Къде са лидерите на нацията?!

Къде са лидерите на нацията?
Определено това не са ББ и ГОЦЕ! Но къде са истинските лидери?

Какво морално право има една партия (дясна) да иска да се гласува за нея, ако в такъв момент е дебаркирала от мястото на национален лидер?

Ако няма какво да каже днес на хората, когато се случват неща, заробващи нацията ни, какво значение има утре какъв ще и е коментарът? Ако днес няма да ПОКАЖЕ позиция - там, на улицата, все тая утре какво ще КАЖЕ пред медиите!

В крайна сметка, знаем - празно няма, така че, когато една такава партия не си заема подобаващото място, то тя губи влиянието си, а в последствие загива, понеже съществуването и се определя от броя избиратели - част от които, например, днес бяха на улицата, протестирайки срещу Путинизацията на страната ни. Но те нямаха политически представител там!

Нищо, че точно ТЕ със сигурност не са били "пасивни", а са били от гласуващите по времето на изборите - дали са мандат с гласа си на една от тези партии (то те не са много..), но днес протестът им беше сметен под килима (отново), просто някаква шепа хора...

КЪДЕ беше днес политическата сила, която уж трябваше да е представител на именно тези избиратели?

Не беше ли редно ТЯ да организира такъв протест?

ТЯ да легитимира политическите искания и позиция на протестиращите?

Особено, когато така или иначе позицията е ясна, няма разминаване в мненията... Какво морално право има такава политическа сила да очаква моята подкрепа на следващите избори, ако е свела "представителството" и лидерството си до .. писане и изказване на коментари относно случващото се, все едно ми е "приятелче" във ФБ?

Време е да се появят НАЦИОНАЛНИ ЛИДЕРИ, притежаващи морална яснота, и освен - експертност, критичност и професионализъм, да са и достатъчно смели да излязат от партийното лидерство, и да застанат като лидери на НАЦИЯТА!

Нямам представа откъде и как, но трябва да се появят такива... Иначе простотията пак ще е на власт...

Цинизмът на прехода или в памет на българската демокрация

от Калоян Курдоманов

Днес е 10.11. 2010 г., точно 21 години след онези събития, които ще останат запечатани в съзнанието ми завинаги. 

Тези промени ме завариха петнадесетгодишен и някак си естествено се потопих в емоцията на новото време. Всички се радвахаме, за това което се случва и за страхотното безоблачно бъдеще, което (според мен по онова време) беше гарантирано. Помня колко навреме се появи превърналото се в хит парче на рок групата Скорпионс «The wind of change» (Вятърът на промяната). И наистина, тогаваше духаше вятър на промяна, който ни караше да виждаме ново бъдеще и изпълваше дробовете ни с нови мечти. 

Хората излизаха по улиците някак си опиянени от усещането за свобода. За пръв път можехме свободно да мислим, да избираме бъдещето си и дори да мечтаем за по-добър живот. Отвори се нов свят пред нас, свят на надежда и очакване. Малко хора знаят днес, че тогава в центъра на столицата някогашната опозиция, в лицето на  СДС (за съжаление доста обезличена), проведе един от най-големите митинги организиран някога в Европа, като близо над един милион свободни българи се събраха да приветсват свободата и да участват в първите демократични избори след 45 години диктатура, комунизъм, насилие над личността и ограбено достойнство.

Спомням си как на Великден за пръв път отидох в Православната църква да запаля свещ, не дори защото вярвах толкова много, а заради усещането че никой не ми пречеше да го направя. Спомням си Милена Славова и Васко Кръпката, станали символи на новите демократични промени, вдъхновяващи ни със своите песни. Спомням си първия митинг, на който отидох и държах високо вдигнат трансперант, на който беше написано «45 години стигат! Времето е наше!» И наистина вярвах, че времето е за нас - свободните българи. Спомням си как ходех от блок на блок и лепях плакати на СДС, понеже вярвах, че промяната е дошла и аз не бива да бъда безучастен, понеже няма подарена свобода. Всички се вълнувахме, спорехме, карахме се, понеже желязната завеса беше се разкъсала (поне за малко) и Берлинската сетна беше разрушена, поне отвън.

