ДОКОГА, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ?

Отворено писмо до управляващите и политическите партии по повод предстоящото внасяне в Народното събрание на законопроект за нов Закон за вероизповеданията

Защо ли не съм изненадана от факта, че ОТНОВО, за кой ли пореден път някой е решил да прави политически дивиденти за сметка на моята искрена вяра в Исус Христос. През последните дни партия Атака поде идеята за пререгистрация на вероизповеданията, подкрепена от министъра без портфейл и ресор на вероизповеданията към МС – Божидар Димитров. В предаването на Иван Бедров «Булевард България» в Re:tv на 29 септември т.г. г-жа Цвета Георгиева, народен представител от «Атака» анонсира намеренията си да внесе в Народното събрание законопроект за нов Закон за вероизповеданията, защото «регистрацията на вероизповедание у нас е най-лесното нещо – събират се двама човека, пишат устав и се регистрират».

В продължение вече на 20-ина години лично аз, а също и хората около мен, споделящи същите християнски убеждения на Евангелието сме свидетели как правителство след правителство експлоатира за наша сметка темата «секти»; как бяха създавани закони, държавни служби и как за десетки години служители от тези служби получаваха заплата поради това, че ние съществувахме като християни и като християнска общност. И днес разпознавам журналисти, които направиха престижна кариера, експлоатирайки темата «секти» и заклеймявайки ни като «опасни, извън закона, хора с промити мозъци» и т.н.

Какво очаквате, господа управляващи? Че с поредното натискане на бутона «анти-секти» в политически удобно и избрано от вас време моето сърце ще започне да примира от страх ли и аз ще се чувствам отхвърлена, защото отново моите съседи ще ме гледат подозрително и ще странят от мен, индоктринирани от системата, че живеят в кооперация със «сектант»? Че мои приятели ще бъдат уволнени от работа или третирани различно поради, това, че не изповядват православната вяра? Че с фалшиво прокурорско нареждане цивилни полицаи ще могат да извършат обиск в моя дом и да конфискуват закупени от мен и продаващи се официално в книжарница християнска литература както през 1995 г.?

НЕ, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ! Време е да си припомните, че след няколко месеца встъпваме във второто десетилетие на 21-ви век. Всичко споменато по-горе е сценарий от ранните 90-години, който вие старателно повтаряте и поддържате до днес. Вие дори не се и напрягате, за да измислите ново действие на продължаващата вече 20 години пиеса «анти-секти». Може би не си и помисляте, че в действителност вие и вашите симпатизанти би трябвало да бъдете на подсъдимата скамейка на невежеството, защото протестантството не е «секта», а заедно с католицизма и православието е едно от трите основни течения в християнството; че на територията на ЕС православието е официално вероизповедание само в три от 27-те държави-членки: Гърция, Румъния и България. Дори и не споменавам Америка, която е плод и резултата от разделянето на протестантството от католицизма. Не искам да пропусна да ви напомня за германския ганцлер Ангела Меркел, жена с протестантски убеждения и дъщеря на протестантски пастор, оглавила за четвърти път ежегодната ранглиста на списание «Форбс» на стоте най-влиятелни жени в света. Според вашата класификация тя също ли е «сектантка»?

Господа управляващи, Конституцията на държавата, в която аз живея казва, че съществуването на Закона за вероизповеданията е извън закона:

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, РЕЛИГИЯ, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Тогава защо за моята вяра в Исус Христос и Библията да ми е нужен Закон за вероизповеданията, а още повече и с «новите» предложения на партия Атака за ограничения в регистрацията? Нали ако аз извърша престъпление или с убежденията си «увредя психическото или физическо здраве» в каквото г-жа Цвета Георгиева обвинява сектите, тогава попадам под отговорност чрез наказателното правораздаване в РБългария? Това е логиката на правителствата на повечето държави по света, в които не съществува Закон за вероизповедания, както беше и ситуацията в България в началото на 90-те години. Или може би непреставащото насочване на общественото внимание към все нови и нови рестрикции в Закона за вероизповеданията е начин за издигане и утвърждаване «вездесъщието» и мощта на държавата: да контролира, следи, корегира и наказва «отклонилите се» от православната вяра; умело отработан сценарий да се отвлече вниманието на обикновените хора от наистина наболелите и крещящи за решаване икономически и социални проблеми.

Или защо не насочите вашето внимание, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ към законови мерки, ограничаващи влиянието на организации на радикалния ислям на територията на България? Какъв е вашия отговор към Али Юзеиров, председател на новосъздадената партия Мюсюлман-демократичен съюз с искане да се промени текста в Конституцията, че България е еднонационална държава и се въведе, че България е мултиетническо общество? Нормално явление ли е в България през последните 20 години да бъдат построени1560-те джамии, докато българските управляващи усърдно се занимават със «сектантите-евангелисти»?

Във в. Дневник от 26 септември т.г. четем, че г-н Божидар Димитров казва: „Бях поразен от закона - колко лесно може да се регистрира религиозна общност, по-лесно от политическа партия“ и уточнява, че в момента двама-трима души с добър адвокат, който да им подготви добър устав, могат да регистрират вероизповедание и така да се ползват от различни придобивки. Въпросът ми е за какви придобивки на евангелско-протестантските вярващи говорите, г-н Димитров?

