"Поздравления за успешното убийство на още едно бебе"

източник: Epoch Times
Второто дете на Шяо Айинг (Xiao Aiying) е родено мъртво след отровна инжекция. „Детето ми, толкова съжалявам! Ти ни напусна дори преди да можеш да видиш светлината“, стене майката след излизане от операционната зала. Животът на 8-месечния зародиш е прекратен от нискостоящ бюрократ в службата за семейно планиране на Китайската комунистическа партия…

Съпругът на Шяо няма да остави нещата така. В неотдавнашна интернет-публикация със заглавие „Поздравления за кварталната служба на ул. „Юанданг“ (Yuandang), гр. Шямен (Xiamen), за успешното убийство на още едно бебе“, Луо Янгчуан (Luo Yanquan) ругае партийните служители за убийството на детето му. „Съпругата ми беше бременна в осмия месец, но понеже това беше второто ни дете, тя бе отвлечена от дома ни от кварталната служба на 10-ти октомври“, разказва Луо в интервю за Epoch Times.

Когато директорът и още десетина души нахълтват в дома им, Луо е на гости при приятел. „Получих обезумяло обаждане от съпругата ми и се втурнах към къщи, но тя бе отведена“, каза той. Шяо е била държана над 40 часа и са й били отказвани свиждания.

Луо се обърнал към директорът на службата, Лей Джинфенг (Lei Jingfeng), и предложил да плати глобата. Лей отвърнал, че двойката е нарушила правилото за семейно планиране с втората бременност. „Без значение дали е бременна в осмия или в деветия месец, трябва да има аборт!“, припомня си Луо думите на Лей от телефонния им разговор. „След като чух това, буквално рухнах“, разказва бащата.

Чиновници в положението на Лей са често мотивирани от финансовите облаги, които получават за съвестното изпълняване на партийната политика. Инжекцията е поставена в 3ч. сутринта на 13-ти октомври и на следващата нощ бебето е родено мъртво. „Инжекцията вече го беше убила“, обяснява Луо.

Съпругата му е задържана в болницата до възстановяването си. Протестите й срещу политиката за семейно планиране и насилственото й лечение просълзяват страничните наблюдатели, разказва Луо.

За него Интернет е единственият начин да засегне въпроса за тази несправедливост. След публикуването на оплакването му той започва да получава заплашителни телефонни обаждания, настояващи да го изтрие. Казват му, че в противен случай той „ще има посещение“.

Луо не се разколебава: „Искам да протестирам. Искам да улича тези чиновници. Искам си правата.“

Случаи като този на Луо и Шяо са често срещани, при все че са по-широко разпространени в селските, отколкото в градските региони. Г-ца Су (Su), която работи в училище в континентален Китай, разказа за Epoch Times, че целият факултет е принуждаван да посещава събрание по семейно планиране преди всяка училищна ваканция. Изискване на училището е на никого да не се позволява да нарушава правилата за семейно планиране по време на ваканцията. Ако един човек го направи, цялото училище ще бъде наказано, а нарушителят – уволнен.

„Щом бъде установена бременност, това е катастрофа както за индивида, така и за работодателя. Абортът е неизбежен. Ако някоя жена е била непредпазлива и е забременяла, тя не би се осмелила да каже на колегите и началника си. Просто би отишла да направи аборт, без никой да узнае за това. Нито би посмяла впоследствие да си вземе полагаемия 15-дневен отпуск, за да се възстанови. Знаете, че един аборт може да нанесе жестока вреда на тялото“, каза тя.
„Над 95% от членовете на факултета ни, които са в детеродна възраст, са имали поне един аборт. Някои са дори с по няколко. Аз самата съм правила два аборта. Толкова е жестоко да убиваш живот, който е толкова малък.“

Миналия април Янг Джиджу (Yang Zhizhu), професор по право в Китайския младежки университет по политическа наука (China Youth University for Political Science), е бил уволнен заради втората бременност на съпругата му. На 3-ти септември той застанал на улица в Пекин с плакат с надпис: „Продавам себе си, за да платя глобата за семейно планиране“. Исканата от него сума била 640 000 китайски юана (около 96 000 щ.д.).