Сега, 21 години по-късно, почти нищо от този ентусиазъм не остана. Преглеждайки телевизионните канали с надежда да видя някой от тях да отрази онези драматични събития, да улови времето и да го предаде днес, за да не забравяваме никога злото наречено комунизъм, за съжаление видях единствено пошли риалити-шоута, нагъл популизъм и жестока пропаганда. Ентусиазмът на 90-те бе заместен с арогантен цинизъм.
И аз разбрах, децата на промяната ги няма вече! Днес те са или претрупани от проблеми и единственото, за което мислят, е как да оцелеят, или са се превърнали в мастити бизнесмени или в надменни политици. 

Изведнъж се оказахме пред гротеската действителност - безвъзвратно загубихме нещо невероятно ценно, което имахме поне за малко. Героите на промяна от преди 19 години изглеждат някак си смешни днес, сякаш не на място. Като че ли буря е минала през тях и сега стоят опърпани и жалки. Сякаш всичко е толкова далечно, че мнозина се чудят вече, случило ли се е въобще? Да не говорим, че има цяло едно поколение от 20-22 годишни, които нищо не помнят, а няма и кой да им каже. Честно казано, жал ми е за тях. Те нямат отправна точка за сравнение и така стават лесна плячка за хищната комунистическа пропаганда.

За това ли беше всичко? За това ли получихме тази свобода? Дали разбираме какво сме на прага да пропуснем? Разбираме ли, че без свобода или дори без копнежа за свобода, ние неизбежно оскотяваме! Къде са дисидентите днес? Къде са реформаторите? Къде отиде момчешкия плам да променим света?

Знам, сега циниците ще ми се присмеят, «Айде по-спокойно, моля ти се. Недей да драматизираш всичко твърде много. Така са си хората, те не искат свобода, а само къшей хляб и всичко приключва. Какво спечелиха те от тази демокрация?» Циниците са днес навсякъде - в метрото, в държавните учреждения, по телевизията, радиата…просто навсякъде. Цялото ни общество е болно от тази болест наречена цинизъм. Да не ти се прииска да си реформатор и родолюбец сега, всеки ще ти се присмее, колко старомоден си станал.

Да, но аз ще кажа, «НЕ!». Не на цинизма, не на оскотяването, не на долната пропаганда, не на пошлостта, не на популизма, не на реставрацията на грозния комунизъм. Защо ми е хляб, ако нямам свобода! Защо ми е да съм жив, ако няма да мога да избирам съдбата си!

Днес, аз знам че преди 21 години нещо се промени в мен завинаги и аз никога повече няма да бъда същия. Днес аз знам, че 10.11.1989 година не е илюзия или самовнушение, а момент и шанс, който бе даден на мен и на моя народ да живеем свободно. Днес все още можем да изберем и да кажем “ДА” на свободата. Днес все още можем да откажем да приемем статуквото и да нарисуваме нова картина на животът, който искаме да живеем. 

Днес, но ДНЕС, не утре! Утре може да е твърде късно! 

Време е да извадим мечтите от скриновете на нашите погребани спомени и заявим на цялата тази политическа върхушка, че свободният дух е все още жив в България и няма да умре докато има достойни хора. Да заявим, че ние сме родени под различна звезда и носим различен дух - духа на реформация. 

Времето е наше!

"Поздравления за успешното убийство на още едно бебе"

източник: Epoch Times
Второто дете на Шяо Айинг (Xiao Aiying) е родено мъртво след отровна инжекция. „Детето ми, толкова съжалявам! Ти ни напусна дори преди да можеш да видиш светлината“, стене майката след излизане от операционната зала. Животът на 8-месечния зародиш е прекратен от нискостоящ бюрократ в службата за семейно планиране на Китайската комунистическа партия…

Съпругът на Шяо няма да остави нещата така. В неотдавнашна интернет-публикация със заглавие „Поздравления за кварталната служба на ул. „Юанданг“ (Yuandang), гр. Шямен (Xiamen), за успешното убийство на още едно бебе“, Луо Янгчуан (Luo Yanquan) ругае партийните служители за убийството на детето му. „Съпругата ми беше бременна в осмия месец, но понеже това беше второто ни дете, тя бе отвлечена от дома ни от кварталната служба на 10-ти октомври“, разказва Луо в интервю за Epoch Times.

