Швейцарка ражда в домашна атмосфера в Габрово; местни лекари възмутени.

via monitor.bg

Швейцарка роди навръх Нова година в дома си в Габрово без лекарска помощ в присъствието само на приятеля си, който є акуширал повече от 16 часа. При това бременната не само родила без никаква лекарска намеса, но и оставила неотрязана пъпната връв на бебето. Историята на 22-годишната Лаура Колтхоф разбуни духовете и предизвика недоволство сред лекарите в балканския град. Според „белите престилки" подобно раждане в домашни условия и неотстранената плацента е изключително опасно и ако нещо се случи с детето, вината за това ще бъде изцяло на родителите. Според Лаура и приятеля є Ивайло обаче в това, което те са сторили, няма нищо лошо. „Решението ни раждането да стане точно по този начин не е взето импулсивно, а дълго и внимателно обмисляно. Още когато разбрахме, че ще си имаме бебче, решихме, че няма да ходим в болницата по няколко причини. Едната от тях е, че Лаура се страхува от медицинските интервенции. Освен това според нас в родилните отделения у нас позата, в която се ражда, е възможно най- неудобната за родилката. Всичко е направено така, че да бъде добре за лекарите, но не и за бъдещата майка. Родилката се третира като болна, а не като жена, носеща и даваща живот. И не на последно място причината за нашето решение бе отказът да бъда допуснат да присъствам на самото раждане. Лекарите в габровската болница ми поискаха 50 лв., за да ме пуснат да бъда до приятелката си, но само в предродилно. В залата било забранено. А това за мен си е чиста дискриминация", възмущава се бащата Ивайло Ангелов. Не на последно място роля за взетото решение изиграл и фактът, че родилката не знае български. „Ами ако нещо є се случи по време на самото раждане, как ще го обясни на лекарите. Или ще викат специален преводач в залата", пита таткото. Когато уреченият ден настъпил, Ивайло напълнил ваната с топла вода, в която Лаура легнала. Ролята на топлата вода е изключително важна, тъй като тя облекчавала болките, отпускала тялото и правела самото раждане по-леко и по-безболезнено.

Важното е температурата на водата да се поддържа постоянна. След повече от 16 часа напъни на 31 декември в 18,00 часа бебчето изплакало в ръцете на таткото акушер. По общо решение и на двамата родители момченцето ще носи името Януш Ноел. След раждането родителите решили да не прекъсват пъпната връв между бебето и плацентата, докато тя не падне сама. Според Ивайло твърдението на лекарите, че това е опасно, не са верни. „Човек навсякъде и постоянно е в опасност. Така че кой има право да каже, че това, което ние сме направили, е по-опасно от това да вървиш по улицата, където може да те блъсне кола например. Пъпната връв ще остане така дотогава, докато майката природа реши. При животните да не би някой акушер да стои с ножиците и да реже връвта. Всичко си става естествено и от само себе си. Пъпната връв е душевната връзка между майката и бебето, а плацентата е органът, от които новороденото е консумирало от самото си зачеване. Тя е неговият първи орган и срязването на пъпната връв се равнява на това да отрежеш на едно бебе крака или ръката", обяснява с усмивка Ивайло. Щастливият татко разказва, че раждането в домашни условия не е нещо измислено и изпробвано за пръв път от тях. Когато взели решение раждането да стане вкъщи, те изчели много здравна литература по въпроса и се консултирали по интернет с медицински специалисти от Холандия и Германия, които ги уверили, че този метод не крие никакви опасности. „В Холандия раждането вкъщи се практикува доста често. Вместо да се свиква цял медицински екип, там има само една акушерка. У нас обаче то се е превърнало в нещо като военен устав. Според лекарите всичко трябва да се изпълнява както те искат. И ако не стане така, бързат да обявят новаторския метод за погрешен и опасен. Ами че нали точно по този начин едно време нашите баби са раждали по 10-12 деца и всичките са оживявали", твърди Иво. След раждането Лаура и Ивайло за всеки случай извикали и педиатър вкъщи, който ги посъветвал да занесат бебето в болницата, но те отказали. Категорични са, че ще спазят всички задължителни ваксинации на детето си, тъй като държат на неговото здраве.