Чиновниците в провинциалните райони често използват драматични лозунги, окачвани по улиците, за да разколебаят потенциалните нарушители на строгата политика за раждаемостта. Г ца Янг (Yang) от Уенджяцун (Wenjiacun), окръг Шанграо (Shangrao), провинция Жянгши (Jiangxi), описа за Epoch Times някои от използваните в нейния регион лозунги за семейно планиране. Сред тях са следните: „Който не се подчинява на правилото за семейно планиране, ще бъде убит, а семейството му – разбито“, както и „По-скоро ще видим кръвта да се лее като река, отколкото още едно живо бебе.“

източник: Епохални времена
Li Jingyi, Epoch Times

Превод: Цвета Андонова

Кумирът на един "десен" Премиер

Ето едно заслужаващо сериозно внимание изказване, направено от Бойко Борисов вчера в популярно предаване: "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство.”

Вместо да го подминем като поредната медийна изява на българският министър-председател, с които вече всички сме привикнали до степен, че често и не обръщаме внимание какво точно казва, нека да ПОМИСЛИМ над казаното този път!

Според изказването му би трябвало да разберем:

1. колко много той се възхищава от Т.Живков като управник на България;

2. според него управлението на Живков (съответно БКП) е направило много за благосъстоянието на България и за висок икономически ръст на българската държава;

3. Борисов смята, че комунистическото управление е един светъл пример за успешно управление, по чиито стъпки трябва да се опитат да ходят всички следващи правителства (съответно и настоящето - на ГЕРБ!)

И така, посоката на ГЕРБ е ясна - следва "светлия пример".

Следователно, ако ПОМИСЛИМ малко, ще видим, че бихме могли предварително да знаем какви резултати ще постигне правителството на Борисов - достатъчно е само да си припомним фактологията относно реалните постижения на онова "успешно управление" на комунистическото правителство, начело с Т.Живков (който явно е личен пример за Борисов)...

Всичко започва на 9.09.1944 - с обявяването на война от СССР на Бг и последвалите 3 години окупация. През тези 3 години е ограбено толкова, колкото не е изгубила Бг за двете световни войни общо! Когато се правят ТКЗС-та, Бг е разкъсвана от протести - протестират ЖЕНИТЕ, понеже законът е предвиждал съд и затвор за мъжете, ако дръзнат да направят това. Жените са питали - "Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците?"

По това време терористичната организация на БКП слага ръка над частната собственост, образованието, банките, застраховането, фабриките и всеки частен занаят, селскостопанската земя и горите, правото, свободата на словото, свободата на вероизповеданията, правото на протест, правото на справедлив съдебен процес, ... и т.н., и т.н.

Повече от 300 000 души са минали през лагерите на смъртта само до 62г., като повече от 100 000 от тях са били убити там...

Създават "бригадирските" организации - реално започва експлоатация на безплатен труд на населението, включително децата!

И интересно как само за 15г. успяват да "похарчат" всичко (през 60г. държавният дълг на Бг е 3 млрд. лева)!!! До степен, че да продадат златния резерв на Бг - 24 ТОНА злато, който оцелява непокътнат през двете войни и то - за да изплатят вече похарчените кредити, които БКП е взимала от други комунистически страни! Реално в хазната на Бг не влиза и един лев от тази продажба, а те взимат ОЩЕ кредити. След това посягат на валутния резерв на Бг и след като и той е опоскан - взимат "вътрешен заем", като така взимат всъщност личните спестявания на хората!

Още през първите 3 години на БКП - докато сме под съветска окупация, се извършва парична обмяна с конфискационен характер - имаш право да обмениш само до 2000 лв. в съотношение 1:1, останалата сума от твоята собственост или остава като влог (с който НЕ разполагаш) в банката, или го обменяш 4:1 - демек - на всеки 100 лв. получаваш 25 лв., а губиш 75 - които отиват за ... "държавата"!

Нека не забравяме историята си толкова бързо, редно е да сме по-точни в изказванията и коментарите си! Да не оставяме някакъв деменционен романтизъм от "онова време" да наслагва впечатления, че видиш ли - по време на Живков в Бг много се е направило и много се е натрупало като богатство, понеже след първите 10-ина години, когато БКП харчат (крадат) ГОТОВИ пари, през останалите 35 (и след това) БКП всъщност вкарва страната ни в жестоки дългове и кредити, но освен всичко останало - ПРОДЪЛЖАВА ДА ГРАБИ от малкото, което остава за оцеляването на народа!

Та с оглед на този бърз, кратък и определено НЕизчерпателен исторически преглед, смятам, че трябва да сме напълно безумни като народ, за да продължим да вярваме на политически лидер, ясно заявил своето одобрение към тип управление и лидерство, довели страната до просешка тояга! Ако смятаме, че НЕ ИСКАМЕ да ни докарват пак до онова положение - с онзи "икономически ръст" и всичко "направено" тогава, значи ни е нужна РАЗЛИЧНА политика, различен тип управление - нещо, което Борисов очевидно не предлага!

