събота, 31 октомври 2009 г.
Позиция на "Справедливост" за стоте дни управление на кабинета Борисов
петък, 30 октомври 2009 г.
Да срещнеш живота
Ден след ден коренът на любовта изсъхва в нас.Младостта губи искрата си за живот, замъждява фитилът на радостта.
Гримираме се в лъжи и маскираме лицата си, прикривайки болката. Обличаме дрехите на "свободата", но с оковани глезени.
Навеждаме глава и си мислим за пропуснатото, за неизползвания миг и шанс да дадем сърцето и емоциите си на тези, които го заслужават.
Гледаме назад и душата ни се застудява от страховете, които са пленили нашите мечти. Питаме се, дали сме загубили себе си, отхвърляйки най-скъпото от нас, наречено Живот. Обкръжени сме от приятели и близки, говорим за миналото, но ни е страх да говорим за бъдещето.
Чакаме някой да ни подаде ръка, да ни се усмихне и да ни прегърне. Чувстваме се самотни.
Как ли оценяват другите нашето отношение към самите нас? Дали изглеждаме силни в техните очи или слаби?
Гледаме през прозореца на нашата душа какво сме постигнали и какво сме дали на другите.
Търсим спомените на живота, но достига ни часа на истината.
И в часът на истината разбрахме, че сме били научени да убиваме нежеланото, да се удоволстваме на сладостта, да мразим различните, да презираме слабите, да вземаме вместо да даваме и да мразим вместо да прощаваме.
На това са ни научили нашите слепи " учители"...... да бъдем роби на нашето “Аз”.
И така както спомените се превръщат в сенки,
така и ние - отразено в бягството на нашата душа.
Защо искаме да стоим в мрачните сенки на безнадежността, вместо да посрещнем лъчите на Надеждата?
Защо искаме да говорим за всичко друго, но не и за Живота?
Защо се крием от истината?
Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, гласът на истината ни шепти за Живота, опитвайки се да ни събуди от нашите кошмари.
Този глас казва: Има Един, Чийто думи утешават, изцеляват и превързват раните на сърцето.
Има Един, Чиято Любов поглъща болката и възстановява разрушеното.
Има Един, Чието сърце ни призовава по име и ни нарича прекрасни.
Да... Той е Най-добрият Учител на живота, защото Той е ЖИВОТЪТ.
Наричат го Пазителят на истината и мъдростта.
Той е отговорът на това, което търсим.
Вратите на надеждата се отварят пред нас и димната завеса, която ни е заслепявала се оттегля.
Мечтите се освобождават от пленничеството на страха.
Посрещаме полъха на Вярата.
Това е нов път, по който не сме вървели.
Изгубени бяхме, но сега сме намерени, бяхме слепи, но сега виждаме.
Когато ЖИВОТЪТ те срещне, не бягай поради “слепотата” на света, защото това не е оправдание да не си Божие дете...!
Животът е дар, не пропускай този шанс!
от Стефан Ивов
източник: http://romadestiny.org
Стефан Ивов е роден и израснал в протестантско семейство на посветени служители на евангелието. Неговата етническа принадлежност е ромска. Той е възпитаник на протестантската общност, която вярва, че благословението на един народ зависи от практичното приложение на християнската вяра. По настоящем Стефан е студент по Право. Той е част от екипа на своите родители, които активно работят за интеграцията на ромското население в България. Мечтата му е да помогне на своите сънародници да бъдат издигнати на образователно, икономическо, социално и управленско ниво, както в нацията ни така и в Европа.
сряда, 14 октомври 2009 г.
Толерантността ни не е свобода - за сектите, ДПС-тата и подмяната на идентичност
в. Седем | Галина МОМЧЕВА | 2009-10-14 | 04:06:25
Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.
Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.
Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.
Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.
Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.
Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.
И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...
Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...
Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.
И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.
Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.
Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!
Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.
Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.
Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.
Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.
Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".
Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.
Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.
Галина Момчева е журналист с предпочитания в областта на културата и обществото. Започва във в. "Стандарт", работи 5 години като шеф на културен отдел в "Демокрация", в момента е драматург на Музикалния театър и журналист на свободна практика.
Българският народ е толерантен народ! Силно любопитство изпитвам към факта кога и как се е зародило това определение.
Дали корените му не са в турското робство, когато този народ е трябвало да съхрани достойнството си, че е под чехъл и ятаган, и "толерантно" да понася една всъщност робска реалност. Дали не са в двувековния византийски гнет по-рано, когато Аспарухо-вите наследници "толерантно" са скърцали със зъби, опазвайки спомена за завоевания, установяване и разширяване на граници с меч и дипломация.
Дали пък не сме се самоопределили като толерантни под ботуша на братушката освободител, начесал имперската си страст на гърба на един преломен, премоделиран от робство народ. А какво бихте казали, ако сме придобили толерантност от тоталитарния комунистически оглавник, сгрухани под камшика на идеология, по своята манипулативност и жестокост достойна само за определения като феодален деспотизъм и подобни.
Любопитна съм дали сами не сме си накичили етикета "толерантни", както и другите: " гостолюбиви", " трудолюбиви ", " свръхинтелигентни" и т.н., и т. н., именно поради все по-оредяващите им проявления. Та сами да си повярваме. И тъй да се опитаме да ги опазим.
Най-важният аргумент (всъщност май почти единственият) на застъпниците на идеята за нашенската толерантност доскоро бе т.нар. български етнически модел.
Докога хитроумната, сръчна мимикрия, редувана с политическа, религиозна и бизнес арогантност на Сокола, ще продължава да се характеризира като етнически модел... Гражданинът Сокол вместо мокри сънища сигурно нощем вижда как "барутният погреб" му се кланя, че 20 години е опазвал балканския мир, а Европа слага в нозете му цветя и рози наред с обръчи от фирми, докато мощни парични потоци ги мият на Босфора. Пардон! Това не бе български етнически модел, а упражняването на власт върху нас от по-силните нации и, разбира се, метастаза на политическото ни безплодие и немукаетлък от 89-а до последните парламентарни избори.
Казано повторно: т.нар. етнически модел на Сокола не бе израз на българската толерантност, а на ялово управление. Точка.
