Тепачка пред манастирот Грачаница - две групи монаси разменуваа тупаници -
сряда, 17 февруари 2010 г.
За почистването на снега - от наш сънародник в щата Ню Йорк
Живея в регион с много снеговалеж - средно по 2.31 метра на година. Не, това не е на северния полюс - градът е на ширината на Ловеч. По-голямата част от снеговалежа се дължи на “ефекта на езерото” (lake-effect snow). Докато езерото Ери, което се намира на северозапад от града - т.е. точно по пътя на прииждащите от северния полюс арктически въздушни маси - не е замръзнало, студеният въздух засича топлите изпарения от езерото, издига ги нагоре, където замръзват, и после ги разстила върху целия град във вид на сняг. Аз лично помня зими, когато снеговалежът е достигал 150 сантиметра за по-малко от 24 часа! Когато всичките 25 000 кв. км. на езерото се сковат от лед - което обикновено се случва през втората половина на януари - езерния сняг престава и снеговалежът идва предимно от нормални атмосферни фронтове.
Как се справят местните власти с такива условия - често доста екстремни и “катастрофални”?
via georgievi.com
Ако ви интересува живота в Америка видян през очите на интелигентен човек, който има обективна преценка за реалноста тук, можете да следите този блог. Не познавам автора, но споделям много от неговите позиции, схващания и убеждения. И мисля, че наратива му за живота тук е такъв, какъвто и аз бих го избрал, ако имах времето за такъв журнал.
Posted via web from ОТ ПОКРИВА
събота, 13 февруари 2010 г.
Подписка в памет на Едуард Генов
По време на панихидата в София, отслужена за 40 дни от смъртта на бореца против комунизма, политически затворник, участник в бунта и превземането на Сатрозагорския затвор, и един от основателите на "Независимото дружество за защита правата на човека в България" – Едуард Генов, бе предприета подписка, с предложение, една малка улица в София (вероятно тази на която живееше Еди), да носи неговото име. Есента на 1988 г., затова че са активни членове на Независимото дружество, Едуард и семейството му, и още неколко активисти, бяха принудени да напуснат България, и Едуард се установи в САЩ. Преди около два месеца той почина там, без да може да види отново България! Едуард беше твърдо решил да не се завръща в България, ако не получи, покана, извинение или поне обяснение от некое, от многото изредили се "демократични" български правителства, защото той беше изгонен от комунистите, а демократичните ни власти, нито се сетиха за него, нито за некой от останалите учредители на "Независимото дружество", нито някъде и някога споменаха учередяването (започна да се споменава само името на председателя на дружеството - Илия Минев (но чак след като почина!), нито "Откритото писмо - апел" за човешки права, изпратено до Виенската конференция, декември 1986 г., от същите политически затворници, които януари 1988 г. учередиха Независимото дружество.
Да, имената на политическите затворници, които изпратиха откритото писмо до Виенската конференция, и учередиха първата легална независима демократична, антикомунистическа организация, в България, ето вече 20 години след 10 ноември, никому не са известни, а и самото открито писмо, 20 години не бе публикувано! И чак сега, в последния брой на в. ПРО и АНТИ, от 5 - 11 февруари, 2010 г., в публикация за Григор Симов, това писмо и още неколко документа, във връзка с него, бе публикувано. Но тази публикация, предвид 20 годишната давност, трудно може да се определи като радостно събитие, а по скоро е повод за сериозна размисъл за състоянието на държавата и обществото ни!
понеделник, 8 февруари 2010 г.
Глобалното "затопляне", което вече втора зима го...няма!
Така, нека се разберем: затопляне има! Основно в банковите сметки на шарлатани като Албърт Гор Младши. Който след като изобрети Интернет, успя да спечели Оскар а после и Нобелова награда за...какво-беше-че-не- помня! М-да, доходоносен е бизнеса с разказването на апокалиптични сценарии за бъещето на планетата. Ех, Ал, само да беше прав с твоите драматизации на тема бели мечки и топящи се ледници! Сега полета ми нямаше да закъснява поради глобалните снежни виелици неподминали и София! Я, не е ли това бяла мечка на Терминал 5, търсеща някой да я прибере, че и полярно животно би си загубило пътя в днешните атмосферни условия в София!
