Глобалното "затопляне", което вече втора зима го...няма!

Така, нека се разберем: затопляне има! Основно в банковите сметки на шарлатани като Албърт Гор Младши. Който след като изобрети Интернет, успя да спечели Оскар а после и Нобелова награда за...какво-беше-че-не- помня! М-да, доходоносен е бизнеса с разказването на апокалиптични сценарии за бъещето на планетата.

Ех, Ал, само да беше прав с твоите драматизации на тема бели мечки и топящи се ледници! Сега полета ми нямаше да закъснява поради глобалните снежни виелици неподминали и София!

Я, не е ли това бяла мечка на Терминал 5, търсеща някой да я прибере, че и полярно животно би си загубило пътя в днешните атмосферни условия в София!

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Президент Позор пак лъже бесрамно

На 4 февруари 2010 година, 13 години след събитието, Първанов организира дискусия, цинично озаглавена “Доблест 2010 – 4 февруари през погледа на младите”, която се състоя в аулата на Софийския университет. Услужливите медии веднага разбраха за каква доблест става дума. бТВ например започна репортажа за събитието с напомнянето, че на тази дата през 1997 година Първанов е върнал на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на второ правителство на БСП.

Това си е формено пренаписване на историята: никакъв мандат не е върнал Първанов, понеже и никакъв мандат не е получавал. Мандата го получи Николай Добрев, светла му памет, и пак той го върна.

Сега Първанов разправя на младите, които тогава я са ходели на детска градина, я – не, че до решението за връщане на мандата се стигнало след “анализиране на тонове информация”. И те, нали не помнят какво беше тогава, приемат неговата версия. Той е президентът, героят от 4 февруари.

Истината е малко [или всъщност МНОГО!?] по-друга.

Целият текст: http://www.ekipnews.com/?p=28968

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Болен Сидеров in action

Дойче веле: Как буйства в самолет пияният Волен Сидеров

5 Февруари 2010

Маринела Липчева, Дойче веле

Само благодарение на дипломатическия си паспорт лидерът на “Атака” се отървал от временен арест на летището във Франкфурт на Майн. Германската авиокомпания “Луфтханза” е подала жалба срещу Сидеров за нанесени обиди.

Полицията във Франкфурт на Майн разследва случая. Точно заради това говорителите на “Луфтханза” и на полицията във Франкфурт на Майн, с които разговаря “Дойче Веле” нямат право да дават официално информация, назовавайки имената си. Ние обаче имаме право да публикуваме разказа им.

Предисторията

53-годишният български политик се качил в самолета на германската авиокомпания, пътуващ на трети февруари следобед от София за Франкфурт на Майн. Сидеров отказал да се подчинява на реда в самолета и се държал доста предизвикателно. Стюардесата се опитала да го успокои, но не успяла. С неуспех завършили и опитите на самия пилот.

“В такива случаи”, заяви говорител на “Луфтханза”, “ние сме длъжни да уведомим полицията на летището, на което ще кацнем, защото носим отговорност за всички пасажери на борда”. Още повече, че лидерът на българската партия “Атака” продължил да буйства по време на целия полет - хвърлял храна в коридора и обиждал персонала, наричайки членовете му “нацисти” и “антисемити”. Според представителя на “Луфтханза” Сидеров изкрещял на стюардесата, която го помолила да се държи прилично, следното: “Няма да ми заповядва някаква си русокоса арийка!” И някои от пасажерите помолили българския политик да се държи както трябва, но техните призиви го разярили още повече.

Заради буйстващия български гост пилотът приземил самолета не на предвидената писта с ръкав до самата сграда, а на странична позиция. Целта била да не се стига до скандали и на самото летище във Франкфурт на Майн. Алармираните от екипажа полицаи вече чакали самолета на самата писта и извършили  проверка на документите на Сидеров в самия самолет. Лидерът на “Атака” продължил да сипе ругатни и по адрес на полицаите.

Сидеров е бил пиян

Това потвърдиха говорители на авиокомпания “Луфтханза” и на полицейския президиум във Франкфурт на Майн. Полицаите били принудени да пуснат българския политик заради показания от него дипломатически паспорт. “Ако този човек не разполагаше с дипломатически паспорт, той щеше да бъде временно арестуван”, заяви говорител на полицейския президиум. В такива случаи преди да пуснат задържаното лице полицаите са длъжни да вземат пръстови отпечатъци, да направят снимки, както и да поискат парична гаранция, тъй като става дума за чужд гражданин. Всичко това било спестено на Волен Сидеров.

