВР по-късно единият от тях стана съветник на президента, а другият (ген. Драшков) допринесе много за създаването и укрепването на ДАНС. В едно интервю точно той беше казал, че е служил в Държавна сигурност, “защото нямаше частна сигурност”! Довършителните работи свърши Народното събрание, което в последния момент за няколко часа успя да запълни последните кадрови дупки с партийно лоялни и известни специалисти.
Разбира се, венец на досегашната дейност на Президента е гениалната идея за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО и положените от него (и цяла армия от държавни служители) нечовешки усилия за рекламирането й по всевъзможни начини и дори лично в близки и далечни страни, с посрещане на най-високопоставени световни личности у нас.
Количеството на изразходваните държавни финансови, материални и човешки ресурси са нищо пред перспективата известната световна организация да се сдобие с такава достойна българка: от достоен род, висококвалифициран специалист и ненадминат дипломат (както своя брат!), допринесла толкова много за сближавне на България и Франция, за популяризиране на нашите съкровища от стари времена... “Да не се политизира!”.
Министър-председателят естествено е извън всякакви класации и правила. Той се явява синтезиран образ на мечтата на всички български граждани – съвместяване, не – сливане на държавната власт с политическата (и с икономическата!). Той е истински Фигаро тук – като министър-председател, а след миг Фигаро там – като партиен вожд, откривайки предизборната кампания на своята партия, отивайки на Бузлуджа с мотоциклет и т.н., и т.н. Е как при това положение няма “да политизира” – ами в своя екип няма да вземе чужди хора – те са некадърни, нямат управленски капацитет, те са реваншисти, те са опасни за България, те ще вземат да намалят енергийната ни зависимост от Русия и кой знае още какви бели ще сторят.
Благодарение на тази топла връзка една партия придобива самочувствието и правото да отчита като свои такива големи постижения в областта на изпълнителната власт: “Увеличихме минималната заплата с 60%”, припев – “Това не е достатъчно и ще продължим да я увеличаваме”; “Удвоихме минималната пенсия”, (припева); “Създадохме 344 000 работни места”, (припева). Е какво можем да желаем повече – и икономическите, и управленските, и демографските, и кадровите, и образователните, и външнополитическите, и военните, и здравеопазните, и правовите, и ... въпроси, стратегии и политики на държавата се решават на партийни форуми.
Какво ни е лошо на гражданите – една партия отново се грижи и бди над нас, всичко е централизирано и подредено. Благодарение на партийните назначения на най-компетентните специалисти в областта на държавното управление беше достигнато невиждано до сега високо ниво. Как може да не отбележим министрите на МРРБ, МВР, МИЕ, МЗ, МЗХ, МИС, МОСВ,...Летвата в тези министерства се вдигна толкова високо, че на човек косата му настръхва като си помисли каква катастрофа би настъпила, ако БСП и ДПС няма да могат да продължат да управляват тези министерства.
Правилно министър-председателят Станишев не се поддаде на натиск и не започна да сменя тези изтъкнати в областта на държавното управление мъже и жени. Вярно е, че се наложиха две-три смени, но това е съвсем естествено да се случи. Партията разполага с неограничен брой равностойни кандидати. Един падне – друг го сменя, но партията си държи властта. И благодарение на тази мъдра кадрова политика работата в тези министерства се подобри съществено.
Най-пресният пример е дефинитивното решаване с един замах на дребните проблеми с управлението на европейските фондове. От Берлин беше привикана вярната дъщеря на БСП (“Да не се политизира!”) г-жа Меглена Плугчиева, известен и авторитетен в цяла европа дипломат и специалист по всичко. Заемайки новооткритата длъжност зам. министър-председател на МС по еврофондовете, тя само за една година коренно промени работата по усвояването им. Вече не сме донор на ЕС – на плюс сме с 973,75 млн. евро !! И това се постигна по много елегантен начин – чрез централизация на управлението, силна и компетентна ръка и безпрекословно изпълняване на всички изисквания и бележки на Европа.
Така се оказа, че решението е много просто и не са нужни никакви предварителни стратегии и екшън планове за насочване и управление на европарите, непрекъсната оценка на ефективността и други такива. Вярно е, че това е дейност, която не изисква повече от основно образование, но...”Да не се политизира!”. И тук гражданите прекаляват – те искат да осъществяват граждански контрол на всички етапи и нива на процеса на управление на еврофондовете чрез равностойно (поне 50%!) участие във всички органи. Те наистина вече прекаляват.
Уважаеми съграждани, да не се вижда всичко това и да се протестира означава да се търси под вола теле! Ако гражданите не спазват призива “Да не се политизира!” ще стигнат до погрешния извод, че политическите назначения и налагащите се чести смени са генетично предопределени от партийния принцип на кадруване и забележителната способност да се намира най-неподходящият и най-некадърният, но партийно верен другар и са причина за лошо управление и силна неустойчивост на важни структури на държавното управление. От гледище на обществения интерес това ще е вярно, но при партийния модел критерият е друг. Чрез поставяне на свой верен войник на ръководен пост партията поема “политическа отговорност”.
Кой може да изброи колко “политически отговорности” бяха “поети” през последните 20 години ! В действителност отговорността е лична и заради грешка на един човек (бил той министър, министър-председател, председател на парламент или президент) да се натоварва с отговорност цяла партия не е справедливо! Най-доброто, което можеше да ни се случи се случи – върнахме се на “малката” и “голямата” правда. Но нека “Да не се политизира!”. Лошо ли ни е?
"Всеки, който говори за това, че преди изборите са направени смените в БА се опитва да политизира армията", констатира министъра на отбраната Цонев. (По повод избирането на ген. С. Симеонов за началник на отбраната).
Пояснения:
- Целият анализ е основан на официални данни, изявление и публикации, а така също на отговори на многобройни заявления по Закона за достъп до обществена информация.
- Материалът беше предложен на 25 юни на в. Дневник, където беше „мълчаливо” отказан.
Вилям Попов* – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”
* Вилям Попов е гражданинът, използвал най-активно правото си за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ст. н.с. инж. Вилям Попов е трикратен носител на грамота в Деня на правото да знаем и носител на наградата «Златен ключ» през 2006 година. Първото заявление той подава до кмета на родния си град Павликени през 2002 г. Оттогава, години наред г-н Попов активно упражнява правото си на информация, обръщайки се към различни институции и постигайки значими резултати. Негови материали са публикувани в електронното издание Медияпул, в-к Дневник и в интернет страницата на Програма за достъп до информация.
Така ни учат и към това ни призовават нашите мъдри държавни и партийни ръководители.
В разгара на протестите на млекопроизводителите през тази година президентът Първанов заяви, че “те имат своите основания, но този проблем не бива да се политизира”.
По време на скандалите с ДАНС г-н Червеняков заяви по телевизията: “Политизира се недопустимо случая с ДАНС!”
В “Неделя 150” на 10 май 2009 г. в отговор на тежките критики относно кон-за-кокошка заменки на гори председателят на Държавната агенция по горите каза, че този проблем ”се използва за извличане на политически дивиденти”!
Следващата неделя министър Миков предупреди: “протестите на полицаите да не се използват за политически цели”! А щом един министър на вътрешните работи, и то от нивото на г-н Миков, казва, то трябва да се изпълнява безпрекословно! Ами то на какво ще заприлича, ако всеки по всякакъв повод започне “да политизира”! Компетентният и авторитетен глас на секретаря на ИБ на БСП другарят Ивелин Николов заключава: “Някой се опитва да преувеличи ролята на протестите (на млекопроизводителите). Надявам се, че никой не се опитва да яхне протеста политически, защото ще изглежда смешен”! (интервю в. Труд, 11.08.2008). За да не изглеждате смешни “Не политизирайте!”.