Президент Позор пак лъже бесрамно
На 4 февруари 2010 година, 13 години след събитието, Първанов организира дискусия, цинично озаглавена “Доблест 2010 – 4 февруари през погледа на младите”, която се състоя в аулата на Софийския университет. Услужливите медии веднага разбраха за каква доблест става дума. бТВ например започна репортажа за събитието с напомнянето, че на тази дата през 1997 година Първанов е върнал на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на второ правителство на БСП.
Това си е формено пренаписване на историята: никакъв мандат не е върнал Първанов, понеже и никакъв мандат не е получавал. Мандата го получи Николай Добрев, светла му памет, и пак той го върна.
Сега Първанов разправя на младите, които тогава я са ходели на детска градина, я – не, че до решението за връщане на мандата се стигнало след “анализиране на тонове информация”. И те, нали не помнят какво беше тогава, приемат неговата версия. Той е президентът, героят от 4 февруари.
Истината е малко [или всъщност МНОГО!?] по-друга.
Целият текст: http://www.ekipnews.com/?p=28968
неделя, 7 февруари 2010 г.
Болен Сидеров in action
Дойче веле: Как буйства в самолет пияният Волен Сидеров
5 Февруари 2010
Само благодарение на дипломатическия си паспорт лидерът на “Атака” се отървал от временен арест на летището във Франкфурт на Майн. Германската авиокомпания “Луфтханза” е подала жалба срещу Сидеров за нанесени обиди.
Полицията във Франкфурт на Майн разследва случая. Точно заради това говорителите на “Луфтханза” и на полицията във Франкфурт на Майн, с които разговаря “Дойче Веле” нямат право да дават официално информация, назовавайки имената си. Ние обаче имаме право да публикуваме разказа им.
Предисторията
53-годишният български политик се качил в самолета на германската авиокомпания, пътуващ на трети февруари следобед от София за Франкфурт на Майн. Сидеров отказал да се подчинява на реда в самолета и се държал доста предизвикателно. Стюардесата се опитала да го успокои, но не успяла. С неуспех завършили и опитите на самия пилот.
“В такива случаи”, заяви говорител на “Луфтханза”, “ние сме длъжни да уведомим полицията на летището, на което ще кацнем, защото носим отговорност за всички пасажери на борда”. Още повече, че лидерът на българската партия “Атака” продължил да буйства по време на целия полет - хвърлял храна в коридора и обиждал персонала, наричайки членовете му “нацисти” и “антисемити”. Според представителя на “Луфтханза” Сидеров изкрещял на стюардесата, която го помолила да се държи прилично, следното: “Няма да ми заповядва някаква си русокоса арийка!” И някои от пасажерите помолили българския политик да се държи както трябва, но техните призиви го разярили още повече.
Заради буйстващия български гост пилотът приземил самолета не на предвидената писта с ръкав до самата сграда, а на странична позиция. Целта била да не се стига до скандали и на самото летище във Франкфурт на Майн. Алармираните от екипажа полицаи вече чакали самолета на самата писта и извършили проверка на документите на Сидеров в самия самолет. Лидерът на “Атака” продължил да сипе ругатни и по адрес на полицаите.
Сидеров е бил пиян
Това потвърдиха говорители на авиокомпания “Луфтханза” и на полицейския президиум във Франкфурт на Майн. Полицаите били принудени да пуснат българския политик заради показания от него дипломатически паспорт. “Ако този човек не разполагаше с дипломатически паспорт, той щеше да бъде временно арестуван”, заяви говорител на полицейския президиум. В такива случаи преди да пуснат задържаното лице полицаите са длъжни да вземат пръстови отпечатъци, да направят снимки, както и да поискат парична гаранция, тъй като става дума за чужд гражданин. Всичко това било спестено на Волен Сидеров.
Каква защита дава дипломатическият паспорт?
Това е един от най-важните въпроси, които занимават полицията и прокуратурата във Франкфурт на Майн във връзка със случая. От отговора ще стане ясно дали срещу Сидеров ще бъде повдигнато обвинение. Българските и германските власти трябва да уточнят, ползва ли се Сидеров с имунитет в чужбина. Другият важен въпрос е с каква цел лидерът на “Атака” пребивава в Германия - служебна или лична. И още: дали ползваният от него дипломатически паспорт е във връзка с тази цел. Пред БТА депутатът от “Атака” Десислав Чукалов заяви, че Сидеров бил в Германия по здравословни причини.
