Въпроси във връзка с Българската Асоциация по семейно "планиране" (разбирай - аборти!)

Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) е неправителствена организация, основана през 1992 г. Структурата на управлението и включва Общо събрание, което се свиква на всеки три години и избира Управителен съвет.

В момента БАСП има свои центрове в градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и Долна Митрополия, като общо в тях работят повече от 30 души. В изпълнението на своите дейности БАСП разчита на подкрепата на доброволци, които през 2007 г. наброяват 120 души - журналисти, педагози, медицински специалисти, ученици, студенти, юристи.

БАСП е член на Международната федерация по семейно планиране, втората по големина в света неправителствена организация, работеща в повече от 160 страни по света. БАСП членува и в други международни мрежи като ASTRA и AIDS Action - Europe, поддържа тесни отношения с други структури - Population Services International и EURONGOS. Сътрудничеството с Фонда за население на ООН и Програмата на ООН за ХИВ/СПИН в България е също от особена важност за реализацията на програмите Асоциацията в страната. В България БАСП е съосновател на Националната АНТИСПИН коалиция.

via safesex.bg

Днес правех едно изследване и какво да видя? Попадам на сайта на БЪЛГАРСКА АСОЦИЦАЦИЯ ПО СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ И СЕКСУАЛНО ЗДРАВЕ http://www.safesex.bg

Няколко неща:

1) Вижте им списъка с донорите: http://www.safesex.bg/donors.html Това са СЕРИОЗНИ ПАРИ!

2) Напълно скапан сайт. При толкова много донори, чудно как не са отделени нужните средства за един свестен сайт. Може би парите на донорите отиват за други цели??? Хм.

3) Никакви имена не се посочват: http://www.safesex.bg/index.html - Но претендират да са "демократична органзиация" и при това "управлявана от доброволци".

4) Никакви телефони за контакти. Демо-какво?

5) Никаква информация в Google за дейноста на тази организация ако се направи сърч под българското им име. Това показва, че те УМИШЛЕНО извършват своята дейност ПОД РАДАРА на обществото. МНОГО ДОНОРИ - никаква информация!

6) Под името на организацията обаче на английски (Bulgarian Family Planning and Sexual Health Association), излизат МНОГО резултати, от които се вижда, че организацията е ДОБРЕ подкрепена основно от организации, които спонсорират абортната индустрия в световен мащаб.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

Да се направи РАЗСЛЕДВАНЕ на тази организация.

1) Какъв им е легалния статут в България? (фондация ли са, асоциция ли са или какво?)
2) Кои са хората, които движат цялото това нещо?
3) Да им се зададе въпроса: ако са толкова "неправителствени" и "демократични", както претендират в сайта им, защо няма НИКАКВА информация за тях?
4) Ако са обществена организация, има ли начин да разберем КАКВИ пари се наливат в БГ от световните про-абортни донори и точно как осъществяват про-абортната си дейност в БГ.
5) Евентуално да се повдигне въпроса за анти-националната дейност на тази организация, особено ако се окаже, че по-голямата част от парите им отиват за плащането на АБОРТИ.

Във време в което нацията ИЗЧЕЗВА, някои отвън ПЛАЩА за това процеса да върви невъзпрепятствано. Не мислите ли, че ние трябва да направи нещо?

Posted via web from Rooftop

Коледа или Рождество?

Click to Play

Личността, която продължава да е в центъра на всичко!

Масовите неща ме притесняват. By default.

Дори когато стане ясно, че масовото нещо е добро нещо, пак имам притеснението, че някой ще изманипулира човешката стихиина и овча природа.

Може би “изкривяването” идва от това, че израстнах в условията на комунистическа България, в която всичко кажи-речи си беше една масовка.

Масово носехме едни и същи дрехи. Масово гледахме едни и същи явно пропагандни програми по телевизията. Масово се опитвахме да излезем на екскурзия в “чужбина”, само и само да сменим бетонния пейзаж на родната зоолигическа градина, или по-скоро Джурасик Парк, наречен по онова време НРБ.