Съвсем друго е положението с управляващите, с партиите – те не само, че могат, а те са длъжни “да политизират”. Нали властта се реализира от партиите и се поделя между тях. Това е фундаментът на демокрацията! Как си представяте вие демокрация без партии? При партийния модел на демокрация гражданите също имат едно неотменимо право – да избират, но...САМО ИЗМЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДЛОЖИЛИ ПАРТИИТЕ! И нищо повече! Това малко ли е? Така всеки гражданин има право да избере по-малкото зло. Точно затова всеки трябва да гласува.
Ниският процент на гласуване означава да бъде избрано голямото зло! А между двете злини разликата е съществена! За спечелилите (било то малкото или голямото зло) е друго – те трябва да се погрижат по най-бързия начин да поставят свои верни партийни членове на всички възможни ръководни постове по всички нива и видове на властта. Така управляващата партия обхваща цялата власт в единна мрежа и си осигурява абсолютно влияние по “ширина”, по “дължина” и по “височина”, т.е. в цялото 3D пространство на властта.
Е, има и едни други фундаментални правила за функциониране на демократичните общества като участие и контрол на гражданите по всички нива и етапи на управлението, референдуми и др. пределно известни ни демократични технологии на т.нар. пряка демокрация. Но това важи за старите и развити демокрации. За нас е още рано и опасно да се прилагат такива есктравагантни обществени практики. За нас най-важният проблем сега е “Да не се политизира!”. А властта не трябва да изпуска и т. нар. неправителствен сектор. Партията във властта трябва да си учредява все повече НПО чрез лично участие в тях и да ги превръща в “проправителствени” организации (ППО). А другите типично граждански активности като например дарителство и случая “Българската коледа”? Стоп! “Да не се политизира!”
Няма да бъде справедливо, обаче, ако не изтъкнем и другите изключителни приноси на г-н Първанов. Въпреки строго дефинираните в чл.98 на Конституцията президентски правомощия, въпреки голямата си претовареност с организирането и участието в многобройни патронажи, международни и вътрешни инициативи и тежки пътувания до близки и далечни страни (всички те съдбоносни за държавата и гражданите!), той не жали сили и държавни финансови, материални и човешки ресурси за партийно кадруване по всички нива на властта и държавното управление.
Още към март 2006 г. президентът се беше вече се разделил с 14 от неговите сътрудници, назначени на дипломатически и други висши държавни длъжности в името на обществения интерес и полза. Измежду произведените тогава трима нови генерали на МВР по-късно единият от тях стана съветник на президента, а другият (ген. Драшков) допринесе много за създаването и укрепването на ДАНС. В едно интервю точно той беше казал, че е служил в Държавна сигурност, “защото нямаше частна сигурност”! Довършителните работи свърши Народното събрание, което в последния момент за няколко часа успя да запълни последните кадрови дупки с партийно лоялни и известни специалисти.
Разбира се, венец на досегашната дейност на Президента е гениалната идея за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО и положените от него (и цяла армия от държавни служители) нечовешки усилия за рекламирането й по всевъзможни начини и дори лично в близки и далечни страни, с посрещане на най-високопоставени световни личности у нас.
Количеството на изразходваните държавни финансови, материални и човешки ресурси са нищо пред перспективата известната световна организация да се сдобие с такава достойна българка: от достоен род, висококвалифициран специалист и ненадминат дипломат (както своя брат!), допринесла толкова много за сближавне на България и Франция, за популяризиране на нашите съкровища от стари времена... “Да не се политизира!”.
Министър-председателят естествено е извън всякакви класации и правила. Той се явява синтезиран образ на мечтата на всички български граждани – съвместяване, не – сливане на държавната власт с политическата (и с икономическата!). Той е истински Фигаро тук – като министър-председател, а след миг Фигаро там – като партиен вожд, откривайки предизборната кампания на своята партия, отивайки на Бузлуджа с мотоциклет и т.н., и т.н. Е как при това положение няма “да политизира” – ами в своя екип няма да вземе чужди хора – те са некадърни, нямат управленски капацитет, те са реваншисти, те са опасни за България, те ще вземат да намалят енергийната ни зависимост от Русия и кой знае още какви бели ще сторят.
Благодарение на тази топла връзка една партия придобива самочувствието и правото да отчита като свои такива големи постижения в областта на изпълнителната власт: “Увеличихме минималната заплата с 60%”, припев – “Това не е достатъчно и ще продължим да я увеличаваме”; “Удвоихме минималната пенсия”, (припева); “Създадохме 344 000 работни места”, (припева). Е какво можем да желаем повече – и икономическите, и управленските, и демографските, и кадровите, и образователните, и външнополитическите, и военните, и здравеопазните, и правовите, и ... въпроси, стратегии и политики на държавата се решават на партийни форуми.
Какво ни е лошо на гражданите – една партия отново се грижи и бди над нас, всичко е централизирано и подредено. Благодарение на партийните назначения на най-компетентните специалисти в областта на държавното управление беше достигнато невиждано до сега високо ниво. Как може да не отбележим министрите на МРРБ, МВР, МИЕ, МЗ, МЗХ, МИС, МОСВ,...Летвата в тези министерства се вдигна толкова високо, че на човек косата му настръхва като си помисли каква катастрофа би настъпила, ако БСП и ДПС няма да могат да продължат да управляват тези министерства.
Правилно министър-председателят Станишев не се поддаде на натиск и не започна да сменя тези изтъкнати в областта на държавното управление мъже и жени. Вярно е, че се наложиха две-три смени, но това е съвсем естествено да се случи. Партията разполага с неограничен брой равностойни кандидати. Един падне – друг го сменя, но партията си държи властта. И благодарение на тази мъдра кадрова политика работата в тези министерства се подобри съществено.
Най-пресният пример е дефинитивното решаване с един замах на дребните проблеми с управлението на европейските фондове. От Берлин беше привикана вярната дъщеря на БСП (“Да не се политизира!”) г-жа Меглена Плугчиева, известен и авторитетен в цяла европа дипломат и специалист по всичко. Заемайки новооткритата длъжност зам. министър-председател на МС по еврофондовете, тя само за една година коренно промени работата по усвояването им. Вече не сме донор на ЕС – на плюс сме с 973,75 млн. евро !! И това се постигна по много елегантен начин – чрез централизация на управлението, силна и компетентна ръка и безпрекословно изпълняване на всички изисквания и бележки на Европа.
Така се оказа, че решението е много просто и не са нужни никакви предварителни стратегии и екшън планове за насочване и управление на европарите, непрекъсната оценка на ефективността и други такива. Вярно е, че това е дейност, която не изисква повече от основно образование, но...”Да не се политизира!”. И тук гражданите прекаляват – те искат да осъществяват граждански контрол на всички етапи и нива на процеса на управление на еврофондовете чрез равностойно (поне 50%!) участие във всички органи. Те наистина вече прекаляват.
Уважаеми съграждани, да не се вижда всичко това и да се протестира означава да се търси под вола теле! Ако гражданите не спазват призива “Да не се политизира!” ще стигнат до погрешния извод, че политическите назначения и налагащите се чести смени са генетично предопределени от партийния принцип на кадруване и забележителната способност да се намира най-неподходящият и най-некадърният, но партийно верен другар и са причина за лошо управление и силна неустойчивост на важни структури на държавното управление. От гледище на обществения интерес това ще е вярно, но при партийния модел критерият е друг. Чрез поставяне на свой верен войник на ръководен пост партията поема “политическа отговорност”.