И не форумният вой в ин-тернет тези дни по повод но-вопръкналото се ДПС разклонение ще определи нивото ни на политическа толерантност с последна дата, а управленската пластичност на управляващите. То ще си покаже, викаше баба ми от Кестрич. Ама едва ли вчерашната трънка утре ще роди глогинка... Но нейсе. За да придобием обаче същинска представа за българската толерантност, е достатъчно да прегледаме отношението си към циганите например...
Да преброим не фондациите, европрограмите и сумите по тях, лакомо и алабалистично усвоени за циганското благо от местни мушмороци. А същинския хал на тези хора да видим. И какво говорят и мислят българите за циганите, да чуем как ги "интегрират" с глад и бой. И много, много презрение...
Ако ли пък не циганският въпрос е лакмус за нашата толерантност, то нека се заслушаме в гласа на българския национализъм. Ако щете - този на Сидеров и Стоянов, ако щете - на Павел Чернев. Aко не ви стига - чуйте Расате. Такава толерантност кипи там, че е малко да се удавиш в нея, ако нямаш пояс и самообладание.
И ако всичко дотук не е достатъчно да обрисува живия контур на родната толерантност, то нека хвърлим око на верския й профил. Секти, секти, секти - каква сладостна, упойна панаирджийска латерна, бременна с интрига, мистериозност и скандал. Въобще какъв топъл хляб за пресата... и за махленските клюкарки.
Мине не мине време и понеже не ни стигат "баналните" теми за измиращите от глад старци на България, за демографския срив и самоубийствата, за пандемичната наркомания и алкохолизъм при юношите, то нека да се подсолим с темата за сектите.
Понеже е толкова отегчително да бистрим хроничния провал на политическата класа, запрените еврофондове, мишкуванията на престъпници с бели якички, глобалната криза... то я да вземем да подсолим казана с манджата на мижавата ни действителност с една наистина сочна тема - тази за сектите!
Обществото се самозарежда както с пари и идеология, така и със субкултура. Така се роди темата за сектите. Не знам колко наистина секти има в България, но знам, че има такава тема. Тя си се инжектира периодично по горните причини. Аз обаче досега не съм чула в общественото пространство определение на тази дума. Нито в понятиен, още по-малко в юридически смисъл. Внушението, което е стигнало до мен, убедена съм - до всеки българин, е, че всичко, що не е православие, е сектантство.
Ако някой си направи труда да анкетира граждани, най-многото, което ще чуе, е, че католиците не са сектанти, защото в България е идвал папата. Ако попита за протестантството - ще види почуда в очите на хората и ако не отминат веднага, то непременно ще заклеймят сектите.
Когато започнах да изучавам Библията, едно от първите неща, които ми се сториха важни - какво е сектантство, как хора, които като мен дотогава са заспивали на втора страница, обявяват всички, които не палят свещи, не се кланят на икони, а вярват в Исус - за сектанти.
Ако не познаваш самия Исус и учението Му, как разпознаваш отклоненията от Него и учението Му? Днес за себе си, за дъщеря си и за всеки, който ме попита - имам своя отговор. Но и един апел. Към гражданското общество. Към теолозите. Към вярващите в Исус. Към валидната система за информация - медиите.
Нека най-сетне открито се заговори за християнството. Нека не почитаме Бога, в Когото вярваме, само по празници и да замръзват усмивките ни в другите дни от годината, когато чуем Неговото име. Името на Исус не е мръсна дума, то промени летоброенето. Тези, които вярват в Него, изучават словото Му и се учат от Него, не са непременно сектанти. Хората погиват от невежество, друг превод - от незнание, казва същото това Слово. Дошло е време за просвета. Преди да се гмурнем в дебрите на бахайската вяра примерно, дайте да опознаем, да преосмислим адекватно християнската си принадлежност, вместо да я веем пред света само по "специални" поводи като мухлясало знаме, поизтупано за случая, набързо измъкнато от депото на провинциален музей.
Едва когато сме просветени и наясно със собствената си идентичност, бихме могли с право да предефинираме и понятието толерантност. А не като сритали животни да обявяваме всеки различен за "враг с партиен билет".
Толерантен ли е наистина българският народ, който търпи нездравословното си мизерно съществуване, затваря се в долапа на своето домашно несъгласие. Произвежда завист и презрение към всяка различност, докато се стреми да я усвои, и се бие само с ближния си.
Влезли сме в Европа, значи сме се интегрирали в света. Какви дисаги носим в този свят - навярно етикети, отдавна лишени от съдържание, смръщени чела, реакции от негативизъм пред всичко ново, измекярските комбинации на Андрешко или може би копнежът по нещо по-добро, пък дори неродено в домашни условия. Но валидно. Въпрос на копнеж.
понеделник, 5 октомври 2009 г.
ДОКОГА, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ?
Отворено писмо до управляващите и политическите партии по повод предстоящото внасяне в Народното събрание на законопроект за нов Закон за вероизповеданията
Защо ли не съм изненадана от факта, че ОТНОВО, за кой ли пореден път някой е решил да прави политически дивиденти за сметка на моята искрена вяра в Исус Христос. През последните дни партия Атака поде идеята за пререгистрация на вероизповеданията, подкрепена от министъра без портфейл и ресор на вероизповеданията към МС – Божидар Димитров. В предаването на Иван Бедров «Булевард България» в Re:tv на 29 септември т.г. г-жа Цвета Георгиева, народен представител от «Атака» анонсира намеренията си да внесе в Народното събрание законопроект за нов Закон за вероизповеданията, защото «регистрацията на вероизповедание у нас е най-лесното нещо – събират се двама човека, пишат устав и се регистрират».
В продължение вече на 20-ина години лично аз, а също и хората около мен, споделящи същите християнски убеждения на Евангелието сме свидетели как правителство след правителство експлоатира за наша сметка темата «секти»; как бяха създавани закони, държавни служби и как за десетки години служители от тези служби получаваха заплата поради това, че ние съществувахме като християни и като християнска общност. И днес разпознавам журналисти, които направиха престижна кариера, експлоатирайки темата «секти» и заклеймявайки ни като «опасни, извън закона, хора с промити мозъци» и т.н.
Какво очаквате, господа управляващи? Че с поредното натискане на бутона «анти-секти» в политически удобно и избрано от вас време моето сърце ще започне да примира от страх ли и аз ще се чувствам отхвърлена, защото отново моите съседи ще ме гледат подозрително и ще странят от мен, индоктринирани от системата, че живеят в кооперация със «сектант»? Че мои приятели ще бъдат уволнени от работа или третирани различно поради, това, че не изповядват православната вяра? Че с фалшиво прокурорско нареждане цивилни полицаи ще могат да извършат обиск в моя дом и да конфискуват закупени от мен и продаващи се официално в книжарница християнска литература както през 1995 г.?