- Придобивка ли е според вас изискването на някои проекти, финансирани от Оперативната програма «Човешки ресурси» чрез МТСП в социалната сфера бенефициентите да не са религиозни общности?

- За тези ли придобивки говорите, че в продължение на няколко години през 90-те като религиозна общност бяхме принудени да правим нашите събрания в гората, обявени официално от правителството като нелегитимни?

- Или че персонално бяхме преследвани и заплашвани, съдени, привиквани, публично охулвани без право на отговор в медиите, които публикуваха безнаказано обиди и уронващи гражданското ни достойнство пасквили и лъжи?

- Придобивка ли е това да искаш да направиш добро и да получиш отговор като например този от г-жа Соколова, директор на дома за деца, лишени от родителска грижа, кв.Драгалевци че «дарението от вас можем да приемем, но доброволци да ни помагат за децата – не»?

- Или като този на г-жа Минка Владимирова, директор на Дирекция «Социално подпомагане» към Столична община, че «вратите на социалните институции са затворени за вес, защото сте секта»?

Защо, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ не потърсите отговорност според закона за изказванията на тези държавни служители?

Защо нямате честността и доблестта ПУБЛИЧНО И ОТКРИТО ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ ЕВАНГЕЛСКО-ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ВЯРВАЩИ В БЪЛГАРИЯ НЕ СА СЕКТАНТИ и по този начин да внесете яснота и примирие в обществото ни?

Лично аз нямам нужда от вашето извинение, защото моята мотивация да върша добро и да съм от полза за моя град и моята нация не идва от правителството, а от Бог Всемогъщия. Насърчена съм, че много хора – българи и американски мисионери през ХIХ и ХХ век със същите като моите и на моите приятели убеждения и вяра в Библията са допринесли реално и изключително много за трайната промяна на българското общество* и техия принос ме вдъхновява.

Очаквам за вашия отговр!

Елена Дянкова


Приноса на американски мисионери-протестанти за България**:

* 1860 г. – Открито е Мъжкото училище в Пловдив от д-р Джеймс Кларк, което по-късно заедно с Девическото училище в Стара Загора прераства в Американския колеж в София

* 1863 г. - Открито е Девическото американско училище в Стара Загора

* 1863 г. - Открит Робърт колеж в Цариград на основата на първото на Балканския полуостров евангелско училище с пансион. Робърт колеж е неразривно свързан с българския народ и има големи заслуги в неговата история – за 108 години в Робърт колеж от 1971 постъпили българи 199 се дипломирали, от които 3 министър-председатели на България; министри, народни представители, висши чиновници, магистрати, общественици, кметове, дипломати, посланици.

* 1871 започва да функционира Американски колеж в Самоков до 1926 г.

* 1881 г – открит е Девически колеж в Ловеч

* 1903 г - открито е Земеделско-индустриалното училище в Солун

* 1929 г - Открито е Земеделското училище в Пордим – понастоящем Професионална гимназия по селско стопанство «Д-р Хаскел»

* 1898 г. Открита е Първата частна детска градина в Самоков от Елизабет Кларк, която заедно с Пенка Касабова има изключителна роля за изграждане на българското предучилищно възпитание и образование

* 1992 г. възобновена е дейността на Американския колеж в София

* 1991 в Благоевград отваря вратите си Американския университет в България с 16 факултета и 208 студенти

** «Заслугите на протестантите за българския народ», Автор: Христо Куличев, УИ «Св.Кирил и Методи», 2008 г.

"Попът дойде в нашата стая и започна да ни пръска с някакъв копър!"

Първият учебен ден за моето дете се оказа ужасяващ, а не мотивиращ.

В училище ОУ "Свети Княз Борис I" в гр. Бургас смела инициатива на православната църква, приличаща повече на православна хайка, сложи началото на учебната година.

"Дядо поп се разхожда с някакъв копър и ни пръска" коментараха деца от училището.

Всички чуха как поканеният православен служител се моли децата да останат в православната вяра.

Аз като родител задавам въпрос: Кой днес определя вярата на моето дете? Ако бяха извикали един ислямски имам щях ли да мълча?

Верският избор според Конституцията на България е суверен. Родителите са отговорни за верското убеждение на своите деца, докато детето стане пълнолетно.

Днес, в първия учебен ден православната църква, общинската администрация, училищната управа и ние - премълчаващите родители дадохме пример на децата си - научихме ги на насилие.

За да не бъда погледнат като закоравял атеист, ще кажа, че според мен вярата е определяща за живота на всеки. Но също вярвам, че е небожествена в нейната насилствена форма.

Нали вярата е въпрос на избор в България? Или не?

Нали Конституцията на РБ е онзи документ, който да спазват всички живущи и обитаващи територията на България? Временната админстративна власт днес или верското убеждение, било то и доминатно в България към момента, дават ли право закона и устоите ни като нация да бъдат потъпкани?

Устройството на Република България е светско по своят характер. С какво ние в нашата православна християнска вяра се различаваме от крайно фанатизираните верски групировки, които упражняват различни форми на насилие, за да бъде тяхното верую?

Вчера, в първия учебен ден, бяхме свидетели на поредното насилствено покръстване.

Дали в детския ум освен копъра, не отеква и мисълта "насилствено православие"?!