Кой може да изброи колко “политически отговорности” бяха “поети” през последните 20 години ! В действителност отговорността е лична и заради грешка на един човек (бил той министър, министър-председател, председател на парламент или президент) да се натоварва с отговорност цяла партия не е справедливо! Най-доброто, което можеше да ни се случи се случи – върнахме се на “малката” и “голямата” правда. Но нека “Да не се политизира!”. Лошо ли ни е?
"Всеки, който говори за това, че преди изборите са направени смените в БА се опитва да политизира армията", констатира министъра на отбраната Цонев. (По повод избирането на ген. С. Симеонов за началник на отбраната).
Пояснения:
- Целият анализ е основан на официални данни, изявление и публикации, а така също на отговори на многобройни заявления по Закона за достъп до обществена информация.
- Материалът беше предложен на 25 юни на в. Дневник, където беше „мълчаливо” отказан.
Вилям Попов* – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”
* Вилям Попов е гражданинът, използвал най-активно правото си за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ст. н.с. инж. Вилям Попов е трикратен носител на грамота в Деня на правото да знаем и носител на наградата «Златен ключ» през 2006 година. Първото заявление той подава до кмета на родния си град Павликени през 2002 г. Оттогава, години наред г-н Попов активно упражнява правото си на информация, обръщайки се към различни институции и постигайки значими резултати. Негови материали са публикувани в електронното издание Медияпул, в-к Дневник и в интернет страницата на Програма за достъп до информация.
сряда, 8 юли 2009 г.
ГЕРБ спечели изборите. България просто си купи малко време...
Приемам резултата от току-що миналите избори със смесени чувства.
Явно систематa толкова ни е промила мозъците, че се радваме на малкото лъч светлина в края на тунела, но не забелязваме колко дълъг е този тунел и през колко още мрак има да минем преди да стигнем до края. Не че не съм благодарен. Но все пак не мисля, че съм радостен.
Присъствах на раждането и на трите ми дъщери. Бях свидетел на болката, страданието и неистовите усилия, които трябва да положи една жена да роди. Познавам и радоста след раждането на децата ни - радост, която наистина те кара да забравиш всичко, което току що се е случило, без значение колко трудно е било.Е, това не е радостта, с която посрещнах новината за резултатите от тези парламентарни избори.
Радвам се, разбира се за някои неща.
Радвам се, че можах да гласувам, дори да бях в Минесота. Радвам се, че арогантният, некомпeтентен и просташки елементарен Станишев няма да е вече премиер и позор за България.
Радвам се, че тристранната бутафория, погрешно наричена коалиция за години, повече няма да си развява байрака по вечерните новини. Но може ли да се радвам на това, че Синята коалиция получи толкова нисък процент? (По каква причина, това е вече друг въпрос.)
Можем ли да се радваме, че БСП получиха 17%, ДПС - 14% и Атака на Волен “Джекил” Сидеров цели 10%? А да не забравим и партията на Яне “Хайд” Янев, която минава 4% граница и влиза в парламента (Според мен Сидеров и Янев са класически Джекил и Хайд на едно и също лице на типичен балкански политически опортюнизъм.)
Може и да ме обвините в черногледство. Разбирам.
Но факта е, че около 45% от българите гласуваха за партии и политици, които, като се вземат предвид платформите, кампаниите и лидерите им, могат да бъдат определени само с една дума - патология! Патологията на българският политически феномен продължава да произвежда странни животински видове в общественото пространство.
До кога, чудя се?
Казват, че победителите не ги съдели. Но ние си знаем, че и тази максима трае само за три дни, точно колкото онова “чудо” от народната ни поговорка.
А после?
Ето един малък reality check quiz: - Мислите ли, че престъпниците са уплашени от Б.Б.? - Мислите ли, че собствениците на малки бизнеси са вдъхновени и очакват истинска дясна политика на намаляне на данъчното бреме (разбирай осигуровки и всякакви други държавни рекети измислени от икономисти, завършили планово стопанство в Москва и други братски Меки)? - Мислите ли, че корумпираните държавни чиновници са изтичали до най-близкия манастир вчера вечер, покаяли са се и с нови, пречистени души вече са решили да не злоупотребяват с положението си? Бойко Борисов харесва да се представя като “десен”. Ето това е, което кара стомаха ми да се свива на топка. Понеже не виждам просто КАК именно Бойко Борисов е стигнал до “десните” си убеждения, като изучавам политическата му траектория, изказванията и делата му. Бих приел който и да е за десен, стига да го чуя, че говори ясно за принципите на свободното общество, върховенството на закона, свободните пазари, умалената държава - всички тези фундаменти на това, което наричаме демокрация и това, което характеризира класическия либерализъм.
Според мен лъча надежда в края на тунела се казва Мартин Димитров и каквито подобни на него реални, нормални, явно интелигентни и честни хора се озоват в позиции на власт в това правителство. Ясно е обаче, че това ще са най-много един, два или няколко "лъча". За светлина е обидно да се говори, като се вземе предвид генезиса на ГЕРБ и неговите функционери.
А онези другите - Доган, Станишев и компания, те знаят как да се свият за време, да паразитират, да словоблудстват във и извън парламента и да изчакат следващият си шанс да се върнат на власт.
Това е, което не трябва да забравяме. Добрата вест е, че тези избори купиха на нацията малко време, в което трябва да продължим да информираме, образоваме и събуждаме гражданското общество, хората. Да запознаем възможно най-много с принципите на свободното общество, някои от които споменах по-горе: правата и свободата на личността, свободният пазар, върховенството на закона, намаляване на ролята на държавата, включително чрез намалянето на икономическото робство, което в момента убива всяка инициатива и други.
Така, че - време е да запретнем ръкави и да работим, всеки според възможностите си, за това в следващите четири години България да направи своят избор за това да бъде свободно и справедливо общество, което просто НИКОГА повече няма да позволи Жан Виденовци, Станишевци, Догановци и Гоцета да получават дори минимален шанс да се доберат до властта.
петък, 3 юли 2009 г.
Нашият глас за свободна и справедлива България - на тези и всички други избори!
Пиша това като човек и български гражданин и го адресирам до всички вас като хора и сънародници, с които споделяме един език, родина, болка и надежда свързани с България.
Предстоят парламентарни избори. Много хора продължават да се чудят: има ли смисъл от това да гласувам?
Напълно разбираемо е тяхното объркване. За 20 години хората в България мислят, че живеят в демокрация. Мислят, че вота е магическата пръчка за промяната към по-добър живот.
Истината е следната: изграждането на демокрацията, свободното и справедливо общество, за което всички нормални хора бленуват (не всички хора са нормални, има и такива, които бленуват за “добрите стари дни” на тоталитаризъм, когато сиренето беше по 35 ст. за килограм), тази деморкация, която мислехме, че ще се получи автоматично след 1989 година, отнема доста повече време.
Най-дълго съществувалата демокрация в историята на света е тази в Америка. Вече над 230 години в Америка се избират демократично президенти, губернатори, сенатори, конгресмени, съдии, кметове и членове на общински управи. За 230 години обществото участва в процес в който някои печелят, други губят избори и власт - на местно ниво, на ниво щат и на федерално ниво.
Но НИКОГА в историята на тази страна диктатор или кралска особа не са заемали властта на която и да е ниво! Няма друга такава страна в историята на света. Всички други съвременни държави произлизат от монархии, колониализъм или диктаториални режими.
Неоспорим исторически факт е, че Америка е люлката на съвременната идея за свободното и справедливо общество, най-често определяно с думата демокрация.
Но лесен ли е бил пътя на Америка през вековете?
Не!