Когато директорът и още десетина души нахълтват в дома им, Луо е на гости при приятел. „Получих обезумяло обаждане от съпругата ми и се втурнах към къщи, но тя бе отведена“, каза той. Шяо е била държана над 40 часа и са й били отказвани свиждания.

Луо се обърнал към директорът на службата, Лей Джинфенг (Lei Jingfeng), и предложил да плати глобата. Лей отвърнал, че двойката е нарушила правилото за семейно планиране с втората бременност. „Без значение дали е бременна в осмия или в деветия месец, трябва да има аборт!“, припомня си Луо думите на Лей от телефонния им разговор. „След като чух това, буквално рухнах“, разказва бащата.

Чиновници в положението на Лей са често мотивирани от финансовите облаги, които получават за съвестното изпълняване на партийната политика. Инжекцията е поставена в 3ч. сутринта на 13-ти октомври и на следващата нощ бебето е родено мъртво. „Инжекцията вече го беше убила“, обяснява Луо.

Съпругата му е задържана в болницата до възстановяването си. Протестите й срещу политиката за семейно планиране и насилственото й лечение просълзяват страничните наблюдатели, разказва Луо.

За него Интернет е единственият начин да засегне въпроса за тази несправедливост. След публикуването на оплакването му той започва да получава заплашителни телефонни обаждания, настояващи да го изтрие. Казват му, че в противен случай той „ще има посещение“.

Луо не се разколебава: „Искам да протестирам. Искам да улича тези чиновници. Искам си правата.“

Случаи като този на Луо и Шяо са често срещани, при все че са по-широко разпространени в селските, отколкото в градските региони. Г-ца Су (Su), която работи в училище в континентален Китай, разказа за Epoch Times, че целият факултет е принуждаван да посещава събрание по семейно планиране преди всяка училищна ваканция. Изискване на училището е на никого да не се позволява да нарушава правилата за семейно планиране по време на ваканцията. Ако един човек го направи, цялото училище ще бъде наказано, а нарушителят – уволнен.

„Щом бъде установена бременност, това е катастрофа както за индивида, така и за работодателя. Абортът е неизбежен. Ако някоя жена е била непредпазлива и е забременяла, тя не би се осмелила да каже на колегите и началника си. Просто би отишла да направи аборт, без никой да узнае за това. Нито би посмяла впоследствие да си вземе полагаемия 15-дневен отпуск, за да се възстанови. Знаете, че един аборт може да нанесе жестока вреда на тялото“, каза тя.
„Над 95% от членовете на факултета ни, които са в детеродна възраст, са имали поне един аборт. Някои са дори с по няколко. Аз самата съм правила два аборта. Толкова е жестоко да убиваш живот, който е толкова малък.“

Миналия април Янг Джиджу (Yang Zhizhu), професор по право в Китайския младежки университет по политическа наука (China Youth University for Political Science), е бил уволнен заради втората бременност на съпругата му. На 3-ти септември той застанал на улица в Пекин с плакат с надпис: „Продавам себе си, за да платя глобата за семейно планиране“. Исканата от него сума била 640 000 китайски юана (около 96 000 щ.д.).

Чиновниците в провинциалните райони често използват драматични лозунги, окачвани по улиците, за да разколебаят потенциалните нарушители на строгата политика за раждаемостта. Г ца Янг (Yang) от Уенджяцун (Wenjiacun), окръг Шанграо (Shangrao), провинция Жянгши (Jiangxi), описа за Epoch Times някои от използваните в нейния регион лозунги за семейно планиране. Сред тях са следните: „Който не се подчинява на правилото за семейно планиране, ще бъде убит, а семейството му – разбито“, както и „По-скоро ще видим кръвта да се лее като река, отколкото още едно живо бебе.“

източник: Епохални времена
Li Jingyi, Epoch Times

Превод: Цвета Андонова

Кумирът на един "десен" Премиер

Ето едно заслужаващо сериозно внимание изказване, направено от Бойко Борисов вчера в популярно предаване: "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство.”