В края на разтовора ни говорителят на “Луфтханза” подчерта: “Ние имаме разпоредби и закони, които сме длъжни да спазваме без значение дали пасажерите ни притежават дипломатически паспорт или не.”
събота, 6 февруари 2010 г.
Последният земен ден на олигарха със затлъстялото сърце
(съвременна българска притча)
“Днес... днес всичко свършва за теб, глупецо. И това, което заграби, къде ще го отнесеш сега? На кого ще го оставиш?”
Туловището му се замята из леглото в пристъп на задух и вледеняващ ужас, а в ушите му още кънтяха думите. Надигна се и се хвана за гърдите. Ах тоя отвратителен сън! Обостряше стенокардията му точно когато имаше най-много работа. Дали да не мине още сутринта през професора, за да му направи една електрокардиограма?
Погледна жената до себе си. Беше го поразтушила снощи на партито и той реши да й хариже няколко часа от прескъпо-струващото си време. А тя – в замяна на това, изпълни всичките му прищевки. Повече не му бе нужна, вследствие на което й бяха дадени максималните пет минутки да се измие, облече и да се изпари яко дим. Бутна й пачка “Алековки” в чантето, за да му е под ръка и за утрешния разгул.
Така. Сега вече трябваше да препуска след задачите.
Доста чевръсто за своите сто и кусур кила олигархът скочи в чехлите си и се озова в банята. Известно време се взираше в огледалото и изучаваше отражението си, за да се убеди за пореден път, че няма по-подходящ бащица от него, който да властва над града. “Ти си най-големият – проговори отражението отсреща, – всички останали са под тебе, затова ще ти носят куфарите и ще стоят прави, докато ти си сърбаш кафенцето!” Буквално с няколко движения лицето му бе освободено от прорастващата брада и стана достатъчно лъскаво, за да огрява екрани, монитори и билбордове, листовки, вестници и списания. Предизборната борба беше в разгара си, а той бе регистрирал партия, с която да пробие статуквото.
Дори и псетата в града надушваха, че вече му е време да стане национален играч.
Обади се на шофьора си и му нареди след половин час да го чака с “Мерцедеса” пред къщата. Трябваше задължително преди това да изпълни своя ежедневен магически ритуал. Не биваше да среща противници, без да е заредил с достатъчно енергия аурата си. Беше го научил от най-любимото си Същество, което някога е обичал. Свещените древни текстове, заклинания и напеви пробуждаха кундалиновата му змия и той не можеше без тях.
Особено след такъв сън, който го разцентрова духовно. Не че му вярваше особено, ама имаше някои неуредени дългове. Освен това, беше строшил зъбите на доста зеещи ненаядни усти и знаеше, че куршумът, пред когото всички биваха равни, го дебне от всичките четири посоки на света. Е как да си позволи да остане без закрила свише, въпреки че хрантутеше цяла дузина пазванти? Вярно, че изпитваше сърцата на тия лапачи с детектора на лъжата, обаче той да му бъде упованието в живота ли?! Ако не можеше да разчита на майката Земя докрай, тогава трябваше да призовава отново и отново стихиите от Космоса. Нека те да му бъдат енергиен щит! Все пак, носеше титлата “Премогъщ Велик Командор” и оглавяваше цял масонски орден. И може би щеше да е съвсем малко пресилено да се каже, че олигархът-Командор нямаше респектиращ вид единствено в случаите, когато тайно от всички простосмъртни понякога се усмихваше насън.
Намести се в колата отзад и шумно изпусна въздух. Знаеше, че ще се почувства по-добре, след като улови вибрациите на Вселената. С облекчение запали пура, макар лекарите да му забраняваха пушенето. Но той бе дошъл на тоя свят да изпита всички земни удоволствия, а после да си купи еднопосочен билет за някоя от луните горе.
Шофьорът му отвори вратата и той с политване стъпи... на тротоара. Не, рано му беше още за Луната. Въображаемото междузвездно пътешествие не му се случваше за първи път, обаче след осем часа сутринта някой трябваше да се прежали и с желязна ръка да управлява този град. На всички тук им бе ясно КОЙ Е ИЗБРАН за това, но тепърва и невежият народ на тая шантава държава се налагаше да бъде ПРОСВЕЩАВАН ОТ МИСИЯТА НА ИЗБРАНИКА.