Спомням си масовото опиянение след 10ти ноември и стихииното поведение на иначе клинично здрави (или поне така изглеждащи на пръв поглед хора). Хем имаше нещо добро в цялото онова чувство на ново-открита свобода, хем отвътре имах притеснението от това, което знаех, че ще последва. Както и стана.

От където и да го погледнем, целия ни народ си беше (и в много отношения си остава) един случай на масов Стокхолмски синдром. Буквално отвлечени и държани като заложници и домашни затворници в собствената си страна от дерибеи, които са продукт на същата тази система, която вече ти е смукала живота за няколко деситилетия. С това никога не се и не трябва да се свиква.
Ще каже някой, ама ти нали не живееш в момента тук, какво си се затревожил за родината? Вероятно някой, който не ме познава може и да си каже това. Но ако ме познавахте дори малко, щяхте да разберете, че за мен е екзистенциално важно да видя България освободена от своите родни похитители (душмани в минали литературни творби). Убеден съм, че това желание гори и в сърцата и умувете на десетки хиляди българи, които дори да не живеят за момента физически в България, те никога не са я напускали в умовете и сърцата си. Те никога няма да са напълно щастливи, докато земята, по която са прохождали и са ожулвали коленете си при първите си падания и ставания като деца, земята, за която някога там хора като Левски са си дали живота, продължава да бъде изнасилвана и тъпкана ден след ден от мутри, мутреси, ислямисти с нежни имена, комсомолци с още по-нежни излъчвания и тям подобни рециклирани продукти на псевдо-политическата класа.

Понеже вече съм бил до такава степен част от експеримента, от масовката и от перверзията - за мен е въприс на лична чест и мисия до края на живота си да се оптивам да развързвам възлите, които маниакалната система на злото успя да сплете между и във нас като личности, като общество, като народ.

За моя радост има една друга масова сцена, която…не ме плаши. Напротив, даже ми носи мир, спокойствие и усещнането за кохерентност. Не понеже има логика. Понеже съм вярващ, видите ли.

Можете ли да видите тези масови сцени заедно с мен?
Пастири, които по заръката на небесни същества се стичат да видят едно новородено дете в ясла. И после заедно “славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха видяли и чули според както им беше казано.” (Лука 2:8-20)

Духовно гладни и жадни жени, мъже и деца, които се стичат на тълпи, за да чуят проповедите на дърводелеца от Назарет. (Лука 12:1)

Тези “масовки” не ме плашат. По простата причина, че в центъра им стои личноста Исус Христос.

Замисляйки се за масовката в днешно време - търчането по магазини и купуването на подаръци, пращането на пакети по пощата до приятели и роднини, продължавам да се мръщя (и се опитвам да го крия от жена ми, но не успявам). Иска ми се някак си всеки да може да СПРЕ за момент в цялата тази истерия; да улови момента, да се замисли за най-важното: личноста, която продължава да е в центъра на всичко!

Без Него всичко придобива мрачни краски. Масовките започват да ме депресират преди още да се се случили и преди още да съм ги видял с очите си. Понеже аз вече съм бил част от онзи живот, от онзи човешки експеримент, в центъра на който няма…никой. И нищо, ама каквото и да е то, не може да запълни този епи-център, това специално място, което явно сам Бог е запазил за една единствена личност - Исус Христос. Роден в ясла, разпънат на кръст, възкръснал за нов живот, канещ мен и теб да заемем мястото си до него - започвайки още днес и сега.

Благословено Рождество Христово!

Георги Бакалов

А ето и резултатите от неколцината, които си направиха труда да отговорят на запитването: Какво е за вас Рождество Христово:

Ден за благодарност

Америка празнува Денят на Благодарноста!

За сухите историческите факти засягащи този национален за САЩ и Канада празник, можете да прочетете тук. Това беше едно от по-добрите представяния на историческата страна на празника, които намерих онлайн на български.