Вместо да го подминем като поредната медийна изява на българският министър-председател, с които вече всички сме привикнали до степен, че често и не обръщаме внимание какво точно казва, нека да ПОМИСЛИМ над казаното този път!

Според изказването му би трябвало да разберем:

1. колко много той се възхищава от Т.Живков като управник на България;

2. според него управлението на Живков (съответно БКП) е направило много за благосъстоянието на България и за висок икономически ръст на българската държава;

3. Борисов смята, че комунистическото управление е един светъл пример за успешно управление, по чиито стъпки трябва да се опитат да ходят всички следващи правителства (съответно и настоящето - на ГЕРБ!)

И така, посоката на ГЕРБ е ясна - следва "светлия пример".

Следователно, ако ПОМИСЛИМ малко, ще видим, че бихме могли предварително да знаем какви резултати ще постигне правителството на Борисов - достатъчно е само да си припомним фактологията относно реалните постижения на онова "успешно управление" на комунистическото правителство, начело с Т.Живков (който явно е личен пример за Борисов)...

Всичко започва на 9.09.1944 - с обявяването на война от СССР на Бг и последвалите 3 години окупация. През тези 3 години е ограбено толкова, колкото не е изгубила Бг за двете световни войни общо! Когато се правят ТКЗС-та, Бг е разкъсвана от протести - протестират ЖЕНИТЕ, понеже законът е предвиждал съд и затвор за мъжете, ако дръзнат да направят това. Жените са питали - "Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците?"

По това време терористичната организация на БКП слага ръка над частната собственост, образованието, банките, застраховането, фабриките и всеки частен занаят, селскостопанската земя и горите, правото, свободата на словото, свободата на вероизповеданията, правото на протест, правото на справедлив съдебен процес, ... и т.н., и т.н.

Повече от 300 000 души са минали през лагерите на смъртта само до 62г., като повече от 100 000 от тях са били убити там...

Създават "бригадирските" организации - реално започва експлоатация на безплатен труд на населението, включително децата!

И интересно как само за 15г. успяват да "похарчат" всичко (през 60г. държавният дълг на Бг е 3 млрд. лева)!!! До степен, че да продадат златния резерв на Бг - 24 ТОНА злато, който оцелява непокътнат през двете войни и то - за да изплатят вече похарчените кредити, които БКП е взимала от други комунистически страни! Реално в хазната на Бг не влиза и един лев от тази продажба, а те взимат ОЩЕ кредити. След това посягат на валутния резерв на Бг и след като и той е опоскан - взимат "вътрешен заем", като така взимат всъщност личните спестявания на хората!

Още през първите 3 години на БКП - докато сме под съветска окупация, се извършва парична обмяна с конфискационен характер - имаш право да обмениш само до 2000 лв. в съотношение 1:1, останалата сума от твоята собственост или остава като влог (с който НЕ разполагаш) в банката, или го обменяш 4:1 - демек - на всеки 100 лв. получаваш 25 лв., а губиш 75 - които отиват за ... "държавата"!

Нека не забравяме историята си толкова бързо, редно е да сме по-точни в изказванията и коментарите си! Да не оставяме някакъв деменционен романтизъм от "онова време" да наслагва впечатления, че видиш ли - по време на Живков в Бг много се е направило и много се е натрупало като богатство, понеже след първите 10-ина години, когато БКП харчат (крадат) ГОТОВИ пари, през останалите 35 (и след това) БКП всъщност вкарва страната ни в жестоки дългове и кредити, но освен всичко останало - ПРОДЪЛЖАВА ДА ГРАБИ от малкото, което остава за оцеляването на народа!

Та с оглед на този бърз, кратък и определено НЕизчерпателен исторически преглед, смятам, че трябва да сме напълно безумни като народ, за да продължим да вярваме на политически лидер, ясно заявил своето одобрение към тип управление и лидерство, довели страната до просешка тояга! Ако смятаме, че НЕ ИСКАМЕ да ни докарват пак до онова положение - с онзи "икономически ръст" и всичко "направено" тогава, значи ни е нужна РАЗЛИЧНА политика, различен тип управление - нещо, което Борисов очевидно не предлага!