НЕ, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ! Време е да си припомните, че след няколко месеца встъпваме във второто десетилетие на 21-ви век. Всичко споменато по-горе е сценарий от ранните 90-години, който вие старателно повтаряте и поддържате до днес. Вие дори не се и напрягате, за да измислите ново действие на продължаващата вече 20 години пиеса «анти-секти». Може би не си и помисляте, че в действителност вие и вашите симпатизанти би трябвало да бъдете на подсъдимата скамейка на невежеството, защото протестантството не е «секта», а заедно с католицизма и православието е едно от трите основни течения в християнството; че на територията на ЕС православието е официално вероизповедание само в три от 27-те държави-членки: Гърция, Румъния и България. Дори и не споменавам Америка, която е плод и резултата от разделянето на протестантството от католицизма. Не искам да пропусна да ви напомня за германския ганцлер Ангела Меркел, жена с протестантски убеждения и дъщеря на протестантски пастор, оглавила за четвърти път ежегодната ранглиста на списание «Форбс» на стоте най-влиятелни жени в света. Според вашата класификация тя също ли е «сектантка»?
Господа управляващи, Конституцията на държавата, в която аз живея казва, че съществуването на Закона за вероизповеданията е извън закона:
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, РЕЛИГИЯ, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Тогава защо за моята вяра в Исус Христос и Библията да ми е нужен Закон за вероизповеданията, а още повече и с «новите» предложения на партия Атака за ограничения в регистрацията? Нали ако аз извърша престъпление или с убежденията си «увредя психическото или физическо здраве» в каквото г-жа Цвета Георгиева обвинява сектите, тогава попадам под отговорност чрез наказателното правораздаване в РБългария? Това е логиката на правителствата на повечето държави по света, в които не съществува Закон за вероизповедания, както беше и ситуацията в България в началото на 90-те години. Или може би непреставащото насочване на общественото внимание към все нови и нови рестрикции в Закона за вероизповеданията е начин за издигане и утвърждаване «вездесъщието» и мощта на държавата: да контролира, следи, корегира и наказва «отклонилите се» от православната вяра; умело отработан сценарий да се отвлече вниманието на обикновените хора от наистина наболелите и крещящи за решаване икономически и социални проблеми.
Или защо не насочите вашето внимание, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ към законови мерки, ограничаващи влиянието на организации на радикалния ислям на територията на България? Какъв е вашия отговор към Али Юзеиров, председател на новосъздадената партия Мюсюлман-демократичен съюз с искане да се промени текста в Конституцията, че България е еднонационална държава и се въведе, че България е мултиетническо общество? Нормално явление ли е в България през последните 20 години да бъдат построени1560-те джамии, докато българските управляващи усърдно се занимават със «сектантите-евангелисти»?
Във в. Дневник от 26 септември т.г. четем, че г-н Божидар Димитров казва: „Бях поразен от закона - колко лесно може да се регистрира религиозна общност, по-лесно от политическа партия“ и уточнява, че в момента двама-трима души с добър адвокат, който да им подготви добър устав, могат да регистрират вероизповедание и така да се ползват от различни придобивки. Въпросът ми е за какви придобивки на евангелско-протестантските вярващи говорите, г-н Димитров?
- Придобивка ли е според вас изискването на някои проекти, финансирани от Оперативната програма «Човешки ресурси» чрез МТСП в социалната сфера бенефициентите да не са религиозни общности?
- За тези ли придобивки говорите, че в продължение на няколко години през 90-те като религиозна общност бяхме принудени да правим нашите събрания в гората, обявени официално от правителството като нелегитимни?
- Или че персонално бяхме преследвани и заплашвани, съдени, привиквани, публично охулвани без право на отговор в медиите, които публикуваха безнаказано обиди и уронващи гражданското ни достойнство пасквили и лъжи?
- Придобивка ли е това да искаш да направиш добро и да получиш отговор като например този от г-жа Соколова, директор на дома за деца, лишени от родителска грижа, кв.Драгалевци че «дарението от вас можем да приемем, но доброволци да ни помагат за децата – не»?
- Или като този на г-жа Минка Владимирова, директор на Дирекция «Социално подпомагане» към Столична община, че «вратите на социалните институции са затворени за вес, защото сте секта»?
Защо, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ не потърсите отговорност според закона за изказванията на тези държавни служители?
Защо нямате честността и доблестта ПУБЛИЧНО И ОТКРИТО ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ ЕВАНГЕЛСКО-ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ВЯРВАЩИ В БЪЛГАРИЯ НЕ СА СЕКТАНТИ и по този начин да внесете яснота и примирие в обществото ни?
Лично аз нямам нужда от вашето извинение, защото моята мотивация да върша добро и да съм от полза за моя град и моята нация не идва от правителството, а от Бог Всемогъщия. Насърчена съм, че много хора – българи и американски мисионери през ХIХ и ХХ век със същите като моите и на моите приятели убеждения и вяра в Библията са допринесли реално и изключително много за трайната промяна на българското общество* и техия принос ме вдъхновява.
Очаквам за вашия отговр!
Елена Дянкова
Приноса на американски мисионери-протестанти за България**:
* 1860 г. – Открито е Мъжкото училище в Пловдив от д-р Джеймс Кларк, което по-късно заедно с Девическото училище в Стара Загора прераства в Американския колеж в София
* 1863 г. - Открито е Девическото американско училище в Стара Загора
* 1863 г. - Открит Робърт колеж в Цариград на основата на първото на Балканския полуостров евангелско училище с пансион. Робърт колеж е неразривно свързан с българския народ и има големи заслуги в неговата история – за 108 години в Робърт колеж от 1971 постъпили българи 199 се дипломирали, от които 3 министър-председатели на България; министри, народни представители, висши чиновници, магистрати, общественици, кметове, дипломати, посланици.
* 1871 започва да функционира Американски колеж в Самоков до 1926 г.