от Христо Кънев, родител

Ревнива секси мацка 2

Наскоро написах коментар на романа за тинейджъри над 12 години “Ревнива, секси мацка”

По мое мнение, въпросното четиво пресъздава по доста арогантен начин, любовните терзания на младите момичета и момчета. Всъщност, внушава идеята, че задявките и секса в тинейджърска възраст са нещо съвсем нормално!

Целта на тази статия, обаче, не е да критикувам този псевдо роман.
Просто искам да поговоря с вас, момичета!

Да, знам, знам! Отново ще ме попитате:
- “Ама ти в кой век живееш?”,
- “Извинете,госпожо,но първо да Ви питам на колко сте години?
Явно на доста,защото отдавна сте забравили какво е да си тийнейджър...а и всъщност да си на 15 години в днешно време е много по-различно от колкото преди 20 години.
- “Колкото и да не ви се харесва, днешните деца се развиват много по-бързо от колкото сте се развивали вие едно време....бъдете по-съвременна за Бога!
- “Това е реалността и всички тинейджари се интересуват от секс, свалки и целувки. Да не мислиш, че някой е седнал да чете "Под игото"?. За бога не е така.”
(това са цитати на реални въпроси)

Е, момичета, нека и аз да ви задам няколко въпроса.
Кажете ми, но честно :
- колко от вас са изтръпвали при мисълта, че може да са бременни?
- колко от вас са готови, да се качат на “магарето” и да преживеят един или повече аборта?
- колко от вас са готови да съобщят на родителите си, че е “станала грешка”? (всъщност, ако е станала грешка, горещо ви насърчавам да кажете на родителите си)
- колко от вас са държали ръката на приятелката си, докато е правила криминален аборт, защото според закона, непълнолетни се подлагат на подобна манипулация с подписите на родителите си?
- колко от вас са се чудели как да намерят 200 – 250 лв, защото толкова струва един криминален аборт?
- колко от вас са готови да родят бебето, което са заченали и да поемат отговорност за постъпките си?
- колко от вас са готови да преживят емоционалната болка от аборта?
- колко от вас са се заразявали с венерически болести и е трябвало да изтърпят срама и унижението докато се справят с проблема?
- колко от вас са готови да поемат риска да останат бездетни, поради направен аборт?
.... и още цял куп подобни въпроси...



Не бързайте да ми казвате, че сте наясно с контрацептивите.
Нека да ви дам малко факти, отнасящи се за България :
- над 60% от тинейджърите, водещи полов живот, не използват презарвативи,
- броят на забременелите в тази възрастова група се увеличава,
- около 2 хил. момичета годишно, на възраст между 15 и 19 години прекъсват бременността си,
- България е на едно от първите места по брой на непълнолетни, които прекъсват бременността си,
- снижава се възрастта на заболелите от инфекции, предавани по полов път - регистриран е случай на зараза с ХИВ на лице под 16 години.
Това е статистиката, но отвъд нея стоят реални съдби.

Нека ви покажа и това писмо на едно 17 годишно момиче:

“Провалих си живота...а съм само на 17...и всичко се случи точно за няколко дни...Едва ли някой друг му се е случвало...Просто още съм толкова объркана и не знам какво става и не знам и как да започна...Имам сериозен приятел от 2 години...

Сигурно ще си помислите какво ли се заблуждавам, че е сериозно след като съм на 17 и още нищо не съм видяла от живота, но въпреки това мисля, че с приятеля ми отлично се разбираме и връзката ни може да продължи още дълго време даже и след нещата, които сме преживели...

Ето най-сериозното нещо, което изцяло преобърна живота и на двама ни за 3 дни...

С приятеля ми водим полов живот от около половин година и винаги сме се пазили, но сега на 28 Февруари не ми дойде и след няколко дни си направих тест за бременност и незнайно как той беше положителен...

Бях страшно объркана и започнах да го обвинявам, че той е виновен и дори му казах, че не искам да го виждам никога повече, но въпреки това той ми каза, че иска да е до мен и да се справим заедно с това... и двамата не знаехме какво да направим, а нямахме и представа как е станало, защото винаги използваме презерватив и никога нито се е късал, нито нищо...

След като разбрах, че съм бременна отидохме на гинеколог, за да се уверим дали наистина е така и така и беше...Всичко стана толкова бързо...Аз не исках да казвам на родителите си какво е станало...и не го направих...

Приятеля ми каза, че трябва тогава сами да се справим с това и аз му казах, че искам да направя аборт, защото не искам да си провалям живота и той ме подкрепи и каза, че и според него така е най-добре...и още на следващия ден гинекологът каза, че може да стане...

Направих аборт, но все още не знам какво става...

Страшно съм объркана и се чувствам така сякаш съм убила човешко същество...И всичко това се случи в рамките на точно 3 дни - разбрах, че съм бременна, ходих на гинеколог, направих аборт...Толкова съм объркана...

Кажете ми какво да правя сега...Как да продължа да живея нормално и да се чувствам нормално??

Едва ли някога ще мога да забравя вс тези неща, защото са толкова сериозни...

