четвъртък, 30 септември 2010 г.

Задължителното вероучение - един съвременен кръстоносен поход

от Даниела Трифонова, преподавател

Въпросът относно религиозното обучение в страната ни напоследък отново излезе на дневен ред, след предложението от страна на Светия синод за задължително изучаване на обсъждания предмет в училищата, с явен акцент „Православие”. Доколко това е приложимо на практика и какви биха били последствията? Като основен мотив за отправеното предложение защитниците на задължителното религиозно обучение сочат тежката духовна криза, в която е изпаднала страната ни и семействата в частност.

Възможно ли е обаче тези иначе мотивирани искания да се окажат един съвременен кръстоносен поход срещу изконните права на родителите ЕДИНСТВЕНО ТЕ да определят дали детето им да получава религиозно образование или не, право, формулирано в Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, приета на Общото събрание на ООН (25.11.1981г.). Къстоносен поход и срещу свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободния избор на религиозни или атеистични възгледи (които според Конституцията ни са „ненакърними”).

Държавата би трябвало да съдейства за установяването на атмосфера на търпимост между отделните религии. Следвайки подобна логика е повече от необходимо да си дадем сметка за основателните (в този случай) искания, които биха последвали от страна на други вероизповедания и тяхната религия да се изучава като задължителен предмет, което ще ескалира конфликти на верска основа, поради промотирането на едно вероизповедание и дискриминирането на друго .

Преформулирането на първоначалното предложение на Светия синод или с други думи обсъжданата напоследък възможност за хибридно изучаване на Православие, Ислям, Будизъм, Морал и Етика или пък категоризирането им в три модула: Православие, Ислям и Етика би създало предпоставка за злоупотреби, свързани с принудително и поголовно ислямизиране (процеси, които са доказан факт в момента в Родопските райони) . Би трябвало да си дадем сметка и за липсващите на този етап подготвени за тази цел преподаватели и подходящи учебници. Вероятно липсата на преподаватели мотивира предложения вече вариант педагози хуманитаристи – историци, учители по БЕЛ, философи - да преподават религия. В такъв случай няма ли да бъде по-разумно да последваме съвременната европейска практика (след като така или иначе търсим адаптиране към евростандартите), в държави като Швейцария библейските текстове се разглеждат и анализират в няколко от вече съществуващите предмети. При нас това би могло да бъде литература, (където в учебното съдържание за 9. клас вече е застъпено изучаване на Библията), заедно с история и философия.

Но тези и други въпроси могат да бъдат решени, ако бъде проведена открита дискусия с широк обществен достъп, отворена за родители, учители, експерти, където да се стигне до качествено решение, съобразено с волята на родителите. В противен случай, ако бъде въведен този предмет насилствено (като задължителен), рискуваме вместо едно „ново възраждане на ценностите у младите хора” (според изказване от Светия синод), да се получи обратният ефект, за който сигнализират учени от Градския университет в Ню Йорк. При проучване сред младежите те откриват, че тинейджърки, завъшили религиозно училище, по-често правят аборти, отколкото връстничките им в държавните училища (по в. „Бургас днес и утре”), което аргументира и думите на Цвета Брестничка (Асоциация „Родители”), че децата се възпитават в морал всеки ден, а не веднъж седмично в специален час. Най-подходящата атмосфера за това е семейството.

Вместо да прехвърляме отговорностите относно израстването и възпитанието на децата отново на училището, което като с вълшебна пръчка би трябвало да успее да формира правилната ценностна система у тях, е крайно необходимо всеки: родителите, училището, църквата, да приеме и извърши своята част, за да видим действително излизане от ценностния кризис, който наистина съществува.