Знаете старата максима - ако правиш същото, което обикновено правиш, ще постигнеш същия резултат, какъвто си постигал обикновено! ("If you always do what you always done, You'll always get what you always got!")....

Изводите са ясни!

Синдикалните организации - поглед отвъд завесата

oт Александър Джоргов

В медииното пространство наскоро отново изпъкна образа на синдикалните организации, представени като защитници на трудовите хора, усилено преговарящи с правителството за по-добри условия на труд, вдигане на осигуровките и минималната работна заплата. Време е за нов поглед над дейността на синдикалните организации и над последствията от тяхните действия.

Истината е, че синдикалните организации защитават интересите основно на определени групи от хора. Като краен резултат техните действия водят до намаляване благосъстоянието на населението като цяло поради директно нарушаване принципите на свободния пазар.

"Завоеванията" на синдикатите

Пропонентите на синдикалната дейност с гордост развяват извоюваните социални придобивки: минимална работна заплата, най-дългият отпуск по майчинство в ЕС, увеличаване на осигуровките и т.н.
Никой не отрича правото на достойно заплащане, добри условия на труд и майчинство. Големият въпрос е, това ли е начинът за подобни социални придобивки в една работеща пазарна икономика?

Защо в страни като Германия и Сигнапур и доскоро Хонг Конг няма минимална работна заплата? Защо в същото време техните поданици се радват на явен просперитет? Защо в страна като САЩ синдикатите са бледо подобие на своите европейски колеги и в същото време американците са достигнали такъв стандарт на живот? Нима тези страни нямат нужда от силни синдикати, който да защитават интересите на работниците?! Ще потърсим отговорите на тези и подобни въпроси, разглеждайки естеството на синдикалната дейност и приципите на свободния пазар.

Синдикалната дейност

В повечето случаи, когато чуем за стачки и активни синдикални действия, това засяга като цяло определени съсловия работещи: полицията, учителското съсловие, транспортните работници, леярите в Кремиковци и т.н. Когато изкуствено и под натиск, а не възоснова на пазарни принципи се увеличава заплащането на дадена категория работници това води до следните последствия: Ако конкретната група са държавни служители тогава, “извоюваното” допълнително възнаграждение трябва да се вземе от друго перо на бюджета, или пък да се увеличат данъците. Сиреч плащаме ние данъкоплатците. Но разбира се КТ Подкрепа и КНСБ няма да ви кажат това. За претекст ненадейно ще се открие някакъв резерв, стоял скрит в държавния бюджет. Всъщност този резерв е невежеството на българския данъкоплатец.

Ако в следствие на синдикална дейност бъдат направени промени например в минималните заплати да речем в сектора металолеене, то тогава частните предприятия в тези сфери трябва да плащат по-високи разходи за труд. За засегнатите фирми става явно неизгодно да държат по-скъпа работна ръка и в следствие на това вероятно ще последват съкращения, или насочване към още по-големи капиталови инвестиции ( най-често в машини), с които да се елиминира използването на изуствено завишената по-скъпа работна ръка. И тук съкращенията са логичния извод ако фирмата не желае да фалира.

Минималната работна заплата

Основният синдикален аргумент, (както и този на правителството) за минималната работна заплата е защитата на работещите от предполагаемата експлоатацията на предприемачите. Нека разгледаме неговата “валидност”.

В последните години България се превърна в най-атрактивното място в ЕС за отварянето на т.н. кол центрове, или центрове за обслужване по телефона на клиенти на фирми. Фирми като Хюлет Пакард, IBM, Adecco и много други трайно пренесоха тази своя дейност в България. В резултат на увеличената конкуренция при търсенето на служители в тази сфера, заплащането за подобни позиции се увеличи значително, като надминава това, на някои административни и мениджърски позиции. Според вас операторите в кол центровете имат ли нужда от минимална работна заплата, за да се чувстват сигурни за своето бъдеще?

Според Милтън Фридман истинската защита на един работещ се осъществява от наличието на алтернативни възможности на трудовия пазар, които се конкурират той да бъде привлечен като служител. Сиреч конкуренцията и принципите на свободния пазар (търсенето и предлагането) осигуряват реалната защита за един служител!