Сигурна съм, че много от вас ще кажат, че сме страшно безотговорни и глупави и най-вероятно ще сте прави, защото и аз се обвинявам всеки ден, но разберете ме и ние самите не разбираме как стана всичко... “



Това е една от най-тъжните истории, които съм чела....
Е, момичета,
Това ли е животът за който мечтаете?
Това ли са романтиката и любовта, които търсите?

Да, сексът е вълнуваща тема, и вълнуващо преживяване, но... за него си има време и място.
А времето не е тинейджърската възраст и мястото не е извън брака!

Защо страним от тях?

(по-надолу ще прочетете едно много ценно, според мен, читателско мнение, изразено от г-н Георги Александров във връзка с публикацията "Аз не съм гей и никога няма да бъда"; стори ми се, че без него тя стои някак твърде остра и непълна, затова реших да му дам статута на пост, надявайки се, че така няма да бъде пренебрегнато от вас, читателите)

Аз напоследък общувам с доста хомосексуални хора. Нарочно реших да се запозная с тях, защото ще е глупаво да си скрием главата в пясъка и да се правим, че ги няма. Направих крачка към тях след като една моя ученичка ме втрещи с изказването си. Един ден тя подхвърли, че огромна част от нейните познати или са хомосексуалисти, или стават такива. Аз се улових, че не познавам нито един и отидох в сайтове, където можеш да се натъкнеш и на такива. Боже мой! Изумен съм от емоционалната разруха и неспособност да се изграждат взаимоотношения, пълна инфантилност и свеждане на всеки разговор до секс и удоволствие. Дори когато общуваш с тези хора, те не могат да говорят за друго, освен за себе си. Изключително рядко някой се сеща да попита: "А ти как си?" Техният свят се върти около тях самите и тяхната общност, защото, видиш ли, ние сме различни и всички ни отхвърлят. Те търсят внимание, приемане, загриженост, но по неправилен начин. И наистина играят ролите си непрекъснато, зад маските на зле прикрити комплекси, страх от отхвърляне, ужас от неприемане, пълно отричане на истината, бягство от действителността...
Почти всички заявяват, че са станали гей след сексуално преживяване с друг мъж, уж невинно в началото, но много им харесало, защото било "красиво". Огромна част от тях са започнали от любопитство, защото дефицитите в тях и неспособността да изградят взаимоотношения, са ги тласкали да търсят нови и нови партньори, докато не се оказали в леглото с друг мъж, който... също търси как да избяга... от себе си... "Ще избягам ли от мен?..."

Много е трудно да се стигне до сърцето на тези хора, защото те не искат да те допуснат там. Те самите се страхуват да признаят пред себе си истинските причини. Страхуват се да надзърнат вътре в себе си. А там има толкова много болка...

Ако искаме да помогнем на тези хора, ние самите трябва да предизвикаме себе си - не можем да се гнусим от тях, нямаме право да ги отхвърляме, макар те всячески да предизвикват точно това с поведението си и своята парадност. Изисква се огромна сила от наша страна да се посветим на такива хора, за да им покажем, че може да има друг начин на взаимоотношения, където мъж е способен да даде, а не само да взема. Където можеш да жертваш от времето си и да не търсиш нищо в замяна, да не искаш тялото им, а сърцето им. Да покажеш, че може да има друго измерение на интимност и споделяне отвъд физическото. Те обикновено не могат да повярват, че може да съществува приятелство между мъже без секс, точно както проститутка, която се чувства толкова евтина и използвана, защото винаги се стига до това да даде тялото си, никой не иска друго от нея. Отнема много време, докато стигнеш до сърцето им. Да си призная, аз още не съм успял. Но не смятам да се отказвам. Просто ясно дефинирам границите и от самото начало заявявам, че няма да говорим за секс, няма да обсъждаме подробности, свързани с техните сексуални преживявания (те обичат да говорят за това). Просто си търся интересни хора, с които да се запозная и да дадем шанс на тези взаимоотношения да видим докъде може да стигнат. Винаги предупреждавам, че съм щастливо женен и имам чудесна съпруга и две прекрасни деца, които обичам от цялото си сърце, не си търся партньори и не търся секс. И знаете ли? Това предизвиква тяхното уважение и респект, дори много често завист и те открито споделят, че сигурно никога няма да имат такова семейство, за което да говорят по този начин. А това би могло да отвори вратата към нараненото им и объркано сърце, което плаче за обич и приемане.

Нека не забравяме, че Исус умря за тези хора, Той продължава да вярва в тях и те имат мечти, които може би са погребали дълбоко под всички пластове на отхвърляне и себеотхвърляне. Защо смятаме, че те са по-големи грешници от всички други и страним от тях? Може би нас самите ни е страх?...

ДА НЕ СЕ ПОЛИТИЗИРА!

Уважаеми съграждани, обръщам се с призив към всички вас – не политизирайте!

Така ни учат и към това ни призовават нашите мъдри държавни и партийни ръководители.

В разгара на протестите на млекопроизводителите през тази година президентът Първанов заяви, че “те имат своите основания, но този проблем не бива да се политизира”.

По време на скандалите с ДАНС г-н Червеняков заяви по телевизията: “Политизира се недопустимо случая с ДАНС!”

В “Неделя 150” на 10 май 2009 г. в отговор на тежките критики относно кон-за-кокошка заменки на гори председателят на Държавната агенция по горите каза, че този проблем ”се използва за извличане на политически дивиденти”!