Войната за независимостт, гражданската война заради робството в Юга, Голямата Депресия, Първата и Втората Световни войни, Студената война и много други събития са били изпитание за идеите на свободата и за американския народ, който 230 години продължава да бъде достоен наследник на призива на Патрик Хенри: “Дайте ми свобода, или ми дайте смърт!”
Но през всички тези години и събития, този народ, иначе съставен от хора с различни убеждения, идеи и визия за обществото, застава заедно за ПРИНЦИПА на демокрацията и гласува отново и отново за президент, за губернатори, конгресмени, сенатори, кметове и т.н. И когато хората осъзнаят, че са сбъркали в избора си, или се разочароват по един или друг начин от своите представители във властта, те изчакват до следващите избори и активно участват в определянето на съдбата на своите политици, добри или лоши.
Това, приятели накратко ще е и историята и на нашия народ, а и на всеки такъв, който реши да изгради и да живее в свободно общество. Диктаторството е лесно - един човек взима властта и става отговорен за успеха или провала на обществото. Демокрацията е предизвикателство към всичко и към всеки - като отделни личности и като общество.
Призовавам ви в неделя да гласувате! Да гласувате заради отговорноста, която всеки един от нас има към себе си, семейството си към цялото общество. Да гласуваме не за партиите пълни с бивши агенти, доносници и функционери на комунистическия престъпен режим от миналото. Да не гласуваме за партии финансирани от ислямистката програма за превземане на Европа и света. И да не гласуваме за бутафорни “десни” националисти, които са нищо повече от креатури на мафиотизираните бивши комунисти.
Каква е разликата между “лявото” и “дясното”?
Не е ли “дясното” свързано с нацизма, както някои продължават да мислят погрешно?
Нищо подобно! Време е да разобличим тази пропаганда от времето на студената война.
Истината е следната: и комунизма и национал-социализма (истинското име на фашизма), са обединени от едни и същи идеи:
- премахване на частната собственост
- премахване на правата и свободите на отделната личност
- върховенство на диктатор и партия, а не на закона
- продаването на националните интереси чрез интернационализъм, а не патриотизъм и борба за национален интерес
и т.н.
Една истинска дясна партия е партия, която набляга на принципите на либералната демокрация:
- свободата на личноста, правото на живот
- върховенството на закона
- правото на частна собственост и свободните пазари
- правото на договоаряне
- свеждане до минимум на влиянието на държавата в живота на хората
- намаляването на данъците
- подкрепа за традициионното семейство и ценности, които са дълбоко вкоренени в нашата национална идентичност.
Не е сложно, нали?
Повечето от нас, нормалните хора, които не чакат на държавата да ни храни и облича, искаме просто да живеем в общество, в което да можем да работим, да бъдем защитени от закона от престъпниците, да не бъдем експлоатирани чрез всевъзможни данъци, акцизи, налози, такси и други подобни икономически рекетиращи механизми, ползвани от “социално” и “ляво” ориентирание.
С други думи, да живеем в едно свободно и справедливо общество.
България все още не е такова общество. Това не го казвам само аз, казват ми го многото хора, с които говоря по тези теми през последните няколко години - собственици на малък бизнес, домакини, учители, адвокати, служители в частни и държавни предприятия, хора от всяка прослойка на обществото.
Нека заедно подркепим ПРОЦЕСА на изграждането на България като свободна и демократична страна! Нека гласуваме както за ИДЕЯТА, така и за хората, които се идентифицират с тази идея.
За мен това е Синята Коалиция. Не само защото са една от единствените две формации, в чиито листи няма бивши агенти на комунистическата престъпна Държавна сигурност.
Ще гласувам за Синята Коалиция, понеже тази коалиция заявява намерението си да работи за изграждането на това свободно общество, което искам да видя в България. Програма
И ако Синята Коалиция влезе във властта и предаде нашите идеали и мечти, на следващите избори ще намерим истински десните, истински свободолюбивите и достойни мъже и жени, които залужават нашия глас и ще им го дадем.
Рано или късно, ние българите трябва да издигнем ПРИНЦИПИТЕ на свободата и свободното общество над личности, партии, обстоятелства, емоции, минало и настояще.
Рано или късно трябва да стане ясно, че има достатъчно българи, които искат да видят това свободно и справедливо общество, за което всички ние бленуваме, нашата обещата яемя, не на небето, а тук - на земята.
Отивайки да гласуваме на 5 юли, нека дадем гласа си на доверие за хората, на които ще дадем шанс да възстановят България. С гласа си обаче, нека дадем пример, надежда и достойнство на нашите деца и на себе си. Нека извървим нашия си път към изграждането на свободна и справедлива България! Колкото и време да отнеме - ние никога не трябва да се отказваме, отчайваме и предаваме. Не и пред една самодоволна, престъпна, арогантна клика от бивши комунисти, настоящи проводници на ислямски интереси и откровенни престъпници.
Не сега, не и завинаги!
Георги Бакалов
събота, 27 юни 2009 г.
Аз не съм гей и никога няма да бъда!!!
Дали нещо такова може да си помисли и после да го напише тук млад мъж като мен, запитах се аз днес, ако трябваше да се остави на либералната диктатура да оформя мнението му?
Ето го, от розовия екран се пъчи Азис и постоянно ми се лези, като се мъчи с чалгарски мурафети и чар да ме накара да повярвам, че тая шутовщина е най-нормалното нещо на света. Но като знаеш, че преди него е имало Георги Парцалев и Емил Димитров... По-късно се разбра пък за Васил Найденов, Мариус Куркински, Камен Воденичаров, Драго Чая, за такива икони в бранша като Дим Дуков и Евгений Минчев (макар тия последните да не си развяват чак толкова парадно гей-байряците). А кой ли не е чувал за пойните птички с ляв сексуален уклон Фреди Меркюри, Елтън Джон, Джордж Майкъл? Докато първият трагично почина от СПИН, завещавайки на събратята си да продължат шоуто му, другите двама вече се сдобиха с узаконени хомо-дружинки, които с гордост представят пред цял свят като свои семейства. А върнем ли се доста по-назад в историята, ще си спомним за Александър Македонски, за Сафо, за митичния Ахил... че даже и за капо ди тути капи от античния връх “Олимп” Зевс, който също не се е лишавал от еднополови контакти, за радост на обичащите оргиите свои верни поклонници (наричат ги още “езичници”, за да стане по-ясно).
Любител съм на киноизкуството и когато ми остане време, с наслада поглъщам някой и друг филм. Обаче какво ми е впечатлението от последните двайсетина години? Много рядко е да попаднеш на следа, която да не те отведе в обятията на “свободната” (в това число и хомосексуална) любов. Сега се сещам за филми като “Филаделфия”, “Месец любов”, “Планината Броукбек”, за които е малко да се каже, че са просто хомо-еротомански. Те ти инжектират такива възгледи и светоусещания, че ако нямаш стабилна ценностна система, буквално можеш да “обогатиш” сексуалната си ориентация. Защото, както обичат да казват гей-активистите, дори животинският свят е по-напред от нас в това отношение, понеже там се наблюдавала цялата гама от всевъзможни съвкупления и чифтосваници.
Да не би пък ние да страдаме от разни допотопни морални и религиозни скрупули?
Признак за свободомислие и разкрепостеност ли е да извадим знамената за гей-парадите, или поне кротко да си стоим отстрани, докато някой друг ги развява под носа ни?
Ще ни обявят ли за деца и внуци на доктор Менгеле, ако гнусливо откажем да положим клетва пред тях?