via monitor.bg

Ами да, как няма да са възмутени! Кога те са чували и виждали такова нещо: някой да взема собствените си решения за децата и семейството си! Ауууу! Ужас! Как може! И ако швейцарката и нейния мъж Иво решат да си образоват детето като частен ученик, тогава и учителите в града ще са възмутени. Понеже това е твърде много за техните кратуни, които комунизма ги е промивал за 45 и повече години с идеята, че "ДЪРЖАВАТА е тази, която знае най-добре".

Да, ама не. По швейцарски :)

Posted via web from ОТ ПОКРИВА

Терорът на медийните свине

Може би грубо и обидно ще прозвучи думата "прасета" на някой по-изтънчен вкус, но аз нямам намерение да обиждам в постинга си никой човек конкретно. Макар “удостоеният” от мен с такова прозвище да се е оставил да бъде проводник на най-окалящата и смрадлива свинщина, в която може да се намери само един блуден син в кочината на греха, обаче вместо това той се нарича “журналист”, “топ-водещ на рейтингово предаване”, “просветител на нацията” и едва ли не кандидат за ордена “Стара планина” за изключително високи заслуги към републиката ни.

А и как мога да бъда изчерпателен докрай и да изредя имената на гьонсуратите, които под прикритието на модерната си визия вече толкова време ни дъвчат и ни мърлят, след като те отдавна могат да напълнят цял свинекомплекс? И то май не един или два.

В случая, предпочитам да пиша предимно за явлението.

Повод ми даде снощната новогодишна програма. Независимо на кой канал превключвахме, само мръсотии, цинизми, вулгаризми... "Змиите и гущерите" от устите на комиците трябваше да бъдат смешки, а почти съвкупляващите се полуголи тела явно имаха за цел още повече да подсилят жегата от алкохола. Да, ама аз като бях трезвен? Как тогава да оценя оргията?! Просто й бих шута и отидох в другата стая с малката си дъщеричка да си гледаме детско филмче. А синът ми се самоизнесе към неговата “щаб-квартира”, откъдето да преследва лошите в някаква компютърна игра.

Направо да ти домилее за соца (офф, но пази, Боже!), където поне в новогодишните програми имаше доста хумор, сатира и забава.

Да, мислех си, че съм спокоен тип и че имам слонски нерви. Обаче нашите медии вече ме карат да се чувствам едва ли не като латино-партизанин от 60-те години на 20-ти век, който е нагазил в “Залива на свинете”, защото почва да му писва вече от техните откровено свински истории. Ако можеха да влязат в тяхното развратилище храмовите проститутки от Артемидона, сигурно щяха да се червят като девствени кармелитки при вида на съвременните супербезпардонни и ултранагли мегаразвратници. А Нерон и Калигула най-вероятно щяха да свалят короните си и да ги сложат в нозете на днешните медийни императори и жреци, управляващи такива могъщи империи от разлагаща се развратна плът и омърсена от животински и бесовски садо/мазохистични изстъпления кръв.

Дори си мисля, че когато Господ е казал да не хвърляме бисерите си на свинете, Той е имал предвид и това: да не им даваме очите си! Камо ли пък да оставяме децата си пред кочините им!

Защото каквото гледаме и слушаме, на това и заприличваме. И както е описан трагичният край на една жена в Библията, вторачиш ли се в Содом, когато той е под огнения съд на Бога, самият ти ставаш “стълп от сол” – животът си отива от тебе.