Следващата неделя министър Миков предупреди: “протестите на полицаите да не се използват за политически цели”! А щом един министър на вътрешните работи, и то от нивото на г-н Миков, казва, то трябва да се изпълнява безпрекословно! Ами то на какво ще заприлича, ако всеки по всякакъв повод започне “да политизира”! Компетентният и авторитетен глас на секретаря на ИБ на БСП другарят Ивелин Николов заключава: “Някой се опитва да преувеличи ролята на протестите (на млекопроизводителите). Надявам се, че никой не се опитва да яхне протеста политически, защото ще изглежда смешен”! (интервю в. Труд, 11.08.2008). За да не изглеждате смешни “Не политизирайте!”.

Съвсем друго е положението с управляващите, с партиите – те не само, че могат, а те са длъжни “да политизират”. Нали властта се реализира от партиите и се поделя между тях. Това е фундаментът на демокрацията! Как си представяте вие демокрация без партии? При партийния модел на демокрация гражданите също имат едно неотменимо право – да избират, но...САМО ИЗМЕЖДУ ТЕЗИ, КОИТО СА ИМ ПРЕДЛОЖИЛИ ПАРТИИТЕ! И нищо повече! Това малко ли е? Така всеки гражданин има право да избере по-малкото зло. Точно затова всеки трябва да гласува.

Ниският процент на гласуване означава да бъде избрано голямото зло! А между двете злини разликата е съществена! За спечелилите (било то малкото или голямото зло) е друго – те трябва да се погрижат по най-бързия начин да поставят свои верни партийни членове на всички възможни ръководни постове по всички нива и видове на властта. Така управляващата партия обхваща цялата власт в единна мрежа и си осигурява абсолютно влияние по “ширина”, по “дължина” и по “височина”, т.е. в цялото 3D пространство на властта.

Е, има и едни други фундаментални правила за функциониране на демократичните общества като участие и контрол на гражданите по всички нива и етапи на управлението, референдуми и др. пределно известни ни демократични технологии на т.нар. пряка демокрация. Но това важи за старите и развити демокрации. За нас е още рано и опасно да се прилагат такива есктравагантни обществени практики. За нас най-важният проблем сега е “Да не се политизира!”. А властта не трябва да изпуска и т. нар. неправителствен сектор. Партията във властта трябва да си учредява все повече НПО чрез лично участие в тях и да ги превръща в “проправителствени” организации (ППО). А другите типично граждански активности като например дарителство и случая “Българската коледа”? Стоп! “Да не се политизира!”

Няма да бъде справедливо, обаче, ако не изтъкнем и другите изключителни приноси на г-н Първанов. Въпреки строго дефинираните в чл.98 на Конституцията президентски правомощия, въпреки голямата си претовареност с организирането и участието в многобройни патронажи, международни и вътрешни инициативи и тежки пътувания до близки и далечни страни (всички те съдбоносни за държавата и гражданите!), той не жали сили и държавни финансови, материални и човешки ресурси за партийно кадруване по всички нива на властта и държавното управление.

Още към март 2006 г. президентът се беше вече се разделил с 14 от неговите сътрудници, назначени на дипломатически и други висши държавни длъжности в името на обществения интерес и полза. Измежду произведените тогава трима нови генерали на МВР по-късно единият от тях стана съветник на президента, а другият (ген. Драшков) допринесе много за създаването и укрепването на ДАНС. В едно интервю точно той беше казал, че е служил в Държавна сигурност, “защото нямаше частна сигурност”! Довършителните работи свърши Народното събрание, което в последния момент за няколко часа успя да запълни последните кадрови дупки с партийно лоялни и известни специалисти.

Разбира се, венец на досегашната дейност на Президента е гениалната идея за издигане кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за председател на ЮНЕСКО и положените от него (и цяла армия от държавни служители) нечовешки усилия за рекламирането й по всевъзможни начини и дори лично в близки и далечни страни, с посрещане на най-високопоставени световни личности у нас.

Количеството на изразходваните държавни финансови, материални и човешки ресурси са нищо пред перспективата известната световна организация да се сдобие с такава достойна българка: от достоен род, висококвалифициран специалист и ненадминат дипломат (както своя брат!), допринесла толкова много за сближавне на България и Франция, за популяризиране на нашите съкровища от стари времена... “Да не се политизира!”.

Министър-председателят естествено е извън всякакви класации и правила. Той се явява синтезиран образ на мечтата на всички български граждани – съвместяване, не – сливане на държавната власт с политическата (и с икономическата!). Той е истински Фигаро тук – като министър-председател, а след миг Фигаро там – като партиен вожд, откривайки предизборната кампания на своята партия, отивайки на Бузлуджа с мотоциклет и т.н., и т.н. Е как при това положение няма “да политизира” – ами в своя екип няма да вземе чужди хора – те са некадърни, нямат управленски капацитет, те са реваншисти, те са опасни за България, те ще вземат да намалят енергийната ни зависимост от Русия и кой знае още какви бели ще сторят.