Бодигардовете му разкъшкаха случайните минувачи и откровените заплеси и придружиха шефа си до студиото на телевизията. Официално не се знаеше, че тя е негова, понеже тия работи трябваше да остават скрити за просотолюдието, така че собственикът й хем се чувстваше в свои води, хем ни най-малко не изпитваше неудобство от посещението си. В края на краищата, беше си платил за възможността да рекламира лицето си, благия си гласец, възгледите си и ако решеше, можеше дори и снощната куртизанка да изкара светица, а за пишман християндемократите от истинската десница – не от фалшивата, оставаха единствено заредените медийни еквиваленти на “Коктейл Молотов”. Нека да изглеждат като гърмяни зайци и да се чудят и маят откъде им е дошло!
После се заредиха интервютата пред вестниците. Първо минаха неговите, обаче най-накрая някаква повлекана взе да се прави на независим журналист. Позволи си да го пита за миналото му, за връзките му със Службите, с цял рояк съмнителни типове от ъндърграунда, взе да му пробутва даже намеци за незаконното му забогатяване от хазарта и го застреля направо в сърцето, като му съобщи имената на двете му извънбрачни деца. Охоууу!... Разбира се, той щеше да й даде да разбере, като се обади още днес на ония клатикрачковци, шефовете й, и те на часа я уволнят!
Почувства как се задушава и разкопча горното копче на ризата си. Разхлаби вратовръзката си и като я изхлузи, гневно я запрати към бодигардовете си. Стига официалности вече! Нормата му за деня беше преизпълнена. За всеки случай, заповяда на най-страшната си горила да настигне тая хрътка и да й изпонатроши техниката, с която го бе записала. Каза му, ако иска, да инсценира грабеж, да я изнасили някъде в храсталака, да я залее със сярна киселина и каквото ще още да е, само и само да не й позволи да позори честта му. После звънна на пресаташето си, което пък трябваше да прозвъни главния редактор на вестника й и да й поръча “главата на тепсия”.
Откъде беше надушила всичко това тая никаквица? Къде си беше вряла гагата и кой беше й “пял”? Въпроси, на които той настоя шефът на охраната му да му даде отговор най-късно до утре. Добре, че не беше разбрала за бизнеса с крадени произведения на изкуството, превърнал се години по-късно в истинска колекционерска страст. Практикувана, при това, съвсем... ама съвсем законно.
Обади се борсовият му агент. Инвестициите – поне засега, бяха живнали. На специалния телефон му дадоха шефа на данъчните, който го предупреди за готвена проверка от столицата. Негов конкурент в политиката се опитвал да му прави мръсни номерца. Явно, двамата финансисти бяха купени от своите благодетели и сега трябваше да се види кой от тях си струваше цената. Задължи главния си счетоводител да огледа още веднъж схемите с източеното ДДС и запраши към един от хотелите си, за да храносмели там и да “набие обръчите” на персонала. Пътьом само мина през офиса на своя позната лечителка-екстрасенска, за да запишат камерите поредното дарение, с което “Спасителят на града” подпомагаше фондацията й (щяха да го излъчат довечера по новините), но му хрумна и да навести с придружаващите го телевизионери някакъв Детски дом, схлупил покрив “нейде в царевичака на Мачу Пикчу”. Издразни се, че дотам асфалтът беше превърнат в “разораната целина” и че дори S-класата му подскачаше като каручка, затова се изрази така. С погалването на няколко остригани щури глави, обаче, се надяваше да понатрупа някой и друг глас, все пак.
Пийна порядъчно количество уиски и се усети готов “да коли и да беси”. Уволни набързо готвача си, понеже пържолите нещо не му харесаха, а имаше спомен, че преди седмица... преди седмица само тоя некадърник пак щеше да го отрови като нищо. После проведе няколко делови срещи и свика работно съвещание на мениджърите си. Увика ги и ги заплаши, че ще им ореже заплатите като косите на редник Джейн, ако не се стегнат в кръста. Усещаше как го слънгосват яко и скоро щеше да ги разкара всичките. Тая подла пасмина, която само цоцаше ли цоцаше кръвчицата му!
Докладваха му, че течът на информация към “вестникарската точилка” се осъществил по линия на бившето му протеже, което преди време го напусна. Сърцето му се сви от болка. Толкова пари, толкова мъки на вятъра! Беше го допуснал до себе си, беше раздрал емоционалната си завеса, за да му разкрие душата си, а оня го заряза като жиголо. И на всичкото отгоре, сега пишел книга, в която щял да разкаже на народа цялата истина за него и за възхода на компаниите му.