Знаете старата максима - ако правиш същото, което обикновено правиш, ще постигнеш същия резултат, какъвто си постигал обикновено! ("If you always do what you always done, You'll always get what you always got!")....

Изводите са ясни!

Синдикалните организации - поглед отвъд завесата

oт Александър Джоргов

В медииното пространство наскоро отново изпъкна образа на синдикалните организации, представени като защитници на трудовите хора, усилено преговарящи с правителството за по-добри условия на труд, вдигане на осигуровките и минималната работна заплата. Време е за нов поглед над дейността на синдикалните организации и над последствията от тяхните действия.

Истината е, че синдикалните организации защитават интересите основно на определени групи от хора. Като краен резултат техните действия водят до намаляване благосъстоянието на населението като цяло поради директно нарушаване принципите на свободния пазар.

"Завоеванията" на синдикатите

Пропонентите на синдикалната дейност с гордост развяват извоюваните социални придобивки: минимална работна заплата, най-дългият отпуск по майчинство в ЕС, увеличаване на осигуровките и т.н.
Никой не отрича правото на достойно заплащане, добри условия на труд и майчинство. Големият въпрос е, това ли е начинът за подобни социални придобивки в една работеща пазарна икономика?

Защо в страни като Германия и Сигнапур и доскоро Хонг Конг няма минимална работна заплата? Защо в същото време техните поданици се радват на явен просперитет? Защо в страна като САЩ синдикатите са бледо подобие на своите европейски колеги и в същото време американците са достигнали такъв стандарт на живот? Нима тези страни нямат нужда от силни синдикати, който да защитават интересите на работниците?! Ще потърсим отговорите на тези и подобни въпроси, разглеждайки естеството на синдикалната дейност и приципите на свободния пазар.

Синдикалната дейност

В повечето случаи, когато чуем за стачки и активни синдикални действия, това засяга като цяло определени съсловия работещи: полицията, учителското съсловие, транспортните работници, леярите в Кремиковци и т.н. Когато изкуствено и под натиск, а не възоснова на пазарни принципи се увеличава заплащането на дадена категория работници това води до следните последствия: Ако конкретната група са държавни служители тогава, “извоюваното” допълнително възнаграждение трябва да се вземе от друго перо на бюджета, или пък да се увеличат данъците. Сиреч плащаме ние данъкоплатците. Но разбира се КТ Подкрепа и КНСБ няма да ви кажат това. За претекст ненадейно ще се открие някакъв резерв, стоял скрит в държавния бюджет. Всъщност този резерв е невежеството на българския данъкоплатец.

Ако в следствие на синдикална дейност бъдат направени промени например в минималните заплати да речем в сектора металолеене, то тогава частните предприятия в тези сфери трябва да плащат по-високи разходи за труд. За засегнатите фирми става явно неизгодно да държат по-скъпа работна ръка и в следствие на това вероятно ще последват съкращения, или насочване към още по-големи капиталови инвестиции ( най-често в машини), с които да се елиминира използването на изуствено завишената по-скъпа работна ръка. И тук съкращенията са логичния извод ако фирмата не желае да фалира.

Минималната работна заплата

Основният синдикален аргумент, (както и този на правителството) за минималната работна заплата е защитата на работещите от предполагаемата експлоатацията на предприемачите. Нека разгледаме неговата “валидност”.

В последните години България се превърна в най-атрактивното място в ЕС за отварянето на т.н. кол центрове, или центрове за обслужване по телефона на клиенти на фирми. Фирми като Хюлет Пакард, IBM, Adecco и много други трайно пренесоха тази своя дейност в България. В резултат на увеличената конкуренция при търсенето на служители в тази сфера, заплащането за подобни позиции се увеличи значително, като надминава това, на някои административни и мениджърски позиции. Според вас операторите в кол центровете имат ли нужда от минимална работна заплата, за да се чувстват сигурни за своето бъдеще?