Както намекнах в началото, ако трябваше масовата култура да формира отговорите на тия и разни други такива въпроси, тя щеше, сигурно, да продължи да ни поглъща и изгубва в мъглата си. От една страна, вродените ни инстинкти, страсти и желания щяха да ни тласкат в произволни посоки, само и само да ги удовлетворим, обаче от другата няма ли пак да се чувстваме някак странно празни и неудовлетворени? Добре, решаваме да последваме примера на зверовете и какво от това?! Всред мимолетните наслади, не заприличваме ли повече на тях? Понеже открито отхвърляме моралните норми на своя Създател, в които това явление е обявено не за обикновен грях, а за мерзост и гнусота, за скотско извращение. Или отиваме в другата крайност и започваме да пръскаме отровнозелена жлъч към т.нар. “различни”, от позицията на някаква фюреро-подобна самодостатъчност. Псуваме ги, заклеймяваме ги, обвиняваме ги за всички световни злини, а даже и нерядко зверски ги малтретираме – съвсем, ама съвсем физически.
За жалост, не от животните идва това безумие да наричаме всичко в тоя свят относително и поради тази причина – еднакво приемливо. Обаче не е ли лекомислена и опасна подобна позиция, с оглед на последствията, които от хилядолетия насам винаги се оказват неизбежни? Антрополозите са категорични, че десетки земни цивилизации и култури са били вече принесени в жертва на олтарите на разюзданата сексуалност и хедонизма. На себелюбивата и похотлива гордост.
“Обичай себе си и ти ще си влюбен за цял живот”, е казал преди време с насмешка писателят-гей Оскар Уайлд. Мисля, обаче, че точно това съвсем насериозно се опитват да правят хомосексуалните хора. Те неистово обичат себе си (макар в поносими размери това да е здравословно), ала това е нарцистично вкопчване в някакъв образ-себеподобие, както и в някой друг, напълно подобен на тях, който им отвръща със същото. Трябва ли да имаш вроден ген за това? Не, достатъчен е само един липсващ баща. Или пък майка, която огорчена и озлобена, се опитва да свърши и неговата работа. Много е трудно така да видиш модел, който да ти покаже как да се отнасяш и служиш на истински различните – съществата от противоположния пол. Защото в много отношения е вярно, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера. Кой от нас още не е разбрал, че сме не само разнополови, но и чуждопланетни? И че разстоянията помежду ни се смаляват единствено със себеотричане и жертвоготовност. Нещо, което хората с проблемна идентичност панически се страхуват да направят. По обясними причини, те са избрали да играят в чужда, натрапена им от някой друг пиеса. Не знам дали го разбират, обаче играта и фалша им се долавят отстрани. Парадността им ги издава.
Техните зрелищни походи не са ли породени от отчайващата им нужда сами да си повярват? Както и да ни накарат нас ние също да им повярваме. Такова улично и площадно парадиране с нашата сексуалност, която е нещо твърде интимно, няма ли да я опошли, да я превърне в нещо като главно действащо лице на порно-спектакъл? Но аз допускам, че точно това възбужда актьорите, чиито физциономии са се слели с маските им. И това можем да го видим почти всяка вечер в “Шоуто на Азис” (безспорно някой се грижи заветът на Фреди Меркюри да се изпълнява по ноти). Ежедневно, ежевечерно, еженощно да развращаваш цял един народ, като си разнасяш мръсното бельо пред камерите, за някои може да е бунт срещу ориенталската ни закостенялост, но за мен си е чист есхибиционизъм и даже ми намирисва на пошла медийна педофилия. О, да, понеже съм убеден, че се прави съвсем съзнателно, за да прикътка ако може и децата.
Заобикалящата ни нарастваща агресия на хомосексуалната перверзия иска съвсем умишлено да ни набута в нейния аудио-видео двуизмерен свят, за да може да ни натрапва своите модели и образци и чрез своите реципиенти да ги принесе в триизмерния такъв.
Нещо против да не сме нейни зомбита?
Не трябва ли да им покажем кои още правят жените да раждат и благодарение на това да съществува светът?
“Мълчанието на агнетата” няма ли да ни вкара в зловещ психотрилър?
Добре, ето, запушваш си ушите – но толкова са кресливи, че пак се чуват. Затваряш си очите, че не ти се гледат мръсотии – тогава използват намалението и те нападат подло, изотзад. Мерзостите не обичат да стоят със скръстени ръце и крака и всячески се опитват да разширяват териториите си. Нищо че, както казва Библията, винаги носят след себе си запустение. Присъдите им са написани на табелки, овесени на коравовратието им, обаче дали всички могат да ги разчетат? Защото беззъбата ни толерантност към злото и към греха в тях се привиждат на повечето като правозастъпничество. А издигнатият високо глас ПРОТИВ го зачисляват в графата “фашизъм и сектантство”.
Ще бъдем подлъгвани да мислим такива неща, а всепозволеностите да ни превръщат във все по-обезчовечаваща се пустиня, докато не решим вечните и абсолютни Божии ценности да залегнат в обществения ни договор като нация, а дори и още по-важно от това – в сърцата ни. Дано да не се окажем съвсем инфантилни, понеже както има една приказка: кой е по-достоен за съжаление – детето, което се бои от тъмното, или възрастният, който се бои от светлината?
Хомосексуализмът едва ли може да бъде видян като издънка на качествените семейства, където двамата съпрузи са си на местата и отговорно изпълняват задълженията си като родители. Явно, че това е съвсем друго семе – семе на плевел и семе на перверзия, което се опитва да се разпростре върху цялата зле поддържана напоследък нива на класическата семейна институция. Хомосексуализмът е рак и неговото целенасочено влагане в семейната клетка трябва неиминуемо да доведе до нейната гибел в сегашния й вид. Новият-стар световен ред отново и отново ще се опитва да унищожи християнската основа на семейството, понеже то заплашва самите устои на неговата антихристка псевдохуманност и многобожие.
Моралният релативизъм на заобикалящия ни свят може да изглежда много “хай”, “куул” и “топ” за нас, модерните хора, но той той ни прави и ние самите да изглеждаме относителни и вечно търсещи някаква своя миражна идентичност. Докато абсолютните ценности на християнството, взети от Библията, иззиждат непоколебима твърд под краката, дават здрав симисъл на живота, полагат ясна идентичност в съзнанието на хората, вдъхновяват с благородни мисии и цели. Без тях само бихме се размили в пространството и времето и след като изгубим съвсем чертите на собствения си уникален образ, не ни остава нищо друго, освен да се лутаме и лутаме, търсейки нечий друг.
Нима и учените не твърдят това, че една от основните причини за пораждането на хомосексуално възприятие и поведение е проблемът, свързан с идентичността? И какво ли да кажем за такова общество като нашето, което е направило децата си едва ли не собственост на Държавата-кърмилница, много повече, отколкото обични синове и дъщери на своите родители. Повсеместната практика с яслите, градините, интернатите и домовете за деца не показва ли що за излишен товар доста често е за нас, българите, собствената ни челяд? Бащите къде са обикновено? Да си гледат работата, колата, хобито, да се отдават на удоволствията, страстите и пороците си. А напоследък се виждат и много жени – в отговор на това, да хващат и те същия път, водещ ги навън и далече от дома. Дали наистина много могат да постигнат там?
Преди време бях чел резултатите от изследването на една психоложка, която тъй убедително доказваше, че най-успешните и влиятелни жени не са тези с големите кариери, а посветените на дома и на децата си майки. Ако към тях прибавим и посветените на семействата си бащи – ето ги моделите за подражание на подрастващите, които ще знаят за какво са на тая земя, какво се очаква от тях и как евентуално да го направят. Така едно общество започва да благоуспява, а не се изражда, занимавайки се постоянно с касапниците на отхвърлените и необичаните, както и на тези, които са им стоварили това проклятие върху главите.
