Една от любимите мантри на мнозина щатни пропагандатори позиращи като журналисти из българските медии е темата за "толерантноста" на българина. Понякога тя се определя като "прословута". Интересното е, че почти никога не се влиза в подробности и подробни разяснения точно за каква толерантност става дума що се отнася до българина, ако въобще може да има такова обобщаващо понятие. Расова, етническа, религиозна, между половете? Будните от нас разбираме добре, че толерантноста като понятие може да има смисъл само ако се поясни за каква категория се отнася.
Но в честите хвалби за българската толерантност най-често не се пояснява за каква толерантност става дума. Обикновенно претенциите са за толерантност спрямо други култури, раси и религии. Може би. Ако обаче си стоят там където им е мястото и ако не се опитват да са фактор в пространството, което сме маркирали като "наше".
Та, може и българите да са много толерантни към индииците например...но ако си стоят в Индия. Ако вземат някои от тях да се разпилеят по света, да се опитат да се заселят тук и там, да станат чергари и в края на краищата "цигани" - край на толерантноста!
Да, приятели, за разлика от цял куп колеги български "пастори", на чието пренебрежително отношение към ромите съм ставал свидетел лично, аз имам реална любов към ромският народ. Някои от най-добрите ми приятели са роми. Това са едни от най-уникалните хора, които някога съм срещал по лицето на земята. В много нации по света ромите са оценени като истинско богатство за културата на даденият народ.
Но в "толерантна" България това не е непременно така. Разбира се има и други страни, в които има расистко и дискриминационно отношение към ромите. Но с това ли ще се оправдаваме и докога? Или ще продължаваме да си затваряме очите пред явният расизъм и омраза на етничека и расова основа, дълбоко вкоренена в сърцата и умовете на хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди или може би дори милиони българи. Само Бог знае цялата истина и цялата бройка.
Това, което ние знаем идва до нас като информация от време на време чрез различни социологически проучвания, които отново и отново показват колко много предразсъдъци имат все още огромен брой българи спрямо ромите.
Другият прозорец са коментарите по интернет форумите. Там, окрилени от протекцията на анонимноста, българина изповядва това, което никога няма да чуем ясно заявено като официална позиция. Съмнявам се обаче, че в тази импровизирана изповедалня на "толерантният" българин се извършва каквото и да е пречистване!
В подкрепа на тази моя позиция, моля изтеглете този pdf файл и обърнете внимание на очертаните с червено коментари към наскоро публикуваният материал за разбита мрежа от педофили в Германия. Това не са разбира се единствените "интересни" коментари, просто едни от тях, има и още такива.
Успокояващо е, че има и коментари, които издават здрав разум и дълбоко възмущение от злото на педофилията, без значение от това от кой етнос са пострадалите. Но докато в нашето общество има такива, които са заслепени от собствената си расова заблуда и омраза, ние не можем да останем мълчаливи.
Заключенията да направи всеки за себе си.
Линка към материала е тук.
ЗАБЕЛЕЖКА: Предупреждаваме ви, че някои от коментарите са с нецензурно съдържание!
2 коментара:
Напълно споделям становището на автора.НЕ само защото е необходимо някой да вика "за" или "да".
Лично аз съм свидетел на този расизъм с много мои приятели.Понеже аз съм "бял", а пък те "не", в България работят други неписани, но всезнайни закони.Това е несправедливо.Хората трябва да се оценят според това, което са те, а не според цвят на кожа или каквото и да е друго.
Бог ще благослови тази нация, ако има кой да казва истината и да се бори за нея.
Христо Кънев
РОМИТЕ И ТУРЦИТЕ ЗАХВЪРЛЕНИ ОТ ДЕНОМИНАЦИОНИТЕ ЛИДЕРИ
Тогава когато аз повярвах, си спомням за църкви които наброяваха от 50 до 100 души, но това беше в далечната 1996г. В частност района в който аз живея, Североизточна България, особено в Разград където и живея, имаше поне 10 църкви които общо наброяваха около 400 души. Тогава обаче, както и сега деноминационите лидери култивираха в лидерите си в локалните църкви етническа несолидарност. Напълно доказуемо твърдя, как един деноминационен лидер- "най-влиятелният от тях", покани ромски представители на среща с американски представители на вярата, за да се демонстрират незавидната си благосклоност към нищо неподозиращите момчета от ромските църкви. В резултат деноминационият лидер накара американските "инвестиции" да завалят в деноминационата хазна. На молбата ромските лидери да поговорят самостоятелно с американските такива, английски говорещият деноминационен Бос отговаря: " Ами момчета научете английски". За мен още тогава ми стана ясно, че мненията на ромските и турски лидери беше пренабрагвано и незачитано, докато наличието им в деноминационите редици беше средството за финансови постъпления. Разбира се неможеше да се отрече, че част от ромските и турските лидери бяха облагодетелствани, да не би пък да се окажат големи простаци без да отчетат нещо. На практика наивните и искренно повярвали в словото роми и турци, бяха масата и двигателя на деноминациите. Е, колкото и да е необразован етноса на малцинствата накрая се усети, както се казва в словото за блудният син: "И като дойде на себе си". В резултат в североизточна България има разрушени и изставени лидери, които бяха изоставени без на някого да им пука за това. Днес в част от по-малките градове и селата съществуват малки групи без никакъв поглед и надежда за бъдещето. Изнасилени най-позорно необразуванието и неграмотноста им изигра лоша шега. Днес аз разбирам, за належащата нужда тези хора да получат полагащото им се внимание и почит, за това че са изиграли неусетно за тях съществена роля за евангелският подем в нацията. Кой обаче ще се заеме с тази трудна задача? Тези лидери са ядосани и разгневени, и напълно основателно се противят на всяка идея за мобилизиране. За тях зад всяка тяхна мобилизация, отново се крият алчните намерения на някого. Да, няма да е лесно, но от друга страна без да въстановим разрушените животи и мечти, с какво основание ще молим Бога за милост, като самите ние "по-духовните" не демонстрираме такава? И така днес някъде забравени и без спомен за тях, ранени и опозорени, разгневени и отчаяни, се трудят момчетата от "забравеният легион". Кой сега ще протегне ръка на бащинско достойнство? Кой сега ще преговаря с тях и ще се съгласи да чуе как необразованата им уста ще изразява разгневено за случилото се, като че ли вие сте виновника за това? Кой ще ги потърпи без да заслужи тяхното недоволство? Кой ще се заеме да отправи правилната директива на минимален финансов пакет към техните живеещи в мизерия семейства? О, да няма да е лесно! Предизвиквам всеки който има идея, програма или стратегия в частност за североизточна България да се свърже с нашата църква за да положим основата на делото което ще зарадва сърцето на Отец.
Публикуване на коментар