“Първо намерете ръкописа, електронни носители, хард дискове... всичко, което е свързано с тоя компромат за мене, донесете ми го, а него очистете като куче!” – просъска олигархът. Не можеше да рискува бъдещето си, попадайки между зъбите помиярски.
Очите му пламнаха от злоба. В следващия миг, обаче, по лицето му се изписа страх. Той си спомни съня и гласът от него, който го накара да се разтрепери.
Нима линията на живота му можеше да свърши още днес?
“О...тиваме при док...тора!” – със сетни сили, заеквайки, се опита да придаде поне мъничко категоричност на тона си нещастникът.
Дори не разбра как се озова при него. От синята светлина на буркана и от пронизителния сиренен звук още имаше световъртеж, а главата си усещаше като съсечена на две цепеница. Сигурен бе, че е покосен от инфаркт.
Нищо подобно не се бе случило, обаче. Или поне така каза кардиологът. Според него, пристъпът бе вследствие на затлъстялото му сърце и ВИП-пациентът му трябваше да понамали оборотите и да се погрижи за сърцето си.
Олигархът го погледна втрещен. Какво би трябвало да означава това? Същите глупости му плещеше едно време и брат му. Беше се вкопчил тогава в мита за Исус Христос и постоянно му натякваше, че е грешник. Сега и тоя ли нещо искаше да му намекне?
Разтърси глава и без да благодари на доктора, нареди да го откарат в къщи.
Нямаше за какво да се разкайва. Щеше да продължи да заграбва и ако се наложеше даже, щеше да умре като мъж. Но в никакъв случай днес! Не и сега! Нямаше да подари това удоволствие на безбройната сган, която само чакаше да се хвърли в кървавата саморазправа за неговото място.
Последното, което с ужас видя, преди да потъне в забвението на вечната нощ, бяха наистина приближаващите към него отвсякъде... неизброимите... изгарящите от алчност очи на хищниците...
Същата вечер охраната му го намери вкочанен на верандата.
"Така става с този, който събира богатство за себе си, а не богатее в Бога." (Евангелие от Лука, 12/21)
Обаче "Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух." (Псалми 34/18)
“Днес... днес всичко свършва за теб, глупецо. И това, което заграби, къде ще го отнесеш сега? На кого ще го оставиш?”
Туловището му се замята из леглото в пристъп на задух и вледеняващ ужас, а в ушите му още кънтяха думите. Надигна се и се хвана за гърдите. Ах тоя отвратителен сън! Обостряше стенокардията му точно когато имаше най-много работа. Дали да не мине още сутринта през професора, за да му направи една електрокардиограма?
Погледна жената до себе си. Беше го поразтушила снощи на партито и той реши да й хариже няколко часа от прескъпо-струващото си време. А тя – в замяна на това, изпълни всичките му прищевки. Повече не му бе нужна, вследствие на което й бяха дадени максималните пет минутки да се измие, облече и да се изпари яко дим. Бутна й пачка “Алековки” в чантето, за да му е под ръка и за утрешния разгул.
Така. Сега вече трябваше да препуска след задачите.
Доста чевръсто за своите сто и кусур кила олигархът скочи в чехлите си и се озова в банята. Известно време се взираше в огледалото и изучаваше отражението си, за да се убеди за пореден път, че няма по-подходящ бащица от него, който да властва над града. “Ти си най-големият – проговори отражението отсреща, – всички останали са под тебе, затова ще ти носят куфарите и ще стоят прави, докато ти си сърбаш кафенцето!” Буквално с няколко движения лицето му бе освободено от прорастващата брада и стана достатъчно лъскаво, за да огрява екрани, монитори и билбордове, листовки, вестници и списания. Предизборната борба беше в разгара си, а той бе регистрирал партия, с която да пробие статуквото.
Дори и псетата в града надушваха, че вече му е време да стане национален играч.
Обади се на шофьора си и му нареди след половин час да го чака с “Мерцедеса” пред къщата. Трябваше задължително преди това да изпълни своя ежедневен магически ритуал. Не биваше да среща противници, без да е заредил с достатъчно енергия аурата си. Беше го научил от най-любимото си Същество, което някога е обичал. Свещените древни текстове, заклинания и напеви пробуждаха кундалиновата му змия и той не можеше без тях.