Кой всъщност се ползва най-много от минималната работна заплата? Отговорът за някои е необичаен, но е директен - правителството! С увеличаването на минималната работна заплата, съответните работещи и служители се задължават да внасят по-високи суми като данъци и осигуровки в държавния бюджет! Чрез популисткият трик “свалихме осигуровките с 2 %” (и всъщото време качихме минималните осигурителни прагове за съответните професии, или пък минималната работна заплата), всъщност крайният резултат пак е в полза на правителството и в ущърб на данъкоплатеца. И так виждаме, че “тристранката” стана двустранка! Правителството и синдикатите заиграха в случая в един отбор.


Социалните придобивки

Високи компенсации за безработица, като основна социална придобивка насърчава хората към отлагане намиране на нова работа, насърчава нелегалната емиграция - с други думи насърчава едни да живеят на гърба на други.

Майчинските, дългите отпуски и т.н. не са ли те истинско постижение на синдикатите? Истината е, че когато един служител е ценен и важен за една организация самия работодател е готов да подсигури дори по-големи придобивки от това. Всичко това се случва за работливите в един свободно фунциониращ трудов пазар. Къде тогава е мястото на синдикатите? Никъде! Тогава те на никого не са нужни.

Не синдикати, а образованост в принципите на свободния пазар

Работниците трябва да бъдат образовани в принципите на свободния пазар, как да бъдат конкурентни и желани като такива, а не на това как да правят стачки!

Запитвали ли сте се доколко икономическия ефект от стачни действия и последвалите увеличения в заплащането могат да компенсират огромните загуби за икономиката от спирането на цели производства? Скорошните стачни действия по повод пенсионната реформа във Франция и струваше 400 милиона евро загуби на ден.

Моето достойството като служител е в това, което мога, в способността ми със знанията и уменията, които имам да бъда конкурентен на трудовия пазар. То не е заключено в предните редици на стачката! Отговорът е в мен самия, не в централата на КНСБ или Подкрепа!

източник: http://alexanderdjorgov.posterous.com

Колко точно държавата краде от теб и децата ти (в цифри и проценти)!

от Георги Бакалов

Първоначално качих това като коментар към блога на моя приятел Сашо. После реших да кача и в моя блог, за да стигне до повече хора.

За съжаление, комунизмът научи хората как да смятат в училище и как да не смятат след като завършат. Понеже, ако започне човек да смята, може и да стигне до факти, и заключения, които ако стигнат до повече хора, може да доведе и до революция.... всъщност, като говорим за революция, питам се - защо не? Ами сигурно понеже няма достатъчно революционери, кой знае? И, за да няма объркване - не говоря за някаква пролетарска революция! Говоря за бунт срещу самодоволните, оядените, мазните доганогоцета (да, от днес това е нова дума в българския език!), корумпираните псевдо-всичко персонажи, които вече 20 години държат България в орбитата на Москва, миналото и назадничавостта.

Е, кой знае пък, може след този постинг на някой да му заработи "I'm mad" машинката отвътре и да вземе, че да направи нещо по въпроса. Ето и нашият пример за това точно колко държавата краде от теб и децата ти в цифри, и проценти. Тук няма да говорим за големите промишлени престъпления, изземването на имоти, земи и заводи. Тук ще говорим за ежемесечния грабеж и пирамидата наречена "социално осигуряване".

Знам, че Сашо в блога си говори за Бисмарк и Рузвелт... аз предлагам да оставим Америка и историята на социалното осигуряване настрана и да погледнем собствената си пирамида - днес, сега, в България. Тя е била в действие вече от много години, но проблемът е, че хората са кондицирани да носят каквото им стоварят на гърба жреците на култа към държавата, без да си задават въпроса: какво всъщност се случва тук? Грабеж. Това е краткият отговор. Всеки месец държавата ти "удържа" (разбирай - ОТНЕМА) близо 40 процента от дохода с т. нар. "социални осигуровки". С тези капитали, държавата-картел (или иначе казано монополист на властта и силата), те уверява, че ще се погрижи за твоето бъдеще. Е, това обаче тя не го прави, никога не го е правила и няма и да го направи! Тя взима пари от теб днес и сега, и плаща пенсии на възрастните (като краде по-голямата част от парите). Тези пенсии обаче осигуряват мизерия, а не доходи за нормален живот. Това е класическа пирамида. Но никой не иска да обърне внимание на това. Животът продължава и всички послушно хранят ламята всеки месец, година след година - общество-жертва, предало се доброволно на своя похитител, който се е маскирал под прикритието на това, че действа в името на "закона". (Хм, откога пък трябва да приемаме безропотно закони, които узаконяват грабежи, лъжи и престъпления?)