Секуляристите биха искали да представят този празник като празник изцяло свързан с есенната жетва и нищо повече.

Но на кой благодари Америка в Деня на Благодарноста?

Благодараноста по правило е към някой, а не към нещо. Само хора, които не познават цялостната история на заселниците в Новия Свят, биха претендирали за това, че едва ли не Деня на Благодарноста е видите ли някакъв си езически празник, в който благодарим на дърветата и на земята за това, че са ни дали своите плодове.

Нека се взрем малко по-отблизо в детайлите на тази история.

От Стария свят към Новия - в търсене на духовна свобода

Пилигримите са били британци, първоначално забегнали от Англия в Холандия в търсене на религиозна свобода. Правят опит да се установят, но въпреки толерантноста на холандците не възприемат тяхната култура, която считат за твърде безбожна. Пилигримите, членове на Английската Сепаратистка Църква, сключват договор с британска компания, която се съгласява да финансира пътуване до Америка с цел установяване на колония. ЖЗаселниците, 102 на брой, пристигат в Америка на 11 декември 1620 година. Едва оцеляват своята първа зима; за една година погребват 46 души.

Уилиям Брадфорд, губернатор на колонията, установява връзки с местните индианци, които учат заселниците как да ловят местния дивеч и как да отглеждат местни култури като царевица, тиква и други. Жетвата на първата есен след заселването е обилна и заедно с 90тината индианци, пилигримите празнуват тази своя победа и оцеляване.

Картофите по онова време, все още ново откритие, са били считани от европейците за отровни. Традицията на това да се яде тиква идва от факта, че тиквата е била основно ястие за пилигримите в онази първа есен. Те не са имали брашно, масло, мляко и други иначе основни продукти, поради факта, че една година не е била достатъчна за тях да отгледат която и да е от тези животински или растителни култури, нехарактерни за местната територия.

Брадфорд обаче свиква тържеството, което трае три дни. Праща мъже от стана на лов за местни птици и дивеч. От там идва и традицията на пуйката. Термина “пуйка” по онова време бил ползван от пилигримите за диви птици като гъски и патици. Най-вероятно трапезата на този първи Ден на благодарността е била богата на риба, къпини, морски рак и сливи.

Няколко думи за Брадфорд: роден в Англия през 1590 година, той е бил член на църквата Скруби (Scrooby Separatist Congregation). Една извадка от журнала на Брадфорд ни разкрива есенцията на дълбоката вяра, която е водила заселниците в това тяхно начинание:

“Едната страна [реформаторите], се бореше за това да има правото да се покланя на Бог по правлния начин и да установява доктрината на Христос в църквата според семплоста на Евангелието, без да е смесна с човешки изобретения; да има и да бъде управлявана от законите на Божието Слово, разпределно във и чрез офисите на (служенията) на Пасторите, Учителите и Презвитерите, т.е. чрез Писанията.

Другата страна [Англиканската църква], колкото и да го прикриваше, се опитваше да установи епископално достойнство (по подобие на папата), с голямата си власт и юрисдикция под техен контрол; с техните закони и канони и церемонии; с доходи и богатства, които им осигуряваха подчинени служители; чрез всякаки подобни средства, които поддържаха тяхното антихристко величие и ги овластиха с господарска и тиранична сила да преследват бедните Божии служители.” (Източник: The Journal of William Bradford).

Несъмнено Брадфорд е и един от авторите на договора от Мейфлауър (The Mayflower Compact), който се счита за първия документ обозначаващ основаването на т. нар. Нов свят.

Установяването на Деня на благодарноста като национален празник е заслуга на президента Джордж Уошингтън през 1789 година, когато той издава Прокламацията за Дена на благодарността като ден за молитва и благодарност към Бог.

“Задъление е на всички народи да признаят промисъла на Бог Всемогъщи, да се покоряват на Неговата воля, да бъдат благодарни за Неговите добрини и смирено да призоват Неговата протекция и благоволение.