Понеже Библията е категорична, че ако сърцата вътре в семействата не се обърнат едно към друго с любов и загриженост, то това поражда не само бездна от отчуждение, но най-свирепото проклятие, което е с вечни, ужасяващи последици.
Добре, че за сегашния потоп от содомия е направен нов, още по-съвършен от Ноевия ковчег – този на Завета с нашия Господ Исус Христос.
И ако е вярно това, че ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ (не вярвам някой да го оспори), то тогава за нас е съдбоносно важно да си отговорим на въпроса: от кой източник да я черпим ние?
Може да сте го чували неведнъж и винаги да ви се е струвало опростенческо и догматично, обаче аз не мога да не го кажа пак сега: за мен и милиони други хора по света единственият чист небесен извор струи през Библията.
Заради нашия Спасител и разказаната в нея Негова старозаветна предистория, увенчана с триумфиращия новозаветен край, тази книга не може да се сравни с никое друго човешко писание от тоя свят.
Ала може да се разбере единствено, ако дръзнеш да се запознаеш лично с нейния Автор.
Той вече е подал ръка на всеки един от нас.
Ще я поемеш ли?
“Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не дохожда при Отец, освен чрез Мене”: Господ Исус Христос
Ето го, от розовия екран се пъчи Азис и постоянно ми се лези, като се мъчи с чалгарски мурафети и чар да ме накара да повярвам, че тая шутовщина е най-нормалното нещо на света. Но като знаеш, че преди него е имало Георги Парцалев и Емил Димитров... По-късно се разбра пък за Васил Найденов, Мариус Куркински, Камен Воденичаров, Драго Чая, за такива икони в бранша като Дим Дуков и Евгений Минчев (макар тия последните да не си развяват чак толкова парадно гей-байряците). А кой ли не е чувал за пойните птички с ляв сексуален уклон Фреди Меркюри, Елтън Джон, Джордж Майкъл? Докато първият трагично почина от СПИН, завещавайки на събратята си да продължат шоуто му, другите двама вече се сдобиха с узаконени хомо-дружинки, които с гордост представят пред цял свят като свои семейства. А върнем ли се доста по-назад в историята, ще си спомним за Александър Македонски, за Сафо, за митичния Ахил... че даже и за капо ди тути капи от античния връх “Олимп” Зевс, който също не се е лишавал от еднополови контакти, за радост на обичащите оргиите свои верни поклонници (наричат ги още “езичници”, за да стане по-ясно).
Любител съм на киноизкуството и когато ми остане време, с наслада поглъщам някой и друг филм. Обаче какво ми е впечатлението от последните двайсетина години? Много рядко е да попаднеш на следа, която да не те отведе в обятията на “свободната” (в това число и хомосексуална) любов. Сега се сещам за филми като “Филаделфия”, “Месец любов”, “Планината Броукбек”, за които е малко да се каже, че са просто хомо-еротомански. Те ти инжектират такива възгледи и светоусещания, че ако нямаш стабилна ценностна система, буквално можеш да “обогатиш” сексуалната си ориентация. Защото, както обичат да казват гей-активистите, дори животинският свят е по-напред от нас в това отношение, понеже там се наблюдавала цялата гама от всевъзможни съвкупления и чифтосваници.
Да не би пък ние да страдаме от разни допотопни морални и религиозни скрупули?
Признак за свободомислие и разкрепостеност ли е да извадим знамената за гей-парадите, или поне кротко да си стоим отстрани, докато някой друг ги развява под носа ни?
Ще ни обявят ли за деца и внуци на доктор Менгеле, ако гнусливо откажем да положим клетва пред тях?
Както намекнах в началото, ако трябваше масовата култура да формира отговорите на тия и разни други такива въпроси, тя щеше, сигурно, да продължи да ни поглъща и изгубва в мъглата си. От една страна, вродените ни инстинкти, страсти и желания щяха да ни тласкат в произволни посоки, само и само да ги удовлетворим, обаче от другата няма ли пак да се чувстваме някак странно празни и неудовлетворени? Добре, решаваме да последваме примера на зверовете и какво от това?! Всред мимолетните наслади, не заприличваме ли повече на тях? Понеже открито отхвърляме моралните норми на своя Създател, в които това явление е обявено не за обикновен грях, а за мерзост и гнусота, за скотско извращение. Или отиваме в другата крайност и започваме да пръскаме отровнозелена жлъч към т.нар. “различни”, от позицията на някаква фюреро-подобна самодостатъчност. Псуваме ги, заклеймяваме ги, обвиняваме ги за всички световни злини, а даже и нерядко зверски ги малтретираме – съвсем, ама съвсем физически.
За жалост, не от животните идва това безумие да наричаме всичко в тоя свят относително и поради тази причина – еднакво приемливо. Обаче не е ли лекомислена и опасна подобна позиция, с оглед на последствията, които от хилядолетия насам винаги се оказват неизбежни? Антрополозите са категорични, че десетки земни цивилизации и култури са били вече принесени в жертва на олтарите на разюзданата сексуалност и хедонизма. На себелюбивата и похотлива гордост.
“Обичай себе си и ти ще си влюбен за цял живот”, е казал преди време с насмешка писателят-гей Оскар Уайлд. Мисля, обаче, че точно това съвсем насериозно се опитват да правят хомосексуалните хора. Те неистово обичат себе си (макар в поносими размери това да е здравословно), ала това е нарцистично вкопчване в някакъв образ-себеподобие, както и в някой друг, напълно подобен на тях, който им отвръща със същото. Трябва ли да имаш вроден ген за това? Не, достатъчен е само един липсващ баща. Или пък майка, която огорчена и озлобена, се опитва да свърши и неговата работа. Много е трудно така да видиш модел, който да ти покаже как да се отнасяш и служиш на истински различните – съществата от противоположния пол. Защото в много отношения е вярно, че мъжете са от Марс, а жените – от Венера. Кой от нас още не е разбрал, че сме не само разнополови, но и чуждопланетни? И че разстоянията помежду ни се смаляват единствено със себеотричане и жертвоготовност. Нещо, което хората с проблемна идентичност панически се страхуват да направят. По обясними причини, те са избрали да играят в чужда, натрапена им от някой друг пиеса. Не знам дали го разбират, обаче играта и фалша им се долавят отстрани. Парадността им ги издава.
Техните зрелищни походи не са ли породени от отчайващата им нужда сами да си повярват? Както и да ни накарат нас ние също да им повярваме. Такова улично и площадно парадиране с нашата сексуалност, която е нещо твърде интимно, няма ли да я опошли, да я превърне в нещо като главно действащо лице на порно-спектакъл? Но аз допускам, че точно това възбужда актьорите, чиито физциономии са се слели с маските им. И това можем да го видим почти всяка вечер в “Шоуто на Азис” (безспорно някой се грижи заветът на Фреди Меркюри да се изпълнява по ноти). Ежедневно, ежевечерно, еженощно да развращаваш цял един народ, като си разнасяш мръсното бельо пред камерите, за някои може да е бунт срещу ориенталската ни закостенялост, но за мен си е чист есхибиционизъм и даже ми намирисва на пошла медийна педофилия. О, да, понеже съм убеден, че се прави съвсем съзнателно, за да прикътка ако може и децата.
Заобикалящата ни нарастваща агресия на хомосексуалната перверзия иска съвсем умишлено да ни набута в нейния аудио-видео двуизмерен свят, за да може да ни натрапва своите модели и образци и чрез своите реципиенти да ги принесе в триизмерния такъв.
Нещо против да не сме нейни зомбита?
Не трябва ли да им покажем кои още правят жените да раждат и благодарение на това да съществува светът?
“Мълчанието на агнетата” няма ли да ни вкара в зловещ психотрилър?