* 1881 г – открит е Девически колеж в Ловеч
* 1903 г - открито е Земеделско-индустриалното училище в Солун
* 1929 г - Открито е Земеделското училище в Пордим – понастоящем Професионална гимназия по селско стопанство «Д-р Хаскел»
* 1898 г. Открита е Първата частна детска градина в Самоков от Елизабет Кларк, която заедно с Пенка Касабова има изключителна роля за изграждане на българското предучилищно възпитание и образование
* 1992 г. възобновена е дейността на Американския колеж в София
* 1991 в Благоевград отваря вратите си Американския университет в България с 16 факултета и 208 студенти
** «Заслугите на протестантите за българския народ», Автор: Христо Куличев, УИ «Св.Кирил и Методи», 2008 г.
Защо ли не съм изненадана от факта, че ОТНОВО, за кой ли пореден път някой е решил да прави политически дивиденти за сметка на моята искрена вяра в Исус Христос. През последните дни партия Атака поде идеята за пререгистрация на вероизповеданията, подкрепена от министъра без портфейл и ресор на вероизповеданията към МС – Божидар Димитров. В предаването на Иван Бедров «Булевард България» в Re:tv на 29 септември т.г. г-жа Цвета Георгиева, народен представител от «Атака» анонсира намеренията си да внесе в Народното събрание законопроект за нов Закон за вероизповеданията, защото «регистрацията на вероизповедание у нас е най-лесното нещо – събират се двама човека, пишат устав и се регистрират».
В продължение вече на 20-ина години лично аз, а също и хората около мен, споделящи същите християнски убеждения на Евангелието сме свидетели как правителство след правителство експлоатира за наша сметка темата «секти»; как бяха създавани закони, държавни служби и как за десетки години служители от тези служби получаваха заплата поради това, че ние съществувахме като християни и като християнска общност. И днес разпознавам журналисти, които направиха престижна кариера, експлоатирайки темата «секти» и заклеймявайки ни като «опасни, извън закона, хора с промити мозъци» и т.н.
Какво очаквате, господа управляващи? Че с поредното натискане на бутона «анти-секти» в политически удобно и избрано от вас време моето сърце ще започне да примира от страх ли и аз ще се чувствам отхвърлена, защото отново моите съседи ще ме гледат подозрително и ще странят от мен, индоктринирани от системата, че живеят в кооперация със «сектант»? Че мои приятели ще бъдат уволнени от работа или третирани различно поради, това, че не изповядват православната вяра? Че с фалшиво прокурорско нареждане цивилни полицаи ще могат да извършат обиск в моя дом и да конфискуват закупени от мен и продаващи се официално в книжарница християнска литература както през 1995 г.?
НЕ, ГОСПОДА ПОЛИТИЦИ! Време е да си припомните, че след няколко месеца встъпваме във второто десетилетие на 21-ви век. Всичко споменато по-горе е сценарий от ранните 90-години, който вие старателно повтаряте и поддържате до днес. Вие дори не се и напрягате, за да измислите ново действие на продължаващата вече 20 години пиеса «анти-секти». Може би не си и помисляте, че в действителност вие и вашите симпатизанти би трябвало да бъдете на подсъдимата скамейка на невежеството, защото протестантството не е «секта», а заедно с католицизма и православието е едно от трите основни течения в християнството; че на територията на ЕС православието е официално вероизповедание само в три от 27-те държави-членки: Гърция, Румъния и България. Дори и не споменавам Америка, която е плод и резултата от разделянето на протестантството от католицизма. Не искам да пропусна да ви напомня за германския ганцлер Ангела Меркел, жена с протестантски убеждения и дъщеря на протестантски пастор, оглавила за четвърти път ежегодната ранглиста на списание «Форбс» на стоте най-влиятелни жени в света. Според вашата класификация тя също ли е «сектантка»?
Господа управляващи, Конституцията на държавата, в която аз живея казва, че съществуването на Закона за вероизповеданията е извън закона:
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, РЕЛИГИЯ, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Тогава защо за моята вяра в Исус Христос и Библията да ми е нужен Закон за вероизповеданията, а още повече и с «новите» предложения на партия Атака за ограничения в регистрацията? Нали ако аз извърша престъпление или с убежденията си «увредя психическото или физическо здраве» в каквото г-жа Цвета Георгиева обвинява сектите, тогава попадам под отговорност чрез наказателното правораздаване в РБългария? Това е логиката на правителствата на повечето държави по света, в които не съществува Закон за вероизповедания, както беше и ситуацията в България в началото на 90-те години. Или може би непреставащото насочване на общественото внимание към все нови и нови рестрикции в Закона за вероизповеданията е начин за издигане и утвърждаване «вездесъщието» и мощта на държавата: да контролира, следи, корегира и наказва «отклонилите се» от православната вяра; умело отработан сценарий да се отвлече вниманието на обикновените хора от наистина наболелите и крещящи за решаване икономически и социални проблеми.
Или защо не насочите вашето внимание, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ към законови мерки, ограничаващи влиянието на организации на радикалния ислям на територията на България? Какъв е вашия отговор към Али Юзеиров, председател на новосъздадената партия Мюсюлман-демократичен съюз с искане да се промени текста в Конституцията, че България е еднонационална държава и се въведе, че България е мултиетническо общество? Нормално явление ли е в България през последните 20 години да бъдат построени1560-те джамии, докато българските управляващи усърдно се занимават със «сектантите-евангелисти»?
Във в. Дневник от 26 септември т.г. четем, че г-н Божидар Димитров казва: „Бях поразен от закона - колко лесно може да се регистрира религиозна общност, по-лесно от политическа партия“ и уточнява, че в момента двама-трима души с добър адвокат, който да им подготви добър устав, могат да регистрират вероизповедание и така да се ползват от различни придобивки. Въпросът ми е за какви придобивки на евангелско-протестантските вярващи говорите, г-н Димитров?
- Придобивка ли е според вас изискването на някои проекти, финансирани от Оперативната програма «Човешки ресурси» чрез МТСП в социалната сфера бенефициентите да не са религиозни общности?
- За тези ли придобивки говорите, че в продължение на няколко години през 90-те като религиозна общност бяхме принудени да правим нашите събрания в гората, обявени официално от правителството като нелегитимни?
- Или че персонално бяхме преследвани и заплашвани, съдени, привиквани, публично охулвани без право на отговор в медиите, които публикуваха безнаказано обиди и уронващи гражданското ни достойнство пасквили и лъжи?