----------------------
През последните 20 години само в незаконните мюсюлмански училища са получили диплома за завършено образование около 3000 младежи, предимно (и не случайно) от семейства на българомохамедани. По изявените от тях по правило продължават обучението си в турски вузове, в Саудитска Арабия, Йордания и дори в най-големия ислямски университет "Ал аз Хар" в Кайро.
У нас бяха създадени десетки тайни мюсюлмански училища - например в Сърница, Доспат, Устиново, Билка, Люляково, Ножарево, Чепинци, Делчево. В община Руен всяко второ село има незаконно религиозно училище.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

"9-ти септември" или Голямата лъжа спрямо българския народ

от Калоян Курдоманов

"Една лъжа, повторена сто пъти, става истина." Йозеф Гьобелс

“Пропагандата ни помогна да дойдем на власт... Пропагандата ще ни помогне да удържим властта... Пропагандата ще ни помогне да завоюваме целия свят.” Йозеф Гьобелс

"Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но не цялата истина." Йозеф Гьобелс


Мисля, че ако днес някой ме попита как бих коментирал датата 9-ти септември 1944 г. и последвалите я събития, оставили трайно негативен отпечатък върху психиката, икономиката и политиката на страната ни, спокойно мога да цитирам Гьобелс. В продължение на 45 години БКП работи неуморно да изгради една мощна пропаганда, с която да убеди един изстрадал народ в една очевидна, но чудовищна, лъжа.

За съжаление, тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на мнозина, че ще мине още дълго време, преди повечето хора да започнат да си задават въпроса дали всичко това, което знаят, е наистина истината. 

До 1971 г. в учебниците по история ни учат, че случилото се на тази дата е народно въстание. След това, по желание на другаря Т. Живков, се възприема терминологията "социалистическа революция". Истината, за съжаление, е доста по-цинична и жестока.

В действителност, на 9-ти септември 1944 г. се случва военен преврат, а някои историци – като проф. Пламен Цветков – твърдят, че дори е повече от преврат. Според него става въпрос за военна окупация от страна на Червената армия, която сваля правителството на Константин Муравиев и на негово място поставя просъветския Кимон Георгиев. 

Ето и малко фактология в тази посока.

На 26-ти август 1944 г., под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, българското правителство започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2-ри септември 1944 г. е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5-ти септември 1944 г. обявява война на България.



През нощта на 8-ми срещу 9-ти септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

 На 9-ти септември съветските войски настъпват в Североизточна България. На 10-ти септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. Това е, съвсем накратко, описание на главните събития от този злощастен период за нас като нация.



Какво обаче прави случилото се толкова мрачно за нашата история?

 Това е лъжата и пропагандата на комунистическия режим през всичките 45 години, че това събитие е "победа на социализма над фашизма и империализма". 



Скъпи приятели, в България фашизъм не е имало. Това може и да ви шокира, но е факт. Дори историци, свързани с БСП – като Искра Баева например – твърдят че това е така. България не е била окупирана от Германия. България е имала правителство и закони през цялото време на войната. Имала е опозиция, която е разполагала със своя опозиционна преса и т.н.

За каква антифашистка борба се говори и срещу кого, така и не е ясно!



Странен е и фактът, че след като България обявява неутралитет във войната, за да избегне поражението и започва преговори с Англия и САЩ (припомням, че те са съюзници заедно със СССР срещу Германия) за настаняване на англиийски и американски войски в България, Сталин въпреки това обявява война. Защо е необходимо това? Така или иначе България не е вече във войната, а на всичкото отгоре води преговри със съюзниците на СССР.

Всичко, за съжаление, е много по-просто. Сталин не иска да изпусне България като сфера на влияние за бъдещите си цели в региона. Това, за съжаление, съвпада с отдавнашните руски, а сега вече и съветски интереси. България е трябвало да бъде окупирана като бъдеща сфера на влияние в този регион. За съжаление този ход се оказва фатален за бъдещето ни, още повече след конференцията в Ялта, на която се поделя Европа на сфери на влияние. Ние попадаме в сферата на влияние на СССР.