Каква защита дава дипломатическият паспорт?

Това е един от най-важните въпроси, които занимават полицията и прокуратурата във Франкфурт на Майн във връзка със случая. От отговора ще стане ясно дали срещу Сидеров ще бъде повдигнато обвинение. Българските и германските власти трябва да уточнят, ползва ли се Сидеров с имунитет в чужбина. Другият важен въпрос е с каква цел лидерът на “Атака” пребивава в Германия - служебна или лична. И още: дали ползваният от него дипломатически паспорт е във връзка с тази цел. Пред БТА депутатът от “Атака” Десислав Чукалов заяви, че Сидеров бил в Германия по здравословни причини.

В края на разтовора ни говорителят на “Луфтханза” подчерта: “Ние имаме разпоредби и закони, които сме длъжни да спазваме без значение дали пасажерите ни притежават дипломатически паспорт или не.”

Етикет: Волен Сидеров, пиян, лумпен

http://e-vestnik.bg/8320/doyche-vele-kak-buystva-v-samolet-piyaniyat-volen-siderov/

Posted via email from ОТ ПОКРИВА

Последният земен ден на олигарха със затлъстялото сърце

(съвременна българска притча)

“Днес... днес всичко свършва за теб, глупецо. И това, което заграби, къде ще го отнесеш сега? На кого ще го оставиш?”

Туловището му се замята из леглото в пристъп на задух и вледеняващ ужас, а в ушите му още кънтяха думите. Надигна се и се хвана за гърдите. Ах тоя отвратителен сън! Обостряше стенокардията му точно когато имаше най-много работа. Дали да не мине още сутринта през професора, за да му направи една електрокардиограма?

Погледна жената до себе си. Беше го поразтушила снощи на партито и той реши да й хариже няколко часа от прескъпо-струващото си време. А тя – в замяна на това, изпълни всичките му прищевки. Повече не му бе нужна, вследствие на което й бяха дадени максималните пет минутки да се измие, облече и да се изпари яко дим. Бутна й пачка “Алековки” в чантето, за да му е под ръка и за утрешния разгул.

Така. Сега вече трябваше да препуска след задачите.

Доста чевръсто за своите сто и кусур кила олигархът скочи в чехлите си и се озова в банята. Известно време се взираше в огледалото и изучаваше отражението си, за да се убеди за пореден път, че няма по-подходящ бащица от него, който да властва над града. “Ти си най-големият – проговори отражението отсреща, – всички останали са под тебе, затова ще ти носят куфарите и ще стоят прави, докато ти си сърбаш кафенцето!” Буквално с няколко движения лицето му бе освободено от прорастващата брада и стана достатъчно лъскаво, за да огрява екрани, монитори и билбордове, листовки, вестници и списания. Предизборната борба беше в разгара си, а той бе регистрирал партия, с която да пробие статуквото.

Дори и псетата в града надушваха, че вече му е време да стане национален играч.

Обади се на шофьора си и му нареди след половин час да го чака с “Мерцедеса” пред къщата. Трябваше задължително преди това да изпълни своя ежедневен магически ритуал. Не биваше да среща противници, без да е заредил с достатъчно енергия аурата си. Беше го научил от най-любимото си Същество, което някога е обичал. Свещените древни текстове, заклинания и напеви пробуждаха кундалиновата му змия и той не можеше без тях.

Особено след такъв сън, който го разцентрова духовно. Не че му вярваше особено, ама имаше някои неуредени дългове. Освен това, беше строшил зъбите на доста зеещи ненаядни усти и знаеше, че куршумът, пред когото всички биваха равни, го дебне от всичките четири посоки на света. Е как да си позволи да остане без закрила свише, въпреки че хрантутеше цяла дузина пазванти? Вярно, че изпитваше сърцата на тия лапачи с детектора на лъжата, обаче той да му бъде упованието в живота ли?! Ако не можеше да разчита на майката Земя докрай, тогава трябваше да призовава отново и отново стихиите от Космоса. Нека те да му бъдат енергиен щит! Все пак, носеше титлата “Премогъщ Велик Командор” и оглавяваше цял масонски орден. И може би щеше да е съвсем малко пресилено да се каже, че олигархът-Командор нямаше респектиращ вид единствено в случаите, когато тайно от всички простосмъртни понякога се усмихваше насън.