Според Милтън Фридман истинската защита на един работещ се осъществява от наличието на алтернативни възможности на трудовия пазар, които се конкурират той да бъде привлечен като служител. Сиреч конкуренцията и принципите на свободния пазар (търсенето и предлагането) осигуряват реалната защита за един служител!

Кой всъщност се ползва най-много от минималната работна заплата? Отговорът за някои е необичаен, но е директен - правителството! С увеличаването на минималната работна заплата, съответните работещи и служители се задължават да внасят по-високи суми като данъци и осигуровки в държавния бюджет! Чрез популисткият трик “свалихме осигуровките с 2 %” (и всъщото време качихме минималните осигурителни прагове за съответните професии, или пък минималната работна заплата), всъщност крайният резултат пак е в полза на правителството и в ущърб на данъкоплатеца. И так виждаме, че “тристранката” стана двустранка! Правителството и синдикатите заиграха в случая в един отбор.


Социалните придобивки

Високи компенсации за безработица, като основна социална придобивка насърчава хората към отлагане намиране на нова работа, насърчава нелегалната емиграция - с други думи насърчава едни да живеят на гърба на други.

Майчинските, дългите отпуски и т.н. не са ли те истинско постижение на синдикатите? Истината е, че когато един служител е ценен и важен за една организация самия работодател е готов да подсигури дори по-големи придобивки от това. Всичко това се случва за работливите в един свободно фунциониращ трудов пазар. Къде тогава е мястото на синдикатите? Никъде! Тогава те на никого не са нужни.

Не синдикати, а образованост в принципите на свободния пазар

Работниците трябва да бъдат образовани в принципите на свободния пазар, как да бъдат конкурентни и желани като такива, а не на това как да правят стачки!

Запитвали ли сте се доколко икономическия ефект от стачни действия и последвалите увеличения в заплащането могат да компенсират огромните загуби за икономиката от спирането на цели производства? Скорошните стачни действия по повод пенсионната реформа във Франция и струваше 400 милиона евро загуби на ден.

Моето достойството като служител е в това, което мога, в способността ми със знанията и уменията, които имам да бъда конкурентен на трудовия пазар. То не е заключено в предните редици на стачката! Отговорът е в мен самия, не в централата на КНСБ или Подкрепа!

източник: http://alexanderdjorgov.posterous.com

Колко точно държавата краде от теб и децата ти (в цифри и проценти)!

от Георги Бакалов

Първоначално качих това като коментар към блога на моя приятел Сашо. После реших да кача и в моя блог, за да стигне до повече хора.

За съжаление, комунизмът научи хората как да смятат в училище и как да не смятат след като завършат. Понеже, ако започне човек да смята, може и да стигне до факти, и заключения, които ако стигнат до повече хора, може да доведе и до революция.... всъщност, като говорим за революция, питам се - защо не? Ами сигурно понеже няма достатъчно революционери, кой знае? И, за да няма объркване - не говоря за някаква пролетарска революция! Говоря за бунт срещу самодоволните, оядените, мазните доганогоцета (да, от днес това е нова дума в българския език!), корумпираните псевдо-всичко персонажи, които вече 20 години държат България в орбитата на Москва, миналото и назадничавостта.

Е, кой знае пък, може след този постинг на някой да му заработи "I'm mad" машинката отвътре и да вземе, че да направи нещо по въпроса. Ето и нашият пример за това точно колко държавата краде от теб и децата ти в цифри, и проценти. Тук няма да говорим за големите промишлени престъпления, изземването на имоти, земи и заводи. Тук ще говорим за ежемесечния грабеж и пирамидата наречена "социално осигуряване".