Интересен е и друг факт - т. нар. партизани "воювали героично" в борбата срещу фашизма. Оказва се, че те не са били повече от 1500 човека, а членската маса на БРП (БКП) е била малко под 10 000 човека през 1944 г. Къде в това има всенародно въстание? Но пък за разлика от тази малка цифра - 1500 човека - през 1990 г. има близо 200 000 активни борци против фашизма, които са се ползвали с какви ли не привилегии.

Интересно как тези 1500 партизани са станали 200 000 за 45 години? 

След като е окупирана България и на власт идва ОФ, настъпва пълно беззаконие. Избити са хиляди интелектуалци, генерали и офицери, духовници, пастори и т.н. Започва всеобща национализация и индоктринация на населението. България влиза в поредния си мрачен период, който, въпреки че трае 45 години, по деструктивност и трайно увреждане на нацията ни се равнява на 482 г. турско робство. Може и да ви звучи пресилено, но за мен е така.



Днес ние все още не сме отрекли този варварски режим, въпреки че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейският парламент решиха, че комунизмът трябва да се изучава като престъпен режим. Днес хората, които взеха дипломите си по история в онзи режим и които писаха учебниците по история с желание да угодят единствено и само на СССР, все още дърпат конците на образователната ни система. Все още 9-ти септември се празнува от БСП, което е гавра с хилядите загинали без съд и присъда. Все още има паметници на съветкия ботуш в най-големите ни градове, които като зловещи призраци ни напомнят, че Русия няма лесно да се откаже от желанието си да окупира трайно тези райони. Само че този път не чрез оръжие, а чрез икономическа зависимост – средствата не са важни, важен е резултатът.



Скъпи приятели, 9-ти септември е една от най-срамните и мрачни дати в нашата история. Колкото 6-ти септември е велика дата поради Съединението, толкова 9-ти е срамна заради последиците от този преврат или по-скоро, окупация.



Нека отделим време да разкажем това на нашите деца. Те трябва да знаят истината, за да не допуснат това някога да се повтори.

Калоян Курдоманов

сряда, 1 септември 2010 г.

Наистина ли родителите ви подкрепят за предучилищната за 5 годишните, г-жо Банковска? Или ги оставяте без избор?


Днес слушах едно типично за ГЕРБ, популистко, искам да кажа, интервю, дадено от г-жа Галина Банковска пред радио Фокус.
В него тя заяви неколкократно, че нямат намерение да се оттеглят от идеята си за стартиране на предучилищна за 5 годишните деца.

Твърдеше много убедено (колкото папагал налапал нова фраза), че имат масова подкрепа за този проект от 83% от родителите.... е, оставали там някакви си 17%, но какво са няколко хиляди души, ще им намерят цаката и на тях.

Твърдеше също и че на инсценираната кръгла маса, на която е обсъждана идеята за тази предучилищна са били поканени ВСИЧКИ заинтересувани и ВСИЧКИ са дали своята безрезервна подкрепа. Но по-скоро поканени са били всички, които биха подкрепили идеята на управляващите.

Не е ли странно, след като масово в интернет , а и в медиите, се разпространяват подписки срещу тази идея, инициирани от родители, подкрепени от различни организации, изведнъж нито една от тези заинтересувани страни не са били поканени на въпросната кръгла маса?!

Но нека помислим за тези родители, които подкрепят идеята.
ЗАЩО подкрепят? Какви са интересите им?

Безспорно е, че родителите виждат възможност в този проект да спасят положението с нуждата от грижа за детето, докато са на работа, а и семейния бюджет, понеже тази грижа няма да им струва нищо, по-добре и от детска градина...

Естествено, има и други мотиви. Но те звучат повече като опит някой да убеди сам себе си, че постъпва правилно - така децата се били "социализирали", имали потенциал да научават много неща в по-ранна възраст...

Е, тези аргументи бързо биха отпаднали, ако някой се сети да хвърли поглед на резултатите, които държавата и държавното образование постигат в областта на социализирането и образоването при децата, например от институциите за деца, пошло наречени "домове".