Но, по същество: годината е 2011-та и вие завършвате университета. Какво се случва оттук натам?

Нека вземем един студент, който ще започне работа на 25 години на 800 лв. заплата. Това е годишна заплата от 9,600 лв. Държавата му взема около 40% за да го "осигурява" в бъдещето (пълна заблуда). Това значи, че 320 лева отиват всеки месец в държавната хазна.

Предполагаме, също така, че този човек ще живее 20 години след пенсия, до 85 годишна възраст. За тези двадесет години след пенсия, предполагаме, че на човека ще са му нужни да живее нормално 20,000 лева на година, или по 1,666 на месец. Ако тези 320 лева биват инвестирани и носят 8% на година дивидент за 40 години, когато този човек ще се пенсионира (при положение, че за 40 години същият доход от 9,600 лв. на година се е запазил непроменен), той би трябвало да има на сметка 488,326 лева!!!!!

Ако тези пари продължават да са инвестирани и от тях човека тегли своите 20,000 годишен разход за пенсия, при положение, че инвестицията му продължава да му носи по 8% на година дивидент, този човек ЩЕ ОСТАВИ на наследниците си 639,598.000 в наследство! Забележете, всичко това, при положение, че заплатата на този млад човек, който е завършил университет, НЕ СЕ ВДИГНЕ за 40 години. Което можем само да предполагаме, че не е така. Ако заложим дори само 3% повишение на година, сумата става астрономична.

Е, вие ми кажете:

* Колко от вас очаквате като се пенсионирате, държавата да е инвестирала вашите пари за осигуровки на 8% годишен дивидент за 40 години?
* Колко от вас очаквате пенсията ви да е 2 пъти повече от заплатата, която сте получавали?
* Колко от вас очаквате да оставите на наследниците си над половин милион лева като остатък от вашите спестявания и инвестиции през годините?
* С тези изчисления, дори груби, можете да видите КАКВО и КОЛКО всъщност "държавата", или да я наречем "картела", те ограбва - теб и децата ти.



В замяна получаваш какво:

* армия, която пази границите на родината :)
* полиция, която НЕ ТЕ пази от престъпниците.
* законотворци, които се гаврят с народа и са превъплъщение на корупцията.
* институции, които те рекетират на всяка крачка и се държат сякаш си им слуга.
* централна банка, която те ограбва допълнително чрез изкуствени манупулации на своите собствени полици и лихвени проценти.
* държавно училище, в което учат децата ти, че са маймуни.
* национално радио и телевизия.
* парно...?!?!?
* язовири и паркове :)
* е, може и да съм пропуснал някоя и друга благина като ЗОК, но тя е ограбена отдавна, така, че защо да си губим времето?

Е, как да не си доволен и да не си платиш социалните осигуровки с радост? И най-вече - как да не се чувствате осигурени?
ПП: Написах този постинг (вкл. с времето за изчисленията) за около 30 минути. Ако има правописни грешки, who cares? По-добре вижте ГОЛЯМАТА ГРЕШКА, а именно това, че НЯКОЙ, ЕРГО - ДЪРЖАВАТА, или по-скоро кликите от корумпирани кръгове на корупция, използват "закона", за да те рекетират всеки МЕСЕЦ без ти да можеш да кажеш каквото и да е.

източник: http://georgebakalov.bg/

Задължителното вероучение - един съвременен кръстоносен поход

от Даниела Трифонова, преподавател

Въпросът относно религиозното обучение в страната ни напоследък отново излезе на дневен ред, след предложението от страна на Светия синод за задължително изучаване на обсъждания предмет в училищата, с явен акцент „Православие”. Доколко това е приложимо на практика и какви биха били последствията? Като основен мотив за отправеното предложение защитниците на задължителното религиозно обучение сочат тежката духовна криза, в която е изпаднала страната ни и семействата в частност.

Възможно ли е обаче тези иначе мотивирани искания да се окажат един съвременен кръстоносен поход срещу изконните права на родителите ЕДИНСТВЕНО ТЕ да определят дали детето им да получава религиозно образование или не, право, формулирано в Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, приета на Общото събрание на ООН (25.11.1981г.). Къстоносен поход и срещу свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободния избор на религиозни или атеистични възгледи (които според Конституцията ни са „ненакърними”).

Държавата би трябвало да съдейства за установяването на атмосфера на търпимост между отделните религии. Следвайки подобна логика е повече от необходимо да си дадем сметка за основателните (в този случай) искания, които биха последвали от страна на други вероизповедания и тяхната религия да се изучава като задължителен предмет, което ще ескалира конфликти на верска основа, поради промотирането на едно вероизповедание и дискриминирането на друго .