- Придобивка ли е това да искаш да направиш добро и да получиш отговор като например този от г-жа Соколова, директор на дома за деца, лишени от родителска грижа, кв.Драгалевци че «дарението от вас можем да приемем, но доброволци да ни помагат за децата – не»?
- Или като този на г-жа Минка Владимирова, директор на Дирекция «Социално подпомагане» към Столична община, че «вратите на социалните институции са затворени за вес, защото сте секта»?
Защо, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ не потърсите отговорност според закона за изказванията на тези държавни служители?
Защо нямате честността и доблестта ПУБЛИЧНО И ОТКРИТО ДА ЗАЯВИТЕ, ЧЕ ЕВАНГЕЛСКО-ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ВЯРВАЩИ В БЪЛГАРИЯ НЕ СА СЕКТАНТИ и по този начин да внесете яснота и примирие в обществото ни?
Лично аз нямам нужда от вашето извинение, защото моята мотивация да върша добро и да съм от полза за моя град и моята нация не идва от правителството, а от Бог Всемогъщия. Насърчена съм, че много хора – българи и американски мисионери през ХIХ и ХХ век със същите като моите и на моите приятели убеждения и вяра в Библията са допринесли реално и изключително много за трайната промяна на българското общество* и техия принос ме вдъхновява.
Очаквам за вашия отговр!
Елена Дянкова
Приноса на американски мисионери-протестанти за България**:
* 1860 г. – Открито е Мъжкото училище в Пловдив от д-р Джеймс Кларк, което по-късно заедно с Девическото училище в Стара Загора прераства в Американския колеж в София
* 1863 г. - Открито е Девическото американско училище в Стара Загора
* 1863 г. - Открит Робърт колеж в Цариград на основата на първото на Балканския полуостров евангелско училище с пансион. Робърт колеж е неразривно свързан с българския народ и има големи заслуги в неговата история – за 108 години в Робърт колеж от 1971 постъпили българи 199 се дипломирали, от които 3 министър-председатели на България; министри, народни представители, висши чиновници, магистрати, общественици, кметове, дипломати, посланици.
* 1871 започва да функционира Американски колеж в Самоков до 1926 г.
* 1881 г – открит е Девически колеж в Ловеч
* 1903 г - открито е Земеделско-индустриалното училище в Солун
* 1929 г - Открито е Земеделското училище в Пордим – понастоящем Професионална гимназия по селско стопанство «Д-р Хаскел»
* 1898 г. Открита е Първата частна детска градина в Самоков от Елизабет Кларк, която заедно с Пенка Касабова има изключителна роля за изграждане на българското предучилищно възпитание и образование
* 1992 г. възобновена е дейността на Американския колеж в София
* 1991 в Благоевград отваря вратите си Американския университет в България с 16 факултета и 208 студенти
** «Заслугите на протестантите за българския народ», Автор: Христо Куличев, УИ «Св.Кирил и Методи», 2008 г.
четвъртък, 17 септември 2009 г.
"Попът дойде в нашата стая и започна да ни пръска с някакъв копър!"
Първият учебен ден за моето дете се оказа ужасяващ, а не мотивиращ.
В училище ОУ "Свети Княз Борис I" в гр. Бургас смела инициатива на православната църква, приличаща повече на православна хайка, сложи началото на учебната година.
"Дядо поп се разхожда с някакъв копър и ни пръска" коментараха деца от училището.
Всички чуха как поканеният православен служител се моли децата да останат в православната вяра.
Аз като родител задавам въпрос: Кой днес определя вярата на моето дете? Ако бяха извикали един ислямски имам щях ли да мълча?
Верският избор според Конституцията на България е суверен. Родителите са отговорни за верското убеждение на своите деца, докато детето стане пълнолетно.
Днес, в първия учебен ден православната църква, общинската администрация, училищната управа и ние - премълчаващите родители дадохме пример на децата си - научихме ги на насилие.
За да не бъда погледнат като закоравял атеист, ще кажа, че според мен вярата е определяща за живота на всеки. Но също вярвам, че е небожествена в нейната насилствена форма.
Нали вярата е въпрос на избор в България? Или не?
Нали Конституцията на РБ е онзи документ, който да спазват всички живущи и обитаващи територията на България? Временната админстративна власт днес или верското убеждение, било то и доминатно в България към момента, дават ли право закона и устоите ни като нация да бъдат потъпкани?
Устройството на Република България е светско по своят характер. С какво ние в нашата православна християнска вяра се различаваме от крайно фанатизираните верски групировки, които упражняват различни форми на насилие, за да бъде тяхното верую?
Вчера, в първия учебен ден, бяхме свидетели на поредното насилствено покръстване.
Дали в детския ум освен копъра, не отеква и мисълта "насилствено православие"?!
от Христо Кънев, родител
В училище ОУ "Свети Княз Борис I" в гр. Бургас смела инициатива на православната църква, приличаща повече на православна хайка, сложи началото на учебната година.
"Дядо поп се разхожда с някакъв копър и ни пръска" коментараха деца от училището.
Всички чуха как поканеният православен служител се моли децата да останат в православната вяра.
Аз като родител задавам въпрос: Кой днес определя вярата на моето дете? Ако бяха извикали един ислямски имам щях ли да мълча?
Верският избор според Конституцията на България е суверен. Родителите са отговорни за верското убеждение на своите деца, докато детето стане пълнолетно.
Днес, в първия учебен ден православната църква, общинската администрация, училищната управа и ние - премълчаващите родители дадохме пример на децата си - научихме ги на насилие.
За да не бъда погледнат като закоравял атеист, ще кажа, че според мен вярата е определяща за живота на всеки. Но също вярвам, че е небожествена в нейната насилствена форма.
Нали вярата е въпрос на избор в България? Или не?
Нали Конституцията на РБ е онзи документ, който да спазват всички живущи и обитаващи територията на България? Временната админстративна власт днес или верското убеждение, било то и доминатно в България към момента, дават ли право закона и устоите ни като нация да бъдат потъпкани?
Устройството на Република България е светско по своят характер. С какво ние в нашата православна християнска вяра се различаваме от крайно фанатизираните верски групировки, които упражняват различни форми на насилие, за да бъде тяхното верую?
Вчера, в първия учебен ден, бяхме свидетели на поредното насилствено покръстване.
Дали в детския ум освен копъра, не отеква и мисълта "насилствено православие"?!
от Христо Кънев, родител
петък, 11 септември 2009 г.