Може да ви звучи малко пресилено и конспиративно, но това е една от целите на медиите. Те искат да изградят паралелен на нашия свят, чрез чиито внушения да възприемаме истинския. И впоследствие да го формираме като виртуалния му първообраз. О, да, те знаят, че и съзнанието определя битието, а не е просто обратното. Дори комунистическата пропаганда се възползваше от този принцип (и все още), макар безсъвестно да проповядваше точно обратното.

Медиите ни задават модели, които да следваме, облъчват ни с полуистини, обслужващи интересите на техните собственици и по този начин се опитват да ни управляват. Не случайно са наречени “Четвъртата власт”, макар тя отдавна вече да не е онази наглеждаща и контролираща трите власти Господарка, а като че ли е преминала по-напред в класацията, сраствайки се с тях. Вече обективната истина не е от първостепенно значение, нито добросъвестно поднесената информация. Има избрани гледни точки и пренебрегнати такива. Има акценти по нечий вкус и интерпретации според интересите. Има щедра реклама на личности, идеи и течения, а от другата страна текат поръчкови компромати, оклеветяване и нагнетяване на напрежение и истерия. Важното е да се вдигнат тиражите, рейтингите и в крайна сметка, печалбите. Независимо как.

Ето, ще има “Голи новини”, в които водещите ще се събличат (без значение е, разбира се, че голата новина не означава непременно голата истина). Пилоните от баровете ще влязят и в радиото, за да се посъбуди интересът към него, понеже в “Съблечи блондинката” се очаква да се обадят тълпите от нереализиралите сексуалните си фантазии превъзбудени фенове с изплезени езици. А за “адреналинките” нещо трябва ли да добавим? А за сериозните политически вестници, които от години разчитат да запазят тиражите си чрез онези гнусни страници с разчепатените вървежанки? Уффф, ами сексът на живо в “Биг брадър”?! Ами загорялата жадна плът в “Сървайвър”?! Ами изкушението в “Цената на истината” – плащат ти, за да рекламират греха ти (според почина: “Направи гнусотия, сподели я пред всички, стани богат с нея!”)?! Чакай малко да те питам: каква е наградата в днешно време да си красиво момиче, ако не това, да ти предложат да осветлиш всичките си “прелести” в някой долнопробен “Плейбой”? А да си фолкпевица в България? Не е ли да продаваш тялото си, напомпано със силикон и опънато с ботокс като витринен манекен от ПВЦ – чрез чупки и спорен гласец, разбира се, на някоя доказана мутра?! И трябва ли да продължавам да изреждам още?

Ще внимавам сега да не се отплесвам много, но какво да кажем за една друга порнография – тази, която върви под надслова “Духовност”? Ванга и всички нейни следовнички имат запазени специални карета, страници и рубрики в нашите наситено жълто оцветени и постоянно надничащи под юрганите медии. Може да не се спомене това, че Църквата е направила едно или друго благородно деяние, обаче за разговора на Петричката врачка с “духа на кравата”, примерно, който й доверил, че “над Вардарот я изял вълкот”, ще трябва надълго и нашироко да се каканиже пред цялата нация. Не го ли виждаме и сами? Внушават ни, че като няма с какво друго да се гордеем, защо да не почнем да изпадаме в захлас пред името на сляпата прорицателка, като че ли е българският Омир с пола. Само че аз по́ съм склонен да си я представям като нашенската бактерия “бактерикус булгарикус”, с която – подобно на богомилството и на дъновизма, май отново се опитваме да заквасим света. И като гледам продължаващите масови брожения около нея, често-често надхвърлящи границите ни, може да се каже, че за съжаление, донякъде успяваме.

Трябва да се обърнем към Библията като народ, за да видим как и защо ни мамят! И защо славата си превръщаме в позор, а позорът – в слава.

А на тая дебелокожа медийна порода "свинекантропуси-порнографи" (защото е ясно, че не всички в медиите са такива) ще кажа само едно: щом можа прочутата порнозвезда Ерика Кемпбъл да се отрече от занаята си и да го напусне заради Исус Христос, предполагам, можете и вие. Все пак, не забравяйте, че Неговото Възкресение стана достояние първо на човек, който беше затънал до гуша в греховете содомски и гоморски. И който реши, че чрез продаването на тялото и душата си повече няма да трупа слава и пари.