Преформулирането на първоначалното предложение на Светия синод или с други думи обсъжданата напоследък възможност за хибридно изучаване на Православие, Ислям, Будизъм, Морал и Етика или пък категоризирането им в три модула: Православие, Ислям и Етика би създало предпоставка за злоупотреби, свързани с принудително и поголовно ислямизиране (процеси, които са доказан факт в момента в Родопските райони) . Би трябвало да си дадем сметка и за липсващите на този етап подготвени за тази цел преподаватели и подходящи учебници. Вероятно липсата на преподаватели мотивира предложения вече вариант педагози хуманитаристи – историци, учители по БЕЛ, философи - да преподават религия. В такъв случай няма ли да бъде по-разумно да последваме съвременната европейска практика (след като така или иначе търсим адаптиране към евростандартите), в държави като Швейцария библейските текстове се разглеждат и анализират в няколко от вече съществуващите предмети. При нас това би могло да бъде литература, (където в учебното съдържание за 9. клас вече е застъпено изучаване на Библията), заедно с история и философия.

Но тези и други въпроси могат да бъдат решени, ако бъде проведена открита дискусия с широк обществен достъп, отворена за родители, учители, експерти, където да се стигне до качествено решение, съобразено с волята на родителите. В противен случай, ако бъде въведен този предмет насилствено (като задължителен), рискуваме вместо едно „ново възраждане на ценностите у младите хора” (според изказване от Светия синод), да се получи обратният ефект, за който сигнализират учени от Градския университет в Ню Йорк. При проучване сред младежите те откриват, че тинейджърки, завъшили религиозно училище, по-често правят аборти, отколкото връстничките им в държавните училища (по в. „Бургас днес и утре”), което аргументира и думите на Цвета Брестничка (Асоциация „Родители”), че децата се възпитават в морал всеки ден, а не веднъж седмично в специален час. Най-подходящата атмосфера за това е семейството.

Вместо да прехвърляме отговорностите относно израстването и възпитанието на децата отново на училището, което като с вълшебна пръчка би трябвало да успее да формира правилната ценностна система у тях, е крайно необходимо всеки: родителите, училището, църквата, да приеме и извърши своята част, за да видим действително излизане от ценностния кризис, който наистина съществува.


----------------------
През последните 20 години само в незаконните мюсюлмански училища са получили диплома за завършено образование около 3000 младежи, предимно (и не случайно) от семейства на българомохамедани. По изявените от тях по правило продължават обучението си в турски вузове, в Саудитска Арабия, Йордания и дори в най-големия ислямски университет "Ал аз Хар" в Кайро.
У нас бяха създадени десетки тайни мюсюлмански училища - например в Сърница, Доспат, Устиново, Билка, Люляково, Ножарево, Чепинци, Делчево. В община Руен всяко второ село има незаконно религиозно училище.

"9-ти септември" или Голямата лъжа спрямо българския народ

от Калоян Курдоманов

"Една лъжа, повторена сто пъти, става истина." Йозеф Гьобелс

“Пропагандата ни помогна да дойдем на власт... Пропагандата ще ни помогне да удържим властта... Пропагандата ще ни помогне да завоюваме целия свят.” Йозеф Гьобелс

"Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но не цялата истина." Йозеф Гьобелс

Мисля, че ако днес някой ме попита как бих коментирал датата 9-ти септември 1944 г. и последвалите я събития, оставили трайно негативен отпечатък върху психиката, икономиката и политиката на страната ни, спокойно мога да цитирам Гьобелс. В продължение на 45 години БКП работи неуморно да изгради една мощна пропаганда, с която да убеди един изстрадал народ в една очевидна, но чудовищна, лъжа.

За съжаление, тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на мнозина, че ще мине още дълго време, преди повечето хора да започнат да си задават въпроса дали всичко това, което знаят, е наистина истината. 

До 1971 г. в учебниците по история ни учат, че случилото се на тази дата е народно въстание. След това, по желание на другаря Т. Живков, се възприема терминологията "социалистическа революция". Истината, за съжаление, е доста по-цинична и жестока.

В действителност, на 9-ти септември 1944 г. се случва военен преврат, а някои историци – като проф. Пламен Цветков – твърдят, че дори е повече от преврат. Според него става въпрос за военна окупация от страна на Червената армия, която сваля правителството на Константин Муравиев и на негово място поставя просъветския Кимон Георгиев. 