Ако ви се струва пресилено и си кажете - "е, моето дете все пак ще се прибира вечерта в къщи, няма да е (съвсем) изоставено", добре, нека видим какво е успяла да постигне родната образователна система в стандартните държавни училища - влезте в един 6/7/8 или 11 клас и останете поне за два учебни часа. И наблюдавайте внимателно! Или - вижте средната успеваемост на българския ученик... факт е, че масово в 11 и 12 клас децата са неграмотни...


Все още ли смятате, че системата, която явно е в пълен колапс от години изведнъж ще се предложи нещо първокласно на 5 годишното ви дете? Хм.... Аз не съм толкова "голям" оптимист!

Но нека излезем от ограниченията на обстоятелствата и да видим как ще изглеждат нещата.

Представете си, че стандартът ви на живот ви позволява да дадете на детето си най-доброто образование.

Представете си, че пред вас не стои дилемата кой да гледа детето, докато работите по 12 часа, на две места и т.н.

Представете си, че можете спокойно да отделите колкото поискате време, за да бъдете до детето си в неговото порастване, всеки ден, давайки му увереността, че е ценно и обичано, че може да бъде успешно, помагайки му да открие себе си...

Представете си, че спокойно можете да планирате с какво да се занимава детето ви - познавайки неговите силни и слаби страни, знаейки мечтите му.

Представете си сега, че има и най-разнообразни възможности за образоване, не само "държавния стандарт" и че вие можете да решите кога, къде и какво да учи детето ви, да участвате в изготвянето на неговата индивидуална учебна програма.

И моля ви, за момент забравете мантрата за "ромското малцинство, дето не си праща децата на училище" - сега говорим за ВАШЕТО дете и какво е най-доброто, което бихте избрали за него, ако обстоятелствата бяха по-различни...

Тук можете да попълните кратка анкета по този въпрос.

Всъщност целта на анкетата е да докаже, че родителите не са абдикирали от своята отговорност и власт като родители, нито са безнадеждно глупави и не можещи да изберат най-доброто за децата си, както държавата се опитва да ни втълпи, а че ако има причини родителите да приемат да предоставят грижата за децата си на държавата, това до голяма степен е по икономически причини, поради безизходица, като компромис, а не - защото това е най-доброто за децата според родителите им.

И като заключение, бих попитала г-жа Банковска не им ли е малко неудобно да създават такова икономическо бедствие в България, че родителите да бъдат докарани до там, че да виждат "спасение" в един компромис, който не биха направили при други обстоятелства, а в същото време захаросано да обясняват как самите родители са тооооолкова въодушевени от това държавата да се "грижи" за децата им вместо тях, уж помагайки им, но всъщност класирайки ги като негодни и неспособни да вземат решения за собствените си деца?

До сега българската история познава злоупотребите с одържавяването (или - експроприацията) на различни видове материални притежания на хората, но "одържавяването" на деца, което сега ГЕРБ се опитва да направи, може да има паралел само и единствено с еничарството, познато по времето на турско робство!

четвъртък, 26 август 2010 г.

Насилствено християнство

от Христо Кънев, баща

На последното заседание на Светия Синод на Българската православна църква е взето решение за провеждане на национално литийно шествие, което да подкрепи задължително обучение по религия-православие в българското училище.

Случая не е прецедент. Историята на земите ни е пълна с "християнизиране" чрез насилие. Мнозина властимащи бъркат ролята, в която са поставени и започват да се вживяват в спасители на всичко живо, но - според своите виждания!

Основата на демокрацията е правото на избор. В медицина, религия, обучение, отделната личност може да избере. Правото на избор или свободната воля е едно от нещата, върху които дори и Господ не посяга. Той каза на човека да избере, а след това да носи последствия от своя избор.

БПЦ обаче подскочи по-високо и от Господ. Напълно противоположно на всички образци на демокрацията, на справедливото общество, на правото на личността да избира, да носи отговорност за избора си, БПЦ реши, че нашите деца ще учат задължително религия - православие.