Намести се в колата отзад и шумно изпусна въздух. Знаеше, че ще се почувства по-добре, след като улови вибрациите на Вселената. С облекчение запали пура, макар лекарите да му забраняваха пушенето. Но той бе дошъл на тоя свят да изпита всички земни удоволствия, а после да си купи еднопосочен билет за някоя от луните горе.

Шофьорът му отвори вратата и той с политване стъпи... на тротоара. Не, рано му беше още за Луната. Въображаемото междузвездно пътешествие не му се случваше за първи път, обаче след осем часа сутринта някой трябваше да се прежали и с желязна ръка да управлява този град. На всички тук им бе ясно КОЙ Е ИЗБРАН за това, но тепърва и невежият народ на тая шантава държава се налагаше да бъде ПРОСВЕЩАВАН ОТ МИСИЯТА НА ИЗБРАНИКА.

Бодигардовете му разкъшкаха случайните минувачи и откровените заплеси и придружиха шефа си до студиото на телевизията. Официално не се знаеше, че тя е негова, понеже тия работи трябваше да остават скрити за просотолюдието, така че собственикът й хем се чувстваше в свои води, хем ни най-малко не изпитваше неудобство от посещението си. В края на краищата, беше си платил за възможността да рекламира лицето си, благия си гласец, възгледите си и ако решеше, можеше дори и снощната куртизанка да изкара светица, а за пишман християндемократите от истинската десница – не от фалшивата, оставаха единствено заредените медийни еквиваленти на “Коктейл Молотов”. Нека да изглеждат като гърмяни зайци и да се чудят и маят откъде им е дошло!

После се заредиха интервютата пред вестниците. Първо минаха неговите, обаче най-накрая някаква повлекана взе да се прави на независим журналист. Позволи си да го пита за миналото му, за връзките му със Службите, с цял рояк съмнителни типове от ъндърграунда, взе да му пробутва даже намеци за незаконното му забогатяване от хазарта и го застреля направо в сърцето, като му съобщи имената на двете му извънбрачни деца. Охоууу!... Разбира се, той щеше да й даде да разбере, като се обади още днес на ония клатикрачковци, шефовете й, и те на часа я уволнят!

Почувства как се задушава и разкопча горното копче на ризата си. Разхлаби вратовръзката си и като я изхлузи, гневно я запрати към бодигардовете си. Стига официалности вече! Нормата му за деня беше преизпълнена. За всеки случай, заповяда на най-страшната си горила да настигне тая хрътка и да й изпонатроши техниката, с която го бе записала. Каза му, ако иска, да инсценира грабеж, да я изнасили някъде в храсталака, да я залее със сярна киселина и каквото ще още да е, само и само да не й позволи да позори честта му. После звънна на пресаташето си, което пък трябваше да прозвъни главния редактор на вестника й и да й поръча “главата на тепсия”.

Откъде беше надушила всичко това тая никаквица? Къде си беше вряла гагата и кой беше й “пял”? Въпроси, на които той настоя шефът на охраната му да му даде отговор най-късно до утре. Добре, че не беше разбрала за бизнеса с крадени произведения на изкуството, превърнал се години по-късно в истинска колекционерска страст. Практикувана, при това, съвсем... ама съвсем законно.

Обади се борсовият му агент. Инвестициите – поне засега, бяха живнали. На специалния телефон му дадоха шефа на данъчните, който го предупреди за готвена проверка от столицата. Негов конкурент в политиката се опитвал да му прави мръсни номерца. Явно, двамата финансисти бяха купени от своите благодетели и сега трябваше да се види кой от тях си струваше цената. Задължи главния си счетоводител да огледа още веднъж схемите с източеното ДДС и запраши към един от хотелите си, за да храносмели там и да “набие обръчите” на персонала. Пътьом само мина през офиса на своя позната лечителка-екстрасенска, за да запишат камерите поредното дарение, с което “Спасителят на града” подпомагаше фондацията й (щяха да го излъчат довечера по новините), но му хрумна и да навести с придружаващите го телевизионери някакъв Детски дом, схлупил покрив “нейде в царевичака на Мачу Пикчу”. Издразни се, че дотам асфалтът беше превърнат в “разораната целина” и че дори S-класата му подскачаше като каручка, затова се изрази така. С погалването на няколко остригани щури глави, обаче, се надяваше да понатрупа някой и друг глас, все пак.