По тази причина и поради това, че и двете камари на Конгреса, чрез тяхната обща комисия ме помолиха “да препоръчам на народа на Съединените Щати ден за обществено благодарение и молитва да бъде спазван, призанавайки с благодарни сърца многото явни благоволения на Бог Всемогъщи, особено тази, че им даде възможност мирно да сформират такава форма на управление, че да е за тяхната безопасност и щастие:”
И така, препоръчвам и потвържавам ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯТ ДЕН НА НОЕМВРИ да бъде ден посветен от народа на тези Щати в служение на това велико и славно Същество, благородният Автор на всяко съществуващо добро, което е било, което е и което някога ще бъде; всички ние нека се обединим в това да му отдадем нашите искрени и смирени благодарности за Неговата грижа и протекция спрямо този народ дори и преди да беше станал нация. За явните и многообразни милости и благодатно предразположение на Неговата промисъл в протичането и завършването на последната война, за голямата степен на спокойствие, единство и изобилие на които се наслаждаваме; за мирният и рационален начин по който сме успели да установим различни конституции за нашата сигурност и благоденствие; и в частност за националната ни конституция, която беше наскоро въведена за гражданските и религиозните свободи, с които сме благословени; за средствата за добиване и разпространяване на полезно знание; и по принцип, за всички велики и разнообразни благоволения, които Той е решил да ни даде.

Така, нека се обединим в това смирено да предложим нашите молитви и ходатайства на великият Господ и Управител на народите; умолявайки го да опрости нашите национални и други прегрешения; да ни даде, било то в обществени или лични дела, да изпълним нашите много и свързани задължения правилно и изрядно; да направи нашето Национално Правителство благословение за всички хора, като бъде Правителство на мъдри, справедливи и конституционни закони, точно и вярно приложени и възприети; да защитава и води всички други управници и нации (особено тези, които са показали добрина към нас), и да ги благослови с добри правителства, мир и съгласие; да разпространява знанието и приложението на истинската религия и добродетели; както и да умножи научните постижения между тях и нас; и по принцип, да даде на цялото човечество такава степен на просперитет във времето, както само Той намери за добре.

Написно от моята ръка в град Ню Йорк, 3ти Октомври, Господнята година 1789."


Днес милиони американски семейства ще се съберат около празничната трапеза. В нашето семейство това е също неизменен обичай. Пристигат братя и сестри от други щати. Трапезата е изобилна: пуйка с пълнеж, тиквен пай и много други вкуснотии. Преди обаче да е започнала вечерята, всички, вярващи и невярващи, протестанти и католици, либерали и консерватори (да, нашето семейство е много разнообразно) един по един вземат по минутка да споделят всеки за какво е благодарен през изминалата година. Следва обща молитва на благодарност и чак след това идва ред на трапезата. По късно всички се отправят към телевизора за традиционната футболна игра, която е станала част от традицията на деня за последните няколко десетилетия.

А България?

Днес, в Деня на Благодарноста, аз съм благодарен на Бог за семейство и роднини, за приятели и за всички Божии благословения.

Благодарен съм и за родината си, за народа ни, за бъдещето, което Бог има за нас. Ще дойде ли ден, в който българският Парламент да прати на президента указ, чрез който да изисква от Президента да установи национален ден за молитва, покаяние и благодарние към Бог Всемогъщи?

Не знам, но си струва да си зададем този въпрос.

Мнозина биха казали: “Защо е нужно такова лично нещо като вярата в Бог да се институционализира?”. В Библията обаче ясно виждаме, че Бог, който освен, че желаеше всеки да го почита в сърцето си и да има собствената си вяра, издаде и повеля за това израилтяните да го почитат и като общество.

Възприемането на национален Ден на благодарността би бил един от начините българският народ да се обедини около християнските ценности, за които толкова много се говори иначе. Не празник забулен в религиозни ритуали и молитви изговорени на неразбираем език! Благодарноста може само да прелива от сърцата на всеки един от нас, от най-силните на деня, до най-слабите и уязвимите.