Ето и малко фактология в тази посока.

На 26-ти август 1944 г., под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, българското правителство започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2-ри септември 1944 г. е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5-ти септември 1944 г. обявява война на България.



През нощта на 8-ми срещу 9-ти септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

 На 9-ти септември съветските войски настъпват в Североизточна България. На 10-ти септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. Това е, съвсем накратко, описание на главните събития от този злощастен период за нас като нация.



Какво обаче прави случилото се толкова мрачно за нашата история?

 Това е лъжата и пропагандата на комунистическия режим през всичките 45 години, че това събитие е "победа на социализма над фашизма и империализма". 



Скъпи приятели, в България фашизъм не е имало. Това може и да ви шокира, но е факт. Дори историци, свързани с БСП – като Искра Баева например – твърдят че това е така. България не е била окупирана от Германия. България е имала правителство и закони през цялото време на войната. Имала е опозиция, която е разполагала със своя опозиционна преса и т.н.

За каква антифашистка борба се говори и срещу кого, така и не е ясно!



Странен е и фактът, че след като България обявява неутралитет във войната, за да избегне поражението и започва преговори с Англия и САЩ (припомням, че те са съюзници заедно със СССР срещу Германия) за настаняване на англиийски и американски войски в България, Сталин въпреки това обявява война. Защо е необходимо това? Така или иначе България не е вече във войната, а на всичкото отгоре води преговри със съюзниците на СССР.

Всичко, за съжаление, е много по-просто. Сталин не иска да изпусне България като сфера на влияние за бъдещите си цели в региона. Това, за съжаление, съвпада с отдавнашните руски, а сега вече и съветски интереси. България е трябвало да бъде окупирана като бъдеща сфера на влияние в този регион. За съжаление този ход се оказва фатален за бъдещето ни, още повече след конференцията в Ялта, на която се поделя Европа на сфери на влияние. Ние попадаме в сферата на влияние на СССР.



Интересен е и друг факт - т. нар. партизани "воювали героично" в борбата срещу фашизма. Оказва се, че те не са били повече от 1500 човека, а членската маса на БРП (БКП) е била малко под 10 000 човека през 1944 г. Къде в това има всенародно въстание? Но пък за разлика от тази малка цифра - 1500 човека - през 1990 г. има близо 200 000 активни борци против фашизма, които са се ползвали с какви ли не привилегии.

Интересно как тези 1500 партизани са станали 200 000 за 45 години? 

След като е окупирана България и на власт идва ОФ, настъпва пълно беззаконие. Избити са хиляди интелектуалци, генерали и офицери, духовници, пастори и т.н. Започва всеобща национализация и индоктринация на населението. България влиза в поредния си мрачен период, който, въпреки че трае 45 години, по деструктивност и трайно увреждане на нацията ни се равнява на 482 г. турско робство. Може и да ви звучи пресилено, но за мен е така.



Днес ние все още не сме отрекли този варварски режим, въпреки че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейският парламент решиха, че комунизмът трябва да се изучава като престъпен режим. Днес хората, които взеха дипломите си по история в онзи режим и които писаха учебниците по история с желание да угодят единствено и само на СССР, все още дърпат конците на образователната ни система. Все още 9-ти септември се празнува от БСП, което е гавра с хилядите загинали без съд и присъда. Все още има паметници на съветкия ботуш в най-големите ни градове, които като зловещи призраци ни напомнят, че Русия няма лесно да се откаже от желанието си да окупира трайно тези райони. Само че този път не чрез оръжие, а чрез икономическа зависимост – средствата не са важни, важен е резултатът.



Скъпи приятели, 9-ти септември е една от най-срамните и мрачни дати в нашата история. Колкото 6-ти септември е велика дата поради Съединението, толкова 9-ти е срамна заради последиците от този преврат или по-скоро, окупация.



Нека отделим време да разкажем това на нашите деца. Те трябва да знаят истината, за да не допуснат това някога да се повтори.

Калоян Курдоманов

Наистина ли родителите ви подкрепят за предучилищната за 5 годишните, г-жо Банковска? Или ги оставяте без избор?

Днес слушах едно типично за ГЕРБ, популистко, искам да кажа, интервю, дадено от г-жа Галина Банковска пред радио Фокус.
В него тя заяви неколкократно, че нямат намерение да се оттеглят от идеята си за стартиране на предучилищна за 5 годишните деца.