Знам, че Сашо в блога си говори за Бисмарк и Рузвелт... аз предлагам да оставим Америка и историята на социалното осигуряване настрана и да погледнем собствената си пирамида - днес, сега, в България. Тя е била в действие вече от много години, но проблемът е, че хората са кондицирани да носят каквото им стоварят на гърба жреците на култа към държавата, без да си задават въпроса: какво всъщност се случва тук? Грабеж. Това е краткият отговор. Всеки месец държавата ти "удържа" (разбирай - ОТНЕМА) близо 40 процента от дохода с т. нар. "социални осигуровки". С тези капитали, държавата-картел (или иначе казано монополист на властта и силата), те уверява, че ще се погрижи за твоето бъдеще. Е, това обаче тя не го прави, никога не го е правила и няма и да го направи! Тя взима пари от теб днес и сега, и плаща пенсии на възрастните (като краде по-голямата част от парите). Тези пенсии обаче осигуряват мизерия, а не доходи за нормален живот. Това е класическа пирамида. Но никой не иска да обърне внимание на това. Животът продължава и всички послушно хранят ламята всеки месец, година след година - общество-жертва, предало се доброволно на своя похитител, който се е маскирал под прикритието на това, че действа в името на "закона". (Хм, откога пък трябва да приемаме безропотно закони, които узаконяват грабежи, лъжи и престъпления?)

Но, по същество: годината е 2011-та и вие завършвате университета. Какво се случва оттук натам?

Нека вземем един студент, който ще започне работа на 25 години на 800 лв. заплата. Това е годишна заплата от 9,600 лв. Държавата му взема около 40% за да го "осигурява" в бъдещето (пълна заблуда). Това значи, че 320 лева отиват всеки месец в държавната хазна.

Предполагаме, също така, че този човек ще живее 20 години след пенсия, до 85 годишна възраст. За тези двадесет години след пенсия, предполагаме, че на човека ще са му нужни да живее нормално 20,000 лева на година, или по 1,666 на месец. Ако тези 320 лева биват инвестирани и носят 8% на година дивидент за 40 години, когато този човек ще се пенсионира (при положение, че за 40 години същият доход от 9,600 лв. на година се е запазил непроменен), той би трябвало да има на сметка 488,326 лева!!!!!

Ако тези пари продължават да са инвестирани и от тях човека тегли своите 20,000 годишен разход за пенсия, при положение, че инвестицията му продължава да му носи по 8% на година дивидент, този човек ЩЕ ОСТАВИ на наследниците си 639,598.000 в наследство! Забележете, всичко това, при положение, че заплатата на този млад човек, който е завършил университет, НЕ СЕ ВДИГНЕ за 40 години. Което можем само да предполагаме, че не е така. Ако заложим дори само 3% повишение на година, сумата става астрономична.

Е, вие ми кажете:

* Колко от вас очаквате като се пенсионирате, държавата да е инвестирала вашите пари за осигуровки на 8% годишен дивидент за 40 години?
* Колко от вас очаквате пенсията ви да е 2 пъти повече от заплатата, която сте получавали?
* Колко от вас очаквате да оставите на наследниците си над половин милион лева като остатък от вашите спестявания и инвестиции през годините?
* С тези изчисления, дори груби, можете да видите КАКВО и КОЛКО всъщност "държавата", или да я наречем "картела", те ограбва - теб и децата ти.



В замяна получаваш какво:

* армия, която пази границите на родината :)
* полиция, която НЕ ТЕ пази от престъпниците.
* законотворци, които се гаврят с народа и са превъплъщение на корупцията.
* институции, които те рекетират на всяка крачка и се държат сякаш си им слуга.
* централна банка, която те ограбва допълнително чрез изкуствени манупулации на своите собствени полици и лихвени проценти.
* държавно училище, в което учат децата ти, че са маймуни.
* национално радио и телевизия.
* парно...?!?!?
* язовири и паркове :)
* е, може и да съм пропуснал някоя и друга благина като ЗОК, но тя е ограбена отдавна, така, че защо да си губим времето?

Е, как да не си доволен и да не си платиш социалните осигуровки с радост? И най-вече - как да не се чувствате осигурени?
ПП: Написах този постинг (вкл. с времето за изчисленията) за около 30 минути. Ако има правописни грешки, who cares? По-добре вижте ГОЛЯМАТА ГРЕШКА, а именно това, че НЯКОЙ, ЕРГО - ДЪРЖАВАТА, или по-скоро кликите от корумпирани кръгове на корупция, използват "закона", за да те рекетират всеки МЕСЕЦ без ти да можеш да кажеш каквото и да е.