Благодарение на тази топла връзка една партия придобива самочувствието и правото да отчита като свои такива големи постижения в областта на изпълнителната власт: “Увеличихме минималната заплата с 60%”, припев – “Това не е достатъчно и ще продължим да я увеличаваме”; “Удвоихме минималната пенсия”, (припева); “Създадохме 344 000 работни места”, (припева). Е какво можем да желаем повече – и икономическите, и управленските, и демографските, и кадровите, и образователните, и външнополитическите, и военните, и здравеопазните, и правовите, и ... въпроси, стратегии и политики на държавата се решават на партийни форуми.

Какво ни е лошо на гражданите – една партия отново се грижи и бди над нас, всичко е централизирано и подредено. Благодарение на партийните назначения на най-компетентните специалисти в областта на държавното управление беше достигнато невиждано до сега високо ниво. Как може да не отбележим министрите на МРРБ, МВР, МИЕ, МЗ, МЗХ, МИС, МОСВ,...Летвата в тези министерства се вдигна толкова високо, че на човек косата му настръхва като си помисли каква катастрофа би настъпила, ако БСП и ДПС няма да могат да продължат да управляват тези министерства.

Правилно министър-председателят Станишев не се поддаде на натиск и не започна да сменя тези изтъкнати в областта на държавното управление мъже и жени. Вярно е, че се наложиха две-три смени, но това е съвсем естествено да се случи. Партията разполага с неограничен брой равностойни кандидати. Един падне – друг го сменя, но партията си държи властта. И благодарение на тази мъдра кадрова политика работата в тези министерства се подобри съществено.

Най-пресният пример е дефинитивното решаване с един замах на дребните проблеми с управлението на европейските фондове. От Берлин беше привикана вярната дъщеря на БСП (“Да не се политизира!”) г-жа Меглена Плугчиева, известен и авторитетен в цяла европа дипломат и специалист по всичко. Заемайки новооткритата длъжност зам. министър-председател на МС по еврофондовете, тя само за една година коренно промени работата по усвояването им. Вече не сме донор на ЕС – на плюс сме с 973,75 млн. евро !! И това се постигна по много елегантен начин – чрез централизация на управлението, силна и компетентна ръка и безпрекословно изпълняване на всички изисквания и бележки на Европа.

Така се оказа, че решението е много просто и не са нужни никакви предварителни стратегии и екшън планове за насочване и управление на европарите, непрекъсната оценка на ефективността и други такива. Вярно е, че това е дейност, която не изисква повече от основно образование, но...”Да не се политизира!”. И тук гражданите прекаляват – те искат да осъществяват граждански контрол на всички етапи и нива на процеса на управление на еврофондовете чрез равностойно (поне 50%!) участие във всички органи. Те наистина вече прекаляват.

Уважаеми съграждани, да не се вижда всичко това и да се протестира означава да се търси под вола теле! Ако гражданите не спазват призива “Да не се политизира!” ще стигнат до погрешния извод, че политическите назначения и налагащите се чести смени са генетично предопределени от партийния принцип на кадруване и забележителната способност да се намира най-неподходящият и най-некадърният, но партийно верен другар и са причина за лошо управление и силна неустойчивост на важни структури на държавното управление. От гледище на обществения интерес това ще е вярно, но при партийния модел критерият е друг. Чрез поставяне на свой верен войник на ръководен пост партията поема “политическа отговорност”.

Кой може да изброи колко “политически отговорности” бяха “поети” през последните 20 години ! В действителност отговорността е лична и заради грешка на един човек (бил той министър, министър-председател, председател на парламент или президент) да се натоварва с отговорност цяла партия не е справедливо! Най-доброто, което можеше да ни се случи се случи – върнахме се на “малката” и “голямата” правда. Но нека “Да не се политизира!”. Лошо ли ни е?

"Всеки, който говори за това, че преди изборите са направени смените в БА се опитва да политизира армията", констатира министъра на отбраната Цонев. (По повод избирането на ген. С. Симеонов за началник на отбраната).

Пояснения:
- Целият анализ е основан на официални данни, изявление и публикации, а така също на отговори на многобройни заявления по Закона за достъп до обществена информация.
- Материалът беше предложен на 25 юни на в. Дневник, където беше „мълчаливо” отказан.


Вилям Попов* – гражданин
Граждански клуб “Компетентност и морал”


* Вилям Попов е гражданинът, използвал най-активно правото си за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ст. н.с. инж. Вилям Попов е трикратен носител на грамота в Деня на правото да знаем и носител на наградата «Златен ключ» през 2006 година. Първото заявление той подава до кмета на родния си град Павликени през 2002 г. Оттогава, години наред г-н Попов активно упражнява правото си на информация, обръщайки се към различни институции и постигайки значими резултати. Негови материали са публикувани в електронното издание Медияпул, в-к Дневник и в интернет страницата на Програма за достъп до информация.

ГЕРБ спечели изборите. България просто си купи малко време...

Приемам резултата от току-що миналите избори със смесени чувства.

Явно систематa толкова ни е промила мозъците, че се радваме на малкото лъч светлина в края на тунела, но не забелязваме колко дълъг е този тунел и през колко още мрак има да минем преди да стигнем до края. Не че не съм благодарен. Но все пак не мисля, че съм радостен.

Присъствах на раждането и на трите ми дъщери. Бях свидетел на болката, страданието и неистовите усилия, които трябва да положи една жена да роди. Познавам и радоста след раждането на децата ни - радост, която наистина те кара да забравиш всичко, което току що се е случило, без значение колко трудно е било.Е, това не е радостта, с която посрещнах новината за резултатите от тези парламентарни избори.