Пийна порядъчно количество уиски и се усети готов “да коли и да беси”. Уволни набързо готвача си, понеже пържолите нещо не му харесаха, а имаше спомен, че преди седмица... преди седмица само тоя некадърник пак щеше да го отрови като нищо. После проведе няколко делови срещи и свика работно съвещание на мениджърите си. Увика ги и ги заплаши, че ще им ореже заплатите като косите на редник Джейн, ако не се стегнат в кръста. Усещаше как го слънгосват яко и скоро щеше да ги разкара всичките. Тая подла пасмина, която само цоцаше ли цоцаше кръвчицата му!

Докладваха му, че течът на информация към “вестникарската точилка” се осъществил по линия на бившето му протеже, което преди време го напусна. Сърцето му се сви от болка. Толкова пари, толкова мъки на вятъра! Беше го допуснал до себе си, беше раздрал емоционалната си завеса, за да му разкрие душата си, а оня го заряза като жиголо. И на всичкото отгоре, сега пишел книга, в която щял да разкаже на народа цялата истина за него и за възхода на компаниите му.

“Първо намерете ръкописа, електронни носители, хард дискове... всичко, което е свързано с тоя компромат за мене, донесете ми го, а него очистете като куче!” – просъска олигархът. Не можеше да рискува бъдещето си, попадайки между зъбите помиярски.

Очите му пламнаха от злоба. В следващия миг, обаче, по лицето му се изписа страх. Той си спомни съня и гласът от него, който го накара да се разтрепери.

Нима линията на живота му можеше да свърши още днес?

“О...тиваме при док...тора!” – със сетни сили, заеквайки, се опита да придаде поне мъничко категоричност на тона си нещастникът.

Дори не разбра как се озова при него. От синята светлина на буркана и от пронизителния сиренен звук още имаше световъртеж, а главата си усещаше като съсечена на две цепеница. Сигурен бе, че е покосен от инфаркт.

Нищо подобно не се бе случило, обаче. Или поне така каза кардиологът. Според него, пристъпът бе вследствие на затлъстялото му сърце и ВИП-пациентът му трябваше да понамали оборотите и да се погрижи за сърцето си.

Олигархът го погледна втрещен. Какво би трябвало да означава това? Същите глупости му плещеше едно време и брат му. Беше се вкопчил тогава в мита за Исус Христос и постоянно му натякваше, че е грешник. Сега и тоя ли нещо искаше да му намекне?

Разтърси глава и без да благодари на доктора, нареди да го откарат в къщи.

Нямаше за какво да се разкайва. Щеше да продължи да заграбва и ако се наложеше даже, щеше да умре като мъж. Но в никакъв случай днес! Не и сега! Нямаше да подари това удоволствие на безбройната сган, която само чакаше да се хвърли в кървавата саморазправа за неговото място.

Последното, което с ужас видя, преди да потъне в забвението на вечната нощ, бяха наистина приближаващите към него отвсякъде... неизброимите... изгарящите от алчност очи на хищниците...

Същата вечер охраната му го намери вкочанен на верандата.

"Така става с този, който събира богатство за себе си, а не богатее в Бога." (Евангелие от Лука, 12/21)

Обаче "Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух." (Псалми 34/18)

Белене - атомна или термоядрена централа?

До Министър председателя на Република България
До Председателя на Народното събрание на Република България
До председателите на парламентарно представените политически партии
До Министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Република България
До министъра на финансите на Република България
До министъра на външните работи на Република България
До Министъра на околната среда и водите на Република България
До Агенцията за ядрено регулиране
До Медиите
 
                       АЛТЕРНАТИВНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
                       От  Райчо Владимиров Дончев
 
относно:    изграждането на втора атомна електроцентрала на площадката край гр. Белене
 
Уважаеми г-н Министър председател, Уважаеми Дами и Господа,
 
Знам, че в България човек да каже, че Бог му е говорил и му е изявил неща, които са важни за цялата страна, не е обичайно явление. Бог обаче,  ми е казал нещо още през 1996 г. във връзка с площадката край гр. Белене, където е започнат строежа на втора атомна електроцентрала.
Посланието е кратко. Ето и съдържанието му:

“На площадката край гр. Белене, няма да се строи атомна електроцентрала, а ще се построи термоядрена електроцентрала. Тя ще бъде безопасна и няма да замърсява.”