Аз съм християнин, според религиозните си убеждения. Искам децата ми да знаят и да се придържат към християнските библейски ценности, да знаят за Бога. Но задължителната религия-православие ми прилича на задължително здравеопазване от вида - този е твоят лекар и това е - няма друг!

Днес ли нашата БПЦ започна да развива тези насилствени идеи или отдавна са чакали удобен момент за религиозно насилие над съгражданите си над народа?

Възмутен съм от проявената склонност към диктатура и опит за поредния кръстоносен поход. Доброто не се постига чрез насилие, а чрез любов!

сряда, 18 август 2010 г.

Палячовщина по герберски, или: простотията на един министър


ГЕРБ осигуриха зрелищата...

Остава да видим докъде ще стигне хляба...


Започва да става ясна ролята на министъра без портфейл (и не само без портфейл, и други неща очевадно му липсват). И тя е - шутът на едно неможещо правителство. Правителство, което явно също смята своя работодател - българския народ, за "шибан".


За сравнение:

За шега, написана във ФБ по адрес на политически опонент, конгресмен незабавно подава оставка.


Виждате ли разликата?


Е, днес БоДи не пропусна да пусне нов "бисер", наричайки лидера на СДС "политически лилипут", понеже е поискал оставката му...


Какво ще е утре?


Наистина, може ли това да си го позволи един министър? Министър на българите в чужбина? Същите българи, които нарича "шибани"?


Всъщност НИЕ, българският народ, ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ ТАКОВА ОТНОШЕНИЕ и ПОВЕДЕНИЕ от страна на един министър?


И може ли това да е народ - дето търпи министър, на когото плаща заплата, и който го нарича в прав текст "шибан", който дори не прави опит за извинение, а напротив - шикалкави и продължава да демонстрира своята неприязън и презрение към същия този народ?


Не е ясно защо ГЕРБ търпи безропотно лиготиите и простотиите на този палячо, вместо да му поискат оставката. Но е ясно, чебългарският народ трябва да покаже, че има достойнство и ДА ПОИСКА ОСТАВКАТА на този свой служител!


А ако ГЕРБ си го харесват толкова - да си ходят заедно с него!

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Къде е границата между демократичната толерантност и здравия разум?


Днес който се е разходил в Софийският център - от Президентството до НС, неминуемо се е усещал по-скоро в Турция, отколкото в България.


Протестът на българските мюсюлмани срещу върнатия от Върховния съд начело на мюсюлманското вероизповедание у нас Недим Генджев събра над 3 000 мюсюлмани, които като един скандираха - малко на Български, повече на турски.


Центърът на Българската столица беше огласен от религиозни песни във възхвала на Аллах. Докато множеството се придвижваше от Президентството към Народното събрание, скандиранията бяха заменяни единствено с религиозни фрази и песни, разбира се - на турски.


Впечатляваща беше организацията и дисциплинираността, която показа тълпата. Присъстващите бяха от деца до старци, но всички като малка армия, скандираха в един глас и вървяха заедно. На казаното от техния предводител - Мустафа Хаджи, реагираха задружно, потвърждавайки думите му с викове "Винаги" или "Никога" (поне това разбрах, понеже беше на български)


Мустафа Хаджи се обяви срещу „хората, които не са мюсюлмани, а се опитват да учат на ислям и определят колко силно се чуват минаретата". Той поиска да бъде възобновен строежът на джамията в Бургас, а също и да бъде построена втора джамия в София, както и да бъдат отворени отново молитвените храмове в Стара Загора и Кюстендил. Не пропусна да засегне и темата със забрадките на "техните жени", дебело подчертавайки, че никой няма да им казва да ги махат, понеже "не са ли те част от техните религиозни традиции и вяра"...


Накрая фокусът в изказването беше към това, че те имат задължение да запазят религията си такава, каквато техните предци са им я завещали и да я предадат на следващите поколения. Мустафа Хаджи нахъсваше хората, че сега като се приберат по домовете си, може да бъдат арестувани, бити, изтезавани, но трябва да понесат достойно мъченията - като пророците от Корана...