Наскоро проведеното запитване по Туитър, което можете да видите тук, показва доколко сме объркани по темата. Ето и някои от коментарите:

"На кого ще благодарим?" - Добър въпрос. Предлагам да благодарим на Бог, който е създал цялото това нещо наречено творение. Какво мислите?

"Какъв ще е смисълът на подобен празник?" - Виж статията по-горе.

"Ние не сме като американците, трудно благодарим" - Ами никога не е късно да станем по-благодарни като хора и като нация.

"Би било хубаво но не е в културата ни" - Именно! Исторята на празника показва, че не е бил част и от културата на Америка. Идеята ражда промени.

"Стига сме вземали празници от американците. Нашите ги забравихме." - Корекция: нямаме НИТО ЕДИН празник, който да сме взели от американците!

Все пак, 38% от отговорилите смятат, че трябва да имаме такъв национален празник. Предполагам следващото запитване ще е въпрос дали им харесва текста на Декларацията на Дж. Уошингтън.


Георги Бакалов (с) 2009

Комунизмът - началото на края

10 ноември 1989 - нещо се случи!

Спомняте ли си романа на Джоузеф Хелър “Нещо се случи“? Е, ще се опитам да избегна черните краски и песимизма на Боб Слокъм заливащи ни от страниците на тази творба. Но при все, най-доброто според мен, което може да се каже за 10 ноември 1989 година беше, че НЕЩО СЕ СЛУЧИ.

Не може да се каже, че нищо не се е случило. Всички са съгласни за това.

Но какво се случи е съвсем друг въпрос, ерго и проблемите в българското общество днес.

Голяма грешка би било да се коментира случилото се на 10ти ноември в България извън контекста на случилото се на 9 ноември в Берлин. За да се разбере обаче случилото се в Берлин и причините, довели до срива на комунизма в Източна Европа и Русия, трябва като своего рода ценител на изкуството да се дръпнем още по-назад във времето и да се опитаме да асимилираме по-широкият исторически контекст, засягащ не само срива на комунизма, но преди всичко възхода на капитализма и успеха на демокрацията след Втората Световна война.

Истината остава следната: нито руските комунисти, нито германските, нито българските, някога са имали намерение да променят каквото и да било от това, което са правили за деситилетия, а именно да тероризират, да грабят и да експлоатират обикновените хора.

Днес, благодарение на историчесият ревизионизъм на една или друга идеологически оцветена академична институция, медия или издателство, се оказва трудно да се установи истината. А тя е именно следната: американският президент Роналд Рейгън, още като частен гражданин през 1978 година посещава Източен Берлин. Става свидетел на полицейско насилие на улицата. При връщането си в Западен Берлин, казва решително по повод на стената: ”Трябва да намерим начин да съборим това нещо.“ По-късно става президент и против съвета на своите собствени доброжелатели и хора в администрацията, повежда своят исторически кръстоносен поход срещу силите на комунизма.

Рейгън увеличава военният бюджет на САЩ с 43% в сравнение с този от времето на Виетнамската война! Руснаците попадат в неговата клопка. Те се опитват да догонят каубоя-демократ, по-късно станал републиканец и икона на консервативизма в Америка и по цял свят.

Рейгън разбра това, за което куп академици и професионални политици явно нямат рецептори и осезания: свободата е най-силното оръжие против тиранията и тоталитаризма. Рейгън разбра, че всичко, което СССР показваше на света като прогрес в сферата на науката, идва с цената на милиони човешки жертви. Той работи с дисидентите отвътре в системата, докато притиска Съветите и накрая ги докарва до пълен икономически крах!

Това е именно основната причина за срива на комунизма - икономическата!

Ако комунистите можеха, те биха експлоатирали своите сънародници още за деситилетия. Те просто не можаха да устоят на процесите на разпад отвътре и на напрежението, което Рейгън им сложи отвън.

Нека никога не забравяме това!