Как е възможно такива гиганти на перото като Толстой и Гогол примерно да се откажат от небогоугодните си писания, съзнавайки, че чрез тях са сяли и много заблуди и лъжи, докато междувременно са възвеличавали собствените си гении, а вие, корумпирани и развратни душици – с доста спорни таланти при това, да продължавате да се изживявате като “Вся власт принадлежит нам – Советов медийных законодателях”?! Ще продължавате ли още да декофрирате крехкия и без друго морален кофраж на нацията ни като някакви опиянчени полуграмотни майстори от контингента на бившите Строителни войски, бързащи да изпълнят нормата на Негово Мръсничество Сатаната – “Князът на този свят”, или ще се вслушате в тревожния звън, идещ от камбанките на съвестите ви?! Да, те свидетелстват срещу собствената ви нечистоплътност, всеядност и себеугояване, срещу всичките ви досегашни свинщини, които сте вършели във времето на затлъстяването на сърцата ви, понеже искат да ви предупредят, че после винаги настъпва и времето на заколението.

Когато се прославя Грехът, той се възцарява заедно със своя сатрап – Проклятието.

И когато вадиш бляскави като меч дарби, с които посичаш Божия Закон, обругаваш Божия Син и отново Го приковаваш на кръста, за да не смущава оттам твоята разюзданост, това няма ли да се обърне един ден срещу теб? Юда бе призован да премахва бесилките на неверието от вратовете на неверниците, ала сребролюбието му и тщестлавието му наденаха бесилка въху неговия врат. А дори и цялата Римска империя се сгромоляса по-късно, безсилна да се бори с нарастващата мощ на Голготското знамение.

Нима си мислиш, че ти ще успееш срещу него?! Защото то се изправя сега на пътя ти, както се изправи срещу бъдещия апостол Павел, и ти едва ли ще можеш да го заобиколиш просто ей-така.

Спомни си с всяка фибра в теб и поеми тежестта на избора си най-накрая:

“Не можеш да служиш на Бога и на Мамона”!

Борове, Калинки и тям подобни гадинки: Тошо Тошев, Валери Найденов, Евгений Станчев, Огнян Стефанов…

via e-vestnik.bg

Продължава агонията по изваждането на кирливите...съвести. Забележете обаче: основните медии, които формираха общественото мнение през 90те и продължават и до днес...Агенти, агенти...Борове, Калинки и тям подобни гадинки.

Posted via web from ОТ ПОКРИВА

Въпроси във връзка с Българската Асоциация по семейно "планиране" (разбирай - аборти!)

Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) е неправителствена организация, основана през 1992 г. Структурата на управлението и включва Общо събрание, което се свиква на всеки три години и избира Управителен съвет.

В момента БАСП има свои центрове в градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и Долна Митрополия, като общо в тях работят повече от 30 души. В изпълнението на своите дейности БАСП разчита на подкрепата на доброволци, които през 2007 г. наброяват 120 души - журналисти, педагози, медицински специалисти, ученици, студенти, юристи.

БАСП е член на Международната федерация по семейно планиране, втората по големина в света неправителствена организация, работеща в повече от 160 страни по света. БАСП членува и в други международни мрежи като ASTRA и AIDS Action - Europe, поддържа тесни отношения с други структури - Population Services International и EURONGOS. Сътрудничеството с Фонда за население на ООН и Програмата на ООН за ХИВ/СПИН в България е също от особена важност за реализацията на програмите Асоциацията в страната. В България БАСП е съосновател на Националната АНТИСПИН коалиция.

via safesex.bg

Днес правех едно изследване и какво да видя? Попадам на сайта на БЪЛГАРСКА АСОЦИЦАЦИЯ ПО СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ И СЕКСУАЛНО ЗДРАВЕ http://www.safesex.bg

Няколко неща:

1) Вижте им списъка с донорите: http://www.safesex.bg/donors.html Това са СЕРИОЗНИ ПАРИ!

