Наскоро един приятел ми препрати следната новинарска препратка и ми предложи да обърна внимание на коментарите, които следват. Можете да кажете каквото искате, но тези коментари са огледало на това, което живее в сърцата на дадени хора в България. Или българи, които живеят извън България. Всъщност не е ясно, а и няма значение дали тези българи живеят в България или извън нея. Важното в случая е, че това са наши сънародници, които съвсем искрено, използвайки анонимната изповедалня на интернет, ни дават да разберем точно колко антисемитизъм живее с умовете и сърцата на тези хора.
Нещата не спират обаче само с антисемитизма. Антисемитизма е всъщност един от барометрите на това доколко моралната основа на един народ е цялостна и дали тя е там.
Според Библията, Бог е вложил във всеки човек съвест. Тази съвест е способноста ни да определим правилно от грешно, способноста ни да имаме убеждения, вяра, доверие.
Възможно е обаче съвеста на дадени хора да прегори.
А какво става с цял народ, на който прегори съвеста? И как знем дали и на колко от народа съвеста е прегоряла?
Съдейки по коментарите след материала за нациста Ариберт Хайм, от 129те коментара (до момента на писането на този блог), само няколко са тези, от които лъха здравомислие.
И ако има повече нормални хора, ДОКОГА ще са твърде заети да не изпълнят своят дълг и да дадат поне най-малкото, своят ГЛАС в защита на праведноста и човеколюбието. Докога добрите хора в България ще са плахи, тихи и без глас? Не ги ли прави това само наполвина добри?
Христос не поучаваше "да не правим на ближният си това, което не искаме те на нас да правят"(пасивност), а "да правим на другите това, което искаме те да правят за нас..." (проактивност). (Мат. 7:12)
Антисемити ли са българите? Разбира се, че не всички са. Но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме. Расисти ли са българите? Не всички, но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме. Ксенофоби ли са българите? Не всички, но сигурно са много повече отколкото можем да предполагаме.
Време е да осъзнаем, че моралноста на народа не е способна по никакъв начин да се мери със стандарта на морал, който Христос постановява в неговото учение. Тази моралност може да я даде само Той и тя може да дойде само чрез вяра от сърце в него, а не чрез сляпо следване на религиозен ритуалзъм, било то от един или друг вид.