Добре, ето, запушваш си ушите – но толкова са кресливи, че пак се чуват. Затваряш си очите, че не ти се гледат мръсотии – тогава използват намалението и те нападат подло, изотзад. Мерзостите не обичат да стоят със скръстени ръце и крака и всячески се опитват да разширяват териториите си. Нищо че, както казва Библията, винаги носят след себе си запустение. Присъдите им са написани на табелки, овесени на коравовратието им, обаче дали всички могат да ги разчетат? Защото беззъбата ни толерантност към злото и към греха в тях се привиждат на повечето като правозастъпничество. А издигнатият високо глас ПРОТИВ го зачисляват в графата “фашизъм и сектантство”.
Ще бъдем подлъгвани да мислим такива неща, а всепозволеностите да ни превръщат във все по-обезчовечаваща се пустиня, докато не решим вечните и абсолютни Божии ценности да залегнат в обществения ни договор като нация, а дори и още по-важно от това – в сърцата ни. Дано да не се окажем съвсем инфантилни, понеже както има една приказка: кой е по-достоен за съжаление – детето, което се бои от тъмното, или възрастният, който се бои от светлината?
Хомосексуализмът едва ли може да бъде видян като издънка на качествените семейства, където двамата съпрузи са си на местата и отговорно изпълняват задълженията си като родители. Явно, че това е съвсем друго семе – семе на плевел и семе на перверзия, което се опитва да се разпростре върху цялата зле поддържана напоследък нива на класическата семейна институция. Хомосексуализмът е рак и неговото целенасочено влагане в семейната клетка трябва неиминуемо да доведе до нейната гибел в сегашния й вид. Новият-стар световен ред отново и отново ще се опитва да унищожи християнската основа на семейството, понеже то заплашва самите устои на неговата антихристка псевдохуманност и многобожие.
Моралният релативизъм на заобикалящия ни свят може да изглежда много “хай”, “куул” и “топ” за нас, модерните хора, но той той ни прави и ние самите да изглеждаме относителни и вечно търсещи някаква своя миражна идентичност. Докато абсолютните ценности на християнството, взети от Библията, иззиждат непоколебима твърд под краката, дават здрав симисъл на живота, полагат ясна идентичност в съзнанието на хората, вдъхновяват с благородни мисии и цели. Без тях само бихме се размили в пространството и времето и след като изгубим съвсем чертите на собствения си уникален образ, не ни остава нищо друго, освен да се лутаме и лутаме, търсейки нечий друг.
Нима и учените не твърдят това, че една от основните причини за пораждането на хомосексуално възприятие и поведение е проблемът, свързан с идентичността? И какво ли да кажем за такова общество като нашето, което е направило децата си едва ли не собственост на Държавата-кърмилница, много повече, отколкото обични синове и дъщери на своите родители. Повсеместната практика с яслите, градините, интернатите и домовете за деца не показва ли що за излишен товар доста често е за нас, българите, собствената ни челяд? Бащите къде са обикновено? Да си гледат работата, колата, хобито, да се отдават на удоволствията, страстите и пороците си. А напоследък се виждат и много жени – в отговор на това, да хващат и те същия път, водещ ги навън и далече от дома. Дали наистина много могат да постигнат там?
Преди време бях чел резултатите от изследването на една психоложка, която тъй убедително доказваше, че най-успешните и влиятелни жени не са тези с големите кариери, а посветените на дома и на децата си майки. Ако към тях прибавим и посветените на семействата си бащи – ето ги моделите за подражание на подрастващите, които ще знаят за какво са на тая земя, какво се очаква от тях и как евентуално да го направят. Така едно общество започва да благоуспява, а не се изражда, занимавайки се постоянно с касапниците на отхвърлените и необичаните, както и на тези, които са им стоварили това проклятие върху главите.
Понеже Библията е категорична, че ако сърцата вътре в семействата не се обърнат едно към друго с любов и загриженост, то това поражда не само бездна от отчуждение, но най-свирепото проклятие, което е с вечни, ужасяващи последици.
Добре, че за сегашния потоп от содомия е направен нов, още по-съвършен от Ноевия ковчег – този на Завета с нашия Господ Исус Христос.
И ако е вярно това, че ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ (не вярвам някой да го оспори), то тогава за нас е съдбоносно важно да си отговорим на въпроса: от кой източник да я черпим ние?
Може да сте го чували неведнъж и винаги да ви се е струвало опростенческо и догматично, обаче аз не мога да не го кажа пак сега: за мен и милиони други хора по света единственият чист небесен извор струи през Библията.
Заради нашия Спасител и разказаната в нея Негова старозаветна предистория, увенчана с триумфиращия новозаветен край, тази книга не може да се сравни с никое друго човешко писание от тоя свят.
Ала може да се разбере единствено, ако дръзнеш да се запознаеш лично с нейния Автор.
Той вече е подал ръка на всеки един от нас.
Ще я поемеш ли?
“Аз съм Пътят, Истината и Животът. Никой не дохожда при Отец, освен чрез Мене”: Господ Исус Христос
петък, 12 юни 2009 г.
Кой се опитва да продаде живота ми ?
Напоследък все повече усещам как някой се опитва да продаде живота ми !
Моят живот!
Без да ме пита, без да съм съгласна, без да мога да се съпротивя .... !
И разбрах. Този някой продава живота ми, защото законът му го позволява.
Аз го наричам узурпатор и крадец, но законът го нарича правоимащ.
И се получава: някой друг дроби попарата, а пък аз я сърбам .
Всъщност, сърбат я всички .
Нека ви обясна.
Когато някой продаде съвестта си,всички ние търпим управлението на необразовани, корумпирани и престъпни индивиди!
13 260 човека, подкрепиха с имената и подписите си кандидатурата на Пламен Галев за независим кандидат!
Пламен Галев, един от двамата така известни Братя Галеви, е подсъдим с обвинения за:
- ръководене на въоръжена организирана престъпна група,
- изнудване,
- принуда и
- нанасяне на средна телесна повреда.
(Снимка Борис Цанков, в-к "СТандарт")
15 000 човека ( минималният брой подписи за участие на една партия в изборите) подкрепиха,Веселин и Христо Донови, които оглавиха листата на "Обединение на българските патриоти"
Двамата "патриоти" Донови, са с обвинение за:
- образуване и ръководене на престъпна група за разпространение на наркотици,
- ръководене на въоръжена престъпна група за изпиране на пари,
- склоняване към проституция,
- трафик на хора,
- изнудване
(снимка в-к "Стандарт")
Когато индивиди като Галев или Донови се кандидатират за депутати, получават имунитет и производството срещу тях се прекратява.
Вместо да бъдат държани далеч от властта, законът ги протектира.
Според Закона за избиране на народните представители , ако не си под запрещение или зад решетките, се квалифицираш за кандидат народен представител (Чл.3, ал.2)
И още: По време на предизборната кампания регистрираните кандидати за народни представители и застъпниците не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност освен в случаите на заварено тежко престъпление (Чл. 53. ал.1)
В Парламента влизат сутеньори, и после се опитват да легализират проституцията и доходите си от нея.
Влизат водачи на въоръжени престъпни групи и после ставаме свидетели на показни убийства, показни отвличания и .......... застраховка " Отвличане " - нов продукт на българския пазар.
Гениално!!!
Влизат хомосексуалисти, и после ни убеждават, че еднополовата "любов" била прогреса на човечеството.
Влизат щатни сътрудници на ДС, и после се чудим, че всички медии пускат едни и същи платени дезинформации.....
...........................
Съвсем скоро предстоят парламентарни избори.
Господа и госпожи, кандидат депутати, имам въпрос към вас.