2) Напълно скапан сайт. При толкова много донори, чудно как не са отделени нужните средства за един свестен сайт. Може би парите на донорите отиват за други цели??? Хм.

3) Никакви имена не се посочват: http://www.safesex.bg/index.html - Но претендират да са "демократична органзиация" и при това "управлявана от доброволци".

4) Никакви телефони за контакти. Демо-какво?

5) Никаква информация в Google за дейноста на тази организация ако се направи сърч под българското им име. Това показва, че те УМИШЛЕНО извършват своята дейност ПОД РАДАРА на обществото. МНОГО ДОНОРИ - никаква информация!

6) Под името на организацията обаче на английски (Bulgarian Family Planning and Sexual Health Association), излизат МНОГО резултати, от които се вижда, че организацията е ДОБРЕ подкрепена основно от организации, които спонсорират абортната индустрия в световен мащаб.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се направи РАЗСЛЕДВАНЕ на тази организация.

1) Какъв им е легалния статут в България? (фондация ли са, асоциция ли са или какво?)
2) Кои са хората, които движат цялото това нещо?
3) Да им се зададе въпроса: ако са толкова "неправителствени" и "демократични", както претендират в сайта им, защо няма НИКАКВА информация за тях?
4) Ако са обществена организация, има ли начин да разберем КАКВИ пари се наливат в БГ от световните про-абортни донори и точно как осъществяват про-абортната си дейност в БГ.
5) Евентуално да се повдигне въпроса за анти-националната дейност на тази организация, особено ако се окаже, че по-голямата част от парите им отиват за плащането на АБОРТИ.

Във време в което нацията ИЗЧЕЗВА, някои отвън ПЛАЩА за това процеса да върви невъзпрепятствано. Не мислите ли, че ние трябва да направи нещо?

Posted via web from Rooftop

Коледа или Рождество?

Click to Play

Личността, която продължава да е в центъра на всичко!

Масовите неща ме притесняват. By default.

Дори когато стане ясно, че масовото нещо е добро нещо, пак имам притеснението, че някой ще изманипулира човешката стихиина и овча природа.

Може би “изкривяването” идва от това, че израстнах в условията на комунистическа България, в която всичко кажи-речи си беше една масовка.

Масово носехме едни и същи дрехи. Масово гледахме едни и същи явно пропагандни програми по телевизията. Масово се опитвахме да излезем на екскурзия в “чужбина”, само и само да сменим бетонния пейзаж на родната зоолигическа градина, или по-скоро Джурасик Парк, наречен по онова време НРБ.

Спомням си масовото опиянение след 10ти ноември и стихииното поведение на иначе клинично здрави (или поне така изглеждащи на пръв поглед хора). Хем имаше нещо добро в цялото онова чувство на ново-открита свобода, хем отвътре имах притеснението от това, което знаех, че ще последва. Както и стана.

От където и да го погледнем, целия ни народ си беше (и в много отношения си остава) един случай на масов Стокхолмски синдром. Буквално отвлечени и държани като заложници и домашни затворници в собствената си страна от дерибеи, които са продукт на същата тази система, която вече ти е смукала живота за няколко деситилетия. С това никога не се и не трябва да се свиква.
Ще каже някой, ама ти нали не живееш в момента тук, какво си се затревожил за родината? Вероятно някой, който не ме познава може и да си каже това. Но ако ме познавахте дори малко, щяхте да разберете, че за мен е екзистенциално важно да видя България освободена от своите родни похитители (душмани в минали литературни творби). Убеден съм, че това желание гори и в сърцата и умувете на десетки хиляди българи, които дори да не живеят за момента физически в България, те никога не са я напускали в умовете и сърцата си. Те никога няма да са напълно щастливи, докато земята, по която са прохождали и са ожулвали коленете си при първите си падания и ставания като деца, земята, за която някога там хора като Левски са си дали живота, продължава да бъде изнасилвана и тъпкана ден след ден от мутри, мутреси, ислямисти с нежни имена, комсомолци с още по-нежни излъчвания и тям подобни рециклирани продукти на псевдо-политическата класа.