Това е цялото послание. Когато преди 14 години Бог ми говори, аз го приех с учудване, че в България ще се строи термоядрена електроцентрала, тъй като тогава в световен мащаб само се правеха изследвания в различни страни и имаше още много нерешени въпроси, за да се пристъпи към строителство на термоядрен реактор.
Днес нещата стоят по различен начин.
Разработен е международен проект и вече е започнато изграждането на първия в света демонстрационен термоядрен реактор във Франция, който ще бъде завършен и пуснат в действие през 2015 г.
Термоядрената  енергия, която дава топлина и светлина на Слънцето и другите звезди, предстои да бъде използвана от хората тук на Земята и Бог ми каза, че точно на площадката край гр. Белене, ще бъде изградена термоядрена електроцентрала. С нея ще се разрешат изключително много екологични проблеми. Това наистина ще бъде „чиста енергия”, която е безопасна и няма да замърсява.

Какво е необходимо да се направи от тук нататък? Ще споделя моето лично мнение:
1.Правителството на Република България,  да преразгледа и отмени решението за започване строителство на втора атомна електроцентрала край гр. Белене.
2.При разглеждане националната енергийна стратегия на България в дългосрочен план, да бъде разгледана и приета и тази алтернативна възможност за изграждане на термоядрена електроцентрала на площадката край гр. Белене.
3.Във Физическия факултет към Софийския университет да започне фундаментално обучение на студенти в тази насока. Да се открие дори отделно нова специалност – Термоядрена физика и енергетика. Студенти и млади специалисти по физика да се изпращат на стаж и обмяна на опит на строящия се в момента демонстрационен термоядрен реактор във Франция, за да се подготвят и за изграждането  на нашата термоядрена централа на площадката край гр. Белене.

Досега в България са водени много дискусии и спорове по въпроса за изграждането на втора атомна електроцентрала, но те винаги са били относно това, дали да се строи или не нова атомна електроцентрала.
Ето, сега се предлага алтернатива – да се строи на същата площадка, но не атомна /ядрена/, а термоядрена електроцентрала.
Ако аз от себе си  правя това предложение или който и да е друг чавек, то няма да има почти никаква стойност, но ако Бог е казал това, нещата стоят по съвсем различен начин.
Когато Божието слово се изговори на висок глас и се приеме с вяра, то носи в себе си и потенциала за реализация.
Ако искаме да вървим напред като нация, трябва да обърнем погледите си към новите технологии и възможности и да се вслушваме в това, което Бог казва за посоката на развитие.

Писма с аналогично съдържание изпратих и до предишните две правителства, но нямаше отзвук от тяхна страна. Вярно е, че от Министерството на икономиката и енергетиката ми отговориха, че са запознати с международния проект”ITER”, който вече се изпълнява в гр. Калараш – Франция, но не последваха никакви промени в намерението на правителството да строи втора атомна цантрала.
Без съмнение, след като безопасните и незамърсяващи термоядрени централи станат реалност, то обикновените атомни електроцентрали ще бъдат принудително затворени, за да не се произвеждат повече силнорадиоактивни отпадъци, които трябва да се съхраняват при специални условия сто и петдесет хиляди години, нещо, което трябва да завещаем на нашите далечни пра, правнуци... – седем хиляди  поколения. /
Сигурен съм, че ако в себестойността на произвежданата електроенергия от АЕЦ се включат и разходите за изграждане на радиоактивни хранилища за отработеното гориво и разходите по поддържането му, охрана и други, през всичките тези 150000 години, то това ще се окаже най-скъпата електроенергия, която човечеството е използвало, но енергийното лоби или нищо не говори за това или омаловажава този факт/.
Очаквам сега да се дискутира и дебатира тази термоядрена централа, която може да се построи в недалечно бъдеще.
„Добрите бащи оставят добро наследство на поколенията след себе си”/цитат от Библията/.  Наследството от атомните електроцентрали не е добро.