Ревнива секси мацка 2
Наскоро написах коментар на романа за тинейджъри над 12 години “Ревнива, секси мацка”
По мое мнение, въпросното четиво пресъздава по доста арогантен начин, любовните терзания на младите момичета и момчета. Всъщност, внушава идеята, че задявките и секса в тинейджърска възраст са нещо съвсем нормално!
Целта на тази статия, обаче, не е да критикувам този псевдо роман.
Просто искам да поговоря с вас, момичета!
Да, знам, знам! Отново ще ме попитате:
- “Ама ти в кой век живееш?”,
- “Извинете,госпожо,но първо да Ви питам на колко сте години?
Явно на доста,защото отдавна сте забравили какво е да си тийнейджър...а и всъщност да си на 15 години в днешно време е много по-различно от колкото преди 20 години.
- “Колкото и да не ви се харесва, днешните деца се развиват много по-бързо от колкото сте се развивали вие едно време....бъдете по-съвременна за Бога!
- “Това е реалността и всички тинейджари се интересуват от секс, свалки и целувки. Да не мислиш, че някой е седнал да чете "Под игото"?. За бога не е така.”
(това са цитати на реални въпроси)
Е, момичета, нека и аз да ви задам няколко въпроса.
Кажете ми, но честно :
- колко от вас са изтръпвали при мисълта, че може да са бременни?
- колко от вас са готови, да се качат на “магарето” и да преживеят един или повече аборта?
- колко от вас са готови да съобщят на родителите си, че е “станала грешка”? (всъщност, ако е станала грешка, горещо ви насърчавам да кажете на родителите си)
- колко от вас са държали ръката на приятелката си, докато е правила криминален аборт, защото според закона, непълнолетни се подлагат на подобна манипулация с подписите на родителите си?
- колко от вас са се чудели как да намерят 200 – 250 лв, защото толкова струва един криминален аборт?
- колко от вас са готови да родят бебето, което са заченали и да поемат отговорност за постъпките си?
- колко от вас са готови да преживят емоционалната болка от аборта?
- колко от вас са се заразявали с венерически болести и е трябвало да изтърпят срама и унижението докато се справят с проблема?
- колко от вас са готови да поемат риска да останат бездетни, поради направен аборт?
.... и още цял куп подобни въпроси...
Не бързайте да ми казвате, че сте наясно с контрацептивите.
Нека да ви дам малко факти, отнасящи се за България :
- над 60% от тинейджърите, водещи полов живот, не използват презарвативи,
- броят на забременелите в тази възрастова група се увеличава,
- около 2 хил. момичета годишно, на възраст между 15 и 19 години прекъсват бременността си,
- България е на едно от първите места по брой на непълнолетни, които прекъсват бременността си,
- снижава се възрастта на заболелите от инфекции, предавани по полов път - регистриран е случай на зараза с ХИВ на лице под 16 години.
Това е статистиката, но отвъд нея стоят реални съдби.
Нека ви покажа и това писмо на едно 17 годишно момиче:
“Провалих си живота...а съм само на 17...и всичко се случи точно за няколко дни...Едва ли някой друг му се е случвало...Просто още съм толкова объркана и не знам какво става и не знам и как да започна...Имам сериозен приятел от 2 години...
Сигурно ще си помислите какво ли се заблуждавам, че е сериозно след като съм на 17 и още нищо не съм видяла от живота, но въпреки това мисля, че с приятеля ми отлично се разбираме и връзката ни може да продължи още дълго време даже и след нещата, които сме преживели...
Ето най-сериозното нещо, което изцяло преобърна живота и на двама ни за 3 дни...
С приятеля ми водим полов живот от около половин година и винаги сме се пазили, но сега на 28 Февруари не ми дойде и след няколко дни си направих тест за бременност и незнайно как той беше положителен...
Бях страшно объркана и започнах да го обвинявам, че той е виновен и дори му казах, че не искам да го виждам никога повече, но въпреки това той ми каза, че иска да е до мен и да се справим заедно с това... и двамата не знаехме какво да направим, а нямахме и представа как е станало, защото винаги използваме презерватив и никога нито се е късал, нито нищо...
След като разбрах, че съм бременна отидохме на гинеколог, за да се уверим дали наистина е така и така и беше...Всичко стана толкова бързо...Аз не исках да казвам на родителите си какво е станало...и не го направих...
Приятеля ми каза, че трябва тогава сами да се справим с това и аз му казах, че искам да направя аборт, защото не искам да си провалям живота и той ме подкрепи и каза, че и според него така е най-добре...и още на следващия ден гинекологът каза, че може да стане...
Направих аборт, но все още не знам какво става...
Страшно съм объркана и се чувствам така сякаш съм убила човешко същество...И всичко това се случи в рамките на точно 3 дни - разбрах, че съм бременна, ходих на гинеколог, направих аборт...Толкова съм объркана...
Кажете ми какво да правя сега...Как да продължа да живея нормално и да се чувствам нормално??
Едва ли някога ще мога да забравя вс тези неща, защото са толкова сериозни...
Сигурна съм, че много от вас ще кажат, че сме страшно безотговорни и глупави и най-вероятно ще сте прави, защото и аз се обвинявам всеки ден, но разберете ме и ние самите не разбираме как стана всичко... “
Това е една от най-тъжните истории, които съм чела....
Е, момичета,
Това ли е животът за който мечтаете?
Това ли са романтиката и любовта, които търсите?
Да, сексът е вълнуваща тема, и вълнуващо преживяване, но... за него си има време и място.
А времето не е тинейджърската възраст и мястото не е извън брака!
По мое мнение, въпросното четиво пресъздава по доста арогантен начин, любовните терзания на младите момичета и момчета. Всъщност, внушава идеята, че задявките и секса в тинейджърска възраст са нещо съвсем нормално!
Целта на тази статия, обаче, не е да критикувам този псевдо роман.
Просто искам да поговоря с вас, момичета!
Да, знам, знам! Отново ще ме попитате:
- “Ама ти в кой век живееш?”,
- “Извинете,госпожо,но първо да Ви питам на колко сте години?
Явно на доста,защото отдавна сте забравили какво е да си тийнейджър...а и всъщност да си на 15 години в днешно време е много по-различно от колкото преди 20 години.