Всъщност, цялата атмосфера там беше заредена с войнственост. Всички присъстващи - от голям до малък, показваха отношение на превъзходство и готовност да получат каквото искат на всяка цена. Имаше решителност и присъщата на завоевател устременост. Поне аз така го усетих. Личеше строгата йерархия и покорството на хората пред техните власти. Всъщност, беше много явно, че ако има власт, която тези хора признават, това изобщо не беше държавната такава - нито в лицето на полицията, нито в лицето на политиците, Президента и т.н. Те имат свой собствен свят, със свои правила, покоряват се на своите духовни лидери, които обаче далеч не считат, че да са духовни лидери значи да се ограничат с ...духовния аспект на религията си.


Напротив - техните лидери ясно заявяват своите претенции да владеят и управляват, не просто да не направят компромис със своите вярвания, но и да ги наложат и на другите, които не ги споделят.

От тази гледна точка смятам, че най-голямата опасност за заличаването на християнската идентичност в България (доколкото изобщо съществува), се крие именно в неопределеността и пасивността на т.нар. християни.


Докато християните считат, че "християнството" се отнася единствено до религиозните дейности, традиции, обреди и дори - личната ти вяра в Христос, а изключват сферите на "светска" власт, политиката, управлението изобщо, от картинката на своята вяра в Бог, те се обричат на съществуване с цел оцеляване, докато властта по-вероятно да е в ръцете на тези, които са предявили претенции да я притежават.



**********

И нека завърша с един реторичен въпрос към всички християни:

смятате ли, че съществува изобщо СВЕТСКА власт?

При условие, че Исус каза:

Мат. 28:18 - Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се ВСЯКА власт на небето и на земята.

Е, докога християните ще са хрисими овчици, кога ще позволят на Христос в тях да ПРИТЕЖАВА всяка власт - през тях?

Смятате ли, че Бог не желае да управлява градовете и нацията ни, или смятате, че не би знаел как?

Но за да направи това, Той има нужда от СВОИ хора, които да постави на тези позиции!

Ето викът на Бог днес:

Пс.94:16 Кой ще стане за мене против злодейците? Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?

ОТВОРЕНО ПИСМО до г-жа Цецка Цачева и г-н Бойко Борисов във връзка с промените в Закона за народната просвета


(публикувано тук с любезното съгласие на авторката г-жа Анелия Донева - http://cchery.blog.bg )


ОТВОРЕНО ПИСМО

до

г-н Бойко Борисов – министър-предстедател на РБ,

г-жа Цецка Цачева – председател на НС на РБ,

с копие до Министър Сегрей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката,

във връзка с одобрените от правителството промени в Закона за народната просвета и Проекто-закона за общественото образование


Уважаема г-жо Цачева,

Уважаеми г-н Борисов,

Това, заради което се обръщам към вас, не е молба за спонсорство, за искане на още пари, за помощ и т.н. Обръщам се към вас чисто и просто като майка. Затова и настоящето писмо няма да е сух текст – една майка винаги влага емоция, когато става въпрос за децата й. Правя го само и единствено от мое име, защото знам, че ако някога се наложи, ще застана зад всяка дума в това писмо без да ми се налага да се разочаровам от поредното мълчание на българите.

Пиша ви за нещо съвсем конкретно – няма нужда от общи думи, когато става въпрос за българските деца и тяхното образование. Вчера, г-н Борисов, на заседание на министерски съвет сте одобрили промени в Закона за народната просвета и наесен 5-годишните българчета ще трябва да влязат в нов етап от живота си – подготовката за училище. Г-н Борисов, г-жо Цачева, кога последно сте се грижили за дете на 5 годинки?!? Кога за последно сте общували с такава „аудитория”?!? Кога за последно сте наблюдавали 5-годишни деца, които искат неистово да играят, не да клюмат глави на чинове?!?!