Понеже вече съм бил до такава степен част от експеримента, от масовката и от перверзията - за мен е въприс на лична чест и мисия до края на живота си да се оптивам да развързвам възлите, които маниакалната система на злото успя да сплете между и във нас като личности, като общество, като народ.

За моя радост има една друга масова сцена, която…не ме плаши. Напротив, даже ми носи мир, спокойствие и усещнането за кохерентност. Не понеже има логика. Понеже съм вярващ, видите ли.

Можете ли да видите тези масови сцени заедно с мен?
Пастири, които по заръката на небесни същества се стичат да видят едно новородено дете в ясла. И после заедно “славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха видяли и чули според както им беше казано.” (Лука 2:8-20)

Духовно гладни и жадни жени, мъже и деца, които се стичат на тълпи, за да чуят проповедите на дърводелеца от Назарет. (Лука 12:1)

Тези “масовки” не ме плашат. По простата причина, че в центъра им стои личноста Исус Христос.

Замисляйки се за масовката в днешно време - търчането по магазини и купуването на подаръци, пращането на пакети по пощата до приятели и роднини, продължавам да се мръщя (и се опитвам да го крия от жена ми, но не успявам). Иска ми се някак си всеки да може да СПРЕ за момент в цялата тази истерия; да улови момента, да се замисли за най-важното: личноста, която продължава да е в центъра на всичко!

Без Него всичко придобива мрачни краски. Масовките започват да ме депресират преди още да се се случили и преди още да съм ги видял с очите си. Понеже аз вече съм бил част от онзи живот, от онзи човешки експеримент, в центъра на който няма…никой. И нищо, ама каквото и да е то, не може да запълни този епи-център, това специално място, което явно сам Бог е запазил за една единствена личност - Исус Христос. Роден в ясла, разпънат на кръст, възкръснал за нов живот, канещ мен и теб да заемем мястото си до него - започвайки още днес и сега.

Благословено Рождество Христово!

Георги Бакалов

А ето и резултатите от неколцината, които си направиха труда да отговорят на запитването: Какво е за вас Рождество Христово:

Ден за благодарност

Америка празнува Денят на Благодарноста!

За сухите историческите факти засягащи този национален за САЩ и Канада празник, можете да прочетете тук. Това беше едно от по-добрите представяния на историческата страна на празника, които намерих онлайн на български.

Секуляристите биха искали да представят този празник като празник изцяло свързан с есенната жетва и нищо повече.

Но на кой благодари Америка в Деня на Благодарноста?

Благодараноста по правило е към някой, а не към нещо. Само хора, които не познават цялостната история на заселниците в Новия Свят, биха претендирали за това, че едва ли не Деня на Благодарноста е видите ли някакъв си езически празник, в който благодарим на дърветата и на земята за това, че са ни дали своите плодове.

Нека се взрем малко по-отблизо в детайлите на тази история.

От Стария свят към Новия - в търсене на духовна свобода

Пилигримите са били британци, първоначално забегнали от Англия в Холандия в търсене на религиозна свобода. Правят опит да се установят, но въпреки толерантноста на холандците не възприемат тяхната култура, която считат за твърде безбожна. Пилигримите, членове на Английската Сепаратистка Църква, сключват договор с британска компания, която се съгласява да финансира пътуване до Америка с цел установяване на колония. ЖЗаселниците, 102 на брой, пристигат в Америка на 11 декември 1620 година. Едва оцеляват своята първа зима; за една година погребват 46 души.