- “Колкото и да не ви се харесва, днешните деца се развиват много по-бързо от колкото сте се развивали вие едно време....бъдете по-съвременна за Бога!
- “Това е реалността и всички тинейджари се интересуват от секс, свалки и целувки. Да не мислиш, че някой е седнал да чете "Под игото"?. За бога не е така.”
(това са цитати на реални въпроси)
Е, момичета, нека и аз да ви задам няколко въпроса.
Кажете ми, но честно :
- колко от вас са изтръпвали при мисълта, че може да са бременни?
- колко от вас са готови, да се качат на “магарето” и да преживеят един или повече аборта?
- колко от вас са готови да съобщят на родителите си, че е “станала грешка”? (всъщност, ако е станала грешка, горещо ви насърчавам да кажете на родителите си)
- колко от вас са държали ръката на приятелката си, докато е правила криминален аборт, защото според закона, непълнолетни се подлагат на подобна манипулация с подписите на родителите си?
- колко от вас са се чудели как да намерят 200 – 250 лв, защото толкова струва един криминален аборт?
- колко от вас са готови да родят бебето, което са заченали и да поемат отговорност за постъпките си?
- колко от вас са готови да преживят емоционалната болка от аборта?
- колко от вас са се заразявали с венерически болести и е трябвало да изтърпят срама и унижението докато се справят с проблема?
- колко от вас са готови да поемат риска да останат бездетни, поради направен аборт?
.... и още цял куп подобни въпроси...
Не бързайте да ми казвате, че сте наясно с контрацептивите.
Нека да ви дам малко факти, отнасящи се за България :
- над 60% от тинейджърите, водещи полов живот, не използват презарвативи,
- броят на забременелите в тази възрастова група се увеличава,
- около 2 хил. момичета годишно, на възраст между 15 и 19 години прекъсват бременността си,
- България е на едно от първите места по брой на непълнолетни, които прекъсват бременността си,
- снижава се възрастта на заболелите от инфекции, предавани по полов път - регистриран е случай на зараза с ХИВ на лице под 16 години.
Това е статистиката, но отвъд нея стоят реални съдби.
Нека ви покажа и това писмо на едно 17 годишно момиче:
“Провалих си живота...а съм само на 17...и всичко се случи точно за няколко дни...Едва ли някой друг му се е случвало...Просто още съм толкова объркана и не знам какво става и не знам и как да започна...Имам сериозен приятел от 2 години...
Сигурно ще си помислите какво ли се заблуждавам, че е сериозно след като съм на 17 и още нищо не съм видяла от живота, но въпреки това мисля, че с приятеля ми отлично се разбираме и връзката ни може да продължи още дълго време даже и след нещата, които сме преживели...
Ето най-сериозното нещо, което изцяло преобърна живота и на двама ни за 3 дни...
С приятеля ми водим полов живот от около половин година и винаги сме се пазили, но сега на 28 Февруари не ми дойде и след няколко дни си направих тест за бременност и незнайно как той беше положителен...
Бях страшно объркана и започнах да го обвинявам, че той е виновен и дори му казах, че не искам да го виждам никога повече, но въпреки това той ми каза, че иска да е до мен и да се справим заедно с това... и двамата не знаехме какво да направим, а нямахме и представа как е станало, защото винаги използваме презерватив и никога нито се е късал, нито нищо...
След като разбрах, че съм бременна отидохме на гинеколог, за да се уверим дали наистина е така и така и беше...Всичко стана толкова бързо...Аз не исках да казвам на родителите си какво е станало...и не го направих...
Приятеля ми каза, че трябва тогава сами да се справим с това и аз му казах, че искам да направя аборт, защото не искам да си провалям живота и той ме подкрепи и каза, че и според него така е най-добре...и още на следващия ден гинекологът каза, че може да стане...
Направих аборт, но все още не знам какво става...
Страшно съм объркана и се чувствам така сякаш съм убила човешко същество...И всичко това се случи в рамките на точно 3 дни - разбрах, че съм бременна, ходих на гинеколог, направих аборт...Толкова съм объркана...
Кажете ми какво да правя сега...Как да продължа да живея нормално и да се чувствам нормално??
Едва ли някога ще мога да забравя вс тези неща, защото са толкова сериозни...
Сигурна съм, че много от вас ще кажат, че сме страшно безотговорни и глупави и най-вероятно ще сте прави, защото и аз се обвинявам всеки ден, но разберете ме и ние самите не разбираме как стана всичко... “
Това е една от най-тъжните истории, които съм чела....
Е, момичета,
Това ли е животът за който мечтаете?
Това ли са романтиката и любовта, които търсите?
Да, сексът е вълнуваща тема, и вълнуващо преживяване, но... за него си има време и място.
А времето не е тинейджърската възраст и мястото не е извън брака!
понеделник, 20 юли 2009 г.
Защо страним от тях?
(по-надолу ще прочетете едно много ценно, според мен, читателско мнение, изразено от г-н Георги Александров във връзка с публикацията "Аз не съм гей и никога няма да бъда"; стори ми се, че без него тя стои някак твърде остра и непълна, затова реших да му дам статута на пост, надявайки се, че така няма да бъде пренебрегнато от вас, читателите)
Аз напоследък общувам с доста хомосексуални хора. Нарочно реших да се запозная с тях, защото ще е глупаво да си скрием главата в пясъка и да се правим, че ги няма. Направих крачка към тях след като една моя ученичка ме втрещи с изказването си. Един ден тя подхвърли, че огромна част от нейните познати или са хомосексуалисти, или стават такива. Аз се улових, че не познавам нито един и отидох в сайтове, където можеш да се натъкнеш и на такива. Боже мой! Изумен съм от емоционалната разруха и неспособност да се изграждат взаимоотношения, пълна инфантилност и свеждане на всеки разговор до секс и удоволствие. Дори когато общуваш с тези хора, те не могат да говорят за друго, освен за себе си. Изключително рядко някой се сеща да попита: "А ти как си?" Техният свят се върти около тях самите и тяхната общност, защото, видиш ли, ние сме различни и всички ни отхвърлят. Те търсят внимание, приемане, загриженост, но по неправилен начин. И наистина играят ролите си непрекъснато, зад маските на зле прикрити комплекси, страх от отхвърляне, ужас от неприемане, пълно отричане на истината, бягство от действителността...