Ще кажете сега, ама те няма да са на чинове, няма да е като училище, ще е същото като в детска градина. Добре! Защо тогава като ще е същото, ще се променя нещо?!? Промените не са ли плод на желанието нещо да се измени и подобри?!?!

Мисля, г-н Борисов и г-жо Цачева, че вие се опитвате да решите проблема с липсата на места в детските градини в големите градове на страната. И да ви питам – само големите градове на България ли са важни?!?! Само те ли са България?!? И кое е по-важно – да има места за децата в градините или да има качество и резон в образованието?!?! И след като децата ни бъдат така добре подготвени 2 години в предучилищни групи, какво ще правят в първи клас?!? Ще пишат есета, разкази с елементи на разсъждение и ще решават задачи с дискриминанти. Дали не се предвижда по този начин до 4-ти клас те вече да са добили задоволително ниво на знанията си и спокойно да получат дипломи за средно образование! А после да си търсят работа, за да плащат осигуровки и да попълват липсите в държавния бюджет......

Уважаема г-жо Цачева, уважаеми г-н Борисов, как ще ме убедите, че с промените в Закона за народната просвета ще решите примерно следните проблеми:

1.Повишаване качеството на образованието.

2.Повишаване на процента на получилите средно специално образование.

3.Осигуряване на сигурност в училищата.

4.Осигуряване на едно добро съотношение на часовете, през които децата учат и са седнали по чиновете с часовете за спорт.

И то с мотиви като:

·"Родителите отдавна желаят да има целодневно обучение, защото това е едно облекчение за работещите семейства" - Йорданка Фандъкова

·"Целодневната организация на учебния процес е много важна, защото при нея се съчетава обучението, самоподготовката, играта, за да има едно по-пълноценно развитие на децата". Това звучи прекалено добре за да е истина... и ето доказателство за това: "Надявам се да има и повече условия за спорт в училище", посочи Фандъкова.

·"Една от причините за премахването на двете смени е евродиректива за хигиената в училищата и здравословната учебна среда. Съгласно нея в сгради, строени за 400-500 деца, не могат да бъдат с двойно по-голямо количество ученици"

За какво качество на образованието ще говорим, когато няма условия въобще за образование, да не говорим за повишаване на качеството му. За каква хигиена ще говорим, когато няма пари да се ремонтират тоалетните по училищата, когато чиновете, които се използват в момента в класните стаи бяха стари още когато аз бях в първи клас? За каква хигиена ще говорим, когато дворовете на училищата ни са място за пушене на учениците от по-големите класове и няма сила да промени тази ситуация, а ние се радваме, че намираме само фасове, а не спринцовки от наркотици? Сега като задължите децата да седят по цял ден в училище до 7-ми клас, те ще зариват с фасове и плюнки училищния двор още повече време.....За каква сигурност ще говорим, когато деца от 1 до 12 клас ще са по цял ден заедно?!?! Малки и големи...... в добро и май повече в зло?!?

Уважема г-жо Цачева, уважаеми г-н Борисов, знаете ли..... аз гласувах за вашата партия на изборите. И ви се доверих.... и сега ви имам доверие. Вие на мен имате ли доверие?!?! Като българка, като гражданка на тази държава, като майка?!? Ще ми се доверите ли ако ви кажа, че губите с подобни инициативи? Ще ми повярвате ли, че добронамерено критикувам и заставам срещу мотивите на министъра на образованието, с които той е внесъл Закона за общественото образование в министерски съвет. Ще ми повярвате ли като ви кажа, че тези мотиви издишат и се излагате ако ги зачетете за аргументи? Вие вярвате ли че закона, който гласите ще доведе до:

1.Инвестиции в образованието още в най-ранна възраст.

2.Най-висока възвръщаемост на предучилищото образование по отношение на постиженията на индивида през целия му период на обучение.

3.Засиленото предучилищно образование като ефективна мярка срещу по-нататъшното отпадане на ученици от училище.