Радвам се, разбира се за някои неща. 


Радвам се, че можах да гласувам, дори да бях в Минесота. Радвам се, че арогантният, некомпeтентен и просташки елементарен Станишев няма да е вече премиер и позор за България.

Радвам се, че тристранната бутафория, погрешно наричена коалиция за години, повече няма да си развява байрака по вечерните новини. 
Но може ли да се радвам на това, че Синята коалиция получи толкова нисък процент? (По каква причина, това е вече друг въпрос.)


Можем ли да се радваме, че БСП получиха 17%, ДПС - 14% и Атака на Волен “Джекил” Сидеров цели 10%? А да не забравим и партията на Яне “Хайд” Янев, която минава 4% граница и влиза в парламента (Според мен Сидеров и Янев са класически Джекил и Хайд на едно и също лице на типичен балкански политически опортюнизъм.)


Може и да ме обвините в черногледство. Разбирам.


Но факта е, че около 45% от българите гласуваха за партии и политици, които, като се вземат предвид платформите, кампаниите и лидерите им, могат да бъдат определени само с една дума - патология! Патологията на българският политически феномен продължава да произвежда странни животински видове в общественото пространство.


До кога, чудя се?


Казват, че победителите не ги съдели. Но ние си знаем, че и тази максима трае само за три дни, точно колкото онова “чудо” от народната ни поговорка. 


А после? 


Ето един малък reality check quiz: 
- Мислите ли, че престъпниците са уплашени от Б.Б.? 
- Мислите ли, че собствениците на малки бизнеси са вдъхновени и очакват истинска дясна политика на намаляне на данъчното бреме (разбирай осигуровки и всякакви други държавни рекети измислени от икономисти, завършили планово стопанство в Москва и други братски Меки)? 
- Мислите ли, че корумпираните държавни чиновници са изтичали до най-близкия манастир вчера вечер, покаяли са се и с нови, пречистени души вече са решили да не злоупотребяват с положението си?

Бойко Борисов харесва да се представя като “десен”. Ето това е, което кара стомаха ми да се свива на топка. Понеже не виждам просто КАК именно Бойко Борисов е стигнал до “десните” си убеждения, като изучавам политическата му траектория, изказванията и делата му. Бих приел който и да е за десен, стига да го чуя, че говори ясно за принципите на свободното общество, върховенството на закона, свободните пазари, умалената държава - всички тези фундаменти на това, което наричаме демокрация и това, което характеризира класическия либерализъм.


Според мен лъча надежда в края на тунела се казва Мартин Димитров и каквито подобни на него реални, нормални, явно интелигентни и честни хора се озоват в позиции на власт в това правителство. Ясно е обаче, че това ще са най-много един, два или няколко "лъча". За светлина е обидно да се говори, като се вземе предвид генезиса на ГЕРБ и неговите функционери.


А онези другите - Доган, Станишев и компания, те знаят как да се свият за време, да паразитират, да словоблудстват във и извън парламента и да изчакат следващият си шанс да се върнат на власт.


Това е, което не трябва да забравяме. Добрата вест е, че тези избори купиха на нацията малко време, в което трябва да продължим да информираме, образоваме и събуждаме гражданското общество, хората. Да запознаем възможно най-много с принципите на свободното общество, някои от които споменах по-горе: правата и свободата на личността, свободният пазар, върховенството на закона, намаляване на ролята на държавата, включително чрез намалянето на икономическото робство, което в момента убива всяка инициатива и други.


Така, че - време е да запретнем ръкави и да работим, всеки според възможностите си, за това в следващите четири години България да направи своят избор за това да бъде свободно и справедливо общество, което просто НИКОГА повече няма да позволи Жан Виденовци, Станишевци, Догановци и Гоцета да получават дори минимален шанс да се доберат до властта.

Нашият глас за свободна и справедлива България - на тези и всички други избори!

Пиша това като човек и български гражданин и го адресирам до всички вас като хора и сънародници, с които споделяме един език, родина, болка и надежда свързани с България.

Предстоят парламентарни избори. Много хора продължават да се чудят: има ли смисъл от това да гласувам?

Напълно разбираемо е тяхното объркване. За 20 години хората в България мислят, че живеят в демокрация. Мислят, че вота е магическата пръчка за промяната към по-добър живот.

Истината е следната: изграждането на демокрацията, свободното и справедливо общество, за което всички нормални хора бленуват (не всички хора са нормални, има и такива, които бленуват за “добрите стари дни” на тоталитаризъм, когато сиренето беше по 35 ст. за килограм), тази деморкация, която мислехме, че ще се получи автоматично след 1989 година, отнема доста повече време.

Най-дълго съществувалата демокрация в историята на света е тази в Америка. Вече над 230 години в Америка се избират демократично президенти, губернатори, сенатори, конгресмени, съдии, кметове и членове на общински управи. За 230 години обществото участва в процес в който някои печелят, други губят избори и власт - на местно ниво, на ниво щат и на федерално ниво.

Но НИКОГА в историята на тази страна диктатор или кралска особа не са заемали властта на която и да е ниво! Няма друга такава страна в историята на света. Всички други съвременни държави произлизат от монархии, колониализъм или диктаториални режими.