Почти всички заявяват, че са станали гей след сексуално преживяване с друг мъж, уж невинно в началото, но много им харесало, защото било "красиво". Огромна част от тях са започнали от любопитство, защото дефицитите в тях и неспособността да изградят взаимоотношения, са ги тласкали да търсят нови и нови партньори, докато не се оказали в леглото с друг мъж, който... също търси как да избяга... от себе си... "Ще избягам ли от мен?..."
Много е трудно да се стигне до сърцето на тези хора, защото те не искат да те допуснат там. Те самите се страхуват да признаят пред себе си истинските причини. Страхуват се да надзърнат вътре в себе си. А там има толкова много болка...
Ако искаме да помогнем на тези хора, ние самите трябва да предизвикаме себе си - не можем да се гнусим от тях, нямаме право да ги отхвърляме, макар те всячески да предизвикват точно това с поведението си и своята парадност. Изисква се огромна сила от наша страна да се посветим на такива хора, за да им покажем, че може да има друг начин на взаимоотношения, където мъж е способен да даде, а не само да взема. Където можеш да жертваш от времето си и да не търсиш нищо в замяна, да не искаш тялото им, а сърцето им. Да покажеш, че може да има друго измерение на интимност и споделяне отвъд физическото. Те обикновено не могат да повярват, че може да съществува приятелство между мъже без секс, точно както проститутка, която се чувства толкова евтина и използвана, защото винаги се стига до това да даде тялото си, никой не иска друго от нея. Отнема много време, докато стигнеш до сърцето им. Да си призная, аз още не съм успял. Но не смятам да се отказвам. Просто ясно дефинирам границите и от самото начало заявявам, че няма да говорим за секс, няма да обсъждаме подробности, свързани с техните сексуални преживявания (те обичат да говорят за това). Просто си търся интересни хора, с които да се запозная и да дадем шанс на тези взаимоотношения да видим докъде може да стигнат. Винаги предупреждавам, че съм щастливо женен и имам чудесна съпруга и две прекрасни деца, които обичам от цялото си сърце, не си търся партньори и не търся секс. И знаете ли? Това предизвиква тяхното уважение и респект, дори много често завист и те открито споделят, че сигурно никога няма да имат такова семейство, за което да говорят по този начин. А това би могло да отвори вратата към нараненото им и объркано сърце, което плаче за обич и приемане.
Нека не забравяме, че Исус умря за тези хора, Той продължава да вярва в тях и те имат мечти, които може би са погребали дълбоко под всички пластове на отхвърляне и себеотхвърляне. Защо смятаме, че те са по-големи грешници от всички други и страним от тях? Може би нас самите ни е страх?...
Аз напоследък общувам с доста хомосексуални хора. Нарочно реших да се запозная с тях, защото ще е глупаво да си скрием главата в пясъка и да се правим, че ги няма. Направих крачка към тях след като една моя ученичка ме втрещи с изказването си. Един ден тя подхвърли, че огромна част от нейните познати или са хомосексуалисти, или стават такива. Аз се улових, че не познавам нито един и отидох в сайтове, където можеш да се натъкнеш и на такива. Боже мой! Изумен съм от емоционалната разруха и неспособност да се изграждат взаимоотношения, пълна инфантилност и свеждане на всеки разговор до секс и удоволствие. Дори когато общуваш с тези хора, те не могат да говорят за друго, освен за себе си. Изключително рядко някой се сеща да попита: "А ти как си?" Техният свят се върти около тях самите и тяхната общност, защото, видиш ли, ние сме различни и всички ни отхвърлят. Те търсят внимание, приемане, загриженост, но по неправилен начин. И наистина играят ролите си непрекъснато, зад маските на зле прикрити комплекси, страх от отхвърляне, ужас от неприемане, пълно отричане на истината, бягство от действителността...
Почти всички заявяват, че са станали гей след сексуално преживяване с друг мъж, уж невинно в началото, но много им харесало, защото било "красиво". Огромна част от тях са започнали от любопитство, защото дефицитите в тях и неспособността да изградят взаимоотношения, са ги тласкали да търсят нови и нови партньори, докато не се оказали в леглото с друг мъж, който... също търси как да избяга... от себе си... "Ще избягам ли от мен?..."
Много е трудно да се стигне до сърцето на тези хора, защото те не искат да те допуснат там. Те самите се страхуват да признаят пред себе си истинските причини. Страхуват се да надзърнат вътре в себе си. А там има толкова много болка...
Ако искаме да помогнем на тези хора, ние самите трябва да предизвикаме себе си - не можем да се гнусим от тях, нямаме право да ги отхвърляме, макар те всячески да предизвикват точно това с поведението си и своята парадност. Изисква се огромна сила от наша страна да се посветим на такива хора, за да им покажем, че може да има друг начин на взаимоотношения, където мъж е способен да даде, а не само да взема. Където можеш да жертваш от времето си и да не търсиш нищо в замяна, да не искаш тялото им, а сърцето им. Да покажеш, че може да има друго измерение на интимност и споделяне отвъд физическото. Те обикновено не могат да повярват, че може да съществува приятелство между мъже без секс, точно както проститутка, която се чувства толкова евтина и използвана, защото винаги се стига до това да даде тялото си, никой не иска друго от нея. Отнема много време, докато стигнеш до сърцето им. Да си призная, аз още не съм успял. Но не смятам да се отказвам. Просто ясно дефинирам границите и от самото начало заявявам, че няма да говорим за секс, няма да обсъждаме подробности, свързани с техните сексуални преживявания (те обичат да говорят за това). Просто си търся интересни хора, с които да се запозная и да дадем шанс на тези взаимоотношения да видим докъде може да стигнат. Винаги предупреждавам, че съм щастливо женен и имам чудесна съпруга и две прекрасни деца, които обичам от цялото си сърце, не си търся партньори и не търся секс. И знаете ли? Това предизвиква тяхното уважение и респект, дори много често завист и те открито споделят, че сигурно никога няма да имат такова семейство, за което да говорят по този начин. А това би могло да отвори вратата към нараненото им и объркано сърце, което плаче за обич и приемане.
Нека не забравяме, че Исус умря за тези хора, Той продължава да вярва в тях и те имат мечти, които може би са погребали дълбоко под всички пластове на отхвърляне и себеотхвърляне. Защо смятаме, че те са по-големи грешници от всички други и страним от тях? Може би нас самите ни е страх?...
Абонамент за:
Публикации (Atom)