Особено след такъв сън, който го разцентрова духовно. Не че му вярваше особено, ама имаше някои неуредени дългове. Освен това, беше строшил зъбите на доста зеещи ненаядни усти и знаеше, че куршумът, пред когото всички биваха равни, го дебне от всичките четири посоки на света. Е как да си позволи да остане без закрила свише, въпреки че хрантутеше цяла дузина пазванти? Вярно, че изпитваше сърцата на тия лапачи с детектора на лъжата, обаче той да му бъде упованието в живота ли?! Ако не можеше да разчита на майката Земя докрай, тогава трябваше да призовава отново и отново стихиите от Космоса. Нека те да му бъдат енергиен щит! Все пак, носеше титлата “Премогъщ Велик Командор” и оглавяваше цял масонски орден. И може би щеше да е съвсем малко пресилено да се каже, че олигархът-Командор нямаше респектиращ вид единствено в случаите, когато тайно от всички простосмъртни понякога се усмихваше насън.
Намести се в колата отзад и шумно изпусна въздух. Знаеше, че ще се почувства по-добре, след като улови вибрациите на Вселената. С облекчение запали пура, макар лекарите да му забраняваха пушенето. Но той бе дошъл на тоя свят да изпита всички земни удоволствия, а после да си купи еднопосочен билет за някоя от луните горе.
Шофьорът му отвори вратата и той с политване стъпи... на тротоара. Не, рано му беше още за Луната. Въображаемото междузвездно пътешествие не му се случваше за първи път, обаче след осем часа сутринта някой трябваше да се прежали и с желязна ръка да управлява този град. На всички тук им бе ясно КОЙ Е ИЗБРАН за това, но тепърва и невежият народ на тая шантава държава се налагаше да бъде ПРОСВЕЩАВАН ОТ МИСИЯТА НА ИЗБРАНИКА.
Бодигардовете му разкъшкаха случайните минувачи и откровените заплеси и придружиха шефа си до студиото на телевизията. Официално не се знаеше, че тя е негова, понеже тия работи трябваше да остават скрити за просотолюдието, така че собственикът й хем се чувстваше в свои води, хем ни най-малко не изпитваше неудобство от посещението си. В края на краищата, беше си платил за възможността да рекламира лицето си, благия си гласец, възгледите си и ако решеше, можеше дори и снощната куртизанка да изкара светица, а за пишман християндемократите от истинската десница – не от фалшивата, оставаха единствено заредените медийни еквиваленти на “Коктейл Молотов”. Нека да изглеждат като гърмяни зайци и да се чудят и маят откъде им е дошло!
После се заредиха интервютата пред вестниците. Първо минаха неговите, обаче най-накрая някаква повлекана взе да се прави на независим журналист. Позволи си да го пита за миналото му, за връзките му със Службите, с цял рояк съмнителни типове от ъндърграунда, взе да му пробутва даже намеци за незаконното му забогатяване от хазарта и го застреля направо в сърцето, като му съобщи имената на двете му извънбрачни деца. Охоууу!... Разбира се, той щеше да й даде да разбере, като се обади още днес на ония клатикрачковци, шефовете й, и те на часа я уволнят!
Почувства как се задушава и разкопча горното копче на ризата си. Разхлаби вратовръзката си и като я изхлузи, гневно я запрати към бодигардовете си. Стига официалности вече! Нормата му за деня беше преизпълнена. За всеки случай, заповяда на най-страшната си горила да настигне тая хрътка и да й изпонатроши техниката, с която го бе записала. Каза му, ако иска, да инсценира грабеж, да я изнасили някъде в храсталака, да я залее със сярна киселина и каквото ще още да е, само и само да не й позволи да позори честта му. После звънна на пресаташето си, което пък трябваше да прозвъни главния редактор на вестника й и да й поръча “главата на тепсия”.
Откъде беше надушила всичко това тая никаквица? Къде си беше вряла гагата и кой беше й “пял”? Въпроси, на които той настоя шефът на охраната му да му даде отговор най-късно до утре. Добре, че не беше разбрала за бизнеса с крадени произведения на изкуството, превърнал се години по-късно в истинска колекционерска страст. Практикувана, при това, съвсем... ама съвсем законно.