Неоспорим исторически факт е, че Америка е люлката на съвременната идея за свободното и справедливо общество, най-често определяно с думата демокрация.

Но лесен ли е бил пътя на Америка през вековете?

Не!

Войната за независимостт, гражданската война заради робството в Юга, Голямата Депресия, Първата и Втората Световни войни, Студената война и много други събития са били изпитание за идеите на свободата и за американския народ, който 230 години продължава да бъде достоен наследник на призива на Патрик Хенри: “Дайте ми свобода, или ми дайте смърт!”

Но през всички тези години и събития, този народ, иначе съставен от хора с различни убеждения, идеи и визия за обществото, застава заедно за ПРИНЦИПА на демокрацията и гласува отново и отново за президент, за губернатори, конгресмени, сенатори, кметове и т.н. И когато хората осъзнаят, че са сбъркали в избора си, или се разочароват по един или друг начин от своите представители във властта, те изчакват до следващите избори и активно участват в определянето на съдбата на своите политици, добри или лоши.

Това, приятели накратко ще е и историята и на нашия народ, а и на всеки такъв, който реши да изгради и да живее в свободно общество. Диктаторството е лесно - един човек взима властта и става отговорен за успеха или провала на обществото. Демокрацията е предизвикателство към всичко и към всеки - като отделни личности и като общество.

Призовавам ви в неделя да гласувате! Да гласувате заради отговорноста, която всеки един от нас има към себе си, семейството си към цялото общество. Да гласуваме не за партиите пълни с бивши агенти, доносници и функционери на комунистическия престъпен режим от миналото. Да не гласуваме за партии финансирани от ислямистката програма за превземане на Европа и света. И да не гласуваме за бутафорни “десни” националисти, които са нищо повече от креатури на мафиотизираните бивши комунисти.

Каква е разликата между “лявото” и “дясното”?

Не е ли “дясното” свързано с нацизма, както някои продължават да мислят погрешно?

Нищо подобно! Време е да разобличим тази пропаганда от времето на студената война.

Истината е следната: и комунизма и национал-социализма (истинското име на фашизма), са обединени от едни и същи идеи:

- премахване на частната собственост

- премахване на правата и свободите на отделната личност

- върховенство на диктатор и партия, а не на закона

- продаването на националните интереси чрез интернационализъм, а не патриотизъм и борба за национален интерес

и т.н.

Една истинска дясна партия е партия, която набляга на принципите на либералната демокрация:

- свободата на личноста, правото на живот

- върховенството на закона

- правото на частна собственост и свободните пазари

- правото на договоаряне

- свеждане до минимум на влиянието на държавата в живота на хората

- намаляването на данъците

- подкрепа за традициионното семейство и ценности, които са дълбоко вкоренени в нашата национална идентичност.

Не е сложно, нали?

Повечето от нас, нормалните хора, които не чакат на държавата да ни храни и облича, искаме просто да живеем в общество, в което да можем да работим, да бъдем защитени от закона от престъпниците, да не бъдем експлоатирани чрез всевъзможни данъци, акцизи, налози, такси и други подобни икономически рекетиращи механизми, ползвани от “социално” и “ляво” ориентирание.

С други думи, да живеем в едно свободно и справедливо общество.

България все още не е такова общество. Това не го казвам само аз, казват ми го многото хора, с които говоря по тези теми през последните няколко години - собственици на малък бизнес, домакини, учители, адвокати, служители в частни и държавни предприятия, хора от всяка прослойка на обществото.

Нека заедно подркепим ПРОЦЕСА на изграждането на България като свободна и демократична страна! Нека гласуваме както за ИДЕЯТА, така и за хората, които се идентифицират с тази идея.

За мен това е Синята Коалиция. Не само защото са една от единствените две формации, в чиито листи няма бивши агенти на комунистическата престъпна Държавна сигурност.

Ще гласувам за Синята Коалиция, понеже тази коалиция заявява намерението си да работи за изграждането на това свободно общество, което искам да видя в България. Програма

И ако Синята Коалиция влезе във властта и предаде нашите идеали и мечти, на следващите избори ще намерим истински десните, истински свободолюбивите и достойни мъже и жени, които залужават нашия глас и ще им го дадем.

Рано или късно, ние българите трябва да издигнем ПРИНЦИПИТЕ на свободата и свободното общество над личности, партии, обстоятелства, емоции, минало и настояще.

Рано или късно трябва да стане ясно, че има достатъчно българи, които искат да видят това свободно и справедливо общество, за което всички ние бленуваме, нашата обещата яемя, не на небето, а тук - на земята.

Отивайки да гласуваме на 5 юли, нека дадем гласа си на доверие за хората, на които ще дадем шанс да възстановят България. С гласа си обаче, нека дадем пример, надежда и достойнство на нашите деца и на себе си. Нека извървим нашия си път към изграждането на свободна и справедлива България! Колкото и време да отнеме - ние никога не трябва да се отказваме, отчайваме и предаваме. Не и пред една самодоволна, престъпна, арогантна клика от бивши комунисти, настоящи проводници на ислямски интереси и откровенни престъпници.

Не сега, не и завинаги!

Георги Бакалов