източник: http://georgebakalov.bg/

Задължителното вероучение - един съвременен кръстоносен поход

от Даниела Трифонова, преподавател

Въпросът относно религиозното обучение в страната ни напоследък отново излезе на дневен ред, след предложението от страна на Светия синод за задължително изучаване на обсъждания предмет в училищата, с явен акцент „Православие”. Доколко това е приложимо на практика и какви биха били последствията? Като основен мотив за отправеното предложение защитниците на задължителното религиозно обучение сочат тежката духовна криза, в която е изпаднала страната ни и семействата в частност.

Възможно ли е обаче тези иначе мотивирани искания да се окажат един съвременен кръстоносен поход срещу изконните права на родителите ЕДИНСТВЕНО ТЕ да определят дали детето им да получава религиозно образование или не, право, формулирано в Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, приета на Общото събрание на ООН (25.11.1981г.). Къстоносен поход и срещу свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободния избор на религиозни или атеистични възгледи (които според Конституцията ни са „ненакърними”).

Държавата би трябвало да съдейства за установяването на атмосфера на търпимост между отделните религии. Следвайки подобна логика е повече от необходимо да си дадем сметка за основателните (в този случай) искания, които биха последвали от страна на други вероизповедания и тяхната религия да се изучава като задължителен предмет, което ще ескалира конфликти на верска основа, поради промотирането на едно вероизповедание и дискриминирането на друго .

Преформулирането на първоначалното предложение на Светия синод или с други думи обсъжданата напоследък възможност за хибридно изучаване на Православие, Ислям, Будизъм, Морал и Етика или пък категоризирането им в три модула: Православие, Ислям и Етика би създало предпоставка за злоупотреби, свързани с принудително и поголовно ислямизиране (процеси, които са доказан факт в момента в Родопските райони) . Би трябвало да си дадем сметка и за липсващите на този етап подготвени за тази цел преподаватели и подходящи учебници. Вероятно липсата на преподаватели мотивира предложения вече вариант педагози хуманитаристи – историци, учители по БЕЛ, философи - да преподават религия. В такъв случай няма ли да бъде по-разумно да последваме съвременната европейска практика (след като така или иначе търсим адаптиране към евростандартите), в държави като Швейцария библейските текстове се разглеждат и анализират в няколко от вече съществуващите предмети. При нас това би могло да бъде литература, (където в учебното съдържание за 9. клас вече е застъпено изучаване на Библията), заедно с история и философия.

Но тези и други въпроси могат да бъдат решени, ако бъде проведена открита дискусия с широк обществен достъп, отворена за родители, учители, експерти, където да се стигне до качествено решение, съобразено с волята на родителите. В противен случай, ако бъде въведен този предмет насилствено (като задължителен), рискуваме вместо едно „ново възраждане на ценностите у младите хора” (според изказване от Светия синод), да се получи обратният ефект, за който сигнализират учени от Градския университет в Ню Йорк. При проучване сред младежите те откриват, че тинейджърки, завъшили религиозно училище, по-често правят аборти, отколкото връстничките им в държавните училища (по в. „Бургас днес и утре”), което аргументира и думите на Цвета Брестничка (Асоциация „Родители”), че децата се възпитават в морал всеки ден, а не веднъж седмично в специален час. Най-подходящата атмосфера за това е семейството.

Вместо да прехвърляме отговорностите относно израстването и възпитанието на децата отново на училището, което като с вълшебна пръчка би трябвало да успее да формира правилната ценностна система у тях, е крайно необходимо всеки: родителите, училището, църквата, да приеме и извърши своята част, за да видим действително излизане от ценностния кризис, който наистина съществува.


----------------------
През последните 20 години само в незаконните мюсюлмански училища са получили диплома за завършено образование около 3000 младежи, предимно (и не случайно) от семейства на българомохамедани. По изявените от тях по правило продължават обучението си в турски вузове, в Саудитска Арабия, Йордания и дори в най-големия ислямски университет "Ал аз Хар" в Кайро.
У нас бяха създадени десетки тайни мюсюлмански училища - например в Сърница, Доспат, Устиново, Билка, Люляково, Ножарево, Чепинци, Делчево. В община Руен всяко второ село има незаконно религиозно училище.