Ако влезете в парламента, ще поставите ли законови бариери срещу влизането на престъпници във властта?
Ще промените ли закона, така, че кандидатите за народни представители, срещу които се водят досъдебни производства и разследвания, да нямат право да бъдат избирани?
Това не е риторичен въпрос!
Нито е въпрос, който ще остане само на страниците на този блог!
Аз ще ви го задавам на вашите предизборни срещи, на вашите блогове и сайтове,на вашите форуми.
Ща ви напиша имейли и ще изискам вашият отговор!
Защото моят живот не е за продан!
Съдбата на тази нация не е за продан!
Моят живот!
Без да ме пита, без да съм съгласна, без да мога да се съпротивя .... !
И разбрах. Този някой продава живота ми, защото законът му го позволява.
Аз го наричам узурпатор и крадец, но законът го нарича правоимащ.
И се получава: някой друг дроби попарата, а пък аз я сърбам .
Всъщност, сърбат я всички .
Нека ви обясна.
Когато някой продаде съвестта си,всички ние търпим управлението на необразовани, корумпирани и престъпни индивиди!
13 260 човека, подкрепиха с имената и подписите си кандидатурата на Пламен Галев за независим кандидат!
Пламен Галев, един от двамата така известни Братя Галеви, е подсъдим с обвинения за:
- ръководене на въоръжена организирана престъпна група,
- изнудване,
- принуда и
- нанасяне на средна телесна повреда.
(Снимка Борис Цанков, в-к "СТандарт")
15 000 човека ( минималният брой подписи за участие на една партия в изборите) подкрепиха,Веселин и Христо Донови, които оглавиха листата на "Обединение на българските патриоти"
Двамата "патриоти" Донови, са с обвинение за:
- образуване и ръководене на престъпна група за разпространение на наркотици,
- ръководене на въоръжена престъпна група за изпиране на пари,
- склоняване към проституция,
- трафик на хора,
- изнудване
(снимка в-к "Стандарт")
Когато индивиди като Галев или Донови се кандидатират за депутати, получават имунитет и производството срещу тях се прекратява.
Вместо да бъдат държани далеч от властта, законът ги протектира.
Според Закона за избиране на народните представители , ако не си под запрещение или зад решетките, се квалифицираш за кандидат народен представител (Чл.3, ал.2)
И още: По време на предизборната кампания регистрираните кандидати за народни представители и застъпниците не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност освен в случаите на заварено тежко престъпление (Чл. 53. ал.1)
В Парламента влизат сутеньори, и после се опитват да легализират проституцията и доходите си от нея.
Влизат водачи на въоръжени престъпни групи и после ставаме свидетели на показни убийства, показни отвличания и .......... застраховка " Отвличане " - нов продукт на българския пазар.
Гениално!!!
Влизат хомосексуалисти, и после ни убеждават, че еднополовата "любов" била прогреса на човечеството.
Влизат щатни сътрудници на ДС, и после се чудим, че всички медии пускат едни и същи платени дезинформации.....
...........................
Съвсем скоро предстоят парламентарни избори.
Господа и госпожи, кандидат депутати, имам въпрос към вас.
Ако влезете в парламента, ще поставите ли законови бариери срещу влизането на престъпници във властта?
Ще промените ли закона, така, че кандидатите за народни представители, срещу които се водят досъдебни производства и разследвания, да нямат право да бъдат избирани?
Това не е риторичен въпрос!
Нито е въпрос, който ще остане само на страниците на този блог!
Аз ще ви го задавам на вашите предизборни срещи, на вашите блогове и сайтове,на вашите форуми.
Ща ви напиша имейли и ще изискам вашият отговор!
Защото моят живот не е за продан!
Съдбата на тази нация не е за продан!
сряда, 20 май 2009 г.
Да спечелиш губейки
През изминалата седмица фокусът на телевизионните прожектори в САЩ се насочи върху 22-годишната Кери Прижън, която спечели титлата Мис Калифорния 2009 г. Повод за това стана нейният непринуден, но честен отговор, на въпрос за отношението й към гей браковете.На въпрос на Перез Хилтън, защитник на гей-активистите и един от съдиите в конкурса дали останалите американски щати би трябвало да последват примера на щата Вермонт, който е четвъртия щат легализирал еднополовите бракове, тя отговори: "Страхотно е, че американците могат да изберат едното или другото. Живеем в страна, където можеш да избереш хомосексуален или хетеросексуален брак. И знаете ли какво, в моята страна и в моето семейство аз мисля, и вярвам, че брака трябва да бъде съюз между мъж и жена. Не желая да засегна никой от вас, но това е начина, по който аз съм възпитана и аз вярвам: че трябва да бъде между мъж и жена."
Този отговор предизвика силно възмущение сред не малка група от присъстващите, въпреки че преди броени месеци в щата Калифорния се проведе референдум, на който мнозинството не пожела да узакони еднополовите бракове. Това бе ясен и красноречив сигнал за това каква е позицията на обществото по този въпрос. Политически "некоректния" отговор на Кери Прижън обаче раздвижи водите и предизвика серия от събития и случки.
Тя бе обвинена в политическа некоректност и имаше вероятност да й бъде отнета титлата "Мис Калифорния." Въпреки силния натиск от либералната общност, Доналд Тръмп - собственик на конкурса, реши че титлата трябва да остане нейно притежание. Тук е важно да се отбележи, че за изяви, в които се изисква публична представителност и изразяване на позиция по подобни въпроси организацията собственик на конкурса ще изпраща някоя от двете и подгласнички. Бившата Мис САЩ, която е и един от двамата изпълнителни директори на организацията подаде оставка за това, че Тръмп е оставил короната в "будещата противоречия Пижън".
Гневът спрямо отговора на Прижън от страна на хомосескуалната общност излезе от всякакви разумни граници. Стигна се дотам, че Перез Хилтън яростно я нападна в блога си като използва една от най-силните обиди за жена в Щатите, наричайки я "кучка". И всичко това, само поради факта, че е събрала смелост и е решила да каже мнението си за семейството - откровено и честно, отговаряйки на зададения й въпрос.
Невероятно е докъде може да стигне на пръв поглед привидната "любезност" на хора искащи толерантсност и свобода и незачитащи същата тази свобода на мнозинството.
Впечатляваща бе реакцията на Прижън. В телевизионно интервю в студиото на Fox news тя сподели: "За мен е такова голямо благословение да изкажа вярата си по националната телевизия и аз се гордея с себе си. Не съжалявам за нищо."
В интервюто си 22-годишната Мис Калифорния насърчава младите момичета и момчета да следват сърцата си и да останат верни на себе си, да не се страхуват и да бъдат безтрашни.
На въпрос какво е нейното послание към младите хора, подложени на натиск от техните връстници за употреба на наркотици и преждевременни сексуални отношения, тя отправи следния призив: "Не оставяйте никой да дойде между вас и вашата вяра и убеждения. Останете верни на себе си и не правете компромис с никой и с нищо. Аз не направих компромис за короната МИС САЩ".
Смелото решение на Прижън да каже това, което мисли и вярва за брака, й коства короната Мис САЩ. Съзнателният риск, който тя пое да остане вярна на себе си и убежденията си, са вдъхновяващи. Не са много хората днес, които биха го направили и които са готови да отстояват публично убежденията си. С постъпката си тя даде достоен пример и се превърна в герой. Тя загуби титлата, но спечели сърцата на мнозина, което е много по-ценно от фалша, политическата коректност и продажност. По-ценно от кратковременните "титли", които този свят може да ти даде.
Михаела Джоргова
PS Друго интересно интервю по темата от TV FOX news можете да видите тук
Абонамент за:
Публикации (Atom)