Твърдеше много убедено (колкото папагал налапал нова фраза), че имат масова подкрепа за този проект от 83% от родителите.... е, оставали там някакви си 17%, но какво са няколко хиляди души, ще им намерят цаката и на тях.

Твърдеше също и че на инсценираната кръгла маса, на която е обсъждана идеята за тази предучилищна са били поканени ВСИЧКИ заинтересувани и ВСИЧКИ са дали своята безрезервна подкрепа. Но по-скоро поканени са били всички, които биха подкрепили идеята на управляващите.

Не е ли странно, след като масово в интернет , а и в медиите, се разпространяват подписки срещу тази идея, инициирани от родители, подкрепени от различни организации, изведнъж нито една от тези заинтересувани страни не са били поканени на въпросната кръгла маса?!

Но нека помислим за тези родители, които подкрепят идеята.
ЗАЩО подкрепят? Какви са интересите им?

Безспорно е, че родителите виждат възможност в този проект да спасят положението с нуждата от грижа за детето, докато са на работа, а и семейния бюджет, понеже тази грижа няма да им струва нищо, по-добре и от детска градина...

Естествено, има и други мотиви. Но те звучат повече като опит някой да убеди сам себе си, че постъпва правилно - така децата се били "социализирали", имали потенциал да научават много неща в по-ранна възраст...

Е, тези аргументи бързо биха отпаднали, ако някой се сети да хвърли поглед на резултатите, които държавата и държавното образование постигат в областта на социализирането и образоването при децата, например от институциите за деца, пошло наречени "домове".

Ако ви се струва пресилено и си кажете - "е, моето дете все пак ще се прибира вечерта в къщи, няма да е (съвсем) изоставено", добре, нека видим какво е успяла да постигне родната образователна система в стандартните държавни училища - влезте в един 6/7/8 или 11 клас и останете поне за два учебни часа. И наблюдавайте внимателно! Или - вижте средната успеваемост на българския ученик... факт е, че масово в 11 и 12 клас децата са неграмотни...

Все още ли смятате, че системата, която явно е в пълен колапс от години изведнъж ще се предложи нещо първокласно на 5 годишното ви дете? Хм.... Аз не съм толкова "голям" оптимист!

Но нека излезем от ограниченията на обстоятелствата и да видим как ще изглеждат нещата.

Представете си, че стандартът ви на живот ви позволява да дадете на детето си най-доброто образование.

Представете си, че пред вас не стои дилемата кой да гледа детето, докато работите по 12 часа, на две места и т.н.

Представете си, че можете спокойно да отделите колкото поискате време, за да бъдете до детето си в неговото порастване, всеки ден, давайки му увереността, че е ценно и обичано, че може да бъде успешно, помагайки му да открие себе си...

Представете си, че спокойно можете да планирате с какво да се занимава детето ви - познавайки неговите силни и слаби страни, знаейки мечтите му.

Представете си сега, че има и най-разнообразни възможности за образоване, не само "държавния стандарт" и че вие можете да решите кога, къде и какво да учи детето ви, да участвате в изготвянето на неговата индивидуална учебна програма.

И моля ви, за момент забравете мантрата за "ромското малцинство, дето не си праща децата на училище" - сега говорим за ВАШЕТО дете и какво е най-доброто, което бихте избрали за него, ако обстоятелствата бяха по-различни...

Тук можете да попълните кратка анкета по този въпрос.

Всъщност целта на анкетата е да докаже, че родителите не са абдикирали от своята отговорност и власт като родители, нито са безнадеждно глупави и не можещи да изберат най-доброто за децата си, както държавата се опитва да ни втълпи, а че ако има причини родителите да приемат да предоставят грижата за децата си на държавата, това до голяма степен е по икономически причини, поради безизходица, като компромис, а не - защото това е най-доброто за децата според родителите им.

И като заключение, бих попитала г-жа Банковска не им ли е малко неудобно да създават такова икономическо бедствие в България, че родителите да бъдат докарани до там, че да виждат "спасение" в един компромис, който не биха направили при други обстоятелства, а в същото време захаросано да обясняват как самите родители са тооооолкова въодушевени от това държавата да се "грижи" за децата им вместо тях, уж помагайки им, но всъщност класирайки ги като негодни и неспособни да вземат решения за собствените си деца?

До сега българската история познава злоупотребите с одържавяването (или - експроприацията) на различни видове материални притежания на хората, но "одържавяването" на деца, което сега ГЕРБ се опитва да направи, може да има паралел само и единствено с еничарството, познато по времето на турско робство!