Уилиям Брадфорд, губернатор на колонията, установява връзки с местните индианци, които учат заселниците как да ловят местния дивеч и как да отглеждат местни култури като царевица, тиква и други. Жетвата на първата есен след заселването е обилна и заедно с 90тината индианци, пилигримите празнуват тази своя победа и оцеляване.

Картофите по онова време, все още ново откритие, са били считани от европейците за отровни. Традицията на това да се яде тиква идва от факта, че тиквата е била основно ястие за пилигримите в онази първа есен. Те не са имали брашно, масло, мляко и други иначе основни продукти, поради факта, че една година не е била достатъчна за тях да отгледат която и да е от тези животински или растителни култури, нехарактерни за местната територия.

Брадфорд обаче свиква тържеството, което трае три дни. Праща мъже от стана на лов за местни птици и дивеч. От там идва и традицията на пуйката. Термина “пуйка” по онова време бил ползван от пилигримите за диви птици като гъски и патици. Най-вероятно трапезата на този първи Ден на благодарността е била богата на риба, къпини, морски рак и сливи.

Няколко думи за Брадфорд: роден в Англия през 1590 година, той е бил член на църквата Скруби (Scrooby Separatist Congregation). Една извадка от журнала на Брадфорд ни разкрива есенцията на дълбоката вяра, която е водила заселниците в това тяхно начинание:

“Едната страна [реформаторите], се бореше за това да има правото да се покланя на Бог по правлния начин и да установява доктрината на Христос в църквата според семплоста на Евангелието, без да е смесна с човешки изобретения; да има и да бъде управлявана от законите на Божието Слово, разпределно във и чрез офисите на (служенията) на Пасторите, Учителите и Презвитерите, т.е. чрез Писанията.

Другата страна [Англиканската църква], колкото и да го прикриваше, се опитваше да установи епископално достойнство (по подобие на папата), с голямата си власт и юрисдикция под техен контрол; с техните закони и канони и церемонии; с доходи и богатства, които им осигуряваха подчинени служители; чрез всякаки подобни средства, които поддържаха тяхното антихристко величие и ги овластиха с господарска и тиранична сила да преследват бедните Божии служители.” (Източник: The Journal of William Bradford).

Несъмнено Брадфорд е и един от авторите на договора от Мейфлауър (The Mayflower Compact), който се счита за първия документ обозначаващ основаването на т. нар. Нов свят.

Установяването на Деня на благодарноста като национален празник е заслуга на президента Джордж Уошингтън през 1789 година, когато той издава Прокламацията за Дена на благодарността като ден за молитва и благодарност към Бог.

“Задъление е на всички народи да признаят промисъла на Бог Всемогъщи, да се покоряват на Неговата воля, да бъдат благодарни за Неговите добрини и смирено да призоват Неговата протекция и благоволение.

По тази причина и поради това, че и двете камари на Конгреса, чрез тяхната обща комисия ме помолиха “да препоръчам на народа на Съединените Щати ден за обществено благодарение и молитва да бъде спазван, призанавайки с благодарни сърца многото явни благоволения на Бог Всемогъщи, особено тази, че им даде възможност мирно да сформират такава форма на управление, че да е за тяхната безопасност и щастие:”
И така, препоръчвам и потвържавам ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯТ ДЕН НА НОЕМВРИ да бъде ден посветен от народа на тези Щати в служение на това велико и славно Същество, благородният Автор на всяко съществуващо добро, което е било, което е и което някога ще бъде; всички ние нека се обединим в това да му отдадем нашите искрени и смирени благодарности за Неговата грижа и протекция спрямо този народ дори и преди да беше станал нация. За явните и многообразни милости и благодатно предразположение на Неговата промисъл в протичането и завършването на последната война, за голямата степен на спокойствие, единство и изобилие на които се наслаждаваме; за мирният и рационален начин по който сме успели да установим различни конституции за нашата сигурност и благоденствие; и в частност за националната ни конституция, която беше наскоро въведена за гражданските и религиозните свободи, с които сме благословени; за средствата за добиване и разпространяване на полезно знание; и по принцип, за всички велики и разнообразни благоволения, които Той е решил да ни даде.