4.Формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене благодарение на задължителната предучилищна подготовка.

5.Повишаване на обхвата на децата в системата на образованието.

Това са мотивите на министър Игнатов при внасяне на Закона за общественото образование. А всъщност по-напред да ви питам чели ли сте тези мотиви?

Знаете ли, АЗ НЕ ВЯРВАМ! Вие сигурно гледате на образованието като инвестиция. Нормално. Аз пък гледам на децата си като майка. Вярвам, ще се съгласите, че също е нормално. И затова за мен е важно те да имат спокойно, ненатоварено и нестресирано детство, което трябва да продължи възможно най-дълго като преходът между двете - детство и училище не може да стане с вълшебна пръчица след поредния РД!

Знаете ли, формирането на отрицателно отношение към училището става тогава, когато ти всъщност ходиш на училище. И колкото по-рано стане това и колкото по-задължително стане, то толкова по-голяма е вероятността да намразиш училище. Аз не искам това за моите деца. А вие желаете ли го за децата на България?!?!

Знаете ли, ако наистина засиленото предучилищно образование дава най-голяма възвръщаемост на индивида по отношение на неговите постижения през целия му живот, как тогава ще предотвратите отпадането на ученищи от системата на образование, ако те или техните родители счетат, че с две години предучилищна подготовка са инвестирали достатъчно в детето си и то е готово за постижения на попрището на живота?!?!? И ако е така, че благодарение на предучилищната си подготовка, ние се реализираме най-добре в живота, защо тогава да не отпадне висшето образование и да се въведе 5-годишно предучилищно такова?!?!?

Министър Игнатов, помните ли, че обявихте широка обществена дискусия по темата, която повдигам с това открито писмо. Знаете ли, нито я чух, нито я видях тази дискусия, а още по-малко участвах в нея. Аз част от българското общество ли съм?!? И ако – да, защо не участвах в тази дискусия?

Министър Игнатов, помните ли, че обявихте мейл на министерството, на който всеки желаещ трябваше да си изкаже мнението по темата, която повдигам в това писмо.

Министър Игнатов, а помните ли, когато аз Ви писах на този мейл и функцията за автоматичният отговор на електронната Ви пощенска кутия ми върна в отговор:

To: Anelia Doneva

Благодарим Ви за изпратения имейл!

Всички предложения, мнения и коментари ще бъдат разгледани от нашите експерти.

Пишете ни отново,

Екипът на МОМН

Не вярвам да помните. Всъщност съм сигурна, че Вие не знаете нито за мен, нито за моя мейл, нито за моето мнение. Нито за мнението на много други родители като мен. Защо тогава обявихте този мейл?!? Според мен, за да внушавате на всички ни, че нещо зависи от нас...

Уважаема г-жо Цачева, уважаеми г-н Борисов, уважаеми министър Игнатов, като за последно от това писмо ще ви питам как бихте възразили на следното нещо:

„Много деца имат извънучилищни ангажименти свързани със спорт и други специализирани занимания. Ако влезне в този вид закона, това ще е удар за спортните, приложните, музикални и др. школи в България.”

Защо трябва да развалите нещо, за да създадете друго?!? Не може ли просто да развиете едното и да подпомогнете другото?!?!

Уважаема г-жо Цачева, във Вас ми е надеждата. Знаете ли, не успях да Ви видя на протестите срещу ГМО. Сега трябва ли да организираме протести срещу подобна форма на насилствено налагане на норми и правила за учене, за да се видим с Вас. Аз всъщност не държа да се виждаме. И ако парламентът, който председателствате не одобри готвените промени и новия закон, мисля няма да си губим взаимно времето в такива срещи!!! Иначе може би има смисъл да видя човека, за който гласувах и който трябва да ме представлява във властта!


С Уважение,

Анелия Донева


*За повече по темата, виж сайта на АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ, която в момента е главният организатор на гражданските действия срещу закона за задължителното образование на петгодишните деца: www.sva.bg