Обади се борсовият му агент. Инвестициите – поне засега, бяха живнали. На специалния телефон му дадоха шефа на данъчните, който го предупреди за готвена проверка от столицата. Негов конкурент в политиката се опитвал да му прави мръсни номерца. Явно, двамата финансисти бяха купени от своите благодетели и сега трябваше да се види кой от тях си струваше цената. Задължи главния си счетоводител да огледа още веднъж схемите с източеното ДДС и запраши към един от хотелите си, за да храносмели там и да “набие обръчите” на персонала. Пътьом само мина през офиса на своя позната лечителка-екстрасенска, за да запишат камерите поредното дарение, с което “Спасителят на града” подпомагаше фондацията й (щяха да го излъчат довечера по новините), но му хрумна и да навести с придружаващите го телевизионери някакъв Детски дом, схлупил покрив “нейде в царевичака на Мачу Пикчу”. Издразни се, че дотам асфалтът беше превърнат в “разораната целина” и че дори S-класата му подскачаше като каручка, затова се изрази така. С погалването на няколко остригани щури глави, обаче, се надяваше да понатрупа някой и друг глас, все пак.
Пийна порядъчно количество уиски и се усети готов “да коли и да беси”. Уволни набързо готвача си, понеже пържолите нещо не му харесаха, а имаше спомен, че преди седмица... преди седмица само тоя некадърник пак щеше да го отрови като нищо. После проведе няколко делови срещи и свика работно съвещание на мениджърите си. Увика ги и ги заплаши, че ще им ореже заплатите като косите на редник Джейн, ако не се стегнат в кръста. Усещаше как го слънгосват яко и скоро щеше да ги разкара всичките. Тая подла пасмина, която само цоцаше ли цоцаше кръвчицата му!
Докладваха му, че течът на информация към “вестникарската точилка” се осъществил по линия на бившето му протеже, което преди време го напусна. Сърцето му се сви от болка. Толкова пари, толкова мъки на вятъра! Беше го допуснал до себе си, беше раздрал емоционалната си завеса, за да му разкрие душата си, а оня го заряза като жиголо. И на всичкото отгоре, сега пишел книга, в която щял да разкаже на народа цялата истина за него и за възхода на компаниите му.
“Първо намерете ръкописа, електронни носители, хард дискове... всичко, което е свързано с тоя компромат за мене, донесете ми го, а него очистете като куче!” – просъска олигархът. Не можеше да рискува бъдещето си, попадайки между зъбите помиярски.
Очите му пламнаха от злоба. В следващия миг, обаче, по лицето му се изписа страх. Той си спомни съня и гласът от него, който го накара да се разтрепери.
Нима линията на живота му можеше да свърши още днес?
“О...тиваме при док...тора!” – със сетни сили, заеквайки, се опита да придаде поне мъничко категоричност на тона си нещастникът.
Дори не разбра как се озова при него. От синята светлина на буркана и от пронизителния сиренен звук още имаше световъртеж, а главата си усещаше като съсечена на две цепеница. Сигурен бе, че е покосен от инфаркт.
Нищо подобно не се бе случило, обаче. Или поне така каза кардиологът. Според него, пристъпът бе вследствие на затлъстялото му сърце и ВИП-пациентът му трябваше да понамали оборотите и да се погрижи за сърцето си.
Олигархът го погледна втрещен. Какво би трябвало да означава това? Същите глупости му плещеше едно време и брат му. Беше се вкопчил тогава в мита за Исус Христос и постоянно му натякваше, че е грешник. Сега и тоя ли нещо искаше да му намекне?
Разтърси глава и без да благодари на доктора, нареди да го откарат в къщи.
Нямаше за какво да се разкайва. Щеше да продължи да заграбва и ако се наложеше даже, щеше да умре като мъж. Но в никакъв случай днес! Не и сега! Нямаше да подари това удоволствие на безбройната сган, която само чакаше да се хвърли в кървавата саморазправа за неговото място.
Последното, което с ужас видя, преди да потъне в забвението на вечната нощ, бяха наистина приближаващите към него отвсякъде... неизброимите... изгарящите от алчност очи на хищниците...
Същата вечер охраната му го намери вкочанен на верандата.
"Така става с този, който събира богатство за себе си, а не богатее в Бога." (Евангелие от Лука, 12/21)
Обаче "Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух." (Псалми 34/18)
Абонамент за:
Публикации (Atom)