Но това не е всичко!

Успеха на демокрацията в бившите европейски страни с фашистка предистория е още една причина за явният триумф на свободата над тиранията. Не са били един и двама скептиците, които не са вярвали, че италианците, японците или германците могат някога да бъдат демократични страни, още повече в ритъма на демократичен режим наложен им от САЩ след края на Втората Световна война.

Но свободата отново спечели.

Свободата на мисълта, вероизповеданието и расовата равнопоставеност. Свободата на търговията, частнат собственост и върховенството на закона. Това е ключът за всяко общество, което избере пътят на разума и доблестното съществуване. Формулата не е сложна. Комунистите я разбираха много добре. Но те съвсем съзнателно не искаха да сдадат потъващият кораб на свойта насилствено взета власт. Престъпни и оцапани с кръвта на милиони, те и до днес не са се отрекли от своите дела. И до днес те и техните внуци продължават да кривят историята и фактите и да се оптиват да цапат бъдещето със своите празнодумства и клишета.

И така, падането на Берлинската Стена, а от там и ефектът на доминото в цяла Източна Европа не се получи така някак си, от само себе си. Злото никога не отстъпва по свое собствено желание. То трябва да бъде изобличено и спряно!

”АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ И РАСТНА....“

Спомням си онези ранни ученически години, когато трябваше всички да учим задължително познатото на всеки стихотворение на Вазов. Гордо отправили поглед назад в миналото, ние рецитирахме тези святи слова с патос и емоция по рецитали и тържества.

Колко юнашко обаче е било племето ни през тези 45 години след като вероятно всеки трети работоспособен гражданин е бил доносник под една или друга форма, като тук например?

И така, стигаме до въпроса: какво се случи на 10 ноември? Хората, народа, всички тези милиони отделни личности и семейства, обединени от род, език, култура и земя - взехме ли си нещо в онзи съдбовен ден, или нещо ни беше дадено?

Отговора прави цялата разлика!

Понеже колкото да имаше говорене за ”перестройка“ и други подобни евфемизми, целящи да замаскират срама на комуниситческият провал, ние като народ не си взехме свободата -- на нас тя ни беше ДАДЕНА. На порции, по малко, културно, с минимални сътресения. С призиви за цивилност и законност. Със заплахи за танкове и спиране на тока.

Те. Онези. Същите, които за десетилетия бяха смукали жизнените сокове на своите собствени сънародници, сега ни уредиха и следващата глава в историята. Тук нямам за цел да омаловажа духа или делото на дисидентите, знайни и незнайни - ни най-малко!

Обръщам се към всички мои сънародници, малки и големи. Близки и далечни - не мислите ли, че е време нещо да се надигне в нас -- наречете го достойнство, вяра, доблест...и да си ВЗЕМЕ това, което ни се полага като човешки същества, като Божии създания, а именно - свободата! Онази същата свобода, която и апостол си има в нашата национална история. Не е ли време апостола да намери най-сетне своите ученици? Не е ли време учениците да надминат и учителя си? И ако той и такива като него са били готови да УМИРАТ за свободата, не трябва ли ние днес да сме готови ДА ЖИВЕЕМ заради нея?

И когато видим, че същите онези негодяи, които с мазните си комсомолски физиономии или дебелите си мутренски вратове, отново се приготвят за избори, на които да ни обещаят, че ще ни сервират още една малка порциика ”свобода“ (според както те я разбират), само и само ако ги изберем (говоря на вас, червени пенсионери!)...не е ли време тогава да бъдат сложени на място те, каквото и да струва и каквото и да означава това в онзи ден и час!

Това е денят, в който ще можем да рецитираме ”Аз съм българче“ с гордост, много по-голяма от тази идваща от миналото.

Демокрацията и свободата не са американски, канадски, чешки или британски идеи. Те са човешки постижения и принципи, които имат универсална приложимост и сила.

