"Искам да играя с топката"

Един паралел между футбола и църквата в България

Преди броени дни завърши първият мач на националния отбор по футбол от квалификациите за Световното първенство срещу състава на Черна гора. На терена имаше два отбора, този на опитните и можещите, но нежелаещи да играят, и друг на не толкова опитните, но изгарящи от желание да играят и да победят.

Не бих се определил като голям футболен почитател или поне не дотам, като един наш сънародник, който в интервю наскоро с вълнение сподели, че е успял да се прекръсти на Манчестър Здравков Юнайтед. Както беше писал Алеко Константинов, "Разни хора, разни идеали".

Гледайки тази футболна среща се замислих за идеалите на църквата. На терена присъстваше български отбор от талантливи, задоволени и финансово обезпечени футболисти, на които им липсваше желание за игра. Отбор, който изглеждаше унесен, анализиращ това, което им се случва, чудещ се от къде се появяват свирепите атаки на противника. Помислих за това къде са бащите на футбола в България, които би трябвало да са стратезите и мотиваторите на отбора!?

Наскоро в пресата се появи изказването на Борислав Михайлов, който развълнувано сподели, че най-вълнуващият му ден откакто е председател на БФС бил подписването на рекордния договор, за над 100 милиона лева с частна телевизия за предоставянето на правата за излъчването на българското първенство. Считам, че това помага да си отговорим на въпроса къде са бащите във футбола. Там, където са сърцата им.

Поглеждайки църквата, ние виждаме отбор, от талантливи професионалисти, всеки от които работи здраво за своята кариера и себереализация, а когато се наложи да играе за целите на Божието Царство минаващи отвъд личния му интерес, се чуди как се е озовал на терена.

Днес в църквите ние имаме отбор от задоволени християни, които играят в техните "клубни" отбори и се трудят здраво, но "националният" отбор на Божието царство е назад в техните приоритети.

Когато търсенето на Божието царство не е приоритет за нас, ни остава само да анализираме и високоумстваме "защо и как нещата не вървят в църквата?". Форма на самозаблуда, прикриваща липсата ни на плам и желание за напредъка на Божието царство, следствие на грешни приоритети в живота ни.

В последните минути на мача между България и Черна гора, се появи български футболист, който явно искаше да играе с топката. Той буквално отне топката на канещия се да изпълнява пряк свободен удар негов съотборник и изравни резултата, като отбеляза гол. В радостта си съблече фанелката си, а на тази под нея беше изписано "I love you Jesus" (Обичам те Исус).

Без да навлизам в християнски сантиментализъм или в коментар на случката, мога само да кажа, че както в ситуацията на терена така и в църквата има хора които желаят да играят с топката. Някой, който ще я вземе от онези, които се правят че играят и ще отбележи гол, търсещ първо Божието царство, а не единствено своя личен успех.

Ще играем ли така, или ще си избираме за капитани, онези от нас, които въплащават така бленувания от нас просперитет. Това, че си "преуспял" в личен план, не непременно те прави добър лидер и капитан. Понеже капитаните не играят за себе си, а за отбора.

И ако се всички звезди на успеха, си вдигнат фанелките, под колко от тях на сърцата им ще бъде изписано "Обичам те Исус"?

Александър Джоргов