Така, нека се обединим в това смирено да предложим нашите молитви и ходатайства на великият Господ и Управител на народите; умолявайки го да опрости нашите национални и други прегрешения; да ни даде, било то в обществени или лични дела, да изпълним нашите много и свързани задължения правилно и изрядно; да направи нашето Национално Правителство благословение за всички хора, като бъде Правителство на мъдри, справедливи и конституционни закони, точно и вярно приложени и възприети; да защитава и води всички други управници и нации (особено тези, които са показали добрина към нас), и да ги благослови с добри правителства, мир и съгласие; да разпространява знанието и приложението на истинската религия и добродетели; както и да умножи научните постижения между тях и нас; и по принцип, да даде на цялото човечество такава степен на просперитет във времето, както само Той намери за добре.

Написно от моята ръка в град Ню Йорк, 3ти Октомври, Господнята година 1789."


Днес милиони американски семейства ще се съберат около празничната трапеза. В нашето семейство това е също неизменен обичай. Пристигат братя и сестри от други щати. Трапезата е изобилна: пуйка с пълнеж, тиквен пай и много други вкуснотии. Преди обаче да е започнала вечерята, всички, вярващи и невярващи, протестанти и католици, либерали и консерватори (да, нашето семейство е много разнообразно) един по един вземат по минутка да споделят всеки за какво е благодарен през изминалата година. Следва обща молитва на благодарност и чак след това идва ред на трапезата. По късно всички се отправят към телевизора за традиционната футболна игра, която е станала част от традицията на деня за последните няколко десетилетия.

А България?

Днес, в Деня на Благодарноста, аз съм благодарен на Бог за семейство и роднини, за приятели и за всички Божии благословения.

Благодарен съм и за родината си, за народа ни, за бъдещето, което Бог има за нас. Ще дойде ли ден, в който българският Парламент да прати на президента указ, чрез който да изисква от Президента да установи национален ден за молитва, покаяние и благодарние към Бог Всемогъщи?

Не знам, но си струва да си зададем този въпрос.

Мнозина биха казали: “Защо е нужно такова лично нещо като вярата в Бог да се институционализира?”. В Библията обаче ясно виждаме, че Бог, който освен, че желаеше всеки да го почита в сърцето си и да има собствената си вяра, издаде и повеля за това израилтяните да го почитат и като общество.

Възприемането на национален Ден на благодарността би бил един от начините българският народ да се обедини около християнските ценности, за които толкова много се говори иначе. Не празник забулен в религиозни ритуали и молитви изговорени на неразбираем език! Благодарноста може само да прелива от сърцата на всеки един от нас, от най-силните на деня, до най-слабите и уязвимите.

Наскоро проведеното запитване по Туитър, което можете да видите тук, показва доколко сме объркани по темата. Ето и някои от коментарите:

"На кого ще благодарим?" - Добър въпрос. Предлагам да благодарим на Бог, който е създал цялото това нещо наречено творение. Какво мислите?

"Какъв ще е смисълът на подобен празник?" - Виж статията по-горе.

"Ние не сме като американците, трудно благодарим" - Ами никога не е късно да станем по-благодарни като хора и като нация.

"Би било хубаво но не е в културата ни" - Именно! Исторята на празника показва, че не е бил част и от културата на Америка. Идеята ражда промени.

"Стига сме вземали празници от американците. Нашите ги забравихме." - Корекция: нямаме НИТО ЕДИН празник, който да сме взели от американците!

Все пак, 38% от отговорилите смятат, че трябва да имаме такъв национален празник. Предполагам следващото запитване ще е въпрос дали им харесва текста на Декларацията на Дж. Уошингтън.


Георги Бакалов (с) 2009