Тогава и само тогава, когато ние, българите спрем да чакаме някой си елитарен политик-корумпе да ни спуска малко по-малко едно или друго обещание за екзистенц минимум, ще проходим в пълното измерение на обещанието на свободното общество. То не се гласува веднъж на четири или пет години, то се изработва всеки ден, месец и година. Или народа ни ще прояви волята да изгради едно свободно и справедливо общество, или ще продължи да бъде клиент и консуматор на държавни спуснати програми за оцеляване и адаптация.

И след 20 години отново ще се опитваме да разберем какво точно се случи днес, през 2009 година, че не ни стигна смелоста да поемем нещата в наши ръце - заради нас и заради нашите синове и дъщери!

Сектите имали план как да ни превземат...

Това заглавие не съм го измислила аз. Вестник "Труд" го публикува тази събота. И да не вземе да заведе някой дело срещу вестника, той само цитира, преразказва казаното от свещеноиконом Силвестър от Сливен, по време на провелия се същия ден в София семинар на тема "Образователните институции като цел на сектантската дейност".

Да се смееш ли, да се плашиш ли, да бягаш ли, да се спасяваш ли... въобще какво да правиш? Вече параноята с "регистрираните" секти, които "удрят методично върху православието" до толкова се изтърка, че редакторите залагат на гръмки заглавия, за да привлекат вниманието на читателя. А в материала, материал няма! Блудкавост, без форма и съдържание.

Нали за да се обедини нацията трябва да се намери общ враг! Но голямо неудобство е за управялващите да ритат срещу корупцията, понеже тя от край време не желае да стане от стола на управлението. Затова врагът в лицето на "сектите" е като добре обучен келнер на повикване. Щом щракнеш с пръст той се появява. И служи чинно, защото за подобни материали пари винаги са се намирали и ако съдим по историята - винаги ще се намират.

Доста ме развесели въпросното заглавие... Звучи ми като "Извънземните имали план как да ни превземат". И едното и другото винаги е актуално, щом става дума за живота ни и някой ще ни "превзема".

А и след като наскоро Ватикана заяви, че вярата в съществуването на извънземните не е небиблейска, новината определено щеше да хване "декиш", както казва народа.

Да погледнем заглавията на "българските патриоти" от в. "Атака" от 16 ноември например. Звученето им е още "по-страшно" и се сипят като серия от словестни куршуми: "Секти заплашват духовните ценности на нацията ни", "Опасни секти промиват мозъците на децата в българския разграден двор" и "Секти рушат българските семейства". Те, разбира се, дават и рецептата за изход от ситуацията... "Изходът е незабавното създаване на защитно законодателство срещу нахлуването им на българска територия, преразглеждане на регистрациите, повечето от които трябва да бъдат анулирани, а дейността на сектите да се забрани и преследва строго."

Ако зависеше от Атака, щяхме да имаме "Атако-крация", и всеки, който не е атакист (разбирай краен националист) да му мисли къде и как ще се спасява.

Вeстник "Атака" ни информира, че същият свещеноиконом Силвестър разказал по време на семинара "свои примери за контакт с хора от секти" и продължава "например в едно семейство, в което единият от съпрузите е християнин, а съпругата е от групата на петдесятниците, се е наблюдавал опит за натиск от страна на съпругата и опит за настройване на децата от брака срещу бащата, който не е от тази група."

И само защото съпругата не е православна, свещеноиконом Силвестър й лепва етикета "секта". Слаба обща култура г-н Свещеноиконом - петдесятната група, за която говорите не е опасна, напротив тя е полезна и градивна за обществото ни и е част от протестантството.

Но кой днес и коя медия, обслужваща властта има интерес да повиши общата култура на българина по въпроса за трите клона на християнството. Не и БПЦ, не и "държавата", защото колкото по-невеж е българинът, толкова по-лесен е за манипулация. И колкото повече се държи в страх и животът му се сведе до борба за оцеляване, толкова по-малка е вероятността да си надигне главата, току виж променил статуквото... или поне нечий живот.