Уважаеми г-н Министър председател, не покривайте „чуждите грехове” на недалновидната политика в тази област на предишните правителства, защото негативите ще останат за новото правителство, ако се вземе решение да се строи АЕЦ Белене.
    За да станат термоядрените централи реалност в близкото бъдеще, в момента има нужда от силна политическа подкрепа от всички партийни и държавни лидери в Европейския съюз, за приоритетно  и ускорено развитие в тази насока.
 
Бог да ви благослови изобилно!
 
                                                                
С уважение: .....................
                      /Р. Дончев/

БОЦЕ и ГОЦЕ се договориха, ЗАЩО НИ Е ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ?

Както се разбра от медиите , Президентът-позор ГОЦЕ щял да върне два закона – включително този за протестите – до тук, добре!

Но заедно с Премиерът-милиционер Б.Борисов, решили точно колко да е ограничителната зона около НС, МС и Президентството – а именно : между 5 и 20 метра.

Не разбирам защо „пропуснатото” обществено обсъждане на тези промени се заменя от диктаторско вземане на еднолични решения от тези двамата?!!

Какво значи 5 до 20м.?

Представете си отстояние от 20м. пред НС – това ще прати протеста някъде в уличките към Графа... зад х-л Радисън. Представете си го сега в зоната при МС и Президентството - значи ще ни „позволят” да протестираме някъде пред ЦУМ? Или пред Народния театър? Или зад Булбанк... Страшно демократично, другари „демократи”! ВИДИМО РАБОТИТЕ ЗАЕДНО!!!

И защо нормативните нарушения и незаконността на приемане и гласуване на този закон на 21 януари си остават насметени под килима?

АЛО, другарю Борисов, моля, поемете си отговорността!!! Нали това беше ключовата ви PR-реплика около съставянето на правителството – че ВИЕ ще си носите отговорността?!!!

И в заключение малко черен хумор от устата на Баш Бай Ганьо : „...В крайна сметка ще кажа на колегите от ГЕРБ, че не е в наш интерес да ограничаваме пълномощията на президента, един ден президентската институция може да е наша, пошегува се Бойко Борисов”

Мисля че всички помним „шегите” на един друг другар, дето „красеше” с физиономията си стените във всички държавни /а то нямаше други/ учреждения...

Новите дрехи на царя ги...нямало! Въпрос на време е да прогледне и народа.

Когато встъпи във власт новото правителство, премиерът Бойко Борисов се срещна с Барозу и получи кредит на доверие. Приключил ли е този период и България ще бъде ли вече по-строго съдена оттук нататък?
- Хората винаги са били малко озадачени от Борисов, защото, ако си затворите очите и послушате какво казва, звучи като идеалния реформист. Освен това той обеща да стори всичко, което Брюксел искаше. Но отворите ли си очите и погледнете антуража, популистките му изявления и назначените от него хора - ще ви се стори много подобен на тази България, която хората не харесват. Никой не твърди, че не е почтен човек - но все пак има нещо около бившия бодигард и полицейски шеф, който пуши пури и познава определени бизнесмени.

via dnevnik.bg

----

Струва си да се прочете това интервю. Кликнете на линка горе за тази цел.

Интересно е, когато журналист от "Икономист" казва в прав текст това, което много от нас си го знаем от самото начало. А за да се казват такива неща наглас от журналист от това списание, значи това се знае и мисли на много нива в ЕС и отвъд. Знае го и ББ. Знае и това, че той се оказа в това положение не поради това, че е квалифициран за поста, който заема, а поради естеството на пост-комунистическото общество, наивноста на хората и болезнената има тенденция към избирането на популисти, които създават впечатлението, че ще сложат нещата БЪРЗО и ВЕДНАГА!

Скъпи мои сънародници, съжалявам, но новите дрехи на царя просто ги...няма. Няма да такива. Затваряте си очите, слушате заучените фрази и си мислите, че това е изхода. Отваряте си ги и какво да видите -- дрехите ги няма! Фразите не се припокриват с действителноста.

Надеждата ми/ни остава, че някъде там са останали все пак мислещи и почтени българи, които ще са готови да поемат управлението един ден когато и народа прогледне и отхвърли "бившия бодигард..., който пуши пури и познава определени бизнесмени". Понеже този ден приближава...вече.

Posted via web from ОТ ПОКРИВА