вторник, 17 ноември 2009 г.
понеделник, 16 ноември 2009 г.
понеделник, 2 ноември 2009 г.
Рапъри с видео срещу Борисов
Всякакви коментари се изписаха за 100те дни на управлението на Борисов. Може да се каже, че това е анализа на едни рапъри. Може да се каже, че тези рапъри синтезират и начина по който се усещат много българи...без значение колко висок бил рейтинга на Борисов според различните агенции. И на СтаниШЕФ рейтинга му беше висок за малко....
ДОБАВЕНО: Рапърите се подвизават под името Prim & Atila...
ДОБАВЕНО: Рапърите се подвизават под името Prim & Atila...
събота, 31 октомври 2009 г.
Позиция на "Справедливост" за стоте дни управление на кабинета Борисов
петък, 30 октомври 2009 г.
Да срещнеш живота
Ден след ден коренът на любовта изсъхва в нас.Младостта губи искрата си за живот, замъждява фитилът на радостта.
Гримираме се в лъжи и маскираме лицата си, прикривайки болката. Обличаме дрехите на "свободата", но с оковани глезени.
Навеждаме глава и си мислим за пропуснатото, за неизползвания миг и шанс да дадем сърцето и емоциите си на тези, които го заслужават.
Гледаме назад и душата ни се застудява от страховете, които са пленили нашите мечти. Питаме се, дали сме загубили себе си, отхвърляйки най-скъпото от нас, наречено Живот. Обкръжени сме от приятели и близки, говорим за миналото, но ни е страх да говорим за бъдещето.
Чакаме някой да ни подаде ръка, да ни се усмихне и да ни прегърне. Чувстваме се самотни.
Как ли оценяват другите нашето отношение към самите нас? Дали изглеждаме силни в техните очи или слаби?
Гледаме през прозореца на нашата душа какво сме постигнали и какво сме дали на другите.
Търсим спомените на живота, но достига ни часа на истината.
И в часът на истината разбрахме, че сме били научени да убиваме нежеланото, да се удоволстваме на сладостта, да мразим различните, да презираме слабите, да вземаме вместо да даваме и да мразим вместо да прощаваме.
На това са ни научили нашите слепи " учители"...... да бъдем роби на нашето “Аз”.
И така както спомените се превръщат в сенки,
така и ние - отразено в бягството на нашата душа.
Защо искаме да стоим в мрачните сенки на безнадежността, вместо да посрещнем лъчите на Надеждата?
Защо искаме да говорим за всичко друго, но не и за Живота?
Защо се крием от истината?
Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, гласът на истината ни шепти за Живота, опитвайки се да ни събуди от нашите кошмари.
Този глас казва: Има Един, Чийто думи утешават, изцеляват и превързват раните на сърцето.
Има Един, Чиято Любов поглъща болката и възстановява разрушеното.
Има Един, Чието сърце ни призовава по име и ни нарича прекрасни.
Да... Той е Най-добрият Учител на живота, защото Той е ЖИВОТЪТ.
Наричат го Пазителят на истината и мъдростта.
Той е отговорът на това, което търсим.
Вратите на надеждата се отварят пред нас и димната завеса, която ни е заслепявала се оттегля.
Мечтите се освобождават от пленничеството на страха.
Посрещаме полъха на Вярата.
Това е нов път, по който не сме вървели.
Изгубени бяхме, но сега сме намерени, бяхме слепи, но сега виждаме.
Когато ЖИВОТЪТ те срещне, не бягай поради “слепотата” на света, защото това не е оправдание да не си Божие дете...!
Животът е дар, не пропускай този шанс!
от Стефан Ивов
източник: http://romadestiny.org
Стефан Ивов е роден и израснал в протестантско семейство на посветени служители на евангелието. Неговата етническа принадлежност е ромска. Той е възпитаник на протестантската общност, която вярва, че благословението на един народ зависи от практичното приложение на християнската вяра. По настоящем Стефан е студент по Право. Той е част от екипа на своите родители, които активно работят за интеграцията на ромското население в България. Мечтата му е да помогне на своите сънародници да бъдат издигнати на образователно, икономическо, социално и управленско ниво, както в нацията ни така и в Европа.
сряда, 14 октомври 2009 г.
Толерантността ни не е свобода - за сектите, ДПС-тата и подмяната на идентичност
в. Седем | Галина МОМЧЕВА | 2009-10-14 | 04:06:25
Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.
Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.
Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.
Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.
Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.
Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.
И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...
Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...
Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.
И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.
Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.
Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!
Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.
Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.
Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.
Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.
Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".
Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.
Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.
Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.
Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.
Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.
Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.
Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.
Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.
И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...
Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...
Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.
И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.
Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.
Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!
Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.
Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.
Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.
Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.
Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".
Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.
Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.
Абонамент за:
Публикации (Atom)